Решение по дело №1174/2020 на Окръжен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

Номер 96 13.04.2021 година Град Бургас

В ИМЕТО НА НАРОДА

Бургаски окръжен съд граждански състав

На единадесети март Година две хиляди двадесет и първа

В открито заседание в следния състав:

Председател: Симеон Михов

Членове:

Съдебни заседатели:

Секретар Стойка Вълкова

Прокурор

като разгледа докладваното от С.Михов

гражданско дело номер 1174 по описа за 2020 година.

Производството по делото е образувано по повод искова молба от О. В Б. с ЕГН **********, с адрес: ***, чрез процесуалния си представител адв.Венцислав Валентинов Ортакчиев от АК-София, със съдебен адрес: гр.София, ул. „Цар Самуил“ № 38, партер, ап.2 против Застрахователна компания „Лев инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Черни връх“ № 51Д, представлявано заедно от изпълнителните директори Мария Масларова – Гъркова, Павел Валериев Димитров и Гълъбин Николов Гълъбов, с посочено от ответната страна седалище и адрес на управление: гр. София 1700, район Студентски, бул. “Симеоновско шосе“ № 67А, чрез адв.С.Р., да бъде осъдено да заплати сумата от 120 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди – претърпени болки, стрес и страдания, причинени от станалото на 27.04.2028 г. ПТП, причинено от Ж. М. Д.– водач на МПС: автобус марка „Фолксваген“, модел „Крафтер“, с ДК № А 97 49 НВ, собственост на „Евелин транс“ ЕООД с ЕИК *********, ведно със законната лихва от 13.03.2020г. до окончателното заплащане на сумата, както и направените по делото разноски. Според изложеното в исковата молба, с влязла в сила на 04.02.2020г. присъда – споразумение от 04.02.2020г. по НОХД № 197/2020г. по описа на ОС-Стара Загора,Ж. М. Д.е бил признат за виновен затова, че на 27.04.2018 г. около 09.00 ч. в Република Сърбия на път А-1 по автомагистрала Белград - Ниш на участъка на пътен възел Парачин - Кюприя, при управление на МПС с рег. № А 97 49 НВ, марка „Фолксваген“, модел „Крафтер“ собственост на „Евелин транс“ ООД, е нарушил правилата за движение, предвидени в чл.42 ал.1 от Закона за безопасността на движението по пътищата на РСърбия и чл.32 §.1 от ЗБДвП на РСърбия и по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на повече от едно лице, на три лица, една от които е О.Б., поради което и на основание чл.343 ал.3, б.“а“, предложение второ, вр.чл.342 ал.1 от НК, вр.чл.373 ал.2 от НПК и чл.55 ал.1, т.1 от НК, съдът го е осъдил на лишаване от свобода за срок от 5 месеца, отложено за изпитателен срок от 3 години и го е лишил от право да управлява МПС за срок от 10 месеца. Последица от причиненото ПТП е средната телесна повреда на Окс.Б. – счупване на лявата мишнична кост и счупване на лявата ключица, което довело до трайно затруднение движението на левия горен крайник за повече от 30 дни. Според твърденията в исковата молба, получила е и охлузване на десен горен крайник. След ПТП, ищцата е била настанена в болница в гр.Ч., където е останала за стационарно лечение до 30.04.2018г. с подробно описани извършени манипулации. Между 01 и 06.05.2018г., Б. е била приета в УМБАЛСМ „Пирогов“ за лечение на лява раменна кост, а между 07 и 10.05.2018г. е пребивавала в УМБАЛСМ „Пирогов“ за лечение на лява ключица. Травмите се отразяват тежко на физическото състояние на Б. – лечението е дълго и болезнено и дори и към момента на подаване на исковата молба, не е напълно възстановена и е налице ограничен обем движение на левия горен крайник. Б. изпитва страх да излиза навън, не спи добре, с изключително ниско самочувствие е.

Отговорността на ответното дружество произтича от сключения договор за застраховка „Гражданска отговорност“ по полица със срок на покритието 31.01.2018 – 31.01.2019 г. Застраховката покривала отговорността на собствениците, ползвателите и държателите на МПС и на упълномощените от тях лица за водачи.

Пълномощникът на ищцата излага становище относно обезщетителния характер на имуществената застраховка „Гражданска отговорност“ и обема на тази отговорност, чиито граници са определени в чл. 51 и чл. 52 от ЗЗД, като съгласно чл. 432 от КЗ увредените лица имат право да искат обезщетението пряко от застрахователя при спазване изискванията на чл. 380 от КЗ. Съгласно изискванията на цит. норма, във вр. с чл. 106 от КЗ на 12.12.2019 г. са депозирали пред застрахователя претенции за заплащане на обезщетение в размер на 100 000 лв. По така отправените претенции не е ясно дали са били образувани отделни преписки, по които на основание чл. 499 от КЗ да бъдат определени обезщетения. Предвид това и с оглед предвидената в чл. 498 ал. 3 от КЗ възможност, ищцата счита, че исковата претенция е допустима.

Изрично е посочено в исковата молба, че вредите, които продължава да търпи Б., са в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП, предвид получената средна телесна повреда.

В предоставения срок е постъпил писмен отговор от ответника, с който претенцията се оспорва изцяло както по основание, така и по размер. Първо, ответникът направи възражение за съпричиняване от страна на пострадалата, която е била без предпазен колан и твърди, че ако беше поставила такъв, не би претърпяла толкова сериозни увреждания. Неспазването на чл.137а от ЗДвП от страна на О.Б. е допринесло в значителна степен за получените средни телесни повреди и с оглед разпоредбата на чл. 51 ал. 2 от ЗЗД, размерът на обезщетението следвало да се намали с оглед приетия процент на принос.

Второ, Б. не е изпълнила дадените по образуваната щета с № 0000-1841-19-600756 с писмо изх.№ 10955/ 27.12.2019г. указания за представяне на посочени документи, което е можела да направи предвид постановяването на присъдата – споразумение в рамките на установения в КЗ тримесечен срок. С това е направила невъзможно извънсъдебното уреждане на спора.

Трето, излага се от ответната страна становище относно неоснователността и необосноваността на предявената искова претенция, по смисъла на чл. 52 от ЗЗД. Съгласно трайната практика на ВКС, справедливостта изисква от съда да определя във всеки конкретен случай онзи необходим, но и достатъчен паричен еквивалент, който да възмезди увредените лица за претърпените вреди. Твърди се, че претендираното обезщетение не съответства на изискването за необходимост и достатъчност, с оглед на което е незаконосъобразно (в нарушение на чл. 52 от ЗЗД), необосновано (с оглед конкретните неимуществени вреди) и завишено по размер. В случай, че съдът уважи исковата претенция, би се стигнало до неоснователно обогатяване на ищцата и претендираното обезщетение не би имало възмездителен характер.

В съдебно заседание пълномощникът на ищцовата страна поддържа предявените искове и моли съда да ги уважи в пълен размер като основателни и доказани. В подкрепа на исковете ангажира свидетелски показания. Подробни доводи бяха развити в пледоарията.

В съдебно заседание ответната страна не изпрати процесуален представител, а такъв в нарочна молба заяви, че поддържа направените възражения и моли съда да отхвърли исковете като неоснователни и недоказани.

Съдът след преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази закона, приема за установено от фактическа и правна страна следното.

Съдът счита, че исковата молба е допустима, като предявена пред надлежния съд според чл.105 и чл.104 т.4 от ГПК. От приложената част от кореспонденцията между пострадалия и застрахователя е видно, че е била заведена щета под № 0000-1841-19-600756, като претенцията е с вх.№ 16509/ 12.12.2020г. (л.21 по делото). Исковата молба е постъпила в съда предвид липсата на произнасяне от застрахователя.

Предявеният иск е с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, вр. чл.45, чл.52 и чл.86 от ЗЗД.

Няма спор, че е налице застрахователно правоотношение между ответника и осъдения водач Ж. М. Д.по повод ЗЗГО полица № BG/ 22/ 118000437167 със срок на валидност 31.01.2018 – 31.01.2019 г. (непредставена; справка л.22; 201-202).

Според влязлото в сила съдебно споразумение от 04.02.2020г. по НОХД № 197/2020г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора (приложено в цялост),Ж. М. Д.е бил признат за виновен затова, че на 27.04.2018 г. около 09.00 ч. в Република Сърбия на път А-1 по автомагистрала Белград - Ниш на участъка на пътен възел Парачин - Кюприя, при управление на МПС с рег. № А 97 49 НВ, марка „Фолксваген“, модел „Крафтер“ собственост на „Евелин транс“ ООД, е нарушил правилата за движение, предвидени в чл.42 ал.1 от Закона за безопасността на движението по пътищата на РСърбия и чл.32 §.1 от ЗБДвП на РСърбия и по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на повече от едно лице, на три лица, една от които е О.Б., поради което и на основание чл.343 ал.3, б.“а“, предложение второ, вр.чл.342 ал.1 от НК, вр.чл.373 ал.2 от НПК и чл.55 ал.1, т.1 от НК, съдът го е осъдил на лишаване от свобода за срок от 5 месеца, отложено за изпитателен срок от 3 години и го е лишил от право да управлява МПС за срок от 10 месеца. Няма спор, че ищцата е пътувала в същия автобус, като е имала сключен договор за организирано туристическо пътуване № 583/ 24.01.2018г. с „Евелин Р“ ЕООД (л.17-18) и е заплатила билетите за пътуването (л.19). Приложени са 3 бр. епикризи (л.8-13) и съдебно-медицинско удостоверение (л.14-16) за констатирани наранявания и извършено лечение. Приложена е съставената медицинска документация за престоите на Б. в УМБАЛСМ „Пирогов“ (л.54-198) и справка за извършени прегледи на Б. (л.203-216).

Според заключението на проведената съдебно-автотехническа експертиза (л.251-255), автобусът се е движел със скорост от 80 км/ч. и е бил оборудван фабрично с триточкови колани за всички пътници. Б. е пътувала на единична седалка в дясната страна, втора поред след отварящата се врата. Автобусът е паднал странично на дясната си страна или пострадалата е поела цялата сила на удара. При това, тялото на ищцата не е извършило никакво движение, тъй като е било в най-долната част на автобуса след обръщането му. Възможно е било да е получило удари и от тела и предмети, намиращи се в лявата половина на автобуса. Поставянето или не на предпазен колан е без значение за движението на тялото на пострадалата. Механизмът на станалото ПТП е подробно описан.

В заключението на приетата съдебно-медицинска експертиза (л.288-293), вещото лице д-р Х.Х. е описал констатираните наранявания по тялото съобразно приложената мед.документация и при извършения преглед. Причина за настъпилото счупване на ключицата е пряк удар с торзия, а за охлузванията търкането пряко с асфалта (л.289, зад.2). Счупването на ключицата зараства за около 4-5 седмици, а на раменната кост в дисталната ѝ част за около 3-4 месеца. Към датата на прегледа – 22.02.2021г., поставените плаки все още не са извадени, няма невъзстановени увреди. Вещото лице счита, че описаните увреди са в пряка връзка с претърпяното ПТП.

Според показанията на свидетеля С. Б.– син на пострадалата, след катастрофата в Сърбия, майка му е била в болница там, но без лечение само с обезболяващи и свидетелят после я е докарал с линейка в България, където е била настанена в „Пирогов“. Имала болки и можела само да лежи. Оперирана й била ключицата, поставени пластини и лежала 2 седмици в болницата. След това едната ѝ ръка била обездвижена и 2 месеца не можела да прави нищо сама. И досега има болки и останали белези по тялото, от които ѝ е неудобно. До катастрофата пострадалата не е имала сериозни здравословни проблеми.

Представените доказателства водят до извода за основателност на иска. Съгласно чл. 432 ал. 1 от КЗ, увреденият, спрямо който застрахования е отговорен, има право да иска обезщетението, което му се дължи, пряко от застрахователя. Съгласно чл. 45 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Отговорността на застрахователя произтича от сключената валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, по отношение на автобуса с рег.№ А 97 49 НВ. Механизмът на настъпилото ПТП е бил установен в приетата по делото съдебно-автотехническа експертиза – непротиворечаща на съдебното споразумение (равнозначно на влязла в сила присъда), с които съдът следва да се съобрази и на която се позовава изцяло. Установено е било, че автобусът управляван от Ж.Д. без видима причина се е отклонил надясно, напуснал е пътното платно и движейки се по банкета, след което Д.с рязко завъртане на волана наляво се е опитал да върне автобуса на платното. С това е била нарушена напречната устойчивост на автобуса и той се обърнал на дясната си страна, като се просуркал по настилката около 21 метра. Пътниците са получили увреждания , като по-тежки са тези на пътувалите от дясната страна. Пътувалата от дясната страна О.Б. е получила: - счупване на лявата ключица; - счупване на лявата мишнична кост; - дълбоко охлузване на кожата на десен горен крайник.

В хода на настоящото производство по несъмнен начин се установи, че ищцата е претърпяла болки и страдания, изразяващи се в болки и страдания вследствие на получените увреждания, за причиняването на което вина има Ж.Д. Последният, чрез своите действия, противоправно е причинил описаните увреждания, а с това и неимуществени вреди на ищцата, като съдът приема, че са налице предпоставките на фактическия състав на непозволеното увреждане – деяние, вреда, противоправност на деянието, причинна връзка и вина. Извършеното противоправно действие е довело в крайна сметка до причиняване на ищцата на неимуществени вреди, изразяващи се в психически стрес, болки и страдания. Ответното застрахователно дружество отговаря по силата на валидна към момента на настъпването на ПТП застраховка „Гражданска отговорност“ на автобус с рег.№ А 97 49 НВ, управляван от Ж. Д..

Съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, което не е абстрактно понятие. Последното зависи от преценката на обективни обстоятелства, каквито са характера на увреждането, начина на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено и др. Съдът определи характера на вредите с оглед събраните по делото доказателства, като счита, че иска за присъждане на обезщетение за посочените неимуществени вреди, се явява основателен и следва да го уважи, но частично спрямо претендирания размер. Явно е, че след претърпяното произшествие, О.Б. за дълъг период от време ще изпитва болки, както и траен дискомфорт. От показанията на разпитания свидетел се установи, че пострадалата за дълъг период от време не е могла да извършва обичайните си дейности, тъй като едната ѝ ръка е била обездвижена. И в момента има белези по тялото, вкл.по лицето, които я карат да изпитва срам и нежелание да се среща с хора.

Претърпените болки и страдания от ищцата вследствие на преживяното, съдът преценява че отговарят на сумата от 60 000 лв. За да определи обезщетението в такъв размер, съдът взе предвид и формираната съдебна практика при сходни казуси. Направеното от ответната страна възражение за прекомерност на търсеното обезщетение, беше взето предвид от съда.

Или иска по чл. 432 ал. 1 от КЗ се явява основателен до размера на 60 000 лв., като в останалата част до пълния предявен размер от 120 000 лв. – за разликата от 60 000 лв., се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Направеното възражение от ответната страна за съпричиняване, съдът приема за неоснователно. Както се обоснова вещото лице В.Г., механизмът на настъпилото ПТП и местоположението на пострадалата в този момент напълно изключват възможността за движение на тялото на Б. напред. Това е важно, доколкото триточковите колани, с които е бил оборудван автобусът, имат предназначение и възможност да ограничат движението на тялото само напред и назад, но не и настрани. При обръщането на автобуса на дясната му страна, тялото на Б. е понесло удара пряко, за което говорят и получените увреждания – липсват такива напр. на главата, което би обосновало в значителна степен ролята на предпазния колан. Впрочем липсата на други увреждания обосновава и заключението на съда, че пострадалата е била с поставен предпазен колан по време на удара.

Ищцовата страна претендира на основание чл. 86 от ЗЗД и законната лихва върху присъденото обезщетение за неимуществени вреди от датата, на която ответното дружество е следвало да изплати дължимото обезщетение до окончателното изплащане. Съгласно чл. 493 ал. 1, т. 5 КЗ, застрахователят покрива отговорността на застрахования за причинените на трети лица имуществени и неимуществени вреди, като в този случай той покрива, наред с другото и лихвите по чл. 429 ал. 2, т. 2 КЗ, т.е. лихвите за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при условията на чл. 429 ал. 3 КЗ. В чл. 429 ал. 3 КЗ е предвидено, че застрахователят покрива лихвите, дължими от застрахования само в рамките на застрахователната сума, считано от датата на уведомяването за настъпилото застрахователно събитие от застрахования по реда на чл. 430 ал. 1, т. 2 КЗ или считано от датата на предявяване на застрахователната претенция от пострадалото лице, която от датите е най-ранна. В случая застрахованият дължи лихви за забава по отношение на увреденото лице от момента на деликта, по общото правило на чл. 84 ал. 3 от ЗЗД. Техният размер не би надхвърлил застрахователния лимит, предвид определените размери на обезщетението. След като липсват доказателства за уведомяване на ответника за събитието от самия застрахован, то като момент на дължимост на лихвата за забава следва да се възприеме 12.12.2019 год. – датата, на която ищцата О.Б. е подала заявление за изплащане на застрахователно обезщетение (л.21 – завеждане на заявлението). Заявената дата е 13.03.2020г., която е след завеждането или лихвата е дължима от заявената дата.

На основание чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата, в полза на адвоката, защитавал ищеца, следва да бъде присъдено възнаграждение, предвид оказаната на ищцата безплатна адвокатска помощ на основание сключен договор за правна защита и съдействие (л.232), в който е посочено, че основанието за предоставяне на безплатна помощ е чл. 38 ал. 1 и ал. 2 от Закона за адвокатурата. Или налице е предвиденото основание за присъждане на адвокатско възнаграждение на упълномощения адвокат за осъщественото пред настоящия съд процесуално представителство. Съгласно чл. 38 ал. 2 от ЗА, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение, като съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в Наредбата по чл. 36 ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати. След като адвокатското възнаграждение по чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата се присъжда в полза на процесуалния представител на страната, то с настоящият съдебен акт Застрахователна компания „Лев инс“ АД следва да бъде осъдено да заплати на адв.Венцислав Валентинов Ортакчиев от АК-София, със съдебен адрес: гр.София, ул. „Цар Самуил“ № 38, партер, ап.2 общо сумата от 2330 лв, представляваща адвокатско възнаграждение, определено по правилата на чл. 7 ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/ 09.07.2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съответстващ на уважената част от предявените искове за сумата от 60 000 лв. С оглед регистрацията на пълномощника пред НАП по ЗДДС (л.233), то върху сумата следва да бъде начислен и ДДС или общо дължими са 2796 лв. Сумата е съобразена с приложения списък на разноските по чл.80 от ГПК (л.238).

След като ищцата изцяло е освободена от заплащане на държавна такса и разноски, дължимата държавна такса върху присъденото обезщетение следва да се възложи върху ответника на основание чл.78 ал.6 от ГПК – 2400 лв. Това се отнася и до разноските, внесени от бюджета на съда или това е сумата от 120 лв. за възнаграждения на вещо лице.

Съобразно отхвърлената част от исковете и предвид чл.78 ал.3 от ГПК, Застрахователна компания „Лев инс“ АД има право да получи част от направените разходи за възнаграждение за САТЕ и СМЕ в размер на 197.50 лв. Доказателства за други разноски не бяха приложени, липсва и списък на разноските по чл.80 от ГПК.

Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА Застрахователна компания „Лев инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Черни връх“ № 51Д, представлявано заедно от изпълнителните директори Мария Масларова – Гъркова, Павел Валериев Димитров и Гълъбин Николов Гълъбов, с посочено от ответната страна седалище и адрес на управление: гр. София 1700, район Студентски, бул. “Симеоновско шосе“ № 67А, чрез адв. Станислава Райчева да заплати в полза на О. В. Б. с ЕГН **********, с адрес: ***, чрез процесуалния си представител адв.Венцислав Валентинов Ортакчиев от АК-София, със съдебен адрес: гр.София, ул. „Цар Самуил“ № 38, партер, ап.2 сумата от 60 000 (шестдесет хиляди) лв. по банкова сметка *** *** О. В. Б., като обезщетение за претърпени неимуществени вреди – претърпени болки, стрес и страдания, причинени от станалото на 27.04.2018 г. ПТП, причинено отЖ. М. Д.– водач на МПС: автобус марка „Фолксваген“, модел „Крафтер“, с ДК № А 97 49 НВ, собственост на „Евелин транс“ ЕООД с ЕИК *********, ведно със законната лихва от 13.03.2020г. до окончателното заплащане на сумата, като иска до претендираните 120 000 лв., ОТХВЪРЛЯ като неоснователен.

ОСЪЖДА О. В. Б. с ЕГН **********, с адрес: ***, чрез процесуалния си представител адв.Венцислав Валентинов Ортакчиев от АК-София, със съдебен адрес: гр.София, ул. „Цар Самуил“ № 38, партер, ап.2 да заплати в полза на Застрахователна компания „Лев инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Черни връх“ № 51Д, представлявано заедно от изпълнителните директори Мария Масларова – Гъркова, Павел Валериев Димитров и Гълъбин Николов Гълъбов, с посочено от ответната страна седалище и адрес на управление: гр. София 1700, район Студентски, бул. “Симеоновско шосе“ № 67А, чрез адв. Станислава Райчева сумата от 197.50 (сто деветдесет и седем лв. петдесет ст.) направени по делото разноски.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд – гр.Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:

Номер на акта:	260296
Дата:	13 април 2021 г. (в сила от 17 август 2021 г.)
Съдия:	Симеон Симеонов Михов

Дело:	20202100101174
Тип на делото:	Гражданско дело
Дата на образуване:	29 май 2020 г.

Решение по дело №1174/2020 на Окръжен съд - Бургас

Съдържание на акта