РЕШЕНИЕ
№ 227
гр. Перник, 18.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори юни през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ
Членове:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
РОМАН Т. НИКОЛОВ
при участието на секретаря КАТЯ ХР. СТАНОЕВА
като разгледа докладваното от РОМАН Т. НИКОЛОВ Въззивно гражданско
дело № 20221700500267 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от В.С. против Решение № 260053 от 10.02.2022
г., постановено по гр.д. № 1680 по описа на Районен съд Перник за 2021 г., с което
съдът е осъдил В.П. С. – Й. да заплати на „Кредитреформ България“ ЕООД сумата в
размер на 600 лв., представляваща неплатена главница по договор за кредит № *** г.,
сключен с „4финанс“ ЕООД, опериращо под търговската марка „Вивус“, и сумата от
141.68 лв., представляваща лихва за забава за периода от 24.11.2018 г. до 22.03.2021 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Обжалва се и частта, с която в
тежест на ответната страна са възложени разноските по делото в размер на 450 лева.
В жалбата се поддържа, че обжалваното решение е неправилно. Възразява се, че
от датата на сключване на договора до инициирането на съдебното производство е
изтекъл срок от повече от 5 години, поради което е налице хипотезата на чл. 433, ал. 1,
т. 8 от ГПК и вземането е погасено по давност. В заключение се иска отмяна на
първоинстанционното решение, като бъдат присъдени разноски в производството пред
двете съдебни инстанции.
1
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от въззиваемата страна
„Кредитреформ България“ ЕООД. Изразява се становище за неоснователност на
въззивната жалба като се оспорват наведените твърдения за пороци на
първоинстанционното решение. Сочи се, че първоинстанционното решение е правилно
и законосъобразно, поради което се иска то да бъде потвърдено. Пледира се за
присъждане на разноски, сторени в настоящото производство.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа и правна страна
следното:
Производството пред районния съд е образувано въз основа на искова молба,
подадена от „Кредитреформ България“ ЕООД срещу В. П. С., с която се иска да бъде
осъдена ответницата да заплати на ищеца сумата в размер на 600 лв., представляваща
неплатена главница по договор за кредит № *** г., сключен с „4финанс“ ЕООД,
опериращо под търговската марка „Вивус“, и сумата от 141.68 лв., представляваща
лихва за забава за периода от 24.11.2018 г. до 22.03.2021 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане на сумата. При условията на евентуалност, ако не бъде уважен главният
иск, се иска В.П. С. Й. да бъде осъдена да заплати на „Кредитреформ България“ ЕООД
сума в размер на 600 лв., като получена при начална липса на основание, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното ѝ изплащане.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата чрез процесуалния си представител –
адв. Д. М. е депозирала писмен отговор с който по подробно изложени съображения е
оспорила предявените искове. Оспорва се сключването на процесния договор за кредит
по реда на чл. 6 ЗПФУР. Поддържа се, че договорът е недействителен на основание чл.
22 ЗПК поради противоречие с чл. 10, ал. 1 ЗПК и чл. 11, ал. 1, т. 12 ЗПК. Оспорва се
качеството кредитор на ищеца.
С Решение № 260053 от 10.02.2022 г., постановено по гр.д. № 1680 по описа на
Районен съд Перник за 2021 г. Районният съд е уважил предявените главни искове.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо – постановено е от
компетентен съд в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански
дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.
В настоящият казус с оглед наведените във въззивната жалба възражения спорен
е въпросът относно момента, от който започва да тече погасителната давност по
отношение на процесните вземания.
2
От представения по делото като писмено доказателство договор за кредит № ***
г. се установява, че между „4финанс“ ЕООД като кредитодател и ответницата В. П. С.
като кредитополучател е било налице облигационно правоотношение по посочения
договор за предоставяне в заем на парична сума в размер на 600 лв., като е уговорен
срок за връщане на предоставения кредитен ресурс от 30 дни с падеж *** г., с годишен
лихвен процент от 40.98 % и годишен процент на разходите от 49.6 %.
От приложената разписка за извършено плащане се установява, че на *** г.
„4финанс“ ЕООД е направил паричен превод в размер на 600 лв. в полза на
ответницата към EasyPay. Установява се от писмо с изх. № *** г. от „Изипей“ АД и
приложените към него мемориални ордери на *** г. извършеният паричен превод е
бил изплатен на получателя. В последствие падежа е променен до *** г.
По делото не се спори, че въззивницата не е извършила някакви плащания по
този договор.
Погасителната давност по иск по чл. 240 от ЗЗД е петгодишна, на основание чл.
110 от ЗЗД. Съгласно чл. 114, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД, давността започва да тече от деня, в
който вземането е станало изискуемо, а ако е уговорено, че то става изискуемо след
покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало.
От изложеното по-горе съдържание на договора се установява, че срока за
връщане на отпуснатия кредит е 30 дни с падеж *** г. т.е. вземането е станало
изискуемо на 15.09.2016 г. До датата на предявяване на исковата молба 05.04.2021 г. не
е изтекъл предвидения в 110 ЗЗД срок, поради което въззивната жалба относно
главницата е неоснователна.
Относно присъдената лихва за забава правилно и законосъобразно Районният съд
е приел, че претенцията на ищеца е за сума, представляваща лихва за забава за периода
от 24.11.2018 г. до 22.03.2021 г., и не е основана на съдържаща се в процесния договор
клауза. Настоящият въззивен състав изцяло споделя изложеното в
първоинстанционното решение, че „Кредитреформ България“ ЕООД претендира
обезщетение за неизпълнение на парично задължение в размер на законната лихва от
деня на забавата, която се дължи по силата на закона – чл. 86 ЗЗД. С оглед изложеното
по-горе и липсата на извършено плащане от В. Й. по процесния договор, същата е в
забава и дължи обезщетение по чл. 86 ЗЗД по силата на закона, без да е необходима
покана (чл. 84, ал.1, изр. първо ЗЗД). Районният съд правилно, съобразявайки се с
претендирания период от 24.11.2018 г. до 22.03.2021 г. е приел, че мораторната лихва
върху неплатената главница от 600 лв. възлиза на 141.68 лв., поради което и искът по
чл. 86, ал. 1 ЗЗД законосъобразно е уважен.
В допълнение към изложеното следва да се добави, че посочената от въззивницата
разпоредба на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК касае хипотеза за прекратяване на
изпълнително производство, за каквото по делото няма данни да е образувано.
3
Страните не са навели други доводи за въззивна ревизия с оглед изискванията на
чл. 269, изр. 2 ГПК, поради което въззивният съд не дължи служебна проверка на
различни от сочените основания за неправилност на решението.
С решението си първоинстанционният съд е достигнал до идентичен краен
резултат с този на въззивния съд и следва да бъде потвърдено, включително и в частта
за разноските, правилно разпределени между страните при спазване на правилата по
чл. 78 ГПК.
Въззивната жалба е неоснователна.
По разноските.
С оглед резултата от обжалването, на жалбоподателя не се дължат разноски по
въззивното производство.
Въззиваемият претендира и доказва разноски за въззивното производство в размер
на 360 лв., които му се дължат от жалбоподателя изцяло предвид неоснователността на
жалбата.
По изложените мотиви, Окръжен съд Перник
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260053 от 10.02.2022 г., постановено по гр.д. №
1680 по описа на Районен съд Перник за 2021 г.
ОСЪЖДА В. П. С., ЕГН **********, с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на
„Кредитреформ България“ ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление ***, сумата от 360 лв., представляваща направени разноски във въззивното
производството.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4