Производството е по чл.312 от ГПК, във вр. с чл.317 от ГПК. Постъпила е въззивна жалба от Юмер Юмер Мехмед, представляван от процесуалния си представител, против решение № 89/27.05.2009 г. постановено от Момчилградския районен съд по гр.д. № 60 по описа за 2009 г. на същия съд, в частта, с която са отхвърлени предявените искове за увеличение на присъдена издръжка от 40 лв. до 80 лв. Въззивната жалба е допустима и отговаря на изискванията на чл.260, т.1, 2, 4 и 7 и чл.261 от ГПК. Не са направени искания за допускане на нови доказателства. Въззиваемата Хафизе Алиосман Мюмюн, представлявана от процесуалния си представител оспорва жалбата в представен отговор на основание чл.263, ал.1 от ГПК. Излага съображения за правилността на първоинстанционното решение. Не са направени искания за допускане на нови доказателства. Имайки предвид изложеното, следва да бъде постановено определение, с което да бъде изготвен писмен доклад, да се приканят страните към спогодба, като делото да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание. Ето защо и на основание чл.312, ал.1 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ИЗГОТВЯ ПИСМЕН ДОКЛАД съгласно който: І. Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения: Ищецът Юмер Юмер Мехмед сочи в исковата молба, че по силата на одобрена съдебна спогодба ответницата Хафизе Алиосман Мюмюн била осъдена да заплаща на малолетните си деца Тезгюл и Тайфун ежемесечна издръжка в размер на по 30 лв. за всяко дете. От присъждането на издръжката изминала повече от година и били изменени обстоятелствата, като детето Тезгюл било в трети клас, а детето Тайфун в седми клас. Цените на стоките се повишили значително в условията на световна икономическа криза, ищецът не работел и не получавал доходи. Присъдената издръжка била крайно недостатъчна. Моли съда да увеличи размера на присъдената издръжка до 80 лв. за всяко дете. Ответницата Хафизе Алиосман Мюмюн, представлявана от процесуалния си представител оспорва иска по размер, като заявява, че може да заплаща издръжка в размер на по 40 лв. за всяко от децата. ІІ. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца на насрещните права и на възраженията на ответника. Предявен е иск с правно основание чл.86 от СК.
ІІІ. Кои права и кои обстоятелства се признават: Признава се обстоятелството, че ответницата Хафизе Алиосман Мюмюн е майка на децата Тезгюл Юмер Мехмед и Тайфун Юмер Мехмед.
ІV. Кои обстоятелства не се нуждаят от доказване: Не са налице общоизвестни обстоятелства, които не се нуждаят от доказване.
V. Разпределение на доказателствената тежест за доказване: Ищецът следва да докаже, че са налице изменение на обстоятелствата, при които е била присъдена издръжката. Ответницата следва да докаже, че не са настъпили изменения на обстоятелствата, при които е присъдена издръжката. ПРИКАНВА страните към спогодба, като им разяснява преимуществата на различните способи за доброволно уреждане на спора. УКАЗВА на страните, че не сочат доказателства за притежаваните от тях движими вещи и недвижими имоти. Насрочва делото за 15.07.2009 г., 10.00 часа, за която дата да се призоват страните, на които да се връчи препис от настоящото определение, както и да се призове Дирекция “Социално подпомагане” по настоящия адрес на децата.
Председател:
Членове:1. 2.
|