№ 355
гр. Перник, 11.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Кристина Н. Костадинова
при участието на секретаря Цветелина Ч. Малинова
като разгледа докладваното от Кристина Н. Костадинова Гражданско дело №
20211720106323 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 439 от ГПК.
Образувано е по искова молба на ЯВ. Р. Д., с ЕГН: **********,
подадена чрез пълномощника му – адв. А.А. против „Топлофикация Перник“
АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление – гр. Перник,
ТЕЦ Република, с която се иска съдът да признае за установено, че ищецът в
качеството си на наследник на С.И.С., починала на 13.03.2012 г., НЕ ДЪЛЖИ
на ответното дружество следните суми: сумата от 1993.94 лева,
представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода от
01.10.2007 г. до 30.04.2009 г., вкл., сумата от 295.71 лева – законна лихва за
забава на месечните плащания за периода от 02.12.2007 г. до 15.10.2009 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 5526/2009 г. по
описа на Пернишкия РС – 02.11.2009 г. до окончателното изплащане на
вземането, както и направените разноски по делото в размер на 138.69 лева, за
които суми е издаден изпълнителен лист от 27.06.2011 г. по ч.гр.д. №
5526/2009 г. по описа на Пернишкия РС /Решение № 117/09.02.2011 г. по гр.д.
№ 3287/2010 г. на ПРС/ и които суми са предмет на изп.д. № 2307/2020 г. по
описа на ЧСИ Стилиян Бадев, поради погасяването им по давност.
Претендират се разноски.
В исковата молба се твърди, че процесните суми за главница и
обезщетение за забава за съответните периоди били начислени от ответника
на наследодателя на ищеца – лицето С.И.С., починала на 13.03.2012 г.
Доколкото същите не били заплатени ответното дружество подало заявление
1
за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу С.И.С.,
като в тази връзка било образувано ч.гр.д. № 5526/2009 г. по описа на
Пернишкия РС. В хода на последното била издадена заповед за изпълнение
като с нея наред със сумите за главница и обезщетение за забава в полза на
дружеството били присъдени и разноските по делото. Посочената заповед
влязла в сила след постановяването на Решение № 117/09.02.2011 г. по гр.д.
№ 3287/2010 г. на Пернишкия РС. В тази връзка и по ч.гр.д. № 5526/2009 г. по
описа на Пернишкия РС за вземанията по заповедта в полза на дружеството
бил издаден и изпълнителен лист от 27.06.2011 г. Въз основа на последния по
молба от ответника срещу С.И.С. било образувано изп.д. № 481/2011 г. по
описа на ЧСИ Добренова. Впоследствие и след смъртта й, ответникът
образувал и второ изпълнително дело – срещу ищеца като наследник – изп.д.
№ 2307/2020 г. по описа на ЧСИ Бадев.
На следващо място в исковата молба се излагат подробни доводи, че
след издаване на изпълнителния лист и образуване на изп.д. № 481/2011 г. по
същото било извършено проучване на имущественото състояние на длъжника
при последно валидно действие от 20.03.2012 г. В тази връзка и цитираното
изпълнително дело било прекратено по право на основание чл. 433, ал. 1, т. 8
от ГПК след изтичане на двугодишен срок. Поради това и доколкото в случая
била приложима дългата 5 годишна давност /предвид постановено съдебно
решение/ съгласно чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, то до образуване на изп.д. №
2307/2020 г. същата била изтекла. Излагат се аргументи с оглед приложението
на Постановление на пленума на ВС № 3/18.11.1980 г. и на Тълкувателно
решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК на
ВКС в настоящия случай.
С тези аргументи се иска претенциите да бъдат уважени. С исковата
молба е представено копие от заповед за изпълнение от 02.11.2009 г и
изпълнителен лист от 27.06.2011 г. по ч.гр.д. № 5526/2009 г. по описа на
Пернишкия РС, покана за доброволно изпълнение и удостоверение за
наследници.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника по
делото е постъпил писмен отговор, с който предявените искове се оспорват
като неоснователни. В тази връзка се твърди, че ответникът не е бездействал
по отношение принудителното събиране на процесните вземания, а напротив
– образувал е две изпълнителни дела въз основа на представения по делото
изпълнителен лист, а именно: изп.д. № 481/2011 г. по описа на ЧСИ Елена
Добренова и изп.д. № 2307/2020 г. по описа на ЧСИ Стилиян Бадев. В хода на
посочените изпълнителни дела били предприемани регулярно множество
изпълнителни действия, които прекъсвали давността за процесните вземания.
По тези съображения и дружеството счита, че същите не са погасени по
давност. В тази връзка се излагат подробни доводи с оглед приложението на
Постановление на пленума на ВС № 3/18.11.1980 г. и на Тълкувателно
решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК на
ВКС в настоящия случай. Цитирана е и съдебна практика – Решение №
37/24.02.2021 г. по гр.д. № 1747/2020 г. на 4-то г.о. на ВКС. С тези аргументи
се иска претенциите да бъдат отхвърлени.
2
В хода на производството по делото са изискани и приложени копия от
изп.д. № 481/2011 г. по описа на ЧСИ Елена Добренова и изп.д. № 2307/2020
г. по описа на ЧСИ Стилиян Бадев.
В съдебно заседание, проведено на 14.03.2022 г., ищецът чрез
процесуалния си представител изразява становище за уважаване на исковете.
Процесуалният представител на ответника изразява становище за
отхвърляне на исковете като неоснователни.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните,
приема за установено от фактическа страна следното:
Страните не спорят, а и видно от материалите по приложеното изп.д. №
481/2011 г. по описа на ЧСИ Елена Добренова от ответното дружество е
депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК срещу наследодателя на ищеца лицето С.И.С.
за вземанията, предмет на настоящото производство – за вземането за
главница, както и за обусловените от същото вземания за обезщетение за
забава, лихви и разноски.
В тази връзка по подаденото заявление районният съд е издал заповед №
3847 от 02.11.2009 г. по ч.гр.д. № 5526/2009 г. по описа на РС Перник. Въз
основа на заповедното производство обаче се е развило и исково такова – по
установителен иск по реда на чл. 415 от ГПК – приключило с Решение №
117/09.02.2011 г. по гр.д. № 3287/2010 г. по описа на Пернишкия РС.
Доколкото с влизане в сила на решението е влязла в сила и заповедта, по дело
ч.гр.д. № 5526/2009 г. по описа на РС Перник е издаден изпълнителен лист от
27.06.2011 г. Въз основа на последния по молба на ответното дружество от
17.08.2011 г. е образувано изпълнително дело при ЧСИ Елена Добренова,
като на последната е възложено да извърши действия по принудително
изпълнение в това число като наложи запор върху вземания и възбрана върху
имоти на длъжника С.И.С..
От приложеното в цялост копие от изпълнителното дело № 481/2011 г.
се установява, че по същото са извършвани справки за имущественото
състояние на длъжника С.И.С. като до нея е изпратена и покана за
доброволно изпълнение от 11.11.2011 г., като са налице данни, че същата е
връчена на длъжника чрез залепване на уведомление. В хода на
производството по делото са постъпили от длъжника сумата от 150 лева –
преведена на взискателя на 23.02.2012 г. и сумата от 88 лева – преведена на
взискателя на 20.03.2012 г. Относно посочените суми няма данни кога са
постъпили по делото, нито по какъв ред – дали в резултат от изпълнителен
способ или доброволно плащане. По делото е наложен и запор на банкова
сметка на длъжника – на 28.05.2014 г. По този повод обаче е установено, че
длъжникът С.И.С. е починала на 13.03.2012 г. В тази връзка съдебният
изпълнител на 08.08.2014 г. е дал указания на взискателя да поиска
конституиране на наследника като длъжник на мястото на починалия такъв,
както и за внасяне на такса от 60 лева за съответните действия. Указанията са
изпълнени от взискателя като сумата от 60 лева е внесена на 23.09.2014 г. и е
3
направено съответното искане за конституиране на наследника на С.И.С. на
нейно място като длъжник. Ищецът ЯВ. Р. Д. обаче така и не е конституиран
като длъжник по изп.д. № 481/2011 г. Извън посочените по изпълнителното
дело обаче не са извършвани никакви други изпълнителни действия, нито са
събрани други суми.
Въз основа на изпълнителния лист от 27.06.2011 г. по молба на
взискателя ответник от 17.12.2020 г. срещу вече починалата към този момент
С.И.С. обаче е образувано и второ изпълнително дело – по описа на ЧСИ
Стилиян Бадев, като отново е поискано налагане на запор на вземания на
длъжника. Извършени са справки за имущественото състояние на лицето и в
тази връзка отново е установено, че лицето е починало.
В тази връзка на 06.01.2021 г. взискателят е поискал конституиране като
длъжник по делото на наследника на С.И.С., а именно на ищеца ЯВ. Р. Д..
Постановление за конституиране на ЯВ. Р. Д. обаче съдебният изпълнител е
издал едва на 17.03.2021 г. В тази връзка до новия длъжник е изпратена
покана за доброволно изпълнение от 05.08.2021 г., като същата е връчена
лично на 24.08.2021 г. От взискателя е постъпила молба за налагане на запор
на вземания на длъжника от 10.02.2022 г., като съдебният изпълнител е
наложил три запора на банкови сметки на лицето – с дата 25.02.2022 г.
Независимо от наложените запори от длъжника не са събрани никакви суми.
По делото е представено удостоверение за наследници на С.И.С., от
което е видно, че същата е починала на 13.03.2012 г. като е оставила един
единствен наследник – своя син, ищеца по настоящото дело ЯВ. Р. Д..
Така установената фактическа обстановка налага следните изводи
от правна страна:
Предявените искове са отрицателни установителни искове и са с правно
основание по чл. 439, ал. 1 от ГПК – за установяване недължимост на
вземанията по изпълнителен лист от 27.06.2011 г., издаден по ч.гр.д. №
5526/2009 г. по описа на РС Перник. Съдът възприема посочената правна
квалификация, доколкото от твърденията в исковата молба /а и от
представените по делото доказателства/ се установява, че към момента на
предявяване на исковата претенция е налице висящо изпълнително дело
относно процесните вземания /изп.д. № 2307/2020 г. по описа на ЧСИ
Стилиян Бадев/.
По допустимостта:
Настоящият съдебен състав намира исковите претенции за изцяло
допустими.
Посоченият извод се обосновава с трайната съдебна практика, в това
число на ВКС, където изрично се приема допустимостта на отрицателен
установителен иск за недължимост на вземане, признато на несъдебно
изпълнително основание, поради изтекла, след прекратяване на
изпълнителното производство, образувано въз основа на издадения на това
основание изпълнителен лист, погасителна давност, включително такъв иск е
допустим независимо дали за събирането на това вземане има висящо
изпълнително производство към момента на предявяването му. Това
4
разрешение е възприето, доколкото правната сфера на ищеца се явява
накърнена и само въз основа на съществуващия в полза на кредитора (бивш
взискател) изпълнителен титул, който материализира вземане, отричането на
което, въз основа на факти, настъпили след приключване на производството,
в което е издадено изпълнителното основание, ищецът има интерес да
установи. Достатъчен е безспорният интерес на ищеца от осуетяване
възможността за иницииране на ново изпълнително производство. Без правно
значение за интереса от иска е дали кредиторът е отписал едно свое вземане,
отчитайки го като загуба, или продължава да го води по избран от него начин,
за да може да осчетоводи последващо надлежно доброволно плащане
(доброволно плащане от длъжника ще е надлежно и след позоваването на
давността, както и след влизането в сила на решение, с което искът за
недължимост на вземането е уважен поради погасителна давност, респ. след
влизането в сила на решение, с което искът за вземането е отхвърлен като
погасен по давност). Даже да не ги води счетоводно като задължения на
ищеца, за ответника по иска винаги е налице възможност за ново
изпълнително дело, докато изпълнителният лист не бъде обезсилен или не се
установи по исков ред недължимост на сумите по него, което от своя страна
обуславя и интереса от отрицателния установителен иск.
Освен това длъжникът има интерес от иск за несъществуване на
вземането и когато не е заплашен непосредствено от принуда (процесуална
или извънпроцесуална), тъй като може да поиска решение при признание на
иска. При действието на новия ГПК ответникът по предявен установителен
иск не може да предизвика прекратяване на делото поради отсъствието на
правен интерес у ищеца, тъй като ищецът има интерес да получи решение при
признание на иска. Ответникът обаче може да удовлетвори този правен
интерес на ищеца, като направи признанието /в този смисъл Определение №
549 от 29.11.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4317/2018 г., IV г. о., ГК,
Определение № 513/ 24.11.2016 г. по ч. т. д. № 1660/ 2016 г., І т. о.,
Определение № 410 от 20.09.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3172/2018 г., IV г.
о. и Определение № 649/26.07.2019 г. по в.ч.гр.д. № 323 от 2019 г. на
Пернишкия ОС и др./.
Исковете съдът приема за изцяло допустими независимо от
обстоятелството, че по първото изпълнително дело от починалия длъжник е
събрана сумата от общо 238 лева. Предвид нейния размер, съобразен с
размера на вземанията по изпълнителния лист, съдът намира, че посочената
сума е отишла за погасяване на разноски по изпълнителното производство
евентуално на законна лихва съобразно правилото на чл. 76, ал. 2 от ЗЗД.
Поради това и тази сума не се отразяване на процесните претенции.
По основателността:
По иска предмет на настоящото производство е приложима дългата 5
годишна давност съгласно чл. 117, ал. 2 от ЗЗД предвид наличието на
образувано и приключило със съдебно решение исково производство –
Решение № 117/09.02.2011 г. по гр.д.№ 3287/2010 г. по описа на Пернишкия
РС.
5
Налице е и противоречива практика от кога тече срокът по чл. 433, т. 8
от ГПК – дали от последното изпълнително действие или от последното
поискано от взискателя действие съответно относно началния момент на
давността /по тези въпроси е постановено Решение № 37/24.02.2021 г. по гр.д.
№ 1747/2020 г. на 4-то г.о. на ВКС/. Предвид възприетата по настоящото дело
фактическа обстановка обаче съдът не намира за нужно да обсъжда в детайли
посочените противоречия.
На следващо място съдът отбелязва, че искът, предмет на настоящото
дело, може да се основава само на факти, настъпили след приключване на
производството, по което е издадено изпълнителното основание. В настоящия
случай съгласно чл. 404, т. 1, предл. 4 от ГПК изпълнителното основание е
заповед № 3847 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от
02.11.2009 г. по ч.гр.д. № 5526/2009 г. по описа на Пернишкия РС и Решение
№ 117/09.02.2011 г. по гр.д. № 3287/2010 г. по описа на Пернишкия РС. В тази
връзка в настоящото производство подлежат на преценка единствено факти,
настъпили след влизане в сила на Решение № 117/09.02.2011 г. по гр.д. №
3287/2010 г. по описа на Пернишкия РС съответно заповедта за изпълнение.
В конкретния случай липсват данни кога съдебното решение е влязло в
сила. В тази връзка и съдът приема, че същото е влязло в сила най-късно на
26.06.2011 г. – денят преди издаване на изпълнителния лист. С оглед
гореизложеното, считано от 26.06.2011 г. за процесните вземания е започнала
да тече нова давност.
На следващо място по делото се установява, че с оглед влязлата в сила
заповед за изпълнение и съдебно решение е издаден изпълнителен лист от
27.06.2011 г. като въз основа на посочените документи по молба на ответното
дружество на 17.08.2011 г. при ЧСИ Елена Добренова е образувано изп.д. №
481/2011 г. В тази насока, между датата на влизане в сила на решението –
26.06.2011 г. и датата на образуване на изп.д. № 481/2011 г. – 17.08.2011 г. е
изминал период от едва няколко месеца.
На 11.11.2011 г. до длъжника е изпратена ПДИ, връчена чрез залепване
на уведомление. Постъпили са на два пъти и суми – на 23.02.2012 г. 150 лева
и на 20.03.2012 г. 88 лева. Посочените действия обаче нямат отношение нито
към перемпцията, нито към давността, доколкото не е поискано или
допуснато разсрочване на дълга, нито е извършено признание на същия.
Освен това липсват данни как са събрани сумите вкл. няма данни за искано
разсрочване на дълга, а плащането само по себе си не означава признание на
дълга. Междувременно обаче – на 13.03.2012 г. длъжникът С.И.С., но въпреки
това на 28.05.2014 г. е наложен запор.
Други действия по изпълнителното дело не са извършени, нито са
събрани други суми. В тази връзка и по аргумент от чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК
изп.д. № 481/2011 г. следва да се приеме за прекратено по право на 17.08.2013
г. /две години след образуването му вкл. по арг. от Решение № 37/24.02.2021
г. по гр.д. № 1747/2020 г. на 4-то г.о. на ВКС/. Датите на двете плащания -
23.02.2012 г. и 20.03.2012 г. няма как да бъдат съобразени поради липса на
данни как са събрани сумите. От своя страна запорното съобщение е
6
изпратено след смъртта на длъжника, поради което и няма как да прекъсва
давността.
В тази връзка при преценка на давностния срок съдът следва да
съобрази и Постановление № 3 от 18.XI.1980 г. на Пленума на ВС. Съгласно
последното по арг. от чл. 116, б. „б" ЗЗД подаването на молба за образуване,
съответно образуването на изпълнително производство представлява
действие, което прекъсва давността относно вземането, предмет на
изпълнението, като погасителната давност не тече, докато трае
изпълнителният процес. Именно по тези съображения съдът приема, че
давността за процесните вземания е била прекъсната отново на 17.08.2011 г. –
с образуването на изп.д. № 481/2011 г. На основание чл. 433, т. 8 от ГПК /чл.
330, ал. 1, б. „д” от ГПК отм./ същото следва да се счита за прекратено ex lege
(по закон) на 17.08.2013 г., като е без значение дали и кога съдебният
изпълнител е постановил прекратяване на делото. Посоченият извод съдът
възприема, доколкото съгласно цитирания текст /чл. 433, т. 8 от ГПК,
аналогичен на уредбата в ГПК отм./ изпълнителното производство се
прекратява ако взискателят не поиска извършването на изпълнителни
действия в продължение на две години. Такова искане взискателят е направил
само в молбата за образуване на изпълнителното дело. В тази връзка за
пълнота следва да се отбележи, че връчването на покана за доброволно
изпълнение, извършването на справки за имущественото състояние на
длъжника, както и изпращането на съобщение до НАП, до НОИ и Община
Перник, не представляват изпълнителни действия.
С оглед гореизложеното съдът приема, че изп. дело № 481/2011 г. е
било висящо в периода от 17.08.2011 г. до 17.08.2013 г., когато е настъпило
прекратяване на същото. В този период по аргумент от цитираното
постановление на пленума на ВС за процесните вземания въобще не е текла
давност /същата е била спряна/.
Давността обаче по арг. от Решение № 37/24.02.2021 г. по гр.д. №
1747/2020 г. на 4-то г.о. на ВКС следва да се приеме за прекъсната отново на
23.09.2014 г. – когато взискателят е поискал констиутиране на нов длъжник на
мястото на починалия. Посоченото искане е било редовно – придружено с
данни за новия длъжник и внесени такси. Конституиране не е извършено, но
по вина на съдебния изпълнител, а не по причина, за която взискателят
отговаря. В тази връзка дори по перемирано дело тази молба прекъсва
давността, доколкото е следвало да послужи за образуване на ново дело.
Последното обаче представлява единствено канцеларски пропуск съгласно
цитираната съдебна практика. Поради това от 23.09.2014 г. за процесните
вземания е започнала да тече нова давност.
До образуването на 17.12.2020 г. на ново изпълнително дело – изп.д. №
2307/2020 г. по описа на ЧСИ Бадев не са предприемани никакви действия по
принудително удовлетворяване на процесните вземания. Образуването на
това изпълнително дело обаче също не прекъсва давността, доколкото делото
е образувано срещу починал длъжник към самата дата на образуване. Поради
това и образуване на изпълнително дело срещу починало лице няма как да
прекъсне давността поради липса на правосубектност на същото. Следващото
7
действие с отношение към прекъсване на давността представлява искането за
конституиране на длъжник от 06.01.2021 г.
Между датата на предишното искане за конституиране 23.09.2014 г. и
датата на искането за конституиране по второто изпълнително дело –
06.01.2021 г. обаче са изтекли повече от пет години, поради което исковете
следва да се приемат за основателни.
Само за пълнота следва да се отбележи, че извършените по второто
изпълнително дело действия по принудително изпълнение нямат правно
значение към основателността на исковете, доколкото са предприети след
погасяване на вземанията по давност.
По исканията за разноски на страните:
Искане за разноски в производството са направили и двете страни.
Предвид изхода на делото такива се дължат само на ищеца.
Ищецът претендира разноски за държавна такса 97.13 лева, 24 лева –
такса за копие от изпълнително дело и 720 лева за адвокатски хонорар с ДДС
/600 лева без ДДС/. Посочените разноски са действително извършени, видно
от договор за правна защита и съдействие и платежно нареждане.
Срещу претендирания адвокатски хонорар обаче е направено
възражение за прекомерност /в отговора на исковата молба/, което е
основателно. Предвид цената на исковете в случая приложение намира
разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съобразно същата и
предвид фактическата и правна сложност на делото /предмет, проведено едно
заседание, без гласни доказателства и експертизи/ съдът намира, че следва да
намали възнаграждението за адвокат на ищеца на 400 лева без ДДС или 480
лева с ДДС. В тази връзка и сумата от общо 601.13 лева следва да бъде
присъдена на ищеца изцяло.
Водим от горното, Пернишкият районен съд:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че ЯВ. Р. Д., с ЕГН: ********** и
настоящ адрес: **** НЕ ДЪЛЖИ в качеството си на наследник на своята
майка С.И.С., починала на 13.03.2012 г.на „Топлофикация Перник“ АД, с
ЕИК: ********* и със седалище и адрес на управление гр. Перник, кв.
Мошино, ТЕЦ „Република“ следните суми: сумата от 1993.94 лева,
представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода от
01.10.2007 г. до 30.04.2009 г., вкл., сумата от 295.71 лева – законна лихва за
забава на месечните плащания за периода от 02.12.2007 г. до 15.10.2009 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 5526/2009 г. по
описа на Пернишкия РС – 02.11.2009 г. до окончателното изплащане на
вземането, както и направените разноски по делото в размер на 138.69 лева,
за които суми е издаден изпълнителен лист от 27.06.2011 г. по ч.гр.д. №
8
5526/2009 г. по описа на Пернишкия РС /Решение № 117/09.02.2011 г. по гр.д.
№ 3287/2010 г. на ПРС/ и които суми са предмет на изп.д. № 2307/2020 г. по
описа на ЧСИ Стилиян Бадев, поради погасяването им по давност.
ОСЪЖДА „Топлофикация Перник“ АД, с ЕИК: ********* ДА
ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на ЯВ. Р. Д., с ЕГН:
********** сумата от общо 601.13 лева, представляваща разноски в
настоящото исково производство /от които 480 лева адвокатско
възнаграждение с ДДС/.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
9