РЕШЕНИЕ
№
/ 15.12. Година
2015 гр. С.З.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
На
17.11.2015г., в публично заседание, в следния състав:
СЪДИЯ: ХРИСТО
СИМИТЧИЕВ
и секрекар Д.И., като разгледа докладваното от
съдията Симитчиев т.д. № 111 по описа за
2015 година, за да се произнесе, съобрази:
Производството е по реда
на чл.365 и сл. ГПК.
Образувано е по искова
молба, подадена от “И.Г.” ООД – гр. С.З., ЕИК ***, представлявано от управителя
В.П. Т., чрез пълномощника си адвокат А.С., против Д.П.П. от гр. С.З., ЕГН **********.
1.
Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения.
Ищецът твърди, че на
23.04.2014г., е предоставил на ответницата заем в размер на 45 000 лева, с
краен срок за издължаване 23.04.2016г. Договорът за паричен заем бил
материализиран в Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека №191, т.II,
рег.№4516, дело №297 от 23.04.2014г. на нотариус Д.Н., рег.№ 181 вписан в
регистъра на НК на РБ. Съгласно
уговореното, ответницата дължала и месечна лихва в размер на 3% върху заемната
сума, издължаването на която следвало да стане на равни месечни вноски, платими
до 30-то число на всеки календарен месец, като за първия месец, сумата била 315
лв, а за всеки следващ – по 1350 лв. В договора заемополучателят изрично
заявил, че към момента на подписването му, е получил сумата изцяло и в брой.
Забавата на плащането на която и да е месечна лихва с повече от 30 дни и/или
неизпълнението на други задължения по договора за заем правили предсрочно
изискуемо цялото парично вземане, като при неплащане на три месечни вноски, ответницата
щяла да дължи неустойка в размер на 50% от цялата получена сума и заемът щял да
стане изцяло и предсрочно изискуем.
Твърди се, че тъй като
длъжницата била изплатила месечна лихва от 3% само за м.април - 315 лева, за м.
май - 1350 лева и частично плащане на лихвата за м. юни 2014г. - 1335 лева, а
по отношение на остатъкът от 15 лева лихва за м.юни 2014г., както и дължимите
лихви за периода от месец юли 2014г. до месец октомври 2014г., ответницата не
била изпълнявала задължението си да плаща уговорените вноски, заемодателят бил
принуден да й изпрати нотариална покана за доброволно изпълнение per. № 13407,
т.ІІІ, № 63 от 20.10.2014г. чрез нотариус Делчо Недялков, за изплащане на
дължимата сума в общ размер на 72 915 лева, от които: сумата в размер на 45 000
лева - главница, 22 500 лева - еднократна неустойка и 5 415 лева - лихва за пет
месеца върху заемната сума. Също така е била поканена да се яви в кантората на
нотариус Д.Н., за да заяви ще плати ли дължимата сума и по какъв начин.
Съставен бил констативен протокол акт № 93, т.ІІІ, per. № 14091 от 03.11.2014г.
на нотариус Д.Н., в който било удостоверено, че ответницата не се явила и не
погасила задълженията си по договора.
Предвид изложеното, заемодателят
бил принуден да поиска от съда по реда на чл.417 от ГПК да му бъде издадена
заповед за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист за дължимата му
сума от общ размер на 72 915 лева, от които: сумата в размер на 45000 лева - главница,
22500 лева - еднократна неустойка и 5415 лева - лихва за пет месеца върху
заемната сума. По това заявление било образувано ч.гр.д. №4783/2014г. по описа
на PC С.З. и съдът разпоредил ответницата да заплати сумата 45 000 лева -
главница, с 22 500 лева еднократна неустойка, с 5 415 лева лихва за периода от
01.06.2014г. до 30.10.2014г. върху заемната сума, законната лихва върху горната
сума от 13.11.2014г. до изплащане на вземането, както и сумата 7 303,50 лева
разноски по делото. Издадена била заповед за изпълнение и изпълнителен лист от
17.11.2014г. по ч.гр.д. № 4783/2014г. по описа на СтPC.
Тъй като в законния срок,
ответницата подала писмено възражение, че не дължи изпълнение на вземането по издадената
заповед за изпълнение, за ищеца се пораждал правен интерес от завеждане на иск
за установяване на вземането му по отношение на ответника.
Ето защо се иска съдът
да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на Д.П.П.,
ЕГН ********** *** съществуването на вземането на “И.Г.” ООД, ЕИК: ***, със
седалище и адрес на управление: гр. С.З.***, представлявано от управителя В.П. Т.,
представляващо неизпълнено парично задължение по договор за заем,
материализиран в нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 191, т.II.
per.№ 4516, дело № 297 от 23.04.2014г. на нотариус Д.Н., за сумата 45 000 лева
– главница, с 22 500 лева еднократна неустойка, с 5 415 лева лихва за периода
от 01.06.2011г. до 30.10.2014г. върху заемната сума, законната лихва върху
горната сума от 13.11.2014г. до изплащане на вземането, както и сумата 7 303.50
лева разноски по делото, за което вземане е издадена заповед за изпълнение от
17.11.2014г. по ч.гр.д.№ 4783/2014г. по описа на СтРС.
Ответницата
Д.П. е депозирала писмен отговор, в който заявява, че счита исковата молба за допустима, но неоснователна. Заявява, че
сумата в размер на 72 915лв., за която е заведена исковата молба, не отговаряла
на обективната действителност, тъй като сума в размер на 1100лв., представляваща
лихви за периода от 01.06.2014г. до 31.07.2014г., била изплатена съгласно
вносни бележки №0032823/14.10.2014г. и №00731920/27.10.2014г. Посочва също, че
въз основа на цялата посочена сума, били начислени съдебно деловодните разноски
и разноски по ИД, такса по т.26 за ЧСИ с включен ДДС, както и други суми. Проведеният
търг от ЧСИ за продажба на апартамент също бил въз основа на тези суми. Счита, че неустойката е прекалено завишена, тъй като
от продажбата на апартамента кредитът бил изплатен, както и че противоречи на добрите нрави. Заявява, че определената лихва 36% годишно също била
прекомерно висока.
2.
Правна квалификация на иска, на правата и възраженията:
Предявени са обективно
съединени искове с квалификация по чл.422 във връзка с чл.415 от ГПК, вр.
чл.240, ал.1 и ал.2 ЗЗД и чл.92 ЗЗД. Ответникът възразява за нищожност на
клаузата за неустойка поради противоречие с добрите нрави и като прекомерна.
Съдът,
като взе предвид становищата и възраженията на страните, в съвкупност с
доказателствата по делото, прие следното:
По делото не е спорно,
че е сключен процесния договор за заем при посочените в ИМ условия и че сумата
от 45000 лв е предадена на ответницата.
Видно
от представената с ИМ нот. покана от 20.10.2014г., адресирана до ответника,
връчена й чрез нот.Д.Н., по реда на чл.47, ал.1, вр. ал.5 ГПК, чрез залепване
на уведомление на 20.10.2014г. на постоянния й адрес, с изтичане на 2-седмичния
срок от залепването на 03.11.2014г., ищцовото дружество е уведомило
ответницата, че заемът по договор №СЗ-1422 от 23.04.2014г., сключен помежду им,
е предсрочно изискуем, поради неизпълнение на задължението й да заплаща
утоворените месечни лихвени вноски за 3 месеца, вследствие на което дължи на
дружеството главницата от 45000 лв, неустойка по договора поради неплащане на 3
лихвени вноски в размер на 50% от заемната сума – 22500 лв, както и дължимите
лихви за 5 месеца от 3% върху главницата месечно, в размер на общо 5415 лв. С
поканата й е даден 7-днвен срок да плати посочените задължени по договора,
както й на 03.11.2014г. да се яви в кантората на нот. Недялков да заяви дали и
как ще плати дължимите по договора суми.
По
отношение на възраженията на длъжника за нищожност на неустоечната клауза в
договора с ищеца, поради противоречие с добрите нрави, за да се прецени дали е
налице такова противоречие, е необходимо да се изследва конкретната клауза,
като релевантен за тази преценка се явява момента на сключване на договора. В
случая, следва да се има предвид и задължителните указания по приложението на
закона, дадени с Тълкувателно решение № 1/2009 г. от 15 юни 2010 г. на ОСТК на
ВКС, по т.3, по въпроса „В кои случаи и при какви предпоставки уговорката в
приватизационните и търговските договори за неустойка ще е нищожна поради
накърняване с договора на добрите нрави (чл.26 ал.1 ЗЗД)?”, а именно:
„Автономията на волята на страните да
определят свободно съдържанието на договора и в частност да уговарят неустойка
е ограничена от разпоредбата на чл. 9 ЗЗД в две посоки: съдържанието на
договора не може да противоречи на повелителни норми на закона, а в равна
степен и на добрите нрави. В този смисъл ограничението се отнася както за
гражданските, така и за приватизационните договори, а също и за търговските
сделки - арг. от чл.288 ТЗ.
Добрите нрави са морални норми, на които законът е придал
правно значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с
тази на противоречието на договора със закона (чл. 26, ал.1 ЗЗД). Добрите нрави
не са писани, систематизирани и конкретизирани правила, а съществуват като общи
принципи или произтичат от тях, като за спазването им при иск за присъждане на
неустойка съдът следи служебно.
Един от тези принципи е принципът на справедливостта, който
в гражданските и търговските правоотношения изисква да се закриля и защитава
всеки признат от закона интерес.
Условията и предпоставките за нищожност на клаузата за
неустойка произтичат от нейните функции, както и от принципа за справедливост в
гражданските и търговските правоотношения. Преценката за нищожност на
неустойката поради накърняване на добрите нрави следва да се прави за всеки
конкретен случай към момента на сключване на договора, а не към последващ
момент, като могат да бъдат използвани някои от следните примерно изброени
критерии:
*
естеството им на парични или на непарични и размерът на задълженията,
изпълнението на които се обезпечава с неустойка;
* дали
изпълнението на задължението е обезпечено с други правни способи-поръчителство,
залог, ипотека и др.;
* вид на
уговорената неустойка (компенсаторна или мораторна) и вида на неизпълнение на
задължението - съществено или за незначителна негова част;
*
съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните от
неизпълнение на задължението вреди;
При конкретната преценка за нищожност на неустойката могат
да се използват и други критерии, като се вземат предвид конкретните факти и
обстоятелства за всеки отделен случай.
Неустойката следва да се приеме за нищожна, ако единствената
цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции. Прекомерността на неустойката не я прави a
priori нищожна поради накърняване на добрите нрави.
Прекомерността на неустойката се преценява към момента на
неизпълнение на договора, чрез съпоставяне с вече настъпилите от неизпълнението
вреди.
С оглед горното, съдът
намира, че процесната неустоечна клауза, с която е предвидено, че при забава на
плащането на 3 лихвени вноски, т.е. на общо 4050 лв възнаградителни лихви, заемополучателят
дължи неустойка в размер на 22500 лв, очевидно противоречи на добрите нрави,
тъй като нарушава принципите за справедливост и добросъвестност.
На първо място, още към
датата на сключване на договора, при предварително определени по размер месечни
лихвени вноски, е било ясно, че между размерът на неизпълнението и предвидената
неустойка в размер на 50 % от заемната сума, е налице огромна несъразмерност.
Като се извърши
съпоставка на процесната клауза по примерно дадените в цитираното ТР критерии, се
налага извод, че освен голямата диспропорция между размерът на задълженията,
изпълнението на които се обезпечава с неустойката и размерът й, в случая
изпълнението на задължението е обезпечено с други правни способи – ипотека.
Също така, видът на уговорената неустойка не е компенсаторен, а наказателен, уговорена е огромна нееустойка за неизпълнение
на незначителна част от задължението, като съотношението между размера на
уговорената неустойка и очакваните от неизпълнение на задължението вреди
очевидно не съотвества на принципите за справедливост, добросъвестност и
недопускане на неоснователно обогатяване на участниците в търговския оборот.
По изложените
съображения, съдът намира, че неустоечна клауза, с която в сключения между
страните договор за заем №СЗ-1422 от 23.04.2014г., според която, при забава на
плащането на 3 лихвени вноски от заемополучателя, последният дължи на заемателя
50 % от заемната сума, т.е. дължи 22500 лв, се явява нищожна поради
противоречие със добрите нрави и като такава, не е породила никакво действие
още към датата на сключване на договора.
Ето защо, не съществува
й задължението на ответника за плащане на тази сума на ищеца по процесния
договор за заем, който в тази част, касаща уговорената неустойка, е
недействителен. Съответно, искът на „И.Г.”ООД за съществуването на вземането му
за сумата от 22500 лв еднократна неустойка по договор за заем №СЗ-1422 от
23.04.2014г., поради забава на длъжника относно плащането на 3 лихвени вноски,
се явява неоснователен и ще се отхвърли.
По
делото липсват доказателства ответницата доброволно да е погасила, изцяло или
отчасти, задължения си към ищеца, предмет на предявените искове, освен
представените 2 бр. платежни нареждания, съответно от 14.10.2014г. за сумата от
500 лв и от 25.10.2014г., за сумата от 600 лв, с първото от които ищцата, а с
второто, майка й Лидия П., са наредили плащане на сумите, в общ размер на 1100
лв по сметка на „И.Г.”ООД в „Общинска банка АД”, с основание за преводите
„лихва по дог. 1422”.
Следователно,
с внесените 1100 лв е погасено част от задължението на ответницата за дължимите
лихви за 5 месеца, от 3% върху главницата месечно, за периода 01.06.2014г. –
30.10.2014г., в размер на общо 5415 лв, която част, се явява непогасения
остатък от 15 лв от дължимата за м.юни 2014г. лихва от 1350 лв, както и част от
задължението за лихвена вноска за м. юли от 1350 лв, което от което са погасени
1085 лв. Тоест, остават дължими 265 лв лихви за м. юли 2014г., както и още 3
пълни лихвени вноски по 1350 лв за периода 01.08.2014г. – 30.10.2014г., т.е.
общо 4315 лв. Следва да се има предвид, че въпросното погашение с 1100 лв е
извършено преди завеждане на заповедното производство, респ. на настоящото дело,
поради което ответникът не е дал повод за завеждане на делото относно тази част
от задълженията.
От
представения по делото заверен препис от изп. дело №2682/1014г. по описа на ЧСИ
К. А., с р-н на действие ОС-С.З. и издаденото от същия ЧСИ удостоверение
изх.№43814/19.10.2015г. се установява, че по същото дело е бил изнесен на
публична продан имот, принадлежащ на ответницата и на 3-ти лица, ипотекарни
длъжници по процесния договор за заем, съставляващ апартамент №*, в гр.С.З., ***,
с площ 92,57 кв.м, който е бил възложен на купувач И. Г. К. за сумата от 72511
лв. Тъй като в производството е нямало други присъединени кредитори,
постъпилата от продажбата цена е била разпределена, както следва:
- на взискателя „И.Г.”ООД
– 68095,10 лв;
- обикновени и
пропорционални такси съгласно Тарифата към ЗЧСИ - 4158,64 лв с ДДС;
- допълнителни разноски
къгласно Тарифата към ЗЧСИ – 59,10 лв;
- данъци за имота,
изплатени на Община С.З. – 198,16 лв;
Според
удостоверението, по изп. дело не са постъпвали други суми нито доброволно от
длъжника, нито в резултат на други принудителни способи, а задълженията на
длъжника към датата на същото са, както следва:
- към взискателя –
23151,74 лв;
- за обикновени и пропорционални такси
съгласно Тарифата към ЗЧСИ – 1734,09 лв с ДДС.
- допълнителни разноски
къгласно Тарифата към ЗЧСИ – 77,20 лв.
Съгласно
постановките на ТР №4/2013г. на ОСГТК на ВКС, т.9 и т.13, в производството по
иска, предявен по реда на чл.422 ГПК, съдът взема предвид факти, относими към
погасяване на задължението, настъпили след подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение, с изключение на факта на удовлетворяване на вземането
чрез осъществено принудително събиране на сумите по издадения изпълнителен лист въз основа на
разпореждането за незабавно изпълнение в образувания изпълнителен процес. Под
„удовлетворяване на вземането чрез осъществено принудително събиране на сумите
по издадения изпълнителен лист въз основа на разпореждането за незабавно
изпълнение в образувания изпълнителен процес” следва да се има предвид
следното: а/ в изпълнителното производство са проведени изпълнителни действия,
въз основа на които по сметката на съдебния изпълнител са постъпили суми,
подлежащи на разпределение, включително и при плащане от длъжника по сметката
на съдебния изпълнител, и б/ от така получените постъпления съдебният
изпълнител е превел суми на взискателя – кредитор за удовлетворяване на
вземането, предмет на издадения изпълнителен лист. Фактите, относими към
погасяване на задължението и взети предвид съгласно чл.235, ал.3 ГПК от съда в
исковото производство, са факти, свързани с доброволното погасяване на
вземането от длъжника извън изпълнителното производство. Под „доброволно
погасяване на вземането” се имат предвид плащания от длъжника на кредитора /без
сумите първоначално да са постъпили по сметката на съдебния изпълнител/, както
и осъщественото погасяване чрез други погасителни способи - прихващане, даване
вместо изпълнение, опрощаване.
Следователно,
извършеното в изп. производство по изп. дело №№2682/1014г. по описа на ЧСИ К. А.,
с р-н на действие ОС-С.З. удовлетворяване на взискателя „И.Г.”ООД със сумата от
68095,10 лв не следва да се взема предвид като факт, относим към погасяване на
задължението, при постановяване на съдебното решение. Този факт би бил
релевантен, след влизане на съдебното решение, в производство по чл.423, ал.3,
вр. чл.245, ал.3, изр.2 ГПК
С
оглед гореизложеното, следва да се приеме, че съществуват вземането на ищеца за
сумата от 45000 лв главница по договор за заем №СЗ-1422 от 23.04.2014г., както
и за сумата от 4315 лв възнаградителни лихви по договора, включваща 265 лв
лихви за м. юли 2014г., както и 3 пълни
лихвени вноски по 1350 лв за периода 01.08.2014г. – 30.10.2014г., поради което
исковете за съществуването на тези вземания се явяват основателни в посочените
размери В останалата част, по отношение остатъка от 15 лв от дължимата за м.юни
2014г. лихва от 1350 лв, както и за сумата от 1085 лв, съставляваща част от
задължението за лихвена вноска за м. юли от 1350 лв, които задължения са
погасени от ответницата преди завеждане на делото, както и относно вземането за
неустойка в размер на 22500 лв, исковете се явяват неоснователни и ще се
отхвърлят.
Ето
защо, ще се постанови решение, с което ще се признае за установено по отношение
на Д.П.П., ЕГН ********** ***, че съществува вземането на “И.Г.” ООД, ЕИК: ***,
със седалище и адрес на управление: гр. С.З., **, представлявано от управителя В.П.
Т., представляващо неизпълнено парично задължение по договор за заем,
материализиран в нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 191, т.II.
per.№ 4516, дело № 297 от 23.04.2014г. на нотариус Д.Н., за сумата 45 000 лева
– главница, сумата от 4315 лв възнаградителни лихви по договора в размер на 3 %
месечно върху главницата от 45000 лв, включваща сумата от 265 лв лихви за м.
юли 2014г., както и 3 пълни лихвени
вноски по 1350 лв за периода 01.08.2014г. – 30.10.2014г., ведно със законната
лихва върху горната сума от 13.11.2014г. до изплащане на вземането, за което
вземане е издадена заповед за изпълнение от 17.11.2014г. по ч.гр.д.№
4783/2014г. по описа на СтРС, като се отхвърлят като неоснователни исковете на
„И.Г.”ООД против Д.П.П. за установяване съществуването на вземане на ищеца за
сумата от 22500 лв еднократна неустойка по договор за заем №СЗ-1422 от
23.04.2014г. за забава на длъжника относно плащането на 3 лихвени вноски, както
и за остатъка от 15 лв от дължимата за м.юни 2014г. лихва от 1350 лв, както и
за сумата от 1085 лв, съставляваща част от задължението за лихвена вноска за м.
юли от 1350 лв.
С
оглед изхода на делото, на ищеца ще се присъдят разноските в настоящото
производство и по заповедното производство, с оглед уважената част от исковете.
Така, при установени разноски по настоящото дело от общо 4718,70 лв, от които
1458,30 лв за държавна такса и 3260,40 лв за адв. хонора, а по заповедното
производство – 7303,30 лв, ответникът ще бъде осъден да заплати на ищеца
3191,42 лв разноски по настоящото производство и 4939,48 лв разноски по
заповедното производство по ч.гр.дело №4783/2014г. по описа на Районен съд-гр.С.З..
На
основание чл.78, ал.3 ГПК, ответникът също има право на разноски с оглед
отхвърлената част от исковете, като при установени такива от 2720 лв за
адвокатски хонорар по настоящото дело, ще му се присъдят 816 лв.
Мотивиран
от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д.П.П., ЕГН ********** ***, че съществува
вземането на “И.Г.” ООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. С.З.,
**, представлявано от управителя В.П. Т., представляващо неизпълнено парично
задължение по договор за заем, материализиран в нотариален акт за учредяване на
договорна ипотека № 191, т.II. per.№ 4516, дело № 297 от 23.04.2014г. на
нотариус Д.Н., за сумата 45 000 лева – главница, сумата от 4315 лв
възнаградителни лихви по договора, в размер на 3 % месечно върху главницата от
45000 лв, включваща сумата от 265 лв лихви за м. юли 2014г., както и 3 пълни
лихвени вноски по 1350 лв за периода 01.08.2014г. – 30.10.2014г., ведно със
законната лихва върху главницата от 45000 лв, считано от 13.11.2014г. до
изплащане на вземането, за което вземане е издадена заповед за изпълнение от
17.11.2014г. по ч.гр.д.№ 4783/2014г. по описа на СтРС, КАТО СЕ ОТХВЪРЛЯТ КАТО
НЕОСНОВАТЕЛНИ исковете на „И.Г.”ООД против Д.П.П. за установяване
съществуването на вземане на ищеца за сумата от 22500 лв еднократна неустойка
по договор за заем №СЗ-1422 от 23.04.2014г., за забава на длъжника относно
плащането на 3 лихвени вноски, както и за сумата от 15 лв остатък от дължимата
за м.юни 2014г. лихва от 1350 лв, както и за сумата от 1085 лв, съставляваща
част от задължението за лихвена вноска за м. юли от 1350 лв.
ОСЪЖДА
Д.П.П., ЕГН ********** ***, че да заплати на “И.Г.” ООД, ЕИК: ***, със седалище
и адрес на управление: гр. С.З., **, представлявано от управителя В.П. Т. сумата
от 3191,42 лв разноски по настоящото производство и сумата от 4939,48 лв
разноски по заповедното производство по ч.гр.дело №4783/2014г. по описа на Районен
съд-гр.С.З., съразмерно с увжената част от исковете.
ОСЪЖДА
“И.Г.” ООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. С.З., **,
представлявано от управителя В.П. Т. да заплати на Д.П.П., ЕГН ********** ***
сумата от 816 лв разноски по делото, с
оглед отхвърлената част от исковете.
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба, пред П. апелативен съд, в 2-седмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: