Решение по дело №291/2025 на Административен съд - Велико Търново

Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба, подадена от името на дружеството „Кошин“ ЕООД, гр. София с ЕИК *********, действащо чрез упълномощения адвокат.

Обжалва се Решение №163/21.11.2024 г., постановено по АНД №392/2024 г. по описа на Районен съд – Горна Оряховица. С този съдебен акт е потвърдено Наказателно постановление №04-2400054/01.07.2024 г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“, гр. Велико Търново, с което на „Кошин“ ЕООД, в качеството му на работодател по смисъла на §1, т. 1 от ДР на Кодекса на труда /КТ/, е наложена имуществена санкция в размер на 1 500,00 лв. на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 414, ал. 3, вр. чл. 415в, ал. 2 от КТ за нарушаване на разпоредбата на чл. 63, ал. 2, вр. ал. 1 от КТ и дружеството е осъдено да заплати разноски в размер на 100 лева на Дирекция „ИТ“.

В касационната жалба се твърди неправилност на съдебното решение поради постановяването му в нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила. Касаторът счита, че решението е необосновано, постановено в противоречие с доказателствата по делото, които не са ценени правилно. В тази връзка оспорва установените във въззивното производство факти, включително извършването на нарушението. Като допълнително основание посочва, че описаното в НП деяние е несъставомерно по посочения текст – чл. 63, ал. 2 от КТ, тъй като приетата от административнонаказващия орган правна квалификация не отговаря на действително установените по делото факти, отразени в АУАН и в НП. Изтъква, че в случая завареното при проверката лице е имало сключен трудов договор за длъжност „бояджия сгради“, а съгласно констатациите на проверяващите същото е извършвало дейност „разстилане на фракция“. Твърди, че доколкото посочената дейност не е включена в длъжностната характеристика на лицето, то не може да се твърди, че за изпълнението на същата има оформено трудово правоотношение с писмен трудов договор или че сключения такъв се отнася и до нея. С оглед на това намира, че за него, като работодател, не е възникнало задължение да подаде уведомление по чл. 63, ал. 2 от КТ, респективно не е налице нарушение на посочената разпоредба. Моли за отмяна на оспореното решение и постановяване на ново решение по същество, с което да се отмени наказателното постановление. Претендира присъждане на разноски.

В о.с.з. касаторът, редовно призован, не се явява и не се представлява. По делото е депозирана писмена молба от адв. И. Ш., като процесуален представител на касатора, с която поддържа доводите си за неправилност на решението на РС, като представя и писмена защита. В условията на евентуалност на съдебното решение прави възражение за прекомерност на претендираното от ответната страна адвокатско възнаграждение.

Ответникът по жалбата – директор на Дирекция „Инспекция по труда“, гр. Велико Търново, в представени по делото писмен отговор и писмено становище от пълномощник оспорва подадената жалба. Счита, че съдебният акт е правилен – постановен в съответствие с материалния закон, без допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и е обоснован. Моли решението на районния съд да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски за ЮК възнаграждение, като при условие на евентуалност на съдебното решение прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Велико Търново дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Намира, че въззивният съд е направил задълбочен анализ на доказателствата, правилно е изяснил фактическата обстановка, обсъдил е всички възражения и правилно е приложил материалния закон. Споделя доводите на съда и предлага решението да бъде оставено в сила.

Административният съд, в посочения касационен състав, прецени допустимостта на жалбата и основателността на наведените в нея касационни основания. Извърши и дължимата служебна проверка, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, която разкри следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК, приложим в производството по силата на препращащата разпоредба на чл. 63в от ЗАНН, и е процесуално допустима. Оплакванията в същата АСВТ квалифицира като касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, във вр. с ал. 2 и ал. 3 на с. р. – неправилно приложение на закона и съществено нарушение на процесуални правила.

Разгледана по същество КЖ е ОСНОВАТЕЛНА при следните съображения по фактите и правото:

РС приел от фактическа страна, че служители на ответника са извършили проверка на 10.04.2024 г. около 13:30 часа по работни места и на 17.04.2024 г. по документи относно спазване на трудовото законодателство от работодателя „Кошин“ ЕООД в обект на контрол – „Строеж – реконструкция на дежурен пункт, подрайон електроразпределителен, находящ в гр. Горна Оряховица, ул. „Цар Освободител“ №112. При тази проверка са установени да полагат труд няколко лица, сред които и М. А. М.. Въз снова на представените документи е констатирано, че между „Кошин“ ЕООД, в качеството на работодател, и М. А. М., в качеството на работник, бил сключен трудов договор №594/10.04.2024 г. за длъжността „бояджия сгради“. Констатирано е също, че работникът е заверен да престира труд при проверката на място около 13:30 ч., като трудовият му е договор е регистриран в НАП на 10.04.2024 г. в 16:07:05 часа, т.е. след като М. е постъпил на работа и след проверката на място на 10.04.2024 г. С оглед на това било констатирано, че работодателят „Кошин“ ЕООД е допуснал до работа лицето М. А. М. на длъжност „бояджия сгради“ без да му предостави предвидените от законодателя документи – копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ, заверено от териториалната дирекция на Националната агенция за приходите (справка за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ с изх. № 22388243140992 от 10.04.2024 г., 16:07:05 ч.), удостоверяващо, че трудовият му договор е регистриран в ТД на НАП. За резултатите от проверката е съставен Протокол №ПР2414038/08.05.2024 г. От участвал в проверката гл. инспектор в ДИТ – Велико Търново е съставен АУАН №04-2400054 от 08.05.2024 г. за допуснато от „Кошин“ ЕООД нарушение на чл. 63, ал. 2, вр. чл. 63, ал. 1 от КТ, връчен на пълномощник на работодателя на същата дата. Въз основа на АУАН, от директора на Дирекция „ИТ“ – Велико Търново е издадено оспореното пред ГОРС НП №04-2400054/01.07.2024 г., с което за горното нарушение е ангажирана отговорността на „Кошин“ ЕООД, в качеството му на работодател, и на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 414, ал. 3, вр. чл. 415в, ал. 2 от КТ е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1 500 лева. НП е връчено на санкционираното дружество на 05.07.2024 г. и е обжалвано в законоустановения срок пред Районен съд – Горна Оряховица.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, въззивният съд е намерил, че при издаването на акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление не са допуснати нарушения на процесуалните правила, като същите са издадени от компетентни органи, в предвидените срокове, в изискуемата от закона форма и отговарят на изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Не е било нарушено правото на защита на наказаното лице. Горнооряховският районен съд е намерил, че от събраните по делото доказателства безспорно е доказано нарушението по КТ. Прието е, че към 13:30 ч., когато работникът изпълнява трудовите си задължения, не му е било представено уведомлението за регистрация на сключения трудов договор, заверено от ТД на НАП – Велико Търново в 16:07:05 ч. на същата дата, като по този начин дружеството е нарушило забраната, установена в разпоредбата на чл. 63, ал. 2 от КТ. За неоснователни са намерени изложените в жалбата доводи за ненадлежно връчване на АУАН и за липсата на извършено нарушение по чл. 63, ал. 2 от КТ. Направен е извод, че дадената правна квалификация е правилна, а наложената имуществена санкция – в минимален размер, както и че на основание чл. 415в, ал. 2 от КТ нарушението не подлежи на преквалифициране по по-леко наказуемия състав на чл. 415в, ал. 1 от КТ.

Постановеното от Районен съд – Горна Оряховица решение е неправилно.

Неоснователни са направените в касационната жалба оплаквания, извеждащи отменителното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК. При постановяване на обжалваното решение не са допуснати нарушения на процесуални правила. Делото пред въззивната инстанция е било приключено и решението е било постановено от законен състав и в границите на вменената му компетентност, като за заседанието е съставен протокол. Не се установява при постановяването на обжалваното решение да е била нарушена тайната на съвещанието.

Въпреки горното, според настоящата касационна инстанция изводите на районния съд за безспорна доказаност на вмененото на „Кошин“ ЕООД деяние са неправилни. Касаторът е санкциониран за това, че в качеството си на работодател не е изпълнил задължението си по чл. 63, ал. 2 от КТ да не допуска на работа работник /М. А. М./, преди да му връчи копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3, заверено от ТД на НАП, че трудовият договор е регистриран. Задължението по чл. 62, ал. 3 от КТ за изпращане на уведомление за сключването на трудовия договор, цели спазване на трудовото законодателство с оглед недопускане и ограничаване на случаите на прикрито трудово правоотношение, респ. на престиране на труд без сключен писмен трудов договор и в този контекст подаваните при уведомяването данни са тясно свързани с трудовите и осигурителни права на работниците и служителите. От друга страна, задължението на работодателя да не допуска работника до работа преди да му предостави копие от регистрираното в НАП уведомление цели охраняване правата на работника – като страна по трудовото и осигурително правоотношение.

От събраните пред районния съд доказателства се установява, че на 10.04.2024 г. между „Кошин“ ЕООД и М. А. М. е сключен трудов договор, като на същата дата са изготвени и останалите документи, свързани с постъпването на работа, в т.ч. е бил проведен начален инструктаж по безопасност и здраве при постъпване на работа и инструктаж на работното място, връчена му е длъжностна характеристика. Още на същия ден – 10.04.2024г., сключеният между страните трудов договор е бил регистриран в ТД на НАП - В. Търново, макар и в 16:07:05 ч. (предвид справката от ТД на НАП за приети уведомления по чл. 62, ал. 5 КТ). Т.е. договор е сключен и е подадено уведомление за него, което е заверено на същата дата. Същевременно, в самия трудов договор изрично е посочено, че работникът е получил екземпляр от завереното уведомление от ТД на НАП по чл. 62, ал. 5 от КТ. Тук следва да се отбележи, че не може да се приеме, че именно в деня на сключване на трудовия договор, а именно на 10.04.2024г., лицето М. А. М. е започнал да престира своя труд за работодателя, както са приели АНО и РС. Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 4 от Кодекса на труда, наименована „Начало на изпълнението“, изпълнението на задълженията по трудовия договор започва с постъпването на работника или служителя на работа, което се удостоверява писмено. В случая от приложения по въззивното дело трудов договор №594/10.04.2024 г. се установява, че работникът М. е постъпил на работа на 11.04.2024 г. – денят, следващ сключването на трудовия договор и регистриране на последния в ТД на НАП – В. Търново. Горното обстоятелство е надлежно удостоверено както с подписа на работника М., така и с подписа на управителя на дружеството-работодател. Впрочем аналогични данни се съдържат и в представената при проверката по документи таблица за отчитане явяването/неявяването на работа през месец април 2024 г., според която работникът се е явил на работа на 11-ти ден от месеца, т.е. на 11.04.2024 г., когато е положил 8 часа труд. Всъщност единственото доказателство, според което М. М. е бил на работа на 10.04.2024 г. около 13:30 часа, на което всъщност се основават констатациите на контролните органи на Дирекция „Инспекция по труда“ – Велико Търново, е подписаната от него декларация по чл. 402, ал. 1, т. 3 от КТ. По своя характер, подписаната декларация представлява частен свидетелстващ документ, поради което, въпреки че тя представлява допустимо в административното производство доказателство, съгласно чл. 43 от АПК, във вр. с чл. 402, ал. 1, т. 3 от КТ, тази декларация не притежава обвързваща материална доказателствена сила и съответно само тя не е достатъчна за доказване, при условията на пълно главно доказване, че работникът М. е постъпил на работа на 10.04.2024 г. Подобен извод не може да се направи и от приложените по въззивното дело книга за инструктаж по безопасност и здраве при работа, книга за инструктаж на работниците и служителите по безопасност, хигиена на труда и противопожарна охрана и книга за инструктаж по безопасност и здраве при работа, тъй като датата на провеждане на инструктажите няма никакво отношение към момента на постъпване на работа на работника, тъй като е напълно възможно датата на инструктажа да е различна от датата на допускане до работа, както е в случая, и последното няма отношение към провеждането на инструктаж. Впрочем не са рядкост случаите, при които работници са допускани до работа без да им е проведен начален инструктаж. Това не означава, че след като не е проведен инструктаж, не са били допуснати до работа, обратното също не е вярно. За да се приеме, че един работник е допуснат до работа е необходимо да започне да изпълнява задълженията си по трудовата си функция, т. е. да изпълнява задълженията си по трудовия договор, което да е удостоверено писмено. Предвид така изложеното, настоящият състав намира, че изпълнението на задълженията по трудовия договор от страна на работника М. е започнало на 11.04.2024 г., поради което не е осъществен състава на нарушение на чл. 63, ал. 2 от КТ. Като е приел друго, районният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. Това обосновава извод, че санкционираното дружество е изпълнило всички произтичащи от КТ задължения по сключване на трудов договор, регистриране на същия в ТД на НАП, допускане на работника до работа след инструктаж, като на работника са били предоставени всички документи – трудов договор и уведомление. С оглед на това правата на работника, в частност – тези по възникналото трудово правоотношение, чиято защита се цели с въвеждането на задължението за регистрация на трудовия договор и връчване на доказателства за това на работника, не са били накърнени.

По изложените съображения съдът намира касационната жалба за основателна. Направените изводи от районния съд са неправилни, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде отменено и вместо това да се постанови ново, с което да бъде отменено Наказателно постановление №04-2400054/01.07.2024 г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Велико Търново.

От страна на касатора е направено своевременно искане за присъждане на разноски, но не са представени нито списък за сторените разноски, нито други доказателства, обективиращи техния размер и заплащане. Предвид това разноски в полза на касатора не следва да се присъждат.

Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, съдът, действащ в настоящия касационен състав

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение №163/21.11.2024г., постановено по АНД №392/2024 г. по описа на Районен съд – Горна Оряховица и вместо него ПОСТАНОВИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление №04-2400054/01.07.2024 г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“, гр. Велико Търново, с което за извършено от „Кошин“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Витоша, бул. „Тодор Каблешков“ №55 А, ет. 2, ап. 4, представлявано от управителя С. М., административно нарушение по чл. 63, ал. 2, вр. с чл. 63, ал. 1, вр. чл. 414, ал. 3, вр. чл. 415в, ал. 2 от Кодекса на труда и на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 414, ал. 3, вр. чл. 415в, ал. 2 от същия закон е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лева.

Решението е окончателно.