Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, … май 2017
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски
градски съд, Търговско отделение, VІ-6 състав, в публичното заседание на тридесет
и първи януари две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА РАДЕВА
при
участието на секретаря Кирилка Илиева, като разгледа докладваното от съдия Радева
т.д. № 6617 по описа за 2015 г. на основание данните по делото и закона, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 422, ал.1 ГПК във връзка с чл.415
и чл.124 ГПК.
Постъпила е искова молба от „Ю.Б.“ АД, ЕИК ********,
срещу Р.Д.К., ЕГН **********, в която се твърди, че ищецът се е снабдил по реда
на заповедното производство със заповед за незабавно изпълнение срещу
ответницата Р.Д., основание за което е сключен договор за банков кредит,
продукт „Бизнес линия“ на 28.02.2011 год. между банката - ищец и неучастващо в
производството лице ТД „А.“ ООД. Твърди, че ответницата Д. има качество на
съдлъжник по сделката при условията на чл. 101 ЗЗД; твърди, че сделката е
изменявана с последващи анекси, посочени в обстоятелствената част на искова
молба. Твърди, че по сделката липсва изпълнение съобразно уговорения
погасителен план, поради което банката е изготвила извлечение от своите
счетоводни книги, отразявайки в същото съществуващата забава за плащане,
засягаща както главен дълг, така и негови принадлежности. Твърди, че банката е
обявила кредита за предсрочно изискуем, за което е изпратила уведомления до
длъжниците. Тези уведомления са получени от тях. Настъпила е предсрочна
изискуемост на вземанията, произтичащи от сделката. Твърди, че договорът е
прекратен и произтичащото от него вземане е обявено за предсрочно изискуемо,
поради което, при условията на чл. 417, т. 2 ГПК, заповедният съд е уважил
подаденото заявление и е снабдил банката със заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист за посочените в заявлението суми. Поради постъпило възражение
от страна на ответницата и дадени от съда указания, ищецът е предявил
установителна претенция, намираща основанието си в разпоредбата на чл. 422, във
вр. чл. 415 от процесуалния закон.
Моли съда, след като се убеди в основателността на
изложените от изложените от него факти, да постанови решение, с което признае
съществуване на вземане на ищеца, за което същият се е снабдил със заповед за
изпълнение и изпълнителен лист. Претендира разноски.
В срока за отговор ответникът по делото Р.К. прави
възражения относно допустимостта на претенция поради неспазване на преклузивния
срок по чл.415 от процесуалния закон. Въвежда и неконкретизирано като размер
възражение за извършено плащане. Излага твърдения относно липса на изискуемост
на цялото вземане, така както е съдебно заявено по реда на заповедното
производство от ищеца, тъй като кредиторът не е обявил вземането си за
предсрочно изискуемо преди подаване на заявлението по чл. 417, т. 2 от процесуалния
закон. Възразява на твърдението, че изявлението на банката, приложено в
заповедното производство, с което кредиторът по банковата сделка е обявил
вземанията, произтичащи от нея за предсрочно изискуеми, е стигнало до адресата,
в конкретния случай ответницата Р.Д.. Следващото възражение, с което се брА.страната,
е за нищожност на посочените в отговора на исковата молба клаузи от договора,
позовавайки се на чл.143 ЗПП и общата разпоредба на чл. 26, ал. 1 ЗЗД като твърди
наличие на неравноправни клаузи. Счита, че възможността да се измени договора е
регламентирана с нормата на чл.307 ТЗ, но потестативното право за това може да
бъде упражнено единствено чрез предявяване на конститутивна претенция. Излага твърдения
за конкретна недействителност за всяка една от цитираните клаузи в контекста на
разпоредбата, цитирана от него от ЗПП. Оспорва твърдението на ищеца, че
ответницата Д. има качества на кредитопролучател, тъй като според нея има
качество на съдлъжник. Позовава се на разпоредба на чл.147 ЗЗД, твърдейки, че
срокът регламентиран с цитирания законов текст е изтекъл преди образуване на
заповедното производство.
Моли съда да остави без уважение предявените искове.
Съдът като прецени събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:
На 28.02.2011 г. ищецът сключва договор
с „А.“ ООД с ЕИК********, в качеството му на кредитополучател, „А.“ ЕООД с ЕИК ********,
А.Г.Г. с ЕГН ********** и ответника, в качеството им на съдлъжници, по силата
на който банката предоставя на първото дружество банков кредит в размер на
122 000 лв. за погасяване на задълженията му към НАП, както и револвираща
кредитна линия. Уговорена е годишна лихва в размер на сбора от базовия лихвен
процент – малки фирми, който е 14,1% и договорна лихвена надбавка в размер на
0,4%. Размерът на лихвата не подлежи на договаряне и промените в него стават
незабавно задължителни. При просрочие на дължими погасителни вноски по кредита,
както и при предсрочна изискуемост, дължимата лихва се увеличава с наказателна
надбавка в размер на 10 пункта. Кредитополучателят заплаща комисионна за
управление на кредита, платима на падежа на съответната погасителна вноска по
кредита, в размер на 0,05%. Съгласно договора съдлъжниците встъпват във всички
задължения на кредитополучателя и изразяват изричното си съгласие да отговарят
като солидарни длъжници към банката. Уговорено е, че банката запазва правото си
да променя тарифата за таксите и
комисионните. Ищецът има право да обяви кредита за предсрочно изискуем, когато
кредитополучателят не е внесъл дължима вноска по главница и/или лихва.
Уговорено е, че изискуемостта настъпва, без да е необходимо каквото и да
волеизявление на страните.
На 30.04.2011 г. страните по договора за
кредит са сключили анекс № 1, с който е увеличен размерът на кредитната линия с
13 000 лв. Съгласили са се, че
кредитът ще се използва само за погасяване на задълженията на „А.С.И.“ ООД към
НАП, за бизнес револвираща линия, задължения по учредяване на ипотека върху
обезпеченията по настоящия договор и разходите за застраховка на ипотекираните
имоти.
На същата дата е подписан и анекс № 2, с който се
преоформят всички задължения по договора за кредит, като дългът се разделя на
две части в съотношение – част А 75% и част Б 25%, като се въвежда и гратисен
период от 24 месеца за плащане на суми по главница от датата на преоформяне.
Плащането на дълга става по погасителен план, който следва да бъде изготвен в
10-дневен срок от подписване на анекса. Уговорен е и нов ред за погасяване на
дължимите суми в рамките на гратисния период.
По делото е представен и погасителния план с дата на
изготвяне 12.07.2011 г. В него е
предвидено, че кредитополучателят заплащан на банката-ищец 180 анюитетни вноски
в периода 21.07.2011 г.-07.06.2026 г., които в първите 24 месеца са в размер на
1 174,47 всяка, а след това по 1 900, 75 лв., които се разпределят за
главница и лихви. Погасителният план е подписан от кредитодателя,
кредитополучателя и единия съдлъжник „А.“ ЕООД.
Видно от представените по делото три покани за
изпълнение от ищеца до съдлъжниците „А.“ ЕООД с ЕИК ********,
А.Г.Г. с ЕГН ********** и Р.К., банката ги уведомява, че поради неплащане от
кредитополучателя на просрочия в размер на 12 506,12 лв. и неизпълнение на
условията на договора обявява същия за изцяло предсрочно изискуем. Кредитодателят
кани съдлъжниците да заплатят дължимите
суми в 7-дневен срок. На 27.12.2012 г. А.Г., видно от представеното
известие за доставяне, е получил трите покани. От пощенския оператор „M&BM Express“ са изпратили за целите на настоящото производство
писмо-справка, от което се установява, че на 28.12.2012 г. И.К., обозначена
като сестра, е приела пратката от дружеството-ищец с баркод № 1100014769890, предназначена за Р.К.. От
пощенския оператор е представен и протокол за предаване на писмо с посочения
баркод с обратна разписка. Приложено е и процесното известие за доставяне, от
което се установява, че пратката за ответника е получена от И.К. на 03.01.2013
г.
На 16.04.2013 г. ищецът е подал в РС Н. заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, въз основа на което е
образувано ч.гр.д. №264/2013 г., срещу ответника за парично в размер на
129 596,41 лв. – главница, 26 253,92 лв. договорна лихва за периода
21.02.2012 г.-11.04.2013 г., 1 093,34 лв. – такси и законната лихва върху
главницата от 12.04.2013 г. до окончателното ѝ изплащане. Дължимите суми
произтичат от процесния договор за кредит и анексите към него. Към заявлението
са приложени извлечение от счетоводните книги на заявителя към 11.04.2013 г.,
както и договорът за кредит, анексите и уведомления за обявяване на предсрочна
изискуемост.
На 18.04.2013 г. заповедният съд е издал заповед за
изпълнение в полза на ищеца срещу заявителя и другите солидарни длъжници,
съобразно предявените със заявлението парични суми, като с разпореждане е
постановил незабавното ѝ изпълнение.
На 22.04.2013 г. заповедният съд е издал изпълнителен
лист за посочените в заповедта за изпълнение суми.
С допълнителна заповед за изпълнение от 09.07.2013 г. е
уважено искането в заявлението на банката и за пропусната в предходната заповед
такса в размер на 1093,34 лв.
С разпореждане от 28.08.2013 г. заповедният съд е
коригирал допусната от него очевидна фактическа грешка в заповедта за
изпълнение от 18.04.2013 г.
На 08.10.2013 г. РС Н. е издал нов коригиран
изпълнителен лист въз основа на заповедта за изпълнение, допълнителната заповед
и разпореждането за очевидната фактическа грешка.
От протокол от 06.11.2013 г. се установява, че ЧСИ
Делян Николов е бил сезиран от ищеца с молба, на основание чл. 426, ал.1 и 2 ГПК, въз основа на която е образувал изпълнително дело № 1335/2013 г. за
събиране на сумите, за които е допуснато принудително изпълнение срещу
ответника с изпълнителния лист от 08.10.2013 г.
На 14.11.2013 г. съдебният изпълнител е
връчил на ответника покана за доброволно изпълнение по изпълнително
дело № 1335/2013 г., към която е приложил и подлежащите на изпълнение актове –
заповеди за изпълнение и изпълнителен лист. Длъжникът е получил поканата и по
пощата, видно от известието за доставяне, на 19.11.2013 г.
Ответникът е подал възражение по образец
до заповедния съд срещу заповедите за изпълнение на 20.11.2013 г.
С разпореждане от 28.11.2013 г. РС Н. е
указал на ищеца по чл. 415 ГПК, че има едномесечен срок да предяви иск относно
вземанията си, който съдебен акт е връчен на банката на 13.12.2013 г.
По заповедното производство е
представено заверено копие от искова молба, обективираща предявените от
банката- ищец положителни установителни искове, под вх.№317/14.01.2014г.От
заверените препис от документи, - разписка № 000501/PS1142004FZ3A – се установява, че
исковата молба е подадена по пощата и е постъпила в пощенската станция на
09.01.2014г., поради което, на основание чл.62, ал.2 ГПК съдът приема, че е
депозирана в преклузивния срок по чл.415 ГПК.
От заключението на вещото лице Ани Т. по
допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, което съдът приема и не е оспорено
от страните, се установява, че усвоената главница по договор за банков кредит продукт
„Бизнес кредит" № BL 31099 от 28.02.2011 г. е в размер на 129.596,41 лв.
Съгласно експертизата размерът на
непогасените задължения по договор за банков кредит продукт „Бизнес кредит“ №
BL 31099 от 28.02.2011 г. е 156.943,67 лв.
Според вещото лице първото непогасено
задължение по договора за кредит е договорна лихва, начислена върху „Част А на
дълга“ за периода от 22.01.2012 г. до 21.02.2012 г., в размер на 1.036,81 лв.,
с падеж 21.02.2012 г. Размерът на непогасената главница е 129.596,41 лв. Размерът
на непогасената договорна лихва за периода 21.01.2012 г. - 11.04.2013 г. е
26.241,27. лв. Начислената наказателна лихва за периода от 21.02.2013 г. до
11.04.2013 г. е 12,65 лв. Начислените и незаплатени такси са в размер на 902,27
лв. Незаплатените имуществени застраховки са в размер на 191,07 лв. Размерът на
непогасените задължения по договор за банков кредит продукт „Бизнес кредит“ №
BL 31099 от 28.02.2011 г. е 156.943,67 лв.
Вещото лице е изразило становище, че с
Анекс № 2, сключен на 30.04.2011 г. е променен начинът на изчисляване на
лихвата по кредита, но не и нейният размер. Съгласно направените изчисления, за
периода от 08.06.2011 г. до 21.01.2013 г. е начислявана лихва в размер на 14,50
% върху сумата от 97.197,31 лв., представляваща 75 % от дължимата по договора
главница. На 22.02.2013 г. е начислена лихва за периода от 08.06.2011 г. до
21.02.2013 г. в размер на 14,50 % върху сумата от 32.399,10 лв., представляваща
25 % от дължимата главница.
Съгласно експертизата към 21.12.2012 г.
начислената лихва е в размер на 20.506,91 лв. Таксите за управление на кредита
са начислявани само върху сумата на непогасената главница. Не са начислявани
лихви върху лихви.
Според изчисленията на вещото лице за
периода от 22.07.2011 г. до 16.03.2012 г. са извършени плащания в размер на
8.358,95 лв.. С тях са погасени лихви, начислени за периода от 08.06.2011 г. до
21.02.2012 г. Размерът на непогасената договорна лихва за периода 21.01.2012 г.
до 11.04.2013 г. е 26.241,27 лв. Начислената наказателна лихва за периода от 21.02.2013
г. до 11.04.2013 г. е 12,65 лв.
При така установената фактическа обстановка съдът приема
от правна страна следното:
По допустимостта на предявените
установителни претенции.
Настоящият състав на съда прави извод,
че предявените положителни установителни искове са процесуално допустими, тъй
като са налице предпоставките за това - за установяване съществуването на вземане е необходимо кумулативното
осъществяване на следните предпоставки: /1/ издадена за него заповед за
изпълнение, която по-късно да не е обезсилена с влязъл в сила съдебен акт; /2/
възражение от длъжника срещу заповедта за изпълнение в законоустановения
преклузивен срок по чл. 414, ал. 2 ГПК и /3/ искът да е предявен в преклузивния
едномесечен срок по чл. 415, ал. 1 ГПК. Посочените предпоставки са еднакви
независимо от вида на издадената заповед за изпълнение - по чл. 410 ГПК или по
чл. 417 ГПК.
По основателността на предявените
искове.
По делото няма спор относно това, че
страните в процесуалната връзка са обвързани от договорна такава, обективирана
в договор за банков кредит, продукт “Бизнес кредит№BL 310099 от 28.02.2011г., по който
ищецът има качество на кредитодател, а ответницата качество на съдлъжник.С
разпоредбите на специалните условия от договора, страните са се съгласили, че
съдлъжниците се съгласяват с всички условия на договора, от които произтичат
задълженията на кредитополучателя, в които встъпват по силата на това
съглашение.За самото встъпване в дълг на кредитополучателя е изразено
съгласието на посочените съдлъжници.Т.е. основанието за ангажиране на тяхната
отговорност е постигнатото съгласие с кредитодателя, че встъпват в дълга на кредитополучателя,
поради което отговарят солидарно с него за изпълнение на поетите от него
задължения.
Предмет на иска по чл.422 във връзка с
чл.415 и чл.124 ГПК е ограничен до
съществуване на вземането на заявеното основание и в предявения в заповедното
производство размер, но и съобразно с оспорването на това вземане от длъжника с
възражението по чл. 414, ал. 1 ГПК. Нормата
на чл.422 ГПК регламентира, че
искът за установяване съществуване на вземането се смята предявен от момента на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
Възражението на ответницата е, че
същата има качество на поръчител, поради което приложение следва а намери
разпоредбата на чл.147 ЗЗД и нейния преклузивен срок.
По виждане на състава обвързаността на
страните по делото не се основава на разпоредбата на чл.138 и сл ЗЗД. „При встъпването в дълг едно трето на правоотношението между кредитора и
главния длъжник лице се съгласява да поеме съществуващо задължение като
солидарен длъжник - било по договор между третото лице и кредитора, било по
договор между стария и новия длъжник. Встъпването в дълг, когато следва от
сключен между кредитора и встъпващия в дълг договор, наподобява
поръчителството, но встъпилият в чужд дълг е винаги отговорен на същото правно
основание, на което дължи първоначалния длъжник и солидарно с него. В
хипотезата на чл.101 ЗЗД отговорността
на встъпилия нов длъжник, за разлика от солидарната съзадълженост, възниква
само ако има главно задължение и отношенията между кредитор, но не е акцесорна
на главното задължение.
Задължението на поръчителя също зависи от съществуването на главното
задължение, за разлика от солидарната съзадълженост, но е винаги акцесорно на
главното задължение, за разлика и от встъпването в чужд дълг, и от солидарната
съзадълженост. Поръчителят отговаря на собствено правно основание, докато
встъпилият в дълг дължи на същото правно основание, по силата на което дължи и
първоначалният длъжник и солидарно с него.“ – Решение №123 от 06.01.2017г. по
гр.д.№5864/2015г. а ГК на ВКС – IV г.о.,
постановено по чл.290 ГПК и представляващо задължителна съдебна практика.
Разпоредбата на чл.147 ЗЗД е изключение,
гарантиращо и охраняващо правата на поръчителя, при наличие на бездействие на
кредитора, което го предпазва от това бездействие и неограничеността във времето,
в което може да бъде ангажирана неговата отговорност.Тъй като в настоящия
случай не се установява страните да се обвързани от договор за поръчителство,
то няма как разпоредбата на която се позовава ответницата да намери приложение.
По отношение на възражението за
нищожност на посочените от нея договорни клаузи, като нищожни.Ответницата се
позовава на разпоредбите на ЗЗП и ЗПК.
С решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК, представляващи задължителна
съдебна практика:: решение № 51 от 04.04.2016 г.
по т.д. № 504/15 г., решение № 77 от 22.04.2015 г. по гр. д. № 4452/14 г. на
ВКС, ІІІ г.о., решение № 424 от 02.12.2015 г. по гр. д. № 1899/15 г., на ВКС ІV
г.о., касационната
инстанция е приела, че уговорката в договор за
банков кредит, предвиждаща възможността на банката за едностранна промяна в
договорения лихвен процент въз основа на непредвидено в самия договор основание
и когато такова договорено изменение не е свързано с обективни обстоятелства,
които са извън контрола на доставчика на услугата, е неравноправна по смисъла на общата дефиниция на чл. 143 ЗЗП. С решение №
95 от 13.09.2016 г. по т.д. № 240/15 г. на ВКС, ІІ т.о. е съобразена практиката
цитирана по-горе, като е прието още, че методът на изчисление на съответния
лихвен процент, трябва да съдържа ясна и конкретно разписана изчислителна
процедура, посочваща вида, количествените изражения и относителната тежест на
всеки от отделните компоненти - пазарни индекси и индикатори.Прието е, че
е безспорна необходимостта от постигнато между
съконтрахентите съгласие за начина на формиране възнаграждението на
кредитодателя- т.е. да е налице конкретна формула за определяне на
възнаградителната лихва - съществен елемент от съдържанието на този вид банкови
сделки. Поради това е прието, че когато потребителят не е получил достатъчно информация как кредитодателят
може да промени едностранно цената на доставената му финансова услуга, за да
може и той да извърши необходимите действия в своя защита, като методологията,
създадена от банката - кредитор под формата на нейни вътрешни правила не
съставлява част от сключения договор, кредитодателят не може да бъде считан за
добросъвестен по смисъла на чл. 143 ЗЗП, за да е приложимо правилото на чл.
144, ал. 3, т. 1 ЗЗП.
Съгласно постановената задължителна
съдебна практика с Решение №23 от 07.07.2016г., по т.д.№3686/2014г. от I т.о. на ТК
на ВКС възражението на потребителя за
неравноправния характер на договорна клауза не се преклудира с изтичане на
срока за отговор на исковата молба по чл. 131 или чл. 367 ГПК и може да бъде наведено
за първи път и във въззивното производство, като ограниченията на чл. 266 ГПК
не се прилагат.За него съдът следи служебно. Във връзка с възражението следва да се предостави
възможност за становище на насрещната страна и за ангажиране на доказателства
от всяка от страните.
Въпросът е дали
направилата възражение ответница има качество на потребители.
Общата дефиниция на
това понятие се съдържа в нормата на § 13, т. 1
ДР ЗЗП и от чл. 9, ал. 3 ЗПК.Съгласно цитираната разпоредба потребител е всяко
физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са
предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко
физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън
рамките на своята търговска или професионална дейност.Съгласно
т.12 от същия параграф "финансова услуга" е всяка услуга, свързана с банкова
дейност, кредитиране, застраховане, лично пенсионно осигуряване, инвестиране
или плащане.
При преценка на това
възражение, в контекст на
легалните дефиниции, следва да се
вземе предвид, че качеството на ответницата, сторила възражение за нищожност на
клаузите по договора, регламентиращи цената на предоставения под формата на
кредит паричен ресурс продукт, има качество на страна по банковата -страна по
една абсолютна търговска сделка, по смисъла на чл.286 ал.
2 вр. чл. 1, ал. 1, т. 7 ТЗ, т.е. за нея се прилагат правилата за търговските
сделки независимо от качеството на страните. Встъпилият в чужд дълг е винаги отговорен на същото правно основание, на
което дължи първоначалния длъжник и солидарно с него.В
настоящия случай банката, кредитополучателят солидарните съдлъжници, встъпили в
дълга на кредитополучателя, са сключили
сделката във връзка с упражняването от тях занятие.Т.е. средствата са придобити
и са предназначени за осъществяване на търговска дейност, което изрично е
посочено в договора. Характерът
на сделката, като абсолютна търговска, може да се изведе и чрез негативен
критерий, основаващ се на нормата на чл.318, ал.2 ТЗ, тъй като сделката не е
сключена от физическо лица за негови лични потребности, следователно
ответницата – физическо лице, е обвързана от по-строгите правила на ТЗ, които са
по-неблагоприятни за нея и това изключва възможността за приложение на уредбата
на общия граждански закон, ЗЗП или ЗПК.Идентичността на правното основание, на
което дължи кредитополучателя с идентичността на правното основание на
встъпилия в дълга, който отговаря пред кредитора по правилата на чл.121 и
сл.ЗЗД, изключва възможността солидарният длъжник по сключената търговска
сделка да има качество на потребител.В този смисъл нейните възражения за
евентуална нищожност на клаузите, с които страните са регламентирали дължимите
лихви, поради основания, посочени от тях, се явяват неотносими, защото
ответницата няма качество на потребител, по смисъла, вложен от законодателя в
цитираните разпоредби.Поради тази причина и съдът не следва да ги обсъжда.
По възражението за ненастъпила предсрочна изискуемост на вземане на банката.
Възражението е, че до
ответницата не е достигнало изявлението на банката, с което е отнела
преимуществата на срока.
Съгласно даденото разрешение в т. 18 на ТР № 4/2013 г. в
хипотезата на предявен иск по чл.422 ГПК за вземане, произтичащо от договор за банков кредит с
уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем при неплащането на
определен брой вноски или при други обстоятелства, и кредиторът може да събере
вземането си без да уведоми длъжника, вземането става изискуемо с неплащането
или настъпването на обстоятелствата, след като банката е упражнила правото си
да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната
изискуемост. В хипотезата на предявен иск по чл.422 ГПКвземането, произтичащо от договор за банков кредит, става
изискуемо, ако кредиторът е упражнил правото си да направи кредита предсрочно
изискуем. Ако предсрочната изискуемост е уговорена в договора при настъпване на
определени обстоятелства или се обявява по реда на чл. 60, ал. 2 от Закона за
кредитните институции, правото на кредитора следва да е упражнено преди
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът
трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на
кредита. Предсрочната изискуемост има действие от момента на
получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са
настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й.
В договора за банков кредит е
уговорено, че дългът произтичащ от него следва да бъде погасен чрез плащане до
07.06.2026г., съгласно изготвения погасителен план.
С разпоредбите на чл.26- 28 от договора
страните са уговорили при кои обстоятелства банката ще има право да обяви
кредита за предсрочно изискуем, като б.“г“ от цитираната разпоредба сочи, че
неизпълнението на което и да е задължение, произтичащо от този договор,
включително и невнасяне на дължима вноска по главница и/ или лихва, ще породи
потестативното право на банката да промени условията на договора, касателно
изискуемостта на своите вземания.
По делото няма спор, че е
налице неизпълнение на задължения за плащане- главници и лихви, който факт е
установен и от вещото лице, както и наличие на хипотеза по чл.28 от договора.Ето
защо за банката е възникнало потестативно право да обяви кредита за предсрочно
изискуем, което е сторила с нарочни писма до своите съдоговорители.
С Решение №148/02.12.2016г. по
т.д.№2072/2015г. на I
т.с. на ВКС, постановено по чл.290 ГПК, касационната инстанция се е произнесла
изрично относно начините на връчване изявлението на банката, с което отнема
преимуществата н срока в следния смисъл:“Законодателят
не предписва конкретен способ за връчване на писмени съобщения между страните
по договорните правоотношения. В т. 3 на ТР № 1/28.12.2005 г. по тълк.д. №
1/2004 г. на ОСТК на ВКС е прието, че в
случай, че издателят на запис на заповед отказва да удостовери предявяването му
или се укрива, удостоверяването на тези обстоятелства може да се извърши с
нотариална покана, ако записът за заповед е освободен от протест. Даденото
разрешение в тълкувателното решение по въпроса за съществуването на подлежащо
на изпълнение вземане по запис на заповед не ограничава способите за връчване
на съобщения. Посочените обстоятелства, като отказ за получаване или укриване,
биха могли да се удостоверят чрез нотариална покана по силата на приложението
на правилата на ГПК за връчване на съобщения и препращането в чл. 50 ЗННД към
тези правила. От друга страна, извън посочения в тълкувателното решение способ
за удостоверяване, отказът или укриването могат да се удостоверят по правилата
на ГПК и при връчване по възлагане от частен съдебен изпълнител съгласно чл. 43 ЗЧСИ. В този смисъл кредиторът не е ограничен относно избора на способ за
връчване на съобщения.
Начинът на удостоверяване на връчването на документа е поставен в
зависимост от избрания от кредитора способ за уведомяване, какъвто би могъл да
бъде уговорен и в договора между страните.
При липса на уговорка в договора относно връчването на кореспонденция
връчен редовно от външна страна и съответно достигнал до длъжника е документ,
който му е предаден лично или на негов пълномощник срещу подпис или по
възлагане от нотариус (чл. 50 ЗННД) или от частен съдебен изпълнител (чл.
43 ЗЧСИ). При връчване по възлагане в посочените случаи се прилагат
правилата на чл. 37-58 ГПК, като отказът за получаване по чл. 44 ГПК или
отсъствието от адреса по чл. 47 ГПК се удостоверят от длъжностното лице, а
съобщенията се считат за връчени.
В случай, че кредиторът е избрал да връчи уведомление на длъжника чрез
пощенска пратка, то съгласно разпоредбата на чл. 36, ал. 2 от Закона за
пощенските услуги условията за доставянето на пощенските пратки се определят
според Общи правила, приети с решение № 581/27.10.10 г. от Комисията за
регулиране на съобщенията. Удостоверителна сила за получаване на съобщението
има осъщественото връчване в случаите на препоръчана пощенска пратка, която е
доставена на адреса на получателя срещу подпис (чл. 5, ал. 1 от Общите правила)
или на пълнолетен член на домакинството на получателя, живеещ на адреса, срещу
подпис и документ за самоличност (чл. 5, ал. 2 от Общите правила). В чл. 5, ал.
3 на Общите правила са разписани действията, които следва да извършат
пощенските служители, когато препоръчаната пощенска пратка не е предадена при
посещение на адреса. Пощенският оператор удостоверява, че пратката не е
доставена на адреса и същата е върната на подателя съгласно изричното указание
в чл. 14 от правилата. Общите правила и чл. 36, ал. 2 от Закона за пощенските
съобщения не въвеждат фикция, че при липса на фактическо връчване, дори и при
изпълнение на задълженията на пощенския оператор по чл. 5, ал. 3, пратката ще
се счита за доставена на получателя“.
С разпоредбата на чл.32 от договора
страните са уговорили, че всички
уведомления и изявления във връзка с този договор следва да бъдат направени в
писмена форма и ще се считат получени, ако по факс, чрез лично доставяне или
чрез изпращане по пощата с обратна разписка или препоръчана поща, или с
телеграма, достигнат до адресите на страните, посочени в този договор.
В настоящия случай кредиторът е връчил
изявлението си, с което е упражнил потестативното право, за изменение на
договора, касателно срок, чрез пощенска пратка, съгласно разпоредбата на чл.36,
ал.2 от Закона за пощенските услуги
условията за доставянето на пощенските пратки, определени според Общи правила, приети с
решение № 581/27.10.10 г. от Комисията за регулиране на съобщенията.На
обратната разписка е удостоверено, че съобщението е връчено на сестрата на
настоящата длъжница, по който факт не се спори/ относно наличие на родствена
връзка и пълнолетие на получателя.Поради това настоящият състав приема, че
уведомлението е достигнало до адресата на 28.12.2012година и след изтичане на
7-дневния срок, вземането на банката е станало предсрочно изискуемо.
В хода на процеса ответницата е
поискала да се представи оригинал на обратната разписка, на основание чл.183 ГПК.По делото е представено копие на този документ, което е заверено от процесуалния
представител на ищеца.Едновременно с това същият е направил признание, че
неговият доверител не разполага с оригинал на документа, но е направил искане
по чл.192 ГПК, въз основа на което пощенският оператор е дал информация,
съобразно извършените и находящи се при него записи, че пратка с баркод № 1100014769890- процесния
документ, чието съществуване се оспорва от ответницата, е с регистриран подател
настоящия ищец и получател- Р.Д.К., доставена е на посочения адрес и е получена
от Изабел Кикарина на 28.12.2012г.Ето защо съдът намира, че основание за
изключване на документа, удостоверяващ връчване на изявлението на ищеца до
ответника, с което е отнето преимуществото на срока, съществува и поради това
не следва да бъде изключен от доказателствения материал по делото.
Поради изложеното съдът намира, че към
датата на подаване на заявлението е настъпила предсрочната изискуемост на
вземането на банката, произтичащо от договора за банков кредит.
В хода на производството е установено,
че ищецът е титуляр на изискуемо парично вземане, за което се е снабдил със
заповед за незабавно изпълнение по гр.д.№264/2013г. по описа на РС – Н..
По
разноските.
Ищецът
претендира разноски, за които е представил списък по чл.80 ГПК. Претендира разноските в исковото производство в размер на
сумата от 3 138,87лв- заплатена държавна такса, 500лв- заплатен депозит за
вещо лице и 1 726,55лв- адвокатскотско възнаграждение. По делото са
представени доказателства за реалността на претендираните разноски, чийто общ
размер е сумата от 5 3656,42лв.
Съгласно т. 12 на
ТР № 4/13 г. съдът следва да се произнесе по разноските в заповедното
производство, ако такива са претендирани от ищеца.По делото не е
обективирано искане в тази насока.
При изложеното съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по иска, предявен по реда на чл.42 ГПК,
съществуване на вземане на „Ю.Б.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление ***, със съдебен адрес ***,, против Р.Д.К., ЕГН **********,***, чрез адв.А. К. Д.,
със съдебен адрес ***, в размер на следните суми: 129 596,41 лв- главница,
ведно със законната лихва, считано от 16.04.2013г. до окончателното и
заплащане; 26 253,92лв договорна лихва за периода от 21.02.2012г. до
11.04.2013г., и 1 093,34лв такси за периода от 21.02.2012г. до
11.04.2013г. произтичащи от договор за банков кредит продукт „Бизнес кредит № BL 31099/28.02.2011г. и последващите
го анекси, за които е издадена заповед за изпълнение по гр.д.№264/2013г. по
описа на РС – Н..
На основание чл.78,
ал.1 ГПК, ОСЪЖДА Р.Д.К., ЕГН **********,***, да заплати на „Ю.Б.“ АД, ЕИК ********,
разноски по делото в размер на 5 365,42лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред САС в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: