Р Е Ш Е Н И Е
№ 126
гр.Сливница 20 март 2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Сливнишкият районен съд, първи състав, в публичното заседание на петнадесети октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател:
АНГЕЛИНА ГЕРГИНСКА
при секретаря Мария Иванова,
като разгледа докладваното от съдията гр. дело №842 по описа на съда за 2018г.
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са искове с правно основание чл.124, ал.1 ГПК вр.чл. 422, ал. 1 ГПК, с които се претендира
да бъде установено, че ответникът Е.В.М. с ЕГН **********,*** дължи на „Теленор
България" ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, район Младост, ж.к. „Младост" 4, Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано от Джейсън Кридстос Кинг и Марек Слачик,
чрез адв.Е.М. ( съдебен адрес ***, офис партер) суми посочени в заповедта за
изпълнение в размер на 4907, 62 лв., от които 4013,21 лв. главница и 894, 41
лв. законна лихва за забава считано от 01.12.2015г. до датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 09.02.2018г., от която
главница сумата 93,84 лв. с ДДС представлява сбора на незаплатени месечни
абонаментни такси, посочени по отделно за всеки отчетен период в съответната
фактура и приложението към нея; 1980,13 лв. с ДДС, представлява сбора от
незаплатените лизингови вноски за предоставените за ползване мобилни апарати,
съгласно подписаните договори за лизинг и общите условия към тях и 1939, 24 лв,
представляващи сбора от неустойките поради предсрочно прекратяване на
договорите за мобилни услуги за предоставените за ползване мобилни номера,
представляващи сумата от стандартните месечни абонаментни такси до края на
съответния срок на договора
Ищецът
„Теленор България" ЕАД твърди, че с ответника се намирали в облигационни
отношения, по повод сключени помежду им договори за мобилни услуги подробно
описани в исковата молба. По тези договори ответникът не бил заплатил
задължения. Страните били обвързани с два броя договора за лизинг, по които
ответникът не е изпълнил задълженията си. За процесните задължения са издадени
фактури, които са приложени по делото. За вземането си ищецът е подал заявление
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, по което било
образувано ч.гр.д. № 126/2018г. по описа на РС Сливница. Подадено било
възражение от страна на ответника, поради което ищецът е уведомен, че може да
предяви иск за установяване на вземането си, поради което е предявил настоящият
иск. Представени са писмени доказателства по опис и са направени
доказателствени искания.
Ответникът,
чрез пълномощника си представя в срок отговор по чл. 131 от ГПК. Не представя
писмени доказателства, няма доказателствени искания. Заявява, че признава
задължение към ищцовото дружество в размер на 100 лв. от главницата, още с
възражението си в заповедното производство, поради което счита иска за недопустим
в размер на 100 лв. и претендира прекратяване на производството в тази му част
и претендира разноски. В останалата част счита предявения иск за неоснователен.
Прави възражение за изтекла три годишна давност. Прави възражение за нищожност
на клаузата за неустойки за съответния мобилен номер, като неравноправна,
посочва съдебна практика. Претендира разноски за които представя списък.
В
съдебно заседание страните не се явяват и не изпращат представител.
Съдът, след като обсъди
доводите на страните и събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявеният иск е допустим, поради което
следва да бъде разгледан по същество.
Установява се, че на
12.02.2018 год. ищецът депозирал в Районен съд Сливница заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу Е.В.М. с ЕГН **********,
за заплащане на претендираните суми, по което е образувано ч.гр.д. № 126/2018
г. и е издадена заповед № 80 от 14.02.2018 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК. В указания от съда срок длъжникът е подал
възражение. На 03.12.2018г. „Теленор България"
ЕАД е уведомен, че може да предяви иск за установяване на вземанията си
в месечен срок. Настоящите искове са
предявени в указания срок.
Между
ищецът и ответникът е сключен Договор за фиксирани услуги на 31.05.2013г. с предпочетен номер
+35972799199 за срок 24 месеца по план Globul Home Start ,с тарифиране на
интервали 60/1 секунди със стандартен месечен абонамент в размер на 4,90 лв. с
дата на фактуриране 15-ти, всеки месец с
лимит 100 минути към нац. фиксирани мрежи в Зона 1. На 09.04.2015г. с допълнително споразумение
страните са договорили договорът за фиксираният мобилен номер +35972799199,
който ползва при подписване на споразумението, да бъде продължен до
08.06.2017г. Страните са уговорили, че в случай на прекратяване на ползване на
услугите с посочения номер прeз този срок по вина или инициатива на
потребителя, последният дължи неустойка в размер на сумата по стандартните за
съответния план месечни абонаменти до края на договора. Ответникът е положил
подпис при условие: „ Преди да положите Вашият подпис, моля прочетете
внимателно настоящия договор, както и приложимите общи условия на оператора.
Между ищецът и ответникът е сключен Договор за мобилни услуги на 08.06.2013г. с
предпочетен номер ++359********* за срок 24 месеца по план GoWeb Start, със
стандартен месечен абонамент в размер на 5,90 лв. с дата на фактуриране 15-ти, всеки месец, като е получил мобилен
апарат HUAWEI Модел Е3131. На 11.11.2014г. между страните е сключен нов договор
за мобилни услуги с предпочетен номер ++359********* с първоначален срок на
договора 24 месеца по план Резерв 13,99
с тарифиране на интервал 60 сек., с включени в месечния абонамент стандартни
минути, с дата на фактуриране 15-ти,
всеки месец по подписана от ответника ценова листа и е получил мобилен апарат
APPLE Модел: iPhone 16GB Silver, за който апарат е сключил на същата дата договор
за лизинг с ищеца като лизингодател. С
договор за лизинг, лизингодателят е предоставил за временно и възмездно
ползване устройство марка APPLE Модел: iPhone 16GB Silver, срещу заплащане на
обща лизингова цена от 1324,57 лв. с ДДС, чрез извършване на 23 месечни
лизингови вноски, всяка в размер на 57,59 лв. с ДДС. Към договора за лизинг са
подписани от ответника общи условия. С договор за лизинг от 29.04.2015г, ищецът
като лизингодател е предоставил за временно и възмездно ползване устройство на
ответника като лицингополучател, мобилен апарат марка APPLE Модел: iPhone 6
Plus 16GB Silver, срещу заплащане на обща лизингова цена от 1301,57 лв. с ДДС,
чрез извършване на 23 месечни лизингови вноски, всяка в размер на 56,59 лв. с
ДДС. Към договора за мобилни услуги са
подписани от ответника общи условия. Съгласно общите условия чл. 7, ал.4
лизингополучателят има право да върне устройството на лизингодателя, ако е
изпълнил условието по ал.2 /да е заплатил всички дължими суми/, като подаде
заявление за отказ от закупуване. По всички сключени договори ответникът е
заявил отказ от хартиена фактура. Ищецът е фактурирал предоставените услуги с
обща фактура със срок за плащане последната дата на текущия месец, през който е
фактурирана услугата, като първата
незаплатена е от 15.08.2015г. Поради не плащане на поредни вноски ищецът е
прекратил договорите и е оформил задължението с фактура № ********** от
15.11.2015 г. по пера, съответстващи на претендираните вземания за главница, с
краен срок за заплащане на задълженията 30.11.2015г. Настоящият съдебен състав
приема, че с фактическото прекратяване на получаваните мобилни услуги,
ответникът е уведомен че ще настъпят последиците от неизпълнение на сключените
между страните договори и с получаване на заповед за изпълнение, издадена по ч.
гр.д. № 126/2018г. от ответника на 06.03.2018г., същият е уведомен за общата
стойност на неговите задължения. Ответникът признава вземането на ищеца в
размер на 100 лв., като не уточнява кое вземане от главницата признава – за
предоставени мобилни услуги или лизинг и по коя фактура.
Предявените искове са за установяване съществуването на задължение за
заплащане на задължения по договори за мобилни услуги, лизинг и обезщетение за забава.
В тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение между
него и ответника, по силата на което е престирал и за ответника е възникнало
задължението за плащане на уговорената цена. При установяване на горните
предпоставки ответника носи тежестта да докаже, че е погасил задълженията си.
След преценка на доказателствата по делото настоящият съдебен състав
приема, че между страните съществуват валидни трайни облигационни задължения,
по силата на които на ответника са предоставени фиксирани и мобилни услуги с
първоначален срок от 24 месеца, като срокът е уговорен в полза на доставчика на
услугата – ищецът. Ответникът не отрича да е в облигационни отношения с ищецът
по процесните договори. В отговор на искова молба сочи, че е изпълнил всички
задължения по тях, но не представя доказателства да е заплатил задълженията си
в процесния период, поради което съдът приема за установено по делото, че
ответникът не е заплатил потребени мобилни услуги за които са издадени фактури
на 15.08.2015г., 15.09.2015г. и 15.10.2015г. Ответникът
признава вземането на ищеца в размер на 100 лв., като не посочва по коя фактура
признава вземането и за кой период, поради което съдът приема, че същият
признава наличието на облигационната връзка и потребени незаплатени от него
услуги. Страните са подписали
два броя договори за лизинг, по силата на които ответникът е получил
устройствата. В отговор на искова молба същият твърди, че е изправна страна по
договорите за лизинг и е изпълнил надлежно задълженията си. Съдът приема, че
между страните е налице облигационна връзка по посочените договори за лизинг,
като ответникът не е изпълнил задължението си да заплати предоставените му
устройства в претендирания размер, доколкото същият не представя доказателства
да е внесъл дължимите вноски и/или да е
заявил отказ от закупуването им.
По
отношение на позоваването за изтекла давност, същото съдът счита, че не може да
бъде уважено, тъй като в срока на договора ищецът претендира незаплатена
фактура от 15.08.2015г. Давностният срок изтича на 15.08.2018г., а заявлението
за изпълнение е подадено на 12.02.2018г.
Съобразно чл. 92 от ЗЗД неустойката обезпечава
изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вреди от
неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Ответникът се е съгласил
ищецът да му предоставя мобилни услуги за срок от 24 месеца, като в случай на
отказ от такива се е задължил да заплати неустойка в размер на оставащите
месечни абонаментни такси. Налице е
отказ от страна на ответника да продължи да ползва услугите на оператора в
договорения срок на действие на всеки договор, тъй като не е заплатил
задълженията си по договорите във фактурираните периоди 15.07.2015г. –
14.10.2015г., с което е предприел действия по прекратяването им. В конкретния
случай съдът не приема, че с ответникът не е сключен индивидуален договор, по
причина че същият е бил предварително подготвен. Такъв би могъл да бъде в
случай на монополна услуга, такава която не се предоставя от друг доставчик на
територията. В случая лиценз за доставяне на мобилни услуги, във всички точки
на страната, притежават няколко дружества, които чрез тарифните си планове и
оповестени общи условия дават възможност на потребителите на услуги да направят
информиран избор и да сключат договор с оператор, който предпочитат. В случая ответникът е избрал доставчик да му
бъде ищецът за срок от 24 месеца. Посочената от ответникът съдебна практика на РС Русе по гр.д. № 3586/2017г. е основана на адм.дело № 6627/ 2013г. на АССГ, по
което дело с решение АССГ приема, че е налице нелоялна търговска практика,
когато неустойката е изчислена по договор, който е сключен не съобразно предоставения
от закона ред или без договор. Настоящият съдебен състав счита същата за
неотносима към настоящия правен спор, тъй като видно от постановеното решение
по адм.дело № 6627/ 2013г. на АССГ, потвърдено с решение на ВАС по адм.д. №
1929/2014г. касае „ констатирана по извършените проверки практика на
начисляване на неустойки за предсрочно прекратен договор от страна на
потребител, когато срочен договор на практика не съществува, не е сключван и
следователно е невъзможно да бъде прекратен предсрочно.“ Посочената съдебна
практика обективирана в решение по гр.д. № 23357/2017г. на СРС касае „ различие
между предмета на заповедното производство, продължение на което се явява
настоящето“, поради което също счита за неотносима към настоящия спор.
По отношение на искането за лихва
за забава. Задължението е
оформено с фактура № ********** от 15.11.2015 г. и със срок за издължаване
30.11.2015г. Съгласно чл. 86 от ЗЗД законната лихва се дължи от деня на
забавата, в случая 01.12.2015г. Изчислена законната лихва с лихвен калкулатор
за претендирания период 01.12.2015г. до
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение –
12.02.2018г е в размер на 897.68
лева, поради което съдът приема, че следва да бъде уважена в предявения размер
- 894, 41 лв.
Съдът с оглед събраните по
делото писмени доказателства приема за установени всички кумулативни
предпоставки на предявените претенции, поради което предявеният иск следва да
бъде уважен като основателен и доказан.
С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат само в полза на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Направено е съответно искане, без да е представен списък по чл. 80 ГПК, на са представени доказателства за сторени такива в исковия процес в размер на 98,15 лева– платена държавна такса, следва да се възложат в тежест на ответника.
Съгласно т.12 на ТР №4/18.06.2014г. на ВКС, ОСГТК, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските, както в исковото, така и в заповедното производство. В мотивната част на тълкувателното решение е указано, че съдът по установителния иск следва да се произнесе с осъдителен диспозитив и за разноските, сторени в заповедното производство, тъй като с подаване на възражение от длъжника, изпълнителната сила на заповедта за изпълнение в частта й относно разноските отпада. Ето защо, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените в заповедното производство разноски в общ размер на 248,15 лева(98,15 лева– платена държавна такса и 150,00лв. – юрисконсултско възнаграждение).
Предвид изложените
съображения, съдът ,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО
на основание чл. 422 от ГПК, че Е.В.М. с ЕГН ********** дължи на „Теленор
България" ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, район Младост, ж.к. „Младост" 4, Бизнес Парк София, сграда 6 сумата в размер на 4013,21 лв. главница, от която главница сумата 93,84 лв. с ДДС месечни абонаментни такси, сумата 1980, 13 лв. с ДДС - лизингови вноски и сумата 1939, 24 лв,
неустойки, ведно със сумата от 894, 41
лв. законна лихва за забава за периода 01.12.2015г. до 09.02.2018г.
и съдебните разноски в размер на 98,15 лева– платена
държавна такса и 150,00лв. – юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78,
ал.8 от ГПК и
за които е издадена заповед за изпълнение по
ч.гр.д. № 126/2018г. по описа на Районен съд Сливница, І-ви състав.
ОСЪЖДА Е.В.М. с ЕГН ********** да заплати на „Теленор
България" ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, район Младост, ж.к. „Младост" 4, Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано от
Управителя Росен Георгиев Антов, сумата
от 98,15 лева– платена
държавна такса, представляваща направените
по делото разноски.
Решението подлежи на
обжалване пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок от получаване на
съобщение за изготвянето му.
Председател:
/Анг.Гергинска/