Определение по дело №50813/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 3602
Дата: 24 януари 2024 г. (в сила от 24 януари 2024 г.)
Съдия: Ивелина Маринова Симеонова
Дело: 20221110150813
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 20 септември 2022 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 3602
гр. София, 24.01.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско
дело № 20221110150813 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 118 ГПК.
Производството по делото е образувано по искова молба от Г. И. Г. срещу В. Ц. А., в
която се твърди, че вследствие на оповестяване на чувствителни лични данни (относно
здравословно състояние, адрес, подпис) за ищцата от страна на ответницата в репортаж от
08.06.2021 г., озаглавен „Държавни служители - и наградени и дадени на прокурор“ ищцата
е претърпяла неимуществени вреди, поради което претендира заплащане на сумата от 10 000
лв., ведно със законната лихва от 08.06.2021 г. до окончателното плащане.
Към исковата молба е приложено Решение № **** г. на Комисия за защита на
личните данни, постановено по реда на чл. 38 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД),
с което е установено нарушение на чл. 5, § 1, б. „б“ и б. „в“ и на чл. 9, § 1 от Общия
регламент относно защитата на данните от страна на В. Ахчиева - в качеството й на
администратор на лични данни и са дадени конкретни разпореждания във връзка с
обработването на личните данни на Г. И. Г. в предаването „Държавни служители - и
наградени и дадени на прокурор“, като видно от данните по делото посоченото решение е
обжалвано пред Административен съд София - град, за което е образувано адм. д. №
1959/2023 г. по описа на второ отделение, 38 състав, по което няма постановено влязло в
сила решение.
При тези данни и предвид заявените от ищцата твърдения, въз основа на които
обосновава иска си - че ответницата е изнесла лична информация за ищцата и неправомерно
е обработвала личните й данни, съдът намира, че делото е подсъдно на административните
съдилища.
Регламент ЕС 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27.04.2016 г.
относно защитата на физически лица във връзка с обработването на лични данни и относно
свободното движение на такИ. данни и за отмяна на ДиректИ. 95/46/ЕО регламентира
правото на защита на личните данни на физическите лица и определя правилата за защитата
1
на физическите лица във връзка с обработването на личните им данни, както и правилата за
свободно движение на лични данни. Според ЗЗЛД на Република България субектът на данни
разполага с две алтернативни възможности за защита при нарушения на Регламента и ЗЗЛД
- пред Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) и пред съда. В чл. 39 ЗЗЛД е
регламентирана съдебната защита на правата на лицата срещу нарушения, допуснати при
обработка на личните им данни. Според нормата на чл. 39, ал. 1 ЗЗЛД при нарушаване на
правата му по Регламент ЕС 2016/679 и по този закон субектът на данни може да обжалва
действия и актове на администратора и на обработващия лични данни пред съда по реда на
АПК. В ал. 2 на чл. 39 е предвидено, че в производството по ал. 1 субектът на данни може да
иска обезщетение за претърпените от него вреди вследствие на неправомерно обработване
на лични данни от страна на администратора или на обработващия лични данни.
Процесуална пречка съгласно чл. 39, ал. 4 за сезирането на съда е наличието на висящо
административно производство пред КЗЛД за същото нарушение или такова по съдебно
обжалване на нейно решение относно същото нарушение. Възможността обаче в отделен
процес самостоятелно да се иска установяване на нарушението, изразяващо се в
неправомерното обработване на лични данни, не може да бъде разглеждана като
процесуална пречка за предявяване на самостоятелен осъдителен иск за обезщетение за
вреди по нормативно установения за приложим ред по АПК, тъй като чл. 39, ал. 2
ЗЗЛД урежда само процесуална възможност за съединяване на претенцията за обезщетение
за вреди със защитата по чл. 39, ал. 1, а не процесуална пречка за упражняването на право на
иск (в този смисъл са определение № 10243/26.10.2023 г. по адм. д. № 8401/2023 г. по описа
на ВАС, трето отделение, определение № 3340/04.03.2020 г. по адм. д. № 1633/2020 г., по
описа на ВАС, пето отделение и др.).
Нормите на чл. 39 ЗЗЛД не разграничават нито качеството на субекта на данни, нито
качеството на администратора и/или на обработващия личните данни - публичен орган или
частноправен субект. Поради това всеки, който твърди, че е налице нарушение при
обработването на личните му данни (както в случая), независимо кой е администраторът
и/или обработващият личните данни (независимо дали е държавен орган или длъжностно
лице при или по повод изпълнението на административна дейност или друг субект) следва
да предяви претенциите си по реда на чл. 39 ЗЗЛД, чрез които да потърси съдебна защита
и/или присъждане на обезщетение за вредите, претърпени вследствие на нарушението.
Водещият критерий, въз основа на който следва да се прецени дали спорът подлежи на
разглеждане по чл. 39 ЗЗЛД според правилата на АПК, е характерът на спора, а не
качеството на страните по него. Предвиденият в чл. 39 ЗЗЛД ред за защита е специален и
изключва общия исков ред, установен в ГПК. Разпоредбата на чл. 39 ЗЗЛД е специална и
нейното действие следва да бъде зачетено, доколкото урежда по изричен начин пътя за
защита по иск за вреди от незаконосъобразни действия, извършени при и по повод
обработването на лични данни. Производството, свързано с нарушения на ЗЗЛД и
Регламента е административно, както когато се претендира установяване на нарушение, така
и когато се иска заплащане на обезщетение за вреди от нарушението - в този смисъл
са определение № 47/06.11.2020 г. по адм. д. № 43/2020 г. на 5-членен състав на ВКС и ВАС,
2
определение № 11/07.04.2022 г. по ч. гр. д. № 3/2022 г. на 5-членен състав на ВКС и ВАС,
определение № 18/28.06.2022 г. по ч. гр. д. № 14/2022 г. на 5-членен състав на ВКС и ВАС и
определение № 5/24.01.2020 г. по ч. гр. д. № 55/2019 г. на 5-членен състав на ВКС и ВАС.
Следователно чл. 39 ЗЗЛД, чиято цел е да уеднакви правилата при разглеждането на тези
спорове без значение на правосубектността на администратора и/или на обработващия
личните данни, определя реда по АПК, като приложим за упражняване на правото на
съдебна защита и право на обезщетение на физическите лица от нарушения при обработване
на личните данни, респ. административните съдилища като компетентни да разгледат тези
спорове, включително и да извършат преценка за допустимостта на производството.
Сезиращият съда излага по същество твърдения за нарушение на ЗЗЛД и не може да
определя и да променя реда, по който нормативно е определено да се разглежда спорът.
Аргумент в подкрепа на този извод за приложимия ред относно търсената отговорност от
неправомерното деяние на ответницата е и съотношението на ЗЗЛД към ЗЗД като специален
към общ закон, при което специалният закон дерогира прилагането на общия.
В случая ищцата излага твърдения за незаконосъобразно оповестяване на личните й
данни, за което нарушение е сезирала и КЗЛД. Както се посочи, предявяването на отделен
иск за вреди от нарушение на ЗЗЛД и Регламента е допустимо, независимо от качеството на
лицето, обработващо данните. Ето защо, спорът следва да се разгледа по правилата на АПК
от административния съд, а не от районния съд. Именно административният съд е и
компетентният съд да прецени допустимостта на иска, евентуално необходимостта от
спиране на съдебното производство до произнасяне с окончателен акт от страна на КЗЛД.
Съгласно чл. 118, ал. 2 ГПК съдът следи служебно за подсъдността на предявения пред него
спор. Поради неподсъдност на делото на Софийски районен съд, производството следва да
се прекрати, а делото да се изпрати по подсъдност на Административен съд София - град.
По изложените мотиви и на основание чл. 118, ал. 2 ГПК, Софийски районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 50813/2022 г. по описа на Софийски
районен съд, I Гражданско отделение, 48 състав, пред Софийски районен съд.
ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Административен съд София - град.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчването му на страните.
След влизане в сила на определението делото да се изпрати на Административен съд
София - град.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3