Р Е Ш Е Н И Е
№ ………………../09.09.2020 г., гр.София
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, ІІ-Г
въззивен състав, в публично съдебно заседание на десети юли през две хиляди и
двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СОНЯ
НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ : ЙОАНА ГЕНЖОВА
мл.с. КРИСТИНА ГЮРОВА
при участието на секретаря Алина Тодорова, като разгледа докладваното от съдия Генжова в.гр.дело № 2657 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
258 и сл. от ГПК.
С решение
№302161/16.12.2019г., постановено по гр.д. №17730/2019г. по описа на СРС, 79
състав, е осъдена Г.Д.И.Н.“ към М.на п.да заплати на П.А.А. на основание
чл.187, ал.5, т.2 от ЗМВР във вр. с чл.19, ал.2 от ЗИНЗС сумата от 1692,86
лева, представляваща възнаграждение за извънреден труд, включващ времето на
инструктаж, приемане и сдаване на смяната за периода от 01.01.2016г. до
31.12.2018г., на основание чл.23, ал.4 от ЗИНЗС сумата от 418 лева,
представляваща паричната равностойност на неполучената безплатна храна за
периода от 01.01.2016г. до 31.12.2018г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба – 27.03.2019г. до окончателното плащане, както и на
основание чл.86, ал.1 от ЗЗД сумата от 285,65 лева, представляваща лихва за
забава върху вземането за възнаграждение за извънреден труд за периода от 30.04.2016г.
до 27.03.2019г. С решението е осъдена Г.Д.И.Н. към М.на п.да заплати на П.А.А.
на основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата от 400 лева, представляваща разноски по
делото за адвокатско възнаграждение, както и по сметка на Софийски районен съд
държавна такса и депозит за ССчЕ в размер на 387,71 лева.
Постъпила е
въззивна жалба от ответника в производството Г.Д.И.Н.“ към М.на правосъдието,
чрез пълномощника юрисконсулт Н.Д., срещу решението в частта, с която в полза
на ищеца П.А. е присъдена паричната равностойност на неполучена безплатна храна
за периода от 01.01.2016г. до 31.12.2018г. в размер на 418 лева, ведно със законната
лихва от подаване на исковата молба – 27.03.2019г. до окончателното плащане. В
жалбата са изложени оплаквания, че в посочената част решението е неправилно,
необосновано и незаконосъобразно. Излагат се съображения, че служителите в Г.Д.И.Н.“
и в териториалните й служби са държавни служители, като правоотношенията се
уреждат от ЗИНЗС и правилника за прилагането му, при субсидиарно приложение на
разпоредбите относно държавната служба в Закона за МВР. Поддържа се, че служителите
от надзорно-охранителния състав на Г.Д.И.Н.“ не попадат в посочените в чл.2 от Наредба №8121з-904 от 30.07.2015г. на
МВР хипотези относно условията и реда за предоставяне на безплатна храна на
служителите. Твърди се, че със заповед №ЛС-04-539/16.03.2016г. на министъра на п.е
определен размерът на сумите, условията и редът за предоставяне на безплатна
храна на служителите от Г.Д.И.Н.“ и териториалните й служби за извършване на
дейности, свързани със специфичния характер на труда на служителите. Съобразно
посочената заповед за извършване на дейности, свързани със специфичния характер
на труда, се осигурява безплатна храна на държавни служители, които работят в
среда на йонизиращи лъчения, както и на служители в контакт с биологични
агенти, които създават опасност от възникване на инфекции в клинични
лаборатории, лечебни здравни заведения, в които се обслужват болни от заразни и
паразитни болести, включително туберкулоза. Твърди се, че ищецът не попада в
тези категории служители, поради което няма задължение за осигуряване на
безплатна храна и претенцията е неоснователна. Излагат се съображения, че със
заповеди на министъра на правосъдието ежегодно се определя размерът на левовата
равностойност на храна на основание чл.23, ал.1 и ал.8 във вр. с чл.19, ал.2 и
ал.4 от ЗИНЗС, която е била изплащана ежемесечно към възнаграждението на ищеца.
С оглед изложеното моли решението да бъде отменено в обжалваната част и да бъде
постановено друго, с което предявеният иск за присъждане на паричната
равностойност на неполучена безплатна храна да бъде отхвърлен. Претендират се
разноски.
Въззиваемата
страна П.А.А., чрез пълномощника адв. М.О., е депозирал писмен отговор на
жалбата по реда и в срока на чл.263, ал.1 от ГПК, с който я оспорва изцяло.
Излага съображения, че оспорване на претенцията не е направено в подадения
отговор по чл.131 от ГПК и не е оспорено заключението на вещото лице, в което е
определена сумата, представляваща паричната равностойност на неполучената
безплатна храна. Поддържа, че съгласно чл.23, ал.1 от ЗИНЗС на всички служители
в ответната дирекция се полага безплатна храна, а съгласно ал.4 на същата
разпоредба на извършващите дейности, свързани с вредни за здравето последици,
още веднъж се полага безплатна храна с нарочна цел да неутрализира вредното
въздействие върху организма на служителя, което оказва специфичната дейност, в
която се изразява работата му. Посочва, че в процесния период ищецът е работил
ГД „ИН“ като държавен служител – надзирател на 24 и 12 часови смени. Поддържа,
че доколкото липсва заповед на министъра на правосъдието, с която се определят
размера на сумите и доволствията, условията и реда на предоставянето им за
безплатна предпазна храна и противоотрови, съгласно чл.23, ал.8 от ЗИНЗС тази
празнота следва да бъде попълнена, като се позовава на Наредба №11 от
21.12.2005г. за определяне на условията и реда за осигуряване на безплатна
храна и/или добавки към нея, според която било предвидено осигуряване на
безплатна храна и/или добавки към нея от работодателя при работен ден от 12 и
повече часа. Поради това счита, че ищеца
се полагала безплатна храна при минимална стойност от 2 лева на ден. С оглед
изложеното счита, че решението на първоинстанционния съд е правилно и
законосъобразно и моли да бъде потвърдено. Претендират се разноски.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по
делото доказателства и становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл.
235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в срок, от легитимирана
страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и е процесуално допустима, а
разгледана по същество е основателна.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи
императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса
на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на
ОСГТК на ВКС.
За да уважи предявения иск с правна квалификация
чл.23, ал.4 от ЗИНЗС първоинстанционният съд е приел за установено, че за
процесния период от 01.01.2016г. до 31.12.2018г. е съществувало служебно
правоотношение между страните, по силата на което ищецът П.А.А. е заемал
длъжността „надзирател“ в ЗО „Кремиковци“, Затвора, гр. София, както и, че същият
е изпълнявал служебните си задължения на смени, като през исковия период
отработените от него 24-часови дежурства са 209 броя. При така установената
фактическа обстановка, районният съд е приел, че следва да намерят приложение
разпоредбите на Наредба №11 от 21.12.2005г. за определяне на условията и реда
за осигуряване на безплатна храна и/или добавки към нея, като е изложил
съображения, че сменният режим на работа с продължителност 12 часа и 24 часа
създава законово задължение за работодателя да предостави безплатна храна и/или
добавки към нея, дори в случаите, касаещи работа по трудово правоотношение.
Изводът на първоинстанционния съд за приложимост в случая на Наредба №11 от
21.12.2005г. за определяне на условията и реда за осигуряване на безплатна
храна и/или добавки към нея, въззивният съд намира за неправилен по следните
съображения:
Разпоредбата на
чл.23, ал.4 от ЗИНЗС регламентира предоставянето на безплатна предпазна храна
на служителите на ГД „ИН“. За разлика от безплатната храна по ал. 1 на същата
разпоредба, която се получава ежемесечно като порцион или в левовата й
равностойност от всички служители на ГД „ИН“, тази по ал. 4 се полага само на
тези, които извършват дейности, свързани с вредни за здравето последици, и се
получава в натура, тъй като целта й е да ограничи и/или предотврати тези вредни
последици. В чл.
23, ал. 8 ЗИНЗС е посочено, че размерът на сумите и доволствията по ал. 1 –
7, условията и редът за предоставянето им се определят ежегодно със заповед на
министъра на правосъдието. В случая по делото не е представена заповед на
министъра на правосъдието, издадена на основание чл.23, ал.8 от ЗИНЗС по
отношение на процесния период. При липсата на такава заповед въззивният съд
счита, че следва да бъдат приложени разпоредбите на подзаконовите нормативни
актове във връзка с приложението на чл. 181 ЗМВР, предвид препращащата норма на чл.
19, ал. 2 ЗИНЗС. За процесния случай не намира приложение общата нормативна
уредба на Наредба №
11/21.12.2005 г. за определяне на условията и реда за осигуряване на безплатна
храна и/или добавки към нея, на която се позовава ищецът, издадена от
министъра на труда и социалната политика и министъра на здравеопазването.
Същата касае само работещите по трудово правоотношение лица, тъй като е
издадена в изпълнение на законовата делегация от чл.
285, ал. 2 КТ. Освен това, налице е специална нормативна уредба досежно
условията и реда за предоставяне на безплатна предпазна храна на държавните
служители от състава на МВР, а от там и на тези в състава на ГД „ИН“, която
изключва приложението по аналогия на цитираната по-горе наредба. По делото
липсват доказателства ищецът да е извършвал някои от дейностите, визирани в приложимата
за процесния период Наредба № 8121з-904/30.07.2015 г., издадена от министъра на
вътрешните работи по приложението на чл.
181, ал. 3 и ал.
5 от ЗМВР, свързани със специфичния характер на труда, за които на
служителите на МВР се полага безплатна храна. Освен това в наредбата е предвидено
изрично, че служителите, извършващи дейности, свързани със специфичния характер
на труда, с право на безплатна храна, се определят поименно със заповед на ръководителите
на съответните структури, каквато заповед в случая не е налице.
Поради изложеното и предвид несъвпадане на
изводите на двете съдебни инстанции, въззивният съд намира, че
първоинстанционното решение е неправилно в обжалваната част, с която е присъдена
в полза на ищеца на основание чл.23, ал.4 от ЗИНЗС за сумата от 418 лева,
представляваща паричната равностойност на неполучена безплатна храна, като
същото следва да бъде отменено в посочената част и искът за тази сума следва да
бъде отхвърлен.
По разноските:
При този изход на спора в полза на въззивника следва
да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение за въззивното
производство в размер на 100 лева, както и 18 лева разноски за юрисконсултско
възнаграждение за първоинстанционното производство, съразмерно с отхвърлената
част от исковете. Първоинстанционното решение следва да бъде отменено и в
частта, с която на ищеца са присъдени разноски за адвокатско възнаграждение за
разликата над сумата от 328 лева до пълния присъден размер от 400 лева, както и
в частта, с която ответникът е осъден да заплати държавна такса и депозит за
ССчЕ по сметка на Софийски районен съд за разликата над сумата от 298,11 лева
до пълния присъден размер от 387,71 лева.
По изложените мотиви, Софийски градски съд, ГО, ІІ-г
въззивен състав
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ решение
№302161/16.12.2019г., постановено по гр.д. №17730/2019г. по описа на СРС, 79
състав, в обжалваната част, с която Г.Д.И.Н.“ към М.на п. е осъдена да заплати
на П.А.А. на основание чл.23, ал.4 от ЗИНЗС сумата от 418 лева, представляваща
паричната равностойност на неполучената безплатна храна за периода от
01.01.2016г. до 31.12.2018г., ведно със законната лихва от датата на подаване
на исковата молба – 27.03.2019г. до окончателното плащане, в частта, с която в
полза на П.А.А. са присъдени разноски за адвокатско възнаграждение за разликата
над сумата от 328 лева до пълния присъден размер от 400 лева, както и в частта,
с която Г.Д.И.Н.“ към М.на п. е осъдена да заплати държавна такса и депозит за
ССчЕ по сметка на Софийски районен съд за разликата над сумата от 298,11 лева
до пълния присъден размер от 387,71 лева, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения
от П.А.А. срещу Г.Д.И.Н.“ към М.на п. иск с правно основание чл.23, ал.4 от ЗИНЗС за сумата от 418 лева, представляваща паричната равностойност на
неполучена безплатна храна за периода от 01.01.2016г. до 31.12.2018г., ведно
със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 27.03.2019г. до
окончателното плащане.
ОСЪЖДА П.А.А.
да заплати на Г.Д.И.Н.“ към М.на п. разноски за юрисконсултско възнаграждение
за въззивното производство в размер на 100 лева, както и 18 лева разноски за
юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното производство.
Решението не подлежи
на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.