Р Е Ш Е Н И Е
№ …
гр. Варна, 23.04.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XVIII състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и трети март две
хиляди и осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА СЛАВОВА
при секретаря Антоанета
Димитрова, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 19374 по описа за 2017г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производстовто е образувано по предявени от Й.Н.Й., ЕГН **********,*** срещу ГД****, адрес: *****, при
условията на обективно кумулативно съединяване искове, както следва:
- с правно
основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР за осъждане
ответника да заплати на ищеца сумата от 1368 лв., представляваща дължимо
допълнително възнаграждение за положен извънреден труд от 228 часа за периода
от 01.04.2015г. до 30.11.2017г., ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба - 22.12.2017г. до окончателното изплащане на
задължението;
- с правно
чл. 179, ал. 1 ЗМВР за осъждане ответника да заплати на ищеца сумата от 4224
лв., представляваща остатък от дължимо допълнително възнаграждение за положен
труд през официалните празници за времето от 23.12.2014г. до 30.11.2017г., за
192 часа, както следва: 1./ на 10 април 2015г.- Велики
петък - 8 часа; 2./ на 13 април 2015г. /Великден/ - 16 часа, 3./ на 24 май 2015г.
— 8 часа 4./ на 25 декември 2015г. - 16часа, 5./ на 26 декември 2015г. - 8
часа, 6./ на 03 март 2016г. - 8часа, 1.1 на 1 и 2 май 2016г. Великден - съответно 16 часа и 8 часа, 8./ на 06 май
2016г - 8 часа, 9.1 06 септември. 2016г. - 16 часа, 10./ 22 септември 2016г. -
16часа, 11./ 1 ноември 2016г. - 8 часа, 12./ 14 април 2017 г. - Велики петък -
16 часа 13./ на 15 април 2017 г. -Великден - 8 часа, 14./ 1 май 2017г. - 8
часа, 15./ 24 май 2017г. - 16 часа, 16./ 6 септември 2017г. - 8 часа, 17./ 22
септември 2017г. - 8 часа, 18./ 1 ноември 2017г. - 8 часа, ведно със законната
лихва от датата на депозиране на исковата молба - 22.12.2017г. до окончателното
изплащане на задължението.
В исковата молбата се твърди, че за периода 23.12.2014
г. до 30.11.2017 г. ищецът е полагал труд на длъжността „командир на екип"
в Рд****, която е структурно подчинена на ГД****.
Ищецът е със статут на държавен служител.
Сочи се, че за периода 01.04.2015 г. до 30.11.2017 г.
ищецът е положил общо 1592 часа нощен труд, който преизчислен с коефициента
1.143 възлиза на 1820 часа. Преизчисляването на нощния към дневен труд води до
извънреден труд от 228 часа, който твърди, че следва да бъде допълнително
заплатен от ответника като дължимата сума е в размер на 1368 лева.
Посочва, че за периода 23.12.2014 г. до 30.11.2017 г.
ищецът е положил общо 192 часа труд на официални празници, за които му било
заплатено едва по 8 лева на час, което е в нарушение на Заповед №
8121з-791/28.10.2014 г. При средномесен брой 21
работни дни на месец часовата му ставка за допълнително възнаграждение следва
да бъде 30 лева. Оттук се получава дължима разлика за един час в размер на 22 лева,
поради което претендира заплащане на 4224 лева, представляващ дължим остатък за
положен труд на официални празници, както следва: 1./ на 10 април 2015г.
-Велики петък - 8 часа; 2.1 на 13 април 2015г. /Великден/ - 16 часа, 3./ на 24
май 2015г. — 8 часа 4./ на 25 декември 2015г. - 16часа, 5./ на 26 декември
2015г. - 8 часа, 6./ на 03 март 2016г. - 8часа, 1.1 на 1 и 2 май 2016г.
Великден - съответно 16 часа и 8 часа, 8./ на 06 май 2016г - 8 часа, 9.1 06
септември 2016г. - 16 часа, 10./ 22 септември 2016г. - 16часа, 11./ 1 ноември
2016г. - 8 часа, 12./ 14 април 2017 г. - Велики петък - 16 часа 13./ на 15
април 2017 г. -Великден - 8 часа, 14./ 1 май 2017г. - 8 часа, 15./ 24 май
2017г. - 16 часа, 16./ 6 септември 2017г. - 8 часа, 17./ 22 септември 2017г. -
8 часа, 18./ 1 ноември 2017г. -8 часа.
Моли за уважаване на исковите претенции и присъждане
на сторените в производството разноски. На основание чл. 127, ал.4 ГПК посочва
и начин на заплащане на сумите, а именно чрез банков превод по следната банкова
сметка - ***.
Ответникът е депозирал писмен отговор в срока по чл.
131 ГПК. Не оспорва, че ищецът е бил държавен служител по служебно
правоотношение в МВР. Оспорва
предявените искове като посочва, че е заплатил всички отработени от ищеца часове
нощен труд. Освен това законодателят изрично е регламентирал, че
продължителността на работното време при нощен труд в МВР е 8 часа на всеки 24
часа и ищецът няма как да обоснове претенция за извънреден труд, попадащ извън
редовното работно време на база общите норми на КТ и ЗДСл при положение, че има
действащи специални норми. Твърди, че целият исков период попада извън
действието на Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. и поради това ищецът погрешно е
формирал претенцията си за заплащането на положения от него нощен труд като
същото е извършено правилно по смисъла на Заповед № 8121з-791/28.10.2014 г. В
отговора се посочва, че и положеният от ищеца труд по време на официалните
празници също е заплатен при спазване на формулата, намерила отражение в заповед
№ 8121з-40/15.01.2015 г. Моли за отхвърляне на исковата претенция и присъждане
на сторените разноски.
В съдебно заседание от 23.03.2018г. е допуснато изменение на предявените искове
по размер като иска с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5,
т. 2 ЗМВР да се счита предявен за сумата
от 1358,40лв. и на иска с правно чл. 179, ал. 1 ЗМВР за сумата от 4667,08лв. Ищецът
чрез процесуалния си представител поддържа
исковете и моли същите да бъдат уважени. Ответникът чрез процесуалния си представител
оспорва исковете и моли за отхвърлянето им.
Съдът, след
съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и по
вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Между страните не се спори, че за процесния период 23.12.2014г.
до 30.11.2017г., страните са се намирали в служебно правоотношение, като ищецът
е полагал труд на длъжността „командир на екип“ в Рд****,
която е структурно подчинена на ГД****.
Не се спори и относно факта, че ищецът че за процесния
период е положил общо 1336 часа нощен труд. Спори се дали същият подлежи на
преизчисление с коефициент 1.143.
Не се спори и относно факта, че ищецът е полагал труд
на подробно посочените официални празници от
общо 144 часа. Спори се дали положеният от него труд от общо 144 часа на
официални празници следва да бъде заплатен съгласно Заповед №
8121з-791/28.10.2014 г. или съгласно заповед № 8121з-40/15.01.2015 г., по коя
формула и по колко на час.
От заключението на вещото лице по допуснатата
съдебно-счетоводна експертиза, кредитирано от съда като обективно и компетентно
дадено, се установява, че ищецът е отработил положен извънреден труд в размер
на 272 часа общо, като не са направени преизчисления по коефициента – 1.143. След
преобразуване на нощния труд в извънреден чрез преизчисляване с коефициента –
1.143, отчетените 1560 часа нощен труд, се
преобразуват в 1783,08 часа, като разликата, която е предмет на преизчисленията е 223,08 часа. Тази разлика като стойност
се равнява на 1358,40лв. Вещото лице установява, че положеният труд по време на
официални празници е начислен и изплатен от работодателя като удвоен размер на
часовата ставка в размер на 1567,16 лв. В случай, че изчисленията бъдат
извършени по начинът, претендиран от ищеца в исковата молба - като формула е т.4
от Заповед № 8121з-791 от 28.10.2014г., се получава сума за доплащане в размер на 4667,08лв.
За да бъде уважен искът с право основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл.
187, ал. 5, т. 2 ЗМВР, следва да бъде установено наличието на следните
предпоставки: служебно правоотношение между ищеца и ответника; полагането на
извънреден труд в посочените времеви и стойностни параметри. Ищецът носи доказателствената тежест за
установяването на тези факти чрез пълно и главно доказване, а ответникът следва
да установи в процеса изплащането на претендираните възнаграждения или
наличието на правопогасяващи тези задължения факти,
съобразно изложеното от него в отговора.
Съгласно чл.176 ЗМВР „Брутното месечно възнаграждение
на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и
допълнителни възнаграждения“.
Сред предвидените в същия закон допълнителни възнаграждения
е и допълнително месечно възнаграждение за извънреден труд – чл.178, ал.1, т.3.
Според нормата на чл.187, ал.9 ЗМВР „Редът за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно
време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи“.
В процесния период от 23.12.2014г. до 30.11.2017г. са
действали последователно Наредба №8121з-407 от 11.08.2014 г., Наредба №
8121з-592 от 25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. издавани от
министъра на вътрешните работи и всяка от тях уреждаща реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи.
Текстовете на чл.3, ал.3 и в трите наредби са идентични, според които „При работа на смени е възможно полагането на
труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да
надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период“.
В Наредба №8121з-407 изрично е предвидено, че при
сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между
22,00 и 6,00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143 – чл.31, ал.2 от
наредбата. В следващите две Наредби изрична регламентация за преизчисляване
липсва.
Наредба №8121з-407 е отменена с приемането на Наредба
№8121з-592 издадена от министъра на вътрешните работи, обн.,
ДВ, бр. 40 от 2.06.2015 г. Наредба №8121з-592 от своя страна е отменена с
Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм.д. № 5450/2016 г., влязло в сила
от датата на постановяването му и обнародвано.
В периода от отмяната на Наредба №8121з-592
(11.07.2016г.) до издаването и обнародването на Наредба № 8121з-776
(02.08.2016г.) отново е била приложима Наредба №8121з-407, т.е. отново е имало
изрично предвидено в подзаконов нормативен акт основание за преизчисляване на
положения от ищеца нощен труд с коефициент 1.143.
В Наредба №8121з-592 /обн.ДВ
бр.40 от 02.06.2015г./ и в Наредба № 8121з-779 /обн.
ДВ бр.60 от 02.08.2016г./ липсва изрична норма съответстваща на чл.31, ал.2 от
Наредба № 8121з-407 за преобразуване на часовете положен нощен труд с
коефициент 1.143. Липсата на изрична норма, обаче не следва да се тълкува като
законово въведена забрана за преизчисляване на положените от служителите в МВР
часове нощен труд в дневен (каквато изрична забрана би била и
противоконституционна), а представлява празнота в уредбата на реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи. При наличие на такава непълнота в специалната уредба касаеща служителите в МВР следва субсидиарно
да се приложи общата Наредба за структурата и организацията на работната
заплата (обн.ДВ бр.( от 26.01.2007г.), като в чл.9,
ал.2 от същата е предвидено при сумирано изчисляване на работното време нощните
часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно
място.
По изложените съображения исковата претенция за
заплащане на извънреден труд в процесния период, получен след преобразуване на
положените часове нощен труд в дневен се явява доказана по своето основание.
Основание за преобразуването на часовете нощен труд в дневен с коефициент 1.143
в периода от 12.07.2016г. до 01.08.2016г. е нормата на чл.31, ал.2 от Наредба
№8121з-407, а в периодите от 01.04.2015г. до 11.07.2016г. и от 02.08.2016г. до
30.11.2017г. при липсата на специална уредба за служителите в МВР основание за
преизчисляване на часовете положен нощен
труд е субсидиарно приложимата Наредба за структурата
и организацията на работната заплата - чл.9,
ал.2.
По отношение на претендирания
размер, то същият следва да се приеме за доказан, тъй като съответства на
изчисленията направени от вещото лице по назначената съдебно-счетоводна
експертиза, а именно 1358,40лв. и искът следва да бъде уважен в целия предявен
размер.
За да бъде уважен искът с право основание чл. 179, ал.
1 ЗМВР, следва да бъде установено наличието на следните предпоставки: служебно
правоотношение между ищеца и ответника; полагането на труд по време на официални
празници в посочените времеви и стойностни параметри. Ищецът носи доказателствената тежест за
установяването на тези факти чрез пълно и главно доказване, а ответникът следва
да установи в процеса изплащането на претендираните възнаграждения или наличието
на правопогасяващи тези задължения факти, съобразно
изложеното от него в отговора.
По отношение на
исковата претенция за заплащане на допълнително възнаграждение за положен труд
по време на официални празници ищецът се позовава на Заповед № 8121з-791/28.10.2014г.
относно определяне на размерите на допълнителните възнаграждение за полагане на
труд през нощта между 22,00ч. и 06,00 ч., за полагане на труд на официални
празници и за времето на разположение, условията и редът за тяхното изплащане на
държавните служители /л.18/.
Заповед № 8121з-791/28.10.2014г. е изменена със
Заповед № 8121з-40/15.01.2015г., съгласно която е изменен алгоритъма на
изчисления, инкорпориран в т. 4 на Заповед № 8121з-791/28.10.2014г., както и е
посочено, че редът за изплащане на допълнително възнаграждение за работа през
официални празници по същата заповед се прилага за труд, положен след
01.07.2014г.
Издадена е и Заповед № 8121з-437/28.04.2016г.,
съгласно която отново е изменен алгоритъма на изчисления, инкорпориран в т. 4
на Заповед № 8121з-791/28.10.2014г.
С решение № 10515/12.10.2015г. на ВАС по адм. д. №
8888/2015г. е обявена за нищожна Заповед № 8121з-40/15.01.2015г. на Министъра
на вътрешните работи в ЧАСТТА, с която е предвидено, че редът за заплащане на
допълнително възнаграждение за работа през официален
празник по същата заповед се прилага за труд, положен след 01.07.2014г.
Не е налице съдебно решение за обявяване на нищожна Заповед
№ 8121з-40/15.01.2015г. на Министъра на вътрешните работи в останалата част, а
именно в частта, с която е изменен алгоритъма по т. 4 от Заповед №
8121з-791/28.10.2014г.
Съдът намира обаче, че е налице противоречие в самата Заповед
№ 8121з-791/28.10.2014г., като установеното в т. 2 от същата противоречи на
формулата, залегнала в т. 4 от същата.
В т.2 от заповедта е посочено, че за работа през дните
на официални празни, независимо дали представлява извънреден труд или не, на
държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение в размер на
удвоения размер на основното месечно възнаграждение, а в т.4 от заповедта е
посочен реда, по който следва да се изчислява удвоения размер на
възнаграждението, като е записано, че основното месечно възнаграждение към
датата на полагане на труда се разделя на средномесечния
брой работни дни и полученото число се умножава по броя отработени часове на
официален празник. Следвайки формулата по т. 4 се получава обаче резултат не съответсващ на удвоения размер на основното месечно
възнаграждение /т.2/, доколкото формулата води до определяне на същото в осемкратно
по-висок размер.
Неяснотата на разпоредбите и тяхното явно противоречие
по между им налага тълкуване на заповедта съгласно чл.46 от Закона за
нормативните актове. Съгласно чл. 46 от ЗНА, разпоредбите на нормативните
актове се прилагат според точния им смисъл, а ако са неясни, се тълкуват в
смисъла, който най-много отговаря на други разпоредби, на целта на тълкувания
акт и на основните начала на правото на Република България.
Целта на заповедта е да се определи, че при работа
през дните на официалните празници, размерът на обезщетението се удвоява и това
следва от ясния прочит на т. 2 от Заповедта. Доколкото т. 4 препраща към т. 2,
то се налага извода, че същата следва да води до резултат, съвпадащ с
определеното в т. 2. В този смисъл е и
Решение № 80 от 19.07.2016 г. по гр.дело № 1680/2016 г. на ВКС, II г.о. което
ясно посочва, че следва да бъде извършено тълкуване на разпоредбата на т. 4 във
вр. с т. 2 на заповедта, като целта на нормативния акт е да бъде получено
възнаграждение в двоен размер.
Следва да бъде отбелязано още и, че съгласно чл. 262
ал. 1 т. 3 от КТ, дължимият размер на възнаграждението по време на официални
празници е също удвоения размер на възнаграждението /100% увеличение/, т.е.
дори и в случай, че се приеме, че целта на нормативния акт /Заповед №
8121з-791/28.10.2014г./ е неясна, то следва да бъде приложена друга разпоредба,
а именно общата норма на чл. 262 ал. 1 т. 3 от КТ, водеща до същия правен
извод, а именно за дължимост на двойния размер на
възнаграждението за работа по време на официални празници.
Доколкото експертизата сочи, че е изчислено и
заплатено възнаграждение именно в този размер на ищеца, то не са налице суми за
плащане като възнаграждение за извънреден труд по време на официални правници и
искът следва да бъде отхвърлен.
И двете страни са направили искане за присъждане на
разноски, а с оглед изхода на спора на същите се следват такива, съразмерно на
уважената/отхвърлената част от исковете. В този смисъл на ищеца се следват
разноски в размер на 232,66лв., представляващи
адвокатско възнаграждение, съразмерно на уважената част от исковете, а на
ответника сумата от 193,64лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение,
съразмерно на отхвърлената част от исковете.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответната страна следва
да бъде осъдена да заплати в полза на ВРС сумата от 54,34лв., представляваща
дължима държавна такса за уважения иск и сумата от 33,82лв. - възнаграждение за
вещо лице по допуснатата ССЕ, съразмерно на уважената част от исковете.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ГД****, адрес:
*****, ДА ЗАПЛАТИ НА Й.Н.Й., ЕГН **********,***, сумата от 1358,40лв. /хиляда триста петдесет и осем лева
и 40 ст./, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен
извънреден труд за периода от 01.04.2015г. до 30.11.2017г., ведно със законната
лихва от датата на депозиране на исковата молба – 22.12.2017г. до окончателното
изплащане на задължението, на основание
чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР.
ОТХВЪРЛЯ иска на Й.Н.Й.,
ЕГН **********,*** срещу ГД****, адрес: *****, за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 4667,08лв.
/четири хиляди шестстотин шестдесет и седем лева и 8ст./, представляваща
остатък от дължимо допълнително възнаграждение за положен труд през официалните
празници за времето от 23.12.2014г. до 30.11.2017г., ведно със законната лихва
от датата на депозиране на исковата молба – 22.12.2017г. до окончателното
изплащане на задължението, на основание чл. 179, ал. 1 ЗМВР.
ОСЪЖДА ГД****, адрес:
*****, ДА ЗАПЛАТИ НА Й.Н.Й., ЕГН **********,***, сумата от 232,66лв. /двеста тридесет и два лева и 66
ст./, представляващи адвокатско възнаграждение, съразмерно на уважената
част от исковете, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Й.Н.Й.,
ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ НА ГД****, адрес: *****, сумата от 193,64лв. /сто деветдесет и три лева и 64 ст./, юрисконсултско
възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част от исковете, на основание чл.
78, ал. 3 ГПК.
ОСЪЖДА ГД****, адрес:
*****, ДА ЗАПЛАТИ НА в полза на бюджета
на съдебната власт, по сметка на Районен съд – Варна, сумата от 54,34лв. /петдесет и четири лева и 34 ст./,
представляваща дължима държавна такса за уважения иск и сумата от 33,82лв. /тридесет и три лева и 82ст./, представляваща разноски по делото за възнаграждение
за вещо лице по допуснатата ССЕ, съразмерно на уважената част от исковете, на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: