Решение по дело №1877/2019 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 1215
Дата: 19 юни 2019 г. (в сила от 11 юли 2019 г.)
Съдия: Даниела Маринова Михайлова
Дело: 20193110201877
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 22 април 2019 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

 

№1215/19.6.2019г.

Град Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският районен съд                                                     двадесет и трети състав

На   двадесет и седми май                                Година две хиляди и  деветнадесета

В публично заседание в следния състав:

 

                                                                                           Съдия  Даниела Михайлова

Секретар   Пламен Пламенов   

като разгледа докладваното от съдията

НАХД № 1877  по описа на съда за 2019г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

             Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на    Н.Д.Х. – ЕГН **********  против Наказателно Постановление    19-0460-000897/ 13.03.2019г. на Началника на група в сектор „ПП“   при ОД-МВР-Варна,   с което  му е  наложено  административно наказание  "Глоба" в размер  на  200 лв. и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца   на основание чл.175 ал.3 пр.1  от ЗДП.

           В жалбата се твърди, че в хода на производството са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, както и че при определяне на наказанието не е била взета предвид разпоредбата на чл.27ал.2 от ЗАНН.Поради това се иска отмяна на постановлението като неправилно, необосновано и незаконосъобразно. 

            В съдебно заседание , въззивника  редовно призован,не се явява,   представлява се от надлежно упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата на посочените в нея основания.По същество адв. Д. отново моли за отмяна на постановлението поради липса на субективната страна на нарушението, доколкото въз.Х. не е знаел, че автомобила, който управлява е с прекратена регистрация. 

              Въззиваемата страна, редовно призована, не се представлява от упълномощен процесуален представител, който да ангажира становище по жалбата.

               След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

             В края на 2018г. въз.Х. закупил л.а. „ Опел Астра“ с рег. № В 45 63 КА от лице, което по документи не било негов собственик.Не били изготвени договор или друг писмен документ.

             На 25.01.2019г.  около 09,30ч. въз.Х. управлявал описания автомобил,  като се движел  в гр.Варна, по ул.“Перла“.До кръстовището с бул.“Вл.Варненчик“ в посока бул.“Република“,  по същото време,   се намирали полицейски служители, един от които св. П.М., които го спрели за проверка.При нея се установило, че автомобила е собственост на М.М. и е с прекратена регистрация от 23.11.2018г. на основание чл.143 ал.15 от ЗДП, а именно защото не бил спазен срока за регистрация след закупуването му.  Поради това против въз. Х. бил съставен акт за установяване на нарушението, което било квалифицирано като такова по чл.140 ал.1 от ЗДП.При личното предявяване на акта въззивникът посочил като възражения, че не е знаел, че има проблем с автомобила.

            В последствие материалите били изпратени във ВРП, където била образувана съответната преписка.При проведеното разследване се установило, че автомобилът, управляван от въз.Х. бил собственост на М.М..На 07.08.2018г. той го продал на Х.А., като бил изготвен нотариално заверен договор от същата дата.Х.А. обаче не изпълнил задължението си да регистрира автомобила в двумесечен срок от закупуването му.Поради това на 23.11.2018г. регистрацията му била служебно прекратена.Въпреки това А. продал автомобила на въз.Х., като не бил изготвен нотариално заверен договор.При тези данни, прокурорът при ВРП приел, че не са налице достатъчно данни за образуване на досъдебно производство за извършено престъпление по чл.345 ал.2 от НК, тъй като тази законова разпоредба предвиждала управление на МПС , което изобщо не е било регистрирано по надлежния ред.Било прието още, че деянието на въз.Х. не е съставомерно и от субективна страна, тъй като нямало никакви данни собственика на автомобила да е бил уведомен за прекратената регистрация на колата, респективно и такива, че въззивникът е знаел, че превозното средство е с прекратена регистрация.Поради това бил постановен отказ да се образува досъдебно производство, а материалите били изпратени в КАТ-Варна за преценка за налагане на административно наказание на въз.Х..  

           Въз основа на съставения акт и постановлението на ВРП било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което наказващият орган приел, че въз.Х. е управлявал МПС с прекратена регистрация от 23.11.2018г. по чл.143 ал.1 от ЗДП.Нарушението отново било квалифицирано като такова по    чл.140 ал.1 от ЗДП.За него на въз. Х. на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДП   било наложено наказание „Глоба“ в размер на 200лв. и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца.

          В хода на съдебното производство като свидетел бе разпитан св. П.М.-актосъставител, чиито показания съдът кредитира като логични, последователни и непротиворечиви.От тях се установи, че при проверката автомобила е бил с регистрационни табели, че водача е представил свидетелство за регистрация на МПС, което е било иззето с акта.Св.М. посочи още, че водача не е знаел, че автомобила е с прекратена регистрация.

             Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства по административно наказателната преписка, тези приложени към жалбата,  събраните в хода на съдебното производство   писмени доказателства, които са последователни, взаимно обвързани и безпротиворечиви и анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.

           При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му,обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание , съдът прави следните правни изводи:  

          Въззивната жалба е депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради което е процесуално допустима. 

            Наказателното постановление №  19-0819-000897/ 13.03.2019г е издадено от компетентен орган - от Началника на  група в сектор „ПП“ при  ОД-МВР-Варна, съгласно заповед № - 8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи и в шестмесечния преклузивен срок по смисъла на чл.34 от ЗАНН.

          От събраните по делото доказателства може да се направи извод, че е допуснато нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДП, доколкото  по безспорен и категоричен начин е установено,  че въз.   Х. е управлявал автомобил, който е бил с прекратена регистрация.Разпоредбата на чл.143 ал.15 от ЗДП сочи, че служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна система, се прекратява регистрацията на регистрирано ППС на собственик, който в двумесечен срок от придобиването, не изпълни задължението си да регистрира превозното средство.В случая, от съдържанието на постановлението на ВРП се установява, че автомобилът е бил закупен през 2018г. от друго лице, което не е изпълнило задължението си да го регистрира в законоустановения срок, както и че в последствие превозното средство е било закупено от въз.Х. без да се оформи никакъв писмен документ, но след като всички документи на автомобила са му били предадени.Поради това и не може да се приеме, че въззивникът е извършил виновно вмененото му във вина административно нарушение.Изрично в постановлението на ВРП, което е влязло в сила, е посочено, че не са налице данни въз.Х. да е знаел, че управляваното от него МПС е с прекратена регистрация.В този смисъл и след като не е доказано, че деянието е извършено от въззивника умишлено, то следва извода, че същото не е съставомерно от субективна страна и не съставлява административно нарушение. Поради това и постановлението следва да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.

          На следващо място съдът установи, че при издаване на постановлението са допуснати нарушения на процесуалните правила.Безспорно е, че св.М. в изпълнение на служебните си задължения е съставил против въз.Х. акт за установяване на нарушение .Разпоредбата на чл.57 ал.1 т.3 от ЗАНН сочи, че в постановлението следва да се посочат датата на акта, въз основа на който се издава, и имено, длъжността и местослуженето на актосъставителя.В случая тези задължителни реквизити липсват в постановлението.Действително, в него е посочено, че се издава въз основа на Постановление на ВРП, но доколкото по преписката е приложено заверено копие от акта и постановлението е издадено в  сроковете по чл.34 от ЗАНН, то е следвало в него да се посочат и обстоятелствата, визирани в чл.57 ал.1 т.3 от ЗАНН, което не е сторено.Поради това съдът намира, че в хода на производството са допуснати нарушения на процесуалните правила и че атакуваното постановление не отговаря на изискванията на чл.57 ал.1 т.3 от ЗАНН.

             Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

 

 

Р   Е   Ш   И:

 

 

             ОТМЕНЯ  Наказателно Постановление    19-0460-000897/ 13.03.2019г. на Началника на група в сектор „ПП“   при ОД-МВР-Варна,   с което  на Н.Д.Х.  е  наложено  административно наказание  "Глоба" в размер  на  200 лв. и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца   на основание чл.175 ал.3 пр.1  от ЗДП.

            Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд-Варна по реда на АПК .

            След влизане в сила на съдебното решение, административно- наказателната преписка  да се върне на наказващия орган по компетентност.

 

 

 

 

                                                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: