Р Е
Ш Е Н И Е
гр.София, 06.02.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: БОГДАНА ЖЕЛЯВСКА
Членове: ЕВГЕНИ
ГЕОРГИЕВ
ЕКАТЕРИНА
СТОЕВА
като
разгледа докладваното от съдия Стоева ч.гр.д. № 9880/2019г. по описа на съда и
за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.463 ГПК вр. чл.278 ГПК.
Подадена е жалба
от „Д.К.“ ЕООД ***, присъединен взискател по изп.д.№ 20187810400381 по описа на
ЧСИ Г.Д., против разпределение от 08.05.2019г.
Жалбоподателят
твърди, че за вземането му за сумата 156 952.37лв. се ползва с
привилегията по чл.136, т.4 ЗЗД, тъй като представлява стойността на извършени в
недвижимия имот подобрения с упражнено право на задържане, което било признато
с влязло в сила решение на арбитражния съд, но в нарушение на закона незачетено
от съдебния изпълнител. Твърди също, че при разпределението изкуствено и
неправилно са били завишени сумите за останалите взискатели, оспорва размера на
вземанията на съдебния изпълнител и останалите взискатели за разноски, които
били начислени двукратно, както и оспорва вземанията на Столична община.
Подадена е и
жалба от длъжника „Ф.Г.“ ЕООД, с която твърди, че във вземането на
присъединения взискател „П.Г.“ ЕАД са включени недължими публични задължения от
29 889.88лв. Оспорва това дружество и взискателят ЕТ „К.К.“ да са му
кредитори. Оспорва размера на обявената цена за публична продан на имота, върху
който е осъществено принудителното изпълнение, твърди завишеност на вземанията
на Столична община, както и невярност на начислените разноски по
разпределението поради дублирането им.
Взискателят ЕТ „К.К.“
и присъединените взискатели ДП „Фонд затворно дело“ гр.София, „П.Г.“ ЕАД и „Л.Г.“
ЕООД считат жалбите за неоснователни. Другият длъжник Ф.Р.Г.и останалите
присъединени взискатели не изразяват становище.
Присъединеният
взискател „Л.Г.“ ЕООД е подал молба с искане за спиране на делото по причина,
че предявил иск по чл.464 ГПК против „Д.К.“ ЕООД и „Ф-С.Г.“ ООД за
несъществуване вземането на първото дружество към второто за сумата
156 952.37лв. с образувано и понастоящем висящо т.д.№ 1216/2019г. на СГС,
VІ-16 състав.
Становище по
тази молба са изразили жалбоподателят „Д.К.“ ЕООД и длъжника-жалбоподател „Ф-С.Г.“
ООД, като я намират за неоснователна.
С мотивите си
ЧСИ Г.Д. счита жалбите за неоснователни и излага подробни доводи по всяко от
наведените възражения за незаконосъобразност на разпределението.
Съдът, като взе предвид
становищата на страните и прецени данните по делото намира следното:
Производството
по изп.д.№ 20187810400381 по описа на ЧСИ Г.Д. е образувано по молба на ЕТ „К.К.“
гр.Раднево против „Ф.г.“ ЕООД и Ф.Р.Г.за солидарното заплащане на сумата
39 473лв.-главница, ведно със законната лихва от 09.05.2018г. до
изплащането, 5862.67лв.-лихви за периода 01.10.2016г.-02.05.2018г. и
2 206.71лв.- разноски. Взискателят се легитимира като кредитор с
изпълнителен лист от 14.05.2018г. въз основа издадена заповед за изпълнение по
чл.417 ГПК по гр.д.№ 28919/2018г. по описа на СРС, 170 състав.
С молбата е
поискано налагане запор върху банкови сметки, както и насочване принудителното
изпълнение върху собствен на солидарния длъжник „Ф.г.“ ЕООД недвижим
имот-магазин № 3, находящ се на първи етаж от сграда в гр.София, ж.к.Младост 1,
ул.*****, върху който е наложена и вписана в Агенция по вписванията възбрана.
На основание
чл.456 ГПК към изпълнителното производство са присъединени следните взискатели:
-„Л.Г.“ ЕООД ***
за вземания от 134 105.74лв.-главница, ведно със законната лихва от
24.07.2018г. до изплащането, 5894.26лв.-договорни лихви и 8130лв.-разноски по
изпълнителен лист от 14.08.2018г. издаден по гр.д.№ 48650/2018г. по описа на
СРС, 113 състав. За същите е било образувано изп.д.№ 20188410403190 по описа на
ЧСИ Н.М., с район на действие СГС, с издадено от този съдебен изпълнител
удостоверение по чл.456, ал.2 ГПК;
-ДП „Фонд
затворно дело“ гр.София за вземания от 102 000лв.-главница, ведно със
законната лихва от 12.11.2015г. до изплащането, 19 317.63лв.-договорни
лихви и 6452.60лв.-разноски по изпълнителен лист от 19.02.2019г. издаден по
т.д.№ 7159/2015г. по описа на СГС, ІV-20 състав. Този кредитор е бил
присъединен взискател по изп.д.№ 20188410403190 по описа на ЧСИ Н.М. с издадено
удостоверение по чл.456, ал.2 ГПК;
-„Д.К.“ ЕООД ***
за вземания от 156 952.37лв.-главница, представляваща стойност на
подобрения в имот-магазин № 3 в гр.София, ж.к.Младост 1, ул.*****, вх.1, ет.1,
ведно със законната лихва от 11.10.2018г. до изплащането, 4960лв-арбиртаржна
такса, 354лв.-разноски за производство пред СГС по изпълнителен лист от
12.12.2018г. издаден от СГС въз основа решение от 26.11.2018г. по арбитражно
дело № 3/2018г. на Софийски арбитражен съд при сдружение „Международна
асоциация за правосъдие и арбитраж“ и за вземания от
149 830.56лв.-главница, представляваща дължима сума по споразумение от 04.09.2018г.,
ведно със законната лихва от 19.09.2018г. до изплащането, и 2996.61лв. по
изпълнителен лист от 02.10.2018г. въз основа издадена заповед за изпълнение по
чл.417 ГПК по гр.д.№ 61572/2018г. по описа на СРС, 140 състав. Бил е
присъединен взискател по изп.д. № 20188410403190 по описа на ЧСИ Н.М. с
издадено удостоверение по чл.456, ал.2 ГПК;
-„С.З.П.“ ООД ***
за вземане от 1689.54лв. по изпълнителен лист от 23.03.2018г. издаден от СРС,
който е бил взискател по изп.д.№ 832/2018г. по описа на ЧСИ Г.Д.;
-„П.Г.“ ЕАД ***
за вземане от 179 068.91лв. по изпълнителен лист от 28.02.2018г. издаден
от ОС-Стара Загора и взискател по изп.д.№ 146/2018г. по описа на ЧСИ Г.Д.;
-Столична община
с вземане от 381.05лв.-данък за имота и 2413.30лв.-такса за битови отпадъци.
На 01.08.2018г.
е осъществен опис на собствения на длъжника „Ф.г.“ ЕООД недвижим имот, върху
който насочено принудителното изпълнение-магазин № 3 в гр.София, ж.к.Младост 1,
ул.*****. Изготвена е експертна оценка от вещо лице за пазарната му стойност,
определена на 315 664лв., против която не са постъпили възражения.
Впоследствие по реда на чл.487 и сл. ГПК е проведена публична продан при
начална цена от 252 531лв. с постъпили две наддавателни предложения-от „Д.“
ЕООД и „Д.К.“ ЕООД. С протокол от 23.04.2019г. за обявяване на наддавателни
предложения за купувач на имота на основание чл.492, ал.2 ГПК е обявен „Д.К.“
ЕООД като предложил най-високата цена от 277 999.10лв.
На 08.05.2019г.
съдебният изпълнител извършил разпределение /стр.165/. В него е посочено, че
разноските по изпълнението възлизат общо на 15 040.74лв., в които се
включват начислени такси на ЧСИ по ТТР
към ЗЧСИ и разноски на взискателя ЕТ „К.К.“, описани по основание и размер,
както и разноските за дължими местни данъци и такси от 2794.35лв. или общо
17 835.09лв. От събраната сума в размер на 277 999.10лв. тези
разноски са приспаднати с остатък от 260 164.01лв. Последната е
разпределена пропорционално на взискателите по коефициент спрямо сбора на
всички вземания със суми за получаване, както следва: ЕТ „К.К.“-частично в
размер на 19 029.89лв.; „Л.Г.“ ЕООД–частично в размер на
44 213.74лв.; ДП „Фонд затворно дело“-частично в размер на 48 323.56лв.;
„П.Г.“ ЕАД-частично в размер на 52 783.44лв.; „С.З.П.“ ЕООД-частично в
размер на 498.85лв.; „Д.К.“ ЕООД-частично в размер на 98 330.53лв.; ЧСИ Г.Д.-такси
от 12 014.74лв. с ДДС; разноски за б.ком.10лв. и Столична община за сумата
от 2 794.35лв.
Преди
разпределението жалбоподателят „Д.К.“ ЕООД заявил на съдебния изпълнител, че
вземането му от 156 952.37лв. по изпълнителен лист от 12.12.2018г. на СГС
се ползва от привилегията по чл.136, т.4 ЗЗД. Представено е решение от
26.11.2018г. постановено по арб.д.№ 3/2018г. на Арбитражен съд към сдружение
„Международна асоциация за правосъдие и арбитраж“, с което „Ф.Г.“ ЕООД е
осъдено да заплати на „Д.К.“ ЕООД посочената сума, представляваща стойността на
подобрения извършени в недвижим имот-магазин № 3 в гр.София, ул.*****, вх.1,
ведно със законната лихва от 11.10.2018г. до изплащането и 4960лв. заплатена
арбитражна такса. Със същото решение ответникът е осъден на основание чл.72,
ал.3 ЗС да търпи валидно упражнено в рамките на процеса право на задържане от
ищеца на този имот до заплащане на сумата за подобренията.
При така
установеното от фактическа страна, съдът намира от правна следното:
По искането за
спиране от „Д.Г.“ ЕООД
В производството по чл. 463 ГПК не
се проверява действителното наличие на вземанията на включените в
разпределението взискатели. Такава проверка е предмет на производство по чл.464 ГПК, което жалбоподателят твърди, че е образувал. Предявяването на този иск, съответно
висящността на спора по него, спира единстветно предаването на сумата разпределена
за кредитора с оспореното вземане, което съдебният изпълнител ще съобрази при
влязло в сила разпределение. Спорът дали в случая изготвеното разпределение е
законосъобразно и дали следва да влезе в сила така, както е изготвено от
съдебния изпълнител, включително с оглед наличието на привилегия на някой от
взискателите и реда им, каквито съображения са изтъкнати в жалбата, се
разрешава по чл. 463 ГПК без оглед на това как ще приключи исковия процес по
спора относно съществуването на някое вземане, включено в това разпределение.
Следователно изходът на т.д.№ 1216/2019г. на СГС не е от значение на
законосъобразността на извършеното разпределение по изпълнителното дело и няма преюдициален
характер. В случай, че искът бъде уважен, заделената сума подлежи на ново
разпределение. Предвид това искането за спиране следва да се остави без
уважение.
По
жалбите на присъединения взискател „Д.К.“ ЕООД и на длъжника „Ф.г.“ ЕООД“
Жалбите са
подадени в срока по чл.462, ал.2 ГПК, от легитимирани лица и против подлежащо
на обжалване действие на съдебния изпълнител, поради което са процесуално
допустими. Разгледани по същество са
неоснователни.
Правото
на задържане по чл.72, ал.3 ЗС е акцесорно, обезпечително /залогоподобно/ право
на владелеца-кредитор срещу собственика-длъжник, което е обусловено от съществуването
на непогасено вземане за подобрения или разноски. Последиците от упражняването
му са отказ или отлагане изпълнение на задължението да върне вещта до заплащане
на цялото вземане и привилегия по чл.136, ал.1, т.4 ЗЗД за предпочтително
удовлетворяване от стойността на задържаната вещ. За да настъпят тези последици
владелецът трябва да се позове на него и да е съдебно признато. Вземането на
владелеца за подобрения и разноски за имот има облигационен характер и няма пречка
претенцията за заплащането им да бъде разгледана от арбитражен съд /арг. чл.19 ГПК/, решението на който се ползва със същата сила, както съдебното решение
/чл.404, т.1 ГПК/. Той е компетентен да се произнесе и по релевирано заедно с
иска право на задържане с оглед акцесорния му характер. В случая вземането на
жалбоподателя като добросъвестен владелец за подобрения в имота, предмет на принудителното
изпълнение, на стойност 156 952.37лв. е присъдено с решение от
26.11.2018г. на арбитражен съд, с което е признато и правото му да го задържи до
заплащане на сумата.
Правото
на задържане се изразява във възможността владелецът-кредитор да откаже да
предаде имота до пълното погасяване на задължението за подобрения и в това се
изразява обезпечителната му функция. Но правото възниква само ако и съществува
докато имотът е в негово държане, т.е. необходим елемент от фактическия състав
е владелецът-кредитор да упражнява фактическа власт върху задържания имот. Поради
това за да е налице привилегията за предпочтително удовлетворение по чл.136,
ал.1, т.4 ЗЗД не е достатъчно правото на задържане да е съдебно признато, но трябва
и да съществува, т.е. задържащият да упражнява фактическа власт върху имота,
предмет на принудителното изпълнение. В съдебната практика /ТР №
48/03.04.1961г., ОСГК на ВС/ се приема, че правото на задържане не е вещно, а
лично, поради което със загубване на владението то се погасява, а това влече и
отпадане привилегията по чл.136, ал.1, т.4 ЗЗД.
Не
е спорно, че продадения на публична продан имот принадлежи на длъжника „Ф.г.“
ЕООД и е вписан в търговския регистър като адрес на управление на дружеството.
От данните по изпълнителното дело е видно, че от образуването му на
28.05.2018г. и в течение на цялото производство този длъжник е получавал всички
призовки и съобщения на адреса, на който се намира имота /връчването е било
осъществявано лично на управителя на дружеството Ф.Р.Г./. На този адрес
длъжникът е получавал и книжата в рамките на настоящото производство. При
извършването на описа, видно от съставения протокол /стр.87/ достъп до имота е бил
осигурен от управителя на дружеството с направена констатация на място, че е
преустроен от магазин на офис, както и същият назначен за пазач съобразно
чл.486 ГПК. По време на описа не е установено в имота да се намира трето лице,
нито такова е присъствало на това действие. Тези данни дават основание на съда
да приеме, че в течение на цялото изпълнително производство, включително и към
деня на разпределението имотът е бил във владение на длъжника, което изключва
жалбоподателят „Д.К.“ ЕООД да е
упражнявал фактическа власт. Изводът не се опровергава от постановеното решение
на арбитражния съд, с което е признато правото на задържане, защото въз основа
на него факта на владението не се презюмира. Самото решение не е представено в
цялост, като липсват мотивите отнасящи се до заявеното право на задържане, т.е.
въз основа на какви фактически обстоятелства и какви правни доводи арбитражният
съд е признал това право и по-специално дали към деня на решението този жалбоподател
е бил във владение на имота. Допълнително следва да се посочи, че арбитражното
производство и решението по него следват по време образуването на
изпълнителното дело, а данните от последното сочат, че фактически имотът е бил в
държане на длъжника отпреди и това фактическо положение не е било променено.
Жалбоподателят не твърди, а и доказателства да е упражнявал към арбитражното решение и към деня на
разпределението фактическа власт върху имота не са представени. Следователно
вземането му за сумата 156 952.37лв. не се ползва с привилегията за
предпочтително удовлетворение по чл.136, ал.1, т.4 ЗЗД, поради което жалбата в
тази част е неоснователна.
Начислените
такси по изпълнението са подробно описани по основание и размер в
разпределението. Те съответстват напълно на ТТР към ЗЧСИ и за тях съдебният
изпълнител в рамките на производство е съставял сметки. Посочени са и
разноските на взискателите за адвокатски възнаграждения и платени авансово
такси към ЧСИ, които също съответстват на доказателствата по делото. Твърдението
в двете жалби за дублиране на разноски не е обосновано, а и съобразно данните
по делото е неоснователно.
Оспорването
от длъжника „Ф.г.“ ЕООД на вземания за публични задължения, както и на тези на
първоначалния и присъединен взискател, излизат извън предмета на обжалване на
разпределението по чл.463 ГПК и не подлежат на разглеждане в настоящото
производство. Ако счита, че тези вземания не съществуват пред него е на
разположение отрицателния установителен иск по чл.464 ГПК. Възражението за оценката
на имота, продаден на публична продан също е неотносимо към законосъобразността
на обжалваното действие. Длъжникът е имал възможността да оспори заключението
на вещото лице в срока по чл.485, ал.2 ГПК, което не е сторил.
Водим
от горното съдът
Р Е
Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба на „Д.К.“ ЕООД, ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление ***, присъединен взискател по изп.д.№
20187810400381 по описа на ЧСИ Г.Д., против разпределение от 08.05.2019г.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба на „Ф.г.“
ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление ***, партер, длъжник по изп.д.№
20187810400381 по описа на ЧСИ Г.Д., против разпределение от 08.05.2019г.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искане на „Л.Г.“ ЕООД, ***, за спиране на делото на основание чл.229, ал.1,
т.4 ГПК.
Решението подлежи на обжалване в
едноседмичен срок пред Софийски апелативен съд от връчване препис на страните.
Решението, в частта, с която е
оставено без уважение искане за спиране, има характер на определение и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.