Присъда по дело №114/2021 на Районен съд - Разград

Мотиви към Присъда №40/10.12.2021г., постановена по НОХД №114/2021г. по описа на
Разградския районен съд .
Разградска районна прокуратура е повдигнала обвинение срещу подсъдимия Т. П. С.
от гр.Търговище, за това, че на 12.11.2020г., по път ІІ-49 на км. 24+410, в землището на гр.
Разград, общ. Разград, е управлявал моторно превозно средство - лек автомобил „Опел Вектра“ с
peг. № ************, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 1,54 на
хиляда, установено по надлежния ред - престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК.
В заседанието пред РРС представителят на РРП поддържа обвинението срещу подсъдимия,
счита го за доказано и предлага на съда да му наложи съответни наказания.
Подсъдимият не дава обяснения по делото. Лично и чрез защитника си моли да бъде
оправдан.
Разградският районен съд, след преценка на доводите на страните и събраните по делото
доказателства, констатира от фактическа страна следното:
Подсъдимият Т. П. С. е роден на ************ в гр.Търговище. Същият е студент редовно
обучение в Технически университет – гр. Варна, неженен, осъждан.
Подсъдимият Т.С. е правоспособен водач на МПС от 21.03.2018г. – издадено СУМПС
№*********, кат.В.
На 11.11.2020г. около 19:00 вечерта часа подс. С. и приятеля му - св. Р.С. решили да отидат на
гости в гр. Разград, където бил домът на бабата и дядото на С., като за тази цел взели л.а. „Опел
Вектра“ с peг. № ************, собственост на бащата на подсъдимия. След като пристигнали, по
време на гостуването, двамата употребили алкохол. Около 00:10 часа, вече на 12.11.2020г. двамата
тръгнали да се прибират към гр. Т. с лекия автомобил, с който били дошли. Автомобилът се
управлявал от подс. Т.С., а на предна дясна седалка до него се намирал св. Р.С.. Двамата се
движели по път II-49 и когато наближили км. 24+410, в близост до крайпътен ресторант „Габъра“ в
землището на гр. Разград, подс. Т. С. помолил свидетеля Р. С. да му подаде една цигара и докато
се опитвал да я запали, изгубил контрол над автомобила, излязъл вляво извън пътя, ударил се
последователно в няколко дървета, пропаднал в дерето край пътя и спрял с предна част, насочена
към пътното платно, а задна част - към гората. След произшествието, предната лява врата - тази на
водача - останала леко затисната и не можела да се отвори. Виждайки това, св. Р. С. излязъл през
неговата предна дясна врата и издърпал подсъдимия през същата врата, като го оставил на тревата,
понеже губил съзнание на моменти. Взел телефона му и понеже в дерето нямало обхват, се качил
на пътя и подал сигнал на ЕЕНСП 112. Изчакал пристигането на екип на Центъра за спешна
медицинска помощ при МБАЛ „Св. И. Рилски“ - гр. Разград, който бил в състав: св. С.С. - лекар и
св. А.Ч. - медицинска сестра. След това се върнал и помогнал на подс. Т. С. да се придвижи до
линейката. Докато медицинският екип преглеждал подсъдимия, на място пристигнал и дежурният
автопатрулен екип от сектор „Пътна полиция“, при ОД на МВР - свидетелите Х.Х. и Д.Д., на
длъжност младши автоконтрольори. Тъй като и двете момчета, участници в ПТП, вече не се
намирали в катастрофиралия автомобил, а и двамата лъхали на алкохол, полицейските служители
попитали кой е управлявал автомобила, при което подсъдимият казал: „Аз.“ Св. Р. С. също
потвърдил, че именно подсъдимият е управлявал лекия автомобил, като разказал на органите на
реда какво се случило.
Св. X. Х. изпробвал подс. Т. С. за употреба на алкохол с техническо средство „Дрегер
Алкотест 7510“, със сериен номер „ARNA- 0172“, цифровата индикация на който отчела 1,54 на
хиляда концентрация на алкохол в издишвания въздух. За констатираното нарушение, св. X. Х.
съставил на подс. Т. С. акт за установяване на административно нарушение с бл. № 219432 от
12.11.2020г., който подсъдимия подписал с посочване, че няма възражения. След това св. Д. Д.
издал на подсъдимия талон за медицинско изследване № 078985, като му предложил да даде
кръвна проба, но подсъдимият се съгласил с показанията на техническото средство (Дрегер
Алкотест 7510) и отказал да даде кръвна проба. Подсъдимият собственоръчно изписал в талона, че
е съгласен с показанията на техническото средство. С акта били иззети СУМПС № ********** на
подсъдимия и КТ № 6236361.
1

Подс. Т. С. бил откаран в МБАЛ „Св. И. Рилски“ - гр. Разград, където бил настанен за лечение
в Хирургичното отделение. При довеждането му в лечебното заведение отново му била
предоставена възможност да даде кръвна проба, но той отново отказал, за което бил съставен и
протокол /л.51-52 от ДП/. Св. Р. С. си тръгнал, понеже нямал такива наранявания, които да налагат
лечение в болнично заведение.
От заключението на изготвената в хода на досъдебното производство съдебномедицинска
експертиза по отношение на подс. С. се установява следното:
При ПТП от 12.11.2020г. Т.С. е получил травматични увреждания – порезна рана по горно-
предната част на свободния ръб на лява ушна мида и кръвонасядане зад нея – към окосмяването на
главата; кръвонасядания на долния клепач на дясното око и на двата клепача на лявото, в
долновъншният квадрант на лява челна област, скулата, горновъншният квадрант на бузата, лява
лакътна и лява колянна област с охлуъзвания в същите анатомични области. Вещото лице е
заключило, че кръвонасяданията са причинени от удари с/върху твърд/и тъп/и предмети, а
охлузванията от тангенциалното действие на такива. Порезната рана на лява ушна мида е резултат
от въздействие на предмет с остър режещ ръб. Констатирано е, че всички травматични увреждания
по лицето- ушната мида, горни и долни крайници на подс. С. са локализирани от лявата страна. С
оглед механогенезата на нараняванията, експерта е констатирал, че С. е пътувал на мястото на
водача в катастрофиралия автомобил. В разпита си в съдебното заседание вещото лице уточнява,
че уврежданията на подсъдимия, доколкото са вляво, то това кореспондира с установените
деформации на катастрофиралия автомобил, също вляво на мястото на водача.
В хода на съдебното следствие също е назначена съдебномедицинска експертиза и по
отношение на св. Р.С., като вещото лице е заключило, че от обективните находки /отчитайки и
наранявания на св. Р. С./ следва да се приеме, че Р. С. се е намирал на предната дясна седалка при
транспортното произшествие, възникнало на 12.11.2020г., т.е. свидетелят е бил не на мястото на
водача, а на съседното до водача.
Подсъдимият Т.С. е осъждан - по НОХД№92/2019г., Споразумение №8/18.06.2019г. на
Окръжен съд-Търговище, в сила от 18.06.2019г., за престъпление по чл.354а, ал.1 от НК му било
определено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от една година, като на основание чл.66, ал.1
от НК изпълнението на наказанието е било отложено с изпитателен срок от три години.
Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства -
показанията на разпитаните свидетели, писмените доказателствени материали, назначените
експертизи. Количеството алкохол в кръвта на подсъдимия е установено по нормативно
установения ред по Наредба №1/2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в
кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози. Съдът намира за доказано
това, че подсъдимият е управлявал автомобила с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на
хиляда, а именно 1,54. Извършен му е тест с техническо средство „Дрегер Алкотест 7510“ №
ARNA 0172, електронната скала на който отчела 1,54 промила алкохол в издишания въздух, за
което на подсъдимия е съставен АУАН № 219432 от 12.11.2020 г., бил издаден талон за
медицинско изследване № 078985. Подсъдимият обаче е заявил, че не желае да дава кръвна проба
за изследване и изрично е изписал, че се съгласява с показанията на техническото средство. При
отвеждането му в МБАЛ „Св. И. Рилски“ – гр. Разград, вече на място, също отказал да даде кръвна
проба. Свидетелите Д. Д. и Х. Х. /полицейски служители/ описват този процес. Основният спорен
въпрос от фактическа страна, с оглед възприетата от защитата теза, е този дали подсъдимият е
управлявал автомобила. Доводите на защитата, че не подс. С., а св. Р. С. е управлявал автомобила
на инкриминираната дата, не се споделят от съда, а се приемат единствено за защитна теза. В
показанията си от досъдебното производство /л.56-58 от ДП/, които са прочетени в хода на
съдебното следствие, свидетелят Р. С. заявява: „Вече е било след 24:00 на 12.11.2020г., когато
двамата с Т. тръгнахме да се прибираме с колата от гр. Разград за гр. Т.. Колата отново шофираше
Т., а аз пък се возех до него на предна дясна седалка, до шофьорската седалка“, след това точно
описва мястото и начина на възникване на инцидента – „Стигнахме близо до ресторант „Габъра“,
беше около 00:25 часа и нямаше други коли или превозни средства около нас, когато Т. ми поиска
цигара. В момента, в който аз му подавах огънче и Т. се беше съсредоточил в запалването на
цигарата си, той изгуби управление над колата като бяхме в ляв остър завой и видях как колата
2

тръгва вдясно извън пътното платно.Т. реагира, като зави с волана на ляво, след което колата
поднесе и просто излетяхме вляво…“. След това логично и конкретно описва къде се е намирал
подсъдимия след инцидента – на седалката на водача, свидетелят подъл сигнал до тел. 112, описва
тестването с техническо средство и други конкретни обстоятелства – отказа на подсъдимия да даде
кръв за изследване, вкл. и отказа му за това в болницата. Категорично е заявил, че именно
подсъдимият управлявал автомобила при произшествието. Автопатрулният екип – свидетелите Д.
и Х. също твърдят, че при явяването им на мястото на произшествието и подс. Т. С. и св. Р. С. са
заявили, че подсъдимият е управлявал автомобила, а Р. С. се е намирал на предна дясна седалка,
като с оглед на тези данни, св. Х. извършил по надлежния ред проверка с техническо средство за
наличие на алкохол в кръвта на подсъдимия и уредът е отчел стойност 1,54 промила. В този
смисъл са и показанията на св. С.С. –лекарят, явил са не произшествието. Макар и с оглед
изминалия период свидетелят да е забравил някой обстоятелства, то той е категоричен, че именно
момчето в носилката /а това е бил подсъдимия/ е заявил на полицейските служители, че е
шофирал. Другото момче казало, че бил пътник в автомобила. И св. Св. С. и св. А.Ч.
/медицинската сестра в екипа/ свидетелстват за извършеното тестване с дрегер на подсъдимия. На
база обсъдените до тук доказателства съдът приема за доказана изложената по-горе фактическа
обстановка. Очевидно в моментите непосредствено след произшествието не е имало никакъв спор,
че именно подсъдимият е управлявал автомобила. В първоначалните си показания на ДП св. Р. С. е
потвърдил това. Впоследствие същият свидетел променя показанията си и пред съда вече твърди,
че не подсъдимият, а той /свидетелят/ е управлявал автомобила. Първоначално се бил уплашил и
затова заявил, че подсъдимият управлявал. Също и в проведена очна ставка между подсъдимия и
св. Р. С. на ДП свидетелят е твърдял, че той лично е управлявал автомобила. Тези данни изнесени
от свидетеля Р. С. впоследствие, които са в разрез с първоначалните му показания, не се приемат
от съда за обективни. Очевидно поради приятелските си отношения с подсъдимия и след като явно
е осъзнато, че последният е в изпитателен срок, свидетелят е променил твърденията си и е решил
да поеме вината. В този смисъл съдът отчита и показанията на св. П. М., баща на подсъдимия,
който също твърди, че впоследствие като огледал колата, по разположението на седалката стигнал
до извод, че не подсъдимия бил управлявал автомобила. Всъщност показанията на този свидетел
не допринасят реално за изясняване на относими обстоятелства, а изложените от свидетеля
съждения за неговите съмнения следва да се обяснят с това, че подсъдимият му е син и свидетелят
е видимо заинтересован от подкрепа на тезата му. Разпитан е и св. Ц.С., баща на св. Р. С., който
също твърди, че неговият син /св.Р. С./ му признал, че сам е управлявал автомобила. Съдът
намира, че тази група свидетели е изградила тази последваща теза с оглед оневиняването на
подсъдимия, предвид по-тежкото му съдебно минало. Очевидно тази теза не издържа на проверка
съвкупно с останалите обсъдени доказателства, явява се недостоверна и крайно нелогична, поради
което и съдът не я кредитира. Както се каза при началния етап на изясняване на случая и
подсъдимият и св. Р. С. са посочили, че именно подсъдимият е управлявал автомобила. В този
смисъл очевидно достоверни се явяват първоначалните показания на св. Р.С. от досъдебното
производство и именно тях съдът кредитира, тъй като именно тези му показания издържат на
проверка, с оглед останалите данни по делото. И назначената на досъдебното производство
съдебномедицинска експертиза установява, с оглед травмите на подсъдимия, че именно той е бил
на мястото на водача. В хода на съдебното производство е назначена съдебномедицинска
експертиза и по отношение на св. Р.С., която е констатирала, че същият се е намирал на предната
дясна седалка при транспортното произшествие, възникнало на 12.11.2020г. т.е. не на мястото на
водача, а на съседното място. С оглед на всичко казано съдът приема за доказано, че именно
подсъдимият е управлявал процесния автомобил при настъпилото произшествие. Както се каза и
по-горе, употребата на алкохол от подсъдимия е установена по съответния ред и при несъмненото
обстоятелство, че именно подсъдимият е бил водач на автомобила, то и обстоятелствата по
обвинението се явяват доказани. Съдът не намира за необходимо да коментира задълбочено
доводите на защитата, свързани с изразяване съмнение относно компетентността на полицейските
служители, извършили тестването, подготовката им да работят по наредбата. Представени са
достатъчно писмени доказателства за извършена проверка на техническото средство, протоколи
установяващи преминати обучения на полицейските служители, които оборват доводите на
защитата. Колкото до възражението за изтекла валидност на одобрения тип средство за измерване,
3

а именно процесния тип техническо средство /копие от удостоверение на л.55 от делото/, то съдът
намира и този довод за неоснователен. В представеното копие от удостоверение за одобрен тип
средство за измерване е отразен срок на валидност до 16.04.2019 г. Това обстоятелство обаче не се
отразява на годността на измерения резултат от процесното техническо средство, тъй като
съгласно изричния текст на чл.30, ал.5 от Закона за измерванията, когато срокът на валидност на
одобрения тип е изтекъл, намиращите се в употреба средства за измерване, които отговарят на
одобрения тип, се считат от одобрен тип. Действието на тази презумпция се разпростира и върху
употребата на техническото средство „Дрегер Алкотест 7510“, тъй като този тип средства са в
употреба към 12.11.2020г. и са отговаряли на одобрения тип. Същевременно процесното
техническо средство е преминало последваща проверка на 16.09.2020г. /копие от протокол на л.92
от делото и също на л.83 от ДП/, която проверка е със срок на валидност 6 месеца и използването
му в процесния случай е именно в този срок. По тези съображения съдът приема, че употребата на
алкохол е установена с одобрен тип средство за измерване. Всичко изложено затвърждава извода
на съда за доказаност на обвинението от фактическа страна.
Съдът направи следните правни изводи: С деянието си подсъдимият Т. П. С. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.343б, ал.1 от НК, тъй като на
12.11.2020 г., по път ІІ-49 на км. 24+410, в землището на гр. Разград, общ. Разград, е управлявал
моторно превозно средство - лек автомобил „Опел Вектра“ с peг. № ************, с концентрация
на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 1,54 на хиляда, установено по надлежния ред.
Количеството алкохол в кръвта на подсъдимия към момента на деянието е установено по
нормативно установения ред по Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози.
Водачът е отказал да даде кръвна проба, поради което, по силата на чл.6, ал.9 от Наредбата
концентрацията на алкохол в кръвта се установява въз основа на показанията на техническото
средство. От субективна страна подсъдимият е действал с пряк умисъл, тъй като е съзнавал, че
управлява МПС след употреба на алкохол и е бил наясно с общественоопасния характер на
поведението си.
Индивидуализирайки наказанието на подсъдимия Т. П. С., съдът отчита като отегчаващо
обстоятелство фактът, че подсъдимият е осъждан, извършил е новото престъпление в
изпитателния срок по предходното осъждане. Като смекчаващо обстоятелство се отчита
сравнително младата му възраст. В случая съдът намира, че за извършеното престъпление по
чл.343б, ал.1 от НК на подсъдимия следва да се определи наказание лишаване от свобода в размер
на една година и осем месеца, което е около средния законов размер. Същото наказание следва
да се изтърпи при строг първоначален режим на основание чл.57, ал.1, б. „в“ от ЗИНЗС. На
основание чл.68, ал.1 от НК следва да бъде приведено в изпълнение наказанието лишаване от
свобода в размер на една година, наложено на подсъдимия по НОХД №92/2019г. на Окръжен съд –
гр.Търговище, като същото следва да се изтърпи при общ първоначален режим. Последното се
налага, тъй като подсъдимият е извършил настоящото деяние в изпитателния срок по предходното
осъждане.
При произнасяне на присъдата съдът е пропуснал да се произнесе по кумулативно
предвидените наказания глоба и лишаване от права.
С оглед изхода на делото подсъдимия следва да бъде осъден да заплати и разноските по
същото.
Мотивиран така съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

4

Номер на акта:	40
Дата:	10 декември 2021 г. (в сила от 6 юни 2022 г.)
Съдия:	Константин Петров Косев

Дело:	20213330200114
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	16 февруари 2021 г.

Присъда по дело №114/2021 на Районен съд - Разград

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите