№ 476
гр. София, 17.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Иво Дачев
Членове:Мария Георгиева
Асен Воденичаров
при участието на секретаря Росица Й. Вьонг
като разгледа докладваното от Мария Георгиева Въззивно гражданско дело
№ 20211000500635 по описа за 2021 година
САС е сезиран с въззивна жалба от ищеца по гр.д. 1305/19 г. по описа на
СГС. С решение по делото № 261 237/16.11.20 г. съдът, като е констатирал, че
между показанията на двамата разпитани свидетели има противоречия,
открил е и вътрешна непоследователност в изявленията на отделните
свидетели, противоречие между твърдението на ищеца за получена от падане
в необезопасена шахта на тротоар травма и извод на експерт травматолог, че
същата е стара, е отхвърлил исковете с правно основание чл. 49 ЗЗД и 86 ЗЗД,
предявени от Н. Х. К. срещу С..
Недоволен от решението е ищецът. Той твърди, че свидетелските
показания не са противоречиви, а непълни и на места неясни, което се дължи
на отказа на съда да даде възможност на довелата свидетелите страна да
формулира въпроси към тях. На това основание е поискан преразпит на
свидетел.
САС, приемайки, че са налице предпоставките на чл. 266, ал. 3 ГПК е
допуснал преразпит на свидетеля И. К., но въпреки неколкократното отлагане
на делото, същият не е доведен.
1
Въззиваемана С. оспорва жалбата и пледира за потвърждаване на
първоинстанционното решение.
Решението като валидно и допустимо подлежи на инстанционен
въззивен контрол, като относно правилността му САС е ограничен от
доводите на въззивника за неправилност и императивните правни разпоредби.
В производството пред САС не са събирани доказателства. Дължи се
произнасяне според доказателствата, събрани в първоинстанционното
производство.
Въз основа доводите на страните и материалите по делото САС
прави следните изводи:
САС се солидаризира с изводите на СГС относно недоказаност на
местонахождението и естеството на изкопа (шахтата/неравността), в който
ищецът твърди, че е паднал и е получил телесни увреждания. С уточняваща
молба от 24.07.19 г. ищецът обяснява, че мястото на пропадането е
строителен обект по дясното платно на бул. Патриарх Евтимий в София, в
участъка между бул. Витоша и градинката пред църквата Св. Г..
Строителният обект е „Разширение на софийското метро – трети
метродиаметър“. Инвеститор е ответникът С., изпълнител – дружество по ЗЗД
– Метро Билд Център. Изкопът бил направен за нуждите на посочения
строителен обект и не бил обозначен по никакъв начин.
Като свидетели на инцидента са разпитани две лица – И. Д. К. и Б. Т. Я..
Първият заявява, че местонахождението е дясната част на улицата.
Имало шахти, но те били покрити. Ищецът паднал в изкоп. Свидетелят не
помни дали до ламарините (ограждащи строителен обект) е имало пътека за
пешеходци или не (л. 75, гръб). Изкопът бил до бордюра. По-надолу
свидетелят заявява – „там има тротоар, имаше обозначена пътека за
тротоар…и до тротоара беше този изкоп“. Улично осветление нямало. Било
тъмно – към 20-21 ч.
Според св. Я., служител на фирма за почистване „Титан“ (и поради
това, заявил, че познава София) се прибирал от работа към 19.30 – 20 ч.
Шахтата била огромна дупка, с чували в нея. Тя била на тротоара. Свидетелят
не помни името на улицата, а на уточняващи въпроси заявява, че не знае дали
наблизо се намира НДК, болница или църква. Сигурен е, че мястото е в
2
центъра на София. Бул. Витоша бил близо.
От така описаното не става ясно дали ищецът и първият свидетел са се
движели по тротоар или по импровизирана пътека за преминаване на
пешеходци в рамките на строителен обект. Не е ясна локацията на изкопа – до
бордюра, но от страната на мястото за преминаване на пешеходци или извън
него. Твърди се, че строителният обект е бил ограден от високи ламарини.
Неясно е докъде са достигали оградните ламарини, за които свидетелите
говорят – до края на тротоара (неговия бордюр) или до началото му, така че и
по този тротоар да могат свободно да се движат пешеходци. Поради неясен
спомен на св. Я. за улицата, на която е станал инцидентът, не могат да се
кредитират като достоверни твърденията му, че изкопът е бил на тротоара.
От доказването на местонахождението на т.н. изкоп зависи
материалноправната легитимация. Несъмнено ако и доколкото е имало
неравност на място за преминаване на пешеходци (без значение дали се
възприема като шахта или изкоп), има неправомерно бездействие (относно
обезопасяване на мястото). Самото място – тротоар или пътека за пешеходци,
преминаващи през строителен обект, е от значение за определяне
възложителя на работа на деликвента, проявил противоправно бездейдствие.
Неотносимо е твърдението на ищеца, че инвеститор на строежа е ответникът.
Видно от представен договор, отговорност за обезопасяване на строителните
дейности и мястото на извършването им има изпълнителят.
Доколкото не е доказана точната териториална локация на неравността,
предизвикала падане на ищеца, не подлежат на обсъждане вредите, заявени
като намиращи се в причинна връзка с инцидента и страданията от
уврежданията.
Тъй като настоящият състав достига до идентични крайни изводи с тези
на първостепенния съд, решението следва да се потвърди.
На основание чл. 78, ал. 3 и 8 ГПК въззивникът следва да заплати на
въззиваемата Община юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. за
въззивната инстанция.
Водим от горното САС:
РЕШИ:
3
ПОТВЪРЖДАВА решение № 261 237/16.11.20 г., постановено по гр.д.
1305/19 г. по описа на СГС.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 8 вр. ал. 3 ГПК Н. Х. К. да заплати на
С. разноски с естество на юрисконсултско възнагреждение за производството
пред САС в размер на 100 (сто) лв.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в 30 дневен срок от
съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4