№ 118
гр. София, 24.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на девети декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Теодора Кръстева
Членове:Светлин Михайлов
Валентин Бойкинов
при участието на секретаря Ирена М. Дянкова
като разгледа докладваното от Валентин Бойкинов Въззивно търговско дело
№ 20221001000345 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение № 260062 от 24.01.2022 г., постановено по търг. дело № 1127/2017 г.,
Софийски градски съд, Търговско отделение, 4с-в е отхвърлил предявените от синдиците на
„Корпоративна търговска банка“АД/н/ искове с правно основание чл. 57, ал.3 от ЗБН, вр. с
чл.240, ал.2 ЗЗД срещу ответниците Г. Х., О. Р. и И. З. за солидарното им осъждане да
заплатят на КТБ АД/н/ сумата от 4 596 198,54 лева, представляваща обезщетение за вреди,
настъпили от действията им по вземане на решение от 15.03.2010г. в качеството им на
членове на УС на „КТБ“АД за сключване на договор за банков кредит с „Дивал 59“ЕООД за
сумата от 9 400 000 евро и с което е осъдена КТБ/н/ да заплати по сметка на СГС държавна
такса в размер на 183 847,94 лева.
Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от синдиците на
„Корпоративна търговска банка“АД/н/, с която се обжалва първоинстанционното решение с
твърдения, че решението е неправилно поради съображения, които са подробно изложени
във въззивната жалба.
Твърди се във въззивната жалба, че неправилен и необоснован бил изводът на
първоинстанционния съд, че липсата на конкретизация в решението на Управителния съвет
на КТБ АД на активите, които ще послужат за обезпечение, не представлявало
неправомерно поведение, тъй като това било сторено в договора за банков кредит, поради
което било ясно, че у членовете на УС била формирана воля, че именно имотите, посочени в
1
договора, ще послужат като обезпечение. Твърди се, че от събраните по делото
доказателства се установявало точно обратното- че в нито един от документите по
кредитното досие не се съдържала такава индивидуализация на активите, предложени за
обезпечение, поради което и нямало как членовете на УС да са могли да формират знание
относно конкретни активи, които да бъдат предмет на обезпечение.
Неправилен бил и изводът, че липсата на изискуемите от Правилника за кредитната
дейност документи, анализи и становища не водела до неправомерно поведение на
ответниците, тъй като не е било тяхно задължение да събират документи и да извършват
проверки и оценки.Действително това било задължение на служителите от конкретните
звена в администрацията на банката, но същевременно ответниците като членове на
управителния орган на банката са били длъжни да осъществяват контрол върху дейността
им и при установена липса на документи, съответно оценка на активите, са могли и са били
длъжни да изискат от съответните служители да съберат документите, да изготвят
анализите, както и да възложат на лицензиран оценител извършване на оценка на активите.
Това в случая не било сторено тъй като решението за сключване на договора за банков
кредит е взето при липсата на каквото и да било информация относно предлаганото
обезпечение, и най-вече относно неговата пазарна стойност, което е довело до
невъзможност за преценка на достатъчността на обезпечението и съответно до липсата на
гаранция за интересите на банката.
Неправилни и необосновани са и изводите на съда, че не било доказано по делото, че
банката е претърпяла вреди, изразяващи се в несъбрани задължения по договора за кредит от
15.03.2010г. в размер на неплатената главница. Твърди се, че изложените от съда мотиви, че
не може да се направи извод за несъбираемост на вземанията на банката по този договор са
неправилни тъй като при безспорно установената в хода на индивидуалното принудително
изпълнение липса на открито имущество, то провеждането на производство по
несъстоятелност е безпредметно поради невъзможността да бъде формирана маса на
несъстоятелността.
Действително производството по несъстоятелност предоставя допълнителни
възможности за попълване на масата на несъстоятелността, но в конкретния случай тези
способи според твърденията на жалбоподателя били неизползваеми тъй като сделките, с
които длъжникът се е разпоредил с недвижимите си имоти и вземания, са сключени най-
късно през 2012г., а забавата по кредита започвала от 31.10.2014г., която забава е послужила
като основание за обявяването на целия остатък от кредита за предсрочно изискуем. Тези
сделки могли да бъдат атакувани само на някое от основанията по чл.647, ал.1, т.2 и т.3 от
ТЗ, но те са ограничени от двугодишен срок от подаването на молбата за откриване на
производство по несъстоятелност, т.е дори към момента на забавата и предприемането на
действия по обявяването на кредита за предсрочно изискуем, този срок вече е бил изтекъл.
Неправилен бил също така и изводът на съда, че не било доказано наличието на
причинна връзка между неправомерното поведение на ответниците и вредите, поради това,
че вредите за банката са в резултат на бездействието на нейните служители, които не са
2
предприели действия при неизпълнение на задълженията на кредитополучателя да учреди
предвидените в договора обезпечения в уговорения срок. Този извод на
първоинстанционния съд бил неправилен защото вредите за банката са именно от
противоправното поведение на ответниците, които са взели решение за сключване на
договор за банков кредит при липсата на каквато и да било информация относно
финансовото състояние на „Дивал 59“ЕООД, вида на предлаганите обезпечения и най-вече
на тяхната стойност. Освен това обстоятелството, че не е предвидено учредяване на
обезпеченията преди усвояването на кредита, е позволило на дружеството да получи
паричните средства без да изпълни поетото с договора за банков кредит задължение за
учредяване на предвидените обезпечения. Липсата на такова ограничение за усвояване на
кредита, както и факта, че е предвидено обезпечение на имоти, които освен, че не са
индивидуализирани, не са и оценени, е причината за несъбираемостта на вземанията.
На следващо място се твърди и че не е вярна и констатацията на съда, че между
страните било безспорно обстоятелството, че посочените в договора за кредит недвижими
имоти са били собственост на кредитополучателя към датата на вземането на решението на
УС и сключването на договора за кредит, без обаче такова фактическо твърдение от страна
на ищеца да е било правено. Напротив, установявало се от представената от самия ответник
Г. Х. справка от Службата по вписванията, че имотите, посочени в договора за банков
кредит са били продадени през 2009г., т.е още преди сключването на договора за банков
кредит кредитополучателят не е разполагал с активите, които той се е задължил да
предостави като обезпечение на договора за банков кредит.
Твърди се също така, че имотът, находящ се в гр. София, бул.“Цар Освободител“№21
никога не е бил собственост на „Дивал 59“ЕООД, а на Българската академия на науките, в
подкрепа на които твърдения за което в хода на въззивното обжалване е представил като
ново писмено доказателство съдебно решение, с което са отречени правата на
кредитополучателя по отношение на този имот.
Горното означавало, че към момента на вземането на решението на УС за сключване
на договора за банков кредит, ответниците не са имали достоверна информация за
финансовото състояние на „Дивал 59“ЕООД и по-конкретно на притежаваните от него
недвижими имоти, защото ако бяха извършени всички проверки, изискуеми от Правилника
за кредитната дейност би се установило, че дружеството е прехвърлило част от
притежаваните от него имоти, а също така при извършена оценка на останалите имоти би
могло да се вземе адекватно и информирано решение за сключването на договора за кредит,
което да гарантира интересите на банката като кредитор. Това от своя страна водело до
извода, че за несъбираемостта на вземанията и оттам за настъпването на вредите за банката,
отговорност следва да носят именно ответниците тъй като ако е била спазена процедурата,
предвидена в Правилника за кредитната дейност на банката е щяло да се установи, че
дружеството не притежава голяма част от недвижимите имоти, които са предвидени за
обезпечение, а също така е щяло да се установи и каква е пазарната стойност на активите
му, за да е възможно да се направи преценката относно достатъчността на обезпечението.
3
Искането към съда е първоинстанционното решение да бъде отменено и вместо него
да се постанови друго, с което предявените искове да бъдат уважени както са предявени.
В срока по Чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на подадената въззивна жалба от
ответниците Г. П. Х. и от И. А. З., с която се оспорва въззивната жалба като неоснователна
поради съображения изложени в отговорите.
Софийски апелативен съд, намира, че въззивната жалба като подадена в
законоустановения срок и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, е
процесуално допустима. След като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, съобразно изискванията на чл.235 от ГПК във вр. с чл.269 от ГПК, приема
за установено следното от фактическа и правна страна :
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба на
синдиците на „Корпоративна търговска банка“АД/н/, с която е предявен срещу Г. П. Х., О.
Н. Р. и И. А. З. искове с правно основание чл.57 ал.3 ЗБН с цена от 4 596 198,54 лв. Твърди
се, че ответниците са имали качеството на администратори на „Корпоративна търговска
банка“ АД /сега в несъстоятелност/ по смисъла на §1, ал.1, т.2, б.“а“ от ДР на ЗБН, като са
били членове на УС на банката, а с поведението си при сключването на договори за кредит,
по които не е предоставено обезпечение, са причинили вреди в размер на 4 596 198,54 лв.,
които се изразяват в това, че банката е в невъзможност да събере вземанията си по
договорите за банков кредит. Сочи се, че на 15.03.2010 г. е бил сключен от банката договор
за кредит с „Дивал 59“ЕООД за сумата от 9 400 000 ЕВРО, по който е следвало да се учреди
от кредитополучателя обезпечение чрез особен залог или ипотека до 30.06.2010 г., но
обезпеченията реално не са били предоставени. Поддържа се, че ответниците в качеството
на членове на УС на банката не са изпълнили задълженията си да полагат грижата на добър
търговец по сключените договори за управление, както и не са изпълнили правилата в
чл.16.1 и ч.33 от Правилника относно оценката на кредитния риск, защото от
кредитополучателя не са изискани необходимите документи за неговото състояние, а в
решението на УС за сключване на договора и в самия договор не е предвидена клауза,
според която сумата следва да се предостави след учредяване на обезпечение, а в решението
на УС не е посочен конкретен обект на обезпечение. В полза на банката е бил учреден
единствено особен залог върху вземания на кредитополучателя по банкови сметки, но той
не е бил вписан в ЦРОЗ, а предвидените в чл.30.1, б.“а“ от договора обезпечения – залог и
ипотеки, не са учредени в уговорения срок. Налице е причинена вреда за банката в размер
на 4 596 198,54 лв., представляваща предоставените по договора парични средства, които не
могат да бъдат събрани поради липсата на реално обезпечение, тъй като кредитът е бил
усвоен преди предоставяне на обезпечение от кредитополучателя. Освен това в решението
на УС за разрешаване на кредита не е посочен обект на обезпечение, както и при липса на
оценка на имуществото, което ще служи за обезпечение, тъй като имотите, които е
уговорено да се ипотекират не е било ясно до каква степен са в състояние да обезпечат
вземанията на банката. Искането към съда е било ответниците да бъдат осъдени да заплатят
солидарно сумата от 4 596 198,54 лв. – поради неизпълнение на законовите им задължения
4
на членове на УС на банката, или поради неизпълнение на задълженията им по договорите
за управление, а при условията на евентуалност се иска всеки от ответниците да бъде осъден
да заплати сумата от по 1 532 066,18 лв.
Ответникът О. Р. в срока за отговор на исковата молба е възразил срещу
допустимостта на исковете, защото не е налице валидно решение на УС на БНБ за
назначаване на квестори на банката, както и поради липса на акт за встъпване на синдиците
в длъжност. Освен това се сочи, че с решения на ОС на акционерите на банката ответниците
са били освободени от отговорност в качеството им на членове на УС, а това е отрицателна
предпоставка за възникване на отговорност, защото нормата на чл.57 ал.3 ЗБН не
дерогирала правилото на чл.240 ал.3 ТЗ. Поддържа се, че не е налице основание за
солидарна пасивна отговорност на ответниците като администратори на банката. Сочи се, че
с решение на УС на банката от 02.11.2012 г. на ответника са разпределени задачи по текущо
управление, а той е отговарял за определени звена и дирекции, но до момента на
отстраняване от длъжност не е имал задължения във връзка със сключването и
издължаването на договори за кредит, каквито задължения не са имали и служителите в
ръководените от него звена.
Ответникът Г. П. Х. е подал писмен отговор, с който е оспорил предявените искове
по съображения изложени в отговора. Посочил е, че при сключен договор за управление не
може да възникне деликтна отговорност. Поддържа се, че и други лица са участвали при
сключване на процесния договор, но срещу тях не са предявени искове. Освен това е
сключен договор за особен залог, а невписването му в регистъра не влияе на неговата
валидност, а няма данни банката да се е конкурирала с други кредитори на нейния длъжник
с оглед правилото за противопоставимост на вписването, а банката има възможност да влияе
при избора на обект за обезпечение. Освен това позовава се и на обстоятелството, че
кредитополучателят е върнал 75 % от кредита – 7 050 001 евро, както и че е учреден особен
залог на сметките в банката. Задълженията са обявени за предсрочно изискуеми на
13.11.2014 г., а уведомление до длъжника е изпратено на 13.03.2015 г., поради което повече
от година след отстраняване на ответниците от управлението на банката, не са били сторени
действия от квесторите и впоследствие от синдиците за събирането на дълга, а към
25.08.2014 г. длъжникът е имал по сметка в банката сумата от 490 000 лв., както и е
притежавал недвижими имоти в гр.София на ул.“Слънце“ и в гр.Попово; акции от капитала
на дружеството „Велинград Пропъртийз“ АД, които е престанало да притежава през 2015 г.
по време на изпълнението по издадената в полза на банката заповед. Навежда се довод, че
длъжникът е имал вземания и срещу дружеството „Евробилд 2003“ ЕООД, но поради
бездействие на синдиците вземането не е включено в списъка с приети вземания. Оспорва се
и ответниците да имат задължение да извършват анализ на кредитоспособността на
длъжника и неговото финансово състояние. Договорът за кредит е сключен от И. З. и от
прокуриста. Оспорва и твърдението на ищеца, че длъжникът няма достатъчно имущество от
което да се удовлетвори банката тъй като не е използвана възможността за откриване на
производство по несъстоятелност в хода на което да се пристъпи към попълване масата на
5
несъстоятелността чрез предявяване на исковете по чл. 646 и чл.647 ГПК тъй като са налице
данни за извършени множество имуществени разпореждания от длъжника в полза на трети
лица. Твърди също така, че няма законово задължение да се предостави обезпечение преди
предоставяне на сумата по кредита. Оспорва и да е налице причинно-следствена връзка
между поведението на ответниците и твърдяната вреда, защото несъбиране на сумата е
поради бездействие на банката е след 20.06.2014 г., когато ответниците вече са били
отстранени от управлението на банката.
От фактическа страна съдът намира за установено следното :
Между страните не се спори, а и се установява, че на 12.03.2010 г. е постъпило
искане от дружеството „Дивал 59“ЕООД за отпускане на банков кредит в размер на сумата 9
400 000,00 евро.
Не се спори, а и се установява, че на 15.03.2010 г., Г. З., главен експерт в Управление
„Кредитиране“ в Банката, е изготвил становище с предложение за обсъждане на следните
параметри по кредита:
- размер на кредита — 9 400 000,00 евро;
- обект на кредитната сделка — за финансиране закупуването на оборудване за
утилизация на боеприпаси;
- срок на усвояване — до 30.06.2010 г.
- срок на издължаване - до 10.03.2015 г. - 36 бр. вноски, считано от 10.04.2012
г.;
- лихвен процент -11,5 %;
- такси и комисионни - еднократна такса за управление в размер на 0,5 % върху
размера на кредита, без такса за проучване и други такси по повод сключването и
обезпечаването на кредитната сделка.
обезпечение – да се учреди в срок до 30.06.2010 г. - ипотека и залог на активи на
стойност минимум 120 % от размера на кредита.
Не се спори, а и се установява, че още на същата дата 15.03.2010 г. е проведено
заседание на Управителния съвет на „КТБ“ АД, с присъстващи членове О. Р., И. З. и Г. Х.,
на което са взети следните решения:
1. Да се сключи договор за банков кредит с „Дивал 59“ ЕООД за сумата от 9 400
000,00 евро, с левова равностойност към текуща дата - 18 384 802,00 лева и дата на падеж -
10.03.2015 година.
2. Обезпечение: да се учреди в срок до 30.06.2010 година — залог или ипотека на
активи на стойност минимум 120 % от размера на кредита.
3. В резултат от решението по т. 1 и обстоятелството, че контрагента е свързано
лице с „ВЕЛИНГРАД ПРОПЪРТИЗ“ АД, се формира голяма експозиция към свързани лица
с балансова/отчетна стойност от 35 619 хил. лева, което представлява 14,61 % от
6
Капиталовата база на Банката и експозиция за регулиране 35 619 хил. лева, което
представлява 14,61% от Капиталовата база на Банката.
Не се спори, а и се установява от представения по делото и приет като доказателство
Договор за банков кредит от 15.03.2010г., че между „Корпоративна търговска банка“ АД и
„Дивал 59“ ЕООД е бил сключен договор за банков инвестиционен кредит, по силата на
който банката е поела задължението да предостави на кредитополучателя кредит в размер
на 9 400 000,00 евро, като средствата по кредита са предназначени за финансиране
заплащането на цената за закупуване на дълготрайни материални активи (машини и
съоръжения).
В чл. 3 и чл. 4 от договора е уговорено, че кредитът може да се усвоява изцяло или на
части съгласно посочената в чл. 2 цел, като средствата по него се предоставят за ползване по
разплащателна сметка на кредитополучателя в Банката, по която се осъществява и
счетоводното отчитане на усвояваните средства, както и доброволното издължаване на
кредита. Съгласно чл. 6 от договора крайният срок за усвояване на кредита е 30.06.2010 г.
Съгласно чл. 10 от договора за банков кредит кредитополучателят заплаща на
Банката годишна лихва върху фактически ползваните суми по кредита в размер на 11,5 %.
Лихвата се начислява ежедневно върху дебитното салдо по заемната сметка на
кредитополучателя и е платима ежемесечно на 25-то число на съответния месец. Предвижда
се, когато 25-то число на съответния месец е неработен ден, лихвата да се начислява към и
да е дължима на първия следващ работен ден. При нарушаване на срока за погасяване на
вноска по главницата или при предсрочна изискуемост на кредита, съгласно чл. 12 от същия
договор, освен договорената лихва, Банката начислява върху просрочената (дължима)
главница и събира от кредитополучателя наказателна надбавка в размер на 10 пункта
годишно. Отделно, в чл. 13 е предвидено, че за начислените, но неплатените от
кредитополучателя в срок лихви, същият дължи на Банката неустойка в размер на 10 %
годишно върху начислената, но неплатена лихва по кредита, до окончателното й
издължаване.
Съгласно чл. 16.1 от договора за банков кредит крайният срок за погасяване на
кредита, в това число главница, лихви, наказателни лихви, неустойки и разноски, е
10.03.2015 г., като в чл. 16.2 от същия е уговорено, че главницата по кредита се издължава
на тридесет и шест поредни месечни погасителни вноски, първата от които в размер на 261
115 евро, платима на 10.04.2012 г., а останалите тридесет и пет вноски, всяка от които в
размер на 261 111 евро, дължими на всяко 10-то число от месеца, считано от 10.05.2012 г. до
10.03.2015 г.
Съгласно чл. 41, б.“б“ от договора за кредит при неизпълнение от страна на
кредитополучателя на което и е да е от задълженията му, вкл. и да погаси която и да е
изискуема месечна вноска, да обяви за предсрочно изискуемо цялото кредитно задължение
и да предприеме съдебни действия за възстановяване на дължимите суми.
Съгласно чл.30.1 от договора за банков кредит е уговорено, че за обезпечаване на
7
всички вземания на банката в срок до 30.06.2010г. кредитополучателят трябва учреди в
полза на „КТБ“ АД:
а) особен залог или ипотека върху ДМА (дълготрайни материални активи) на
стойност минимум 120 % от размера на кредита, в т.ч.:
1. договорна ипотека върху следните собствени недвижими имоти:
- търговско помещение с площ 535 кв. м, находящо се в сградата с адрес гр.
София, район Средец, ул. „Аксаков“ № 12;
- търговско помещение с площ 234,98 кв. м, находящо се в сградата с адрес гр.
София, район Средец, ул. „6-ти септември“ № 2;
- търговско помещение с площ 101,30 кв. м, находящо се в сградата с адрес гр.
София, район Средец, ул. „6-ти септември“ № 2;
- търговско помещение с площ 423 кв. м, находящо се в сградата с адрес гр.
София, район Средец, ул. „6-ти септември“ № 2;
- търговско помещение с площ 102 кв. м, находящо се в сградата с адрес гр.
София, район Средец, ул. „Аксаков“ № 10;
- търговско помещение с площ 125,37 кв. м, находящо се в сградата с адрес гр.
София, район Средец, уд. „Аксаков“ № 10;
- търговски обект — ресторант, находящ се на партерния етаж в сградата —
етажна собственост на бул. „Цар Освободител“ № 21 в гр. София с обща площ 204 кв. м.
2. договорна ипотека и особен залог върху всички активи, придобити от „Нистра
ЕАД /н./, гр. София, съгласно протокол от 25.09.2009 г. от синдика на дружеството и
постановление за възлагане на движими и недвижими вещи на Софийски градски съд.
б) особен залог на вземания на кредитополучателя по всички настоящи и
бъдещи негови банкови сметки, открити в „КТБ“ АД.
Между страните не се спори, а и се установява, че особеният залог върху вземания на
кредитополучателя по банкови сметки е учреден с договор от 15.03.2010 г., както и че
същият не е вписан в Централния регистър на особените залози към Министерство на
правосъдието (ЦРОЗ).
Не се спори и относно обстоятелството, че предвидените в чл. 30.1., б. „а“ от договора
за банков кредит от 15.03.2010 г. обезпечения - залог и ипотеки, не са учредени в
уговорения срок.
Не е спорно, че банката е изпълнила задълженията си по договора за инвестиционен
банков кредит от 15.03.2010 г., като е предоставила на кредитополучателя уговорения
кредит, който е усвоен изцяло от него на 15.03.2010 г.
Видно е от представеното по делото и прието като доказателство Изявление за
обявяване на предсрочна изискуемост и покана за доброволно изпълнение, с изх.№
8527/13.11.2014г., че по Договор за банков кредит от 15.03.2010г. кредитополучателят
8
„Дивал 59“ЕООД има непогасени изискуеми задължения в размер на 1 044 444 лева
главница и за лихви в размер на 127 183,92 лева. Сочи се, че забавата в изплащането на
дължимата по договора сума е основание за предсрочна изискуемост на кредита.
Наред с горното е посочено, че не е изпълнено и задължението на „Дивал 59“ЕООД
по договора за кредит за учредяване в полза на КТБ в срок до 30.06.2010г. на особен залог
или ипотека върху ДМА на стойност минимум 120 % от размера на кредита, в.т.ч и ипотека
върху конкретно изброените в чл.30.1, б.“а“ от договора за кредит недвижими имоти, както
и учредяване на договорна ипотека и особен залог върху всички активи на „Дивал
59“ЕООД, придобити от „Нистра“ЕАД/н/, съгласно протокол от 25.09.2009г. от синдика на
дружеството и постановление за възлагане на движими и недвижими вещи на СГС.
При предпоставките на чл. 33.1., б. „ж“ от договора за банков кредит, поради забава за
плащане на вноски главница и за договорни лихви, както и на основание чл. 33.1., б. „г“
поради неизпълнение на задължението за учредяване на обезпеченията по чл. 30.1., б. „а“ от
договора, с изричното изявление на банката, отправено до кредитополучателя посредством
нотариална покана, връчена на кредитополучателя „Дивал 59“ЕООД на 07.04.2015 г., е
обявена предсрочната изискуемост на задълженията му по договора. С изпратеното
изявление за обявяване на предсрочна изискуемост е изпратена и покана за доброволно
изпълнение, като на длъжника е предоставен и седемдневен срок за доброволно погасяване
на задълженията му, каквото погасяване няма спор, че не е последвало.
Между страните няма спор, а и се установява, че за събиране на вземанията си по
договора за кредит от 15.03.2010 г. „Корпоративна търговска банка”АД - в несъстоятелност
е подала на 20.10.2015г. заявление по чл.417 от ГПК, въз основа на което е образувано гр. д.
№ 63304/2015г. по описа на СРС, 33 с.
Няма спор, а и се установява, че съдът е издал заповед за изпълнение и изпълнителен
лист на 23.10.2015г. за дължимите от „Дивал 59” ЕООД суми по договор за кредит от
15.03.2010 г., като непогасената главница е в размер на 2 349 999 евро, ведно със законната
лихва от предявяването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното изплащане на сумата.
Няма спор, а и се установява, че въз основа на издадения изпълнителен лист е
образувано изп. д. № 2694/ 2015 г. по описа на ЧСИ А. Б., per. № *** на КЧСИ, с район на
действие – СГС.
Съгласно представеното по делото удостоверение издадено от ЧСИ А. Б., че при
извършеното от него пълно проучване на имущественото състояние на длъжника, не е
открито никакво имущество на „Дивал 59” ЕООД по отношение на което да може да се
предприеме принудително изпълнение.
Няма спор между страните, а и се установява от представения по делото и приет като
доказателство препис на Решение на Управителния съвет на „Корпоративна търговска
банка“АД от 15.03.2010г., че решението за сключването на договора за банков
инвестиционен кредит с „Дивал 59“ЕООД е взето от ответниците Г. П. Х., О. Н. Р. и И. А.
9
З..
Няма спор, че тези лица имат качеството администратори по смисъла на § 1, т. 2, б.
„а“ от ДР на ЗБН, тъй като към онзи момент са били членове на Управителния съвет на
„Корпоративна търговска банка“АД.
Няма спор, а и се установява, че Г. П. Х. е сключил с банката договор за управление
от 15.12.2008 г., изменен с анекс от 16.12.2008 г., съгласно който изпълнителният директор
като член на Управителния съвет, управлява заедно с друг изпълнителен директор или с
валидно назначен прокурист банката, като: се задължава при изпълнение на функциите си да
полага грижата на добър банкер и да прилага в управлението на Банката всички свои
професионални знания, умения и досегашен опит, като използва всички възможности за
усъвършенстване дейността на Банката с оглед повишаване на нейните финансови
резултати, стабилност и издигане на нейния престиж; упражнява цялостен оперативен
контрол върху текущата дейност на Банката; решава дали да сключи и сключва от името на
Банката договори и сделки и определя тяхното съдържание, освен в случаите, когато
сключването на договори и други сделки се решава от Надзорния съвет или Управителния
съвет или съдържанието на техните клаузи се определя от тях; управлява имуществото на
Банката, като съгласно закона, решенията на Общото събрание на акционерите, тези на
Надзорния съвет или на Управителния съвет, се разпорежда с нейните финансови средства и
упражнява контрол върху операциите на Банката в страната и чужбина и върху нейното
счетоводство; представлява Банката пред трети лица, като задължително полага подписа си
заедно с още един изпълнителен директор или надлежно вписан в Търговския регистър
прокурист и при спазване на Закона за банките, устава на Банката, решенията на
Управителния и Надзорния съвет.
Няма спор, а и се установява, че отношенията между банката и И. А. З. в качеството
му на член на Управителния съвет и изпълнителен директор са уредени в договор за
възлагане на управление, сключен на 21.07.2003 г., изменен с анекс от 26.09.2005 г. и с
анекс от 25.01.2007 г., като клаузите му, отнасящи се до задълженията на изпълнителния
директор, са идентични с тези, посочени по-горе от договора за управление на Г. Х..
Договорът за управление между банката и О. Н. Р. е сключен на 21.07.2003 г., като е
изменен с анекс от 26.09.2005 г. и с анекс от 25.01.2007 г. Задълженията на този ответник,
уредени в договора, са същите като на останалите членове на УС и изпълнителни директори.
В производството пред първоинстанционния съд е представен и е приет като
доказателство Правилник за кредитната дейност на „Корпоративна търговска банка“ АД
/приет от УС с решение от 27.12.2000 г., одобрен от Надзорния съвет с протоколно решение
№ 26 от 29.12.2000 г., с последни изменения и допълнения към датата на сключване на
договора за банков кредит, приети с решение на УС от 24.02.2010 г./ който урежда
условията и реда за проучване, разрешаване, сключване, управление, отчет и контрол на
кредитните сделки в банката.
Съгласно чл. 16 (1) от Правилника, в зависимост от степента на кредитния риск, при
10
сключване на кредитни сделки банката спазва принципа на достатъчност и ликвидност на
приетите обезпечения, с цел минимизиране на риска.
Раздел I и II от Глава Трета от Правилника уреждат процедурата за проучване на
искания за кредит и сключване на кредитни сделки, както и редът за усвояване и
издължаване на кредита.
За сключване на кредитна сделка клиентът подава искане за кредит, като представя
изискуемите по чл. 33, ал. 1 от Правилника документи. Съгласно чл. 33, ал. 2 от Правилника,
банката изисква от кредитополучателя документи, идентифициращи правния му статут, вида
на кредита и предлаганото обезпечение, съгласно Примерен списък (Приложение № 6).
Документи от списъка могат да отпаднат или да бъдат изискани документи, невключени в
него, в зависимост от условията по конкретната сделка по предложение на кредитния
специалист. Управителят на Финансовия център, респективно Началникът на Управление
“Кредитиране“ за Централното управление, възлага проучването, оценката и анализа на
искането за кредит на кредитен специалист /чл. 35, ал. 2 от Правилника/.
Съобразно чл. 36, ал. 1 от Правилника, за всяка кредитна сделка се извършва правен
анализ от правоспособен юрист съгласно Методика за извършване на правен анализ
(Приложение № 8). Когато анализът е извършен от юрист, който е служител на банката, той
удостоверява извършването на правния анализ и законосъобразността на проекта за договор
чрез полагане на подписа си върху него (чл. 36, ал. 2 от Правилника).
Разпоредбата на чл. 37, ал. 1 от Правилника урежда задълженията на кредитния
специалист, който следва да анализира предоставените документи и събраните сведения
относно общото финансово състояние на кредитоискателя, събраните данни от Централния
кредитен регистър на БНБ, предмета и целта на кредитирането, предлаганото обезпечение,
икономическата свързаност на кредитоискателя по смисъла на Закона за кредитните
институции и Наредба № 7 на БНБ, както и резултатите от правния анализ. Съгласно чл. 37,
ал. 2 от Правилника, за резултатите от анализа по ал. 1 кредитният специалист изготвя
писмено становище.
Следващия етап от проучването на искането за кредит включва анализ от служител
на Дирекция "Кредитен риск", който съгласно чл. 37, ал. 3 от Правилника, анализира
предоставените документи и събраните сведения относно общото финансово състояние на
кредитоискателя, кредитната му задлъжнялост според данните от Централния кредитен
регистър на БНБ, предмета и целта на кредитирането, предлаганото обезпечение,
икономическата свързаност на кредитоискателя по смисъла на Закона за кредитните
институции и Наредба № 7 на БНБ, както и резултатите от правния анализ. Служителят
оценява влиянието на предлаганата сделка като анализира нивата на риск в контекста на
вече поетите от Банката рискове. Служителят анализира предлаганата сделка и оценява
влиянието й върху спазването на изискванията на Наредба № 8 на БНБ, други нормативни
ограничения и приетите вътрешни лимити. За резултатите от анализа по ал. 3, служителят
изготвя писмено становище, съобразно правилото на чл. 37, ал. 4 от Правилника.
11
Служител на Дирекция „Кредитен риск“ извършва оценка на кредитоспособността на
клиента, съгласно Методиката, посочена в чл. 22, ал. 1 от Правилника, като надлежно
попълва формулярите за определяне на вътрешния кредитен рейтинг и комплексния
кредитен рейтинг /Приложение № 1а и Приложение № 16/, които съгласно чл. 37, ал. 6 от
Правилника, се предоставят от Директора на Дирекция „Кредитен риск” на Началника на
Управление „Кредитиране”.
Съгласно чл. 38 от Правилника, общото финансово състояние на кредитоискателя се
установява въз основа на представените от него финансово—счетоводни документи и
справки /баланси, отчети за приходи и разходи, отчети за паричните потоци, годишни
данъчни декларации и др./.
Установяването на предмета и целта на предлаганата от клиента кредитна сделка,
съгласно чл. 39 от Правилника, се извършва въз основа на предоставените от него сведения,
както и на предоставените документи: предварителни оферти или договори; сключени
(действащи) договори; схема на финансиране, в т.ч. собствено участие и привлечени
средства; източници за погасяване на задълженията по кредитната сделка, свързани с
дейността на клиента; икономическа обосновка или приложен бизнес — план и прогнозни
парични потоци.
Необходимите за анализа на предложените обезпечения документи, които следва да
бъдат изискани от кредитоискателя, са посочени в разпоредбата на чл. 40, ад. 1 от
Правилника - документи за собственост; експертна оценка от независим оценител;
застрахователни полици и други документи по преценка на Банката. Съгласно чл. 40, ад. 2
от Правилника, изборът и оценката на обезпеченията се извършва в съответствие с
Методиката за оценка на обезпеченията (Приложение № 9). Анализът на свързаността на
кредитоискателя установява експозицията, която би се формирала в резултат на
предлаганата за сключване сделка и се основава на попълнената от него декларация (чл. 41
от Правилника).
След приключване на процедурите по проучването на искането за кредит, съответния
кредитен специалист предава кредитното досие заедно с правния анализ и становищата,
изготвени в Управление “Кредитиране” и Дирекция “Кредитен риск” на ресорния
Изпълнителен директор, на основание чл. 44 от Правилника. Проекто-договорите по
кредитната сделка, съставени и надлежно парафирани от кредитния специалист,
юрисконсулта от Централно управление на Банката, Началника на Управление
“Кредитиране” се предават на изпълнителните директори за вземане на решение - чл. 46 от
Правилника. Съгласно чл. 46, ал. 2 предлаганата кредитна сделка се обсъжда от
изпълнителните директори.
Когато вземането на решение е в компетенциите на Управителния съвет, на
основание чл. 46, ал. 3 от Правилника, изпълнителните директори внасят предложението за
разглеждане чрез Председателя на УС. Препис-извлечение от протокола на УС с взетото
решение по искането се предоставя на Управление „Кредитиране“ за предприемане на
съответните действия.
12
Когато приемането на решение води до формиране на голяма експозиция към едно
лице или към икономически свързани лица по смисъла на Закона за кредитните институции
и наредбите по неговото приложение, която надхвърля 15 % от стойността на собствения
капитал (капиталовата база) и резервите на банката, така както са показани в последния
одитиран финансов отчет, по силата на чл. 46, ал. 4 от Правилника изпълнителните
директори внасят предложение в Надзорния съвет чрез неговия председател за даване на
предварително разрешение, съгласно чл. 53, ал. 1, т .13 от Устава на банката. След
получаване на предварително разрешение от Надзорния съвет, предложението се разглежда
от Управителния съвет по реда на ал. 3. На управление "Кредитиране" се предоставят
преписи- извлечения от протокол на Надзорния съвет за даденото предварително
разрешение и на Управителния съвет за взетото решение по кредитното искане, след което
се пристъпва към сключването на договора за кредит и предоставянето на средствата по
кредита на кредитополучателя.
По делото е представена в производството пред първоинстанционния съд и е приета
като доказателство справка от Службата по вписвания по персонална партида № 585189
периода от 01.01.1992г. до 31.10.2017г. за „Дивал 59“ЕООД, от която е видно, че по
партидата на това лице са налице следните отбелязвания имащи отношение към предмета на
спора :
На 12.06.2009г. „Дивал 59“ЕООД е продало на „Корпоративна търговска банка“АД
самостоятелен обект в сграда с площ от 101,30кв.м, находящ се в гр. София, ул.“6 ти
септември“№2; имоти с площ от 423кв.м. и с площ от 234,98кв.м, находящи се на същия
административен адрес са продадени на 22.04.2009г. на дружеството „Лайв Дизайн“; на
03.08.2009г. е бил продаден офис от 102кв.м., намиращ се на ул.“Аксаков“№10 в гр. София.
Няма спор между страните, че тези имоти са същите по отношение на които
кредитополучателят е поел задължението да учреди договорна ипотека в срок до
30.06.2010г. като обезпечение на задълженията му по договора за инвестиционен кредит.
При извършената справка по партидата на „Дивал 59“ЕООД съдът не откри да е
извършена разпоредителна сделка с недвижимия имот, представляващ търговско помещение
от 535кв.м., намиращ се в гр. София, ул.“6 ти септември“№2 и за който също
кредитополучателят е поел задължението да учреди договорна ипотека в срок до
30.06.2010г., каквито твърдения са изложени във въззивната жалба.
При извършената справка по персоналната партида на „Дивал 59“ЕООД се
установява също така, че е налице отбелязано вписване на прехвърляне на 15.10.2012г. на
имот с площ от 13511кв.м. в полза на „Кауфланд България“АД; дарение на недвижим имот с
площ от 1951кв.м. извършено на 12.10.2012г. в полза на Столична община, както и че на
4.10.2011г. е налице вписване на придобит от „Дивал 59“ЕООД недвижим имот с обща
площ от 2569кв.м, намиращ се на административен адрес гр.София, ул.“Слънце“№3, за
който по данните от персоналната партида няма данни впоследствие да е бил отчужден в
полза на трето лице.
13
Видно също така от персоналната партида на „Дивал 59“ЕООД в Службата по
вписвания – Попово, че на 25.08.2005г. „Дивал 59“ЕООД е придобил собствеността и и на
поземлен имот, намиращ се в с.Ломци с площ от 40.027дка, за който имат няма данни да се е
разпоредил впоследствие кредитополучателят.
По делото е представен договор за особен залог на вземания от 15.03.2010 г., от
който се установява, че кредитополучателят „Дивал 59“ЕООД е поел задължението да
учреди в полза на банката особен залог върху вземания по договори за разплащателни,
депозитни и банкови сметки.
Не се спори, а и се установява, че с решение N 73/20.06.2014 г. на УС на БНБ
„Корпоративна търговска банка“ АД е поставена под особен надзор, а членовете на
управителния й съвет, между които и тримата ответници по иска, са били отстранени от
длъжност.
По делото е представено и е прието като доказателство извлечение от банковата
сметка на „Дивал 59“ ЕООД за периода 20.06.2014 г. – 25.08.2014 г., в което се сочи, че
салдото в началото на периода възлиза на 17 936,54 лв.
Представено е и извлечение от счетоводните книги на „Корпоративна търговска
банка“ АД, в което се сочи размерът на задълженията на „Дивал 59“ ЕООД по договор за
кредит от 30.09.2009 г. – общо 1 460 789,25 лв.
Видно от представения по делото и приет като доказателство Списък на акционерите
на „Велинград Пропъртиз“АД, че към 12.08.2013г. „Дивал 59“ЕООД е притежавал 4 302 826
броя поименни акции, представляващи 50 % от капитала на „Велинград Пропъртиз“АД.
Видно е от представения по делото и приет като доказателство Списък на акционерите на
„Велинград Пропъртиз“АД от 29.06.2015г. „Дивал 59“ЕООД не е имал вече акционерно
участие в това дружество.
Между страните не е спорно и обстоятелството, а и от извършената от въззивния съд
служебна проверка по партидата на „Евробилд 2003“ЕООД, ЕИК *********, че с Решение
от 25.02.2016г. по т.д.№ 76/2014г. на Окръжен съд Кюстендил по искане на „Дивал
59“ЕООД е открито производство по несъстоятелност на „Евробилд 2003“ЕООД. Видно от
мотивите на постановения съдебен акт кредиторът „Дивал 59“ЕООД е обосновал активната
си легитимация да иска откриване на производство по чл.625 от ТЗ с наличие на изискуемо
вземане в размер на 2 750 000 лева, представляващо цена по развален договор за продажба
на недвижим имот от 10.10.2012г.
Видно е също така от отбелязванията по партидата на „Евробилд 2003“ЕООД, че на
28.04.2016г. е публикуван Списък на приетите вземания в производството по
несъстоятелност на „Евробилд 2003“ЕООД, в който списък е включено и вземане на „Реал
Стил“ЕООД в този размер, което е придобито от нето по силата на Договор за цесия от
23.03.2016г., сключен с „Дивал 59“ЕООД.
Видно е от представеното в производството пред въззивната инстанция и прието като
ново доказателство по делото Решение № 266169/20.10.2021г. на СГС по гр.дело №
14
16035/2018г. е че по иска с правно основание чл.440 ГПК, предявен от Българската академия
на науките срещу „Дивал 59“ЕООД и срещу Софийски районен съд, че „Дивал 59“ЕООД не
е собственик на магазин с идентификатор 68134.106.22.1.13, находящ се на административен
адрес гр. София, ул.“Цар Освободител“, на партерния етаж на сградата, заедно с
прилежащите зимнични помещения, функционално свързани по между си с обща площ от
215кв.м., заедно с 28/230ид.части от общите части на сградата и 28/230ид.части от общите
части на дворното място, върху което е построена сградата.
При така установената фактическа обстановка и с оглед правомощията си по чл.
269 ГПК, настоящият съд достигна до следните правни изводи:
С атакуваното решение предявеният иск е отхвърлен като неоснователен, поради
липсата на едновременната наличност на предпоставките на чл. 57, ал.3 от Закона за
банковата несъстоятелност.
Решението като краен извод е правилно. Жалбата е неоснователна. Настоящият
състав споделя крайните изводите на първоинстанционния съд за неоснователност на
предявената искова претенция, макар и да не възприема всички изложени от съда
съображения, поради следното :
В чл. 57, ал. 3 ЗБН е предвидено задължение на синдика на банка, по отношение на
която е открито производство по несъстоятелност, в двугодишен срок от встъпването си в
длъжност да извърши проверка относно наличието на данни за причинени вреди на банката
от нейни бивши администратори и при установяване на такива данни да предяви пред съда
по несъстоятелността искове за обезщетяване на вредите срещу виновните лица. В § 1, т. 2
от ДР на ЗБН е дадено легално определение на понятието администратор, като е посочено,
че това е: 1. всеки член на надзорен или управителен съвет (съвет на директорите) на банка,
2. всяко длъжностно лице с ръководни функции в банката и 3. всяко друго лице, което
самостоятелно или съвместно с друго лице може да сключва сделки за сметка на банката.
В производството не е спорно, а и се установява от обсъдените по-горе писмени
доказателства, както и от вписаните в търговския регистър обстоятелства, че към
15.03.2010г., когато се твърди, че са извършени част от действията, от които са произтекли
вреди, чието обезщетяване се претендира с предявените искове, ответниците Г. П. Х., О. Н.
Р. и И. А. З. са били вписани като членове на управителния съвет на „Корпоративна
търговска банка“АД. С оглед на това, налага се изводът, че към 15.03.2010 г. и тримата
ответници са имали качеството на администратори на "КТБ" АД /н/ по смисъла на това
понятие съгласно чл. 57, ал. 3 ЗБН и съгласно дефиницията, дадена в § 1, т. 2, б. "а" от ДР на
ЗБН.
С разпоредбата на чл. 57, ал. 3 ЗБН не е предвиден някакъв отделен фактически
състав на специална имуществена отговорност на бившите администратори на банката,
каквото качество има всеки един от ответниците, а с нея се цели да се уреди в закона
единствено конкретно задължение за синдика да извърши проверка на действията на тези
лица по управление и сключване на сделки за сметка на банката, по отношение на която е
15
открито производство по несъстоятелност, и в случай че установи, че са налице определени
действия или бездействия на посочената специална категория лица, които са извършени
виновно и в резултат на които са произтекли вреди за банката, да се предприемат действия
за ангажиране на тяхната отговорност пред съда. Това какъв е вида на отговорността на тези
лица, обаче, трябва да се определи от направените в исковата молба твърдения за това какво
е поведението на бившите администратори, от което се сочи, че са произтекли вреди за
банката.
В настоящия случай в обстоятелствената част на исковата молба са изложени
фактически твърдения, че и тримата ответници Г. П. Х., О. Н. Р. и И. А. З. са причинили
вреди на банката при извършване на действия по сключване на договор за банков
инвестиционен кредит, които са осъществени в качеството им на членове от състава на един
от управителните органи на банката, а именно като членове на управителния съвет. Предвид
това съдът намира, че исковете за търсене на отговорността им следва да се квалифицират
по чл. 240, ал. 2 ТЗ, в която норма е уредена специалната имуществена отговорност на
членове на управителния съвет, на надзорния съвет и на съвета на директорите на
акционерно дружество, в каквато форма извършва търговска дейност и всяка една банка,
която съгласно чл. 7, ал. 1 от Закона за кредитните институции /ЗКИ/ се учредява като
акционерно дружество и за която се прилагат нормите на ТЗ, доколкото в специалния закон
не е предвидено друго /в ЗКИ липсват специални норми, уреждащи отговорността за вреди
на членовете на съветите на банката, които да изключват приложението на общите правила
за акционерното дружество, уредени в ТЗ/. Тази отговорност произтича от съществуващите
между члена на съответния управителен орган на акционерното дружество и самото
дружество два вида правоотношения, а именно мандатното, което възниква на основание
договор за управление, и органно, което възниква по силата на закона, от решението за
избора на това лице за член на управителния съвет, което се приема от компетентния орган
на дружеството. Отговорността на члена на управителния съвет на дружество с
правноорганизационна форма АД по чл. 240, ал. 2 ТЗ възниква при следния фактически
състав: 1) виновно и противоправно неизпълнение на задълженията на член на
управителния съвет по осъществяване на управлението на търговското дружество; 2)
настъпване на вреди за дружеството; 3) наличие на пряка причинна връзка между
неизпълнението и претърпените вреди.
В този ред на мисли следва да се споделят изводите на първостепенния съд за
наличието на една съществена особеност на обема и характера на отговорността по чл.57,
ал.3 от ЗБН спрямо общата отговорност на членовете на управителния и надзорния орган на
едно акционерно дружество по чл. 240 ТЗ, а тя е че последната има за цел да уреди преди
всичко начина на имуществено репариране във вътрешните отношения между банката и
членовете на ръководния й орган, които със своите действия са причинили вреди на
дружеството, а с исковете по чл.57, ал.3 ЗБН се цели защита на кредиторите на
несъстоятелността, тъй като полученото обезщетение ще послужи за удовлетворяване на
кредиторите. Поради това са и правилни и се споделят изцяло от настоящия съд изводите на
16
първостепенният съд, че приетото решение от Общото събрание на акционерите на банката
взето по протокол №1/20.04.2011г., с което на осн. чл. 221, т.1 ТЗ членовете на УС са били
освободени от отговорност, не може да се противопостави като правопогасително
възражение срещу предявените от синдиците искове за вреди. Това решение ще има
значение единствено за вътрешните отношения между банката и членовете на УС като
основание за освобождаването от отговорността им за вредите причинени от техните
действия като членове на ръководен орган, но не и за отношенията, породени от действия,
които са довели до увреждане имуществото на банката, от което се формира масата на
несъстоятелността. Или в обобщение- освобождаването на членовете на УС от отговорност с
решението по чл.221, т.10 от ТЗ няма да рефлектира в правната сфера на кредиторите на
несъстоятелността, чийто интереси синдиците защитават с предявения по реда на чл.57, ал.3
ЗБН иск за имуществени вреди.
В чл. 237, ал. 2 ТЗ е регламентирано по общ начин какви са основните задължения на
членовете на всеки от органите на управление на едно търговско дружество с
правноорганизационна форма АД, както при избрана едностепенна система за управление,
така и при двустепенна система за управление, като е посочено, че те са длъжни да
изпълняват функциите си с грижата на добър търговец в интерес на дружеството и на
всички акционери. При тълкуване на тази правна норма се налага изводът, че за да е налице
неизпълнение от член на управителния съвет на едно акционерно дружество на негови
задължения по осъществяване на управлението на това дружество, което да представлява
противоправно поведение, трябва да се установи, че той не е извършил действие, което е
трябвало да осъществи, за да изпълни общото си задължение по закон да организира и
ръководи търговската дейност на дружеството с грижата на добрия търговец, в интерес на
дружеството и акционерите му, като запазва имуществото му и осигурява изпълнението на
спекулативната цел, с оглед на която то е създадено и съществува, или че той е извършил
действие, което няма за цел осъществяване на търговската дейност на дружеството, а с него
се цели само да бъдат увредени интересите на последното като от патримониума му се
извади имущество или се създадат предпоставки то да бъде лишено от имущество.
Неизпълнение на задълженията на член на управителния съвет, което е основание за
ангажиране на отговорността му по реда на чл. 240, ал. 2 ТЗ, би било налице и тогава, когато
се установи, че от върховния орган на дружеството е взето решение, с което се дават
конкретни указания за това в каква насока да бъдат управлявани дружествените работи,
какви конкретни действия да бъдат осъществявани в тази връзка, с което решение членът на
управителния съвет не се е съобразил или когато се установи, че е налице приет от
съответния компетентен орган вътрешнонормативен акт, в който са регламентирани
определени правила, които трябва да бъдат спазвани от членовете на управителния съвет
при извършване от тях на конкретни действия по управление на търговската дейност на
дружеството, които членът на управителния съвет е нарушил.
По отношение на конкретните действия, чрез които се твърди да се претърпени вреди
сочи се в исковата молба, че те се изразяват във вземане на решение на управителния съвет
17
от 15.03.2010г. да се сключи договор за банков кредит с „Дивал 59“ЕООД за сумата от
9 400 000 евро, без да е спазена процедурата, предвидена в Правилника за кредитна дейност,
за проучване на имущественото състояние на лицето, подало искане за кредит и за
извършване на анализ на способността му да изпълнява задълженията си към банката, ако
исканият кредит бъде отпуснат, както и за извършване на анализ и оценка на предлаганото
обезпечение.
Предвид горното следва да се отговори на въпроса дали при вземането на това
решение, въз основа на който е подписан договорът за банков кредит, ответниците са имали
такова поведение, което да представлява нарушение на конкретни правила, установени в
Правилника за кредитна дейност, които създават за тях определени задължения при
осъществяване управлението на търговската дейност на банката, част от която е и дейността
по предоставяне на кредит на клиенти.
От обсъдените по-горе писмени доказателства се установява, че в периода към
15.03.2010г. са съществували вътрешнослужебни актове на "КТБ" АД, с които са
регламентирани конкретни права и задължения както за лицата, които са в трудови
правоотношения с банката, така и за лицата, които по силата на закона, устава, както и на
сключени договори за възлагане на управление, са избрани в управителните органи на
банката или са избрани за лица, които имат правото да представляват банката пред трети
лица. Такъв акт е Правилникът за кредитната дейност /Правилник/, ведно с всички методики
за извършване на определени дейности и общи условия за сключвани кредитни сделки,
представляващи приложения към него.
В Правилника се съдържат разпоредби, с които са предвидени правила, при които се
осъществява кредитната дейност на банката, които включват: - правила относно разглеждане
и проучване на направени искания от правни субекти за отпускане на кредит, - правила за
определяне на кредитен рейтинг на клиенти и оттам на степента на кредитния риск, -
правила относно изисквания, на които следва да отговарят обезпеченията, които се дават от
кредитополучателя, който е отправил искане до банката за отпускане на кредит, - правила за
документите, въз основа на които се анализират предложените обезпечения, - правила,
касаещи реда за приемане на решение от компетентния орган на банката за сключване на
конкретен договор за кредит, реда за усвояване и издължаване на кредита, както и реда за
извършване на контрол на вече предоставените кредити. При тълкуване на разпоредбите от
съдържанието на Правилника съдът счита, че изпълнението на процедурата по проучване и
разглеждане на отправено от едно юридическо лице искане за отпускане на кредит,
включително определянето на кредитния му рейтинг, на кредитния риск от сключване на
сделката, анализът и оценката на предлаганото обезпечение и изготвянето на становище
относно сключване на кредитната сделка и изготвянето на проекто-договор, са действия,
които са възложени в тежест на определена категория служители в "КТБ" АД /н/, за които
възникват и редица конкретни задължения в тази връзка, но те са различни от членовете на
управителния съвет на банката. Това са служителите от Управление "Кредитиране" в
Централно управление и кредитните специалисти в останалите структурни подразделения
18
на Банката, юрисконсултите от Управление "Правно", служителите, които са част от
Кредитния комитет на банката и от Кредитния съвет на банката. За тези служители
възникват задължения да изискват конкретни документи от лицата, подали искания за
отпускане на кредит, да направят анализ на данните от тези документи, да определят
кредитния рейтинг на кандидат-кредитополучателите и оттам кредитния риск, да анализират
предлаганото обезпечение и да формулират изводите си в съставени от тях становища,
анализи, както и да изготвят проект на договора, който се предлага да бъде сключен между
банката и лицето, подало искането за отпускане на кредит. С оглед на това и тези
служители, а не членовете на органите на управление на банката, по принцип са тези, които
носят лична отговорност за неизпълнение на някое от посочените задължения, изразяващо
се в допуснато бездействие при изискване на конкретни документи от лицата, които са
отправили искане за сключване на договор за кредит с банката, както и допуснато
бездействие при анализ на представените документи и изготвяне на мотивирани становища
относно кредитния риск от сключване на конкретната сделка и относно достатъчността и
ликвидността на предлаганите обезпечения, както и изготвяне на правен анализ на
предлаганата сделка.
Същевременно обаче по силата на разпоредбата на чл.46, ал.3 от Правилника се
пораждат и определени задължения за членовете на управителния орган на банката в
процедурата по отпускане на кредит на лицето, направило искане за това. Те са да обсъдят
предлаганата кредитна сделка и да вземат решение за нейното сключване или за
постановяване на отказ същата да бъде сключена. За да се приеме, че при произнасянето по
искането за отпускане на кредит от банката лицата, които я представляват или управляват, са
изпълнили тези свои задължения, трябва да се докаже, че те са положили дължимата грижа
на добрия търговец при проучване на предоставените им становища и анализи, които са
изготвени от служители на банката в изпълнение на предвидената в Правилника процедура
за разглеждане на искания за сключване на договори за кредит, както и че въз основа на тези
анализи и установените в тях факти са достигнали до мотивиран извод, че тази сделка с
оглед предлаганите параметри, при които следва да бъде сключена, е в интерес на банката и
на всички акционери, а няма за цел да увреди същата, като извади от патримониума
парични средства, без да са налице гаранции, че кредитополучателят има финансова
възможност да върне същите след изтичане на уговорените в договора срокове за тяхното
ползване и без да е осигурено учредяването от кредитополучателя на обезпечение, от което
банката да може реално да се удовлетвори, в случай на допуснато неизпълнение на
задълженията по кредитната сделка.
В настоящия случай от събраните по делото писмени доказателства не се доказва към
датата на вземането на решението на управителния съвет от 15.03.2010г., с което е взето
решение да се сключи договор за банков инвестиционен кредит с „Дивал 59“ЕООД за сумата
от 9 400 000 евро, както и при сключването на самия договор за банков кредит, което между
впрочем не може да не направи впечатление, че е сторено на една и съща дата, служителите
на банката, на които е възложено това задължение съгласно Правилника, да са направили
19
оценка на предлаганите от кредитополучателя обезпечения и такава да е била предоставена
за обсъждане на членовете на управителния орган. Такава оценка не се съдържа в отделен
документ, който да е съставен от служители в "КТБ" АД. В становището, изготвено на
15.03.2010 г. от служител на банката Г. З., който е на длъжност „главен експерт“ в
кредитирането/ изготвено отново на същата дата в която е взето решението за отпускане на
кредита и е сключен самият договор/, също не е направен никакъв анализ на степента, до
която би бил обезпечен кредита с обезпечението, което се предлага да бъде учредено, което
е особен залог на вземания по реда на ЗОЗ, както и ипотека на недвижими имоти на
кредитополучателя.Това е така, тъй като в него обезпечението само е посочено като вид,
като липсва конкретизиране на имуществените права, които ще бъдат предмет на
предлагания особен залог и недвижими имоти на длъжника, както и липсва какъвто и да е
анализ на това дали „Девал 59“ЕООД изобщо притежава такива имуществени права -
становището не съдържа изобщо информация за това колко и какви вземания се предлага да
бъдат предмет на залога, с който ще се обезпечат задълженията по договора за кредит, каква
е тяхната стойност, липсва и информация дали са представени документи за собственост за
предлаганите за реално обезпечение недвижими имоти, както и дали и на каква стойност са
оценени тези обезпечения с оглед преценката дали съответстват на поетия от банката
кредитен риск.Такъв анализ липсва и в протокола от заседание на Управителния съвет.
Същевременно ответниците не твърдят и преди самото подписване на договора за банков
кредит да са били изготвени такива оценки и анализ на предлаганото обезпечение, които да
са изготвени по предвидения в Правилника ред, като не се представят и доказателства за
това.
Нещо повече, установява се от представената от самия ответник Г. Х. Справка по
персоналната партида на „Дивал 59“ЕООД от Службата по вписванията, че голяма част от
имотите, за които банката се е съгласила кредитополучателят да ги предостави като
обезпечение, към момента на вземането на решението на управителния съвет вече не са
били негова собственост тъй като той се е разпоредил преди това с тях в полза на трети
лица. Видно от съдържанието на справката това са били следните недвижими имоти, които
кредитополучателят се е задължил да предостави в обезпечение на дълга: самостоятелен
обект в сграда с площ от 101,30кв.м, находящ се в гр. София, ул.“6 ти септември“№2-
продаден от кредитополучателя още на 12.06.2009г. и то на самата „Корпоративна търговска
банка“АД/!?!/; имоти с площ от 423кв.м. и с площ от 234,98кв.м, находящи се на същия
административен адрес, които са продадени на 22.04.2009г. на дружеството „Лайв Дизайн“
и офис от 102кв.м., намиращ се на ул.“Аксаков“№10 в гр. София, който е бил предмет на
друга разпоредителна сделка от кредитополучателя на 03.08.2009г.
Следователно към момента на сключването на договора за банков инвестиционен
кредит „Дивал 59“ЕООД е бил собственик единствено на недвижимия имот, представляващ
търговско помещение от 535кв.м., намиращ се в гр. София, ул.“6 ти септември“№2 и за
който няма данни в справката да е налице имуществено разпореждане, както и имотът
намиращ се на административен адрес гр. София, ул.“Цар Освободител“, на партерния етаж
20
на сградата с обща площ от 215кв.м. Представеното пред въззивната инстанция Решение №
266169/20.10.2021г. на СГС по гр.дело № 16035/2018г., постановено по иск с правно
основание чл.440 ГПК на Българска академия на науките е непротивопоставимо на
Корпоративна търговска банка тъй като тя не е страна по това дело, а и няма как да е
правоприемник на някоя от страните по делото, за да й и противопоставимо съгл. чл. 298,
ал.2 ГПК. Освен това то само установява права на БАН върху този имот, които не е имало
как да бъдат зачетени към датата на вземане на спорното решение от 15.03.2010г., когато за
собственик на имота съгласно титул за собственост е продължавал да се счита „Дивал
59“ЕООД.
Обстоятелството дали кредитополучателят е собственик на предложените за
обезпечение на дълга му активи е следвало да бъде проверено и зачетено преди вземането
на решението за сключването на договора за банков кредит. За съда остава неясно как
предвид значимата стойност на предоставеното финансиране такава елементарна и рутинна
проверка не е била намерена за нужно да бъде извършена от служителите на КТБ, на които е
поверено да извършват такъв анализ съгласно предписанията на чл.36, ал.1 и ал.2 от
Правилника за кредитната дейност. Съответно ответниците в качеството им на лица
упражняващи определени административно-ръководни правомощия по отношение на тези
служители на банката да изискат от тях да извършат тези дължими от тях действия по
изясняване на финансовото и правно състояние на кредитополучателя преди да разрешат
предоставянето на кредита. Това означава, че към момента на вземане на решението на
Управителния съвет за сключването на договора за кредит, ответниците не са имали изобщо
информация за финансовото състояние на „Дивал 59“ЕООД и по-конкретно за
притежаваните от него недвижими имоти, защото ако бяха извършили всички тези
проверки, изискуеми от Правилника за кредитната дейност, би се установило, че
дружеството е прехвърлило и не притежава вече част от посочените от него недвижими
имоти за които е заявило намерение да предостави в обезпечение в полза на банката, а също
така при извършената оценка на останалите имоти би могло да се вземе адекватно
информирано решение за сключването на договора за кредит, което да гарантира интересите
на банката като кредитор.
Съдът намира, че този довод на въззивника за неправилност на съдебното решение не
е преклудиран тъй като негово твърдение, че кредитът не е обезпечен и че при вземането на
решение в компетенциите на УС по чл.46, ал.3 от Правилника за кредитната дейност не са
взети предвид конкретни изисквания за проверка на обезпечеността и степента на риска е
направено още с исковата молба. Първоинстанционният съд е приел за безспорно, че
посочените в договора за кредит активи са били собственост на кредитополучателя към
момента на вземането на решението на УС и датата на сключването на договора за кредит
без такова твърдение обаче изобщо да е било правено от ищеца. Действително ищецът не е
взел становище по справката представена от ответника Г. Х., от която именно се установява,
че кредитополучателят не е собственик на имотите, които се е задължил да предостави като
реално обезпечение, но няма пречка въпреки липсата на становище от страната, в чийто
21
интерес с оглед защитната й теза е това обстоятелство, то да бъде отчетено и съобразено от
съда при формирането на общия му правен извод дали действително кредитът е бил
обезпечен.
Ето защо съдът приема за доказан по делото факта, че ответниците по иска Г. Х., О.
Р. и И. З. на 15.03.2010г. са взели решение за сключване на договор за кредит с „Дивал
59“ЕООД при липса на оценка и анализ на предлаганото от това дружество обезпечение на
задълженията, които ще поеме по силата на тази сделка. Това е в противоречие с правилата
за извършване на кредитна дейност от банката, установени в Правилника, като липсата на
тези документи прави невъзможно за представляващите банката да определят дали
обезпеченията, които се съгласяват кредитополучателят да бъде задължен да осигури,
отговарят на основния принцип, който съгласно чл. 1 от Методиката за оценка на
обезпечения банката следва при своята работа, а именно принципът на достатъчност и
ликвидност на приетите обезпечения, както и на този, предвиден в чл. 2 от тази Методика,
който гласи, че банката приема обезпечение, след като се увери, че лицето, което го
предоставя, е безспорен титуляр на правата върху вещта или вземането. Това води и до
невъзможност за тези лица да вземат решение за отпускане на искания кредит при
съществуваща сигурност за това, че интересите на банката и нейните акционери биха били
обезпечени дори и при настъпил случай на неизпълнение от кредитополучателя на поетите
от него задължения със сключения договор за кредит. За да изпълнят задълженията си по
осъществяване на управлението на банката с грижата на добрия търговец в тази хипотеза,
ответниците е следвало при обсъждане на искането за отпускане на кредит да констатират,
че към него не са представени всички необходими документи от лицето, което го е подало,
както и че не са им представени всички становища и анализи, които се изисква да бъдат
изготвени от служители на банката в процедурата по проучване на искането, установена с
Правилника и да изискат същите да бъдат изготвени, както и съвсем не на последно място
да изискат проверка дали кредитополучателят действително е собственик на имотите, които
се е задължил да предостави като обезпечение на дълга си, за да може решението за
сключване на договор за кредит, което те трябва да вземат като членове на управителния
орган на банката , да бъде мотивирано и да бъде прието в защита на интересите на банката,
на нейните акционери, а и съвсем не на последно място да се гарантират по този начин
косвено и интересите на нейните вложители, доколкото предоставяйки свободно кредитни
средства те използват и привлечени парични средства с произход от своите вложители.
Доколкото ответниците в настоящия случай не се установява да са предприели
такова изискуемо поведение налага се изводът, че като са сключили процесния договор за
кредит с „Дивал 59“ЕООД те не са положили грижата на добрия търговец и са нарушили
общото си задължение по чл. 237, ал. 2 ТЗ да изпълняват функциите си като член на
управителния съвет с грижата на добър търговец и в интерес на банката и на всички
акционери в нея.Така допуснатото от тях неизпълнение представлява противоправно
поведение и е основание за ангажиране на договорната им отговорност на основание чл.
240, ал. 2 ТЗ , ако се докаже, че са налице и останалите предпоставки за това, предвидени
22
във фактическия състав на приложимата правна норма.
Независимо от гореизложеното и само за пълнота следва да се допълни, че
обстоятелството, че в договора за банков кредит липсва предварително поставено условие
при което усвояването на паричните средства по кредита да бъде предпоставено от
предварително учредяване на обезпеченията, не може да обоснове отговорността на
ответниците по чл.240, ал.2 ТЗ само на това основание. В тази връзка трябва да се посочи,
че не съществува законова норма, която да разпорежда, че включването на задължение за
кредитополучателя да учреди обезпечение преди да усвои отпуснатия му кредит
представлява част от задължителното съдържание на договора за банков кредит. В Закона за
кредитните институции /ЗКИ/ няма и норма, която да предвижда, че усвояването на кредита
е възможно само след като задълженията на кредитополучателя, които ще възникнат по
силата на сключения договор за кредит, бъдат предварително обезпечени с учредяване на
обезпечения върху негово имущество. Това какво имущество ще бъде предоставено от
кредитополучателя за обезпечаване на задълженията му към банката, които ще възникнат по
сделката за банков кредит, кога ще бъде сключен договорът, с който то се учредява - преди,
след или едновременно с главния договор, както и кога уговорените парични средства ще
бъдат предоставени за ползване от банката на кредитополучателя - преди или след
учредяване на обезпечението, са въпроси, които се решават по обща воля на двете страни по
това облигационно отношение, които са банката и кредитополучателя, а не са
регламентирани в императивни правни норми, с които да се създават и определени
задължения в тази връзка за лицата, които са избрани за членове на управителните органи на
банката и като такива имат правомощието да организират и ръководят търговската
дейност. След като в производството не се установява, че в тежест на членовете на
управителния съвет на "КТБ" АД е възникнало задължение да подпишат договор за кредит с
кредитополучателя "Дивал 59“ЕООД само тогава, когато в неговото съдържание е
предвидено, че усвояването от кредитополучателя на отпуснатия кредит ще става след
учредяване на уговорените по общо съгласие на страните обезпечения, то и поведението на
ответниците да вземат решение да се сключи договор за кредит при който такава клауза
изобщо липсва, не представлява неизпълнение на тяхното задължение да ръководят
дейността на банката с грижата на добрия търговец и не е основание за ангажиране на
договорната им отговорност за причинени на банката имуществени вреди. В тази връзка,
както правилно е отговорил и първоинстанционният съд, в случай както настоящия при
който кредитополучателят не е учредил в предвидения в договора срок обещаното от него
обезпечение, кредиторът по общото правило на чл. 71 от ЗЗД може да обяви предсрочната
изискуемост на цялото задължение на кредитополучателя, каквато възможност между
впрочем е предвидена и в договора за банков кредит- чл. 41, б.“б“, във вр. с чл. 39, б.“и“ от
договора.
За пълнота на изложението следва да се добави и обстоятелството, че в полза на
банката е било учредено и другото предвиденото в договора обезпечение- особен залог
върху вземанията на ищеца по наличните му банкови сметки във всички банки развиващи
23
дейност на територията на Р България, което се установява от представения по делото и
приет като доказателство договор за особен залог върху вземания от 15.03.2010г.
Действително договорът за особен залог няма данни да е бил вписан в Регистъра по
особените залози, но вписването няма конститутивно значение за възникването на
заложното право по отношение на банката-кредитор, а има значение единствено за
конкуренцията й с други кредитори- арг. от разпоредбата на чл. 12, ал.1 от ЗОЗ. Тъй като
няма спор, че правата на банката по особения залог да се конкурират с други кредитори, то и
невписването на учредения особен залог не е равнозначно на липсата на обезпечение, както
неоснователно се поддържа от ищеца.
В обобщение следва да се посочи, че по делото се доказа, че е налице противоправно
неизпълнение от страна на ответниците Г. Х., О. Р. и И. З. на задълженията им по
осъществяване на управлението на банката като членове на управителния съвет, което се
изразява в част от сочените в исковата молба действия, а именно в допуснато бездействие да
констатират, че от служители на банката не е изготвена оценка и анализ на предлаганото
обезпечение по кредитната сделка, която "Дивал 59“ЕООД е поискало да сключи, и да
изискат тази оценка и анализ да им бъдат предоставени преди да вземат решението за
сключване на договора за кредит с това лице, за да се уверят, че уговорените в сключения
договор за кредит обезпечения, с които се гарантира изпълнението на задълженията на
кредитополучателя по кредитната сделка, отговарят на принципа за достатъчност и
ликвидност. Това е основание за ангажиране на тяхната имуществена отговорност за вреди,
ако се докаже, че са налице и останалите предпоставки за това, предвидени във фактическия
състав на приложимата правна норма.
Следващите предпоставки за ангажиране отговорността на ответниците по чл.240,
ал.2 от ТЗ като членове на управителния съвет на банката са наличие на вреда за
дружеството и причинна връзка между виновното поведение и настъпилата вреда.
Ищецът твърди, че вредата се съизмерява с несъбрани задължения по договора за
банков инвестиционен кредит в размер на 4 596 198,54 лева. Твърди се, че тази сума е
несъбираема предвид липсата на налично имущество на длъжника „Дивал 59“ЕООД, което
да бъде събрано и осребрено в хода на индивидуалното принудително изпълнение срещу
него, което е по причина изцяло на неправомерните действия на ответниците при вземането
на решение за даване на съгласие за сключването на договора за банков кредит без да се
извърши оценка и проверка за съществуването на предложеното от кредитополучателя
обезпечение.
Настоящият съдебен състав намира, че по делото не се доказва твърдението на "КТБ"
АД /н/, че за това юридическо лице са настъпили имуществени вреди, представляващи
претърпени загуби, изразяващи се в невъзможността да бъдат събрани задълженията по
договора за кредит в размер на 4 596 198,54 лева, както и че това се дължи единствено на
неправомерните действия на ответниците по отпускането на процесния договор за банков
кредит.
Не се спори между страните, а същото се установява и от ангажираните
24
доказателства, че просрочието по договора за кредит е след поставяне на банката под
специален надзор и отстраняването на ответниците от управлението на банката, което е
станало по силата на Решение № 73/20.06.2014 г. на Управителния съвет на БНБ, считано от
20.06.2014г.
Не е спорно, а и е видно от изявлението за обявяване на предсрочната изискуемост на
задълженията по договора за банков кредит от 15.03.2010г., че към датата на изготвяне на
изявлението от КТБ – на 13.11.2014г. задължението за просрочена главница е възлизало на
1 044 444 лева, което съответства приблизително на две месечни погасителни вноски,
определени съгласно чл. 16.2 от договора за кредит. Следователно кредитополучателят е бил
в забава за неизпълнение на една месечна погасителна вноска още най-късно към м.
септември 2014г., което е и било основание от формална страна да се обяви още към този
момент кредитът за предсрочно изискуем на основание чл. 39, б.“ж“ от договора за кредит.
Възможност за обявяване на предсрочна изискуемост е имало и на друго основание –
поради това, че кредитополучателят не е учредил в полза на КТБ уговорените обезпечения-
основание по чл. 39, б.“г“ от договора. Задължени да констатират това обстоятелства и
съответно да предприемат действия по обявяване на предсрочната изискуемост и за
принудително събиране на дълга са имали обаче не ответниците, които вече са били
отстранени от управлението на банката, а назначените на тяхно място квестори и
впоследствие това са определените временни и постоянни синдици. Представляващите
банката лица е трябвало най-рано през септември да предприемат надлежните действия за
осребряване на притежаваното от длъжника имущество своевременно след констатиране на
забавено изпълнение на задълженията от кредитополучателя, което е налице, както се
посочи по-горе поне от септември 2014г. Тези надлежни действия, с които би се
реализирало най-бързо принудителното изпълнение срещу кредитополучателя са такива по
подаване до съда на заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417
ГПК и изпълнителен лист, с които да бъде разпоредено кредитополучателят да заплати на
банката дължимите по договора за кредит суми, както и започване на индивидуално
принудително изпълнение срещу длъжника въз основа на издадения изпълнителен лист, при
което изпълнението веднага да бъде насочено към притежаваните от длъжника „Дивал
59“ЕООД активи.
Ето защо следва да се приеме, че след сключване на договора за кредит са настъпили
обстоятелства по поставяне на банката под особен надзор, отстраняване на ответниците от
длъжност след 20.06.2014 г., които не са във връзка с предприето поведение от бившите
администратори на банката по сключване на договора за кредит. Впоследствие настъпилите
вреди за банката са вследствие и от забавени действия на отговорните по събиране на
вземанията по просрочените кредити лица. Предсрочната изискуемост макар и да е била
констатирана към 13.11.2014г. незнайно защо е била обявена чак на 07.04.2015г., съответно
ищецът е предприел съдебни действия срещу кредитополучателя едва на 20.10.2015г.,
когато е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, като
заповедта за изпълнение е издадена по ч.гр. д. № 63304/2015 г. на СРС, 33 състав в полза на
25
"КТБ" АД срещу "Дивал 59“ЕООД за дължими суми по договор за банков кредит от
15.03.2010г. и въз основа на издадения изпълнителен лист е образувано изпълнително дело
№ 2694/2015 г. по описа на ЧСИ А. Б.. Следователно предприетите действия по
принудително събиране на вземанията по кредита са след поставяне на банката под особен
надзор, поради което не може да се направи извод, че единствено процедурата по проверка и
оценка на риска при сключване на договора и съответно допуснато сключване на договора
при недостатъчен набор от документи, е довело до несъбираемостта на вземанията
впоследствие.
В този ред на мисли следва да се посочи и че независимо от извършеното
удостоверяване на ЧСИ А. Б. по издаденото от него удостоверение, че по образуваното по
искане на взискателя КТБ изп. дело № 2694/2015г. срещу „Дивал 59“ЕООД след
извършеното пълно проучване на имущественото състояние на длъжника не е открито
никакво имущество на длъжника, което да бъде обект на принудително изпълнение, това
твърдение никак не се потвърждава от събраните по делото писмени доказателства.
Тези констатации на съдебния изпълнител се опровергават от удостовереното в
представената по делото и приета като доказателство Справка от Службата по вписвания по
персоналната партида на „Дивал 59“ЕООД, от съдържанието на която е видно, че към
31.10.2017г. длъжникът е притежавал правото на собственост на поне три недвижими имота,
а това са търговско помещение от 535кв.м, намиращо се в гр.София, ул.“6 ти септември“№2;
недвижим имот с площ от 2569кв.м, намиращ се на административен адрес гр.София,
ул.“Слънце№3 и поземлен имот с площ от 40,027 дка, намиращ се в землището на с.Ломци,
община Попово, като по отношение на тези имоти ищецът, който вече е разполагал със
съществуващ издаден в негова полза изпълнителен титул, спокойно и необезпокояван от
никого е можел да насочи принудително изпълнение за събиране на дълга. Видно от
отбелязванията по персоналната партида на кредитополучателя в Службата по вписванията
имотите са били свободни от вещни тежести и права на трети лица, поради което и те са
представлявали напълно годен и достатъчен с оглед пълното удовлетворяване притезанието
на взискателя обект на провеждано индивидуално принудително изпълнение. Съгласно
чл.133 ЗЗД цялото имущество на длъжника служи за общо обезпечаване на неговите
кредитори, които имат еднакво право да се удовлетворят от него, ако няма законни
основания за предпочитане, а такива не са били налице видно от отбелязванията по
персоналната партида на длъжника. Следователно нищо, че не са били обезпечени в полза на
банката тези имоти те са били годен обект на принудително изпълнение. Не е било налице
пречка банката да се удовлетвори и от имота с идентификатор 68134.106.22.1.13, находящ се
на административен адрес гр. София, ул.“Цар Освободител“, тъй като решението на съда, с
което по иск с правно основание чл.440 ГПК са отречени правата на длъжника върху този
имот не е противопоставимо на банката тъй като тя не е била конституирана като страна в
този исков процес. Дори и впоследствие, след 31.10.2017г., така описаните недвижими
имоти да не са били вече притежание на длъжника, поради това че са били отчуждени или
пък да са били обременени с вещни тежести в полза на трети лица, това е станало след като
26
ответниците вече са били отстранени от управлението на банката като невъзможността след
този момент тя да си реализира правата в хода на индивидуално принудително изпълнение
ще е поради виновното бездействие не на ответниците, а назначените на тяхно място лица,
на които към този момент вече е било възложено задължението да управляват и да
ръководят делата на банката. Тоест по отношение настъпилия вредоносен резултат –
невъзможността банката да реализира правата си по отношение на имотите, които са
отчуждени от длъжника няма да е налице причинна връзка с изначалното противоправно
поведение на ответниците насочено към разрешаването на банков кредит без осигуряване и
оценка на дадените от кредитополучателя обезпечение.
Казаното по-горе важи и за притежаваните от длъжника акции, възлизащи на 50 % от
капитала на дружеството „Велинград Пропъртийз“АД. Видно е от приложените по делото
доказателства най-късно на 29.06.2015г. длъжникът се е освободил от акционерното си
участие в това дружество, като по този начин поради липсата на своевременни действия по
обявяване на целия дълг за предсрочно изискуем и за снабдяване със заповед за незабавно
изпълнение по чл.417 ГПК, ищецът е бил лишен от възможността да проведе принудително
изпълнение върху тези акции и по този начин да придобие достъп до материални активи на
значима стойност, наличието на които е видно от приложената по делото справка по
партидата на „Велинград Пропъртийз“АД в Службата по вписванията.
Правилни са и следва да бъдат споделени и изводите на първоинстанционния съд, че
след като не са предприети правни действия срещу кредитополучателя „Дивал 59“ЕООД за
откриване на производство по универсално принудително изпълнение, в което биха могли
да се атакуват с предявяването на искове по чл.649, ал.1 ТЗ извършените от длъжника
разпоредителни действия с негови имуществени права, то невъзможността банката да събере
вземанията си по реда на индивидуалното принудително изпълнение не е достатъчна за
формиране на извода, че вземанията са несъбираеми и че поради тази несъбираемост е
понесена вреда в размер на непогасената част от договора за банков кредит. Следва само да
се допълнят изводите на съда само с това, че забавените действия на ищеца за обявяване на
предсрочната изискуемост на кредита едновременно и на двете съществуващи и предвидени
в договора за кредит основания- поради забавено плащане само на една месечна погасителна
вноска и за неосигуряване от кредитополучателя на обещаните от него обезпечения, както и
поради късното снабдяване със заповед за незабавно изпълнение, че именно тези пропуски
на представляващите след 20.06.2014г. банката лица са станали причина да не може банката
да реализира адекватно защитата на правата си в хода на открито производство по
несъстоятелност на кредитополучателя и по повод на предявени от нея искове за попълване
масата на несъстоятелността по причина, че към датата на предявяването на исковете по чл.
647, т.2 и т.3 ТЗ са изтекли предвидените от закона преклузивни срокове за предявяването
на тези отменителни искове. Казаното важи по отношение на разпоредителните действия
извършени от длъжника за притежавания от него имот с площ от 13511кв.м. прехвърлен
чрез договор за покупко-продажба с „Кауфланд България“АД от 15.10.2012г. и договор за
дарение в полза на Столична община за недвижим имот с площ от 1951кв.м. извършено на
27
12.10.2012г. В случай, че квесторите на поставените под особен надзор банка, респ.
назначените временни синдици бяха своевременно предприели действия по обявяването на
предсрочната изискуемост на кредита, както и иницииране на производство по чл.625 от ТЗ
срещу длъжника „Дивал 59“ЕООД то нямаше да изтекат и сроковете за предявяването на
референтните искове, чрез които да се осигури попълването масата на несъстоятелността,
като се обявяват за относително недействителни по отношение кредиторите на длъжника
имуществените разпореждания с тези два значителни по стойността си недвижими имоти от
които длъжникът се е освободил в полза на третите лица. Казаното важи с още по-голямо
основание и за вземането на „Дивал 59“ЕООД срещу „Евробилд 2003“ЕООД по
предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, което вземане е на
стойност 2 750 000 лева и е включено в списъка на приетите вземания в полза на цесионера
„Реал Стил“ЕООД, предвид обстоятелството, че това вземане, чрез което е напълно
достатъчно по размер да се погасят значителна част от всички съществуващи задължения
на кредитополучателя по договора за банков кредит от 15.03.2010г., би могло да бъде
предмет на предявен иск с правно основание чл.135 ЗЗД за обявяване на относителната
недействителност на договора за цесия на това вземане, доколкото воденето на този иск би
било свързано с производството по несъстоятелност на „Дивал 59“ЕООД, ако такова беше
образувано.
Същевременно при извършена обаче от съда служебна справка по партидата на
„Евробилд 2003“ЕООД в ТР се установява, че видно от мотивите на Определение №
260139/24.11.2020г. на Окръжен съд Кюстендил вземането на стойност от 2 750 000 лева е
цедирано от цесионера „Реал Стил“ЕООД в полза на „Корпоративна търговска банка“АД,
както и че приетите в това производство по несъстоятелност вземания на КТБ, вкл. и тези с
произход от въпросния договор за цесия, са били включени в съставените в хода на
производството общо четири сметки за разпределение, които са одобрени от съда по
несъстоятелността и следователно би трябвало да са изпълнени от синдика и в
патримониума на банката да са постъпили отредените в нейна полза парични средства. Това
от своя страна изключва извода за несъбираемост на вземането на банката по договора за
банков инвестиционен кредит тъй като възможността за това практически продължава да е
налице в хода на производството по несъстоятелност на „Евробилд 2003“ЕООД. А това от
своя страна изключва и извода за наличието на вреда, която да е в причинна връзка с
противоправното поведение на ответниците по иска и която е предпоставка за ангажирането
на имуществената им отговорност.
Предвид горното, съдът намира, че с факта на отпускане на кредитните средства не
може да се приеме, че е настъпила вреда за банката, доколкото се установи, че са налице
редица фактори и обстоятелства, които стоят извън поведението на ответниците, както и
извън темпоралното проявление на тяхната отговорност като администратори на банката до
20.06.2014 г., поради което не се доказа, че поведението им е в пряка причинна връзка с
твърдяната от ищеца вреда, което води до извода, че предявеният иск за ангажиране на
отговорността им е неоснователен.
28
Като е стигнал до този краен извод, отхвърляйки иска, първоинстанционният съд е
постановил правилно и законосъобразно решение, което следва да бъде потвърдено изцяло.
Липсват основания за неговата отмяна или изменение.
При този изход на делото, жалбоподателят следва да бъде осъден на основание чл.62а
от ЗБН да заплати по сметка на САС сумата от 91 923,97 лева държавна такса за обжалване,
която да се събере от масата на несъстоятелността.
Воден от горното, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260062 от 24.01.2022 г., постановено по търг. дело №
1127/2017 г., Софийски градски съд, Търговско отделение, 4с-в е отхвърлил предявените от
синдиците на „Корпоративна търговска банка“АД/н/ искове с правно основание чл. 57, ал.3
от ЗБН, вр. с чл.240, ал.2 ЗЗД срещу ответниците Г. Х., О. Р. и И. З. за солидарното им
осъждане да заплатят на КТБ АД/н/ сумата от 4 596 198,54 лева, представляваща
обезщетение за вреди, настъпили от действията им по вземане на решение от 15.03.2010г. в
качеството им на членове на УС на „КТБ“АД за сключване на договор за банков кредит с
„Дивал 59“ЕООД за сумата от 9 400 000 евро и с което е осъдена КТБ/н/ да заплати по
сметка на СГС държавна такса в размер на 183 847,94 лева, като правилно.
ОСЪЖДА „Корпоративна търговска банка“АД/н/ да заплати от масата на
несъстоятелността по сметка на САС държавна такса за обжалване на решението в размер
на 91 923,97 лева.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния касационен
съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
29