Р Е Ш Е Н И Е
№………./…………….. 2018 г.
Варна
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на четиринадесети
май през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ВАСИЛЕВ
НЕВИН
ШАКИРОВА
при секретар М.на
Иванова,
като разгледа
докладваното от съдия Пенева
въззивно гражданско дело
№ 1196 по описа за 2017 г.,
за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството по делото е въззивно и е образувано по жалба на В.П.А. чрез
адвокат И.Р. против решение № 1074 от 16.03.2017 г., постановено по гражданско
дело № 6378 по описа за 2016 г. на тридесет и четвърти състав на Районен съд –
Варна, с което е осъден въззивника да заплаща в полза на детето В.В.А.чрез неговата майка и законен представител Р.В.К. месечна издръжка в размер на 170 лева, считано от
18.07.2016 г., ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска с падеж първо число
на месеца, за който се дължи издръжка, до настъпване на законна причина за
изменение или прекратяване; осъден е да заплати на в полза на детето В.В.А.чрез неговата майка и законен представител Р.В.К. издръжка в размер на 1 640 лева, дължима за периода от
18.07.2015 г. до 18.07.2016 г.; осъден е въззивника С.В.А.чрез неговата майка и законен представител Р.В.К. месечна издръжка в размер на 170 лева, считано от
18.07.2016 г., ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска с падеж първо
число на месеца, за който се дължи издръжка, до настъпване на законна причина
за изменение или прекратяване; осъден е да заплати на в полза на детето С.В.А.чрез неговата майка и законен представител Р.В.К. издръжка в размер на 1 640 лева, дължима за периода от
18.07.2015 г. до 18.07.2016 г.
Във въззивната жалба се излага, че решението е незаконосъобразно,
неправилно и необосновано, без да се излагат конкретни доводи. Иска се отмяна
на решението в атакуваната му част и постановяване на ново, без също да се конкретизира какво да
бъде то.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция жалбата се поддържа. Не се претендират
разноски.
Постъпила е въззивна жалба от Р.В.К. против решението в следните части:
досежно издръжката в частта на решението, с което са отхвърлени исковете за
заплащане месечна издръжка за всяко едно от двете деца за разликата над 170
лева до 250 лева, както и в частта по отхвърлените искове за издръжка за минало
време за разликата над 1 640 лева до 3 000 лева; досежно определения
режим на лични отношения на бащата с децата В.и С., като режимът да се
осъществява на територията на град Варна, както следва: за времето до
10.05.2017 г. - всяка първа, втора и трета седмица от месеца от 17 часа до 20
часа в петък, като бащата ще взема децата от детското заведение и ще ги връща в
дома на майката и от 09,30 часа до 19 часа в събота, като бащата ще взема и
връща децата от дома на майката; на рождения ден на бащата /24.10./ – от 09,30
часа до 19 часа, като бащата ще взема и връща децата от дома на майката; за
времето след 10.05.2017 г. - всяка първа, втора и трета седмица от месеца от 17
часа в петък до 19 часа в събота, с преспиване, като бащата ще взема децата от
детското заведение и ще ги връща в дома на майката; на рождения ден на децата
/06.02./ – от 12,30 часа до 19,30 часа, двамата родители ще организират заедно
празника и ще присъстват заедно на него; на деня следващ рождения ден на децата
/07.02/ – от 12,30 часа до 19,30 часа, като бащата ще взема и връща децата от
дома на майката; на рождения ден на бащата /24.10./ – от 09,30 часа до 19 часа
на 25.10., като бащата ще взема и връща децата от дома на майката; на всички
национални празници - през първата половина на всяка четна година от 09,30 часа
на 03.03., 01.05., 06.05. и 24.05. до 19 часа на следващия ден, като бащата ще
взема и връща децата от дома на майката; през втората половина на всяка нечетна
година от 09,30 часа на 06.09., 22.09., 01.11. до 19 часа на следващия ден,
като бащата ще взема и връща децата от дома на майката; през коледната ваканция
всяка четна година от 10 часа на 26.12. до 19 часа на 01.01.; през лятната
ваканция от 08,30 часа до на 20.06. до 20 часа на 30.06. и от 08,30 часа на
01.08. до 20 часа на 10.08., като бащата ще взема и връща децата от дома на
майката, а в случай, че бащата отсъства в периода от 01.08. до 10.08. режимът
ще се упражнява от бабата и дядото на децата по бащина линия – С.Н.А.и П.Г.А.,
като се иска да бъде определен режим на лични отношения за следващите две
години, както следва: всяка първа, втора и трета седмица от месеца от 17 часа
до 20 часа в петък, като бащата ще взема децата от детското заведение и ще ги
връща в дома на майката и от 9,30 часа до 19 часа в събота, като бащата ще ги
взема от дома, където се отглеждат, и ще ги връща обратно; на рождения ден на
децата /06.02./ от 12,30 часа до 19,30 часа, като двамата родители ще организират
заедно детския празник и ще присъстват заедно; на деня, следващ рождения ден на
децата, - 07.02. - от 12,30 часа до 19,30 часа, като бащата ще ги взема от
дома, където се отглеждат, и ще ги връща обратно; на рождения ден на бащата
/24.10./ от 9,30п часа до 19 часа, като бащата ще ги взема от дома, където се
отглеждат, и ще ги връща обратно.
Срещу подадената въззивна жалба от А. е постъпил отговор от ответницата, с
който същата се оспорва.
В съдебно заседание това становище се поддържа, като се претендират
разноски.
Въззивните жалби са подадени от лица, легитимирани да
обжалват първоинстанционното решение, като неизгодно за тях. Правото си на
жалба, то са упражнили в срок. Жалбите отговарят на изискванията на член 260 и
член 261 от ГПК. При извършената служебна проверка по валидността на обжалваното решение
съобразно нормата на член 269 от ГПК съдът не открива пороци, водещи до
неговата нищожност или недопустимост.
Настоящият
състав на Варненски окръжен съд, гражданско отделение – първи състав, като съобрази предметните предели на
въззивното производство, очертани в жалбата, и след съвкупна преценка на
събраните по делото доказателства, както и становищата на страните и по
вътрешно убеждение, съобразно член 235 от Гражданския процесуален кодекс, счита
за установено от фактическа и правна страна следното:
В исковата молба ищецът В.П.А. твърди, че
страните са били във фактическо съпружеско съжителство от 2012 г., от което
имат родени на *** г. две деца С. и В.. Твърди се, че страните не живеят
съвместно от месец август 2014 г., като ответницата с двете деца се е
преместила в град Варна. Сочи се, че от месец септември 2014 г. майката не
позволява на ищеца да вижда децата си, възпрепятствайки умишлено опитите му да
осъществи контакт с тях. Излага, че след раздялата на страните, ищецът започнал
често да пътува в чужбина, като при всяко свое връщане се опитвал да види
децата си, носейки им дрехи, обувки и други необходими неща, а майката ги
използвала като разменна монета, поставяйки му условия да дава пари, за да му
позволи да види дъщерите си. Излага, че на 10.05.2016 г. за пореден път опитал
да установи контакт с децата си, като отишъл до детската им градина. Децата му
се зарадвали, но когато К. видяла ищеца с децата, започнала да крещи, че нямал
право да вижда момичетата.
В срока по член 131 от ГПК ответната страна Р.В.К.
е депозирала отговор на исковата молба, в който не оспорва, че страните са във
фактическа раздяла от месец август 2014 г. Оспорва наведените твърдения, че е
умишлено е осуетявала срещите между децата и ищеца, като твърди, че последният
не е търсил информация за близначките по телефон или по друг начин. Първата
среща между бащата е осъществена през месец ноември 2014 г., когато същият
заедно с майка си е дошъл в град Варна, за да ги види. Останал е два дни, като
тя по никакъв начин не се е противопоставяла на контактите му с децата.
Следващото посещение от страна на бащата е осъществено през месец февруари 2016
г., като между двете срещи ищецът не се е обаждал по телефона, за да иска
информация за децата, не е изпращал подаръци на децата за Коледа или личните им
празници, не е заплащал издръжка за момичетата. Излага, че тогава А. е останал
една седмица във Варна, като още на първата срещу между него и децата им е
обещал, че ще прекарва следващите дни с тях. За целта майката ги спряла от
детска ясла, за да могат пълноценно да общуват с баща си и ги подготвила за
това. Твърди, че децата са чакали баща си през деня, но той се появявал вечерно
време, прекарвайки малко време с тях. Излага, че през месец май 2016 г.
получила обаждане по телефона, при което бащата обяснил, че влиза във Варна и
иска да види децата веднага. Ответницата му отказала, тъй като имали
предварителни планове. Ден след този разговор, без да уведоми майката, ищецът
отишъл в детското заведение на децата, където ответницата го заварила да облича
близначките, канейки се да тръгне с тях. К. се уплашила, че може да отведе
децата, въпреки че бащата не познава навиците им и нуждите им. Оспорва
твърдението на ищеца, че е носил дрехи, обувки и други необходими неща за
децата, като твърди, че само веднъж е предоставил обувки и шест клинчета,
четири от които били малки, а другите две – големи. Сочи, че единствено
родителите на ищеца са правили подаръци на децата, но не и техния баща. Същият
не изплащал и издръжка за дъщерите си, въпреки че поел задължение да заплаща
таксата в детското заведение, което посещават.
Няма спор по следните факти и обстоятелства:
1/
Че родители на децата С. и В., родени на *** г., са Р.В.К. и В.П.А.;
2/
Че от месец август 2014 г. родителите са разделени, като децата живеят със
своята майка в град Варна;
3/
Че бащата не е заплащал издръжка за децата от месец юни 2016 г. и понастоящем;
4/
Че бащата не е комуникирал с децата от месец ноември 2016 г.
Видно от приложените по делото писмени
доказателства е, че децата В.и С. от 02.10.2014 г. и към датата на издаване на
удостоверението са посещавали детска ясла № 1 „Щастливо детство“, като
дължимата такса за пълен месец за двете деца възлиза в размер на 72 лева, като
такива са плащани различно за всяко от децата, а сега посещават детска градина
„Слънчева дъга“, като заплатените суми са в зависимост от броя присъствени дни
за месеца – минимум 29,80 лева, максимум 48 лева месечно за всяко дете. Също
така е установено посредством приходни касови ордери, издадени от „Хатор“ ООД и
„Детска фантазия“ ЕООД, че децата посещават курсове, за което също се заплаща.
Приобщени към доказателствения материал по делото са и епикриза от 2015 г.,
касаеща хоспитализиране на детето В.А., както и амбулаторни листи, рецепти и
фискални бонове за закупени медикаменти, от които се установява, че децата през
периода 2015 – 2016 г. са страдали преимуществено от простудни и инфекциозни
заболявания. Представени от Р.К. са и доказателства за закупувани дрехи и
обувки за децата.
Видно от приложено по делото удостоверение от
22.06.2016 г. от Дирекция „Социално подпомагане“ - Варна, че за периода от
01.06.2015 г. до 31.05.2016 г. на Р.К. са изплащани семейни помощи по ЗСПД в
размер на 150 лева месечно. В съдебно заседание, проведено на 28.11.2016 г.
пред ВРС, майката на децата е заявила, че получава детски надбавки и
понастоящем в посочения по-горе размер от 150 лева месечно за двете деца.
От приложената служебна бележка от Областно
пътно управление – Варна се установява, че Р.К. е в трудово правоотношение със
същото за длъжността „главен специалист“ по безсрочен трудов договор, като за
периода месец юни 2015 г. – месец май 2016 г. е получила доход в общ размер на
6893,75 лева, от които 6357,01 лева брутно трудово възнаграждение и 536,74 лева
обезщетение за временна неработоспособност и майчинство.
Ангажирани по делото пред първата инстанция са
гласни доказателства чрез разпит на свидетелите М. В.К. /сестра на ищцата по
насрещната претенция/ и В.П.К./баща на ищцата по насрещната претенция/. От
показанията на свидетелите се установява, че от есента на 2016 г. децата
посещават детска градина, като таксата възлиза в размер на 80 лева за двете
момичета за пълен месец. Наред с това в детското заведение децата посещават
занимания по английски език и народни танци, които се заплащат допълнително –
по 3,50 лева на посещение за дете. Свидетелят К. излага, че тези допълнителни
занимания не са задължителни, но всички деца от групата посещават заниманията
по народни танци, а по-голяма част и тези по английски език. Излагат, че
издръжката на децата е поета от майката, която разчита на помощта на своите
родители. Бащата спорадично е закупувал дрешки на децата, е неговите родители
са предоставяли и финансови средства, като според свидетелката К. същите са
дали сума от 600 лева, а свидетелят К. излага да знае за сума от 100 лева. И
двамата свидетели излагат да знаят от майката на децата, че бащата живее в
Англия, като извод, че това е така правят и от факта, че същият се обажда от
телефон с английски номер.
Пред въззивната инстанция са разпитани като
свидетели С.Н.А./майка на В.А./, от чийто разпит се установява, че почти всеки
месец ищецът я карал да купуват дрешки, книжки и да ги пращат по куриер на
децата, тъй като синът й иска да дава в натура необходимите неща, а не в пари.
Тези неща ответницата ги получавала чрез куриерската филма „Еконт“. На месец
отделяла около 20-30 лева за едно костюмче на дете, отделно за книжки,
шоколади, като тези пари били осигурявани от В., когато имал възможност, и от
нея по негово наставление. Обяснява, че В. не работел може би от година, през
това време намирал временно работа, живеел и се хранел у тях. Свидетелката
идвала с мъжа си във Варна всеки август и преди да дойдат питали от какво имат
нужда децата и какво да им вземат, давали им и по 100 лева. В. идвал във Варна
заедно с тях, а понякога и без тях. Синът й ходел в Англия от време на време и
се връщал, може един месец да стои там и се връщал за два месеца, викали го за
бояджия, шофьор. За съдебното заседание /26.06.2017 г./ синът й се прибрал от
Англия в петък вечерта, а бил заминал горе-долу преди около месец. В Англия
пребивавал при брат си, който живеел в Лондон на квартира. Не се е случвало да
е бил в Англия за повече от 6 месеца.
Също пред въззивната инстанция е разпитана и
свидетелката К.Н.К., водена от ответницата, която заявява, че нейното дете,
родено през същата година, и децата С. и В.растат заедно, поради което много
добре познава какво се случва с нейния живот и с децата й. Знае, че бащата не
помага финансово, както и, че бабата и дядото по бащина линия са помагали,
изпращайки за децата в колети детски дрешки и други неща два пъти /веднъж за
коледните празници и веднъж за рождения ден на децата/, както в рамките на три
години по 100 лева за децата. Знам, че таткото им бил обещал за последния
рожден ден колелета, но все не ги получили. Не й е известно бащата да е пращал
колети по „Еконт“ всеки месец. Не е била свидетел на даване на пари от страна
на бабата. Децата знаели, че имат баща и, че тати ще дойде, когато може, но бащата
нямал достатъчно време, за да идва. Р. й била казвала, че бащата работи в
чужбина, както и е виждала това в социалните мрежи - че има нова приятелка, че
работи в чужбина. Виждала е снимки, от които се вижда, че не е в България.
Пред настоящата инстанция са изслушани и двамата
родители на основание член 59, алинея 6 от СК.
Въззивникът В.А. признава, че не е идвал да види
децата от месец ноември 2016 г., чувал ги по телефона, но обяснява, че по принцип
избягва да идва, за да не стават скандали. Споразумението било да вижда децата
без майката, предпочитал да мине делото и, когато съдът определи, ще идва да ги
вижда и всичко ще е нормално. Счита за необходимо дните, в които ще ги вижда,
да са повече от няколко последователни дни, тъй като не живее във Варна и не може
да идва всяка събота и неделя. Заявява, че може да идва на два месеца за 3-4
дни, тъй като има къде да живее във Варна и може да им създаде условия, които са
осигурени от партньорката, с която живее. Докато свикнат децата и ако имат
нужда, ще ги връща веднага на майката, защото не иска да си мъчи децата. Признава,
че не знае много за децата - какво обичат да ядат, какво не обичат, но когато
попитал майката, тя му отговаряла, че ще разбере, когато му дойде времето. Обжалва
единствено сумата на издръжката, защото в момента не работи и наистина няма
възможност да плаща в този размер. Не е съгласен режимът на лични отношения с
децата да протича с майката, защото тя му казвала какво да прави с децата и той
не можел да вземе никакво решение.
Р.К. намира, че при положение, че бащата не
работи и живее в С., а има партньорка, която живее във Варна, той може да живее
тук, за да е по-близо до децата и да може да ги вижда. Твърди, че бащата дори
не иска да разговаря с нея относно режима на децата и предпочитанията им; когато
излизат, изобщо не питал нищо – какво харесват, какво не харесват. Дори и тях
не питал какво са правили в градината, какво са учили. Единствено им казвал
колко много ги обича и им купувал разни неща. Обичта му се изразявала в това да
им позволява абсолютно всичко. К. излага, че се опитвала да им създава навици и
режим, но той им позволявал всичко, а тя ставала лошата. Ако поискали нещо, им
отговарял, че мама не дава.
По жалбата на В.А.
Според задължителна съдебна практика на ВКС,
установена с Постановленията на Пленума на
ВС № 5 от
16.11.1970 г. и № 5 от 31.11.1981 г. се приема, че нуждите на лицата, които имат право на
издръжка, се определят съобразно с обикновените условия на живот за тях, като
се вземат предвид възрастта, образованието и другите обстоятелства, които са от
значение за конкретния случай, а възможностите на лицата, които дължат издръжка
се определят от техните доходи, имотното им състояние и квалификация. Двамата
родители дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца съобразно с
възможностите на всеки от тях поотделно, като се вземат предвид и грижите на
родителя, при когото се отглежда детето. Размерът на издръжката следва да
съдейства за правилното развитие, възпитание и отглеждане на детето, за
покриване на нуждите така, както те биха били задоволени, ако родителите живеят
заедно.
Въззивният съд намира, че възможностите на родителят, дължащ издръжка,
е обективен показател и се
определя от доходите му, квалификация, имотно състояние, обстоятелството дали
има други деца, за които също е длъжен да се грижи, но следва да се има предвид
също така, че задължението за даване на издръжка на непълнолетно дете е
безусловно, че и двамата родители дължат издръжка на своите ненавършили
пълнолетие деца съобразно възможностите на всеки от тях поотделно. От значение
е и кой полага непосредствените грижи на родителя за децата, както и трябва да
се отчете изцяло интереса на децата, които следва да живеят така, както, ако
живеят и с двамата си родители. При определяне на конкретния размер на
издръжката следва да се съобразят възможностите на дължащия издръжка, за който
по делото не се установява да е нетрудоспособен и конкретните реални нужди на
децата. Родителите, отговорни за децата, имат първостепенна отговорност да осигурят
в рамките на своите способности и финансови възможности условията за живот,
необходими за развитието им, тоест съдът следва да основава решението си за
издръжката на децата единствено при съобразяване с неговите конкретни нужди и с
възможностите на родителите, без да е ограничен в преценката си от някакви
други предпоставки.
От събраните по делото
доказателства се установи, че децата имат нормалните и обичайни за тяхната
възраст потребности,
тоест нуждаят се от средства за покриване на ежедневни нужди от
храна, облекло, консумативи, такси за детско заведение
и допълнителни занимания, както и средства за посрещане на обичайните заболявания, съпътстващи израстването. С оглед
изложеното въззивният съд намира, че общата издръжка за децата С. и В.следва да
бъде определена на 350 лева за всяко едно от децата, като от тази сума следва да бъде приспадната месечната
помощ за отглеждане на дете по член 7 от Закона за семейните помощи за деца, която майката
получава. Размерът на помощта
съгласно член 61, алинея 7 от Закона за държавния бюджет за 2018 г. във връзка член 7, алинея 6 от ЗСПД е в размер на 75 лева на дете. Месечната стойност на тази помощ се предоставя
за детето и тези средства следва да бъдат използвани за личните му нужди и издръжка, респективно приспаднати от общия размер на издръжката за всяко дете.
Определеният общ размер на
необходимата издръжка следва да се разпредели между двамата родители съобразно критериите на
член 143, алинея 1 от СК, а именно техните възможности и материално състояние.
Майката има средномесечен доход от трудово правоотношение в размер на 575 лева.
Тя е тази, която полага непосредствените и перманентни грижи за двете
близначки, в които бащата не участва по никакъв начин от две години. По делото
в хода на съдебното дирене и пред двете инстанции не се събраха доказателства за реализирани доходи от страна на бащата. Ищецът
е навел в исковата молба фактически твърдения, че след раздялата на страните той
често пътува в чужбина. Отчитайки този факт, съдът приема, че същият разполага
с достатъчно средства, за да си позволи пътуванията. От друга страна
разпитаната пред въззивната инстанция свидетелка К. А. потвърждава, че той ходи
в Англия от време на време, където го викат за бояджия, шофьор, като за
съдебното заседание, проведено на 26.06.2017 г. /понеделник/ се прибрал в
петък, а бил заминал около месец преди това. Свидетелката обяснява, че не се е
случвало да се задържи в Англия повече от 6 месеца. Изложените твърдения от А.
в исковата молба кореспондират с показанията на неговата майка, поради което и
настоящият състав на съда приема, че същият реализира доходи в Англия, които са
поне в минималния за тази държава размер – около 2 500 лева /37,5 работни
часа на седмица х 7,83 паунда на час/ или е в състояние да реализира такива. Не
се доказа от събраните по делото писмени доказателства, твърдението на бащата,
че е заплащал издръжка чрез своите родители, както и че същите редовно са
изпращали на децата издръжка в натура по поръчение на сина си. От представеното
писмо от „Еконт експрес“ ООД е видно, че майката на въззивника А. е изпратил
две пратки с получител Р.К. – на 27.02.2017 г. с посочване, че съдържа багаж, и
на 12.04.2017 г. с посочване, че съдържа храна.
Поради това съдът счита, че бащата е в състояние
да заплаща издръжка за всяко
от децата в размер на 170 лева месечно. Остатъкът от издръжката в размер на 105 лева следва да бъде поет от майката.
Посоченият размер на издръжката от 170 лева месечно е подходящ и за претендирания минал период с оглед на вече
изложените съображения, при което общо дължимият размер на издръжката за времето от 18.07.2015 г. до 18.07.2016 г. възлиза в размер на 2 040 лева. От тази сума
следва да бъде приспадната признатата от ищцата по насрещната претенция част от
издръжката, която бащата е давал или сумата от 400 лева за дете. При това
положение исковете следва да бъдат уважени за сумата от 1 640 лева за всяко
едно от децата.
Поради изложеното решението в частите му досежно
издръжката /за минал период и за бъдещ/ следва да бъде потвърдено, тъй като
крайните изводи на двете инстанции съвпадат.
По
жалбата на Р.К.
Въззивният съд вече изложи мотиви досежно
размера на издръжката за двете деца, поради което не е необходимо да ги повтаря
отново.
В
настоящия случай родителите на децата са постигнали съгласие относно местоживеенето им, упражняването на родителските права
и личните отношения с тях,
което районният съд е намерил, че защитава интересите на родените от съжителството им деца
и е утвърдил същото, както следва: за времето до 10.05.2017 г. - всяка
първа, втора и трета седмица от месеца от 17 часа до 20 часа в петък, като
бащата ще взема децата от детското заведение и ще ги връща в дома на майката и от 09,30 часа
до 19 часа в събота, като бащата ще взема и връща децата от дома
на майката; на рождения ден на бащата /24 октомври/ – от 09,30 часа до
19 часа, като бащата ще взема и връща децата от дома на
майката; за времето след
10.05.2017 г.: всяка първа, втора и трета седмица от месеца от 17 часа в петък до 19
часа в събота, с преспиване, като бащата ще взема децата от детското заведение
и ще ги връща в дома на майката; на рождения ден на децата /06 февруари/ – от
12,30 часа до 19,30 часа, двамата родители ще организират заедно празника и ще
присъстват заедно на него; на деня следващ рождения ден на децата /7 февруари/
– от 12,30 часа до 19,30 часа, като бащата ще взема и връща децата от дома на
майката; на рождения ден на бащата /24 октомври/ – от 09,30 часа до 19 часа на
25 октомври, като бащата ще взема и връща децата от дома на майката; на всички
национални празници - през първата половина на всяка четна година от 09,30 часа
на 3 март, 1 май, 6 май и 24 май до 19 часа на следващия ден, като бащата ще
взема и връща децата от дома на майката; през втората половина на всяка нечетна
година - от 09,30 часа на 6 септември, 22 септември, 1 ноември до 19 часа на
следващия ден, като бащата ще взема и връща децата от дома на майката; през
коледната ваканция - всяка четна година от 10 часа на 26 декември до 19 часа на
1 януари; през лятната ваканция - от 08,30 часа до на 20 юни до 20 часа на 30
юни и от 08,30 часа на 1 август до 20 часа на 10 август, като бащата ще взема и
връща децата от дома на майката, а в случай, че бащата отсъства в периода от 1
до 10 август, режимът ще се упражнява от бабата и дядото на децата по бащина
линия – С.Н.А.и П.Г.А..
В утвърденото споразумение страните и
първоинстанционният съд са съобразили, че бащата не е виждал децата от месец
ноември 2016 г., е постановен един режим до 10 май 2017 г. и друг – след
10.05.2017 г. Доколкото в така определения преходен период режим на лични
отношения между бащата и децата не е осъществяван, а и понастоящем не се
осъществява, съдът намира, че следва да постанови нов преходен период, за да могат
децата да възстановят постепенно връзката си с бащата, като преходът да бъде до
края на 2018 г. В тази връзка режимът на лични отношения следва да бъде такъв,
какъвто страните са договорили, но като се отчете посоченото досежно
необходимостта от адаптиране на децата, да се измени решението на
първоинсстанционния съд в посочения смисъл.
По разноските
Въззиваемата Р.К. е претендирала разноски,
сторени от нея пред настоящата инстанция, които са в размер на 812,50 лева
съобразно представения списък по член 80 от ГПК и доказателства за извършването
им. От договора за правна защита и съдействие не е възможно да бъде определено
на всеки от исковете - предмет на въззивното производство - каква част от
заплатеното адвокатско възнаграждение съответства. Следва да бъде прието, че за
шестте иска /издръжка за минал период, издръжка за бъдещ период, определяне
режим на лични отношения досежно двете деца/ възнаграждението е заплатено по
равно.
За
всеки един от двата неоценяеми искове минималния размер на възнаграждението
съгласно член 7,
алинея 1, точка 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения е 300 лева. По исковете за
издръжка обаче сумата за адвокатското възнаграждение не се определя съгласно член 7, алинея 1, точка 6 от
наредбата, доколкото в нея се визира
възнаграждението на адвоката повереник на ответник по иск за издръжка, а според
член 7, алинея 2 от същата наредба, което изчислено съобразно цитираната
разпоредба е много над платената от К. сума от 800 лева за адвокатско
възнаграждение. След като въззивната жалба на В.А. не е уважена по четирите
иска, а въззивната жалба на Р.К. е уважена частично, то дължимият размер на
разноските е над 800 лева, каквото е заплатено. В тази връзка следва да бъде
посочено, че съставът намира за неоснователно направеното възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от Р.К..
По изложените съображения и на основание член
271, алинея 1 от ГПК, настоящият състав на въззивния съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1074 от 16.03.2017 г.,
постановено по гражданско дело № 6378 по описа за 2016 г. на тридесет и
четвърти състав на Районен съд – Варна, в следните обжалвани части: с която е
осъден В.П.А. да заплаща в полза на детето В.В.А.чрез неговата майка и законен
представител Р.В.К.
месечна издръжка в размер на 170 лева, считано от 18.07.2016 г., ведно
със законната лихва върху всяка закъсняла вноска с падеж първо число на месеца,
за който се дължи издръжка, до настъпване на законна причина за изменение или
прекратяване; с която е
осъден да заплати на в полза на
детето В.В.А.чрез
неговата майка и законен представител Р.В.К. издръжка в размер на 1 640 лева, дължима за периода от 18.07.2015
г. до 18.07.2016 г.; с която е осъден да заплаща в полза на детето С.В.А.чрез
неговата майка и законен представител Р.В.К. месечна издръжка в
размер на 170 лева,
считано от 18.07.2016 г., ведно
със законната лихва върху всяка закъсняла вноска с падеж първо число на месеца,
за който се дължи издръжка, до настъпване на законна причина за изменение или
прекратяване; с която е
осъден да заплати в полза на
детето С.В.А.чрез
неговата майка и законен представител Р.В.К. издръжка в размер на 1 640 лева, дължима за периода от 18.07.2015
г. до 18.07.2016 г.
ОТМЕНЯ решение № 1074 от 16.03.2017 г.,
постановено по гражданско дело № 6378 по описа за 2016 г. на тридесет и четвърти
състав на Районен съд – Варна, в частта, с която е определен режим на
лични отношения на бащата В.П.А. с децата В.В.А.и С. В.
А., като режимът
да се осъществява на територията на град Варна, както следва: за времето до
10.05.2017 г. - всяка първа, втора и трета седмица от месеца от 17 часа до 20
часа в петък, като бащата ще взема децата от детското заведение и ще ги връща в
дома на майката и от 09,30 часа до 19 часа в събота,
като бащата ще взема и връща децата от дома на майката; на рождения ден на
бащата /24 октомври/ – от 09,30 часа до 19 часа, като
бащата ще взема и връща децата от дома на майката; за времето след 10.05.2017 г.: всяка първа, втора и
трета седмица от месеца от 17 часа в петък до 19 часа в събота, с преспиване,
като бащата ще взема децата от детското заведение и ще ги връща в дома на
майката; на рождения ден на децата /06 февруари/ – от 12,30 часа до 19,30 часа,
двамата родители ще организират заедно празника и ще присъстват заедно на него;
на деня следващ рождения ден на децата /7 февруари/ – от 12,30 часа до 19,30
часа, като бащата ще взема и връща децата от дома на майката; на рождения ден
на бащата /24 октомври/ – от 09,30 часа до 19 часа на 25 октомври, като бащата
ще взема и връща децата от дома на майката; на всички национални празници -
през първата половина на всяка четна година от 09,30 часа на 3 март, 1 май, 6
май и 24 май до 19 часа на следващия ден, като бащата ще взема и връща децата
от дома на майката; през втората половина на всяка нечетна година - от 09,30
часа на 6 септември, 22 септември, 1 ноември до 19 часа на следващия ден, като
бащата ще взема и връща децата от дома на майката; през коледната ваканция -
всяка четна година от 10 часа на 26 декември до 19 часа на 1 януари; през
лятната ваканция - от 08,30 часа до на 20 юни до 20 часа на 30 юни и от 08,30
часа на 1 август до 20 часа на 10 август, като бащата ще взема и връща децата
от дома на майката, а в случай, че бащата отсъства в периода от 1 до 10 август,
режимът ще се упражнява от бабата и дядото на децата по бащина линия – С.Н.А.и П.Г.А.;
и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОПРЕДЕЛЯ режим на
лични отношения на бащата В.П.А. ЕГН ********** с децата В.В.А.ЕГН ********** и С.В.А.ЕГН **********, като режимът да се осъществява на
територията на град Варна, както следва:
за времето до 31.12.2018 г.: всяка първа, втора и трета седмица от
месеца от 17 часа до 20 часа в петък, като бащата ще взема децата от детското
заведение и ще ги връща в дома на майката и от 09,30 часа до 19 часа в събота,
като бащата ще взема и връща децата от дома на майката; на рождения ден на
бащата /24 октомври/ – от 09,30 часа до 19 часа, като бащата ще взема и връща децата
от дома на майката; за времето след 01.01.2019 г.: всяка първа, втора и трета
седмица от месеца от 17 часа в петък до 19 часа в събота, с преспиване, като
бащата ще взема децата от детското заведение и ще ги връща в дома на майката;
на рождения ден на децата /06 февруари/ – от 12,30 часа до 19,30 часа, двамата
родители ще организират заедно празника и ще присъстват заедно на него; на деня
следващ рождения ден на децата /7 февруари/ – от 12,30 часа до 19,30 часа, като
бащата ще взема и връща децата от дома на майката; на рождения ден на бащата
/24 октомври/ – от 09,30 часа до 19 часа на 25 октомври, като бащата ще взема и
връща децата от дома на майката; на всички национални празници - през първата
половина на всяка четна година от 09,30 часа на 03 март, 01 май, 06 май и 24
май до 19 часа на следващия ден, като бащата ще взема и връща децата от дома на
майката; през втората половина на всяка нечетна година - от 09,30 часа на 06
септември, 22 септември, 01 ноември до 19 часа на следващия ден, като бащата ще
взема и връща децата от дома на майката; през коледната ваканция - всяка четна
година от 10 часа на 26 декември до 19 часа на 01 януари; през лятната ваканция
- от 08,30 часа до на 20 юни до 20 часа на 30 юни и от 08,30 часа на 01 август
до 20 часа на 10 август, като бащата ще взема и връща децата от дома на
майката, а в случай, че бащата отсъства в периода от 1 до 10 август, режимът ще
се упражнява от бабата и дядото на децата по бащина линия – С.Н.А.и П.Г.А..
ОСЪЖДА В.П.А. ЕГН ********** *** да заплати на Р.В.К.
ЕГН ********** *** сумата от 812,50 /осемстотин и дванадесет 0,50/ лева,
представляваща сторените от нея разноски за пред въззивната инстанция.
Решението в частта му досежно
издръжката не подлежи на обжалване на основание член 280, алинея 3, точка 2 от
Гражданския процесуален кодекс, а в останалата част може да бъде обжалвано в
едномесечен срок от връчването му на страните с касационна жалба чрез Окръжен
съд – Варна пред Върховен касационен съд по реда на член 280 и следващи от
Гражданския процесуален кодекс.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.