№ 174
гр. Провадия, 21.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПРОВАДИЯ, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание
на шести юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Елена Ив. Стоилова
при участието на секретаря П.Х.Д.
като разгледа докладваното от Елена Ив. Стоилова Гражданско дело №
20223130100076 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба от Б.Я.М. с ЕГН ********** със
съдебен адрес гр.*****, ул.***** срещу „Топлофикация *****“ ЕАД, ЕИК *********, с
адрес на управление: гр. *****, ж.к. Красно село, улица "Ястребец" № 23Б.
Ищецът твърди, че спрямо наследодателя му Я.К.М. била издадена заповед за
изпълнение, а въз основа на нея бил издаден изпълнителен лист в полза на ответника. Въз
основа на него било образувано изпълнително дело № 20178580401522 на ЧСИ- УЛЯНА
ДИМОЛАРОВА, рег.№ 858. Твърди се, че по изпълнителното дело не били извършвани
изпълнителни действия от страна на взискателя за период повече от три години от влизане в
сила на Заповедта за изпълнение на паричното задължение от 17.10.2016г. и следвало
същото да е било прекратено в хипотезата на чл. 433, ал.1, т.8 ГПК, което не е направено,
след като е изтекла три годишната погасителна давност.
Твърди се, че в случая давността е започнала да тече от момента на влизане в сила на
Заповедта за изпълнение на парично задължение, след което с образуването на
изпълнителното производство същата не била прекъсвана.
Не били извършвани изпълнителни действия от страна на взискателя за период по-
дълъг от три години от датата на влизане в сила на Заповедта за изпълнение на парично
задължение от 17.10.2016г., както и от издаването на изпълнителния лист, поради което
вземането по него е погасено по давност.
Съгласно Тълкувателно решение 2/2013 от 26.06.2015 г. на ОСГТК, ВКС: Не са
изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело
изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на
имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето документи,
1
книжа и др.
Твърди се, че в случая била приложима тригодишната погасителна давност, тъй като
вземането било за периодично плащане.
Твърди се, че на основание чл. 433. ал.1, т.8. аналогичен с чл.330, б.д от ГПК
изпълнителното производство се прекратява автоматично по силата на закона, когато
взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две
години, но това не било изпълнено от ЧСИ-УЛЯНА ДИМОЛАРОВА рег.№ 858.
Иска се да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ищеца не
дължи на ответника сумите за доставена, но незаплатена, потребена топлинна енергия,
представляваща 2646,73лв., от които главница в размер на 2359,91 лв. за периода
01Л2.2012г. до 30.04.2014г. със законна лихва в размер на 286,82 лв. за периода 31.01.2013г.
до 14.08.2015г., поради погасяването им по давност.
В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран отговор от процесуалния представител на
ответника.
В него се излага, че подадения иск е неоснователен. Твърди се, че на дружеството е
издаден изпълнителен лист на основание чл. 416 от ГПК, като е констатирано, че Заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК от 17.10.2016 г., издадена по гражданско дело № 54424 по
описа за 2016 г. на Софийски районен съд, 63 състав, е влязла в сила и подлежи на
изпълнение, срещу Я.К.М., ЕГН ********** наследодателя на Б.Я.М., ЕГН **********, за
сума, представляваща неплатена стойност на доставена топлинна енергия. С молба
депозирана от страна на дружеството било образувано изпълнително дело 20178580401522
по описа на ЧСИ Уляна Димоларова, peг. № 858 КЧСИ.
В случая следвало да се приложи 5-годищната давност. Съгласно чл. 117, ал. 2 от ЗЗД,
ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет
години. Правните последици на влязлата в сила заповед за изпълнение били аналогични на
последните на влязло в сила съдебно решение - същата има установително и преклудиращо
действие в отношенията между страните. Влязлата в сила заповед за изпълнение препятства
оспорването на задълженията въз основа на обстоятелства или доказателства, които са били
известни на длъжника и е разполагал или е можел да се снабди до изтичане на срока за
възражение. Установеното със заповедта вземане не подлежи на пререшаване, освен чрез
използване на извънредните способи, по чл. 423 от ГПК и чл. 424 от ГПК. Влязлата в сила
заповед за изпълнение формира сила на пресъдено нещо и установява с обвързваща
страните сила, че вземането съществува към момента на изтичането на срока за подаване на
възражение: Определение № 480/27.07.2010 г. по ч.гр.д. № 221/2010 г. на IV г.о. на ВКС,
Определение № 443/30.07.2015 г. по ч.т.д. № 1366/2015 г. на II т.о. на ВКС, Определение №
576/16.09,2015 г. по ч.гр.д. № 4647/2015 г. на IV г.о. на ВКС, Определение по ч.пид. №
1366/2015 г. на II пио. на ВКС.
Твърди се, че давността бил прекъсната още на 26.07.2017 г. с молбата за образуване
на изпълнително дело № 20178580401522 по описа на ЧСИ Уляна Димоларова, в която били
2
поискани от Топлофикация ***** ЕАД изпълнителни действия, чрез възлагане по чл. 18, ал.
1 от ЗЧСИ.
Съгласно ТР от 26.05.2015 г. по Тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС
давността се прекъсва от искането да бъде приложен определен изпълнителен способ,
защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, поради което и задължителната
съдебна практика не поставяла като изискване съответното изпълнително действие да е дало
определен резултат, свързан със събиране на вземането. Действието можело въобще да не
бъде извършено, защото било от значение само то да е поискано от взискателя, който по
този начин демонстрира своята активност в изпълнителния процес, като тази страна не
следва да търпи неблагоприятни за себе си последици от евентуалното бездействие на ЧСИ,
който не е изпълнил искането на кредитора да предприеме съответния изпълнителен способ.
Твърди се, че на 15.08.2017 г. съдебния изпълнител е наложил запор на банковите
сметки в ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД и запор в НОИ. На 16.01.2019г. по изпълнителното
дело Топлофикация ***** ЕАД подало молба за посочване на изпълнителен способ с вх. №
1422/16.01.2019 г., което действие показва активност и прекъсвало давностния срок. През
2020 г. като длъжници на починалия Я.К.М. били конституирани Б.Я.М. и А.Я.М... Като А.
М. бил заплатил своята част от задължението си. С налагането на запор на дружествените
дялове собственост на Б.Я.М. на 17.08.2020 г. от ЧСИ Уляна Димоларова се прекъсвала
давността.
На 08.12.2021 г. Топлофикация ***** ЕАД подавала молба за извършване на
изпълнителни действия с вх. № 41941/08.12.2021г., с която се прекъсва давността. Поради
това от влизане в сила на заповедта до настоящия момент не била настъпила погасителна
давност съгласно чл. 117, ал. 2 от ЗЗД.
Иска се отхвърляне на иска и присъждане на разноски.
В съдебно заседание ищецът не се явява и не се представлява, ответника не изпраща
представител в писмено становище поддържа подадения отговор.
Съдът, след като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и в
съвкупност, прие за установено от фактическа страна, следното:
От събраните по делото писмени доказателства – съобщение за образувано
изпълнително дело до ищеца, изпълнителен лист от 18.01.2017г., заверено копие от
изпълнително дело № 20178580401522 по описа на ЧСИ Уляна Димитрова, рег. № 858 от
РКЧСИ съдържащо 186 листа с вх. № 3256/22.06.2022г. се установява, че въз основа на
влязла в законна сила заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от
17.10.2016г. по ч.гр.д. № 54424/2016 г. по описа на СРС, ГО, 63-ти състав е издаден в полза
на ответното дружество срещу Я.К.М. изпълнителен лист от 18.01.2017 г. за сумата от
4719,82 ведно със законна лихва за периода 29.09.2016г. до изплащане на вземането, лихва в
размер на 573,64 лева за периода 30.09.2013г. до 15.09.2016г. и 521,14 лева разноски по
делото, от които 105,87 лева държавна такса и 415,27 лева юрисконсуслтско
възнаграждение.
3
По молба от 26.07.2017 г. от ответното дружество въз основа на издадения
изпълнителен лист е образувано изп.д. № 20178580401522 по описа на ЧСИ Уляна
Димитрова, рег. № 858 от РКЧСИ, район на действие СГС. В молбата не са посочени
конкретни изпълнителни способи, а определяне на начина на изпълнение е възложено на
съдебния изпълнител на основание чл.18, ал.1 ЗЧСИ.
След образуване на изпълненото дело са извършвани справки от ЧСИ Димитрова по
отношение на длъжника – справка НБДН, справка НОИ, справка за банкови сметки, справка
за имущество.
На 15.08.2017 г. е изпратено запорно съобщение за налагане на запор върху вземания
от открити при „Юробанк България“ АД банкови сметки и върху вземания от пенсия на
длъжника Я. М.. Запорното съобщение е получено от третото задължено лице „Юробанк
България“ АД на 22.08.2017 г..
На 15.08.2017г. и на 10.10.2017г. ЧСИ Димоларова е изпратила до длъжника М. покана
за изпълнение, но те не са получени.
На 16.01.2019 г. е депозирана молба от взискателя с искане за прилагане на конкретни
изпълнителни действия – запор на вземания от банкови сметки, запор на вземания от
трудово възнаграждение и от пенсия.
На 16.02.2018 г. е настъпила смъртта на длъжника Я. М. и по искане на взискателя с
протокол от 02.07.2020 г. като длъжници в производството са конституирани двамата му
сина – А. М. и Б.М.. Изискани са справки за проучване на имуществото на конституираните
наследници.
До Б.М. е изпратено съобщение за образувано изпълнително дело, което той е получил
на 11.07.2020г.. Съобщение е изпратено и до А. М. връчено му по реда на чл.47, ал.5 от ГПК
чрез залепване на уведомление.
На 17.08.2020 г. е изпратено запорно съобщение за налагане на запор върху вземания
от открити при „Юробанк България“ АД банкови сметки и върху вземания от трудово
възнаграждение, получавано от А. М. от „ДКЦ 18-*****“ ЕООД. Запорното съобщение е
получено от третото задължено лице „Юробанк България“ АД на 20.08.2020 г. и от ДКЦ 18-
*****“ ЕООД на 21.08.2020 г..
На 26.08.2020г. е изпратено съобщение за вписване на запор върху притежавано от А.
М. моторно превозно средство. Същият ден е изпратено ново запорно съобщение до „ДКЦ
18-*****“ ЕООД, получено на 02.09.2020 г, от третото задължено лице. Изпратено е запорно
съобщение и до „ДКЦ Вита“ ЕООД за налагане на запор върху вземания на ищеца. Ново
запорно съобщение до „ДКЦ Вита“ ЕООД е изпратено на 10.09.2020 г. и е получено от това
задължено лице на 16.09.2020г..
На 17.08.2020г. е изпратено запорно съобщение до ТРРЮЛНЦ за вписване на запор
върху дружествения дял на Б.М. от „Як Я. Кръстев-Син“ ЕООД.
На 08.04.2021г. ЧСИ Димоларова е издала Разпореждане за приключване на изп.дело
спрямо длъжника А. М..
4
На 08.12.2021г. ответникът „Топлофикация *****“ ЕАД е пола млба по
изпълнителното дело за извършване на справки за имущественото състояние на длужниците
по делото и извършване на опис, оценка на техни движими вещи.
По изпълнителното дело от ищеца не са постъпвали суми.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал.1 ГПК, за
признаване на установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника
сумите за доставена, но незаплатена, потребена топлинна енергия, в размер на 2 359,91 лева
главница за доставена топлинна енергия за периода 01.12.2012 г. – 30.04.2014 г. и 286,82
лева лихва за периода 31.01.2013 г. – 14.08.2015 г., представляващи ½ от сумите по издаден
на 18.01.2017 г. по ч.гр.д. № 54424/2016 г. по описа на СРС, ГО, 63-ти състав изпълнителен
лист, въз основа на който е образувано изп.д. 20178580401522 по описа на ЧСИ Уляна
Димитрова, рег. № 858 от РКЧСИ, поради погасяването им по давност.
В тежест на ищеца е да докаже, че е наследник на Я. М., че срещу него се води
изпълнително дело 20178580401522 по описа на ЧСИ Уляна Димоларова с взискател
ответникът за твърдяната сума и на посоченото основание, нововъзникнали факти и
обстоятелства, осъществили се след приключване на производството, в което е издадено
изпълнителното основание, въз основа на което е издаден изпълнителния лист, а именно
настъпила в полза на ищеца погасителна давност, че е текла погасителна давност за
посочения период, началния момент от който е текла, периода за който е текла.
В тежест на ответника е да докаже, обстоятелствата, водещи до прекъсване и спиране
на давността.
Исковете са допустими, доколкото е налице висящо изпълнително производство за
събиране на процесните суми и взискателят не е удовлетворен в цялост.
Ищецът доказа, че е конституиран като длъжник по изпълнително дело
20178580401522 по описа на ЧСИ Уляна Димоларова на мястото на покойния му баща,
доколкото е един от общо двама наследника по закон, които наследяват равни части от
оставената от Я. М. наследствена маса (чл.5, ал.1 ЗН). За ищеца е налице правен интерес от
провеждане на исковете до размера на квотата си в наследствената маса или до ½ от
вземанията по изпълнителния лист.
Доказа се, че вземанията по изпълнителния лист от 18.01.2017 г. по ч.гр.д. №
54424/2016г. по описа на СРС, ГО, 63-ти състав касаят цена на доставена топлинна енергия
и за обезщетение за забавено изпълнение и разноски по делото. Доказано е, че
изпълнителният лист е издаден въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение на
парично задължение на основание чл.416 ГПК. Престациите за дължимата цена за доставена
топлинна енергия представляват периодичните плащания по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД
/ТР № 3/2012 г., решение №168 от 22.12.2009 год. по т.дело №408/2009 год. на ІІ ТО на ВКС
5
и решение №172 от 23.12.2010 год., по т.дело №180/2010 год. на І ТО на ВКС/. С последната
кратка тригодишна давност се погасяват и вземанията за обезщетение за забавено
изпълнение на главния дълг по аргумент от чл. 111, б. "в" ЗЗД.
Въпреки, че вземането, за което е издаден изпълнителен лист е за топлинна енергия, в
случая на основание чл.117, ал.2 от ЗЗД следва да се приложи пет годишна погасителна
давност. Разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД се прилага, когато вземането е определено по
основание и размер с влязло в сила решение, така и когато е определено по основание и
размер с влязла в сила заповед за изпълнение. Корективното тълкуване на чл. 117, ал. 2 ЗЗД
налага променената правна рамка след влизане в сила на разпоредбата. Така както
длъжникът не може да оспорва вземането, установено с влязло в сила решение, поради факт,
настъпил до съдебното дирене в производството, по което решението е постановено, така
длъжникът не може да оспорва вземането, установено с влязлата в сила заповед за
изпълнение поради факт, настъпил до изтичането на срока по чл. 414, ал. 2 ГПК.
По делото няма данни, кога е влязла в сила Заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК от
17.10.2016г. по ч.гр.д.54424/2016г. на РС *****. Това следва да е станало преди издаване на
изпълнителния лист на 18.01.2017г. или най-късно с неговото издаване. От това следа, че
към момента на подаване на исковата молба 07.12.2021г., не е изтекла 5-годишната
погасителна давност за процесното вземане.
Тази давност на основание чл.116, б.в от ЗЗД е прекъсната с извършване на действия
по изпълнението на: 15.08.2017 г., когато е изпратено запорно съобщение за налагане на
запор върху вземания от открити при „Юробанк България“ АД банкови сметки и върху
вземания от пенсия на длъжника Я. М..
Давността е прекъсната и на 17.08.2020 г., когато е изпратено запорно съобщение за
налагане на запор върху вземания от открити при „Юробанк България“ АД банкови сметки
и върху вземания от трудово възнаграждение, получавано от А. М. от „ДКЦ 18-*****“
ЕООД.
Давността е прекъсната и на 26.08.2020 г., когато е изпратено съобщение за вписване
на запор върху притежавано от А. М. моторно превозно средство, както и на ново запорно
съобщение до „ДКЦ 18-*****“ ЕООД и запорно съобщение до „ДКЦ Вита“ ЕООД,
изпратено на 10.09.2020 г..
Давността е прекъсната и на 17.08.2020г., когато е изпратено запорно съобщение до
ТРРЮЛНЦ за вписване на запор върху дружествения дял на Б.М. от „Як Я. Кръстев-Син“
ЕООД.
От всеки един от моментите на прекъсване на давността е започнал да тече нов 5-
годишен давностен срок, който към момента не е изтекъл.
Предприетите изпълнителни действия и спрямо длъжника А. М., който не е ищец по
настоящото дело прекъсват погасителната давност за процесното вземане, тъй като то е част
от общото задължение на наследодателя Я. М., за което се води изпълнителното дело.
Възражението на ищеца за перемпция на изпълнителното производство по
6
изпълнително дело 20178580401522 по описа на ЧСИ Уляна Димоларова съдът намира за
неоснователно. Твърденията на ищеца, че след 17.10.2016г. не са извършвани изпълнителни
действия в продължение на три години е неоснователно. Такива са извършвани още на
15.08.2017г. с налагане на запор върху вземанията на длъжника. Няма период от над две
години, през който да не са искани и извършвани изпълнителни действия. С депозираната
молбата, с възлагането по чл.18, ал.1 ЗЧСИ, внасяне на такси и разноски за извършването на
изпълнителните действия взискателят е поддържал висящността на изпълнителния процес.
Следва да се има предвид и обстоятелството, че в периода 16.02.2018 г., когато е настъпила
смъртта на длъжника Я. М. до датата на възобновяване на производството чрез
конституиране на наследниците на покойния длъжник изпълнителното производство е било
спряно на основание чл. 432, ал. 1, т. 3 ГПК във вр. с чл. 229, ал. 1, т. 2 ГПК по силата на
закона.
С оглед изхода от настоящия спор и на основание чл.78, ал.3 ГПК на ответника следва
да се присъдят сторените в производството разноски. Ответникът е претендирал
юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в минимален размер по чл.25, ал.1
от Наредба за заплащането на правната помощ от 100 лева, поради липсата на фактическа и
правна сложност по делото и неявяване на юрисконсулта в проведеното по делото
заседание.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Б.Я.М. с ЕГН ********** със съдебен адрес гр.*****,
ул.***** срещу „Топлофикация *****“ ЕАД, ЕИК *********, с адрес на управление: гр.
*****, ж.к. Красно село, улица "Ястребец" № 23Б искове с правно основание чл. 439, ал.1
ГПК за признаване недължимост на сумата от 2 359,91 лева главница за доставена и
незаплатена топлинна енергия за периода 01.12.2012 г. – 30.04.2014 г. и 286,82 лева лихва за
периода 31.01.2013 г. – 14.08.2015 г., представляващи ½ от сумите по издаден на 18.01.2017
г. по ч.гр.д. № 54424/2016 г. по описа на СРС, ГО, 63-ти състав изпълнителен лист, въз
основа на който е образувано изп.д. 20178580401522 по описа на ЧСИ Уляна Димитрова,
рег. № 858 от РКЧСИ.
ОСЪЖДА Б.Я.М. с ЕГН ********** със съдебен адрес гр.*****, ул.***** да заплати
на „Топлофикация *****“ ЕАД, ЕИК *********, с адрес на управление: гр. *****, ж.к.
Красно село, улица "Ястребец" № 23Б, сумата от 100 лева, представляваща разноски по
делото за юрисконсултско възнаграждение, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
Решението може да се обжалва пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му.
7
Съдия при Районен съд – Провадия: _______________________
8