Решение по дело №57/2024 на Административен съд - Пазарджик

I. За характера на производството, жалбата и становищата на страните :

1. Производството е по реда на Производството е по реда на Дял ІІІ, Глава Х, Раздел І от АПК, във връзка с чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване

2. Образувано по Жалба на Б. Я. П., [ЕГН], с адрес гр. Костандово, общ. Ракитово, ул. В., № 21, с посочен съдебен адрес гр. Пазарджик, ул. Иван Вазов, № 1, ет. 1, офис 5, адв. С., срещу Решение № 1012-12-338#1 от 29.12.2023г. на Директора на Териториално поделение Пазарджик на Националния осигурителен институт с което е потвърдено Разпореждане №122-00-880-6 от 17.11.2023 г. на ръководителя на осигуряването за безработица, с което Б. Я. П. е задължен да възстанови недобросъвестно полученото парично обезщетение за безработица за периода от 28.08.2021 г. до 27.02.2022 г. в размер на 8227,96 лв. - главница и 1715,00 лв. - дължима лихва от датата на неоснователно полученото парично обезщетение до датата на разпореждането.

3. Счита се, че оспореното решение е постановено в противоречие с материалния закон и с целта, която закона преследва с издаването на актове от тази категория.

Подробните констатации и съображения изложени в обстоятелствената част на жалбата се субсумират в твърдението, че в хода на административната процедура, не е безспорно доказано, какво точно е основанието за прекратяване на правоотношението на П. с работодателя му в „Keelings Softfruits UC” Ирландия, поради факта, че в преписка липсва представена заповед за прекратяване на трудовото правоотношение или нейният еквивалент, приложим в Република Ирландския. Според жалбоподателя, административния орган избирателно и без каквато и да е мотивировка се е позовал само на някои от приобщените по преписката документи и е извел неправилен извод.

Счита се, че пропуска на административният орган да установи релевантните факти за решаването процесния административен въпрос е в противоречие с разпоредбите на чл. 35 и чл. 36, ал. 1 и ал. 3 от АПК и е основание за незаконосъобразност на постановения от него акт.

В този контекст се сочи, че от страна на Ирландската компетентна институция са издадени няколко структурни електронни документа в различен период от време СЕД U001, СЕД U004, СЕД U017 и СЕД U002 - Осигурително досие, които сочат като причина за прекратяване на заетостта - „изтичане срока на договора“, „изтичане срока на договора“, и „напускане на служителя“, като всъщност само разясняват, че удостоверяването на причината на прекратяване на осигуряването в Република Ирландия от Ирландската компетентна институция се извършва въз основа на неправилно декларирани данни. Сочи се също така, че в началото на административното производство е представен и преносим документ U1, в който е вписана причина за прекратяване на заетостта - изтичане на срока на договора, като няма данни, този документ да е отнет или обявен за невалиден по реда на чл. 5, § 1 от Регламент № 987/2009.

Заявено в жалбата е, че П. е знаел, че не е изпълнил срока на договора, но не си е тръгнал по собствено желание а поради факта, че работи на сезонна работа и работата намалява, като работодателят му го е уведомил, че трябва да напусне поради липса на работа и той се е съгласил, защото не му е оставен друг избор.

Поддържа се, че оспорените административни актове са издадени от администрацията при липса на безспорно установено недобросъвестното поведение от страна на П., съобразно изискването на чл. 114 от КСО.

Счита се, че в случая не е спазен реда за възобновяване на административни производства по чл. 99 и сл. от АПК, относно сроковете в които това е възможно да бъде сторено.

Иска се оспорените административни актове да бъдат отменени, като се присъдят сторените разноски в производството.

4. Директора на Териториално поделение Пазарджик на Националния осигурителен институт, чрез процесуалния си представител юрк. М. е на становище, че жалбата е неоснователна. Поддържат се изцяло фактическите констатации и правните изводи изложени в решението на контролния в йерархията на администрацията орган.

Сочи се, че в приложения по преписката трудов договор е отбелязано, че последният има срочен характер и е сключен за периода от 14.06.2021 г. до 30.09.2021 г., но трудовото правоотношение е прекратено по-рано, но 28.08.2021 г. , тоест не поради изтичане срока на договора, както твърди жалбоподателя.

Иска се оспорването да бъде отхвърлено, като в полза на администрацията се присъди юрисконсулско възнаграждение.

II. За допустимостта :

5. Оспореното решение на горестоящият в йерархията на администрацията орган е съобщено на жалбоподателя на 11.01.2024 г., като жалбата срещу него е регистрирана в деловодството на администрацията на същата дата, тоест оспорването е предприето в предвидения за това процесуален срок и при наличието на правен интерес, което ще рече, че жалбата е допустима.

III. За фактите и тяхната хронология :

6. Със Заявление вх. № Ф-01-434 от 31.08.2021 г. (л. 116), адресирано до Дирекция „Бюро по труда“ гр. Велинград, Б. П. е поискал отпускане на парично обезщетение за безработица на основание чл. 54а от КСО, като е декларирал, че е упражнявал трудова дейност в Ирландия, като трудовото му правоотношение е прекратено на 28.08.2021 г.

С писмо №-122-00-880-1 от 03.09.2021 г.(л. 112), от ТП на НОИ, Пазарджик е указано, че П. следва да представи: заявление за удостоверяване на осигурителен период и доходи от друга държава членка на ЕС със СЕД И002 и И004; декларация относно определяне на пребиваване във връзка с прилагане на чл. 65(2) от Регламент (ЕО) №883/2004; документи относно осигурителен стаж в Ирландия; документ от Ирландия потвърждаващ причината на освобождаване.

В отговор на писмото, от страна на жалбоподателя са представени : Заявление от 15.09.2021 г. за удостоверяване на осигурителни периоди от държава-членка на ЕС/ЕИП(л. 78), в което е декларирал осигурителен стаж в Ирландия от 14.06.2021 г. до 27.08.2021г., с работодател Keelings Farm и причина за прекратяване на трудовата дейност за въпросния период - „изтичане срока на договора”; декларация относно определяне на пребиваване във връзка с прилагане на чл. 65(2) от Регламент (ЕО) №883/2004.

Приложено е допълнително заявление, в което е посочен осигурителен стаж във Великобритания за отделни периоди през 2014 г.; 2017 г. и 2019 г. За тези периоди е представен и преносим документ U1(л. 80).

С вх. № 1029-12-2332 от 05.10.2021 г. е представен преносим документ U1 от 20.09.2021 г.(л. 109), издаден от Департамент по въпросите на заетостта и социалната закрила, Ирландия, в което е посочен период на заетост от 14.06.2021 г. до 27.08.2021г., възнаграждение € 2042 и причина за прекратяване на трудовото правоотношение - „изтичане на договора“.

7. При условията на чл. 8 от Наредбата за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица, чрез системата за електронен обмен на социално осигурителна информация между България и държавите-членки на ЕС със структурирани електронни документи U001СВ №246792 от 21.09.2021 г. и U003 №248470 от 24.09.2021 г.(л. 69 и сл.), е изискано предоставяне на информация относно трудовото правоотношение и възнаграждението на П. за периода от 14.06.2021 г. до 27.08.2021г.

С Разпореждане №122-00-880-1 от 21.10.2021г. на ръководителя на осигуряването за безработица е спряно производството по отпускане на парично обезщетение за безработица до получаване на структурираните електронни документи от компетентната институция на Ирландия(л. 111).

В отговор на искането, от компетентната институция на Ирландия са получени структурирани електронни документи U017 №248085 и U004 №256763 (л. 63 и сл.), в които е посочено : период на осигурена заетост от 14.06.2021 г. до 27.08.2021г.; причина за прекратяване на заетостта - ,,дата на изтичане на договора“; доход за периода от 14.06.2021 г. до 27.08.2021г. в размер на € 5185 брутен доход.

8. Въз основа на тези данни, с Разпореждане №121-00-880-2 от 22.10.2021 г.(л. 107) е възобновено производството по подаденото заявление за отпускане на парично обезщетение за безработица, а с Разпореждане №121-00-880-3 от 01.11.2021 г.(л 105), на основание чл. 54ж, ал. 1 и във връзка с чл. 54а, ал. 1, чл. 54б, ал. 1 и чл. 54в, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване и чл. 62 от Регламент (ЕО) №883/2004 на Б. Я. П. е отпуснато парично обезщетение за безработица за периода от 28.08.2021 г. до 27.02.2022 г. (шест месеца) в размер на 74.29 лв. дневно.

9. Във връзка с извършван последващ контрол на изплатените парични обезщетения за безработица с писмо с изх. №1029-12-806 от 20.06.2023 г.(л. 57), на основание чл. 1, ал. 1 от Наредбата за отпускане и изплащане на парично обезщетение за безработица и чл. 35 и чл. 36, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс, П. е уведомен, че следва да представи документ от работодателя, удостоверяващ причината за прекратяване на трудовата заетост или други документи, удостоверяващи причината за прекратяване на трудовата дейност считано от 28.08.2021 г.

Със Заявление вх. №1029-12-806#1 от 06.07.2023 г. (л. 56), П. е декларирал, че „… Когато подадох заявлението и декларацията за обезщетение за безработица вие ми изискахте документ U1, в който е посочена причината за прекратяване на договора. Нает бях от Агенция и нямам връзка с работодателя. Освободен бях поради липса на работа… „.

10. С мотив „…уточняване на причината за прекратяване на последната заетост…“, административния орган е изискал с писмо с изх. №1030-12-1150 от 20.06.2023 г.(л. 57), от работодателя Keelings Softfruits UC да предостави информация за периода на работа и основанието за прекратяване на заетостта на Б. П..

11. С вх. № 1030-12-1150#2 от 04.10.2023 г., в ТП на НОИ Пазарджик е регистрирано Писмо от 03.10.2023 г.(л. 50), от С. Б., на длъжност „Човешки ресурси“ в Keelings Softfruits UC, в което е заявено, че Б. П. с адрес Настаняване Бразилия, Брейкстоун роуд Суордс, Дъблин е бил нает в Keelings Softfruits, като работник в градинарството на срочен договор. П. е бил нает в Keelings между 14.06.2021 г. и 27.08.2021г. П. е подал оставка от позицията при обстоятелства, при които той е напуснал преди края на неговия договор на 30.09.2021 г.

Представен е Договор за работа(л. 51), сключен между Keelings Softfruits UC и Б. П., по силата на който, П. е бил нает като работник в градинарство от 14.06.2021 г. до 30.09.2021г. Изрично е уговорено, че това е фиксиран срочен трудов договор и следователно разпоредбите на ирландския Закон за несправедливите уволнения от 1977-2001 г. няма да се прилагат за прекратяването на този договор, когато такова прекратяване е само поради изтичането на този фиксиран срок.

12. При тези данни, чрез системата за електронен обмен на социално осигурителна информация между България и държавите-членки на ЕС със СЕД U001 №768879 от 17.10.2023 г.(л. 49), е изискано удостоверяване на периода на осигурена заетост и причината за прекратяване на трудовата заетост на П. за времето от 14.06.2021 г. до 27.08.2021г. В отговор е получен структуриран електронен документ U002 № 773207 (л. 48), от компетентна институция на Ирландия в който е потвърден период на осигурена заетост от 14.06.2021 г. до 27.08.2021г., а като причина за прекратяване на заетостта е посочено - „напускане на служителя“.

13. В тази хронологична последователност и въз основа на тези данни са издадени следните актове :

• С Разпореждане № 122-00-880-5 от 17.11.2023 г.(л.39), на основание чл. 54ж, ал. 2, т. 1 КСО, ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ, Пазарджик е отменил Разпореждане № 122-00-880-3 от 01.11.2021 г., с което на П. е отпуснато парично обезщетение за безработица за периода от 28.08.2021 г. до 27.02.2022 г. в размер на 74.29 лв. дневно. Посоченото фактическо основание е U002 № 773207 и заявеното в него обстоятелство, че трудовото правоотношение на жалбоподателя е преустановено поради „напускане на служителя“;

• С Разпореждане №122-00-880-6 от 17.11.2023 г., ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ, Пазарджик, на основание чл. 54ж, ал. 3, във връзка с чл. 114, ал. 1 от КСО, е наредил Б. П. да възстанови недобросъвестно полученото парично обезщетение за безработица за периода от 28.08.2021 г. до 27.02.2022 г. в размер общо на сумата от 8227,96 лв. и сумата от 1715,00 лв., представляваща дължима лихва от датата на неоснователно полученото обезщетение до датата на издаване на разпореждането.

Прието е, че сумата от 8227,96 лв. е изплатена на П. в нарушение на чл. 54б, ал. 1 от КСО и чл. 62, §2, във връзка с §1 от Регламент № 883/2004, във връзка с чл. 54б, ал. 3 от КСО. Посоченото фактическо основание е отново U002 № 773207 и заявеното в него обстоятелство, че трудовото правоотношение на жалбоподателя е преустановено поради „напускане на служителя“;

• С Разпореждане №122-00-880-7 от 17.11.2023 г.(л.35), на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ, Пазарджик, на основание чл. 54ж, ал. 1 и във връзка с чл. 54а, ал. 1 и чл. 54б, ал. 3 от КСО, на Б. Я. е отпуснато парично обезщетение за безработица за периода от 28.08.2021 г. до 27.12.2022 г. (четири месеца) в размер на 12.00 лв. дневно.

Съображенията за това са, че с оглед получения удостоверителен документ от работодателя за причината за прекратяване на заетостта и постъпилия СЕД № U002 № 773207, следва да се приеме, че случаят попада хипотезата на чл. 54б, ал. 3 от КСО, съобразно който, безработните лица, чиито правоотношения са били прекратени по тяхно желание или с тяхно съгласие, или поради виновното им поведение получават минимален размер на обезщетението за срок от месеца, като минималният дневен размер на обезщетението за безработица се определя ежегодно със ЗБДОО и за 2021 г. е определен минимален дневен размер от 12,00лв.

14. По повод подадена жалба от П., с процесното Решение № № 1012-12-338#1 от 29.12.2023г. на Директора на Териториално поделение Пазарджик на Националния осигурителен институт е потвърдено Разпореждане №122-00-880-6 от 17.11.2023 г. на ръководителя на осигуряването за безработица, с което Б. Я. П. е задължен да възстанови недобросъвестно полученото парично обезщетение за безработица за периода от 28.08.2021 г. до 27.02.2022 г. в размер на 8227,96 лв. - главница и 1715,00 лв. - дължима лихва от датата на неоснователно полученото парично обезщетение до датата на разпореждането.

15. Според горестоящият в йерархията на администрацията орган, установяването на причината за прекратяване на правоотношението е възложено в тежест на субекта, който претендира отпускането на обезщетението за безработица. В този смисъл е посочено правилото на чл.1, ал. 1 от Наредбата за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица, съобразно което, паричните обезщетения за безработица по чл. 54а от КСО и по чл. 230 и 231 по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България се отпускат въз основа на заявление по образец съгласно приложение № 1, като към което се прилагат: за паричните обезщетения за безработица по чл. 54а от КСО - акт за прекратяване на правоотношението, като в случая жалбоподателя не е приложил към заявлението си такъв акт, не го е представила и след като административният орган изрично го е изискал, както и не го е приложила към депозираната жалба.

Административния орган е приел, че с оглед данните съдържащи се в писмото на работодателя Keelings Softfruits се налага извода, че след като П. е работил по срочен трудов договор и е напуснала позицията преди изтичане на срока на договора, то няма как да се приеме, че трудовото правоотношение на жалбоподателя е прекратено поради изтичане срока на договора.

В решението е развито още разбирането, че недобросъвестността се състои в конкретното психично отношение на осигурения към дължимостта на сумите в момента на тяхното получаване и се обуславя от субективното му убеждение, че няма право на тях, а добросъвестността от друга страна е съществуващото към момента на получаването психическо отношение на лицето досежно дължимостта на сумите и е във връзка с неговото незнание, че няма право на тях. В този контекст, основния аргумент на решаващия орган е, че „…жалбоподателя е бил наясно, че трудовият му договор с Keelings Softfruits е безсрочен и няма как да е изтекъл към 28.08.2021 г., но въпреки всичко е декларирал пред компетентната институция на Ирландия и в последствие е представил в ТП на НОИ — Пазарджик преносим документ U1, с посочена причина за прекратяване на трудовото му правоотношение - „изтичане срока на договора“, в следствие на което недобросъвестно е получил осигурителни плащания за по-дълъг период и в по-голям размер..….“.

16. Разпореждане № 122-00-880-5 от 17.11.2023 г. на ръководителя на осигуряването за безработица, с което на основание чл. 54ж, ал. 2, т. 1 КСО е отменено Разпореждане № 122-00-880-3 от 01.11.2021 г. за отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а, ал. 1 КСО и Разпореждане № 122-00-880-07 от 17.11.2023 г. на ръководителя на осигуряването за безработица, с което на П. е отпуснатото парично обезщетение за безработица за периода от 28.08.2021 г. до 27.12.2021 г. в размер на 12,00 лв. дневно са били обжалвани по административен ред и потвърдени с Решение № 1012-12-337#1/29.12.2023 г. на директора на ТП на НОИ-Пазарджик.

Решението на административния орган е било обжалвано по съдебен ред, по повод на което е било сложено в ход производството по адм. дело №20247150700056 по описа на Административен съд Пазарджик за 2024 г. С окончателно Решение № 2634 от 05.07.2024 г., постановено по същото дело, оспорването е отхвърлено.

17. В хода на производството по адм. дело №20247150700056 по описа на Административен съд Пазарджик за 2024 г., от страна на П. е бил представен преносим документ U1, издаден на 10.04.2024 г. от служба „Регистри на ЕС, департамент Социална защита“, гр. Бънкрана, графство Донигал, в който отново е потвърден период на осигурена заетост от 14.06.2021 г. до 27.08.2021г., общото получено трудово възнаграждение в размер на € 5185 за периода и причина за прекратяване на заетостта е посочено - „изтичане на договора“. В същият преносим документ U1, издаден на 10.04.2024 г., са посочени данни и за последващ период на трудова заетост на П. в Ирландия, а именно от 07.04.2022 г. до 27.08.2022 г., с общо получено трудово възнаграждение в размер на € 9076 и причина за прекратяване на заетостта е посочено - „изтичане на договора“.

18. В хода на настоящото производство, от страна на ответната администрация се представи Искане за формуляри за социално осигуряване в Ирландия Е104 и U1 с попълнен период от 14.06.2021 г. до 27.08.2021г. и причина за приключване на работата „Изтекъл договор“. Представено е и искане, заявено от името на Б. П., но за период 27.04.2022 г. до 27.08.2022 г. и причина за приключване на работата „Изтекъл договор“.

Въпросните искания не са подписани нито саморъчно, нито с електронен подпис. Според указанията, съдържащи се в исканията за издаване на документ U1 и Е104, същите следва да бъдат публикувани или изпратени по e-mail до Отдел по заетостта и социална защита, гр. Бънкрана, Ирландия.

Пояснено е още, че в много случаи формулярите могат да бъдат издадени само след запитване до бивши работодатели.

IV. За правото :

19. В случая, преди всичко следва да се съобрази, че Разпореждане № 122-00-880-5 от 17.11.2023 г. на ръководителя на осигуряването за безработица, с което на основание чл. 54ж, ал. 2, т. 1 КСО е отменено Разпореждане № 122-00-880-3 от 01.11.2021 г. за отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а, ал. 1 КСО и Разпореждане № 122-00-880-7 от 17.11.2023 г. на ръководителя на осигуряването за безработица, с което на П. е отпуснатото парично обезщетение за безработица за периода от 28.08.2021 г. до 27.12.2021 г. в размер на 12,00 лв. дневно са влезли в сила и са добили статуса на стабилни административни актове, с който конкретния административния въпрос е разрешен окончателно и непререшимо и подлежи на изпълнение. Това изключва възможността да се обсъждат каквито и да е въпроси свързани с основателността и законосъобразността на разпоредения от административния орган резултат.

20. Съобразно чл. 114, ал. 1 от КСО, недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания се възстановяват от лицата, които са ги получили, заедно с лихвата по чл. 113.

Според чл. 114, ал. 2, т. 2 от КСО, добросъвестно получените суми за осигурителни плащания не подлежат на възстановяване от осигурените лица с изключение на следните случаи, в които възстановяването на сумите е без лихва до изтичането на срока за доброволно изпълнение: когато след изплащането им са представени нови документи или данни, които имат значение за определяне на правото, размера и срока на изплащане.

21. Както се описа в предходната част на настоящото решение, в първоначално получените от администрацията структурирани електронни документи U017 №248085 и U004 №256763, е била посочена причина за прекратяване на заетостта - ,,дата на изтичане на договора“. Тази причина е била посочена и в представения от жалбоподателя преносим документ U1.

Въз основа на тези данни, административния орган е отпуснал обезщетение за безработица за периода от 28.08.2021 г. до 27.02.2022 г. в размер на 74.29 лв. дневно.

22. В резултат на последващата проверка обаче, са постъпили писмо от работодателя Keelings Softfruits UC, в което е заявено, че Б. П. подал оставка от позицията при обстоятелства, при които той е напуснал преди края на неговия договор на 30.09.2021 г. Представен е трудовият договор по силата на който П. е бил нает като работник в градинарство от 14.06.2021 г. до 30.09.2021г., с изричната уговорка, че това е фиксиран срочен трудов договор. Постъпил е и U002 № 773207 (л. 48), от компетентна институция на Ирландия в който е потвърден период на осигурена заетост от 14.06.2021 г. до 27.08.2021г., но като причина за прекратяване на заетостта е посочено - „напускане на служителя“.

Имено въз основа на тези ново установени факти, с Разпореждане № 122-00-880-5 от 17.11.2023 г., на основание чл. 54ж, ал. 2, т. 1 КСО, ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ, Пазарджик е отменил Разпореждане № 122-00-880-3 от 01.11.2021 г., с което на П. е отпуснато парично обезщетение за безработица за периода от 28.08.2021 г. до 27.02.2022 г. в размер на 74.29 лв. дневно

Посочената норма на чл. 54ж, ал. 2, т. 1 КСО предвижда, влязлото в сила разпореждане по ал. 1 да може да се измени или отмени от органа, който го е издал, когато: са представени нови документи или доказателства, които имат значение за определяне правото, размера и периода на паричното обезщетение за безработица.

23. Съобразно чл. 5, § 1 от Регламент(ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16.09.2009 г., за установяване процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004 за координация на системите за социална сигурност,

документи, които са издадени от институция на държава-членка и показват положението на дадено лице за целите на прилагането на основния регламент и на регламента по прилагане, и подкрепящите доказателства, въз основа на които са издадени документите, се приемат от институциите на останалите държави-членки, доколкото не са отнети или обявени за невалидни от държавата-членка, в която са били издадени.

24. Действително, в случая няма данни, първоначално представените U017 №248085 и U004 №256763 и преносим документ U1 да са били отнемани при условията на чл. 5, § 2 от Регламент(ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16.09.2009г. В чл. 5, § 3 от същи Регламент(ЕО) № 987/2009 обаче е предвидено, че по силата на параграф 2 когато има съмнение относно предоставената от заинтересованите лица информация, валидността на даден документ или подкрепящи доказателства, или относно точността на фактите, на които се основават съдържащите се в съответния документ сведения, институцията по мястото на престой или пребиваване извършва доколкото е възможно, по искане на компетентната институция, необходимата проверка на тази информация или документ.

В случая, от компетентната администрация в България е била предприета именно такава проверка, в хода на която е била получена безпротиворечива информация относно начина на прекратяване на трудовото правоотношение между П. и работодателят му. Тази информация е зачетена при условията на чл. 5, § 1 от Регламент(ЕО) № 987/2009. За да бъде сторено това от страна на компетентната администрация в България, не е необходимо първоначално представените структурирани електронни документи да са били изрично отнемани от издалата ги администрация в Ирландия. Отричането на заявените в тях данни е последица, именно от издаването на последващия U002 № 773207, в който след извършената повторна проверка са установени действителните данни по случая.

25. С оглед разрешаването на текущия административно правен спор, следва да се съобрази, че действащия нормативен ред не съдържа легално определение на понятията добросъвестност и недобросъвестност и това е така, защото несъмнено е по-лесно недобросъвестността да бъде разпозната, отколкото дефинирана. В случая, няма причина да не бъде споделено, основаното на съдебната практика разбиране на административния орган за това, че недобросъвестността се състои в конкретното психично отношение на осигурения към дължимостта на сумите в момента на тяхното получаване и се обуславя от субективното му убеждение, че няма право на тях, а добросъвестността от друга страна е съществуващото към момента на получаването психическо отношение на лицето досежно дължимостта на сумите и е във връзка с неговото незнание, че няма право на тях.

26. В тази рамка на разбиране, данните по делото налагат несъмнения извод, че както към момента на подаване на заявлението, така и при получаване на процесното обезщетение за безработица, П. е действал добросъвестно, като е считал, че трудовото му правоотношение е било прекратено, така както това е било удостоверено в издаденият му от компетентните ирландски власти документ U1. Впрочем, така е действала и администрацията, позовавайки се на данните в СЕД U017 №248085 и U004 №256763.

Представянето на нови документи и доказателства - писмо от работодателя, трудов договор и СЕД U002 № 773207 обаче, съставляват факти, предвидени в хипотезата на чл. 54ж, ал. 2, т. 1 КСО, които налагат еднозначна промяна на размера и периода на отпуснатото вече паричното обезщетение за безработица. Това каза се е сторено от административния орган, като разпореждането в което е обективирано властническото волеизявление е влязло в сила. Пряка последица от това пък е възникване на задължение за осигуреното лице да възстанови надвзетите суми по неправилно определения размер на обезщетението. Тоест в случая е налице, хипотезата на чл. 114, ал. 2 от КСО, което ще рече, че П. дължи да възстанови единствено надвзетия размер на обезщетението от 8227,96 лв., но не и начислената от административния орган лихва за забава в размер на 1715,00 лв.

V. За разноските:

27. Констатираната частична незаконосъобразност на административните актове, предполага на жалбоподателя да се присъди съответната част от сторените разноски по производството. Съобразно представения списък те се констатираха в размер на 206,98лв., адвокатско възнаграждение заплатено в брой и по банков път.

На администрацията също следва да се присъди възнаграждение за осъществената юрисконсулска защита, което при условията на чл. 8, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа(редакция ДВ, бр. 14 от 2025 г.), трябва да бъде определено в размер на 300,00лв.

Ето защо, Съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 1012-12-338#1 от 29.12.2023г. на Директора на Териториално поделение Пазарджик на Националния осигурителен институт с което е потвърдено Разпореждане №122-00-880-6 от 17.11.2023 г. на ръководителя на осигуряването за безработица, в частта им с която Б. Я. П. е задължен да възстанови сумата от 1715,00 лв., представляваща дължима лихва от датата на неоснователно полученото парично обезщетение за безработица до датата на разпореждането.

ОТХВЪРЛЯ оспорването на Б. Я. П., [ЕГН], с адрес гр. Костандово, общ. Ракитово, ул. В., № 21, срещу Решение № 1012-12-338#1 от 29.12.2023г. на Директора на Териториално поделение Пазарджик на Националния осигурителен институт и потвърденото с него Разпореждане №122-00-880-6 от 17.11.2023 г. на ръководителя на осигуряването за безработица, в частта им с която Б. Я. П. е задължен да възстанови недобросъвестно полученото парично обезщетение за безработица за периода от 28.08.2021 г. до 27.02.2022 г. в размер на 8227,96 лв.

ОСЪЖДА Националния осигурителен институт, гр. София, да заплати на Б. Я. П., [ЕГН], с адрес гр. Костандово, общ. Ракитово, ул. В., № 21, сумата от 206,98лв. (двеста и шест лева и 98 ст.), представляваща извършени от последния разноски по производството.

ОСЪЖДА Б. Я. П., [ЕГН], с адрес гр. Костандово, общ. Ракитово, ул. В., № 21, да заплати на Националния осигурителен институт, гр. София, сумата от 300,00 лв., представляваща възнаграждение за осъществена юрисконсулска защита.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в четиринадесет дневен срок от съобщаването му пред Върховния административен съд.