№ 14273
гр. София, 26.03.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 150 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ
като разгледа докладваното от ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ Гражданско дело
№ 20241110140221 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на Д. Б. К. срещу *******.
В срока по чл. 131 ГПК са постъпили отговор на исковата молба.
С исковата молба са формулирани доказателствени искания, които са допустими
и необходими за изясняването на делото от фактическа страна, поради което следва да
бъдат уважени (последният предложен въпрос обаче не е от компетентността на
съдебно-счетоводна експертиза, поради което не следва да се допуска). Приложения
към исковата молба заверен препис от документ следва да бъде приет като писмено
доказателство по делото.
Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание за
възможно най-ранната дата.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА гр. дело № *********40221 по описа на Софийския районен съд,
III гражданско отделение, 150-и състав, за 2024 г., за разглеждане в открито съдебно
заседание на 07. 05. 2025 г. от 10, 30 часá, за която дата и час да се призоват страните.
ПРИЕМА приложения към исковата молба документ като писмено
доказателство по делото.
УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от връчването на преписа от
1
настоящото определение да предостави проект на съдебно удостоверение, което да му
послужи пред БНБ, както и документ за внесена държавна такса по платежна сметка
на Софийския районен съд в размер на 5 лева. ПРЕДУПРЕЖДАВА ищеца, че при
неизпълнение на указанията в срок съдът няма да му издаде поисканото съдебно
удостоверение.
ДОПУСКА съдебно-счетоводна експертиза, която да отговори поставените с
исковата молба въпроси № 1 – 4 (без въпрос № 5). ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице П. А. Д..
ОПРЕДЕЛЯ депозит за възнаграждение на вещото лице в размер на 400 лева, вносим
от ищеца в едноседмичен срок от връчването на преписа от настоящото определение
по платежна сметка на Софийския районен съд. ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането
на ищеца да бъде допусната съдебно-счетоводна експертиза, която да отговори и на
въпрос № 5 по исковата молба.
ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 3 във връзка с чл.
146, ал. 1 и ал. 2 ГПК:
Ищецът твърди, че на 23. 04. 2020 г. е сключил с ответника ******* договор за
паричен заем № ***, по силата на който му била предоставена паричната сума 1 500
лева без да е посочен размер на месечния лихвен процент. Освен да възстанови така
предоставения кредит, ищецът поел съгласно чл. 4 на договора за паричен заем и
задължението да предостави персонално обезпечение – две физически лица,
отговарящи на редица условия, или банкова гаранция. В изпълнение на последното
задължение на същата дата ищецът сключила с третото лице ******* и договор за
предоставяне на гаранция № ***, по силата на който третото лице се съгласило да
обезпечи задълженията на ищеца към ответника, а ищецът се задължил да му заплати
възнаграждение в размер на 793 лева и 35 стотинки, изпълнението на което
задължение страните разсрочили заедно с месечната вноска по договора за паричен
заем. Третото лице упълномощило ответника да събира сумите по договора за
поръчителство. Ищецът твърди, че е погасил изцяло процесния кредит. Излага доводи,
че има качеството на потребител и че спрямо договора за паричен заем се прилагат
правилата на ЗПК. Развива съображения, че договорът за поръчителство е акцесорен
спрямо договора за паричен заем и че двете правоотношения трябва да бъдат
разглеждани заедно. Поддържа, че изискванията на чл. 4 за предоставянето на
поръчителство от две физически лица или чрез банкова гаранция за практически
неизпълними, поради което възнаграждението на третото лице за предоставянето на
поръчителство е сигурен разход по договора за паричен заем. Отрича обаче ответникът
да е включил това възнаграждение като разход по кредита при изчисляването на
годишния процент на разходите. Твърди, че ответникът и третото лице са свързани
2
лица. Твърди, че със сключването на договора за поръчителство се цели заобикалянето
на ограниченията на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Излага доводи и за нищожност на договора за
предоставяне на поръчителство поради противоречие с добрите нрави. Позовава се на
практика на СЕС и на решение на ОРС. Иска от съда да прогласи нищожността на
договор за потребителски кредит № ***, както и да осъди ответника да заплати на
ищеца сумата 154 лева и 95 стотинки, представляваща недължимо платен сума по
нищожния договор за потребителски кредит. Претендира разноски, в това число и за
адвокатско възнаграждение.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника *******. Оспорва предявените искове като недопустими поради липса на
правен интерес, защото искът на ищеца по делото на ОРС вече е бил уважен и тъй
като ищецът можел да предяви само осъдителен иск, като твърди и злоупотреба с
право. Твърди, че исковата молба е нередовна поради липса на приложен документ за
внесена държавна такса и пълномощно в полза на процесуалния представител на
ищеца. По същество излага доводи, че договорът за потребителски кредит е валиден и
сумите по него са били получени на годно правно основание. Клаузите на договора
според ответника съответстват на чл. 10 и чл. 11 ЗПК, тъй като в него е посочен
годишният процент на разходите, при чието изчисляване е била взета предвид
разходите към момента на сключването му и е посочена е общата дължима сума.
Отрича възнаграждението, уговорено от ищеца с дружеството-гарант, да трябва да
бъде отчитано като разход по кредита при изчисляването на годишния процент на
разходите. Твърди, че ако тезата на ищеца бъде приета, това би означавало всякакви
уговорени по преценка на заемателя възнаграждения и разходи към „трети лица“ да
бъдат включвани в годишния процент на разходите, по който начин заемателят щял да
може едностранно да доведе до недействителността на договора. Отрича клаузата на
чл. 4 от договора за паричен заем да е нищожна. С тази клауза не се заобикалял чл. 19,
ал. 4 ЗПК, защото предвид законовото определение на пар. 1, т. 1 от Допълнителните
разпоредби към ЗПК възнаграждението за дружеството-гарант не може да бъде прието
като елемент от общия разход по кредита за потребителя. Твърди, че ищецът е
получил стандартен европейски формуляр преди сключването на договора за паричен
заем. Позовава се на практика на СЕС и на ВКС. Иска от съда да прекрати
производството и/или да постанови решение, с което да отхвърли като неоснователни
и недоказани предявените искове. Претендира разноски. Прави евентуално възражение
за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение на ищеца, като излага
доводи, че съдът не е обвързан от предвидения в съответната наредба минимален
размер.
Ищецът предявява два кумулативно съединени иска. Първият от тях е
3
установителен и е с ПРАВНО ОСНОВАНИЕ чл. 26, ал. 1 ЗЗД, като в тежест на ищеца
е да установи при условията на пълно и главно доказване във връзка с този иск което и
да е от твърдените от него основания за недействителност на договор за паричен заем
№ *** от 23. 04. 2020 г. Вторият от тях е осъдителен иск, който е обусловен от първия
иск, и е с ПРАВНО ОСНОВАНИЕ чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД във връзка с чл. 23
ЗПК. В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване във
връзка с този иск, че е заплатил на ответното дружество парична сума в размер на
поне 1 654 лева и 95 стотинки във връзка с недействителния договор за паричен заем
№ *** от 23. 04. 2020 г., а в тежест на ответното дружество е да установи при
условията на пълно и главно доказване съществуването на валидно правно основание
за получаването на сумата.
УКАЗВА на ответника *******, че е в негова тежест да установи при условията
на пълно и главно доказване, че уговорката на чл. 4 от договор за паричен заем № ***
от 23. 04. 2020 г. е била индивидуално уговорена, във връзка с което не сочи
доказателства.
ОБЯВЯВА на страните, че съдът ще следи служебно за нищожността на клаузи,
за което ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ на страните при условията на
състезателност да ангажират доказателства за евентуалното наличие/липса на
противоречие със закона, противоречие с добрите нрави или/и неравноправност на
клаузи от договорите.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото открито съдебно заседание
да изложат становищата си във връзка с дадените указания и по доклада на делото,
както и да предприемат съответните процесуални действия, като ги
ПРЕДУПРЕЖДАВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не
направят доказателствени искания, то те няма да могат да сторят това по-късно, освен
в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба – сигурен и надежден начин за
разрешаването на спора, при който половината внесена държавна такса ще се
4
възстанови на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключването на делото със
съдебна спогодба е необходимо или да се явят лично, или да изпратят упълномощен
изрично за тази цел процесуален представител, който да представи съответно
пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията
на бързина и ефективност може да пристъпят към медиация. Ако желаят медиация, то
те биха могли да се обърнат към центъра по медиация при Софийския районен съд
и/или към медиатор от Единния регистър на медиаторите към Министерството на
правосъдието.
УКАЗВА на страните, че могат да изберат електронен адрес, на който да им
бъдат връчвани призовките, съобщенията и съдебните книжа съгласно правилата на
чл. 38, ал. 2 - 4 от Гражданския процесуален кодекс.
Определението не подлежи на обжалване.
Служебно изготвени преписи от определението да се връчат на страните.
Вещото лице да се уведоми след внасянето на депозита.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5