Решение по дело №1807/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 203, ал. 1 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

Образувано е по искова молба от „Многопрофилна болница за активно лечение – Еврохоспитал“ ООД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление в гр. *****, подадена чрез управителя Ч. Д., уточнена на 07.09.2023 г., с която са предявени обективно съединени искове за осъждане на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) да заплати на ищеца: 1/ обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 50 000 лева – част от претенция, цяла в размер на 634 004 лева, изразяващи се в пропуснати ползи, в периода 09.06.2021 г. – 30.06.2022 г., настъпили в резултат на издаване на незаконосъобразен акт – Заповед № РД-09-86 от 09.06.2021 г. на Директора на РЗОК – Варна, отменена с влязъл в сила съдебен акт, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на задължението; 2/ обезщетение за забава (върху размера на частичния иск от 50 000 лева) в размер на 2 917,72 лева за периода 13.02.2023 г. до 09.08.2023 г.

Ищецът сочи, че със Заповед № РД-09-86 от 09.06.2021 г. на Директора на РЗОК – Варна, е отказано сключването с ищеца на анекс към Договор № 030794/05.03.2020 г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки (КП) и извършване на амбулаторни процедури по КП № 68.1, КП № 69.1, КП № 70.1, КП №71.1, КП № 73.1, КП № 75.1 и КП 76.1 (в съдебно заседание, проведено на 31.10.2023 г. ищецът заявява, че иска заличаване на КП 72.1, посочена в исковата молба). Твърди се, че процесната заповед е обжалвана и отменена с Решение № 890 от 04.07.2022 г. по адм. дело № 1598/2022 г. на АдмС – Варна, което решение е оставено в сила с Решение № 1543 от 13.02.2023 г. по адм. дело № 9923/2023 г. на ВАС. В последствие на 30.06.2022 г. между НЗОК и ищецът е сключено допълнително споразумение по Договор № 030794/05.03.2020 г. за оказване на болнична помощ по КП, включително по въпросните 7 бр. КП. Твърди се, че в резултат от незаконосъобразния акт - Заповед № РД-09-86 от 09.06.2021 г. на Директора на РЗОК – Варна, за периода от 09.06.2021 г. до 30.06.2022 г., ищецът е претърпял имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи – нереализирано увеличение на имуществото на юридическото лице, което би настъпило при прием по горепосочените КП и заплащането им от НЗОК. Ищецът се позовава на съпоставка между осъществените и заплатени дейности, в период, преди издаване на незаконосъобразната заповед и тези, извършени и заплатени след това, като се твърди, че стойността на приходите от очакваните дейности, които болничното заведение би извършило по процесните КП, при положена от него дължима грижа и при съобразяване особеностите на епидемичната обстановка в страната, за периода от 09.06.2021 г. до 30.06.2022 г., възлизат на 634 004 лева. С писмена молба, представена в първото съдебно заседание по делото се уточнява, че вредите се изразяват в пропуснати ползи – лишаването на ищеца да придобие имуществена облага (печалба), поради незаконосъобразния акт – отказа за сключване на договор за оказване на болнична медицинска помощ по процесните КП за процесния период, като вредите се явяват пряка и непосредствена закономерна последица от незаконосъобразния акт. С исковата молба се претендира заплащането на разноски по делото. С писмена молба, адв. Г. Л. – процесуален представител на ищеца, поддържа направените с жалбата искания, като представя списък на разноските.

Ответникът - Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), чрез Й. Й. – Началник на отдел „Правно и административно осигуряване на дейността“ в РЗОК – Варна, служител с юридическа правоспособност, с писмен отговор с.д. 13919, изразява настоява, че искът е недопустим и неоснователен. Ответникът възразява делото да се разглежда по реда на ЗОДОВ, като сочи, че в настоящия казус действат и следва да се приложат разпоредбите на ЗЗД и АПК, доколкото се претендират пропуснати ползи от извършена медицинска дейност, за оказването на която се сключват договори с изпълнители на такава – чл. 59 ЗЗО, а договорът между ищеца и ответника е административен по смисъла на чл. 19а АПК. Настоява се, че искът е неоснователен, като се изтъква, че НЗОК заплаща само и единствено за оказана медицинска помощ на ЗОЛ, няма пряка причинна връзка между акта и вредата, вредите не следва да се презюмират, не се доказва, че определен брой пациенти са потърсили лечебното заведение, че е следвало да се хоспитализират по отказаните по заповедта КП и дали са били налице всички други изисквания на НРД. На следващо място се поддържа, че сумата 634 004 лева, която се претендира се явява приход, но пропусната полза за ищеца може да бъде евентуално единствено печалбата, която е следвало да се реализира, защото всичко друго е за извършване на медицински дейности, изследвания и др. по КП. Настоява се, че не е налице фактическият състав за ангажиране на отговорността на ответника. В хода на устните състезания ответникът отправя искане за отхвърляне на исковата молба като неоснователна и недоказана. Сочи се, че изчислената по съдебно-икономическите експертизи печалба на лечебното заведение не е само и единствено от клиничните пътеки, за които е отказано сключването на договор, а и в процесния период лечебното заведение е работило и е получавало заплащане именно и за Ковид-пациенти. Изтъква се и че се вземат предвид периоди, избирателни от лечебното заведение и които периоди отново са относителни и с различен процент на печалбата, поради което се настоява, че не е доказано лечебното заведение да е можело да формира печалба по тези КП и именно такава печалби би била пропусната полза. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение, а в случай на прекомерност на адвокатския хонорар, се прави искане той да бъде намален до минимум.

Участващият по делото прокурор при Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за неустановеност на исковата претенция по размер, като не е изчистен до край моментът какво трябва да плати НЗОК евентуално по тези КП, като и последната допълнителна експертиза представя вариантност. Пледира се за отхвърляне на иска.

Съдът като взе предвид становищата на страните и след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна, следното:

На 05.03.2020 г. между ищеца /изпълнител/ и НЗОК /възложител/ е сключен Договор № 030794 (л. 11) за оказване на болнична помощ по клинични пътеки и извършване на амбулаторни процедури, в това число по КП № 68.1, КП № 69.1, КП № 70.1, КП №71.1, КП № 73.1, КП № 75.1 и КП 76.1, които КП са част от посочените в чл. 1, т. 1, А и са област Гастроентерология.

Със заповеди на Директора на РЗОК – Варна, постановявани в периода февруари – април 2021 г. (л. 94-99 от адм. д. № 1598/2021 г.), са намалявани броя на леглата в отделение „Гастроентерология“ на лечебното заведение – ищец, с цел преструктурирането/трансформирането им в Ковид легла, като един от двамата лекарите в отделение „Гастроентерология“ отказал да обслужва т.нар. Ковид отделение и е прекратено трудовото му правоотношение.

Със Заповед № РД-09-71/23.04.2021 г. на Директора на РЗОК – Варна (л. 31 от адм. д. № 1598/2021 г. на АдмС – Варна) е прекратен частично Индивидуален договор № 030794/05.03.2020 г. по отношение на процесните по настоящото дело КП, т.к. считано от 07.04.2021 г. дружеството-ищец не отговаря на изискването за минимум двама лекари със специалност в отделение „Гастроентерология“.

След назначаване от ищеца на втори лекар с необходимата специалност за работа в отделение „Гастроентерология“, лечебното заведение подава Заявление с вх. № 29-02-1066/01.06.2021 г. за сключване на анекс към посочения по-горе договор.

Със Заповед № РД09-86 от 09.06.2021 г. на Директора на РЗОК – Варна е отказано сключване на анекс по отношение на КП № 68.1, КП № 69.1, КП № 70.1, КП №71.1, КП № 73.1, КП № 75.1 и КП 76.1. Процесната заповед е оспорена от ищеца пред АдмС – Варна, образувано е адм. д. № 1598/2021 г., като съдът с Решение № 890 от 04.07.2022 г. отменя Заповед № РД09-86 от 09.06.2021 г. на Директора на РЗОК – Варна и е върната преписката на административния орган за ново произнасяне по заявлението на настоящия ищец. Посоченото решение на АдмС – Варна е оставено в сила с Решение № 1543 от 13.02.2023 г. по адм. д. № 9923/2022 г. на ВАС.

Междувременно, на 30.06.2022 г., с Допълнително споразумение към Договор № 030794/05.03.2020 г., между НЗОК и ищеца, на основание чл. 59, ал. 3, изр. 2 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) и в съответствие с Договор № РД-НС-01-4-13/29.04.2022 г. за изменение и допълнение на НРД за МД за 2020-2022 г., страните са се споразумели за изменение на договора, сред което изменение са и КП № 68.1, КП № 69.1, КП № 70.1, КП №71.1, КП № 73.1, КП № 75.1 и КП 76.1, за които е договорено оказване на медицинска помощ от ищеца.

В исковия период – от 09.06.2021 г. (датата на заповедта, с която се отказва сключване на анекс) до 30.06.2022 г. (датата на сключване на допълнителното споразумение), дружеството-ищец не е предоставяло медицинска помощ по процесните 7 бр. КП и съответно не е акумулирало приходи.

С оглед разпределената от съда доказателствена тежест на ищеца за установяване на предпоставките за ангажиране отговорността на ответника, по искане на ищеца е допуснато извършване на съдебно-икономическа експертиза (СИЕ). Вещото лице, съобразявайки отчетените дейности от ищеца по процесните клинични пътеки (без КП 73.1) за периода 23.04.2020 г. – 23.04.2021 г. и периода 30.06.2022 г. – 09.08.2023 г., изплатените средства от НЗОК за тези дейности за процесните два периода, дава следното заключение: Очакваните дейности, които болничното заведение би извършило за въпросните КП, при положена от него дължима грижа и при съобразяване особеностите на епидемичната обстановка в страната за исковия период, би бил 266 бр.; Очакваната стойност, която НЗОК би заплатила за процесния период по актуални цени на КП е в размер на 207 730 лева; Очаквания размер на допълнителна печалба от извършване на дейности по процесните КП за исковия период би бил 32 530,52 лева; Размерът на обезщетението за забава за периода от 13.02.2023 г. до 069.08.2023 г. е 1 898,30 лева.

По искане на ищеца е поставена допълнителна задача за СИЕ – вещото лице да даде отговор за размера на допълнителната печалба от извършване на дейности по процесните КП за исковия период, като съобрази данните от счетоводството на ищеца за цялата 2020 г. и за цялата 2023 г. Заключението на вещото лице за очаквания среден размер на печалбата на ищеца за исковия период, изчислен на база на усреднения размер на нормата на печалба за периода 01.01.2020 г. – 31.12.2023 г. е 22 933,39 лева, а размерът на обезщетението за забава за периода 13.02.2023 г. – 09.08.2023 г., е 1 338,27 лева.

По отношение на разходите и печалбата, вещото лице заявява при изслушването му от съда, че се основават на цялостната медицинска дейност на ищеца, без разграничаване по различните отделения на лечебното заведение, т.к. на експерта не са предоставени данни за разходи и печалба на ищеца по отделните КП или отделения, като това е относимо както за първото заключени, така и за второто заключение на вещото лице

Доколкото при извършване на основната и допълнителната експертиза вещото лице не е изследвало и не съобразява КП 73.1, въпреки посочването и на тази КП в задачите на вещото лице, както и предвид възраженията на процесуалния представител на ответника по отношение на периодите, изследвани от вещото лице, и предвид промяната в цените, които НЗОК заплаща за въпросните КП, по искане на ищеца, по делото е допуснато извършването на трета СИЕ. Задачата на вещото лице по третата СИЕ е да отговори на поставените въпроси по първата експертиза, но при съобразяване данните и за КП 73.1, при ползването като база счетоводните и други данни на ищеца, във вариант за период 1 година преди прекратяване на договора (23.04.2020 г. – 23.04.2021 г.) и във втори вариант, при съобразяване и на периода от датата на сключване на допълнителното споразумение (30.06.2022 г.) до датата на подаване на исковата молба (09.08.2023 г.).

Заключението на вещото лице по третата СИЕ е както следва:

 

Вариант І - за периода 23.04.2020 г. -23.04.2021 г.:

Обем на дейностите по процесните КП – 316 бр.;

Заплатени суми за тях от НЗОК – 227 677,40 лева;

Очакван брой дейности за исковия период по процесните КП – 344 бр.;

Очаквана стойност, която НЗОК би заплатила за исковия период по актуални цени на КП – 272 817 лева;

Очакван размер на допълнителна печалба от извършване на дейности по процесните КП за исковия период - 39 422,06 лева;

Размер на обезщетението за забава за периода 13.02.2023 г. – 09.08.2023 г. - 2 300, 46 лева.

 

Вариант ІІ – Общо за двата периода 23.04.2020 г. -23.04.2021 г. и 30.06.2022 г. – 09.08.2023 г.:

Обем на дейностите по процесните КП – 530 бр., от които за периода 30.06.2022 г. – 09.08.2023 г. – 214 бр.;

Заплатени суми за тях от НЗОК – 413 450,04 лева, от които за периода 30.06.2022 г. – 09.08.2023 г. - 185 772,64 лева;

Очакван брой дейности за исковия период по процесните КП – 266 бр.;

Очаквана стойност, която НЗОК би заплатила за исковия период по актуални цени на КП – 207 730 лева;

Очакван размер на допълнителна печалба от извършване на дейности по процесните КП за исковия период - 25 176,88 лева;

Размер на обезщетението за забава за периода 13.02.2023 г. – 09.08.2023 г. - 1 469,18 лева.

 

И по трите възложени експертизи, заключенията на вещото лице са дадени обективно, компетентно и обосновано, а и не са оспорени от страните.

Съдът възприема заключението по третата по делото СИЕ във Вариант І по следните съображения: Едногодишният период от 23.04.2020 г. -23.04.2021 г. е най-близък до датата, на която ищецът е преустановил предоставянето на медицинска помощ по процесните 7 броя КП. В периода от 23.04.2021 г. до 30.06.2022 г. ищецът не е извършвал дейност по 7-те КП. Изследваният от вещото лице като база за изводите му по първата и по третата експертиза, във вариант ІІ, период 30.06.2022 г. -09.08.2023 г. е следващ темпорално повече от една година исковия период, а и е отдалечен от началния момент на исковата претенция (09.06.2021 г., датата на отказа за сключване на анекс) с повече от една година, през която предходна повече от една година (от 23.04.2021 г. до 30.06.2022 г.) ищецът не е предоставял медицинска помощ по 7-те процесни КП. Възобновяването на дейността на ищеца по 7-те пътеки в този период от 30.06.2022 г. - 09.08.2023 г., т.е. след 1 година и 6 месеца прекъсване на предоставянето на медицинска дейност по тези пътеки, логично предполага по-малък обем на търсената при ищеца от пациентите на медицинската помощ по 7-те пътеки. Фактът, че в периода от 23.04.2021 г. до 30.06.2022 г. ищецът не е предлагал медицинска помощ по 7-те КП, неминуемо е бил известен както на пациентите, така и на лекарите, които са насочвали пациентите към лечебното заведение на ищеца. След възобновяване на дейността по тези пътеки е необходимо време за възстановяване на обема на търсената от пациентите медицинска помощ по тези КП, а и е необходимо време лекарите, насочващи пациентите да узнаят, че ищецът отново предлага медицинска помощ по 7-те пътеки. Тоест в периода на възстановяването на отлива в търсенето на процесната медицинска помощ по 7-те пътеки, предлагана от ищеца, данните от дейността на ищеца за обема на извършените от ищеца дейности по 7-те пътеки и заплатени от НЗОК, не се явяват най-близко до реалните такива, които в действителност ищецът би предоставил, ако не беше му отказано предоставянето болнична медицинска помощ по 7-те КП по заявлението му от 01.06.2021 г. за сключването на анекс към основния договор.

В периода от 23.04.2020 г. до 23.04.2021 г., приносът на процесните 7 пътеки като работещи такива е реален и обемът на дейността и на заплатените от НЗОК средства за дейността именно за този период по 7-те КП следва да се съобразява. Този базов период е по-близък темпорално, а и следва да се съобрази обстоятелството, че исковият период е и по-сходен като ситуация с епидемична обстановка в периода от 23.04.2020 г. до 23.04.2021 г. В подкрепа на така направения извод е и фактът, че според заключението на вещото лице (таблица 12 от последното заключение), ако и нормата на печалба за 2020 г. e 10,57%, а за 2021 г. - 19,58%, то за 2022 г. е 13,06%, а за 2023 г. – 7,21%. В случая подаденото заявление от ищеца за сключване на анекс е на 01.06.2021 г. и ищецът не е предоставял болнична медицинска помощ до 30.06.2022 г., т.е. една година, която е от средата на календарната 2021 г. до средата на календарната 2022 г., за които цели календарни години нормата на печалба е най-висока от 4-те изследвани календарни години. Така констатираното обуславя извод, че ако не беше отказано сключването на договор за 7-те КП, нормата на печалба за 2021 г. и 2022 г. би била и по-голям процент.

Заключението на вещото лице по втората експертиза не следва да се кредитира, доколкото като базови години включва цялата 2020 г. и цялата 2021 г. Общоизвестно е, че промяната в епидемичната обстановка през 2020 г. рязко се промени след 13.03.2020 г., когато с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. бе обявено извънредното положение, а от 14.05.2020 г. – извънредна епидемична обстановка. Поради което освен времевата отдалеченост на 2020 г. спрямо исковия период (09.06.2021 г. - 30.06.2022 г.) на месеците януари – декември 2020 г., и месеци януари – април 2021 г., през процесните месеци епидемичната обстановка бе динамична, имаше в определени периоди забрана за планови приеми в лечебни заведения, в други периоди – нямаше такава забрана, а и към 2021 г. – 2022 г. е общоизвестно, че се налагаше лечение заради наличие на усложнения сред боледуващите и преболедувалите Ковид, което предполага по-голям прием на пациенти, включително и по спешност.

Заключението на вещото лице по Вариант ІІ по последната извършена експертиза, както се посочи, не следва да се възприема, т.к. освен периодът 23.04.2020 г. – 23.04.2021 г., който съдът приема, че следва да се приеме като базов за определяне средния размер на печалбата за исковия период, при този вариант на заключението е включен като базов и период след сключване на допълнителното споразумение на ищеца с НЗОК по отношение на предоставянето на медицинска помощ по 7-те КП, а именно периода от 30.06.2022 г. до 09.08.2023 г. Последно посоченият период се явява следващ времево периода на исковата претенция за вреди, като 2023 г. е отдалечена спрямо началния период, в който ищецът не е могъл да предоставя медицинска помощ – 09.06.2021 г., а и този период е при различна епидемична обстановка, което влияе на преценката за извода за постигането на предполагаемата, но реалистична и най-близка до възможната действителна печалба на дружеството.

Съдът намира, че показанията на разпитания по делото по искане на ищеца свидетел – П. С. Л., не способстват съществено за изясняване на релевантния факт – какво като обем точно е било търсенето от страна на пациентите на медицинска помощ от дружеството-ищец през исковия период. Свидетелката е в трудово правоотношение с дружеството-ищец и работи като старша медицинска сестра в ортопедично отделение от 20.07.2022 г. (т.е. работи в лечебното заведение на дружеството-ищец след исковия период – 09.06.2021 г.- 30.06.2022 г.), като към момента на разпита (05.03.2023 г.) замества главната сестра, която е в дълъг болничен. Свидетелката заявява, че по повод заместването, от главната сестра знае, че в периода, когато е била Ковид пандемията, гастроентерологичното отделение, което е функционирало преди това, е било затворено, както и че е имало търсене на предоставяната от това отделение услуга и отлив на пациенти от гастроентерологично отделение.

Свидетелката няма непосредствено възприятие за обема на търсенето от пациенти на медицинска помощ от дружеството-ищец в периода на исковата претенция и не установява някакъв конкретен брой на пациентите, търсещите медицинска помощ и по коя точно от въпросните 7 КП. От показанията на посочената от ищеца свидетелка се установява единствено индиция за наличието на търсене на медицинска помощ по процесните КП и наличието на отлив на пациенти от лечебното заведение – ищец.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ.

Съгласно чл. 1, ал. 2 ЗОДОВ исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани и юридически лица при или по повод изпълнение на административна дейност, се разглеждат по реда, установен в АПК.

По аргумент от чл. 20, ал. 1, т. 1 и т. 4 ЗЗО директорът на РЗОК представлява НЗОК на териториално равнище и сключва, изменя и прекратява договорите с изпълнителите на медицинска помощ на територията, обслужвана от РЗОК, съгласно закона, НРД и правилника за устройството и дейността на НЗОК. Съгласно чл. 59, ал. 1 ЗЗО договорите по чл. 20, ал. 1, т. 4 за оказване на медицинска помощ по този закон се сключват между директора на РЗОК и изпълнителите на медицинска помощ в съответствие с НРД с анексите към тях, с решението по чл. 54, ал. 9 и със ЗЗО. Сключването на допълнително споразумение към индивидуалния договор между НЗОК и изпълнител на медицинска помощ е регламентирано с нормата на чл. 59, ал. 3 ЗЗО, която норма е посочена и като основание за сключване на допълнителното споразумение от 30.06.2021 година.

Изложеното по отношение на нормативната регламентация в ЗЗО обуславя извод, че в случая изменението на индивидуалния договор на изпълнителя на медицинска дейност, посредством сключването на анекс, попада в обхвата на понятието „административна дейност“.

По аргумент от чл. 203 АПК юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове на административни органи и длъжностни лица.

Исковете са предявени срещу надлежен ответник – именно НЗОК е юридическото лице, срещу което могат да се насочват искове по ЗОДОВ – чл. 205 АПК, доколкото отмененият като незаконосъобразен административен акт е постановен от Директора на РЗОК – Варна.

 

Във фактическия състав на безвиновната отговорност на държавата и общините за дейността на администрацията по чл. 1 ЗОДОВ, се включват следните кумулативно изискуеми елементи, посочени в чл. 4 ЗОДОВ: 1. отменен незаконосъобразен акт, или действие или бездействие на орган или длъжностно лице, при или по повод изпълнение на административна дейност; 2. вреда за ищеца; 3. да е налице пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между незаконосъобразния акт, действие или бездействие и вредата. При липсата на който и да е от елементите на фактическия състав, не може да се реализира отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ.

Безспорно се установява наличието на първата предпоставка за ангажиране на отговорността на ответника по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Налице е административен акт - Заповед № РД09-86 от 09.06.2021 г. на Директора на РЗОК – Варна, с която е отказано сключване на анекс към Договор № 030794 от 05.03.2020 г. по отношение на КП № 68.1, КП № 69.1, КП № 70.1, КП №71.1, КП № 73.1, КП № 75.1 и КП 76.1. Заповедта е отменена от съда като незаконосъобразна с Решение № 890 от 04.07.2022 г. по адм. д. № 1598/2021 г. на АдмС – Варна, оставено в сила с Решение № 1543 от 13.02.2023 г. по адм. д. № 9923/2022 г. на ВАС.

 

По отношение на втората и третата предпоставка:

Под "вреда" следва да се разбира отрицателната последица от увреждането, която засяга неблагоприятно защитените от правото имуществени и неимуществени интереси на увредения, а под "пряка и непосредствена" – тази вреда, която следва закономерно от акта и действието на компетентния административен орган по силата на безусловно необходимата връзка между тях.

Неосъщественото увеличение на имуществото на пострадалото лице, което увеличение би настъпило със сигурност и непременно, ако не е бил постановен незаконосъобразният акт, представлява пропусната полза. Следователно пропусната полза се изразява в пропускането едно лице да осъществи една полза и да увеличи имуществото си, макар да са съществували всички условия за това, като единствено увреждането (в случая незаконосъобразния акт) го лишава от възможността да се реализира една сигурна облага в правната му сфера. Съдебната практика сочи, че наличието на пропусната полза предполага съществуването на сигурност или на висока степен на вероятност за увеличение на имуществото на кредитора, която не се предполага - Решение № 15560 от 18.12.2017 г. на ВАС по адм. дело № 9083/2016 г., Решение № 35 от 22.08.2014 г. на ВКС по т. д. № 1916/2013 г., както и приетото в Тълкувателно решение № 3/12.12.2012 г. на ОСГТК на ВКС.

Съдебната проверка следва да обхваща и въпроса дали при конкретните пазарни условия е съществувала реална възможност за ищеца да получава доходи, посредством предоставянето на медицински услуги, които възможности са били осуетени именно в резултат на незаконосъобразните действия, бездействия и актове на ответника (Решение № 4523 от 11.04.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11965/2023 г., III о., докладчик съдията Г. С.).

В практиката на Върховния административен съд, се приема, че когато с незаконосъобразен административен акт гражданин или организация е лишен от възможността да осъществява дейност, пропуснатите ползи, изразяващи се в нереализираната печалба от преустановената дейност, подлежат на обезщетяване при наличието на убедителни доказателства за тяхната реалност и сигурност (Решение № 15560 от 18.12.2017 г. по адм. дело № 9083/2016 г., Решение № 8602 от 18.09.2023 г. по адм. дело № 1389/2023 г.)

В хипотезата, когато се претендират вреди изразяващи се в пропуснати ползи от нереализирана печалба, в резултат от незаконосъобразен акт, за ищеца не съществува друг ред освен този по ЗОДОВ, по който да търси обезвреда за причинените имуществени вреди. (така Решение № 5639 от 9.05.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2061/2024 г., III о., докладчик съдията И. Р.).

Размерът на дължимото обезщетение следва да се определи с оглед размера на печалбата, която дружеството със сигурност би реализирало в процесния период, ако не беше действието на незаконосъобразния акт (така Решение № 12411 от 06.12.2021 г. по адм. д. № 5136/2021 г. на ВАС, Решение по адм. д. № 1389/ 2023 г. на ВАС и др.).

Съгласно чл. 162 ГПК, вр. чл. 144 АПК, когато искът е установен по основание, но няма достатъчно данни за неговия размер, съдът определя размера по своя преценка или взема заключението на вещо лице. В този смисъл, липсва основание за отхвърляне на претенцията единствено поради неустановеност на размера на вредата, която болничното заведение е претърпяло.

 

В случая се установява наличието на претърпяна вреда – пропусната полза, състояща се в нереализирането на печалба за периода 09.06.2021 г. – 30.06.2022 г., в който период ищецът не е могъл да предоставя медицинска помощ по посочените по-горе 7 броя КП, въпреки че е отговарял на изискванията за сключване на анекс към договора, доколкото е бил налице назначен вторият изискуем лекар за отделението по Гастроентерология, респ. можел е да извършва медицински дейности по процесните 7 бр. КП.

Пропусната полза в случая представлява закономерна последица от незаконосъобразния отказ, обективиран в Заповед № РД09-86 от 09.06.2021 г. на Директора на РЗОК – Варна за сключване на анекс към Договор № 030794 от 05.03.2020 г. Именно липсата на положително произнасяне по заявлението на ищеца до РЗОК – Варна за сключване на анекс към договора е лишило ищеца, от възможност да реализира приходи от дейностите по предоставяне на медицинска помощ по 7-те КЛ и съответно да формира печалба от дейността си, която печалба да е в размер по-висок от реализираната от ищеца. Именно незаконосъобразният отказ на Директора на РЗОК – Варна за сключване на анекс към договора с дружеството-ищец е довело до имуществена вреда, която съдът намира за установена по основание и размер. Тоест вредата е в пряка причинно следствена връзка с постановения незаконосъобразен административен акт.

Както се посочи, съдът кредитира, напълно възприемайки заключението на вещото лице по третата експертиза във Вариант І.

При ползването като база счетоводните и други данните на ищеца за период 1 година преди прекратяване на договора (23.04.2020 г. – 23.04.2021 г.), вещото лице дава обосновано и компетентно заключение по отношение на обема на извършените в периода 23.04.2020 г. – 23.04.2021 г. дейности по процесните КП - 316 бр., и заплатените суми за тях от НЗОК са в размер на 227 677,40 лева. Вещото лице сочи, че самият ищец, в отговор на молбата на вещото лице за достъп до информация, е заявил, че по КП 73.1 няма отчетена дейност за периода 23.04.2020 г. -23.04.2021 г. (както и за периода 30.06.2022 г. – 09.08.2023 г.) В Таблица 1, Таблица 2 и Таблица 3 от третото заключение експертът посочва броя на извършените от ищеца дейности поотделно по всяка една от 6-те КП.

Обосновано вещото лице дава заключение, че очакваният брой дейности за исковия период, които лечебното заведение би извършило по процесните КП при положена от него дължима грижа и при съобразяване на особеностите на епидемичната обстановка в страна на база данни само за периода 23.04.2020 г. -23.04.2021 г., е 344 бр., а очакваната стойност, която НЗОК би заплатила за процесния период по актуални цени на КП – 272 817 лева. За отчитане особеностите на епидемичната обстановка вещото лице е изследвало отчетените дейности в две отделения – „Хирургия“ и „Ортопедия и травматология“ за два периода – 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г. и от 01.05.2021 г. до 30.04.2022 г., като вторият период почти съвпада с исковия период 09.06.2021 г. – 30.06.2022 г. Констатира се, че няма намаление, а напротив дори има ръст на обема на дейностите по КП в анализираните от вещото лице отделения. В процесния период няма наложени ограничения върху медицинските дейности в „МБАЛ Еврохоспитал“ ООД заради Ковид 19 и няма отлив на пациенти поради страх от постъпване в болнични заведения, предвид факта, че значителна част от населението вече е ваксинирана. Вземайки предвид извършения анализ, вещото лице правилно приема, че не следва да се налага корекция заради епидемичните условия в намаление на установения очакван брой дейности по процесните КП в исковия период.

Заключението за очаквания размер на допълнителна печалба от извършване на дейности по процесните КП за исковия период по третата експертиза, Вариант І - 39 422,06 лева, правилно вещото лице обосновава, като съобразява следното: Средния брой дейности по КП на месец за всяка една от 6-те КП, по които е осъществявал ищецът медицинска помощ; предполагаемия среден брой дейности по 6-те КП за периода 09.06.2021 г. -30.04.2022 г. и отделно за периода 01.05.2022 г. – 30.06.2022 г. поради различната цена на КП, заплащана от НЗОК; Цените за всяка от 6-те КП за предходно посочените два периода поотделно (предвид промяната в посока на увеличение на цените по КП, заплащани от НЗОК); Очакваната за реализация стойност, формирана като произведение на предполагаемия брой дейности по 6-те КП с актуалните цени за 6-те КП (като съдът отчита почти двойно увеличаване на стойността след 01.05.2022 г., спрямо предходните стойности, вследствие, както сочи и вещото лице, на различната цена на КП, заплащана от НЗОК); Общата стойност за исковия период, която би получил като приход ищеца – 272 817 лева. В поясненията на горните изчисление, обективирани в Таблица 5 към третото заключение, вещото лице пояснява, че за всеки от двата формирани периода, с оглед различната цена на КП, заплащана от НЗОК, средният месечен брой, определен в Таблица 4 е умножен по броя месеци в съответния период, като сред определянето на предполагаемия брой дейности за различните периоди е определена стойността, която НЗОК би заплатила за извършването им по актуални цени.

Анализирайки обстойно информацията, посочена на третата страница от последното заключението по СИЕ, вещото лице изчислява нормата на печалба общо за дружеството-ищец и в частност за дейността по предоставяне на медицински услуги, заплатени от НЗОК (Таблица 6 от последното по делото заключение). Избраният от вещото лице период за извършения анализ е 2020-2022 г., който обхваща анализирания базисен период за извършените обеми дейности по 6-те КП – 23.04.2020 г. – 23.04.2021 г., както и исковия период – 09.06.2021 г. – 30.06.2022 г. Усреднената норма на печалба за трите финансови години е 14,45%. Прилагайки този среден процент на норма на печалба, изчислен на база данни за 2020 г., 2021 г. и 2022 г. и на база предполагаемия размер на приходи от процесните 6 броя КП, установен преди това от експерта, вещото лице получава размера на предполагаемата печалба по следния начин: 272 817 лева х 14,45% = 39 422,06 лева.

Правилно е изчислена от вещото лице и законната лихва за забава за периода от 13.02.2023 г. (датата на влизане в сила на съдебното решение за отмяна на незаконосъобразния административен акт – отказа за сключване на анекс с ищеца като изпълнител на медицински дейности по 7-те КП) до 09.08.2023 г. (датата на подаване на исковата молба), която възлиза на 2 300,46 лева.

Кредитирайки като обосновано, правилно и компетентно дадено заключението на вещото лице във Вариант І от третата, допусната по делото експертиза, съдът намира за установено от ищеца, че е претърпял имуществени вреди в размер на 39 422,06 лева, представляващи пропусната полза – нереализирана печалба от осъществяване на медицинска помощ по 7-те КП, за които незаконосъобразно е отказано на 09.06.2021 г. да се сключи анекс към основния договор по заявлението на ищеца от 01.06.2021 г. Както и че лихвата за забава върху сумата на претърпените имуществени вреди е 2 300,46 лева.

Неоснователно е възражението както на ответника, така и на прокурора за недоказаност на горепосочените вреди в изчисления от вещото лице размер с третото заключение по СИЕ във Вариант І. Спецификата на дейността на дружеството-ищец предполага наличие на сключен договор с НЗОК, за да може да се предоставя медицинска помощ по процесните по делото 7 броя КП. Същевременно обстоятелството, че лечебното заведение може да предоставя медицинска помощ по дадена КП, е в корелация и с търсенето на медицинска помощ от пациентите за тази КП. Именно защото не може да се установи по друг подходящ начин обема на търсене на конкретна медицинска помощ, в случая посредством СИЕ е изследвана и анализирана предхождащата дейност на лечебното заведение за период, в който е осъществявана медицинска дейност по процесните 7 бр. КП, тоест период, в който тези пътеки се явяват работещи и имат принос за приходите на ищеца. Освен това за определяне на размера на имуществените вреди е съобразен средният размер на предполагаемия обем дейности по тези КП (а не по-голям размер), който среден размер е умножен по съответната, актуална за исковия период цена на КП и така е формирана предполагаемата стойност, която ищецът би реализирал като приход от въпросните КП. Въз основа на данните за обема дейности и тяхното заплащане от НЗОК, оборотните ведомости за 2020 г., 2021 г. и 2022 г., аналитичните регистри за счетоводна сметка 703 Приходи от продажба на услуги за 2020 г., 2021 г. и 2022 г., отчетите за приходите и разходите за 2020 г., 2021 г., 2022 г. и 2023 г., както и справки за отчетени дейности в отделения „Хирургия“ и „Ортопедия и травматология“ вещото лице конкретно определя усреднена норма на печалба (средно аритметично на база печалбата за продажба на медицински услуги за 2020 г., 2021 г. и 2020 г.) Прилагайки именно този среден процент на нормата на печалба и на база предполагаемия среден размер на приходите от процесните КП, е определен размерът на вредата, представляваща пропусната полза – печалба, от предоставяне на медицинска помощ по процесните КП.

По изложените съображения исковата претенция за неимуществени вреди в размер на 39 422,06 лева и за лихва за забава в размер на 2 300,46 лева, изчислена върху главницата, считано от 13.02.2023 г. до 09.08.2023 г., като доказана по основание и размер, следва да се уважи и да се отхвърли исковата претенция над тези суми.

При този изход на спора и доколкото и двете страни претендират разноски, следва такива да им се присъдят на основание чл. 10, ал. 3 и ал. 4 ЗОДОВ, съразмерно на уважената (41 722,52 лева) и отхвърлена (11 195,20 лева) част на иска, при материален интерес 52 917,72 лева.

В полза на ищеца следва да се присъдят направените в производството разноски, общо в размер на 5 381,11 лв., формирани съразмерно на уважената част на исковата молба. Ищецът претендира 25 лева държавна такса, 1 800 лева депозит за вещо лице и 5 000 лева адвокатско възнаграждение, което видно от представения договор за правна защита и съдействие от 16.08.2023 г., е изплатено изцяло в брой към датата на сключване на договора.

Възражението на ответната страна за прекомерност на адвокатското възнаграждение се преценява от настоящия състав като неоснователно. При материален интерес, определен от стойността на иска, минималното възнаграждение, определено по ползваната единствено за ориентировъчна справка Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (чл. 7, ал. 2, т. 2, вр. чл. 8, ал. 1), е в незначително по-малък размер от претендираните от ищеца 5 000 лева. Предвид фактическата сложност на делото (доколкото релевантните към спора факти обективно се установяват едва след заключение по СИЕ, допусната по искане на ищеца) и като се съобрази акцесорната претенция за присъждане на законната лихва - която също обуславя наличие на определяем материален интерес, съдът намира, че договореното и изплатено адвокатско възнаграждение не е прекомерно по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК, и е съответно на фактическата и правна сложност на спора, и на обема на извършените процесуални действия.

На ответника съдът определя максимално предвидения в нормата на чл. 25 от Наредбата за заплащането на правната помощ размер на възнаграждение за юрисконсулт– 360 лева, като съразмерно на отхвърлената част на иска, следва да му се присъди сумата в размер на 76,16 лева.

На основание чл. 203 и сл. АПК, във връзка с чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, съдът

 

РЕШИ:

 

ОСЪЖДА Национална здравноосигурителна каса, гр. София, БУЛСТАТ: ********, да заплати на „Многопрофилна болница за активно лечение – Еврохоспитал“ ООД, с ЕИК **********, със седалище и адрес на управление в гр. *****, представлявано от управителя Ч. Д. сумата в размер на 39 422,06 лева (тридесет и девет хиляди четиристотин двадесет и два лева и шест стотинки), ведно със законна лихва, считано от датата на предявяване на иска – 11.08.2023 г., до окончателното изплащане на задължението, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди - пропуснати ползи (печалба), в периода 09.06.2021 г. – 30.06.2022 г., настъпили в резултат на издаване на незаконосъобразен акт – Заповед № РД-09-86 от 09.06.2021 г. на Директора на РЗОК – Варна, отменена с влязъл в сила съдебен акт, както и сумата в размер на 2 300,46 лева (две хиляди и триста лева и четиридесет и шест стотинки), представляваща обезщетение за забава (върху размера на уважената част от частичния иск) за периода 13.02.2023 г. до 09.08.2023 г.

ОТХВЪРЛЯ исковете, предявени от „Многопрофилна болница за активно лечение – Еврохоспитал“ ООД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление в гр. ********, представлявано от управителя Ч. Д. срещу Национална здравноосигурителна каса, гр. София, БУЛСТАТ: ********* в останалата им част: за горницата над 39 422,06 лева до 50 000 лева, а именно за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 10 577,94 лева (десет хиляди петстотин седемдесет и седем лева и деветдесет и четири стотинки), ведно със законна лихва, считано от датата на предявяване на иска – 11.08.2023 г., до окончателното изплащане на задължението, за обезщетение за причинени имуществени вреди - пропуснати ползи (печалба), в периода 09.06.2021 г. – 30.06.2022 г., настъпили в резултат на издаване на незаконосъобразен акт – Заповед № РД-09-86 от 09.06.2021 г. на Директора на РЗОК – Варна, отменена с влязъл в сила съдебен акт, както и за горницата над 2 300,46 лева до 2 917,72 лева, т.е. за сумата в размер на 617,26 лева (шестстотин и седемнадесет лева и двадесет и шест стотинки), представляваща обезщетение за забава (върху размера на отхвърлената част от частичния иск) за периода 13.02.2023 г. до 09.08.2023 г.

ОСЪЖДА Национална здравноосигурителна каса, гр. София, БУЛСТАТ: ********, да заплати на „Многопрофилна болница за активно лечение – Еврохоспитал“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. *******, представлявано от управителя Ч. Д., разноски за производството в размер на 5 381,11 лева (пет хиляди триста осемдесет и един лева и единадесет стотинки).

ОСЪЖДА „Многопрофилна болница за активно лечение – Еврохоспитал“ ООД, с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление в гр. *******, представлявано от управителя Ч. Д., да заплати на Национална здравноосигурителна каса, гр. София, БУЛСТАТ: **********, разноски за производството в размер на 76,16 лева (седемдесет и шест лева и шестнадесет сто стотинки).

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на РБ, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.