Решение по дело №1217/2020 на Районен съд - Монтана

Номер на акта: 260050
Дата: 25 февруари 2021 г. (в сила от 18 май 2022 г.)
Съдия: Валя Младенова
Дело: 20201630101217
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 2 юли 2020 г.

Съдържание на акта

№ 260050 / 25.2.2021 г.

Р Е Ш Е Н И Е

  25.02.2021 година

 град Монтана

 

                                        В  ИМЕТО НА  НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД - МОНТАНА, втори граждански състав в публично заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и първа година в състав :

         ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЯ МЛАДЕНОВА

 

при секретаря Светлана Станишева, като разгледа докладваното от съдията МЛАДЕНОВА гр.д.№ 1217 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Производството е образувано по предявен иск с правно основание чл.59 ал.9 от СК.

Ищецът И.З.И. xxx твърди, че ответницата по делото е игнорирала съдебния акт, постановен по гр.д.№ 29/2018 година по описа на МРС, който счита за нищожен, поради това,че не може да вижда, взема детето, да се грижи за физическото, умственото, нравственото и социалното развитие. Поддържа също така, че през месец март 2020 година се били разбрали ответницата да му даде детето, докато тя бъде в родилното отделение на МБАЛ "Стамен Илиев" - Монтана, но тя си изключила телефона. Предвид гореизложеното моли съда да постанови решение, с което да му предостави упражняването на родителските права по отношение на детето З. И. З.; да осъди ответницата да му заплаща месечна издръжка в размер на 130,00 лева, ведно със законната лихва върху всяка просрочена съобразно падежа й вноска, считано от датата на завеждането на делото, при режим на виждане, какъвто е определен по гр.д.№ 29/2018 година по описа на МРС.

В срока по чл.131 от ГПК ответницата Н.П.Н. е представила писмен отговор на исковата молба, в който изразява становище за неоснователност на предявените искови претенции. Твърди, че няма основания в исковата молба, които да обуславят промяна във вече постановения режим. Поддържа, че обстоятелствата, които обуславят промяна в предоставяне упражняването на родителските права върху малолетното дете не се посочват в исковата молба. Твърди, че с  протоколно определение от 07.03.2018г. съдът е одобрил постигнато между страните споразумение по гр.д.№ 29/2018г. по описа на РС-Монтана, с което страните са се съгласили упражняването на родителските права да бъде предоставено на майката, издръжката е 130 лева, местоживеенето на детето е при майката, определен е режима на лични контакти между детето и баща му настоящият ищец, като относно издръжката споразумение е постигнато по гр.д.№ 3829/2017г. по описа на РС-Монтана. Твърди също, че режимът на лични контакти, предоставен на бащата не го възпрепятства по никакъв начин да се изпълнява, но това е въпрос и на желание от страна на ищеца. Както той сам твърди в отглеждането на детето ще му помагат неговите родители и близки. Заявява, че липсва изложение на обстоятелствата, на които се основава искът. Твърди, че към настоящия момент са разделени, а детето живее с нея от своето раждане. Заявява, че при нея условията за отглеждане и възпитание на детето са добри, има възможност да осигури необходимите условия за задоволяване нуждите на детето. Налице е и емоционалната привързаност на детето към нея, тъй като с нея детето се чувства спокойно. Счита, че към настоящия момент тя е по-подходящият родител да упражнява родителските права спрямо детето Тя е тази, която понастоящем полага непосредствени грижи, като не се установяват основания, които да са пречка да върши това и за в бъдеще, поради което заявява, че на този етап от развитието на детето не е в негов интерес да бъде променена средата, в която живее.

Ответницата твърди, че изменение на мерките относно упражняване на родителските права се допуска при наличието на четири групи обстоятелства: влошаване на условията при родителя, където детето живее, или подобряване на условията при другия родител; при невъзможност на родителя, при когото детето живее, да упражнява родителските права; загубване на родителския авторитет и фактическа невъзможност на родителя, при когото детето живее, да се справи с лоши прояви на детето, а другият родител да е в състояние да повлияе положително; повторно встъпване в нов брак. При предоставяне упражняването на родителските права спрямо децата на единия родител следва да се имат предвид преди всичко интересите на детето, преценени с оглед и на родителските качества, полагане на грижи и умения за възпитание, подпомагане и подготовка за придобиване на знания, трудови навици и др., морални качества на родителя, социално обкръжение и битови условия възраст и пол на децата, привързаност между деца и родители и между децата, помощ на трети лица и др.. Счита, че няма обстоятелства, които да са се изменили или положението да се е променило, поради което и предявените искове са изцяло неоснователни и недоказани. Предвид гореизложеното моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани, както и да й присъди сторените разноски.

Дирекция “Социално подпомагане” – град Монтана към Агенция за социално подпомагане – София е представила по делото писмено становище, в което заявява, че съдът ще постанови решение, което в максимална степен ще бъде съобразено с интереса и индивидуалните потребности на детето.

Доказателствата по делото са писмени и гласни.

Съдът, след като прецени всички събрани по делото доказателства по свое убеждение и при условията на чл.235 ал.1 от ГПК, приема за установено следното:

От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че по гражданско дело № 29/2018 година по описа на Районен съд – Монтана, е одобрена между страните съдебна спогодба, по силата на която упражняването на родителските права по отношение на детето З. И. З. са предоставени на майката Н.П.Н., като на бащата е определен режим на лични контакти с детето и заплащане на издръжка в размер на 130,00 лева. От събраните по делото писмени и гласни доказателства не се установява да е налице промяна на обстоятелствата, при които е постановено родителските права да се упражняват от майката. От показанията на свидетеля Т. Н. В., се установява, че същият живее на съпружески начала с ответницата по делото, като в резултат на тази връзка се ражда тяхно дете и всички заедно, включително и детето З. живеят в едно домакинство. Свидетелят твърди в показанията си, че детето З. е много привързано към майка си и новото й семейство.

Установено е от приетото по делото становище на ДСП-Монтана изх.№ ПР/Д-М/135-001/16.10.2020 година, ДСП-Монтана е запозната със страните по делото, както и че през годините са били регистрирани сигнали от страна на бащата – ищеца по делото, но след извършени социални проучвания риск за детето не е констатиран.  

Гореизложената фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото доказателства.

За да се допусне промяна на вече постановените мерки, каквото е производството по чл.59 ал.9 от СК, следва да е налице промяна на обстоятелствата, при които са постановени първоначалните мерки. Изменение на мерките относно упражняването на родителските права се допуска при наличие на четири групи обстоятелства, а именно: влошаване условията на живот при родителя, където живее детето, или подобряване на условията при другия родител; при невъзможност на родителя, при когото живее детето, да упражнява родителските права; загубване на родителския авторитет и фактическа невъзможност на родителя, при когото детето живее да се справи с лоши прояви на детето, а другият родител да е в състояние да повлияе положително и пр.. При предоставяне упражняването на родителските права спрямо децата на единия родител следва да се имат предвид преди всичко интересите на детето, преценени с оглед и на родителските качества, полагане на грижи и умения за възпитание, подпомагане и подготовка за придобиване на знания, трудови навици, морални качества на родителя, социално обкръжение и битови условия, възраст и пол на децата, както и привързаност между деца и родители.

По делото не се събраха доказателства, въз основа на които да се обоснове извод, че са налице обстоятелства, които да са се изменили или положението да се е променило. С оглед на всичко изложено по - горе съдът намира, че в интерес на детето З. е същото да продължи да живее със своята майка. Ето защо и предявената искова претенция, като неоснователна, следва да бъдат отхвърлена.   

Съобразно този изход на делото ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответницата – сумата от 350,00 лева – реализирани в производството разноски, съобразно приложения на лист 61 от делото списък на разноските.

 

По горните съображения съдът 

 

                                Р    Е    Ш    И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от И.З.И. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx против Н.П.Н. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx иск с правно основание чл.59 ал.9 от СК – за изменение на постановените мерки по гражданско дело № 29/2018 година по описа на Районен съд - Монтана, като неоснователен.

ОСЪЖДА И.З.И. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx да заплати на Н.П.Н. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx сумата от 350,00 лева – реализирани в производството разноски.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните.                                                                                                 

                                      

                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ :