Р Е Ш Е Н И Е №

гр. София 22.02.2019 г.

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

Софийският градски съд, първо гражданско отделение,                  І-6 състав

в публичното заседание на пети февруари

през две хиляди и деветнадесета година в състав:

Председател: ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА

при секретаря Антоанета Стефанова и                             в присъствието на

прокурора                                                    като разгледа докладваното от

съдията Алексиева                                  гр. дело № 11806 по описа на съда

за 2017 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

         Производството е образувано по искова молба, подадена от Е.Д.М. против А.С.Н.С., с която предявява иск за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени от ответния съд, които вреди са резултат от нарушаване правото на Европейския съюз, който иск е с правно основание чл.4, §3 от Договора за Европейски съюз.

Ищецът претендира неимуществени вреди в размер на 100 000 лв. причинени му от противоправното, незаконно поведение и недобросъвестност на ответника, който умишлено организира нечестен съдебен процес. Поддържа се, че по в.н.ч.д. № 60/17 г. по описа на АСнС ответникът не дал на ищеца да се запознае с делото, да си вземе бележки, за да организира линията си на защита пред съда и по този начин го лишил от честен съдебен процес, притеснил го психически. Поддържа се, че за изграждане на защитата си в производството по делото, ищецът е направил изрично и навременно искане да му се предостави възможност да се запознае с всички материали по н.о.х.д. № 646/2015 г. по описа на СпНС, съответно да взема сведения и бележки с оглед възможността за формиране и организиране на защитата си в производството по в.н.ч.д. № 60/17 г. по описа на АСнС, но искането е оставено без уважение, с което съставът на АСнС е нарушил правото на ищеца на защита и честен съдебен процес, прогладено от чл.6§1 и §3, б.“б“, вр. с чл.13 от ЕКЗПЧОС, вр.с чл.47 от Хартата на ЕС, чл.14, ал.3, б.“б“ от МПГПП и чл.15 и чл.55 от НПК.

Твърди се, че вследствие на горното ищецът изпаднал в депресия, развил хипертония, унищожено било здравето му.

Ищецът претендира и неимуществени вреди от нарушаване правото на честен съдебен процес и ефективни правни средства за защита по в.н.ч.д. № 219/16.11.2015 г., като на дата 16.11.2015 г. ищецът не е изправен пред съд, а съдът се е произнесъл в закрито съдебно заседание, без публичност.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 100 000 лв., представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху нея, считано от 01.03.2017 г. до окончателното й плащане, както и сумата от 100 000 лв., представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху нея, считано от 16.11.2015 г. до окончателното й плащане.

         В законоустановения едномесечен срок по пощата на 11.04.2018 г. е постъпил отговор от ответника, входен в съда под № 51423/12.04.2018 г. Счита иска за допустим, но го оспорва по основание и размер и моли съда да постанови решение, с което да отхвърли исковите претенции като неоснователни. Поддържа се, че по в.н.ч.д № 60/2015 г. на АСнС страна по делото не е ищеца. По в.н.ч.д № 219/2015 г. на АСнС-същото е с предмет на разглеждане мярката за неотклонение на ищеца по реда на чл.270, ал.4 НКП. Поддържа се, че съгласно чл.345, ал.1 НПК въззивната инстанция разглежда този вид производство по принцип в закрито заседание и само ако намери за необходимо, насрочва делото и го решава в открито заседание. В конкретния случай въззивният съд не е намерил за необходимо да разглежда въззивното производство в открито заседание.

         Поддържа се, че по в.н.ч.д. № 60/17 г. по описа на АСнС, отново предмет на разглеждане е мярката за неотклонение на ищеца. Актът на първоинстанционният съд е произнесен в открито съдебно заседание на 08.02.2017 г., като до този момент ищецът е присъствал лично на всички съдебни заседания, проведени пред първоинстанционния съд, в които са се събирали доказателства. Пред въззивният съд не са представяни нови доказателства, с които ищецът да не е запознат.

         В съдебно заседание ищецът чрез процесуалния си представител поддържа предявените искове и моли съда да постанови решение, с което да ги уважи изцяло. Подробни съображения излага в депозираните по делото писмени бележки.

         Ответникът, редовно призован не изпраща представител, не изразява становище в хода по същество.

Софийски градски съд, І-6 състав, след преценка на твърденията и доводите на страните и на събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:

         На 05.06.2015 г. в Специализиран наказателен съд и въз основа на внесен обвинителен акт е образувано н.о.х.д. № 646/2015 г. по описа на съда, в което настоящият ищец участва в качеството си на подсъдим. Съдебното производство пред този съд като първа инстанция е приключило с Присъда № 1/09.01.2018 г., която към момента не е влязла в сила.

         С определение от 02.11.2015 г., постановено по горното дело, е изменена мярката за неотклонение, взета спрямо Е.М. от „Задържане под стража“ в „Домашен арест“. Против това определение е депозиран частен протест от Специализирана прокуратура и частна жалба от подсъдимия М., въз основа на които е образувано в.н.ч.д. № 219/2015 г. по описа на ответния съд, ІV въззивен състав. По това дело е проведено на 13.11.2015 г. закрито съдебно заседание, а на 16.11.2015 г. въззивният съдебен състав се е произнесъл с определение № 77, с което е отменил определение от 02.11.2015 г. по н.о.х.д. № 646/2015 г. по описа на СпНС, 2 състав, с което е изменена мярката за неотклонение на Е.Д.М. от „задържане под стража“ в „домашен арест“, като вместо това е оставил без уважение молбата на Е.Д.М. за изменение на взетата по отношение на него мярка за неотклонение „задържане под стража“ по н.о.х.д. № 646/15 г. по описа на СпНС. Определението е окончателно.

         С определение от 08.02.2017 г. на Специализирания наказателен съд по н.о.х.д. № 646/2015 г. е уважено искането на подсъдимия М., като е отменена мярката му за неотклонение „задържане под стража“. Срещу това определение е подаден протест от Специализираната прокуратура, въз основа на който е образувано в.н.ч.д. № 60/2017 г. по описа на ответния съд.  С т.нар. жалба от 09.02.2017 г. срещу протеста на прокуратурата, подсъдимият М. е направил искане Апелативният специализиран наказателен съд да насрочи открито съдебно заседание за разглеждане на протеста, да се разгледат доказателства за обосновано предположение, тъй като такива няма и ищецът е в затвора по лъжесвидетелски показания в нарушение на чл.5, §1, б.“б“ от ЕКЗПЧ.

         По това дело също е проведено закрито съдебно заседание на 01.03.2017 г., като с Определение № 27 от същата дата е отменено протоколно определение от 08.02.2017 г. на Специализирания наказателен съд по н.о.х.д. № 646/2015 г., с което е отменена мярката за неотклонение на подсъдимия Е.Д.М. „Задържане под стража“, като вместо това е оставено без уважение искането на подсъдимия Е.Д.М. за изменения на мярката му за неотклонение „Задържане под стража“ по н.о.х.д. № 646/2015 г. на СНС. Определението е окончателно.

         Пред настоящата инстанция е разпитан свидетеля М.С.П., който установява, че в периода 2015-2017 г. били заедно с ищеца в един отряд в Затвора София. Свидетелят знае за повече от 40 молби, които Е.М. е подавал за промяна на мярката му за неотклонение. Установява, че по-често по тези молби съдът се произнасял без М. да се явява в съдебно заседание, за да изложи своята аргументация. Ищецът бил обвиняван и искал да се запознае с документите по обвиненията и въпреки, че имал писмена кореспонденция, всичко потъвало без отговор. Ищецът по-принцип е емоционален, но нарушаването на правата му го карало да реагира още по-емоционално.

         При така установената по-горе фактическа обстановка, Съдът намира следното от правна страна:

Предявените искове са с правно основание чл.4, §3 от Договора за Европейски съюз.

Съобразно нормата на чл.4, §3 от Договора за Европейски съюз, Държавите-членки вземат всички общи или специални мерки, необходими за гарантиране на изпълнението на задълженията, произтичащи от Договорите или от актовете на институциите на Съюза. Съюзът се основава на настоящия договор и на Договора за функционирането на Европейския съюз. Тези два договора имат еднаква юридическа сила.

За разлика от извъндоговорната отговорност на Общността, чието правно основание е член 288, параграф 2 ЕО, отговорността на държавите членки все още не е изрично уредена в общностното право.

Правното понятие за отговорността на държавата по силата на общностното право дължи съществуването си и по-конкретната си формулировка на практиката на Съда. В своето основополагащо Решение по дело Francovich и др. Съдът постановява, че общностното право съдържа принцип, според който държавите членки са длъжни да поправят вредите, причинени на частноправните субекти вследствие на нарушения на общностното право, за които носят отговорност. Оттук Съдът заключава, че държавата членка е длъжна да поправи вредите, причинени на частноправните субекти вследствие на липсата на транспониране на директива в националното право.

Съгласно общностното право има три условия за възникване на правото на обезщетение: целта на нарушената правна норма да е да предостави права на частноправни субекти, нарушението да е достатъчно съществено и да съществува пряка причинно-следствена връзка между нарушението на задължението на държавата и вредата, претърпяна от увредените лица

Предявени са искове за реализиране извъндоговорната отговорност на държавата за вреди от нарушения на общностното право и компетентни да разгледат тези искове са националните съдилища - които имат обща компетентност да разглеждат спорове, свързани с прилагането на общностното право, и са призвани да дадат защита на произтичащите от него права на частноправните субекти, съобразно установените във вътрешния ред средства за защита.

Отговорността на държавата се претендира на базата на основното правно положение, че всички държавни органи са длъжни да зачитат предимството на правото на ЕС и да не прилагат норми от националното право, които му противоречат. Ищецът предявява иск за обезщетение на вредите, поради незачитане от държавата на примата на общностното право, от което незачитане е претърпял вреда.

Ищецът твърди, че е претърпял неимуществени вреди поради това, че ответникът е нарушил правото му на защита и честен съдебен процес, прогласено от чл.6, §1 и §3, б.“б“, вр. с чл.13 от ЕКЗПЧОС, вр.с чл.47 от Хартата на ЕС, чл.14, ал.3,б.“б“ от МПГПП и чл.15 и чл.55 от НПК, както и поради това че ответникът е нарушил правото му на честен съдебен процес и ефективни средства за защита, като ищецът не е изправен пред съд и съдебният състав се е произнесъл в закрито съдебно заседание, с което е нарушена разпоредбата на чл.5, §3 и 4 и чл.6,§1 от КЗПЧОС.

Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи е международен източник на правото, представляващ част от вътрешния правен мир на България по силата на чл. 5, ал. 4 Конституцията на РБ, която представлява израз на усилията на международната общност да наложи стандарти във вътрешното законодателство на ратифициралите международния акт страни. Средството за постигането на тази цел е провъзгласено в Преамбюла на Конвенцията, в който държавите заявяват ангажимента си една спрямо друга да постигнат поставените цели по пътя на „политическата демокрация“, т.е. чрез приемането на норми във вътрешното законодателство, чрез които да се гарантира спазването на правата, провъзгласени в Конвенцията. Сред тези права е и правото на справедлив съдебен процес в чл. 6, което право ищецът твърди да му е нарушено от ответника.

Конвенцията възлага задължения върху законодателя, който в отговор на изискванията на Конвенцията въвежда в правния мир законови решения, даващи индивидуални граждански права и задължения, с които се цели съдебният процес да отговори на критериите за справедливост в чл. 6. Тези права и задължения трябва да се разпростират върху гражданския, наказателния и административния процес, като се отчитат техните специфики. Съдебният процес трябва да отговаря кумулативно на критериите за справедливост в Конституцията и Конвенцията, а за да се постигне този резултат, то в рамките на съдебния процес трябва да са спазени всички права на гражданите и юридическите лица. Тяхното нарушаване в рамките на процеса от органите на съдебната власт води до неизпълнение на поетите задължения от държавата по Конвенцията, следователно до несправедливост на съдебния процес.

С оглед така очертаната по-горе рамка за справедлив съдебен процес, настоящият съдебен състав следва да отговори на въпроса: при така установените конкретни факти по делото налице ли е бил несправедлив съдебен процес в рамките на проведеното частно въззивно производство по в.н.ч.д. № 219/2015 г. и по в.н.ч.д. № 60/2017 г.

  

Критериите за справедливост на съдебния процес по чл. 6 от Конвенцията са: достъп до правосъдие, равенство на страните/средствата, мотивиране на съдебните актове, публичност на процеса, разглеждане и решаване на делото в разумен срок, решаване на делото от независим и безпристрастен съд, създаден в съответствие със закона, правилото „Всеки е невинен до доказване на противното“, гарантиране на конкретни процесуални права на подсъдимия/обвиняемия.

Ищецът твърди, че в двете частни производства е нарушен критерия за публичност на процеса, тъй като въпросът за законосъобразността на определението на първоинстанционния съд, с който е изменена мярката му за неотклонение „задържане под стража“, е решен в закрито съдебно заседание.

Съдът намира, че не е налице твърдяното нарушение.

Правото на публичен процес намира израз основно в изискването за непосредственост и устно изслушване на страните при гледане на делото, възможността за присъствие на обществеността (включително медии) в съдебната зала (гледане на делото при открити врати), както и в публичното обявяване на съдебните решения.

Съдебните заседания в производството по вземане на мярка за неотклонение "задържане под стража" ,"домашен арест", отстраняване на обвиняемия от длъжност и др. в досъдебното производство и при тяхното обжалване не предполага публично гледане на делото, тъй като става въпрос за съдебен контрол за съблюдаване правата и свободите на гражданите при прилагане на процесуална принуда.  В чл. 121, ал.3 от КРБ е посочено, че разглеждането на делата във всички съдилища е публично освен посочените от закона случаи. Чл. 20 НПК се казва, че съдебните заседания са публични освен в случаите предвидени в този кодекс. Принципът е, че заседанието е закрито, когато се решават процедурни въпроси и открито, когато се решават въпроси по същество.

Ето защо и доколкото в производствата по в.н.ч.д. № 219/2015 г. и по в.н.ч.д. № 60/2017 г., и двете по описа на АСнС, не се е решавал въпрос по същество, какъвто безспорно е въпроса за вината на подсъдимия, а се е решавал въпрос относно законосъобразността на акта на първоинстанционния съд по мярка за неотклонение, то правилно и в съответствие с нормата на чл.345 от НПК съдът е разгледал въпроса в закрито съдебно заседание.

Отказът на съда да се разгледа делото в открито съдебно заседание и да се даде възможност на подсъдимия да изрази тезата си и евентуално да представи доказателства във връзка с наличието на обосновано предположение за извършено престъпление, не е довело до несправедлив съдебен процес, доколкото произнасянето по „обоснованото подозрение“ не е произнасяне по въпроса за виновността.

В това производство преценката на съдията се свежда само до това дали изложеното като фактология в обвинителния акт, все още може да се приеме, че „на пръв поглед“, т.е. без да се навлиза в дълбочина на оценка на доказателствата, не е разколебано до този момент. И това е сторено от съда.

Водим от горното съдът намира, че предявените искове следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.

По разноските в процеса:

Ищецът е освободен от държавна такса и разноски, а ответникът не е правил такива, поради което разноски не се присъждат на страните.

Така мотивиран Софийски градски съд, първо гражданско отделение, І-6 състав

Р  Е  Ш  И:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от Е.Д.М., ЕГН **********,***, понастоящем в Затвора-гр. София искове с правно основание чл.4, §3 от Договора за Европейски съюз против А.С.Н.С., гр. София, ул. “******* за осъждането на ответника да заплати на ищеца общо сумата от 200 000 лв. /двеста хиляди лв./, представляваща обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди, поради това, че ответникът е нарушил правото му на защита и честен съдебен процес, прогласено от чл.6, §1 и §3, б.“б“, вр. с чл.13 от ЕКЗПЧОС, вр.с чл.47 от Хартата на ЕС, чл.14, ал.3,б.“б“ от МПГПП и чл.15 и чл.55 от НПК, както и поради това че ответникът е нарушил правото му на честен съдебен процес и ефективни средства за защита, като ищецът не е изправен пред съд и съдебният състав се е произнесъл в закрито съдебно заседание, с което е нарушена разпоредбата на чл.5, §3 и 4 и чл.6,§1 от КЗПЧОС в рамките на проведените частни въззивни производства по в.н.ч.д. № 219/2015 г. и по в.н.ч.д. № 60/2017 г., и двете по описа на АСнС.

 

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: