Р Е Ш Е Н И Е
В
ИМЕТО НА НАРОДА
гр.София,
….….. 2018 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ—14 с-в в открито съдебно заседание на тринадесети февруари
две хиляди и осемнадесета година в състав :
Съдия: Зорница Гладилова
При
секретаря Стефани Калоферова като разгледа гр.д. № 1113 по описа за 2017 година и за да се произнесе взе
предвид следното :
Производството е по реда
на чл.365 и сл. от ГПК.
Ищецът „Е.Б.“ ЕАД твърди, че е сключил
с „Б.А.ЗА Е.З.“ ЕАД Договор за З. на плащанията по договори за продажба на
стоки или предоставяне на услуги срещу търговски риск, възникнал на територията
на Република България, който бил обективиран в Рамкова полица № Б1В061409137/30.06.2014
г. и действащите към датата на договора Общи условия за З. на плащания по
договори за продажба на стоки или предоставяне на услуги срещу търговски риск,
възникнал на територията на Република България. Договорът за застраховка на
търговски риск по отношение на процесните задължения на „Г.Т.“ ЕАД бил сключен
въз основа на Заявка за З. № 33-16441 от 23.03.2015 г., Потвърждение за З.
№1500911/31.03.2015 г. и Допълнително споразумение № 5/7.04.2015 г., с което
страните добавили застраховка на търговски риск във връзка със задължения на „Г.Т.“
ЕАД, ЕИК:********, с валидност на Допълнителното споразумение от 31.03.2015 г.,
до 30.06.2015 г. „Е.Б.“ ЕАД изпълнило задълженията си по Договора за
застраховка и Общите условия като заплащало в срок дължимите от него
застрахователни премии и подавало Декларации за месечни доставки и получени
плащания, в които посочвало и доставките към „Г.Т.“ ЕАД.
След сключване на Застрахователния
договор и в рамките на неговата валидност „Г.Т.“ ЕАД изпаднало в забава и до
момента не било заплатило дължимите от него суми по описаните в исковата молба
доставки на дизелово гориво, изпълнени от „Е.Б.“ ЕАД съгласно сключен между
страните рамков договор за доставка на дизелово гориво № *********/06.04.2015.
Срокът за плащане на доставеното гориво, уговорен между страните, бил 20
календарни дни от датата на съответната фактура. Доставката на горивото била
извършена от „Е.Б.“ ЕАД на базата на
писмени заявки от „Г.Т.“ ЕАД, изпращани по електронна поща и съдържащи
количество на заявеното гориво, място на натоварване - петролна база на „С.“ ООД - търговец на едро
с горива, с който „Е.Б.“ ЕАД имало сключен договор за влог на горива, както и
регистрационен номер на превозното средство, на което ще бъде натоварено
горивото, име и единен граждански номер на водача.
На основание сключен Договор за
съхранение, покупко-продажба и складова обработка на горива между „Е.Б.“
ЕАД и „С.“ ООД /„Договор за влог“/
горивото, което е собственост на ищеца, се съхранявало в складова база на „С.“
ООД. На основание на Договора за влог, по заявки на „Е.Б.“ ЕАД, „С.“ ООД експедирало и предавало на купувача „Г.Т.“
ЕАД горивото, предмет на процесните доставки, като го натоварвало на посочените
от купувача „Г.Т.“ ЕАД в заявките към ищеца транспортни средства. Експедирането
на горивото от „С.“ ООД към купувача „Г.Т.“ ЕАД от името и за сметка на „Е.Б.“
ЕАД било документирано със заявките за товарене от „Е.Б.“ ЕАД към „С.“ ООД,
приемо- предавателни протоколи и Акцизен данъчен документ за заплатения акциз
при освобождаване на горивото за потребление съгласно изискванията на Закона за
акцизите и данъчните складове /ЗАДС/.
Транспортът на закупеното дизелово
гориво се осъществявал от наети от купувача превозвачи, поради което „Г.Т.“ ЕАД
посочвало в заявките до „Е.Б.“ ЕАД точните данни на превозните средства и
техните водачи. При сравнение на приложените към молбата заявки на „Г.Т.“ ЕАД и
приемо-предавателните протоколи и товарителници, съставени при експедицията на
горивото от складодържателя „С.“ ООД било видно, че номерата на превозните
средства, на които е товарено горивото в петролната база на „С.“ ООД били
идентични с номерата, посочени от купувача „Г.Т.“ ЕАД до „Е.Б.“ ЕАД. Горивото
било надлежно доставено от „Е.Б.“ ЕАД на
„Г.Т.“ ЕАД и предадено на посочените от него превозвачи. Влизането на
посочените от „Г.Т.“ ЕАД превозни средства в складовата база на „С.“ ООД,
техните регистрационни номера, дата и час на влизане и напускане, било
документирано от „С.“ ООД в дневника на посетителите, подписан от дежурните
охранители на складовата база.
По описания начин на доставка и
документиране, в периода 03.04.2015 г. – 13.04.2015 г. „Е.Б.“ ЕАД извършило
следните доставки към „Г.Т.“ ЕАД, за които последното не било заплатило
посочената по-долу цена на закупеното гориво:
1./ На 03.04.2015 г. - 28 137 литра дизелово гориво на стойност 53
516.58 лева. Доставката е извършена по заявка на „Г.Т.“ ЕАД от 2.04.2015 г. и за същата е съставена
фактура №********** от 3.04.2015 г. Горивото е доставено от складовата база на
складодържателя „С.“ ООД на посоченото в заявката на „Г.Т.“ ЕАД МПС на превозвача И.М.“ ЕООД, което се
установявало и от фактура за транспортни услуги на И.М.“ ЕООД към „Г.Т.“ ЕАД №
**********/9.04.2015 г. За експедицията на горивото от „С.“ ООД са съставени
приемо-предавателен протокол № **********/3.04.2015 г. и товарителница.
Съставен е и Акцизен данъчен документ №********** от 3.04.2015 г.
Цената на продаденото гориво не била заплатена
от „Г.Т.“ ЕАД на „Е.Б.“ ЕАД в срока по сключения между тях договор, а
именно 20 календарни дни след датата на фактурата и до датата на подаване на
настоящата искова молба.
2./ На 06.04.2015 г. - 28 210 литра
дизелово гориво на стойност 53 655.42 лева. Доставката е извършена по заявка
на„Г.Т.“ ЕАД от 03.04.2015 г. и е съставена фактура № ********** от 6.04.2015
г. Горивото е доставено от складовата база на складодържателя „С.“ ООД на
посоченото в заявката МПС на превозвача И.М.“ ЕООД - фактура за транспортни услуги на И.М.“ ЕООД
към „Г.Т.“ ЕАД № **********/9.04.2015 г.
За експедицията на горивото от „С.“ ООД били съставени приемо-предавателен
протокол № ********** от 6.04.2015 г. и товарителница. Съставен е и
Акцизен данъчен документ №********** от 6.04.2015 г.
Цената на продаденото гориво не била заплатена
от „Г.Т.“ ЕАД на „Е.Б.“ ЕАД в срока по
сключения между тях договор - 20 календарни дни след датата на фактурата и до
датата на подаване на настоящата искова молба.
3./ На 07.04.2015 г. - 28 157 литра
дизелово гориво на стойност 53 554.62 лева. Доставката е извършена по заявка на
„Г.Т.“ ЕАД от 06.04.2015 г. и е съставена фактура №********** от 7.04.2015 г.
Горивото е доставено от складовата база на складодържателя „С.“ ООД на
посоченото в заявката на МПС на превозвача И.М.“ ЕООД /фактура за транспортни услуги на И.М.“ ЕООД
към „Г.Т.“ ЕАД № **********/9.04.2015 г./ За експедицията на горивото от „С.“
ООД са съставени приемо-предавателен протокол № **********/7.04.2015 г. и
товарителница.
Съставен е Акцизен данъчен документ №********** от 7.04.2015 г.
Цената на продаденото гориво не била
заплатена от „Г.Т.“ ЕАД на „Е.Б.“
ЕАД в договорния срок 20 календарни дни
след датата на фактурата и до датата на подаване на настоящата искова молба.
4./
На 08.04.2015 г. - 28 187 литра дизелово гориво на стойност 53 611.68
лева. Доставката е извършена по заявка на „Г.Т.“ ЕАД от 07.04.2015 г. и
съставена фактура № ********** от 8.04.2015 г. Горивото е доставено от
складовата база на складодържателя „С.“ ООД на посоченото в заявката МПС на
превозвача И.М.“ ЕООД /фактура за транспортни услуги на И.М.“ ЕООД към „Г.Т.“
ЕАД № **********/09.04.2015 г./. За експедицията на горивото от „С.“ ООД са
съставени приемо-предавателен протокол № ********** от 08.04.2015 г. и
товарителница.
Съставен е Акцизен данъчен документ №********** от 8.04.2015 г.
Цената на продаденото гориво не била
заплатена от „Г.Т.“ ЕАД на „Е.Б.“
ЕАД в договорния 20-дневен срок след
датата на фактурата и до датата на подаване на настоящата искова молба.
5./ На 09.04.2015 г. - две доставки на
гориво на „Г.Т.“ ЕАД - 14 075 литра дизелово гориво на стойност 26 770.66 лева
и 14 080 литра дизелово гориво на стойност 26 780.16 лв. Доставките са
извършени по заявки на „Г.Т.“ ЕАД от 07.04.2015 г. и са съставени фактури №
********** от 09.04.2015 г. и № ********** от 09.04.2015 г. Горивото е
доставено от складовата база на складодържателя „С.“ ООД на посоченото в
заявката МПС на превозвача „О.Г.” ЕООД. За експедицията на горивото от „С.“ ООД
са съставени приемо-предавателни протоколи №********** от 9.04.2015 г. и
№********** от 09.04.2015 г. и товарителници.
Цената на продаденото гориво не е заплатена в
договорния срок от 20 календарни дни след датата на фактурата и до датата на
подаване на настоящата искова молба.
6./ На 10.04.2015 г. - 13 541 литра
дизелово гориво на стойност 25 754.99 лева и 13 560 литра дизелово гориво на
стойност 25 791.12 лв. Доставките са извършена по заявки от 07.04.2015 г. и са
съставени фактури № ********** от 10.04.2015 г. и № ********** от 10.04.2015 г.
Горивото е доставено от складовата база на складодържателя „С.“ ООД на
посоченото в заявката МПС на превозвача „Ф.К.” АД. За експедицията на горивото
от „С.“ ООД са съставени приемо-предавателни протоколи №********** от
10.04.2015 г. и №********** от 10.04.2015 г. и товарителници.
Цената на продаденото гориво не била заплатена
от „Г.Т.“ ЕАД на „Е.Б.“ ЕАД в 20-дневния договорен срок и до подаване на
исковата молба.
7./
На 11.04.2015 г. - 13 545 литра дизелово гориво на стойност 25 762.60
лева и 13 560 литра дизелово гориво на стойност 25 791.12 лв. Доставката е
извършена по заявки от 07.04.2015 г. и са съставени фактури № ********** от
11.04.2015 г. и № ********** от 11.04.2015 г. Горивото е доставено от
складовата база на складодържателя „С.“ ООД на посоченото в заявката МПС на
превозвача „Ф.К.” АД. За експедицията на горивото са съставени
приемо-предавателни протоколи №********** от 11.04.2015 г. и №********** от
11.04.2015 г. и товарителници.
Цената на продаденото гориво не била заплатена
в договорния срок 20 дни и до исковата молба.
8./ На 13.04.2015 г. три доставки на гориво - 13 530 литра
дизелово гориво на стойност 25 734.06 лева, 13 511 литра дизелово гориво на
стойност 25 697.93 лв. и 30 037 литра дизелово гориво на стойност 57 130.38 лв.
Доставката е извършена по заявки на „Г.Т.“ ЕАД от 07.04.2015 г. и са съставени
фактури № ********** от 13.04.2015 г., № ********** от 13.04.2015 г. и №
**********. Горивото е доставено от складовата база на складодържателя „С.“ ООД
на посоченото в заявката МПС на превозвача „Ф.К.” АД по първите две доставки и
на превозвача „В.С.Т.” ЕООД по третата доставка. За експедицията на горивото от
„С.“ ООД са съставени приемо-предавателни протоколи № ********** от 13.04.2015
г„ №********** от 13.04.2015 г. и №********** от 13.04.2015 г.
Цената на продаденото гориво не е заплатена в
договорния срок от 20 календарни дни след датата на фактурата и до датата на
подаване на настоящата искова молба.
След настъпване на забавата на
длъжника „Г.Т.“ ЕАД, в изпълнение на
задълженията си по чл. 18, ал. 2, т. 1 от Общите условия, „Е.Б.“ ЕАД му
изпратило две напомнителни писма за просрочените от него задължения - Писмо
изх.№ 1790 от 05.05.2015 г. и Писмо изх. №1793 от 12.05.2015 г. Писмата били
върнати от куриера с отбелязване, че намерените на адреса лица отказват да получат пратките. С нотариална покана на
Нотариус В.М., per. № 053 на НК, район на действие
гр. София, Акт 177, т. II, Per. №4252/13.05.2015 г. „Е.Б.“
ЕАД поканило за трети път „Г.Т.“ ЕАД да заплати дължимите от него суми.
Нотариалната покана била връчена чрез залепване на съобщение.
След като дало на длъжника достатъчен
срок за изпълнение и от своя страна е изпълнило задълженията си по
Застрахователния договор, на основание чл.18, ал.1 от същия „Е.Б.“ ЕАД
представило на застрахователя „Б.А.ЗА Е.З.“ ЕАД декларация за просрочени
задължения изх. № 1800/20.05.2015 г. След изтичане на 6-месечен срок от
подаване на декларацията за просрочени задължения и настъпване на застрахователното
събитие по смисъла на чл.7, ал.1, т.2 от Общите условия, на 13.11.2015 г. „Е.Б.“
ЕАД представило пред застрахователя Претенция за застрахователно обезщетение
№1506503/10.11.2015 г. Към Претенцията били приложени всички изискуеми съгласно
чл. 20, ал. 1, т. 2 от Общите условия документи.
С писмо от 17.03.2016 г., в нарушение
на задължението си да изплати застрахователно обезщетение не по-късно от 30 дни
от датата на депозиране на застрахователната претенция, „Б.А.ЗА Е.З.“ ЕАД
откало да изплати застрахователното обезщетение като се основало че „Е.Б.“ ЕАД
не било доказало надлежното изпълнение на доставките на горива, за които се
претендира плащане от длъжника „Г.Т.“ ЕАД.
С писмо от 31.03.2016 г. „Е.Б.“ ЕАД отново поискало застрахователя да
преразгледа решението си, като му предоставило обяснения относно начина на
документиране на доставките на горива, които подлежат на строг фискален контрол
и се регистрирали в реално време пред органите на данъчната и митническата
администрация, поради което извършването им било безспорно. Застрахователят
отново отказал.
На 15.07.2015 г. „Е.Б.“ ЕАД депозирало
в Софийски градски съд искова молба срещу „Г.Т.“ ЕАД с иск за сумата от 479
551.32 лева, представляваща главници по фактурите, по които длъжникът е
изпаднал в забава и които са предмет на застрахователната претенция, ведно с
лихва за забава в размер на 8 682.20 лева, от датата на забавата, до датата на
предявяване на исковата молба. С Решение от 3.06.2016 г. по т.д. № 5007 по
описа на СГС за 2015 г. исковете са уважени като в мотивите на решението е
изследван въпроса за извършването на доставките, потвърдено било надлежното
изпълнение на същите и е присъдена сумата от 479 551.32 лева, представляваща
главници по Фактура №**********/03.04.2015 г. за сумата от 53 516.58 лв.,
Фактура №**********/06.04.2015 г. за сумата от 53 655.42 лв., Фактура №
**********/07.04.2015 г. за сумата от 53 554.62 лв. , Фактура
№**********/08.04.2015 г. за сумата от 53 611.68 лв., Фактура
№**********/09.04.2015 г. за сумата от 26 770.66 лв„ Фактура
№**********/09.04.2015 г. за сумата от 26 780.16 лв., Фактура
№**********/10.04.2015 г. за сумата от 25 754.99
лв., Фактура №**********/10.04.2015 г. за сумата от 25 791.12 лв., Фактура
№**********/11.04.2015 г. за сумата от 25 762.60 лв., Фактура №
**********/11.04.2015 г. за сумата от 25 791.12 лв., Фактура №
**********/13.04.2015 г. за сумата от 25 734.06 лв., Фактура №
**********/13.04.2015 г. за сумата от 25 697.93 лв., Фактура №
**********/13.04.2015 г. за сумата от 57 130.38 лв., представляващи цената на
продаденото гориво, ведно с лихва за забава и разноските по делото.
След влизането на решението в сила и
получаване на изпълнителен лист „Е.Б.“ ЕАД е образувало изпълнително дело
№4006/2016 при ЧСИ С.Я.с цел събиране на присъдените суми. Към настоящия момент
по делото не са постъпили суми от длъжника.
Ищецът твърди, че за него като
застрахован възникнало правото да получи застрахователно обезщетение. Сумата на
неплатените от „Г.Т.“ ЕАД задължения към датата на исковата молба възлиза на
479 551.32 лева. Съгласно Застрахователна полица №Б1В061409137/30.06.2014 г.
застрахователят следва да заплати застрахователно обезщетение в размер на 90%
от кредитния лимит, който е в размер на 320 000 лв. „Б.А.ЗА Е.З.“ ЕАД следва да
заплати на застрахованото дружество „Е.Б.“ ЕАД
сумата от 288 000.00 лв.
(двеста осемдесет и осем хиляди лева).
Ищецът
моли съда на основание чл. 208, ал.1 от КЗ
(отм.) във връзка с параграф 22 от Преходните и заключителните разпоредби на
Кодекса за З.то да осъди „Б.А.ЗА Е.З.“ ЕАД да му заплати сумата от 288 000 лв.,представляваща
застрахователно обезщетение за неплатени суми по фактури за извършени доставки
на дизелово гориво по претенция за застрахователно обезщетение № 1506503/10.11.2015
г., законна лихва върху тази сума от датата, на която е следвало да бъде
изплатено застрахователното обезщетение съгласно чл. 20, ал. 4, т. 3 от Общите
условия, а именно от 15.12.2015 г., до датата на исковата молба в размер на 36 977.00 лв. и законна лихва от датата на исковата
молба до окончателното изплащане на сумата;
разноските в съдебното производство.
Ответникът „Б.А.ЗА Е.З.“ ЕАД оспорва
като неоснователен предявения иск. Твърди, че Допълнително споразумение № 5/07.04.2015г. към РП №
Б1В061409137/30.06.2014г., с покритие за длъжника „Г.Т.“ЕАД, на основание на
което се претендирало застрахователно обезщетение, било сключено на база Заявка
за З. № 33-16441/23.03.2015 г. на „Е.Б.“ ЕАД, с която е декларирало, че няма
досегашен опит и разплащания с купувача - „Г.Т.“ЕАД, няма данни за влошена
кредитоспособност на купувача „Г.Т.“ ЕАД и очаква стойност на доставките към
този контрагент
- 2 560 000 лева. В
отговор, с писмо изх. № 1500911/30.03.2015 г. ответникът приел да застрахова
срещу търговски риск вземания от контрагент „Г.Т.“ЕАД при кредитен лимит
320 000 лева и кредитен период 20 дни и поканил ищеца да заяви писмено от коя
дата би желал да бъде сключено допълнителното споразумение към полицата при
посочените условия.
Допълнителното споразумение било сключено на 07.04.2015 г., с покритие от 31.03.2015
г. На декларираните със заявката за З. на „Е.Б.“ ЕАД данни
се основавало съгласието на ответника за сключване на
допълнителното споразумение, като поведението на ищеца предполагало, че заявеното
с декларацията е вярно и към датата на
сключването на самото допълнително споразумение -
07.04.2015г.
Твърденията на ищеца
били, че на 02.04.2015 г. и на 03.04.2015 г. без
да има сключен договор с контрагента „Г.Т.“ ЕАД /сключен
едва на 06.04.2015г./, „Е.Б.“ ЕАД получило 2 заявки от
контрагента „Г.Т.“ЕАД, всяка от които за доставка на 28 000 литра дизелово
гориво. Тези доставки за общо 56 000 литра дизелово гориво на обща стойност
почти 89 000 лева били незабавно изпълнени. Настъпилата
промяна - извършени вече доставки, в
отношенията между „Е.Б.“ ЕАД и „Г.Т.“ЕАД не била декларирана пред застрахователя
нито преди, нито при подписването на допълнителното споразумение на 07.04.2015
г. като ответникът узнал за тези
доставки едва от представения с исковата имейл от 10.05.2015 г. до „М.“ ЕООД, с
който е изпратена справка за извършени доставки за месец Април 2015 г. Този
имейл не бил изпратен до застрахователя в съответствие с чл. 16, ал. 1 от ОУ.
Ответникът твърди, че ищецът е имал
един единствен контакт с контрагента „Г.Т.“ ЕАД - при подписване на договора за
доставка на 06.04.2015 г. Издадените фактури № **********/03.04.2015 г. и
064000133303/06.04.2015 г. за извършените доставки не били подписани от
представител на „Г.Т.“ ЕАД. Въпреки това „Е.Б.“ ЕАД продължило доставките на гориво по заявки на
значителна стойност като било доставено повече от договорените - 100 000
литра/месечно.
Със заявката за З. от 23.03.2015 г. „Е.Б.“
ЕАД декларирало намерение да достави на „Г.Т.“ ЕАД 2 560 000 литра/годишно (или
213 333,33 месечно). Това намерение било променено и в договора за доставка от
6.04.2015 било посочено количество от 100 000 литра/месечно, а срокът за
изпълнение 9 месеца. За промяната на намерението застрахователят не бил
уведомен.
Съгласно чл.11, ал.2 от
ОУ полицата се издавала на основание Заявка за З. по образец, съдържаща
обстоятелствата от значение за риска, за които застрахователят писмено е
поставил въпроси на кандидата за З., отправена писмено до застрахователя от
кандидата за З., в която последният е длъжен да посочи всички обстоятелства,
които са му известни или при
положена дължима грижа са могли да му бъдат известни, и
имат значение за оценката на размера и естеството на риска и за сключването на
застрахователния договор. При съзнателно или поради небрежност неизпълнение на
това задължение от страна на Застрахования, Застрахователят имал право да откаже частично или изцяло да изплати
обезщетение, ако неточно обявеното или премълчаното обстоятелство оказало
въздействие за настъпване на застрахователното събитие. Съгласно
чл.12, ал.2 от ОУ Застрахованият бил длъжен писмено да уведоми Застрахователя
за всички съществени обстоятелства, водещи до промяна на естеството и размера
на риска към длъжника незабавно, но не по- късно от три дни след узнаването им.
Тези норми били в съответствие с предвиденото в чл. 188 от КЗ (отм.).
Ищецът не изпълнил задълженията си за
представяне на всичката относима информация, която касае контрагента по застрахования
договор и не положил грижата на търговеца да изследва надежността и финансовото
състояние на своя контрагент. Обичайната грижа на доставчик, който възнамерява
за първи път да доставя с отложено плащане, изисквала да бъде изискана
информация и направена проверка за финансовото състояние на контрагента, както
и документ за извършената доставка. Финансовите отчети на „Г.Т.“ЕАД за 2011г,. 2012г., 2013г. и 2014г.
били неистински и се появили в Търговския регистър малко преди сключване на
застрахователния договор.
Застрахованият следвало да полага
дължимата грижа на добрия търговец за предотвратяване и ограничаване на
възможността за настъпване на застрахователно събитие и било свързано с
изследване състоянието на неговия контрагент. Неполагането на тази грижа било
допълнително и самостоятелно основание за отказ за изплащане на застрахователно
обезщетение съгласно чл. 17, изр. 2 от
ОУ.
Ответникът твърди, че от представените
от ищеца доказателства под №№ 9-71 към исковата молба, не се установявало
изпълнението на застрахования договор. Липсвали доказателства за приемане на
стоките. Доказателствата - заявки, фактури, приемо-предавателни протоколи,
товарителници, а за някои доставки и акцизни данъчни документи (АДД) били
нередовни като отговора подробно се излагат съображения за всеки един от тях.
Ответникът твърди, че
Решение № 981/03.06.2016 г. по т.д. № 5007/2015г. по описа на СГС. TO. VI-3 състав
, с което „Г.Т.“ ЕАД е осъдено не го обвързва, тъй като не е бил привлечен за
участие в делото.
Съгласно Раздел V „Уреждане на щети“,
Подраздел „Предявяване на претенция за застрахователно обезщетение“, чл. 20,
ал. 1, т. 2, подточка 5 от ОУ, при настъпване на застрахователно събитие,
Застрахованият бил длъжен да депозира в 14-дневен срок заедно с претенцията за
застрахователно обезщетение, потвърждение от страна
на длъжника за приемане на
стоките по договора за доставка. Съгласно чл. 20, ал.
1, т. 1 от ОУ, застрахования бил длъжен да докаже изпълнението на задълженията
си по договора за продажба и да представи необходимите документи, доказващи
приемането на стоките от Длъжника. Съгласно чл. 6 от ОУ,
„Изключени рискове“
налице бил изключен риск при неизпълнение, частично или неточно изпълнение на
договора за продажба на стоки.
Ответникът оспорва твърдението, че
ищецът е предприел всички възможни правни действия с цел събиране на вземанията
си и запазване интереса на застрахователя. Твърди, че „Г.Т.“ ЕАД с първоначален
регистриран капитал - апортна вноска на недвижими имоти, в размер на 1 907 650 лева
(вписване 20110126134609 Търговския регистър) понастоящем било обявено в
ликвидация по иск на СГП с Решение № 1432/09.08.2016г. по т.д. № 4291/2016г. по
описа на СГС, TO, VI- 14 състав и дружеството било прекратено
на основание чл. 252, ал. 1, т. 6 и т. 4 от ТЗ, тъй като дейността му е в противоречие със закона.
Дружеството било включено в Списъка на длъжниците по чл. 182, ал.З, т.2 от ДОПК
през август 2016г. с размер на публични задължения от 223 624 лева.
Ищецът „Е.Б.“ ЕАД разполагал
с редица правни и фактически възможности, с които е можел ефективно да обезпечи
вземанията си от „Г.Т.“ ЕАД, респективно да
обезпечи евентуални регресни права на Застрахователя: При образуване на делото срещу „Г.Т.“ ЕАД следвало да поиска обезпечителни
мерки ; следвало да проучи имущественото състояние на длъжника „Г.Т.“ЕАД в публичните регистри
и евентуално да обезпечи дълга чрез апротираните в капитала на длъжника
недвижими имоти и не са предприети действия в тази насока; да привлече
ответника по исковото производство като трето лице за осигуряване възможността
на Застрахователя да защити своите интереси при евентуално възникване на
регресни права срещу „Г.Т.“ ЕАД.; да посочи изпълнителен
способ; да извърши справка за длъжника „Г.Т.“ ЕАД в Търговския
регистър, която би установила, че длъжникът е обявен в ликвидация; да предяви
процесните вземания пред служебно назначения ликвидатор.
Ответникът твърди, че са налице
основания за отказ за изплащане на застрахователно обезщетение поради явно
недобросъвестно поведение на ищеца, както преди сключване на застрахователния
договор, така и при изпълнение на задълженията на застрахованото лице по
процесния договор.
Съдът като обсъди представените по
делото доказателства и доводите на страните, приема за установено от фактическа
страна следното:
Представена е Рамкова полица № Б1В061409137/30.06.2014
за сключен застрахователен договор по имуществена застраховка за З. на плащанията по договори
за продажба на стоки или предоставяне на услуги срещу търговски риск, възникнал
на територията на Република България, сключен между „Б.А.ЗА
Е.З.“ ЕАД в качеството на застраховател и „Е.Б.“ ЕАД в качеството на
застрахован. В договора е посочено, че същият е в съответствие с Общите условия
за З. на плащанията по договори за продажба на стоки или за предоставяне на
услуги срещу търговски риск, възникнал на територията на Република България,
редакция по протокол № 187/3.02.2012 г. на СД на „Б.А.ЗА Е.З.“ ЕАД. Срокът на
застрахователното покритие е от 1.07.2014 г. до 30.06.2015 г. Уговорен е
минимален размер на застрахователната премия и начина за изчисление на
окончателния размер. Застрахователният договор покрива риска неплатежоспособност
и забава на плащания по договора. Уговорен е процент на обезщетение 90% и
период на изчакване 6 месеца. В полицата са изброени длъжниците на „Е.Б.“ ЕАД,
за които се отнася застраховката. В Специалните условия на полицата е посочено,
че при нулева щетимост на застрахования ще бъдат върнати 15% от изплатената
бруто премия, намалена с административни разходи на застрахователя в размер
40%. „Е.Б.“ ЕАД е декларирало, че е получило, приема и е запознато с Общите
условия за З. на плащанията по договори за продажба на стоки или за
предоставяне на услуги срещу търговски риск, възникнал на територията на
Република България. В полицата е посочен застрахователен посредник – „М.“ ЕООД
Представени са Общи условия за З. на
плащания по договори за продажба на стоки или предоставяне на услуги срещу
търговски риск, възникнал на територията на Република България. Съгласно чл.12,
ал.1 от ОУ застрахованият е длъжен да предложи за З. всички договори за
продажба на стоки или предоставяне на услуги, осъществени в периода на действие
на Полицата и отговарящи на условията , посочени в нея. При неизпълнение на
това задължение като при неизпълнение на това задължение застрахователят има
право да коригира дължимото застрахователно обезщетение. Съгласно чл.12, ал.2
от ОУ застрахованият е длъжен писмено да уведоми Застрахователя за всички
съществени обстоятелства, водещи до промяна на естеството и размера на риска
към длъжника незабавно, но не по-късно от три дни след узнаването им. За
съществени се смятат обстоятелствата, за които застрахователят е поставил
писмено въпрос. При неизпълнение на това задължение застрахователят има право
да откаже частично или изцяло да изплати обезщетение. Съгласно чл.17
Застрахованият следва да полага дължимата грижа на добрия търговец за
предотвратяване и ограничаване на възможността за настъпване на застрахователно
събитие, като съгласува действията си със застрахователя и изпълнява дадените
от него указания. При неизпълнение на това задължение застрахователят има право
да откаже частично или изцяло да изплати обезщетение. Съгласно чл.18, ал.1 от Общите условия
застрахованият е длъжен в 30-дневен срок от датата на просрочване на плащане да
представи на застрахователя декларация по образец за просрочено плащане като
при неизпълнение на това задължение застархователят има право да откаже
частично или изцяло изплащането на обезщетение по недекларираните в указания
срок просрочени плащания. Съгласно чл.18, ал.2 застрахованият е длъжен при
просрочване на плащане: 1./ да изпрати до длъжника поне две напомнителни писма
до момента на представяне на декларацията по чл.18, ал.1; 2./ да предприеме
необходимите правни и фактически действия, необходими за получаване на
просрочените плащания; 3./ да не участва без изричното съгласие на
застрахователя в споразумения за уреждане на просрочено плащане; 4./ да не се
отказва без изричното съгласие на застрахователя от свои права, гаранции и
други обезпечения, свързани спросроченото плащане, както и да ги прехвърля на трети
лица; 5./ да вземе всички необходими мерки, за да запази правата си срещу
длъжника, неговите гаранти и други трети лица. В чл.18, ал.4 е уговорена
възможност на застрахователя със съгласието на застрахования и с неговото
съдействие да предприеме правни и/или фактически действия по получаване на
просрочените плащания и ограничаване размера на щетата. В чл.20 от Общите
условия е посочена процедурата за предявяване на претенция за застрахователно
обезщетение и документите, които следва да бъдат представени от страна на
застрахования, сред които фигурира потвърждение за приемане на стоките или
услугите по договора за доставка от страна на длъжника. Съгласно чл.21, ал.1 от
Общите условия
Представено е Приложение № 3 към
Заявка за З., в който е посочено „Г.Т.“ ЕАД, кредитен лимит 320 000 лв.
Посочена е очаквана стойност на доставките за следващите 12 месеца
2 560 000 лв.
Заявка за З. № 33-16441 от 23.03.2015 г.
С Потвърждение за З. изх.
№1500911/31.03.15 г. във връзка със Заявка за З. № 33-16441 от 23.03.2015 г. „Б.А.ЗА
Е.З.“ ЕАД е уведомилло „Е.Б.“ ЕАД, че приема да застрахова срещу търговски риск
контрагента „Г.Т.“ ЕАД при кредитен лимит 320 000 лв. и максимален кредитен
период 20 дни.
С Допълнително споразумение № 5/07.04.2015
г. към Рамкова полица №Б1В061409137/30.06.2014 г. към длъжниците по полицата е
добавено „Г.Т.“ ЕАД.
Представена е Декларация за
реализирани доставки за м. април 2015 г. и Декларация за получени плащания през
м. април 2015 г., изпратени от „Е.Б.“ ЕАД до „М.“ ЕООД по електронна поща на
10.05.2015 г. /от приложен имейл/.
Представен е Договор № **********/06.04.2015 г., сключен между
„Е.Б.” ЕАД, в качеството на продавач и „Г.Т.“ ЕАД, в качеството на купувач с
предмет покупко-продажба на дизелово гориво със срок до 31.12.2015 г. Уговорено
е количество до 100 000 литра месечно и отлагане на плащането 20
календарни дни след датата на фактурата на доставката.
Представен е Договор за съхранение, покупко-продажба и
складова обработка на горива от 02.01.2013 г. между „Е.Б.“ ЕАД в качеството на
възложител и „С.“ ООД в качеството на изпълнител, по силата на който е
възложено приемането на отговорно пазене на горивата и добавките, собственост
на възложителя.
Представени са следните документи за
извършените доставки на гориво от „Е.Б.“ ЕАД
на „Г.Т.“ ЕАД :
Заявки за товарене, подадени от „Е.Б.“
ЕАД до „С.“ ООД : Заявка за товарене № 151/03.04.2015 г.; Заявка за
товарене № 153/08.04.2015 г.; Заявка за товарене № 154/08.04.2015 г.; Заявка за
товарене № 155/09.04.2015 г.;
Заявка за товарене № 156/09.04.2015 г.; Заявка за товарене № 158/09.04.2015
г. В заявките са посочени превозвачите,
които ще вземат горивото и автомобилите, с които същото ще бъде отнесено от
складовата база.
Извлечение от Дневник на посетителите
в складова база на „С.“ ООД, от което се установява, че посочените в заявките
автомобили са посетили складовата база.
Представени
са: Фактура № ********** от 03.04.2015
г., издадена от „Е.Б.” ЕАД с получател „Г.Т.“ ЕАД ; Заявка № 001 от 02.04.2015
г. за товарене на горива със заявител „Г.Т.“ ЕАД; Приемо-предавателен протокол
№ ********** от 03.04.2015 г. между „Е.Б.” ЕАД и „С.“ ООД; Товарителница с
номер на транзакция - 127024, складодържател/вложител „Е.Б.” ЕАД; Акцизен
данъчен документ № **********. От тези документи се установява, че на 03.04.2015 г. са доставени 28 137 литра
дизелово гориво на стойност 53 516.58 лева. Доставката е извършена по заявка на
„Г.Т.“ ЕАД от 2.04.2015 г. и за същата е
съставена фактура № ********** от 3.04.2015 г. Горивото е доставено от
складовата база на складодържателя „С.“ ООД на посоченото в заявката на „Г.Т.“
ЕАД МПС на превозвача И.М.“ ЕООД, което
се установявало и от фактура за транспортни услуги на И.М.“ ЕООД към „Г.Т.“ ЕАД
№ **********/9.04.2015 г. За експедицията на горивото от „С.“ ООД са съставени
приемо-предавателен протокол № **********/3.04.2015 г. и товарителница.
Съставен е и Акцизен данъчен документ №********** от 3.04.2015 г.
Представени
са Фактура № ********** от 06.04.2015
г., издадена от „Е.Б.” ЕАД с получател „ЕЛОБАЛ ТУР” ЕАД; Заявка № 002 от
03.04.2015 г. за товарене на горива със заявител „Г.Т.” ЕАД;
Приемо-предавателен протокол № ********** от 06.04.2015 г. между „Е.Б.” ЕАД и „С.”
ООД; Товарителница с номер на транзакция - 127312, складодържател/вложител „Е.Б.”
ЕАД; Акцизен данъчен документ № **********. От тези документи се установява, че
на 06.04.2015 г. са доставени 28 210 литра дизелово гориво на стойност 53
655.42 лева. Доставката е извършена по заявка на „Г.Т.“ ЕАД от 03.04.2015 г. и
е съставена фактура № ********** от 6.04.2015 г. Горивото е доставено от
складовата база на складодържателя „С.“ ООД на посоченото в заявката МПС на
превозвача И.М.“ ЕООД - фактура за
транспортни услуги на И.М.“ ЕООД към „Г.Т.“ ЕАД
№ **********/9.04.2015 г. За експедицията на горивото от „С.“ ООД били
съставени приемо-предавателен протокол № ********** от 6.04.2015 г. и
товарителница.
Съставен е и Акцизен данъчен документ №********** от 6.04.2015 г.
Представени
са : Фактура № ********** от 07.04.2015 г. издадена от „Е.Б.” ЕАД с получател „Г.Т.”
ЕАД; Заявка № 003 от 06.04.2015 г. за товарене на горива със заявител „Г.Т.”
ЕАД; Приемо-предавателен протокол № ********** от 07.04.2015 г. между „Е.Б.”
ЕАД и „С.” ООД; Товарителница с номер на транзакция - 127458,
складодържател/вложител - „Е.Б.” ЕАД; Акцизен данъчен документ №**********. От
тези документи се установява, че на 07.04.2015 г. са доставени 28 157 литра
дизелово гориво на стойност 53 554.62 лева. Доставката е извършена по заявка на
„Г.Т.“ ЕАД от 06.04.2015 г. и е съставена фактура №********** от 7.04.2015 г.
Горивото е доставено от складовата база на складодържателя „С.“ ООД на
посоченото в заявката на МПС на превозвача И.М.“ ЕООД /фактура за транспортни услуги на И.М.“ ЕООД
към „Г.Т.“ ЕАД № **********/9.04.2015 г./ За експедицията на горивото от „С.“
ООД са съставени приемо-предавателен протокол № **********/7.04.2015 г. и
товарителница.
Съставен е Акцизен данъчен документ №********** от 7.04.2015 г.
Представени са Фактура № ********** от
08.04.2015 г. издадена от „Е.Б.” ЕАД с получател „Г.Т.“ ЕАД; Заявка № 004 от
07.04.2015 г. за товарене на горива със заявител „Г.Т.“ ЕАД;
Приемо-предавателен протокол № ********** от 08.04.2015 г. между „Е.Б.” ЕАД и „С.“
ООД; Товарителница с номер на транзакция - 127592, складодържател/вложител - „Е.Б.”
ЕАД; Акцизен данъчен документ № **********. От тези документи се установява, че
на 08.04.2015 г. са доставени 28 187
литра дизелово гориво на стойност 53 611.68 лева. Доставката е извършена по
заявка на „Г.Т.“ ЕАД от 07.04.2015 г. и съставена фактура № ********** от
8.04.2015 г. Горивото е доставено от складовата база на складодържателя „С.“
ООД на посоченото в заявката МПС на превозвача И.М.“ ЕООД /фактура за
транспортни услуги на И.М.“ ЕООД към „Г.Т.“ ЕАД № **********/09.04.2015 г./. За
експедицията на горивото от „С.“ ООД са съставени приемо-предавателен протокол
№ ********** от 08.04.2015 г. и товарителница. Съставен е
Акцизен данъчен документ №********** от 8.04.2015 г.
Представени са следните документи за извършени
доставки на 9.04.2015 г.: 1./ Фактура № ********** от 09.04.2015 г„ издадена от
„Е.Б.” ЕАД с получател „Г.Т.“ ЕАД ; Заявка № 005 от 07.04.2015 г. за товарене
на горива със заявител „Г.Т.“ ЕАД; Приемо-предавателен протокол № ********** от
09.04.2015 г. между „Е.Б.” ЕАД и „С.“ ООД; Товарителница с номер на транзакция
- 127724, складодържател/вложител - „Е.Б.” ЕАД; 2./ Фактура № ********** от
09.04.2015 г., издадена от „Е.Б.” ЕАД с получател „Г.Т.“ ЕАД ; Заявка № 006 от
07.04.2015 г. за товарене на горива със заявител „Г.Т.“ ЕАД; Приемо-предавателен
протокол № ********** от 09.04.2015 г. между „Е.Б.” ЕАД и „С.“ ООД;
Товарителница с номер на транзакция - 127782, складодържател/вложител - „Е.Б.”
ЕАД. От тези документи се установява, че на 09.04.2015 г. са извършени две доставки
на гориво на „Г.Т.“ ЕАД - 14 075 литра дизелово гориво на стойност 26 770.66
лева и 14 080 литра дизелово гориво на стойност 26 780.16 лв. Доставките са
извършени по заявки на „Г.Т.“ ЕАД от 07.04.2015 г. и са съставени фактури №
********** от 09.04.2015 г. и № ********** от 09.04.2015 г. Горивото е
доставено от складовата база на складодържателя „С.“ ООД на посоченото в
заявката МПС на превозвача „О.Г.” ЕООД. За експедицията на горивото от „С.“ ООД
са съставени приемо-предавателни протоколи №********** от 9.04.2015 г. и
№********** от 09.04.2015 г. и товарителници.
Представени са следните документи за
извършени доставки на 10.04.2017 г.: 1/ Фактура № ********** от 10.04.2015 г.
издадена от „Е.Б.” ЕАД с получател „Г.Т.“ ЕАД; Заявка № 007 от 07.04.2015 г. за
товарене на горива със заявител „Г.Т.“ ЕАД; Приемо-предавателен протокол №
********** от 10.04.2015 г. между „Е.Б.” ЕАД и „С.” ООД; Товарителница с номер
на транзакция - 127876, складодържател/вложител - „Е.Б.” ЕАД; 2./ Фактура №
********** от 10.04.2015 г., издадена от „Е.Б.” ЕАД е получател „Г.Т.” ЕАД;
Заявка № 008 от 07.04.2015 г. за товарене на горива със заявител „Г.Т.“ ЕАД;
Приемо-предавателен протокол № ********** от 10.04.2015 г. между „Е.Б.” ЕАД и „С.“
ООД; Товарителница с номер на транзакция - 127923, складодържател/вложител - „Е.Б.”
ЕАД. От тези документи се установява, че на 10.04.2015 г. са доставени 13 541
литра дизелово гориво на стойност 25 754.99 лева и 13 560 литра дизелово гориво
на стойност 25 791.12 лв. Доставките са извършена по заявки от 07.04.2015 г. и
са съставени фактури № ********** от 10.04.2015 г. и № ********** от 10.04.2015
г. Горивото е доставено от складовата база на складодържателя „С.“ ООД на
посоченото в заявката МПС на превозвача „Ф.К.” АД. За експедицията на горивото
от „С.“ ООД са съставени приемо-предавателни протоколи №********** от
10.04.2015 г. и №********** от 10.04.2015 г. и товарителници.
Представени са следните документи за извършени
доставки на 11.04.2017 г.: 1./ Фактура № ********** от 11.04.2015 г„ издадена
от „Е.Б.” ЕАД с получател „Г.Т.“ ЕАД ; Заявка № 009 от 07.04.2015 г. за
товарене на горива със заявител „Г.Т.“ ЕАД; Приемо-предавателен протокол №
********** от 11.04.2015 г. между „Е.Б.” ЕАД и „С.“ ООД ; Товарителница с номер
на транзакция - 128012, складодържател/вложител - „Е.Б.” ЕАД; 2./Фактура №
********** от 11.04.2015 г., издадена от „Е.Б.” ЕАД с получател „Г.Т.” ЕАД;
Заявка № 010 от 07.04.2015 г. за товарене на горива със заявител „Г.Т.“ ЕАД;
Приемо-предавателен протокол № ********** от 11.04.2015 г. между „Е.Б.” ЕАД и „С.“
ООД; Товарителница с номер на транзакция - 128000, складодържател/вложител - „Е.Б.”
ЕАД. От тези документи се установява, че на 11.04.2015 г. е извършена доставка
на 13 545 литра дизелово гориво на стойност 25 762.60 лева и 13 560 литра
дизелово гориво на стойност 25 791.12 лв. Доставката е извършена по заявки от
07.04.2015 г. и са съставени фактури № ********** от 11.04.2015 г. и №
********** от 11.04.2015 г. Горивото е доставено от складовата база на
складодържателя „С.“ ООД на посоченото в заявката МПС на превозвача „Ф.К.” АД.
За експедицията на горивото са съставени приемо-предавателни протоколи
№********** от 11.04.2015 г. и №********** от 11.04.2015 г. и товарителници.
Представени
са следните документи за извършени доставки на 12.04.2017 г.: 1./ Фактура №
********** от 13.04.2015 г., издадена от „Е.Б.” ЕАД с получател „Г.Т.“ ЕАД;
Заявка № 011 от 07.04.2015 г. за товарене на горива със заявител „Г.Т.“ ЕАД;
Приемо-предавателен протокол № ********** от 13.04.2015 г. между „Е.Б.” ЕАД и „С.“
ООД; Товарителница с номер на транзакция - 128058, складодържател/вложител - „Е.Б.”
ЕАД; 2./ Фактура № ********** от 13.04.2015 г., издадена от „Е.Б.” ЕАД е
получател „Г.Т.” ЕАД; Заявка № 012 от 07.04.2015 г. за товарене на горива със
заявител „Г.Т.“ ЕАД; Приемо-предавателен протокол № ********** от 13.04.2015 г.
между „Е.Б.” ЕАД и „С.“ ООД ; Товарителница с номер на транзакция - 128080,
складодържател/вложител - „Е.Б.” ЕАД; 3./ Фактура № ********** от 13.04.2015
г., издадена от „Е.Б.” ЕАД с получател „Г.Т.” ЕАД; Заявка № 012 от 07.04.2015
г. за товарене на горива със заявител „Г.Т.“ ЕАД; Приемо-предавателен протокол
№ ********** от 13.04.2015 г. между „Е.Б.” ЕАД и „С.” ООД; Товарителница с
номер на транзакция - 128078, складодържател/вложител - „Е.Б.” ЕАД. От тези
документи се установява, че на 13.04.2015 г.
са извършени три доставки на гориво - 13 530 литра дизелово гориво на
стойност 25 734.06 лева, 13 511 литра дизелово гориво на стойност 25 697.93 лв.
и 30 037 литра дизелово гориво на стойност 57 130.38 лв. Доставката е извършена
по заявки на „Г.Т.“ ЕАД от 07.04.2015 г. и са съставени фактури № ********** от
13.04.2015 г., № ********** от 13.04.2015 г. и № **********. Горивото е
доставено от складовата база на складодържателя „С.“ ООД на посоченото в
заявката МПС на превозвача „Ф.К.” АД по първите две доставки и на превозвача „В.С.Т.”
ЕООД по третата доставка. За експедицията на горивото от „С.“ ООД са съставени
приемо-предавателни протоколи № ********** от 13.04.2015 г„ №********** от
13.04.2015 г. и №********** от 13.04.2015 г.
Представена
е Фактура № ********** от 09.04.2015 г. с получател „Г.Т.“ ЕАД и изпълнител И.М.”
ЕООД, издадена във връзка с извършени транспортни услуги на 4.03.2015 г., на
7.04.2015 г. и на 8.04.2015 г.
С Писмо изх.№ 1790/5.05.2015 г., Писмо
изх.№ 1793/12.05.2015 г. и Нотариални покана на Нотариус В.М., per. №
053 „Е.Б.“ ЕАД е канило „Г.Т.“ ЕАД а изпълни задълженията си да заплати сумите
по гореописаните фактури. Нотариалната покана е връчена чрез залепване на
уведомление.
Представена е Декларация за просрочени
задължения изх.№ 1800/20.05.2015 г. от „Е.Б.“ ЕАД касаеща задълженията на „Г.Т.“ ЕАД по
описаните по-горе фактури.
„Е.Б.“ ЕАД е предявило Претенция за
застрахователно обезщетение № 1506503/10.11.2015 г., с която е поискало от „Б.А.ЗА
Е.З.“ ЕАД да му заплати обезщетение по Рамкова полица № Б1В061409137/30.06.2014
г. за длъжник „Г.Т.“ ЕАД в размер 479 551.32 лв.
Към претенцията са представени:
Таблица 1 - списък на фактури; Декларация от Изпълнителния директор на „Е.Б.“
ЕАД от 10.11.2015 г.; Декларация от Изпълнителния директор на „Е.Б.“ ЕАД от
10.11.2015 г.; Декларация от Изпълнителния директор на „Е.Б.“ ЕАД от 10.11.2015
г.; Декларация от Изпълнителния директор на „Е.Б.“ ЕАД от 10.11.2015 г.;
Декларация от Изпълнителния директор на „Е.Б.“ ЕАД от 10.11.2015 г.; Декларация
от Изпълнителния директор на „Е.Б.“ ЕАД от 10.11.2015 г.; Декларация за
реализирани доставки през м. април 2015 г.; Удостоверение изх. № 063/28.10.2015
г. от „Ю.Б.“ АД - клон Драган
Цанков; Удостоверение изх. № 13964/29.10.2015 г. от „О.Б.Б.“ АД; Удостоверение
изх. № 1031/30.10.2015 г. от „А.Б.“ АД.
С Писмо № 170132/17.03.2016 г. „Б.А.ЗА
Е.З.“ ЕАД уведомява „Е.Б.“ ЕАД, че отказва да изплати застрахователно
обезщетение, тъй като от представените към претенцията доказателства не се
установявало извършването на доставките.
С Писмо изх. № 2091/31.03.2016 г. „Е.Б.“
ЕАДе поискало от „Б.А.ЗА Е.З.“ ЕАД да преразгледа позицията си, но с Писмо изх.
№170292/09.05.2016 г. „Б.А.ЗА Е.З.“ ЕАД отново отказва.
Представени са: Искова молба вх. №
91535 от 15.07.2015 г.; Решение
№ 981 от 03.06.2016 г. на СГС по т.д. № 5007 от 2015 г.; Изпълнителен лист от
28.10.2016 г.; Молба вх. № 059183 от 07.12.2016 г. по изп.д.4006/2016 г. на ЧСИ
С.Я.. От тези документи се установява, че предявените от „Е.Б.“ ЕАД срещу „Г.Т.“
ЕАД за заплащане на цената на продаденото гориво, за което са издадени
процесните фактури, са уважени, ведно с
лихва за забава и разноските по делото и е образувано изпълнително дело за
принудителното им изпълнение.
В Инструкция № 24-04-333/02.11.2017 г.
на НАП е посочено, че адресът, който търговеца следва да посочи в първичните
счетоводни документи е адресът на управление по чл.12 от ДОПК.
Представен е Образец от подписа на
изпълнителния директор на „Г.Т.“ЕАД - Е. И. В., заверен с рег.№ 1946/2015 г. на
19.02.2015 г. на нотариус Дарина Стойкова, per. №
267 на НК, район на действие – СРС.
Представено е извлечение от Търговски
регистър за обявени актова на „Г.Т.“ ЕАД - обявяване № 20150309094654 касаещо
обявяване на ГФО за 2011; 2012; 2013 и 2014 години.
С решение № 1432/09.082016г. по т.д. №
4291/2016г., СГС, TO, VI-14 състав „Г.Т.“ ЕАД е
прекратено на основание чл.252, ал.1, т.6 и т.4 от ТЗ.
Видно от извлечение от интернет
страницата на НАП от Списък на длъжници по чл.182, ал.3, т.2 от ДОПК „Г.Т.“ ЕАД
фигурира в него като длъжник със задължения над 5 000 лева без имущество, върху
което да се наложи обезпечение, без представено обезпечение и без вземания от
банки и трети лица. „Г.Т.“ ЕАД е добавен в този списък през м.август 2016 г.
Представено е писмо №1501176/28.04.2015 г., с което „Б.А.ЗА Е.З.“
ЕАД уведомява „Е.Б.“ ЕАД, че утвърждава увеличен кредитен лимит на „Г.Т.“ ЕАД в
размер 600 000 лв. в отговор на
писмо от 17.04.2015 г.
Представени са шест Електронни съобщения, към които са били
приложени заявки на „Г.Т.“ ЕАД към „Е.Б.“ ЕАД за доставка на горивата-предмет
на доставките по застрахователната претенция.
Представена е Електронна
кореспонденция между „Е.Б.“ ЕАД, застрахователния посредник „М.“ ЕООД и „Б.А.ЗА
Е.З.“ ЕАД.
Представена е Декларация на „С.“ ООД
за доставени горива на „Г.Т.“ ЕАД.
Представени са Справка за „Г.Т.“ ЕАД от електронната система
на Служба по вписванията - София за периода 01.01.1992 г. до 02.06.2017 г. и
Справка за „Г.Т.“ ЕАД от електронната система на Служба по вписванията -
Несебър за периода 01.01.1992 г. до 02.06.2017 г.
Представена е Справка по дело № 5007/2015
от електронната система на Софийски градски съд, от която е видно, че делото е
образувано по искова молба от 16.07.2015 г., а решението по него е постановено
на 3.06.2016 г.
В съдебно заседание на 24.10.2017 г.
като свидетел е разпитан И.Ж.Л.. От показанията му се установява, че работи на
длъжност „мениджър доставки и логистика в „С.“ ООД и съгласно притежавания от
дружеството лиценз за данъчен склад той бил едно от оторизираните лица / заедно
с К.С./ с право да подписва административни документи за доставка и АДД за
експедиция на стоки. „С.“ ООД издавало товарителници въз основа на натоварено
количество от измервателните уреди като тази информация постъпвала директно в
системата, както и в системата на Агенция Митници. Товарителницата се издавала
в момента на доставката. След товарителницата се издавал и АДД, с който
документ „С.“ ООД се задължавало за акциза. Товарителницата била транспортния
документ, в който фигурирали номера на капиона, името на шофьора и количеството
на натоварения продукт. Реквизитите излизали автоматично с подаването на заявка
за товарене, в която се описвали шофьора, камиона, горивото и за коя фирма е.
След натоварването на горивото данните автоматично се попълвали в
товарителницата. Заявките постъпвали задължително преди натоварването и въз
основа на тях се изготвял ордер за товарене, за да бъде всичко коректно
отразено в АДД. Свидетелят и колегата му С.въвеждали данните. Освен имената на
шофьорите и клиента, автоматично излизали час на влизане, час на товарене –
тази информация постъпвала директно от измервателните уреди. Попълвала се
декларация за съответствие. Работело се на партиди като всеки танк с гориво бил
със съответна декларация за съответствие. За всеки танк с гориво се изпращала
проба за изпитване и лабораторията предоставяла документ, въз основа на който
се издавала декларацията за съответствие на качеството. Не било възможно да
бъде продадено гориво преди да е изпитано и без да е издадена декларация за
съответствие.презумпцията била, че един танк се работи 10 дни като се знаело,
че след тези 10 дни започва работа с друг танк. По този начин можело да бъде
издадена декларация за качество с дата, която все още не е настъпила. При
самото натоварване се виждало от кой танк се товари и се предоставяла
съответната декларация. В процесния случай, тъй като имало декларации с
ненастъпила към датата на товарене дата, било възможно самото гориво да е
натоварено от другия танк, който е следвало да бъде работен след 10 дни.
Предоставена е декларация за съответствие за този танк, независимо, че същата е
с бъдеща дата, защото анализът от лабораторията отговаря на тази декларация за
съответствие. „С.“ ООД притежавало 18 танка за гориво, с които работели. Не
било необходимо изчерпване на горивото до нула, за да се започне работа с други
декларации. Това не било проблем, тъй като изпитването било извършено, а това,
че самото дружество било решило да пуска за работа танка след 10 дни, но
впоследствие решило да го пусне по-рано не било проблем.
По делото е изслушан като свидетел К. И.
С., от чиито показания се установява, че работи на длъжност „стоковед“ в „С.“
ООД, като задълженията му включвали издаване на ордери за товарене и
разтоварване като след инструкции от Търговския отдел, определяли и
резервоарите, в които ще се разтоварва и товари горивото. Свидетелят бил
оторизиран да издава данъчни документи, акцизни данъчни документи,
товарителници. Документ за товарене, който бил уникален, се издавал след
пристигането на шофьора и след извършването на проверка. След това шофьорът
извършвал експедицията, товарел камиона и в отдела, в който работел свидетеля,
се появявала товарителницата, която те обработвали и изпращали към акцизния
данъчен отдел, който издавал акцизния данъчен документ. Въвеждали се на ръка
данните от заявката, която клиентът бил подал: данните на шофьора, номера на
камиона, номера на цистерната. Тези данни свидетелят подавал към системата,
която ги генерирала автоматично. Датата и уникалният номер, които излизали били
генерирани автоматично и върху тях не можело да се оказва влияние. Те излизали
автоматично в момента на товарене и именно тогава в реално време информацията
отивала в Агенция Митници. Към акцизния данъчен документ се издавала декларация
за съответствие, която се издавала ръчно и нейният номер се въвеждал в полето,
но не бил задължителен реквизит. Възможно било декларацията за съответствие да
бъде с бъдеща дата, тъй като номерата на декларациите били получавани от
лаборатория Възможно било да се получи грешка като грешката била тяхна – на
самия склад. От лабораторията им давали протоколи за определена дата и за
определено количество гориво. След изчерпването му започвали ново количество.
По делото е изслушана
съдебно-счетоводна експертиза, която не е оспорена. Съгласно заключението на
вещото лице З.Д. към
20.11.2015 г. /датата на застрахователното събитие/ не е констатирано извършено
плащане от страна на „Г.Т.“ ЕАД към „Е.Б.” ЕАД по процесните фактури и
неиздължената сума възлиза на 479 551.2
лв. Към 23.03.2017 г.
/датата на завеждане на иска/ липсва плащане от страна на „Г.Т.“ ЕАД към „Е.Б.”
ЕАД, поради което неиздължената сума възлиза
на 479 551.32 лв. Размерът на изчислената лихва за забава върху сумата 288 000 лв. за периода
от 21.12.2015 г до 23.03.2017 г. възлиза на 36 176. лв.
Процесните данъчни фактури са отразени в
счетоводните регистри на „Е.Б.” ЕАД по сметка 411 „Клиенти”, аналитичната
партида на „Г.Т.“ ЕАД като вземане от клиента и съответно са включени в
Дневника за продажби за м. април 2015 г., като коректно е начислено и задължение
за внасяне в бюджета на начисленото във фактурите ДДС в размер на 79 925.23
лв. Сумата е включена и в изготвената Справка Декларация по ЗДДС за м. април
2015 г. Като получател на процесиите фактури в Дневника за продажби е посочен
като клиент„Г.Т.” ЕАД. Продажбата на горивата от „Е.Б.” ЕАД към „Г.Т.“ ЕАД е
декларирана от „Е.Б.” ЕАД в информационната система на „Контрол на горивата”
чрез подаване е електронен подпис на ЕДП (Електронни данни от получател) и ЕДД
(Електронни данни за доставка) за всяка една доставка. Данните съдържащи се в
подадените към НАП ЕДП и ЕДД отговарят на получените и продадени горива по
процесиите фактури. Товаренето и експедирането на горивата по процесиите 13
броя фактури издадени от доставчика „Е.Б.” ЕАД на получателя „Г.Т.” ЕАД от
данъчния склад на фирма „С.” ООД е документирано в складовата програма ПП
„Рисконт 2.6“ на „С.” ООД като са били издадени Приемо-предавателни протоколи
за всяка една доставка. Складовата програма автоматично генерира номер на
Приемо-предавателния протокол, получател, час на издаване за всяко изтеглено
количество. Самия процес на експедирането на горивата по процесиите фактури от
данъчен склад на „С.” ООД към „Г.Т.” ЕАД е документирано чрез Товарителници по
всяка една доставка. „С.” ООД е лицензиран складодържател и притежава
измервателна система отговаряща на изискванията на чл. 55 „в” от ЗАДС. Движението
на горивата и други съхранявани в склада акцизни стоки се отчитат в реално
време. Измервателната система е свързана онлайн с Агенция митници, посредством
която движението се отчита във всеки един момент. Лицензираният складодържател
на акцизни стоки, „С.” ООД е изпълнил изискванията на чл. 66 и чл. 84 от ЗАДС
за издаване на приемо-предавателни протоколи и товарителници, акцизен данъчен
документи във връзка с продадените количества газьол, фактурирани с процесните
фактури. В складовата система на „С.” ООД фигурират даннни за превозвача по
процесиите доставки от „Е.Б.” ЕАД на „Г.Т.“ ЕАД. Всички придружаващи доставките
документи съдържат данни на превозвачите наети и посочени от „Г.Т.“ ЕАД в
Заявка за товарене на горива с автоцистерна. При всяко освобождаване на стоките
за потребление, „С.” ООД като лицензиран складодържател е издал АДД (Електронен
акцизен данъчен документ). На основание чл. 84 от Закона за акцизите и
данъчните складове, „С.” ООД като лицензиран складодържател е издал Акцизен
данъчен документ към „Е.Б.” ЕАД на датата, от която акцизните стоки са
освободени за потребление.Акцизният данъчен документ, издаден от „С.” ООД по
процесните доставки е с място на издаване адреса на акцизния данъчен склад,
вложител - „Е.Б.” ЕАД, технически данни за горивото, количество, размер на
акциза, получател – превозвача, посочен от купувача „Г.Т.“ ЕАД. В качеството си
на лицензираният складодържател „С.” ООД е задължен и отговорен за внасяне на
акциза към бюджета по процесиите доставки и процесии данъчни фактури. В
последствие акциза е заплатен от „Е.Б.” ЕАД на „С.” ООД на основание Известие
за плащане на акциз.
По делото са изслушани единична и
тройна графически експертизи, които са дали заключение, че подписът от името на
„Г.Т.“ ЕАД, положен в договор за доставка на дизелово гориво № *********/06.04.2015. е положен от Е. И. В..
При заявените от страните твърдения и
искания, съдът намира, че е сезиран с обективно съединени искове с правно
основание чл.208, ал.1 от КЗ /отм./ и чл.86, ал.1 от ЗЗД. Съгласно чл.208 от КЗ
/отм./, при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да
плати застрахователно обезщетение в уговорения срок.
С договора за застраховка застрахователят се задължава да поеме определен
риск срещу плащане на премия и при настъпване на застрахователното събитие да
заплати на застрахования или на трето ползващо се лице застрахователно
обезщетение. Договорът се сключва в писмена форма като застрахователна полица
или друг писмен акт и има следните задължителни реквизити: данни за страните;
предмета на застраховката; покрития риск; срока на договора, както началото и
края на застрахователното покритие; застрахователната сума и застрахователната
премия; дата и място на издаване; подписите на страните.
Предмет на имуществено З. може да бъде всяко право, което за застрахования
е оценимо в пари, като сумата, срещу която се застрахова имуществото не може да
надвишава действителната му стойност. За действителна се смята стойността,
срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същото
качество. При настъпване на застрахователното събитие, застрахователят е длъжен
да плати застрахователното обезщетение в уговорения срок, който не може да бъде
по-дълъг от 15 дни и започва да тече от деня, в който застрахованият, в
законния или в уговорения с общите условия на договора срок, е уведомил
застрахователя за настъпване на застрахователното събитие. Обезщетението трябва
да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на събитието.
За да се ангажира отговорността на застрахователя, следва да се установи по
безспорен начин: 1. наличие на осъществен застрахователен риск, в резултат на
което са били причинени имуществени вреди на застрахования; 2. щетата да е
настъпила по време на действието на валидно сключен договор за застраховка; 3.
договорната отговорност да представлява предвиден и покрит застрахователен
риск; 4. застрахованият да е изправната страна в застрахователното
правоотношение - да е изпълнил задълженията си по договора, включително и
уведомяване на застрахователя в съответствие със законовите изисквания,
респективно Общите условия на договора.
Не се спори между страните, че са обвързани от застрахователно
правоотношение съобразно сключена между тях Рамкова полица №
Б1В061409137/30.06.2014 г. и действащите към момента на сключването й Общи
условия за З. на плащания по договори за продажба на стоки или предоставяне на
услуги срещу търговски риск, възникнал на територията на Република България. С
Допълнително споразумение № 5/7.04.2015 г., страните са добавили застраховка на
търговски риск във връзка със задължения на „Г.Т.“ ЕАД с валидност от
31.03.2015 г., до 30.06.2015 г. Съгласно практиката на ВКС по смисъла на чл. 290
от ГПК, договорът за застраховка срещу риска от неплащане на дължими суми
по договор е действителен поради наличието на застрахователен интерес по
смисъла чл.
195 КЗ (отм.) като застрахователният интерес произтича от възможността да
настъпят имуществени вреди за застрахования при накърняване на застрахованото
благо - облигационно вземане по договора му, сключен с третото лице „Г.Т.“
ЕАД. За наличието на интерес е достатъчно към момента на сключване на
застраховката да е поето задължение за плащане.
По делото е установено, че е настъпило застрахователното събитие - липса на
плащане на уговорените с договорите за доставка на петрол цени на доставения
петрол
в договорния срок от 20 календарни дни след датата на фактурата. Ищецът
изпълнил задълженията си по чл.18, ал.2, т.1 от Общите условия на
застрахователния договор като изпратил две напомнителни писма за просрочените
от него задължения /Писмо изх.№ 1790/05.05.2015 г. и Писмо изх. №
1793/12.05.2015 г., върнати от куриера с отбелязване, че намерените на адреса
лица отказват да получат пратките/. С
нотариална покана, връчена чрез залепване на уведомление „Г.Т.“ ЕАД отново било
поканено да заплати дължимите от него суми.
На основание чл.18, ал.1 от Общите
условия на договора за застраховка ищецът представил на ответника декларация за
просрочени задължения и след изтичане на 6-месечен срок, на 13.11.2015 г. - претенция
за застрахователно обезщетение №1506503/10.11.2015 г.
Съгласно заключението на съдебно-счетоводната експертиза не е констатирано извършено плащане от
страна на „Г.Т.“ ЕАД към „Е.Б.” ЕАД по процесните фактури и неиздължената сума възлиза
на 479 551.32 лв. Към 23.03.2017 г. /датата на завеждане на иска/ липсва плащане от страна на
„Г.Т.“ ЕАД към „Е.Б.” ЕАД, поради което неиздължената сума възлиза
на 479 551.32 лв. Размерът на изчислената лихва за забава върху сумата 288 000 лв. за периода
от 21.12.2015 г до 23.03.2017 г. възлиза на 36 176. лв.
Ответникът възразява, че ищецът не е
изпълнил задължението си да декларира настъпила промяна в отношенията си с „Г.Т.“
ЕАД преди сключване на Допълнително споразумение № 5/7.04.2015 г. Съдът намира,
че не е налице неизпълнение на задължение на ищеца по застрахователния договор.
Към момента, когато същият е декларирал липса на досегашен опит в разплащания с
„Г.Т.“ ЕАД /със заявката за З. през м.март 2015 г./, не се твърди и не са
представени доказателства за наличие на такъв опит. За доставките, извършени
през м.април 2015 г. задължанието да ги декларира съобразно чл.16, ал.1 от ОУ
възниква на 10.04.2015 г.
Съдът намира неоснователно
възражението за неполагане на грижата на добрия търговец от страна на ищеца при
осъществяване на договорната връзка с „Г.Т.“ ЕАД. Съдът счита, че именно
липсата на предишен опит в търговски отношения с дружеството представлява
достатъчно основание за сключване на договор за застраховка на търговския риск
от такива отношения. Именно защото ищецът е преценил като рискови търговските
отношения с контрахент, с който няма досегашен опит, същият е предложил и съответно възложил на ответника да
застрахова този риск като същевременно го оцени. Съдът счита, че в преценката
на риска застрахователят следва да има по-голям търговски опит, тъй като
извършва тази търговска дейност по занятие като се предполага че именно той
следва да извърши оценката и евентуално да откаже да застрахова.
Ответникът възразява, че ищецът не е
изпълнил своите задължения по договорите за доставка като по делото липсвали
доказателства за извършени доставки на гориво. Твърди, че представените заявки,
фактури, приемо-предавателни протоколи, товарителници и акцизни данъчни
документи не установяват факта на
„приемането“ на доставеното гориво. По делото е установено от представените
писмени доказателства и разпитаните свидетели, че ищецът е съхранявал в склад на „С.“ ООД горивото,
което е предмет на процесните доставките към „Г.Т.“ ЕАД. Доставките са уговорени с „Г.Т.“ ЕАД франко
склада на „С.“ ООД и горивото е предадено именно в склада от представители на „С.“
ООД на превозвачите, посочени от „Г.Т.“ ЕАД. Ищецът е предавал притежаваното от
него гориво на „С.“ ООД по силата на договора за влог, като е предавал
продадените на „Г.Т.“ ЕАД горива опосредено – от склада на „С.“ ООД.
По тази причина в документите, съставяни между „Е.Б.“ ЕАД и „С.“ ООД /товарителници
и акцизни данъчни документи/ като получател на горивото е посочен влогодателя „Е.Б.“
ЕАД. Предаването на горивата на превозвачите, посочени от „Г.Т.“ ЕАД, от името
на влогодателя „Е.Б.“ ЕАД се установява от декларациите на „С.“ ООД и от издадените
приемо-предавателни протоколи при натоварване на стоката в базата на „С.“ ООД.
От
изслушаната съдебно-счетоводна експертиза се установява, че за предаването на
горивата са съставени всички изискващи се съгласно действащото законодателство
данъчни документи и доставките са декларирани и в системата на НАП в реално
време.
Следва
да се има предвид, че „С.” ООД е лицензиран складодържател и притежава
измервателна система отговаряща на изискванията на чл. 55 „в” от ЗАДС.
Движението на горивата и други съхранявани в склада акцизни стоки се отчитат в
реално време. Измервателната система е свързана онлайн с Агенция митници,
посредством която движението се отчита във всеки един момент. Лицензираният
складодържател на акцизни стоки, „С.” ООД е изпълнил изискванията на чл. 66 и
чл. 84 от ЗАДС за издаване на приемо-предавателни протоколи и товарителници,
акцизен данъчен документи във връзка с продадените количества газьол,
фактурирани с процесните фактури. В складовата система на „С.” ООД фигурират
даннни за превозвача по процесиите доставки от „Е.Б.” ЕАД на „Г.Т.“ ЕАД. Всички
придружаващи доставките документи съдържат данни на превозвачите наети и
посочени от „Г.Т.“ ЕАД в Заявка за товарене на горива с автоцистерна. При всяко
освобождаване на стоките за потребление, „С.” ООД като лицензиран
складодържател е издал АДД (Електронен акцизен данъчен документ). На основание
чл. 84 от Закона за акцизите и данъчните складове, „С.” ООД като лицензиран
складодържател е издал Акцизен данъчен документ към „Е.Б.” ЕАД на датата, от
която акцизните стоки са освободени за потребление.Акцизният данъчен документ,
издаден от „С.” ООД по процесните доставки е с място на издаване адреса на
акцизния данъчен склад, вложител - „Е.Б.” ЕАД, технически данни за горивото,
количество, размер на акциза, получател – превозвача, посочен от купувача „Г.Т.“
ЕАД.
Неоснователно
е възражението за бездействие на ищеца и непредприемане на действия спряма
длъжника „Г.Т.“ ЕАД за събиране на вземанията. „Е.Б.“ ЕАД е провело необходимите за
осъждане на „Г.Т.“ ЕАД процедури и след влизане в сила на съдебното решение, с
което „Г.Т.“
ЕАД е осъдено, ищецът е
положил всички усилия за събиране на вземанията си като в изпълнителното
производство е поискал пълно проучване на имущественото състояние на длъжника „Г.Т.“
ЕАД и съответно насочил изпълнението върху всички движими и недвижими вещи и
банкови сметки на длъжника – изискал налагане на съответни запори и възбрани. За
обезпечение на иска си ищецът предприел мерки за налагане на възбрана върху
апортираните в капитала на „Г.Т.“ ЕАД недвижими имоти /справките от Имотен
регистър/, но апорираните имоти са продадени през 2011 г. и 2013 г. а към
датата на исковата молба и до настоящия момент „Г.Т.“ ЕАД не притежава
недвижими имоти.
Същевременно
видно от електронно съобщение от 15.12.2015 г., ответникът е информиран за
образуването на търговско дело № 5007/2015 по описа на СГС, предадени са му
копия от исковата молба и приложенията.
Съдът приема, че ищецът е изправна
страна по застрахователното правоотношение с ответника и доводите на ответника
в този смисъл са неоснователни. Още повече, че дори и да се приеме, че
застрахованият не е изпълнил това свое задължение в срок, това не води до
освобождаване на застрахователя от неговата договорна отговорност за заплащане
на уговореното обезщетение, освен ако не се установи, че застрахованият е
действал виновно като бездействието му е съзнателно насочено срещу интересите
на застрахователя.
Съгласно чл.207, ал.2 от КЗ /отм./
застрахователят има право да откаже изплащането на застрахователно обезщетение
единствено в случаите, при които настъпването на застрахователното събитие е
следствие на неизпълнението на общото задължение на застрахования да вземе
мерки за предпазване от имуществени вреди /ал.1 на същия законов текст съгласно
която застрахованият е длъжен да вземе мерки за предпазване на застрахованото
имущество от вреди, да спазва предписанията на застрахователя и на
компетентните органи за отстраняване на източниците на опасност за причиняване
на вреди и да допуска застрахователя да прави проверки/. По делото не се
установи ищецът да е в неизпълнение на задължението си за вземане на мерки за
предпазване на застрахованото благо от вреди.
Съгласно чл.211 КЗ Застрахователят
може да откаже плащане на обезщетение само: 1. при умишлено причиняване на
застрахователното събитие от застрахования или от трето ползващо се лице; 2.
при неизпълнение на задължение по застрахователния договор, което е значително
с оглед интереса на застрахователя и е било предвидено в закон или в
застрахователния договор; 3. в други случаи, предвидени със закон. Процесният
застрахователен договор действително предвижда като задължително условие за
покриване на риска по клауза К и П наличие на функционираща
сигнално-охранителна система.
В КЗ изрично са визирани хипотези, при
които застрахователят може да откаже заплащане на обезщетение след настъпване
на застрахователното събитие, тъй като е налице неизпълнение от застрахования
на основни задължения, приети от законодателя за значителни с оглед интереса на
застрахователя: 1./ ако неточно обявеното или премълчано обстоятелство при
сключване на договора или на новонастъпило обстоятелство е оказало въздействие
за настъпването на събитието - чл.
189, ал. 4 КЗ и чл.
191, ал. 2 КЗ; 2./ ако застрахованият не е изпълнил задължението си за
уведомяване на застрахователя за настъпването на застрахователното събитие в
законоустановените срокове с цел да попречи на застрахователя да установи
обстоятелствата, при които е настъпило събитието, или неизпълнението е
направило невъзможно установяването им от застрахователя- чл.
206, ал. 3 ТЗ; 3./ ако настъпването на застрахователното събитие е
следствие на неизпълнение на задължението за предотвратяване и ограничаване на
вредите и в договора е предвидено, че на това основание застрахователят може да
откаже плащането на обезщетението - чл.
207, ал. 2 КЗ.
В тези случаи на неизпълнение от
застрахования на основни законоустановени задължения, които са приети за
значителни за интереса на застрахователя, за да възникне правото на
застрахователя да откаже плащане на обезщетението, трябва да е налице причина
връзка между неизпълнението на задължението и настъпилото застрахователно
събитие, съответно препятстване на доказването на обстоятелствата, при които е
настъпило. По аргумент на разпоредбите на чл.
189, ал. 4, чл.
191, ал. 2, чл.
206, ал. 3 и чл.
207, ал. 2 от КЗ, тази причинна връзка следва да е налице и в случаите,
когато неизпълненото задължение, произтича не от закона, а от договора, за да
възникне основание за отказ за плащането на обезщетението по чл.
211, т. 2 КЗ.
По
делото не е установено наличие на причинна връзка между поведението на
застрахования и настъпилото застрахователно събитие.
Съдът
намира, че отказът за изплащане на процесното обезщетение е неоснователен. Общият
размер на неплатените от „Г.Т.“ ЕАД задължения към ищеца за процесните доставки
на гориво, към датата на исковата молба възлиза на 479 551.32 лева. Съгласно
Застрахователна полица № Б1В061409137/30.06.2014 г. размерът на дължимото
застрахователно обезщетение е 90% от кредитния лимит, който е в размер на 320
000 лв. „Б.А.ЗА Е.З.“ ЕАД следва да заплати на застрахованото дружество „Е.Б.“
ЕАД сумата от 288 000 лв. Размерът на изчислената лихва за забава върху сумата 288
000 лв. за периода от 21.12.2015 г до 23.03.2017 г. възлиза
на 36 176. лв.
При този изход на делото ответникът
следва да заплати на ищеца направените от последния разноски в
производството - 21 917.68 лв. съобразно
уважената част от исковете и по представен списък на разноски в последното
съдебно заседание.
Воден от горното съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА „Б.А.ЗА Е.З.“ ЕАД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление:*** да заплати на „Е.Б.“ ЕАД, ЕИК*******,
със седалище и адрес на управление:*** „Литекс тауър“ ет.9 на основание чл.208,
ал.1 от КЗ /отм./ сумата 288 000 лв. /двеста осемдесет и осем хиляди
лева/, представляваща застрахователно обезщетение по Рамкова полица №
Б1В061409137/30.06.2014 г. и Допълнително споразумение № 5/7.04.2015 г.
ОСЪЖДА „Б.А.ЗА Е.З.“ ЕАД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление:*** да заплати на „Е.Б.“ ЕАД, ЕИК*******,
със седалище и адрес на управление:*** „Литекс тауър“ ет.9 на основание чл.86,
ал.1 от ЗЗД сумата 36 176 лв. представляващи лихва за забава върху сумата
288 000 лв. за периода 21.12.2015 г до 23.03.2017 г. като отхвърля иска в останалата му част до
пълния предявен размер от 36 977 лева.
ОСЪЖДА „Б.А.ЗА Е.З.“ ЕАД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление:*** да заплати на „Е.Б.“ ЕАД, ЕИК*******,
със седалище и адрес на управление:*** „Литекс тауър“ ет.9 сумата 21 917.68
лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Софийски апелативен съд в 2-седмичен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: