Решение по дело №1649/2019 на Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

гр.София,12 .01.2021 г.

 В    ИМЕТО    НА    НАРОДА

Софийски градски съд, Гражданско отделение,ІV-"А"въззивен състав, в открито заседание на седми  декември през две хиляди и двадесетата година в състав:

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ : СТЕЛА КАЦАРОВА

                                                             ЧЛЕНОВЕ : ГАЛИНА ТАШЕВА

                                                                   Мл.с.МИРОСЛАВ  СТОЯНОВ

при секретаря Ирена Апостолова, като разгледа докладваното от съдия Ташева гр.дело № 1649 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

               Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

 

              С решение от 11.07.2018 г. по гр.д. № 28480/14 г., СРС, ГО, 34 с-в  ПРИЗНАВА за установено по отношение на Я.Б.Д. ЕГН **********,че Н.И.Д. ЕГН ********** и Б.Й.Д. ЕГН ********** са собственици на недвижим имот ,предсавляващ апартамент 113 ,находящ се в гр.София,жк ******с площ от 65.66 кв.м,заедно с прилежащо избено помощение №8 и с 4.335 % ид.ч.от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото и на основание чл.108 ЗС ОСЪЖДА Я.Б.Д. да предаде на Н.И.Д. и Б.Й.Д. владението върху описания недвижим имот.

             Решението е обжалвано с въззивна жалба от ответника .С жалбата се твърди, че решението е  неправилно, незаконосъобразно,в нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано.Моли решението,ако   съдът приеме за нищожно ,да се обезсили и върне за ново произнасяне,алтернативно-  да се отмени   като се отхвърли  иска.

              По жалбата   е   депозиран отговор ,с който същата се оспорва.Претендират се разноски.

             Софийски градски съд обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, след което приема, че първоинстанционното решение е валидно като постановено от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е подписано.  То е допустимо като постановено по предявени от ищеца допустими искове, при наличието на положителните процесуални предпоставки и отсъствието на процесуалните пречки за съществуване и надлежно упражняване на правото на иск.

             Атакуваното съдебно решение е  правилно . Правилността му е предмет на въззивното обжалване само в рамките на посоченото във въззивната жалба /чл. 269 от ГПК/ и в рамките, очертани от императивните материалноправни норми, приложими към  процесните правоотношения.         

 

                Релевантните за делото факти са установени обосновано от СРС, поради което на основание чл. 272 ГПК, съдът препраща към фактическите изводи на СРС и те стават неразделна част от настоящите мотиви.Правните изводи на СРС са законосъобразни и на основание чл. 272 ГПК, съдът препраща към тях и те стават неразделна част от настоящите мотиви.

                За пълнота : Неоснователно е твърдението,че Н.Д. не  е имала право да предяви иска,тъй като не била българска гражданка.Налице са доказателства,че същата е български гражданин с български документи за самоличност.

                Неоснователно е възражението,че районният съд е допуснал процесуално нарушение като не е обсъдил представените от първоначалния ответник нотариално заверени декларации,съдържащи свидетелски показания.Няма процесуална възможност за обсъждане на писмени свидетелски показания.

              Няма поцесуална възможност след приключване на съдебното дирене да се представят молби,които съдът следва да обсъжда в решението.След приключване на съдебното дирене може да се представя единствено писмена защита.Не е налице твърдяното процесуално нарушение за необсъждане на представи молби след дадения ход по същество.

                  Неоснователно е твръдението за процесуално нарушение поради „непризнати права“ по чл.72 от ЗС.Този иск на първоначалния ответник е отделен в отделно производство.

                Няма нарушение на материалния закон.Съдът правилно е очертал предпоставките,които следва да са налице,за да бъде уважен предявеният ревандикационен иск.Доказани са обстоятелствата необходими за уважаване на иска-ответниците са собственици на процесния имот,ищецът упражнява фактическа власт върху него и го държи без валидно правно основание.

                 Не се доказаха твърдяните пороци на първоинстанционното решение ,поради което то следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

                Въззиваемите страни имат право на разноски.Сторили са такива в размер на 900 лв.за адвокатски хонорар,които следва да бъдат присъдени

                Водим от горното, съдът

                                                   Р  Е  Ш  И:

                

              ПОТВЪРЖДАВА  решението от  11.07.2018 г. по гр.д. № 28480/14 г., СРС, ГО, 34 с-в .

   ОСЪЖДА Я.Б.Д. ЕГН **********  да заплати на Н.И.Д. ЕГН ********** и Б.Й.Д. ЕГН ********** ,на основание чл.78 ал.3  ГПК, сумата от 900 лв. сторени  разноски за  адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция.

                РЕШЕНИЕТО  подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

                  

                           ПРЕДСЕДАТЕЛ   :

                                          

                                      

                                                          ЧЛЕНОВЕ:1.        

 

                                           

                                                                                   2.