№ 22
гр. София , 07.06.2021 г.
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в закрито заседание на седми юни, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Пламен Д. Петков
Членове:Недялка Н. Нинова
Кристина Ив. Тодорова
като разгледа докладваното от Кристина Ив. Тодорова Въззивно частно
наказателно дело № 20211800600304 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.341 ал.2, във вр. с чл. 270 ал.4, вр. ал.2
от НПК.
Постъпила е частна жалба от адвокат П.К. – служебен защитник на
подсъдимия БЛ. В. М. срещу определение от 18.05.2021 г. на Районен съд –
гр.И., постановено по НОХД № 267/2021 г. по описа на същия съд, с което е
оставено без уважение искането на този подсъдим за изменение на взетата и
изпълнявана по отношение на него мярка за неотклонение „задържане под
стража” в по-лека такава.
В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност и неправилност на
атакуваното първоинстанционно определение. Твърди се, че първостепенния
съд необосновано е приел наличието на доказано предположение подсъдимия
М. да е извършил инкриминираното му престъпление. В тази насока се сочи,
че съществуващата по делото доказателствена основа не установява нито
авторството на процесното деяние, нито неговото обективно и субективно
проявление. Според защитникът, не са налице и другите основания,
предпоставящи законността на задържането на подсъдимия М. – наличието на
опасност от укриване и/или извършване на престъпление. Изтъква се, че
тежестта на повдигнатото срещу подсъдимия обвинение, не следва само по
себе си да обуславя прилагането спрямо него на най-тежката мярка за
неотклонение. С оглед на всички тези съображения, защитникът заявява
1
искане за отмяна на обжалваното определение и постановяване на ново
такова от въззивната инстанция, с което изпълняваната спрямо подсъдимия
Б.М. мярка за неотклонение „задържане под стража“ бъде изменена в по-лека
такава.
Софийският окръжен съд, като се запозна с данните по делото и с
мотивите на атакуваното определение и след като ги обсъди във връзка с
изложеното в жалбата, намери следното:
По отношение на БЛ. В. М. в Районен съд – гр.И. е внесен за
разглеждане обвинителен акт за престъпление по чл.196 ал.1, т.1, вр. чл.194
ал.1 от НК, по повод на който е образувано съдебното производство по НОХД
№ 267/2021 г. по описа на същия съд. Във фазата на досъдебното
производство, спрямо подсъдимия Б.М. /тогава обвиняем/ се е изпълнявала
мярка за неотклонение „задържане под стража“. Тази процесуална мярка,
прилагана и към настоящия момент спрямо подсъдимия М., е била взета с
определение от 22.02.2021 г. на състав на ИхРС, в производство по чл.64 ал.1
и сл. от НПК.
В производство по реда на чл.270 ал.1 от НПК, инициирано по молба на
подсъдимия Б.М., първата инстанция е постановила атакуваното определение,
с което е отказано изменението на изпълняваната спрямо подсъдимия мярка
за неотклонение „задържане под стража“ в по-лека такава.
В проверяваното определение съставът на първия по степен съд,
законосъобразно се е занимал и е обсъдил въпроса дали е налице
обоснованото предположение за извършено престъпление от страна на
подсъдимия. С измененията на НПК, в сила от 05.11.2017 г. /Дв.бр.63/2017 г./
въведеното с разпоредбата на чл. 270 ал.2 от НПК ограничение относно
въпросите, които следва да бъдат обсъждани в това производство, беше
отменено. С оглед на това, правилно първата инстанция е счела, че в
настоящото производство следва да бъде разгледан въпроса за наличието,
респ. липсата на обосновано предположение за съпричастност от страна на
подсъдимия Б.М. към инкриминираното му престъпление. В тази насока и
съставът на въззивния съд приема, че от преценката на събраните по делото
доказателствени материали, може да се направи извод за наличието на една
висока степен на вероятност подсъдимия М. да е съпричастен в извършването
2
на твърдяното престъпление. Това предположение, конкретно се обосновава
от ангажираните по делото гласни доказателства, установени от показанията
на свидетелите С. А., Б. А., Л. Б., Б.Д., Б. П., С. С., съдържащите се в огледния
протокол данни, както и от останалите писмени доказателства, в които са
обективирани данни, имащи отношение към предмета на делото. Така
изброените доказателствени материали правят основателно подозрението за
съпричастност на подсъдимия М. към инкриминираното му деяние.
В отговор на доводите на защитата в този аспект, въззивният съд
намира за необходимо да отбележи, че подробен анализ на доказателствата по
делото и евентуалното наличие на противоречия в същите не следва и е
недопустимо да бъде извършван в настоящото производство, а в това по
същество. Това изискване в пълна степен е съобразено от състава на
първоинстанционния съд, който е мотивирал своя съдебен акт по такъв начин,
че да запази своята безпристрастност при разглеждането на делото по
същество.
По-нататък, за да обоснове решаващият си извод, че към момента на
проверката на законността на задържането на подсъдимия, продължава да е
налице реалната опасност същият /подсъдимият/ да извърши престъпление,
първоинстанционният съд правилно и законосъобразно се е позовал на
данните за многократните осъждания на подсъдимия М. и то за същите по вид
престъпления като предметното, на събраните по делото отрицателни
характеристични данни за личността му, на обстоятелството, че досегашните
осъждания на подсъдимия и изтърпяните от него наказания не са изиграли
поправителен и възпитателен ефект по отношение на него.
Липсата на реална опасност от укриване на подсъдимия, при
определянето му на по-лека мярка за неотклонение, е несъмнена по делото и в
този смисъл първата инстанция неправилно е съзряла наличието на такава
опасност. Не са налице обективни данни, които позволяват да се направи
извод, че по отношение на подсъдимия М. съществува реален риск от
укриване. Позовавайки се на установените по делото данни, че той
/подсъдимия/ е с безспорно установена самоличност по делото, има постоянен
адрес на територията на РБългария /също установен такъв/, СОС не вижда
съществуваща реална опасност същия да се опита да избегне наказателно
3
преследване като се укрие.
Въззивната инстанция намира за необходимо да отбележи също, че
понастоящем и срока на задържане на подсъдимия не е неразумен. В тази
насока при оценка на факторите, касаещи преценката за „разумност” на срока
на задържане, съгласно изискванията на ЕКЗПЧОС, а именно – фактическата
и правна сложност на делото, тежестта на обвиненията срещу конкретния
подсъдим, процесуалното поведение на обвиненото лице и това на
ръководно-решаващия орган, въззивният съд намира, че срокът през който се
изпълнява посочената мярка за процесуална принуда спрямо подсъдимия е в
съответствие с изискванията на ЕКЗПЧОС за провеждане на справедлив
процес в разумен срок. Настоящото наказателно производство е в съдебната
си фаза считано от 29.04.2021 г., първото /разпоредително/ заседание е
насрочено в законоустановения срок – на датата 24.06.2021 г. и очевидно към
настоящия момент не се набелязва необосновано или немотивирано отлагане
на производството от страна на решаващия съд.
С оглед на така изложеното, въззивният съд прие, че атакуваното
определение е законосъобразно и обосновано, и ще следва да бъде
потвърдено.
По горните съображения и на основание чл.345 от НПК Софийски
окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 18.05.2021 г. на Районен съд – гр.И.,
постановено по НОХД № 267/2021 г. по описа на същия съд, с което е
оставено без уважение искането на подсъдимия БЛ. В. М. за изменение на
взетата и изпълнявана по отношение на него мярка за неотклонение
„задържане под стража” в по-лека такава.
Определението е окончателно и не подлежи на касационна проверка.
Председател: _______________________
4
Членове:
1._______________________
2._______________________
5