РЕШЕНИЕ
№ 717
гр. Пловдив, 20.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Пламена Н. Славова - Милева
при участието на секретаря Елена Ат. Неделчева
като разгледа докладваното от Пламена Н. Славова - Милева Гражданско
дело № 20225330111912 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявена е искова молба от „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД
срещу Д. Г. С..
С исковата молба са предявени обективно кумулативно съединени
искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. с чл.153, ал.1, вр. с чл.150,
ал.1 от ЗЕ /Закона за енергетиката/, вр. с чл.79, ал.1, предл. 1 от ЗЗД, както и
иск по чл.422, ал.1 от ГПК, вр. с чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че в качеството си на енергийно предприятие
притежава лицензия за производство и пренос на топлинна енергия за
територията на гр. П. Твърди се, че продажбата на топлинна енергия на
потребители за битови нужди се осъществява въз основа на публично
известни ОУ, издадени от ищеца, съгласно които последният бил длъжен да
доставя в абонатните станции на сградите топлинна енергия за отопление и
горещо водоснабдяване, а ответникът, като собственик на топлоснабден имот
и клиент на топлинна енергия, да заплаща месечно възнаграждение за
доставената топлинна енергия в 30 дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнася. При неизпълнение на това задължение в срок, съгласно ОУ,
се дължало обезщетение за забава в размер на законната лихва.
Твърди се, че в изпълнение на задълженията на ищеца, в топлоснабден
имот в гр. Пловдив, ж.к. „Тракия“ бл.187, вх. Б, ет.4, ап.10 - собствен на
ответницата, била доставена и разпределена топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация, на стойност 149,72 лева за периода 01.05.2020 г. до
30.04.2021 г. Твърди се ответницата да не е изпълнила насрещните си
задължения в срок, като клиент на топлинна енергия, поради което се
претендира и дължимостта на обезщетение за забава в размер на 17,70 лева за
период 02.07.2020 г. до 09.05.2022 г. Сочи се, че за тези вземания била
1
издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, но поради връчване на
същата на длъжника, по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, ищецът имал интерес от
предявяване на настоящите искове.
Моли от съда да признае за установено в отношенията между страните,
че ответницата му дължи претендираните суми за главница и обезщетение за
забава, ведно със законната лихва от подаване на заявлението - 10.05.2022 г.
до окончателното плащане, като се претенират и разноски.
В срок е постъпил отговор от особения представител, в който исковете
се оспорват като неоснователни. Сочи се, че не е доказано ответницата да е
собственик на недвижимия имот, поради което не е възникнала облигационна
връзка между страните по делото. Твърди, че не е доказано по несъмнен начин
в процесния период да са доставяни и потребени услуги в имота. Моли за
отхвърляне на исковете.
Като взе предвид доводите на страните и въз основа на доказателствата
по делото и закона, съдът приема следното от фактическа и правна страна.
Исковете са допустими. Правният интерес на ищеца се извежда от
издадената заповед за изпълнение за същите вземания, като заповедта е била
връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК. Установителните искове
са предявени в законоустановения едномесечен срок. Налице е съответствие
между основанията и размерите на вземанията между заповедта за
изпълнение и исковата молба.
Фактическият състав за възникване и изискуемост на вземането за
главница е изпълнен при осъществяването на следните юридически факти:
наличието на облигационна връзка между ищеца и ответника, определена от
качеството на ответницата на клиент на топлинна енергия като собственик на
процесния имот, както и от факта дали имотът се топлоснабдява от ищцовото
дружество; изпълнение задълженията на ищеца за процесния период, а
именно – че е била доставена и разпределена топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация в твърдяното количество; настъпване на падежа за
плащане на цената на доставената топлинна енергия. За вземането за
обезщетение за забава е от значение настъпването на забавата на ответника.
Ищецът провежда пълно и главно доказване на разпределените му в
тежест обстоятелства. На първо място, установява се от представена от ищеца
справка от НАП, че ответницата е декларирала процесния имот като собствен
за данъчни цели. Това обстоятелство се приема като извънсъдебно признание
на факт и има голяма доказателствена стойност, поради което съдът приема за
осъществен този факт, а именно – че ответницата е собственик на имота.
Установява се още, че процесният имот е бил топлоснабдяван от ищеца.
Съгласно заключението на съдебно-техническата експертиза, което се цени
като изготвено мотивирано и съответно на останалите доказателства, през
процесния период абонатната станция, обслужваща жилищния блок, в който
се намира имотът, е работила, като е подавала топлинна енергия за отопление
и горещо водоснабдяване. Установява се още, че в процесния период в имота
е разпределено количество енергия само за отдадената от сградната
инсталация енергия в размер на 1,3542 MWh, което е правилно разпределено
и начислено.
Следователно, установява се качеството на ответницата на клиент на
топлинна енергия, като собственик на процесния имот, както и че в процесния
период имотът е бил топлоснабдяван от ищцовото дружество. Въз основа на
тези обстоятелства между страните по делото е възникнало облигационно
отношение, регулирано от публично известни общи условия. Установява се и
вида и количеството на доставената топлинна енергия за претендирания
2
период, а именно - отдадената от сградната инсталация топлинна енергия,
към която съгласно представените от ищеца писмени доказателства и
съдебно-счетоводната експертиза се включва и такса за услуга дялово
разпределение на същата енергия в имот с ИТН 1912901, клиентски номер
**********, находящ се в гр. Пловдив, ж.к. „Тракия“, бл.187, вх. Б, ет.4,
ап.10. Ето защо се приема, че ищецът е изпълнил задълженията си по
договора. Съгласно заключението на съдебно-счетоводната експертиза,
стойността на изразходваното количество топлинна енергия е общо 149,72 лв.
с ДДС. Съдът приема тези изводи, тъй като са направени след изследване на
всички доказателства по делото, вкл. заключението на техническата
експертиза, и цените на топлинната енергия, което личи от мотивите на
заключението.
Установява се от приложените към заповедното производство общи
условия, които са и общо известни, че съгласно чл.34 месечната цена на
потребената топлинна енергия се заплаща в 30-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнася. Исковият период е от 01.05.2020г. – 30.04.2021г.
Първият месечен период съгласно приложената справка на л. 5 от делото е от
01.05.2020г. до 31.05.2020г., следователно падежът на първото месечно
възнаграждение е на 30.06.2020г. Последният месечен период според същата
справка е от 01.04.2021г. до 30.04.2021г., т.е. падежът за плащане е настъпил
на 30.05.2021г. Ищецът посочва по-късни дати на настъпване на падежите,
което не се отразява на основателността на исковете.
Към посочените от ищеца дати са настъпили падежите за плащане на
всички месечни суми за доставената топлинна енергия, но ответникът не
твърди и не доказва тяхното плащане. Поради изложеното искът за главница
се явява изцяло основателен и следва да се признае съществуването му, ведно
със законната лихва от подаване на заявлението в съда – 10.05.2022г. до
окончателното плащане, като законна последица от уважаване на иска.
Установява се съществуването и на вземането за обезщетение за забава
върху главницата, доколкото поради неплащане на падежа, от следващия ден
ответницата е изпаднала в забава, т.е. от 01.07.2020г. за първата месечна цена
на топлинната енергия и от 31.05.2021г. за последната месечна цена на
топлинната енергия. От приложеното препис-извлечение от сметка личи, че
се претендира обезщетение от по-късна дата след забавата – от 02.07.2020г. за
първия месечен период и от 02.06.2021г. за последния. Това е допустимо с
оглед диспозитивното начало. Обезщетението се претендира до датата преди
подаване на заявлението. За общия период на дължимост на обезщетението за
забава 02.07.2020г. – 09.05.2022г. се установява, че е настъпила забавата на
ответницата, установява се и размерът на вземането съгласно заключението
на счетоводната експертиза – 17,70 лв. Ответницата не твърди и не доказва
плащане, поради което и този иск е основателен, доколкото съгласно чл.86 от
ЗЗД при неизпълнение на главното задължение на падежа, длъжникът дължи
обезщетение за забава в размер на законната лихва от деня на забавата.
При този изход на спора право на разноски има само ищецът. Същият е
поискал и доказвал извършването на разноски, както следва, в исковото
производство: 75 лв. за държавна такса; 300 лв. – депозит за особен
представител, 150 лв. – депозит за ССЕ, 200 лв. – депозит на СТЕ. Поискано е
юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв., като определените в
Наредбата за заплащането на правната помощ граници са между 100 и 360 лв.
С оглед проведеното единствено съдебно заседание, на което не се е явил
представител на ищеца и малкия материален интерес, макар и да са предявени
два иска, съдът намира за справедливо възнаграждението от 150 лв. В
заповедното производство са поискани и сторени 25 лв. за държавна такса и
3
50 лв. за юрисконсултско възнаграждение. Посочените разноски ще се
присъдят в тежест на ответника.
Така мотивиран, съдът:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните по
искове с правно основание чл.422,ал.1 от ГПК, вр. с чл.153, ал.1, вр. с чл.150,
ал.1 от ЗЕ, вр. с чл.79, ал.1,пр.1 от ЗЗД, както и чл.422, ал.1 от ГПК, вр. с
чл.86 от ЗЗД, че Д. Г. С. , ЕГН: **********, с адрес: ******, дължи на „ЕВН
България Топлофикация” ЕАД, ЕИК:*********, с адрес: гр. Пловдив, ул.
„Христо Г. Данов” № 37, следните суми, за които е издадена Заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК № *****г. по ч.гр.д. № 6652/2022г. на ПРС ,
а именно:
сумата в размер на 149,72 лв. – главница, представляваща стойност на
доставена и разпределена топлинна енергия в топлоснабден имот, находящ се
в гр. Пловдив, ж.к. „Тракия”, бл. 187, вх. Б, ет.4, ап.10, с ИТН № ****, с
клиентски номер *****, за периода 01.05.2020г. – 30.04.2021г., ведно със
законната лихва от подаване на заявлението в съда – 10.05.2022г., до
окончателното плащане;
сумата в размер на 17, 70 лв. – обезщетение за забавено плащане на
главницата в размер на законната лихва за периода 02.07.2020г. –
09.05.2022г.;
ОСЪЖДА Д. Г. С., ЕГН: ********** да плати на „ЕВН България
Топлофикация” ЕАД, ЕИК:********* разноските по делото, както следва:
в исковото производство - 75 лв. за държавна такса; 300 лв. – депозит за
особен представител, 150 лв. – депозит за ССЕ, 200 лв. – депозит на СТЕ и
150 лв. за юрисконсултско възнаграждение;
в заповедното производство - 25 лв. за държавна такса и 50 лв. за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред ОС Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ________/п/_______________
4