Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 13.09.2022 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Софийски градски съд, Гражданско отделение, IV-г с-в, в
публичното заседание на дванадесети
октомври през 2021 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА
ПЕЙЧИНОВА
мл.с. ГОСПОДИН ТОНЕВ
при секретаря В.Иванова, като
разгледа докладваното от съдия Александрова гр.д.№ 10185 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.258-273 ГПК.
С решение № 142114 от 07.07.2020 г. СРС, 169 с-в, по
гр.д.№ 69378/2018 г. е отхвърлил предявените от „Т.С.“ ЕАД срещу Р.Е. С.искове
с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.150 ЗЕ вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД и
чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.86 ЗЗД за установяване съществуването на вземане за
сумата от 830,24 лв.-главница, представляваща цена на топлинна енергия за
периода м.05.2014 г.-м.04.2017 г., сумата в размер на 12,68 лв.-лихва за забава
за периода от 15.09.2015 г. до 30.04.2018 г., сумата от 34,88 лв.-сума за
дялово разпределение на топлинна енергия за периода м.05.2015 г.-30.04.2018 г.,
8,01 лв.-лихва за забава върху нея от 15.09.2015 г. до 30.04.2018 г., както и
законната лихва от датата на заявлението до окончателното плащане.Решението е
постановено при участието на „М.Е.“ ООД
като трето лице-помагач на страната на ищеца.
Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ищеца-„Т.С.”
ЕАД.Въззивникът твърди, че решението на СРС е
неправилно и постановено в нарушение на материалния закон, тъй като
първоинстанционният съд неправилно е приел, че ответницата не е клиент на
топлинна енергия за битови нужди по смисъла на & 1, 42 от ДР на ЗЕ /сега
чл.153, & 2а от ДР на ЗЕ/.Твърди, че ответницата и членовете на семейството
й са настанени в общинско жилище от 13.06.2001 г., като има открита партида на
името на Л.И., която е била част от членовете на семейството на ответниците и
фигурира в настанителната заповед, и че неоткриването на партида от
ответницата, която е неин наследник, представлява неправомерно действие, от
което тя не може да черпи благоприятни последици.Моли съда да отмени решението
и да уважи предявените искове.Претендира разноски.Прави възражение за
прекомерност по чл.78, ал.5 ГПК.
Ответницата по въззивната
жалба- Р.Е. С.и третото лице-помагач-„М.Е.“ ООД не вземат становище по нея.
Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди
представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа
страна следното:
Районният съд е бил сезиран с положителни установителни искове
с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.Ищецът-„Т.С.” АД твърди, че на 18.05.2018 г. е депозирал заявление за издаване
на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу Р.Е. С.за сумата от 830,24
лв.-главница, представляваща цена на топлинна енергия за периода м.05.2014
г.-м.04.2017 г., сумата в размер на 12,68 лв.-лихва за забава за периода от
15.09.2015 г. до 30.04.2018 г., сумата от 34,88 лв.-сума за дялово
разпределение на топлинна енергия за периода м.05.2015 г.-30.04.2018 г., 8,01
лв.-лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода
15.09.2015 г.-30.04.2019 г., както и законната лихва от датата на заявлението
до окончателното плащане.Твърди, че с разпореждане по ч.гр.д.№ 31509/2018 г. на
СРС, 169 с-в е издадена заповед за изпълнение срещу длъжника и на ищеца е даден
1-месечен срок да предяви иск за установяване на вземането.Твърди, че на
основание чл.153, ал.1 ЗЕ ответницата е потребител на топлинна енергия за
битови нужди за следния топлоснабден имот- апартамент № 41 в гр.София, жк „******, абонатен № 163143.Твърди, че съгласно чл.150,
ал.1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното
предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба
на топлинна енергия от „Т.С.“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр.София,
които се изготвят от „Т.С.“ ЕАД и се одобряват от ДКЕР към МС, с които се
регламентират търговските отношения между потребителите на топлинна енергия и
дружеството; правата и задълженията на двете страни; редът за измерване,
отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорностите при
изпълнение на задълженията и др.Съгласно р-л XI от ОУ, одобрени
с решение № ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, чл.33, ал.1 е определен реда и срока,
по който купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат месечните дължими
суми- в 30-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на
продавача.Ищецът твърди, че ежемесечно е удостоверявал публикуването на
интернет страницата си на данни за дължимите суми за топлинна енергия за
процесния период в присъствието на нотариус.Моли съда да постанови решение, с
което да признае за установено по отношение на ответницата, че му дължи сумата
от 830,24 лв.-главница, представляваща цена на топлинна енергия за периода
м.05.2014 г.-м.04.2017 г., сумата в размер на 12,68 лв.-лихва за забава за
периода от 15.09.2015 г. до 30.04.2018 г., сумата от 34,88 лв.-сума за дялово
разпределение на топлинна енергия за периода м.05.2015 г.-30.04.2018 г., 8,01
лв.-лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода
15.09.2015 г.-30.04.2019 г. със законната лихва върху главницата от датата на
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК до
окончателното изплащане на задължението.
С отговора на исковата молба ответницата чрез назначения
й особен представител е направила възражения, че не е потребител на топлинна
енергия за исковия период, и че вземанията са погасени по давност.
Със заявление вх.№ 3040432/18.05.2018 г. ищецът е поискал
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу Р.Е.С. за процесните суми.На 25.05.2018 г. СРС, 169
с-в, по ч.гр.д.№ 31509/2018 г. е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за посочените в заявлението суми.Ответницата е уведомена
за издадената заповед по реда на чл.47, ал.5 ГПК.Съобщението за възможността за
предявяване на установителен иск е връчено на ищеца на 15.10.2018 г.Исковата
молба е подадена на 29.10.2018 г. /в срока по чл.415 ГПК/.
Със заповед № ЖН-04-Л-005/13.06.2001 г. кметът на район
„Люлин“ при СО е настанил Л.Д.И.-четиричленно домакинство /С.С.-син, Р. М.-дъщеря и Л.М.-внучка/ в общинско жилище-ап.№
41, жк „******, ет.1.
С молба-декларация вх.№ ОМ-11241/26.09.2002 г. Л.Д.И. е
поискала от „Т.С. ЕАД да й бъде открита партида на адрес-гр.София, жк „******, като е посочила, че семейството й се състои от
трима членове.
В писмо с вх.№ П-1483 от 02.03.2018 г. кметът на СО-р-н „Люлин“
е уведомил „Т. С.“ ЕАД, че за процесния
апартамент за периода от м.05.2014 г. титуляр е Л.Д.И., починала.Жилището се
обитава от Р.Е. С.-дъщеря, Л.М.М.-внучка и А.Л.М.-правнук.
Видно от протокол
от 20.09.2002 г. ОС на етажните собственици на жилищната сграда в гр.София, жк „*******е взело решение за сключване на договор за
индивидуално разпределяне на топлинната енергия със „С.и Е.“-„М.Е.“ ООД.В
списъка с титуляри на сметката в „Т.С.“ ЕАД срещу ап. № 41 фигурира името и
подписа на Л.Д.И. с посочени трима ползватели.
На 22.10.2002 г. е сключен договор между ЕС на адрес:
гр.София, жк „*******и „М.Е.“ ООД.
Представени са протокол за неосигурен достъп за процесния
апартамент с дати на отчет-11.05.2015 г. и 23.05.2015 г., справки за
показанията на измервателните уреди за периода 22.10.2015 г.-04.04.2016 г. и за
периода 17.10.2016 г.-26.04.2017 г. с посочен потребител-Л.И. и индивидуални
справки за използвана топлинна енергия за периода м.05.2014 г.-м.04.2015 г.,
м.05.2015 г.-м.04.2016 г. и от м.05.2016 г. до м.04.2017 г.
От заключението на техническата експертиза на вещото лице Н.М.е установено,
че технологичните разходи са отчислявани от доставената в АС топлинна енергия
за сметка на ищеца съгласно нормативната уредба.Фирма „М.Е.“ ООД е топлинен
счетоводител в сградата от 2002 г. и е извършила отчет на уредите за дялово
разпределение и водомерите за топла вода, монтирани в имотите във входа.В
процесния имот през исковия период са извършени отчети на 07.05.2016 г. и
02.05.2017 г., като отчетите са подписани от абоната, от които е видно, че в
жилището няма присъединени към отоплителната инсталация радиатори, и че не се
използва услугата за БГВ.Сумата за доставена топлинна енергия за процесния
период възлиза на 1 415,02 лв., в която не са включени предишни неплатени
и просрочени суми, лихви по тях и сторнирани суми, платени преди или по време
на исковия период, както и суми за отчет на уредите и изготвяне на
изравнителните сметки.Общият топломер е преминавал метрологични проверки през
две години съгласно изискванията на ДАМТН.
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза на вещото лице Е.С.е
установено, че липсват данни за извършени от абоната плащания за процесния
период.Има отчетени плащания в общ размер на 680,18 лв. /602,76 лв.-главница и
77,42 лв.-лихви за забава/, които са извършени преди завеждане на исковете и са
взети предвид от ищеца поради което с тях не следва да се намаляват
претендираните суми.Сумата за разход за отчитане на разходите възлиза на 34,88
лв.Размерът на мораторната лихва от върху сумата за топлинна енергия възлиза на
12,59 лв., а върху сумата за разходите за дялово разпределение-7,69 лв.
При така установената
фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Съдът счита, че е налице правен интерес от предявяване на положителните
установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и
чл.86, ал.1 ЗЗД и същите се явяват допустими, тъй като длъжникът е уведомен за
издадената заповед за изпълнение на основание чл.47, ал.5 ГПК.
Първоинстанционният съд е приел, че по делото не е установено наличието на
облигационни отношения между ищцовото дружество и
ответницата, тъй като не са ангажирани доказателства, че ответницата е
собственик, носител на вещно право на ползване или наемател на процесния
апартамент, и че не са събрани доказателства за сключване на договор между
ищеца и ответника.
Настоящият съдебен състав споделя мотивите на първоинстанционния съд и на
основание чл.272 ГПК препраща към тях.
Съгласно чл. 145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в
сграда- етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални
топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните
имоти.Съгласно чл.150, ал.1 и 2 ЗЕ
продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното
предприятие се осъществява при публично известни общи условия /ОУ/, предложени
от топлопреносното предприятие и одобрени от комисията, които влизат в сила 30
дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане
от клиентите.В разпоредбата на чл.153, ал.3 ЗЕ е предвидена възможност в срок
до 30 дни след влизането в сила на ОУ клиентите, които не са съгласни с тях, да
внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат
специални условия.
Съгласно чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда- етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия.Според &
1, т.2а от ДР на ЗЕ „битов клиент"
е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща
вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен
газ за собствени битови нужди.
Съгласно разясненията, дадени с т.1 от ТР № 2/17.05.2018 г. по т.д.№ 2/2017
г. на ОСГК изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти /потребители/
на топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие не е изчерпателно.Клиенти на топлинна енергия за
битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153,
ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика,
респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и
същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди за този имот при публично известните общи условия директно с
топлопреносното предприятие.В тази хипотеза третото ползващо лице придобива
качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди /“битов клиент“ по
смисъла на т. 2а пар. 1 ДР ЗЕ/ и като страна по
договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното
предприятие.При постигнато съгласие между топлопреносното предприятие и правен
субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, за сключване на договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване
на одобрените от КЕВР публично извести общи условия, съставляващи неразделна
част от договора, този правен субект дължи цената на доставената топлинна енергия
за собствените му битови нужди.
От събраните по делото доказателства не се установи ответницата да е
собственик, респ. носител на вещното право на ползване върху имота, нито да
ползва имота със съгласието на собственика на имота и да е сключила договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди с топлопреносното
предприятие.Ищецът, чиято е доказателствената тежест, не е установил
ответницата да е подала молба-декларация за откриване на партида за процесния
имот, същата не фигурира като потребител в представените справки за показанията
на измервателните уреди, предоставени от ФДР.Липсват и доказателства кога е
починала наследодателката й и дали ответницата е
отговорна за задълженията й през процесния период в качеството й на наследник
на потребител, респ. за каква част от
задълженията следва да се ангажира отговорността й.
При това положение не е установено, че същата има качеството на потребител
и предявените искове се явяват неоснователни.
Поради съвпадане на крайните изводи
на двете инстанции обжалваното решение следва да се потвърди.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 142114 от 07.07.2020 г. на СРС, 169 с-в, по гр.д.№ 69378/2018 г.
Решението е постановено при участието на „М.Е.“ ООД като трето лице-помагач на страната на ищеца.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.