№ 57
гр. Плевен, 01.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на двадесет и втори
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ
при участието на секретаря ЕВГЕНИЯ М. РУСЕВА
като разгледа докладваното от СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ Търговско дело №
20214400900074 по описа за 2021 година
С исковата молба от Р. Т. Р. ,чрез пълномощника му адв. АНТ. A.. са
предявени срещу застрахователно акционерно дружество „ДЗИ-Общо
застраховане „ АД – гр.София искове с правно осн. чл. 432 , ал. 1 от КЗ във
вр. с чл. 45 и чл. 86 от ЗЗД с цена на иска за обезщетение на
неимуществените вреди 50 000лв. и цена на иска за имуществени вреди
170,70лв. ,ведно със законната лихва върху тези суми ,считано от деня на
увреждането- 29.10.2019г. до окончателното им изплащане.
Този спор съгл. Чл. 104 т. 4 от ГПК с оглед цената на иска е родово
подсъден на Плевенски окръжен съд.
В исковата молба се твърди ,че на 29.10.2019г. около 11,30 ч. Р.Р. от гр.Г.
започнал пресичане на улица „Св.K.M. „ в гр.Плевен пред № 28 на
пешеходна пътека ,обозначена с хоризонтална маркировка „М 8.1 „ и с
вертикална маркировка –пътен знак „Д 17 „. Преди да започне пресичане на
пътното платно, той се огледал и забелязал приближаващ лек автомобил от
лявата си страна с посока на движение от ул.“Димитър Константинов „ към
булевард „Христо Ботев„. Лекият автомобил, управляван от Д. A.. УР.
започнал да намалява скоростта си и Р.Р. предположил ,че ще му даде
необходимото предимство и ще спре ,за да го пропусне да премине по
пешеходната пътека.Пострадалият направил 4-5 крачки –около 3 метра от
началото на пешеходната пътека и усетил удар в лявата си страна . След
удара тялото на пострадалия е паднало пред лекия автомобил върху пътната
настилка. Твърди се ,че при описаното ПТП при управлението на лек
автомобил „ H. „ модел „ И -30 „ с рег. № ** **** ** водачът Д. A.. УР. е
нарушил правилата за движение по пътищата и по –конкретно нормите
на чл. 5, ал.2 т.1 от ЗДвП и на чл. 119 ал.1 от ЗДвП ,като вследствие на
това по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на
1
пешеходеца. Сочи се ,че било образувано досъдебно производство за
извършено престъпление по чл.343 , ал.3 предл. последно б.“а“ във вр. с чл.
343ал.1 б.4б“ във вр. с чл. 342 , ал.1 предл. 3 от НК,което все още не е
приключило. Твърди се също така ,че вследствие на това ПТП на
пострадалия Р.Р. били причинени следните травматични увреждания :
фрактура на медиален малеол на десен глезен със силни болки в местата на
ударите, като се твърди, че към момента фрактурата не се възстановява добре
и се налага оперативно лечение. Според ищеца ,той е претърпял болки и
страдания –първоначално много интензивни ,впоследствие по-слаби ,но
неотзвучали до настоящия момент. Тези болки и страдания били по-
интензивни през първите два месеца и постепенно затихвали към края на
периода ,но са продължили и през последващия период на лечението.Сочи се
,че при рязка промяна на времето и / или при висока влажност ,пострадалият
продължава да изпитва от неприятни усещания до явна болка в мястото на
счупването.
Твърди се също така ,че пострадалият е променил и поведението си след
инцидента ,като проявява подчертан страх от МПС , постоянно си спомня и
говори за случилото се и не може да се движи сам по тротоарите и да пресича
пътните платна.
Били причинени също така и значителни неудобства на Р.Р. поради това ,че
той работил в Обединеното кралство –Англия и след инцидента не успял да
запази работата си ,на която разчитал заедно със семейството си.
Твърди се също така ,че пострадалият е претърпял и имуществени вреди
поради заплащане на определени суми за лечението си ,които са на обща
стойност 170, 70 лв.
Твърди ,че не било постигнато съгласие с ответника „ДЗИ-Общо
застраховане „ АД – гр.София за изплащане на какъвто и да било размер
обезщетение за причинените му неимуществени и имуществени вреди .
Поради това и на основание чл. 432 от КЗ счита ,че пасивно
материалноправно легитимиран да отговаря по претенцията за обезщетение
е „ДЗИ-Общо застраховане „ АД – гр.София при когото била застрахована
гражданската отговорност на водача на лекия автомобил „ H. „ модел „ И -30 „
с рег. № ** **** ** - Д. A.. УР.,който водач има вина за настъпването на ПТП
и се иска този ответник да бъде осъден да заплати обезщетение в размер на
50 000 лв. по повод гореописаните неимуществени вреди, получени от
ищеца в резултат на процесното ПТП,както и сумата 170, 70лв.-
обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва
върху претендираните главници , считано от 29.10.2019г./деня на
увреждането / до окончателното и изплащане.
В даденият му двуседмичен срок за писмен отговор ответното
дружество „ДЗИ-Общо застраховане „ АД – гр.София е подало писмен
отговор с който оспорва исковата претенция по основание и по размер.
Най-напред се правят възражения по редовността на исковата молба ,като
според ответника тя не отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 4 от ГПК –не
2
била посочена банкова сметка или друг начин за плащане .
По допустимостта на исковете се изразява становище ,че те са вероятно
допустими .
Признават се следните обстоятелства :
-че на 28.02.2019г. ответникът е сключил задължителна застраховка
„гражданска отговорност „ за лекия автомобил „ H. „ модел „ И -30 „ с рег.
№ ** **** ** , за което е била издадена застрахователна полица със срок на
действие от 00.00 ч. на 14.03.2019г. до 23,59 ч. на 13.03.2020г.и в т.см. не се
оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение за
посочения период с което се покрива отговорността на застрахования
лек автомобил.
-че на 29.10.2019г. в срока на действие на горепосочената полица в
гр.Плевен , на ул.“Св.K.M. „ № 28 е реализирано ПТП с участието на
водача на лекия автомобил „ H. „ модел „ И -30 „ с рег. № ** **** ** - Д.
АНГ. УР.,и Р. Т. Р.,като пешеходец ,при което последният е пострадал.
Оспорва се обаче ,че мястото на произшествието е на пешеходната пътека –
на около три метра от началото и ,както и че пешеходецът е паднал пред
лекия автомобил.Твърди се ,че ищецът е пресякъл внезапно и косо пътното
платно ,тичайки и не на обозначената за това пешеходна пътека, а преди нея.
Твърди се ,че лекият автомобил се е движел в изпреварващата лява лента на
пътното платно ,тъй като в дясната лента е имало паркирани автомобили ,
откъдето внезапно е изскочил пешеходецът. Поради това се изразява
становище ,че причината за реализиране на ПТП са действията на
пострадалия ищец ,изразяващи се в косо пресичане чрез бягане по
асфалтовата настилка на ул.“Св.K.M. „ пред дом № 28 в посока юг-север
,непосредствено пред паркиран /спрял / лек автомобил ,при което водачът на
лекия автомобил „ H. „ модел „ И -30 „ с рег. № ** **** ** - Д. АНГ. УР. не е
имал възможност да предотврати произшествието,тъй като внезапното
пресичане на ищеца е създало такава критична ситуация ,при която
възможността на водача на лекия автомобил да я възприеме била на
разстояние по –малко от опасната зона за спиране на автомобила.Тази теза
на ответника всъщност е , че липсва каквото и да било виновно
поведение на водача на лекия автомобил, а за него това се явява
случайно деяние.
В т.вр. се прави и изрично възражение за съпричиняване на вредите от
самия пострадал,тъй като с поведението си – внезапно пресичане на пътното
платно не на обозначената за това пешеходна пътека , а преди нея ,той е
нарушил задълженията си по чл. 113,ал.1 т.1 и по чл. 114 ,т.1 от ЗдвП.
Твърди се дори ,че ищецът умишлено с цел да предизвика ПТП за да
може впоследствие да търси обезщетение , пресякъл внезапно пътното
платно.
Прави се и искане за спиране на настоящото исково производство на осн.
чл. 229, ал.1 т. 5 от ГПК до приключване на заведеното досъдебно
производство № 265/ 2019г. по описа на ОДМВР-Плевен с влязла в сила
3
присъда.
Предявеният иск за неимуществени вреди се оспорва и по размер, като се
счита ,че е прекален завишен спрямо претърпените от ищеца болки и
страдания.
По отношение на иска за имуществени вреди се заявява ,че е частично
основателен / без обаче да е уточнено за каква част е основателен и по какви
причини пък е частично неоснователен/
Не е постъпила допълнителна искова молба в срока по чл. 372 от
ГПК,който при това беше продължен от ПлОС до 06.07.2021г. с
разпореждане № 170/ 01.07.2021г. С оглед на това няма и допълнителен
отговор от ответника.
Върху ищеца е доказателствената тежест да установи и докаже пред съда
Обстоятелствата ,които обосновават ангажирането отговорността на
застрахователя, а именно :
1.за механизма на осъществяване на процесното ПТП и за противоправното
поведение на водача на лекия автомобил „ H. „ модел „ И -30 „ с рег. № **
**** ** - Д. АНГ. УР.,което да е причинило неговото настъпване.
2.че има причинно - следствена връзка между описаното в исковата молба
ПТП и претърпените от ищеца болки и страдания .
3. за вида ,обема ,продължителността и интензитета на търпените болки и
страдания.
Ответникът следва да докаже възраженията си за наличието на
обстоятелства ,които изключват или намаляват отговорността на
водача на лекия автомобил, които твърди в писмения си отговор ,а
именно за това ,че за него въпросното ПТП било случайно събитие,което
не могъл да избегне , както и за съпричиняването на вредите от самия
пострадал.
Преди всичко ,следва да се посочи,че в конкретния случай няма влязла в
сила присъда на наказателен съд по отношение на водача на лекия автомобил
„ H. „ модел „ И -30 „ с рег. № ** **** ** - Д. АНГ. УР.,която съгласно чл. 300
от ГПК да се явява задължителна за гражданския съд относно това дали е
извършено деянието ,неговата противоправност и виновността на дееца.
Както се вижда от представеното по делото заверено копие от Постановление
за спиране на наказателно производство от 26.05.2021г. , досъдебното
производство № ЗМ-265/2019г. по описа на ОДМВР- Плевен и пр.преписка
№4681/2019г. по описа на РП –Плевен ,водено за престъпление по чл.
343,ал.3,, б.“а“ във вр. с чл. 342 , ал.1 от НК, е било спряно поради
невъзможност свидетелят Р. Т. Р. да бъде намерен.
При това положение ,следва гражданският съд да направи самостоятелен
извод за това налице ли е виновно и противоправно поведение на водача на
лекия автомобил „ H. „ модел „ И -30 „ с рег. № ** **** ** - Д. АНГ.
УР.,което да се намира в причинна връзка с процесното ПТП и с причинената
на Р. Т. Р. телесна повреда за която се търси обезщетение в този процес и кой
от двамата участници в това ПТП в каква степен е допринесъл за
4
настъпването на тези вреди .
За да се отговори на този въпрос следва да бъдат съобразени съвместно
събраните по делото писмени и гласни доказателства,заедно с изготвените по
делото Автотехническа и съдебно –медицинска експертизи , които при
обсъждане на конкретната фактическа обстановка дават обяснение на
механизма на настъпване на ПТП ,както и отговор на въпроса могли ли са
двамата участници в движението да избегнат настъпването на ПТП и на
последвалите от него вреди.
Като се съобразят гласните и писмени доказателства и автотехническата
експертиза ,съдът приема за установена следната фактическа обстановка на
протичане на произшествието:
На 29.10.2019г. около 12,40ч.в гр.Плевен , на ул.“K.M. „ срещу дом №
28,водача на лек автомобил „ H. „ модел „ И -30 „ с рег. № ** **** ** - Д.
АНГ. УР.,се движил в посока север –изток със скорост от 40,89 км./ч.Към
момента ,в който челната част на лекия автомобил „ H. „ модел „ И -30 се е
намирала на разстояние 12,49м. от мястото на удара , а пешеходецът Р.Р. се е
намирал на 3,35м. от мястото на удара , пешеходецът се е движил бягайки
отдясно наляво по асфалтовата настилка , със скорост 3,05м./сек пред
паркирания автомобил „Мерцедес„ от който непосредствено преди това
излязъл ,като искал да пресече пътя за да стигне до намиращата се на
отсрещната страна заложна къща,като движението му за навлизане на пътя
започнало още преди пешеходната пътека ,косо спрямо нея. Водачът на лекия
автомобил „ H. „ модел „ И -30 „ с рег. № ** **** ** - Д. АНГ. УР. към
момента в който се е открила пряка видимост към пешеходеца/което е
станало на посоченото по-горе отстояние от 12,49м./ е предприел спиране , но
тъй като посоченото отстояние при което за водача на лекия автомобил се е
открила пряка видимост към пешеходеца и той е могъл да го възприеме като
евентуална опасност за движението , е значително по-малко от опасната зона
за лекия автомобил ,която при посочената по-горе скорост е равна на 24,08м.
,то той не е могъл да предотврати произшествието и вече в зоната на
пешеходната пътека е настъпил контакт между десния крак на пешеходеца и
предна дясна ъглова част на автомобила в резултат на което е настъпило
телесното увреждане на Р.Р.,който паднал върху пътната настилка , а
автомобила е продължил своето движение напред ,като неговата предна част
закъснително е навлязла върху пешеходната пътека ,като към този момент е
заснета от камера/ позиция 5 от приложение №1 към експертното заключение
/.
Тази фактическа обстановка съдът приема за установена след съвместна
преценка на събраните по делото свидетелски показания на Т.В.,Т.Ц.
,Ц.М./всички те служители на МВР,които са се намирали в следващия
автомобил-служебен автомобил „T. „ ,след лекия автомобил „ H. „ модел „ И
-30 /и които са достатъчно подробни и заедно с това безпротиворечиви
помежду си и които освен това подкрепят и свидетелските показания на
водача на лекия автомобил „ H. „ модел „ И -30 „ с рег. № ** **** ** - Д.
АНГ. УР..
5
Всички свидетели отбелязват обстоятелството ,че пешеходецът не се е
движил бавно и със спокоен ход , а е тръгнал да прибягва по пътното платно
,като предполагат ,че е искал да улесни движението на техния лек автомобил
„T.“/да не се налага този автомобил да спира преди пътеката/, който според
свидетелите единствен е бил възприет от пешеходеца като опасност на пътя, а
пешеходеца не е възприел непосредствено приближаващия лек автомобил „
H. „ с който се е осъществил удара.Всички свидетели освен това сочат ,че
удара е бил странично за лекия автомобил , а не в неговата предна част ,което
се подкрепя и от обстоятелството ,че след удара пешеходеца е паднал
настрани , а не пред лекия автомобил.Свидетелят Т.Ц. сочи че „..отдясно
прибяга лице от мъжки пол ,който се блъсна странично в колата и падна на
земята …“/ .Свидетелят Ц.М. също така сочи ,че „..той не осъзнаваше ,че пред
него има автомобил и бягайки ,се удари странично между калника и падна
назад и седна …“ Никой от свидетелите не е възприел действия на
пешеходеца по оглеждане преди да започне да пресича пътя ,каквито се
твърди в исковата молба ,че е извършил , а напротив ,всички свидетели
преценявайки поведението на пешеходеца ,което са възприели , правят
извода ,че той най-вероятно изобщо не е възприел преминаващия лек
автомобил „H. „ като опасност на пътя , а е възприел единствено следващия
,техния лек автомобил „T. „ и действията му са били съобразени именно с
движението на този втори лек автомобил.По този начин самият пешеходец
започвайки внезапно/ без да се огледа в достатъчна степен за да възприеме
пълноценно всички опасности на пътя / пресичане на пътя , с притичване
,което отначало е започнало косо спрямо пешеходната пътека и пред паркиран
неправомерно близо до пешеходната пътека лек автомобил „Мерцедес „
,макар ударът да е станал в нейните очертания , е станал причина водачът на
лекия автомобил „H. „ да не може да реагира адекватно и своевременно за да
предотврати ПТП , тъй като това пресичане на пешеходеца е извършено в
рамките на опасната зона на лекия автомобил ,което означава ,че неговият
водач не е имал техническата възможност да спре преди мястото на удара.
В т. 2 от заключителната част на експертното заключение на САТЕ ,
изготвена от в.л. инж.В.И. изрично и категорично е посочено че „ от
техническа гл. т. ,причината за ПТП е свързана с действията на пострадалия
пешеходец Р. Т. Р. ,изразяващи се в косо пресичане чрез бягане по
асфалтовата настилка на ул.“Св.Св.K.M. „ пред дом № 28 в посока север – юг
,непосредствено пред спрял лек автомобил ,при което е поставил водача на
лекия автомобил „ H. „ модел „ И -30 „ с рег. № ** **** ** в положение на
неизбежен контакт и удар. По нататък в т. 7 от същото заключение отново се
подчертава,че „ водачът на лекия автомобил „ H. „ модел „ И -30 „ с рег. №
** **** ** не е имал техническа възможност да предотврати ПТП „
От изложеното следва и изводът ,че поведението на водача на лекия
автомобил „H. „ не е свързано с нарушаване на норми на ЗдВП,тъй като за
него произшествието е било непредотвратимо.Поради това съдът приема ,че
не е налице виновно и противоправно поведение на водача на лекия
автомобил „ H. „ модел „ И -30 „ с рег. № ** **** ** - Д. АНГ. УР.,което да
е в причинна връзка със станалото ПТП при което е пострадал пешеходеца Р.
6
Т. Р..Оттук ,няма основание и за ангажиране на отговорността на ответното
застрахователно дружество ,която се носи само при установено виновно и
противоправно поведение на застрахования водач на МПС ,което да е в
причинна връзка с ПТП и последвалите от него вреди.
Поради тези съображения ,съдът намира ,че предявените от Р. Т. Р. ,чрез
пълномощника му адв. А.А.. срещу застрахователно акционерно дружество
„ДЗИ-Общо застраховане „ АД – гр.София искове с правно осн. чл. 432 , ал.
1 от КЗ във вр. с чл. 45 и чл. 86 от ЗЗД с цена на иска за обезщетение на
неимуществените вреди 50 000лв. и цена на иска за имуществени вреди
170,70лв. ,ведно със законната лихва върху тези суми ,считано от деня на
увреждането- 29.10.2019г. до окончателното им изплащане,следва да бъдат
отхвърлени като неоснователни.
С оглед този изход на делото и на осн. чл. 78, ал.3 от ГПК ,следва ищецът
да бъде осъден да заплати на ответника направените от последния деловодни
разноски ,които според представения списък по чл. 80 от ГПК и
представените доказателства за тяхното извършване са както следва :2330лв.
адвокатско възнаграждение ; 500лв.- депозит за автотехническата експертиза
и 90лв.-депозит за призоваване на свидетели или общо разноски в размер
2920лв.
Поради това ,Плевенски окръжен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Р. Т. Р. с ЕГН-********** от гр.Г. ,ул.“С.г. „
№12 ,чрез пълномощника му адв. А.А.. от САК, срещу Застрахователно
акционерно дружество „ДЗИ-Общо застраховане „ АД ,ЕИК******** със
седалище и адрес на управление гр.София,община Столична ,п.к.1000,район
„С. „ ,ул.“ Г.Б. „ № 3 , обективно съединени искове с правно осн. чл. 432 , ал.
1 от КЗ във вр. с чл. 45 и чл. 86 от ЗЗД с цена на иска за обезщетение на
неимуществените вреди 50 000лв. и с цена на иска за обезщетение на
имуществени вреди 170,70лв. , ведно със законната лихва върху тези суми
,считано от деня на увреждането- 29.10.2019г. до окончателното им
изплащане,като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал.3 от ГПК Р. Т. Р. с ЕГН-********** от гр.Г.
,ул.“С.г. „ №12 да заплати на Застрахователно акционерно дружество „ДЗИ-
Общо застраховане „ АД ,ЕИК******** със седалище и адрес на управление
гр.София,община Столична ,п.к.1000,район „С. „ ,ул.“ Г.Б. „ № 3 деловодни
разноски в размер на 2920лв.
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд-Велико Търново в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Плевен: _______________________
7