Р
Е Ш Е
Н И Е
гр.София, 09.09.2025г.
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 19-ти състав в публичното
заседание на седми юли две хиляди двадесет
и пета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ : БИЛЯНА МАГДЕЛИНОВА
при секретаря Маргарита Димитрова, като разгледа докладваното от
съдия Магделинова гр.дело №3709/2019год., за да се произнесе, взе предвид
следното.
Предявен
е иск с правно основание чл. 153, ал. 1
от ЗПКОНПИ от Комисията за отнемане на
незаконно придобито имущество с ЕИК ********* срещу В.П.М.,
ЕГН **********, за постановяване на решение за отнемане в полза на държавата с
цена на иска 1 277 506,07 лева, формирана от:
1. На основание
чл. 142. ал. 2. т. 1 във вр. с чл. 141 от ЗПКОНПИ сума в размер на 852 221,18
лв., която включва
- 350 673,43 лева, представляваща вземане за
предоставени заеми от проверяваното лице на „Съни дрийм“ ООД през 2011
г. в размер на 235 273,43 лв. и през 2013 г.
в размер на 115 400 лв.;
- 96 дружествени дяла от
по 50 /петдесет/ лева всеки, с общ номинал в размер на 4 800 лева от капитала на „ПАРАМАУНТ 1“ ООД с
ЕИК *********, придобитите през 2012 г.;
- Сумата в общ размер на 496 747,75
лева, представляваща вземане
за предоставени заеми от проверяваното лице на „Сласпа“ ЕООД през 2011 г.
-На
основание чл. 147 във връзка с чл. 142, ал. 2, т. 1 във вр. с чл. 141 от ЗПКОНПИ от В.П.М.. ЕГН ********** сумата от 425 284.89 лева, представляваща иззети при
претърсването средства.
В
исковата молба и молба с вх.№ 291393/23.11.2023г., с която е направен частичен
отказ от иска, както и допълнение и уточнение в обстоятелствената й част, са
изложени съображения, че с решение № 298/13.03.2019 г.
на КПКОНПИ е образувано производство за отнемане в полза на държавата на
незаконно придобито имущество въз основа на постъпило в ТД – София на КОНПИ (понастоящем КПКОНПИ) уведомление от Специализираната
прокуратура с вх. № УВ –631/26.04.2016 г. по описа на ТД София за
привличане в качеството на обвиняем по досъдебно производство № 154/2015 г. по описа на ГДБОП, пр. пр.
№ 426/2015 г. по описа на СП за лицето В.П.М., ЕГН **********, за това че
за времето от началото на 2015 г. до 17.03.2016 г. в гр. София и на територията
на цялата страна, участвал в организирана престъпна група – структурирано
трайно сдружение от три лица, с участието на лицата – Р.Д.Т.с ЕГН ********** и М.Б.М.с
ЕГН **********, създадена с користна цел да върши съгласувано на територията на
страната престъпление по чл. 253, чл. 255 от НК – престъпление по чл. 321, ал.
3, пр. 2, т. 2 вр. с ал. 2 от НК, което попада в обхвата на чл. 108, ал. 1, т. 18 и т. 23 от
ЗПКОНПИ във вр. с чл. 22 ал.2 т.18 и т.23 от ЗОПДНПИ (отм.)
С Протокол
№ ТД10СФ/УВ-5512/09.05.2016г. е започнала проверка за установяване на
значително несъответствие в имуществото на лицето В.П.М., ЕГН **********. Проверката
е образувана и проведена по реда на ЗОПДНПИ (отм.). На основание § 5, ал. 2 от
ПЗР на Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно
придобитото имущество (обн. ДВ, бр. 1 от 03 януари 2019 г.), съгласно който
неприключилите проверки и производства пред съда по отменения ЗОПДНПИ се
довършват по реда на ЗПКОНПИ всички правни основания са съобразени с тези в
ЗПКОНПИ.
При извършената проверка е установено
гражданското състояние на проверяваното лице, че е със семейно положение неженен, че има син С.В.М., ЕГН **********,
като майката на детето Е. И.И., ЕГН **********
е с постоянен адрес ***. Установени са данни за родителите на ответника и
сестра му.
Проверката започнала на
09.05.2016г. Проверяваният период e от 09.05.2006 г. до
09.05.2016г. За
непълнолетното дете С.В.М., ЕГН **********
проверяваният период е от 23.11.2011 г. до 09.05.2016 г.
Направен е анализ на участието на ответника в търговски дружества
и регистрирани ЕТ, сделки с недвижими имоти и МПС, данъчно-осигурителна информация, банкова информация, издръжка
за семейство, задгранични пътувания, платени публично-правни задължения -
данъци, такси, глоби по отношение на ответника и на търговски дружества , в
които е участвал ответника. Изложени са обстоятелства,
имащи значение за изясняване на предпоставките по чл. 107 от ЗПКОНПИ, а именно с писмо от СП с вх. № ТД10СФ/УВ-9010/04.12.2017г. е
предоставен протокол за претърсване и изземване, с които са иззети банкноти в
общ размер на 425 284,89 лв., както следва: 67 857 лв, 164 890 евро
с левова равностойност 322 496,80 лв. и 19 848 щ.д. с левова
равностойност 34 931 лв. / по фиксинг на БНБ към март 2016 г. 1.75930/. По
отношение на иззетите пари е установено, че преди да бъдат иззети са се
намирали в банкова касета №К–301 в
обществен трезор на „Сибанк“ ЕАД, който с договор за наем на банков сейф от
26.11.2015г. е нает на името на А.Г. (леля на проверяваното лице), която с
пълномощно от 29.06.2015 г. упълномощава В.М. да ползва наетата касета с право на
неограничен достъп. В протокол за разпит на свидетел от 16.03.2016 г. на лицетоБ.Ж.Н.е установено,
че същият е шофьор на В.М.; предоставени са му пълномощно за достъп до банкова
касета № К – 301 в обществен трезор на „Сибанк“ ЕАД; при ареста на В.М.,
Н. е взел наличните парични средства и документи от касетата и ги е
транспортирал до автосервиз в кв. Орландовци, откъдето впоследствие служители
на ГДБОП при повторно претърсване са намерили и иззели документи и парични
средства в размер на 425 284,89 лв.
Излага съображения, че от събраните в хода на ДП доказателства –
свидетелски показания на Ат. Г.,Б.Н. се установява, че вещите намиращи се в
касетата са на проверяваното лице, като в размер на 425 284,89 лв.,
представляваща иззети при претърсването средства, подлежи на отнемане в полза
на държавата на основание чл. 147 във връзка с чл. 142, ал.2 т. 1,
вр.чл.141 от ЗПКОНПИ.
Излага тъврдения, че от описаната фактическа
обстановка се обосновава наличие на значително
несъответствие над 250 000
лева за целия проверяван период в
имуществото на проверяваното лице по смисъла на чл. 107, ал. 2 от ЗПКОНПИ във
вр. с §1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ, като предмет на отнемане в исковото
производство е имущество на стойност 1 277 506,07 лева, тъй като е налице
значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице по смисъла чл. 107, ал. 2 от ЗПКОНПИ във вр. с §1, т. 3
от ДР на ЗПКОНПИ.
Ответникът В.П.М. в псимения си отговор излага съображения за
неоснователност на исковете.
Съдът, като взе
предвид събраните по делото доказателства и
становищата на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявените искове са процесуално
допустими, тъй като е налице
правен интерес за ищеца, който съгласно чл.154, ал.2 от ЗПКОНПИ/отм/ се обуславя от
привличане на проверяваното лице и ответник по
делото в качеството на обвиняем за престъпление по чл. 253, чл. 255 от НК –
престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2, т. 2 вр. с ал. 2 от НК, което попада в обхвата на чл. 108,
ал. 1, т. 18 и т. 23 от ЗПКОНПИ във вр.
с чл. 22 ал.2 т.18 и т.23 от ЗОПДНПИ (отм.). Проверката
срещу ответника е образувана съгласно протокол № ТД10СФ/УВ-5512/09.05.2016г.
за установяване на значително несъответствие в имуществото на лицето В.П.М.,
ЕГН **********. Взето е решение от КПКОНПИ за внасяне на исковата молба в съд.
Разгледана по
същество исковата молба е неоснователна по следните съображения:
Съгласно чл. 107, ал. 2 от ЗПКОНПИ, на отнемане в полза на държавата подлежи незаконно придобито имущество,
като се презюмира, че за такова се смята имуществото, за придобиването на което
не е установен законен източник. Комисията образува производство по този закон,
когато може да се направи обосновано предположение, че дадено имущество е незаконно
придобито. Обосновано предположение е налице, когато след проверка се установи
значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице.
В полза на държавата,
в лицето на КОНПИ, е създадена доказателствена презумпцията,
че дадено имущество е незаконно, ако се установи значително несъответствие
между имуществото на проверяваното лице и нетния доход по смисъла на легалното
определение на понятието, дадено в § 1 т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ. За значително несъответствие се
счита само това несъответствие между имуществото и нетния доход, което превишава 150 000
лв.
В тежест на ищеца е
възложено да установи наличието на несъответствие между имуществото на ответника и неговите доходи, приходи или източници на финансиране, намалени
с размера на извършените от тях обичайни и извънредни разходи, което по размер
надвишава 150 000 лв. за целия проверяван период от 09.05.2006 г. до 09.05.2016г. В резултат от това, по силата на въведената
презумпция да се приеме за установено че е налице значително несъответствие между
имуществото и нетния доход на ответниците. Според мотивите на КС, изложени в
Решение № 3/12 г., на изследване подлежи имуществото, с която проверяваният е
разполагал в началото и в края на изследвания период, увеличаването му през
същия период от законни източници (трудова дейност, частно предприемачество, наследяване, сделки и
др.), направените през това време разходи и възникналите задължения.
По смисъла на § 1, т.
4 от ДР на ЗПКОНПИ "имущество"
е всякакъв вид собственост, материална или нематериална, движима или недвижима, ограничени
вещни права, както и юридически документи, доказващи правото на собственост или
други права върху него. По смисъла на ЗПКОНПИ имущество представляват само активите и паричните средства,
които по време на проверявания период са придобити от ответниците - недвижими
имоти, превозни средства, влогове и депозити в банки. Според това дали те се още са в техния патримониум, тези блага могат да
бъдат придобито имущество, отчуждено или преобразувано имущество - както приема
ВКС в Решение № 97/18.05.2018 г. по гр. д.3224/17 г. ІV г.о.
Нетните доходи по
смисъла на § 1, т. 8 от ДР на ЗПКОНПИ са доходи, приходи или източници на финансиране,
намалени с размера на извършените обичайни и извънредни разходи от
проверяваното лице и членовете на семейството му. Доходите, приходите или
източниците на финансиране са посочени в закона примерно и неизчерпателно. Съгласно § 1, т. 2.
от ДР на ЗПКОНПИ -
"Доходи, приходи и източници на финансиране" са: възнаграждение, получено от лице
по трудово и по служебно правоотношение, доходи от извършени услуги с личен
труд, доходи от упражняване на свободни професии, чистият доход от
предприемаческа дейност, дивиденти и лихви, други доходи от движима и недвижима
собственост, за придобиването на които е установен законен източник, доходи от
селскостопанска дейност и търговия на дребно, други доходи от лотарийни и
спортни залагания, лихви, лицензионни и комисионни възнаграждения, приходи от
продажба на имущество, за придобиването на които е установен законен източник,
от застраховка, от съдебни дела, отпуснати банкови кредити и заеми от физически
лица."
В съдебната практика, обективирана в решение № 97/18.05.2018 г. по гр.
д. 3224/17 г. ІV г.о. на ВКС се приема, че
"доход" по смисъла на закона са имуществените блага, с които се
увеличава патримониума на лицето в резултат на получените приходи от отделна
дейност и извършените разходи, свързани с осъществяването на дейността.
Източниците на финансиране може да бъдат собствени и привлечени: собствени са
наличното имущество и доходите /приходите минус разходите за осъществяването на
дейността, а привлечени са кредитите /заеми/ и субсидиите /безвъзмездни помощи/
или даренията. Не винаги източникът на финансиране е източник на забогатяване.
Източник на забогатяване не може да е, нито наличното имущество /то се
трансформира в новопридобитото/, нито кредитите, защото с получаването им
възниква задължение за тяхното връщане. Източник на забогатяване са доходите,
субсидиите и даренията. Източникът на финансиране е незаконен, ако доходът е
незаконен. Във всички останали случаи източникът на финансиране е законен.
Кредитът е законен източник на финансиране, но получаването му не обогатява
кредитополучателя. Кредитът обяснява временното превишение на придобитото
имущество над дохода.
В настоящото производство, вещите
лица по основната и повторна съдебно-икономическа експертиза, които съдът
кредитира като обективни и обосновани, основаващи се на подробен анализ на
събраните писмени доказателства, правят заключение, че на база
установените доходи, получени приходи и реално извършени разходи през периода
от 09.05.2006 г. до 09.05.2016 г., и след съпоставянето им по отделни години и
с натрупване, не се констатира несъответствие между общия размер на нетните
доходи на В.П.М. и общата стойност на придобитото от него имущество за целия
посочен по-горе период.
Заключението на вещото лице М. е потвърдено от вещото лице М. по основната
и допълнителна повторна СИЕ. От направения анализ на получените приходи от ответника
през проверявания период е направен извод, че същите се формират от възнаграждение по трудово правоотношение, доходи от
упражняване на свободни професии, чистият доход от предприемаческа дейност,
дивиденти и лихви, други доходи от движима и недвижима собственост, за
придобиването на които е установен законен източник, приходи от продажба на
имущество, за придобиването на които е установен законен източник, от
застраховка, отпуснати банкови кредити и заеми.
От заключенията на вещите лица по
СИЕ се установява, че не е налице значително
несъответствие в размер над 150 000 лв. към датата на започване на проверката,
не е налице такова и в размера по § 1, т. 3 от Допълнителните разпоредби на ЗПКОНПИ. Следователно не може да бъде
приложена презумпцията за незаконност на придобитото през периода имущество, съответно не са
налице основанията за отнемане на същото от ответника.
Предвид изложеното, съдът приема
за неоснователен предявения иск.
За пълнота на изложеното следва
да се вземе предвид безпорното обстоятелство, че с влязла в сила присъда от
23.05.2023г. на Специализиран наказателен съд по НОХД№19 021/2019г. ответникът
е оправдан по повдигнатите му обвинения. В тази връзка следва да се вземе
предвид, че правото на КОНПИ да предяви
осъдителен иск за отнемане в полза на държавата незаконно придобито имущество е уредено в чл. 153 от ЗПКОНПИ. Както уредената в този текст, така и
уредената в чл. 74 от ЗОПДНПИ(отм.) и в чл. 28 на отменения ЗОПДИППД правна
възможност за Държавата да отнеме принудително и
безвъзмездно имуществени права се осъществяват чрез орган и по ред, предвидени
в съответния специален закон. По естеството си те представляват изрично и
изчерпателно уредена правно гарантирана възможност на Държавата да отнеме
имуществени права, обект на частна собственост и са регулирани със закон изключение от
прилагане на принципа за неприкосновеност на частната собственост, прогласен с чл. 17, ал. 2 от Конституцията.
Това отклонение от
принципа се обосновава с необходимостта от защита на обществения интерес. Именно
затова за субекта, спрямо чието имущество се осъществява принуда,
ограничаването и отнемането на имуществени права представлява неблагоприятна
последица и санкция за определено неправомерно поведение. В първия отменен закон е налице изискване
това поведение да е установено от съд престъпление, а по сега действащия закон не е
въведено изискване за постановена присъда. Независимо от разликите между по-старите и действащия специален закон, хипотезите на принудително отнемане продължават да
бъдат изчерпателно изброени, не могат да се прилагат по аналогия на закона или
правото, недопустимо е разширително или поправително тълкуване.
По силата на тълкувателната практика на ВКС, а именно ТР № 7/2013 г. на ОСГК
на ВКС е необходимо да има връзка (пряка или косвена) между конкретната
престъпната дейност по чл. 3, ал. 1 ЗОПДИППД (отм.) и придобиването на
имуществото. Следователно дори за същото деяние да бъде повдигнато ново
обвинение, респ. ответникът да бъде привлечен за обвиняем за друго престъпление,
то това ще бъде основание за започване на нова проверка, защото предпоставката
е лицето да е привлечено като обвиняем за посочено в чл. 108 на ЗПКОНПИ престъпление. Въпреки че цитираната практика
касае отменения закон, съдът счита, че няма причина тя да не е приложима и
занапред, предвид характера на новата правна уредба. При прилагане на
разпоредбите на чл. 46, ал. 1 от ЗНА, т.е. тълкуването на разпоредбите му в
съвкупност и взаимна свързаност води до извод за необходимост от установяване
на връзка между неправомерно поведение и придобитото имущество. Изрично посочена в
чл. 2 цел на закона, както на сега действащия закон, така и на предходния, е
борба с определени от законодателя неправомерни деяния - престъпления и
административни нарушения чрез отнемане на облагите, които се получават или са
свързани с тях.
В същият смисъл са
Решение от 13.06.2021 г. на ЕСПЧ по Дело "Тодоров и други срещу България" (Жалби
№ 50705/11 и 6 други) и Решение от 26.09.2023 г. на ЕСПЧ по Дело "Йорданов
и други срещу България" (Жалби № 265/17 и 26473/18), с които е прието, че
е налице нарушение на чл. 1 от Протокол № 1 към Конвенцията (защита на
собствеността). В горецитираните решения, ЕСПЧ посочва, че е налице непропорционално
отнемане на имуществото на жалбоподателите като "незаконно
придобито", без да се уточнява забраненото поведение, довело до
придобиването му, че са налице значителен брой недостатъци на закона от 2005г.,
установени по делото "Тодоров и други срещу България", запазени в
приложимия закон от 2012 г. и че е необходима индивидуална преценка на съда, за
да се балансира голямата доказателствена тежест, наложена от закона от 2012 г.
върху ответниците в производствата за отнемане, което означава, че съдът трябва
да разгледа всеки случай поотделно и да вземе предвид специфичните
обстоятелства на всеки ответник, за да се гарантира справедливост и
пропорционалност.
ЕСПЧ приема, че конфискацията в наказателното
производство е в съответствие с обществения интерес, тъй като
отнемането на пари или имущество, придобити чрез незаконни дейности или платени
със средства, придобити от престъпна дейност, е необходимо и ефективно средство на борба с
престъпността и в този контекст приема, че е налице легитимна цел на закона за
отнемане на незаконно придобито имущество. Наличието на легитимна цел не е
достатъчна, за да
обоснове липса на нарушение по чл. 1 от Протокол № 1 към ЕКПЧ. Съдът посочва, че чл. 1 от Протокол № 1
изисква също и всяка намеса да бъде разумно пропорционална на целта, която
трябва да бъде реализирана. С други думи, трябва да се постигне
"справедлив баланс" между нуждите на обществения интерес и
изискванията за защита на основните права на индивида. Необходимият баланс няма
да бъде намерен, ако засегнатите лица трябва да понесат прекомерна тежест.
ЕСПЧ намира конфискацията за непропорционална, когато не може да се установи връзка между
конфискуваното имущество и престъпната дейност. В предходни дела съдът
констатира нарушение на член 1 от Протокол № 1, тъй като националният съд се
позовава на разпоредба, позволяваща конфискация на имущество, получено чрез
престъпление, но не установява, че ответникът е извършил каквото и да е
престъпление и той никога не е бил осъждан. Съдът счита конфискацията за
"произволна мярка", когато не е изследвана причинно-следствената връзка
между извършеното престъпление и придобиването на имуществото, чието отнемане
се иска.
В процесния случай
производството е образувано по повод уведомление от Специализираната
прокуратура с вх. № УВ –631/26.04.2016 г. по описа на ТД София за привличане
в качеството на обвиняем по досъдебно производство № 154/2015 г. по описа на ГДБОП, пр. пр.
№ 426/2015 г. по описа на СП за лицето В.П.М., ЕГН **********, за това че
за времето от началото на 2015 г. до 17.03.2016 г. в гр. София и на територията
на цялата страна, участвал в организирана престъпна група създадена с користна цел да върши съгласувано
на територията на страната престъпление по чл. 253, чл. 255 от НК –
престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2, т. 2 вр. с ал. 2 от НК, което попада в обхвата на чл. 108,
ал. 1, т. 18 и т. 23 от ЗПКОНПИ във вр.
с чл. 22 ал.2 т.18 и т.23 от ЗОПДНПИ (отм.). Образуваното срещу ответника
наказателно производство е приключило с влязла в сила оправдателна присъда,
поради което не се установява наличие на причинно-следствена
връзка между конкретно престъпление и
придобиването на имущество през десетгодишния период на проверката.
Независимо, че
наличието на престъпление и присъда не са предпоставка за допустимост на мотивираното
искането за отнемане на имущество по ЗПКОНПИ и последната редакция на ЗОПДНПИ (отм.), то уважаването на това искане при липса на присъда би
противоречало както на целта на закона - чл. 2 от ЗПКОНПИ - "Законът има за цел да се защитят интересите
на обществото" - които интереси не следва да се защитават за сметка на пренебрегване на
презумпцията за невинност, така и на въведените принципи на законност,
прозрачност, независимост, обективност и безпристрастност и пропорционалност в
същия закон - чл. 4, т. 1 и т. 5 от ЗПКОНПИ, които е в съответствие както с минималните стандарти приети в Директива №
2014/42/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 3 април 2014 година за
обезпечаване и конфискация на средства и облаги от престъпна дейност в
Европейския съюз, с посочен в чл. 12 срок за транспониране 06.10.2015 г.
Подобно прилагане на закона би
противоречало на принципа на пропорционалност, въведен с чл. 4 от ЗПКОНПИ, на Хартата на основните права на Европейския съюз и Европейската
конвенция за защита на правата на човека и основните свободи.
Предвид гореизложеното съдът приема, че предявеният иск е неоснователен.
При този изход
на спора и на основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът дължи на ответника направените по
делото разноски, съобразно представения списък по чл.80 от ГПК, в размер на 500,00лева
възнаграждение за вещо лице.
Държавна такса
не се внася при подаване на мотивираното искане от КОНПИ, поради което съдът следва да
осъди ищеца да внесе същата с оглед отхвърляне на искането в размер на 51 100, 00 лв.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ исковата претенция на Комисията
за отнемане на незаконно придобито имущество с ЕИК ********* с правно основание чл. 153, ал. 1 от ЗПКОНПИ от КПКОНПИ срещу В.П.М., ЕГН **********, за постановяване на решение за отнемане в полза на държавата на сумата от 1 277 506,07
лева,
формирана от:
1. На
основание чл. 142. ал. 2. т. 1 във вр. с чл. 141 от ЗПКОНПИ сума в размер на
852 221,18 лв., която включва
- 350 673,43 лева, представляваща вземане за предоставени заеми от проверяваното лице на
„Съни дрийм“ ООД през 2011 г. в размер на 235 273,43 лв. и през
2013 г. в
размер на 115 400 лв.;
- 96 дружествени дяла от по 50 /петдесет/ лева
всеки, с общ номинал в размер на 4 800 лева от капитала на „ПАРАМАУНТ 1“
ООД с ЕИК *********, придобитите през 2012 г.;
- Сумата в общ размер на 496
747,75 лева, представляваща вземане за предоставени заеми от проверяваното лице на
„Сласпа“ ЕООД през 2011г.
2. На
основание чл. 147 във връзка с чл. 142, ал. 2, т. 1 във вр. с чл. 141 от ЗПКОНПИ
от В.П.М.. ЕГН ********** сумата от 425 284.89 лева, представляваща иззети при
претърсването средства.
ОСЪЖДА Комисията
за отнемане на незаконно придобито имущество с ЕИК ********* да заплати на
ответника В.П.М.,
ЕГН ********** разноски в размер на 500,00 лева.
ОСЪЖДА Комисията
за отнемане на незаконно придобито имущество с ЕИК ********* да заплати по
сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер на 51 100, 00 лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.