№ 195
гр. София , 01.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ в публично заседание
на двадесети ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Теодора Кръстева
Членове:Ивайло Младенов
Светлин Михайлов
при участието на секретаря Павлина И. Христова
като разгледа докладваното от Ивайло Младенов Въззивно търговско дело №
20201001002212 по описа за 2020 година
Разглеждането на делото е повторно пред настоящата инстанция. С решение №
71 от 21.07.2020 г. , пост. по т.д. № 1918/2019 г. Върховният касационен съд , Т. К., І т.о. е
отменил решение № 913 от 18.04.2019 год. по т.д.№ 745/2019 год. на Софийския апелативен
съд, с което е оставена без разглеждане като процесуално недопустима въззивната жалба на
„Обединена българска банка“АД срещу решение № 20 от 16.04.2018 г., постановено по т.
дело № 1/2018 г., на Окръжен съд - Видин, в частта относно определената от съда начална
дата на несъстоятелността, като процесуално недопустима и същото решение, както и
решение № 166 от 17.12.2018 г. за поправка на очевидна фактическа грешка е потвърдено в
останалата му обжалвана от банката част.
Производството е по чл. 258 и следв. от ГПК, във връзка с чл. 613а,
ал. 1 и чл. 633, ал. 1 от ТЗ.
Образувано е по въззивна жалба на „Обединена българска банка“АД
чрез пълномощника юрисконсулт Д. К. срещу решение № 20 от 16.04.2018
г., постановено по т. дело № 1/2018 г., на Видинския окръжен съд, в частта
относно определената от съда начална дата на неплатежоспособността и
свръхзадължеността на „Видин Ойл”ЕООД – гр. Видин, както и срещу
постановеното по същото дело решение № 166 от 17.12.2018 г., с което по
реда на чл. 247 от ГПК, е поправено решение № 20 от 16.04.2018 г., като е
1
отхвърлена молбата на банката за обявяване на неплатежоспособността и
откриване на производство по несъстоятелност по отношение на длъжника.
В жалбата се твърди, че по делото е установено, че „Видин Ойл“ЕООД
отговаря по предоставени от „ОББ“АД кредити на „ОСТ Трейдинг“ЕООД със
задължение към 18.12.2017 г. в общ размер от 4 398 635.83 лева и на
„Симирамида-04“ ЕООД, със задължение към 18.12.2017 г. в общ размер от 1
876 253.15 лв., които са обезпечени с придобитите от ответното дружество
„Видин Ойл”ЕООД недвижими имоти, съгласно предоставените по делото
нотариални актове, което е встъпило като съдлъжник за заплащане на общата
сума от 6 274 888.98 лв. Посочено е, че в първоинстанционното производство
длъжникът „Видин Ойл“ЕООД не е оспорил качеството си на длъжник
спрямо „ОББ“АД, което е констатирано и в мотивите на обжалваното
решение. Оспорено е становището на първоинстанционния съд, че банката
има качеството единствено на ипотекарен кредитор, без да притежава вземане
към несъстоятелния длъжник „Видин Ойл“ЕООД, поради което разполага с
правото по чл. 717н ТЗ, да получи сумата на обезпеченото вземане при
продажбата на имота в производството по несъстоятелност, но не и такова,
което да го легитимира като молител по чл. 625 от ТЗ. Изложено е, че съдът
не е обсъдил наведените в хода на делото с молба от 5.04.2018 г. твърдения,
че банката се легитимира като кредитор на „Видин ойл“ЕООД с вземания,
произтичащи от уговорката в нейна полза, съдържаща се в договорите,
сключени съответно с нотариален акт № 171, том 5, peг. № 13734, съст. по
нот. дело № 689 от 10.11.2017 г. от нотариус В. Г. с peг. № *** на НК, вписан
в СВп Варна с вх. peг. № 30972, дв. вх. peг. № 30709/10.11.2017 г., акт 1, том
LXXVI, дело 16232/2017 г; Нотариален акт № 172, том 5, peг. № 13735,
съставен по нот. дело № 690 от 10.11.2017 г. от нотариус В. Г. с peг. № *** на
НК, вписан в СВп- Варна с вх. peг. № 30975, дв. вх. рег.№ 30671/10.11.2017 г.,
акт № 183, том LXXV, дело № 16208/2017 г. и нотариален акт № 173, том 5,
peг. № 13736, съст. по нот. дело № 691 от 10.11.2017 г. от нотариус В. Г. с peг.
№ *** на НК, вписан в СВп- Варна с вх. peг. № 30974, дв .вх .peг. №
30730/10.11.2017 г., акт № 13, том LXXVI, дело № 16244/2017 г. Посочено е,
че с договорите, сключени със споменатите нотариални актове, длъжниците
на „ОББ“ АД, а именно „ОСТ трейдинг“ЕООД, С. Т. И., О. Т. И., К. Г. К. и Т.
К. К. са прехвърлили на длъжника „Видин ойл“ЕООД собствеността върху
2
ипотекираните в полза на банката недвижими имоти, обезпечаващи
задължения на прехвърлителите по кредити в общ размер от 6 209128,54 лева
(изчислен към датата на прехвърлителите сделки), и в тях е уговорено, че
дължимата продажна цена за имотите следва да бъде заплатена от купувача
„Видин ойл“ЕООД в 15-дневен срок по сметка на „ОББ“АД за погасяване на
задълженията на продавачите по кредитните договори, сключени с банката.
Твърди се, че задължението, поето от „Видин Ойл”ЕООД с тази уговорка е
такова по търговска сделка - договор за банков кредит, който е абсолютна
търговска сделка по смисъла на Търговския закон, както и че банката е
заявила, че желае да се ползва от нея, откъдето произтича качеството на
негов кредитор за вземанията за продажната цена по трите нотариални акта в
общ размер от 2 140 450 лева. Оспорено е качеството на „Ложистик
Транспорт”ЕООД на кредитор на „Видин Ойл”ЕООД, с довода че длъжникът
на банката „ОСТ трейдинг“ ЕООД не е имал вземане към „Видин ойл“ ЕООД,
което да прехвърли на „Лоджистик Транспорт“ ЕООД, тъй като със
споменатите нотариални актове е уговорено вземанията на продавачите за
заплащане на цената да бъдат заплатени на банката, поради което и на
основание чл. 22 от ЗЗД кредитор по тези вземания е „ОББ“АД, а не
„Ложистик Транспорт”ЕООД. Жалбоподателят оспорва определената с
решението начална дата на неплатежоспособността на длъжника- 26.11.2017
г. и твърди, че падежът на задължението за плащане по трите договора за
покупко-продажба на ипотекирани имоти е настъпил един ден по-рано- на
25.11.2017 г., когато изтича срокът за плащане в полза на „ОББ“АД на
уговорената в трите договора продажна цена.
Формулирано е искане за отмяна на решение № 20 от 16.04.2018 г.,
постановено по т. дело № 1/2018 г., на Видинския окръжен съд, в частта
относно определената с него начална дата на несъстоятелността на „Видин
Ойл”ЕООД– гр. Видин, както и постановеното по реда на чл. 247 от ГПК
решение № 166 от 17.12.2018 г., с което е отхвърлена молбата на банката за
обявяване на неплатежоспособността и откриване на производство по
несъстоятелност по отношение на длъжника.
Кредиторът „Ложистик Транспорт”ЕООД оспорва въззивната жалба на
„Обединена българска банка“АД. В писмения отговор, подаден по реда на чл.
263, ал. 1 от ГПК, чрез пълномощника му адв. П. П. от САК, оспорва нейната
3
допустимост с възражението, че банката-жалбоподател няма правен интерес
от обжалване на решението по чл. 630 от ТЗ, защото с него е отречено
качеството му на кредитор на длъжника по търговска сделка, по смисъла на
чл. 625 във връзка с чл. 608, ал. 1, т. 1 от ТЗ, тъй като тя е само ипотекарен
кредитор на „Видин Ойл”ЕООД, по смисъла на чл. 717н от ТЗ, което
изключва правото му да постигне промяна в условията, при които е открито
производството на несъстоятелност, включително по отношение на
определената с решението по чл. 630 от ТЗ начална дата на
неплатежоспособността. Оспорено е твърдението на жалбоподателя, че от
уговорката, съдържащата се в договорите, сключени със споменатите
нотариални актове, в нейна полза са възникнали права по чл. 22 от ЗЗД, с
възражението, че уговореното заплащане от купувача на цената на
продадените имоти по банковата сметка в „ОББ“АД в срок до 15 дни от
сключването им, е такова за начина на плащане, а не представлява уговорка в
полза на банката, като трето лице, от която в нейна полза възникват права.
Изложено е, че правото на банката за усвояване на сумите, уговорени като
цена на имотите, би възникнало едва след постъпване на сумите, дължими
като продажна цена по нейната банкова сметка, но самата банка няма вземане
към „Видин Ойл”ЕООД, а към кредитополучателите и солидарно
задължените по кредитните договори лица. Твърди се, че е недопустимо
банката да оспорва вземането на „Ложистик Транспорт”ЕООД като
присъединен кредитор по чл. 629, ал. 4 от ТЗ, както и че то е възникнало от
посоченото в молбата му за присъединяване основание. Поддържа се, че в
обжалваното решение правилно е определена началната дата на
неплатежоспособност на „Видин Ойл”ЕООД- 26.11.2017 г., когато е изтекъл
срокът за плащане на цената на придобитите от длъжника имоти, служещи за
обезпечение на чужд дълг, тъй като на твърдяната от жалбоподателя дата -
25.11.2017 г. длъжникът е могъл да изпълни своето парично задължение и
забава за плащане все още не е настъпила. Твърди се също, че за
неплатежоспособността не е достатъчно длъжникът да не плаща свое
изискуемо парично задължение към определен кредитор, а да се намира в
състояние на обективна невъзможност да го изпълни. Формулирано е искане
за потвърждаване на обжалваното решение.
Длъжникът „Видин Ойл”ЕООД не е изразил становище по жалбата.
4
Съдът, като прецени доводите и възраженията на страните, във
връзка с доказателствата по делото, съобразно чл. 235 от ГПК, във
връзка с чл. 273 от ГПК, приема следното :
Въззивната жалба е подадена в процесуално- преклузивния срок по чл.
633 от ТЗ, от надлежно легитимирано лице- твърдян кредитор, по чиято
молба е образувано първоинстанционното производство, поради което е
допустима.
Безспорно е между страните по делото, а това се установява и от
събраните доказателства, че с договор за кредитна линия, сключен на
24.06.2013 г. „Обединена българска банка“АД е предоставила на
кредитополучателя по него „ОСТ Трейдинг“ЕООД ползването на кредитна
линия за оборотни средства в размер до 100 000 лева, с краен срок за
погасяване на кредита до 24.06.2014 г., който с три допълнителни
споразумения е продължен до 24.06.2017 г. Като солидарни съдлъжници по
договора за кредит заедно с кредитополучателя са встъпили „Симирамида
04“ЕООД, О. Т. И. и С. Т. И.. Установено е също, че за обезпечаване на
вземанията на банката към „ОСТ Трейдинг“ЕООД по договора за кредитна
линия от 24.06.2013 г., с договор, сключен с нотариален акт № 105, съст. по
нот. дело № 105/2013 г. от нотариус с рег.№ 115, кредитополучателят „ОСТ
Трейдинг“ЕООД е учредил в полза на кредитора „ОББ“АД договорна ипотека
върху собствени на дружеството недвижими имоти, находящи се в гр. Варна,
а солидарните длъжници О. Т. И., С. Т. И., К. Г. К. и Т. К. К.- договорни
ипотеки върху притежавани от тях недвижими имоти, подробно описани в
акта. Поради неплащане на падежа на 24.06.2017г. на изискуемите
задължения за главница и лихви от страна на кредитополучателя „ОСТ
Трейдинг“ЕООД и солидарните съдлъжници „Симирамида 04“ЕООД, О. Т. И.
и С. Т. И. по договора за кредитна линия от 24.06.2013 г., кредиторът
„ОББ“АД се е снабдил на 16.11.2017 г. със заповед за незабавно изпълнение
по чл. 417 от ГПК, издадена по ч.гр.д.№ 17416/2017 г. на PC-Варна за сумите,
съответно от 4 099 834,12 лева- просрочена главница, ведно със законната
лихва върху нея от 15.11.2017 г. до окончателното изплащане; 166 634,90
лева- обезщетение за забава за периода от 24.06.2017 г. до 12.11.2017 г. ; 85
329,39 лева- разноски за производството по издаване на заповед за
изпълнение и изпълнителен лист и 50 лева юрисконсултско възнаграждение.
5
По делото е установено също, че по силата на договор за кредитна
линия от 24.06.2013 г. „Обединена българска банка“АД е предоставила на
кредитополучателя „Симирамида 04“ЕООД ползването на кредитна линия за
оборотни средства в размер до 2 000 000 лева, с краен срок за погасяване на
кредита до 24.06.2014 г., като с анекс № 1, допълнително споразумение № 2 и
№ 3 срокът е продължен до 24.06.2017 г. Като солидарни съдлъжници по
договора за кредит заедно с кредитополучателя са встъпили и „ОСТ Трей-
динг“ЕООД, О. Т. И. и С. Т. И.. За обезпечаване на вземанията на банката
срещу „Симирамида 04“ЕООД по договора за кредитна линия от 24.06.2013 г.
с нотариален акт № 107, съст. по нот. дело № 107/2013 г. от нотариус с рег.№
115, солидарният съдлъжник „ОСТ Трейдинг“ЕООД е учредил в полза на
кредитора „Обединена българска банка“АД договорна ипотека върху
собствени на дружеството недвижими имоти, находящи се в гр. Варна, а О. Т.
И., С. Т. И., К. Г. К. и Т. К. К.- за обезпечаване изпълнението на задълженията
по същия договор - ипотека върху собствени на същите недвижими имоти.
Поради неплащане на падежа на 24.06.2017 г. изискуемите задължения
за главница и лихви на кредитополучателя „Симирамида 04“ЕООД и
солидарните съдлъжници „ОСТ Трейдинг“ЕООД, О. Т. И. и С. Т. И. по
договора за кредитна линия от 24.06.2013 г. кредиторът „ОББ“АД се е
снабдил на 16.11.2017 г. със заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК
по ч.гр.д.№ 17415/2017г. на PC Варна за следните суми : 1 752 402,77 лева-
просрочена главница, ведно със законната лихва върху главницата от
15.11.2017 г. до окончателното изплащане; 68 509,12 лева- общо
обезщетение за забава за периода от 24.06.2017 г. до 12.11.2017 г. ; 36 418,24
лева- присъдени разноски за производството по издаване на заповед за
изпълнение и изпълнителен лист и 50 лева юрисконсултско възнаграждение.
С договор, сключен с нот. акт № 171, том 5, peг. № 13734, съст. по нот.
дело № 689 от 10.11.2017 г. на нотариус с peг. № ***, вписан в СВп- гр. Варна
с вх. peг. № 30972, дв. вх. peг. № 30709/10.11.2017 г., акт 1, том LXXVI, дело
16232/2017 г. „ОСТ Трейдинг“ЕООД е продал на „Видин Ойл”ЕООД
ипотекираните в полза на „Обединена българска банка“АД имоти срещу цена
от 1 468 400 лв.
С договор за покупко-продажба, сключен с нот. акт № 172, том 5, peг.
6
№ 13735, съставен по нот. дело № 690 от 10.11.2017 г. от нотариус с peг. №
***, вписан в СВп- гр. Варна с вх. peг. № 30975, дв. вх. рег. №
30671/10.11.2017 г., акт № 183, том LXXV, дело № 16208/2017 г., С. Т. И. и О.
Т. И. са прехвърлили на „Видин Ойл”ЕООД посочените в акта недвижими
имоти, ипотекирани в полза на „ОББ“АД, срещу цена от 509 400 лв.
С договор за покупко-продажба, сключен на 10.11.2017 г. с нот. акт №
173, том 5, рег.№ 13736, съст. по нот.д.№ 691/2017 г., от нотариус с peг. №
***, вписан в СВп Варна с вх peг. № 30974, дв. вх. peг. № 30730/10.11.2017 г.,
акт № 13, том LXXVI, дело № 16244/2017 г., К. Г. К. и Т. К. К. са продали на
„Видин Ойл”ЕООД описаните в акта недвижими имоти, срещу цена от 162
650 лева.
В трите споменати договора се съдържа идентична уговорка, че
продажната цена ще бъде заплатена от Купувача „Видин Ойл”ЕООД по
банкова сметка в „Обединена българска банка“АД в срок до 15 дни от
сключване на договорите, като с уговорената сума се погасяват
задължения към същата банка по договори за кредит, обезпечени с
ипотеки върху продаваемите недвижими имоти.
Като писмени доказателства по делото в първоинстанционното
производство са приети договори за цесия, сключени на една и съща дата-
27.11.2017 г., с които продавачите по споменатите договори за продажба като
цеденти са прехвърлили на присъединения кредитор „Ложистик Транспорт”
ЕООД като цесионер вземанията си към „Видин Ойл”ЕООД за заплащане на
цената на продадените със споменатите договори недвижими имоти, а именно
„ОСТ Трейдинг“ЕООД – вземането за сумата от 1 468 400 лв., С. Т. И. и О. Т.
И.- вземане за сумата от 509 400 лв. и К. Г. К. и Т. К. К. – за сумата от 162 650
лева. Прехвърлянето е съобщено на длъжника „Видин Ойл”ЕООД по реда на
чл. 99, ал. 4 от ЗЗД на 28.11.2017 г., което е удостоверено със саморъчния
подпис на неговия управител.
От заключението на допуснатата в първоинстанционното производство
съдебно-счетоводна експертиза се установява, че по данни от счетоводния
баланс към 31.12.2017 г. краткотрайните активи на „Видин Ойл“ЕООД са м
размер на 2 х. лв.- други вземания, които са осчетоводени по сметка 459
„Други разчети с бюджета и ведомства“. Според експертизата,
7
коефициентите на обща, бърза, незабавна и абсолютна ликвидност към
31.12.2016 г. имат стойностно изражение 5.5. Към 31.12.2017 г.- стойностите
на коефициентите на обща, бърза и незабавна ликвидност са 0,*********, а
стойността на коефициента на абсолютна ликвидност е 0. Според
заключението, стойността на коефициента на обща ликвидност показва, че
при реализация на краткотрайните му активи дружеството може да покрие
0.33% от краткотрайните си задължения, като за норматив на общата
ликвидност се приема коефициент 1.00. Експертизата е посочила, че
коефициентът на бърза ликвидност като съотношение между краткосрочните
вземания, краткосрочните инвестиции и паричните средства към
краткотрайните задължения сочи, че краткосрочните вземания на
дружеството са недостатъчни, за покриване на краткосрочните му
задължения. По отношение на коефициента за незабавна ликвидност в
заключението е посочено, че той представлява съотношение между
краткосрочните вземания и паричните средства от една страна и
краткотрайните задължения от друга, като неговата стойност следва да бъде
около единица, а след като той е 0, това е доказателство, че дружеството
изпитва големи затруднения за паричните средства. Същият извод следва и от
стойността на коефициента за абсолютна ликвидност, представляващ
съотношение между паричните средства и краткотрайните задължения.
При горните данни, съдът намира следното :
За да отхвърли молбата на „Обединена българска банка“АД за
откриване на производство по несъстоятелност, първоинстанционният съд е
изложил съображения, че по отношение на длъжника „Видин Ойл”ЕООД
банката има само качеството на ипотекарен кредитор, който със споменатите
договори за покупко-продажба е придобил собствеността върху недвижими
имоти, ипотекирани в полза на банката за обезпечаване изпълнението на
задълженията на трети лица по договори за банков кредит. С позоваване на
чл. 717н от ТЗ съдът е изложил съображения, че банката има право
единствено да се удовлетвори от стойността на ипотекираните в нейна полза
имоти в производството по несъстоятелност на длъжника, но не притежава
вземане към дружеството, което да го легитимира като молител по чл. 625 от
ТЗ. В нормата на чл. 717н от ТЗ е регламентирана процедура по
удовлетворяване на ипотекарен кредитор в хипотезата на продажба на
8
имущество, което е придобито от длъжника, обременено с ипотека или залог,
какъвто е случаят по настоящото дело. В този случай за получените суми от
продажбата на имущество, ипотекирано или заложено за чужд дълг синдикът
изготвя отделна сметка за разпределение, в която се посочват и сумите,
дължими на обезпечения кредитор (ал. 2), като припадащата се на този
кредитор сума по разпределението се запазва от синдика и се предава на
кредитора, след като той представи изпълнителен лист за вземането си или
удостовери пред синдика, че обезпеченото вземане е прието в производството
по несъстоятелност на лицето, чийто дълг е обезпечен с продаденото
имущество. Несъмнено, с оглед учредените в нейна полза договорни ипотеки
върху недвижимите имоти, в качеството на ипотекарен кредитор „Обединена
българска банка“АД притежава правото на предпочтително удовлетворение
от тяхната стойност, което може да упражни в производството по
несъстоятелност на „Видин Ойл”ЕООД по реда на чл. 717н от ТЗ. Това обаче
самò по себе си не изключва дефинитивно възможността банката да се
легитимира като кредитор на длъжника- приобретател на ипотекираните
имоти извън учреденото в нейна полза ипотечно право.
С отменителното решение на Върховния касационен съд са дадени
задължителни за настоящата инстанция указания, че наличието на двете
кумулативно изискуеми предпоставки по чл. 625 от ТЗ - качеството на
молителя на кредитор на ответника-длъжник и характера на вземането му,
като произтичащо от търговска сделка, е въпрос на неговата
материалноправна, а не на процесуалната му легитимация, поради което ако
се установи, че молителят няма качеството на кредитор, или че има такова
качество, но вземането му не произтича от търговска сделка, молбата му не е
недопустима, а неоснователна. Задължение за произнасяне по съществото на
жалбата има и въззивният съд, когато кредиторът обжалва
първоинстанционното решение в частта, с която молбата му за откриване на
производство по несъстоятелност е отхвърлена, поради липсата на някоя от
споменатите предпоставки, както и в частта относно началната дата на
неплатежоспособността/ свръхзадължеността, определена с обжалваното
решение по молбата на друг кредитор на същия длъжник. На следващо място,
с отменителното решение са дадени указания и по приложението на
материалния закон, в смисъл, че ако вземането на ОББ не произтича от пряка
9
търговска сделка, сключена с длъжника, съдът следва да обсъди
алтернативната хипотеза, дали поетото задължение на длъжника да погаси
вземане на „ОББ“АД по банков кредит към трети лица не съставлява такова,
отнасящо се до търговска сделка, доколкото из-брояването в т. 1 не е
изчерпателно, а примерно.
Съгласно дефинитивната норма на чл. 608, ал. 1, т. 1 от ТЗ,
неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни изискуемо
парично задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка,
включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение,
прекратяване, унищожаване и разваляне, или последиците от прекратяването
. С оглед дадените с отменителното решение на Върховния касационен съд
задължителни указания по прилагането на материалния закон по чл. 294, ал. 1
от ГПК, следва да бъде обсъден доводът на жалбоподателя „ОББ“АД,
наведен пред първоинстанционния съд с молба от 5.04.2018 г., че качеството
му кредитор на „Видин Ойл”ЕООД произтича от съдържащата се в трите
договора за покупко-продажба на ипотекираните в нейна полза недвижими
имоти уговорка за заплащане на дължимата от купувача цена в 15-дневен
срок от сключването им по сметка в „ОББ“АД, с което се погасяват
задълженията на продавачите към банката, обезпечени с ипотеки върху
прехвърлените недвижими имоти. Съдът намира, че тази уговорка,
представлява договор в полза на трето лице, по смисъла на чл. 22 от ЗЗД, по
който банката има положението на бенефициер, продавачите на уговарящи
(стипуланти), а купувачът- на обещател (промитент). Тази уговорка
несъмнено се отнася до изпълнението на търговски сделки- договорите за
банков кредит, за обезпечаване на вземанията на банката по които са
учредени ипотеки върху продаваемите имоти, поради което неизпълнението
на задълженията, поети от обещателя по нея легитимира третото лице-
бенефициер като кредитор на обещателя (промитента), по смисъла на чл. 625
от ТЗ.
Съгласно второто изречение на чл. 22, ал. 1 от ЗЗД, уговорката в полза
на третото лице не може да бъде отменена, след като то е заявило на
обещателя или на уговарящия, че иска да се ползува от нея. Уговорката в
полза на трето лице има действие от постигане на съгласието между
уговарящия и обещателя, но правните последици в сферата на третото лице
10
настъпват съобразно волята на бенефициера, който е свободен да приеме или
не уговореното в негова полза, но с изявлението му, че ще се ползва от
уговорката, независимо дали то е изрично или мълчаливо, правото на
уговарящия да я отмени се погасява. По аргумент за противното от чл. 22, ал.
1, изр. второ от ЗЗД до изявлението на бенефициера за приемане на
уговореното в негова полза, уговарящият може да отмени уговорката в негова
полза, включително и с волеизявление, отправено до обещателя. В случая,
след сключването на договорите за покупко-продажба и след изтичане на 15-
дневния срок за заплащане на уговорената с тях продажна цена по сметка на
банката, с договори за цесия от 27.11.2017 г. продавачите по тях- „ОСТ
Трейдинг“ЕООД, К. Г. К., Т. К. К., С. Т. И. и О. Т. И. са се разпоредили с
вземанията си, като са ги прехвърлили възмездно на „Ложистик
Транспорт”ЕООД и на 28.11.2017 г. и съобразно чл. 99, ал. 4 от ЗЗД, са
уведомили купувача „Видин Ойл”ЕООД за извършеното прехвърляне и за
личността на новия кредитор, комуто следва да заплатят дължимите като
продажна цена суми. По делото липсват доказателства през периода от
съставяне на нотариалните актове, в които е инкорпорирана уговорката в
полза на банката, до уведомяване на длъжника „Видин Ойл”ЕООД за
извършеното от продавачите прехвърляне на вземанията за заплащане на
продажната цена на цесионера „Ложистик Транспорт”ЕООД, банката да е
заявила изрично, че желае да се ползва от нея като заяви претенции върху
вземанията за уговорените като продажна цена парични суми, или да е
предприела действия срещу обещателя по удовлетворяването си от сумите на
тези вземания, които да се третират като конклудентно приемане на
уговореното в нейна полза. Молбата за откриване на производство по
несъстоятелност на „Видин Ойл”ЕООД е подадена на 29.12.2017 г., т.е. след
като продавачите са прехвърлили вземанията си на присъединения кредитор
„Ложистик Транспорт”ЕООД. По същество, отправеното до обещателя
волеизявление на уговарящите, че са се разпоредили с вземанията, като са ги
цедирали на друго лице, представлява такова за отмяна на съдържащата се в
договорите за продажба уговорка в полза на банката, което е породило
правните си последици, доколкото е направено преди последната да е заявила
изрично, че приема уговореното в нейна полза или да е извършила
конклудентни действия, от които недвусмислено да бъде изведена волята да
се ползва от уговореното. По изложените съображения настоящият въззивен
11
състав намира, че съдържащата се в договорите за продажба на
ипотекираните недвижими имоти уговорка за заплащане на цената по сметка
на „ОББ“АД за погасяване на задълженията на продавачите по кредитните
договори не легитимира банката като кредитор на обещателя „Видин Ойл”
ЕООД по парично задължение, отнасящо се до изпълнението на търговска
сделка, по смисъла на чл. 608, ал. 1, т. 1 от ТЗ. По отношение на банката
„Видин Ойл”ЕООД има положението само на ипотекарен длъжник, като
приобретател на ипотекирани в полза на банката недвижими имоти, който не
е лично задължен за изпълнението на обезпечените с тях задължения, поради
което нейното предпочтително удовлетворяване от стойността на
ипотекираните имоти в производството по несъстоятелност на „Видин
Ойл”ЕООД се осъществява по реда на чл. 717н от ТЗ, но банката не е
материалноправно легитимирана да инициира производство по чл. 625 от ТЗ
по отношение на ипотекарния длъжник.
По горните съображения решението в обжалваната му част, с която по
молба на присъединения кредитор „Ложистик Транспорт”ЕООД е определена
начална дата на неплатежоспособността и свръхзадължеността -26.11.2017 г.,
както и в частта, с която по реда на чл. 247 от ГПК е отхвърлена молбата на
„ОББ“АД за откриване на производство по несъстоятелност на „Видин
Ойл”ЕООД поради неплатежоспособност (съобразно молбата от 3.01.2019 г.),
следва да бъде потвърдено.
Воден от изложените мотиви, Софийският апелативен съд,
търговско отделение, 3 състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА, по въззивна жалба на „Обединена българска
банка“АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.
София, район „Възраждане“, ул. „Света София“№ 5, решение № 20 от
16.04.2018 г., постановено по т.д.№ 1/2018 г. на Видинския окръжен съд, в
частта относно определената начална дата- 26.11.2017 г. на
неплатежоспособността и свръхзадължеността на „Видин Ойл”ЕООД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в гр. Видин, ж.к. „Вида“, бл.
12, вх. „А“, ет. 4, ап. 11, както и постановеното по същото дело решение №
12
166 от 17.12.2018 г., с което по реда на чл. 247 от ГПК е поправено решение
№ 20 от 16.04.2018 г., като е отхвърлена молбата на „Обединена българска
банка“АД за обявяване на неплатежоспособността и откриване на
производство по несъстоятелност по отношение на „Видин Ойл”ЕООД.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред
Върховния касационен съд в 7-дневен срок от съобщаването му при наличие
на предпоставките по чл. 280, ал. 1 и 2 от ГПК.
ПРЕПИС от решението да се изпрати за обявяване в търговския
регистър.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13