РЕШЕНИЕ
№ 17283
гр. София, 25.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА
при участието на секретаря МАРГАРИТА Р. И.
като разгледа докладваното от ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА Гражданско дело №
20231110131587 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от А. С. С. срещу А.В.Я.,
с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС за осъждане на
ответницата да заплати на ищцата сумата в размер на 5 100 евро, представляваща
обезщетение за лишаване от ползване на ¾ ид. части на следния недвижим имот, а
именно: самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.106.225.1.27 по КККР на
гр. София, одобрена със Заповед № РД-**-**/15.06.2010 г. на ИД на АГКК, апартамент
№ 7, находящ се в жилищна сграда на адрес****, състоящ се от една стая, хол, кухня,
баня-клозет, входно антре и тоалетна, застроен на 53,45 кв. м. и при граници: изток –
апартамент Д.А, запад – апартамент Г.Ш, север: ул. „******“, юг – двор, заедно с таван
с кубатура от 8,10 кв.м. при съседи на тава: изток – коридор, запад – таван на Н.А,
север – коридор, юг – коридор, заедно с мазе с кубатура от 7,73 куб.м., при съседи на
мазето: изток – коридор, запад – калкан, север – държавно мазе, юг – мазе на Н.К,
заедно с 2,64 ид. части от общите части на сградата и толкова идеални части от
правото на строеж върху мястото, цялото с площ от 905 кв.м., съставляващо парцел III,
кв. 441, в м. „Центъра“ по плА. на гр. София, заснето по КККР на гр. София, одобрена
със Заповед № РД-**-**/15.06.2010 г. на ИД на АГКК като поземлен имот с
идентификатор 68134.106.225, дължимо за периода от 01.06.2019 г. до 30.11.2020 г.,
или за 17 месеца по 300 евро на месец, ведно със законната лихва от подаване на иска
в съда (08.06.2023 г.) до окончателното плащане.
С молба, подадена на 25.10.2023 г., подадена от ищцата преди първото по делото
съдебно заседание, същата е направила уточнение в периода на претенцията си, като е
посочила, че същата е предявена за периода 01.06.2018 г. – 30.11.2019 г., вместо
погрешно посоченото в исковата молба 01.06.2019 г. до 30.11.2020 г., като с
определение от 28.11.2023 г. съдът е приел, че е валидно сезиран с претенция за
периода 01.06.2018 г. – 30.11.2019 г. Съобразно защитата на ответника, посоченото
изменение на основанието на претенцията е уместно извършено.
1
В исковата молба се твърди, че ищцата е собственик на гореиндивидуализирания
недвижим имот, като същият придобила по наследство от своята майка – Г.Я.Д, бивш
жител на гр. София и починала на 27.10.2004 г. От своя стрА., майка й е придобила
имота по силата на съдебна спогодба, обективирА. в Протокол от 05.12.1979 г. на СРС,
49-ти състав. Сочи, че около година и половина след смъртта на майка си установила,
че с нотариален акт за дарение леля й – В.И.Д е дарила на ответницата А.В.Я. (първа
братовчедка на ищцата) ¼ идеална част от процесния недвижим имот. Навежда, че
извънсъдебното решение на спора било невъзможно, затова се провела редица
производства.
Обобщава, че по силата на влязло в сила решение № 80/23.12.2020 г., постановено
по гр.д. № ****/2019 г. на ВКС, II ГО, Ищцата е призната за собственик на ¾ идеални
части от имота и ответницата А. Я. била осъдена да предаде владението върху тези
идеални части, като за разликата или за ¼ идеална част исковата претенция на ищцата
била отхвърлена. Обяснява, че в хода на съдебните производство ответницата
продължавала да полза имота и го отдава под наем, като по този начин лишавала
ищцата от правото да го ползва лично. Сочи, че въз основа не невлязлото в сила
въззивно решение № ****/16.05.2019 г. се сдобила с изпълнителен лист и образувала
изпълнително дело срещу ответницата за предаване владението върху имота. След
получаване на покА.та за доброволно изпълнение ответницата – на 30.10.2019 г.
предала ключовете в кантората на съдебния изпълнител. Заключава, че от след смъртта
на майка й, ответницата неправомерно ползвала целия апартамент. Конкретно, за
периода от 01.06.2018 г. до 30.11.2019 г. ответницата е ползвала апартамента без
правно основание, с което същата е препятствала ищцата да ползва собствените си ¾
идеални части от имота лично или чрез трети лица. Ето защо моли съда да постанови
решение, с което да уважи изцяло предявения иск. Претендира направените по делото
разноски.
Исковата молба и приложенията към нея са получени от ответницата, като в срока
по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор, с който оспорва предявения срещу нея иск
като неоснователен. На първо място възразява, че още на 23.10.2019 г. ответницата е
предала ключовете от имота, като апартаментът е бил надлежно опразнен. Ищцата
сама изрично е декларирала, че на 30.10.2019 г. получава ключовете. Следователно
считано от датата на предаване на ключовете, владението върху целия недвижим имот
е било безспорно упражнявано единствено от ищцата С., а ответницата е била лишена
от своето право и след доброволното предаване на владението претенциите на ищцата
са абсолютно неоснователни. Излага, че изпълнителният титул, въз основа на който
ищцата е започнала владението на целия имот е отменен с Решение № 80 от 23.12.2020
г. на ВКС, 2-ро гр. Отд., постановено по гр.д. № ****/2019 г. Ето защо счита, че ищцата
е тази, която неоснователно е лишила ответницата от правото й на ползване на
притежаваните от нея ¼ идеални части от процесния имот, като за периода от
23.10.2019 г. до 23.12.2020 г. – упражненото от ищцата еднолично владение на целия
имот, респективно лишаване на ответницата от ползването на същия се явява
осъществено на отпаднало основание, предвид отменителното решение на ВКС, а за
периода от 24.12.2020 г. до 04.05.2023 г. – упражненото от ищцата еднолично владение
на целия имот, респективно лишаване на ответницата от ползването на същия се явява
осъществено без основание. Възразява, че за периода от 01.06.2019 г. до 08.06.2020 г.
претенцията на ищцата е погасена по давност – арг. от чл. 111, б. „Б“ и б. „В“ от ЗЗД.
Навежда и възражение за прихващане със сумата от 1 500 лева, предоставена от
ответницата на ищцата на 31.03.2023 г. за заплащане на дължимите от последната
2
общински задължения за процесния имот, както и със сумата от 1 500 лева,
представляваща обезщетение за периода от 23.10.2019 г. до 23.12.2020 г. за лишаване
от ползването, съобразно притежаваните ¼ идеални части от процесния имот. Моли
съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск, като претендира
разноски за производството.
В срока за отговор по чл. 131, ал. 1 ГПК, ответницата е подала и насрещна искова
молба срещу първоначалната ищца А. С., с която предявява осъдителен иск с правно
основание чл. 31, ал. 2 ЗС за осъждане на ответницата С. да заплати на ищцата по
насрещния иск Я. сумата от 5627 лева, представляваща обезщетение за лишаване от
ползване на притежаваните от нея ¼ идеални части от процесния имот за периода от
24.12.2020 г. до 04.05.2023 г., ведно със законната лихва от подаване на иска в съда
(11.09.2023 г.) до окончателното плащане.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата по насрещния иск е подала отговор на
насрещния иск, като оспорва същия по основание и размер. Не оспорва, че на
30.10.2019 г. юрисконсулт Илина Балева й е предала комплект от ключове, но оспорва,
че са били за процесното жилище, както и че към 23.10.2019 г., респ. към 30.10.2019 г.
имотът бил опразнен. Твърди, че след получаване на ключовете не е препятствала
възможността на А. Я. да плзва процесното жилище. Оспорва в периода 23.10.2019 г. -
04.05.2023 г. да е ползвала процесния имот. Твърди, че по изп.дело №***/2021 г. по
описа на ЧСИ М. не е имало обратен въвод, тъй като през пролетта на 2020 г. страните
били постигнали съгласие за продажба на имота и предприели действия в тази насока,
като било постигнато съгласие именно първоначалната ищца А. С. да е лицето, което
осигурява достъп до имота за извършване на огледи. По изложените съображения
моли съда да отхвърли насрещния иск.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, по реда на чл. 235,
ал. 2, вр. чл. 12 ГПК, приема за установено следното:
Предявен за разглеждане е иск с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС.
По така предявения иск в доказателствена тежест на ищцата е да докаже,
следните правопораждащи факти: че имотът е бил съсобствен между страните през
исковия период; че същият е ползван от съсобственик /от ответницата/ през времето,
за което искът е предявен; че е поискала писмено обезщетение от ответницата за
ползите, от които е лишена; размерът на дължимото обезщетение за лишаване от
ползването за процесния период.
По делото е безспорно, а и това се установява от представените договор за
продажба на държавен недвижим имот от 30.03.1968 г., протокол от 05.12.1979 г. по
описа на СРС, 49 състав, Нотариален акт №97, том I, дело №80 от 2006 г. на нотариус
В., рег. №*** и решение по к.гр.д. №****/2019 г. на ВКС, II г.о., че ищцата по силата
на наследствено правоприемство, а ответницата въз основа на давностно владение са
съпритежатели на правото на собственост на процесния имот при квоти: ¾ ид.части за
ищцата и ¼ ид.част за ответницата.
По делото е безспорно, а и това се установява от представената по делото
нотариална покА., получена от ответницата чрез нейната майка на 31.03.2010 г., че
ищцата е поканила ответницата да й предаде държането върху процесния апартамент,
като е поискала до окончателното му предаване ответницата да й заплаща
обезщетение в размер на пазарния наем, оценен от ищцата на сумата в размер на 400
евро на месец.
3
С протоколно определение от открито съдебно заседание от 31.01.2024 г., предвид
признание на ответната стрА., съдът е отделил за безспорно и ненуждаещо се от
доказване обстоятелството, че до 23.10.2019 г. именно ответницата е ползва процесния
имот, като на посочената дата е предоставила владението на имота на ищцата.
Обстоятелството, че на 23.10.2019 г. ответницата е предала ключовете от
процесния имот на юрисконсулт С. при ЧСИ Б., рег. №*** се установява от
приложената към отговора на исковата молба молба с вх. №17062/23.10.2019 г.,
подадена по изп.дело №******* по описа на ЧСИ Б..
От представената към отговора на исковата молба разписка се установява, че на
30.10.2019 г. ищцата А. Слачева е получила ключовете от процесния имот.
Като доказателство по делото е приет и договор за наем на недвижим имот от
01.08.2019 г., сключен между А. В. Я., в качеството й на наемодател, и А.Х.Х, в
качеството й на наемател, с предмет: предоставяне временното възмездно ползване на
следния недвижим имот: апартамент №7, находящ се в жилищна сграда на ул.
„******“ №17, вх. Б, ет. 3 срещу месечен наем в размер на 330 лева.
Представена е и молба с вх. №16960/21.10.2019 г., подадена от ответницата по
изпълнително дело №*******, с която същата заявява, че желае доброволно да
предаде владението върху процесния имот. В молбата е посочено също така, че в
същия имот въз основа на договор за наем, копие от който се прилага към молбата, е
настанено да живее трето лице – А.Х.У, която е уведомена за задължението за
опразване на имота.
При така установените факти, съдът намира, че предявеният иск с правно
основание чл. 31, ал. 2 ЗС за осъждане на ответницата да заплати на ищцата
обезщетение за ползване на притежаваните от ищцата ¾ идеални части от процесния
апартамент е основателен за периода 01.06.2018 г. - 01.08.2019 г. по следните
съображения.
Хипотезата на чл. 31, ал. 2 от ЗС е частен случай на общата забрА. по чл. 59 от
ЗЗД за облагодетелстване на едно лице за сметка на друго. Препятстването от стрА. на
ползващия съсобственик - макар и по силата на правомерно поведение - на
възможността друг съсобственик да упражни субективното си материално право да
ползва своята част от общата вещ - нарушава забрА.та по ал. 1 да не се пречи и
поражда установеното в ал. 2 на чл. 31 от ЗС - право на обезщетение. Последното е
регламентирано като средството за защита на лишените от възможност пряко да си
служат с общата вещ съобразно притежавания дял съсобственици и е компенсация
срещу неправомерното ползване на един от съсобствениците. Поради това, че не може
да получи реално ползване, съответстващо на правата му в съсобствеността -
съсобственикът има право на парично обезщетение.
Задължението за заплащане на обезщетение от стрА. на ползващия съсобственик
възниква с получаване на писмено поискване от лишения от възможността да ползва
общата вещ съсобственик. Писменото поискване по чл. 31, ал. 2 от ЗС е едностранно
волеизявление за заплащане на обезщетение, на което законодателят е регламентирал
единствено формата, но не и съдържанието. Равнозначно е на покА.та по чл. 81, ал. 2
от ЗЗД и след получаването му съсобственикът изпада в забава. От този момент той
дължи обезщетение и от този момент започва да тече срокът на общата пет годишна
погасителна давност. Веднъж отправено, писменото поискване се разпростира
неограничено във времето докато трае съсобствеността или се прекрати ползването от
съсобственика.
4
Правото на обезщетение се дължи само за времето, през което съсобственикът е
лишен от възможността да си служи с общата вещ съобразно своя дял. То не възниква
когато съсобственик отказва да приеме предоставената от ползващия съсобственик
част от общата вещ, съответстваща на дела му или му е дадена възможност да ползва
общата вещ заедно с него, защото в този случай няма лишаване от ползване, а
нежелание да се ползва. Размерът на обезщетението се определя в съответствие с
наемното възнаграждение, при съобразяване обема, за който ползващия имота
съсобственик-длъжник надхвърля своята квота или дял в съсобствеността.
Претенцията за обезщетение по чл. 31, ал. 2 от ЗС ще е основателна, когато
неползващ съсобственик е отправил писмено искане и то е получено от ползващия
съсобственик и въпреки това: той или член на неговото семейство продължава пряко и
непосредствено да си служи с цялата обща вещ, съобразно предназначението й, за
задоволяване на свои /лични или на семейството си/ потребности,без да зачита
конкурентните права на друг съсобственик, ползващият съсобственик е допуснал на
безвъзмездно основание /с договор за заем за послужване/ трето за собствеността
лице,което само или заедно с него ползва общата вещ, той или член на неговото
семейство не си служи пряко и непосредствено с цялата обща вещ, но имайки достъп
до нея, не допуска друг съсобственик да си служи с нея /например като държи ключа /в
този смисъл Тълкувателно решение № 7 от 2.11.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 7/2012 г.,
ОСГК/. Ползването на недвижим имот от стрА. на единия от съсобствениците по
смисъла на чл. 31, ал. 2 ЗС се изразява в установяване на фактическа власт върху
имота по начин, който да препятства достъпа на другия съсобственик до този имот и
съответно възможността му да ползва имота съобразно правата си в съсобствеността.
Подобно препятстване би било налице ако само единия от съсобствениците разполага с
ключ, а оттам и с достъп до имота, докато другият съсобственик е лишен от
възможността за достъп, а оттам и от възможността за реално ползване,
Основанието за възникването на тази отговорност не е ползването от
препятстващия съсобственик, а препятстването на ползването от неползващия
съсобственик /Решение № 416 от 20.01.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2198/2*** г., IV г. о.,
ГК/.
В случая по делото се установява, че за периода до 23.10.2019 г., когато са
предадени ключовете на процесния имот, единствено ответницата е била установила
фактическа власт върху него, като чрез държането на ключовете е препятствала
ползването от стрА. на ищцата на собствените й 3/4 идеални части от имота, като в
случая възражението на ответницата, че не било отделено за безспорно личното
ползване в процесния период е ирелевантно, доколкото се установява, че същата е
препятствала ищцата да ползва притежаваните от последната идеални части.
В същото време, от представените по делото доказателства се установява, че за
периода след 01.08.2019 г. процесният имот се е ползвал от трето за делото лице по
силата на наемно правоотношение, възникнало между третото лице и ответницата,
като наемателят се е задължил да заплаща наемна цена в размер на 330 лева месечно.
Т.е. установява се, че имотът е предоставен на трето лице на възмездно основание, в
който случай ищцата би могла да претендира припадащата й се част от добивите от
вещта на основание чл. 30, ал. 3 ЗС, поради което предявеният иск се явява
неоснователен за периода 01.08.2019 г. – 30.11.2019 г.
Действително съдебната практика признава възможност, когато ищецът твърди,
че събираният от ответника, като съсобственик на вещта, наем е под пазарния, за
5
разликата между реално получения наем от вещта и пазарния наем, другият ищецът да
претендира обезщетение по реда на чл. 31, ал. 2 ЗС. В случая обаче такива твърдения
не са наведени и ищцата не е заявила подобна претенция.
Доколкото размерът на обезщетението се определя в съответствие с размера на
средния пазарен наем за вещта за посочения период, по делото е изслушано
заключение на вещото лице по допуснатата по делото съдебно-техническа експертиза.
Съгласно заключението на вещото лице, размерът на средния пазарен наем за имот
А.логичен на процесния в рамките към датата на експертизата е в размер на 7,67 евро
на кв.м., а пазарната стойност на месечния наем на имот, А.логичен на процесния, за
исковия период е 565 лева или сумата от 288,88 евро на месец.
Съдът намира изготвеното по делото заключение за компетентно и обективно
изготвено, след посещение на място на процесния блок, в който се намира апартамента
и установяване на състоянието на същия чрез информация, получена от съседи,
доколкото към момента на посещението имотът вече е бил собственост на трето за
делото лице. При защита на заключението в открито съдебно заседание на 31.01.2024 г.
вещото лице е посочило, че е използвал комбинация от приходния и сравнителния
метод, като е изчислил средния пазарен наем за имота за 01.01.2024 г. и е изчислил
средния пазарен наем за процесния период чрез намаляване със съответен коефициент,
предвид статистическите данни, налични на сайта imot.bg. Посоченото ползване на
статистически данни е наложено поради липсата на А.лози на оценявания имот за
минал период, предхождащ периода на експертизата.
Съдът намира, че средният пазарен наем за процесния имот следва да бъде
определен единствено на база жилищната площ на процесния имот в размер на 53,45
кв.м., без обаче към същата да бъдат включвани площта на прилежащите помещения –
мазе и таван. В този смисъл е и Постановление № 12/1971 г. на Пленума на ВС, което
съдът намира, че следва да намери приложение във всички случаи относно определяне на
жилищната площ при претенция за обезщетение за лишаване от ползване на имот.
В светлината на гореизложеното, предявеният иск с правно основание чл. 31, ал.
2 ЗС се явява основателен за периода 01.06.2018 г. – 31.07.2019 г. и за сумата в размер
на 4044,32 евро, до който размер предявения иск следва да бъде уважен, а за разликата
над 4044,32 евро до пълния претендиран размер от 5100 евро и за периода 01.08.2019
г. – 30.11.2019 г. – искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Предвид извода за частична основателност на предявения иск, съдът следва да
разгледа наведените от ответницата възражения за прихващане с изискуеми вземания
към ищцата.
Първото възражение за прихващане, релевирано от ответницата е с вземане в
размер на 1500 лева – обезщетение за лишаване от ползване от стрА. на ищцата на
собствената на ответницата ¼ идеална част от процесния имот за периода 23.10.2019 г.
- 23.12.2020 г., като с молба от 26.03.2025 г. ответницата е заявила, че увеличава
размера на възражението си на сумата в размер на 1912,75 лева.
По така направеното възражение за прихващане в тежест на ответницата е да
докаже, че имотът е бил съсобствен между страните през исковия период; че същият е
ползван от съсобственик /от първоначалната ищца/ през времето, за което искът е
предявен; че е поискала писмено обезщетение от ответницата за ползите, от които е
лишена; размерът на дължимото обезщетение за лишаване от ползването за процесния
период.
Обстоятелството, че процесният имот е съсобствен при посочените по-горе квоти
6
е безспорно по делото.
Не се установява обаче през процесния период, заявен от ответницата като
възражение за прихващане ищцата да е ползвала имота или да е препятствала
ползването на имота от стрА. на ответницата. Чрез простото предаване на ключове от
процесния имот от ответницата на ищцата не може да бъде направен извод за
наличието на някое от горепосочените обстоятелства.
Не се установява и ответницата писмено да е поискала от ищцата заплащане на
обезщетение за лишаване от ползването на собствената й ¼ идеална част за процесния
период.
Предвид изложеното по делото не се установява наличието на вземане в полза на
ответницата за лишаване от ползване на собствената й ¼ идеална част от процесния
имот в размер на 1912,75 лева за периода 23.10.2019 г. - 23.12.2020 г.
В отговора на исковата молба ответницата е навела и възражение за прихващане
с налично вземане на ответницата за сумата в размер на 1500 лева – заплатени от
ответницата задължения за данъци и такси към Столична община с цел своевременно
изпълнение на поетото от страните задължение по чл. 3.2. от подписан предварителен
договор за покупко-продажбата на процесния имот.
При така наведените твърдения за наличието в полза на ищцата на задължение за
местни данъци и такси, което е заплатено от ответницата, при наличието на интерес от
това – изпълнение на общо поетото от страните задължение за прехвърляне
собствеността върху процесния имот, съдът е квалифицирал вземането, наведено с
коментираното възражение за прихващане, като такова по чл. 74 ЗЗД.
По така направеното възражение за прихващане в полза на ответницата е да
докаже, че ищцовата стрА. е имала задължение към Столична община за местни
данъци и такси, което ответницата е заплатила, както и наличието на правен интерес
от изпълнение на посочените задължения.
Наличие на правен интерес от изпълнение за третото лице съществува, когато е
налице опасност от настъпването на неблагоприятни имуществени последици по
отношение на изпълняващия чуждото задължение, и то само във връзка с отношенията
му с кредитора по първоначалното вземане, т. е. – следва да е налице конкретна
зависимост между отношенията кредитор-длъжник, които да засягат, в смисъл да
застрашават имуществени права на третото лице, на което поради това да се признае
правен интерес от изпълнение.
В случая за ответницата е налице такъв интерес, доколкото страните по делото са
сключили с трето за делото лице предварителен договор за продажба на процесния
имот, в който е включена уговорка за неустойка в полза на купувача при забава в
изпълнение на задълженията на продавачите да прехвърлят собствеността върху
имота.
Не се установява по делото обаче ищцата да е имала конкретно задължение към
столична община за местни данъци и такси, което ответницата да е изпълнила.
Представянето на разписка за получаване от стрА. на ищцата на сумата в размер на
1500 лева от ответницата за данъци не е доказателство за наличието на което и да е от
посочените в предходното изречение обстоятелства. Суброгацията в правата на
удволетворения кредитор по чл. 74 ЗЗД предполага третото лице да изпълни
задължението на длъжника директно на кредитора, а не предоставяне на средства от
третото лице на длъжника за изпълнение на задължението, евентуален извод за което
7
би могъл да бъде направен от приложената по делото разписка. Посоченото може да
бъде предмет на други правоотношения между страните по делото, каквито не се
твърдят и не се доказват в настоящото производство.
В контекста на изложеното, съдът намира за недоказано по делото наличието на
насрещно вземане в полза на ответницата за сумата в размер на 1500 лева – заплатени
от ответницата задължения за данъци и такси към Столична община с цел
своевременно изпълнение на поетото от страните задължение по чл. 3.2. от подписан
предварителен договор за покупко-продажбата на процесния имот.
По насрещния иск:
В срока за отговор на исковата молба ответницата е предявила претенция също с
правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС за осъждане на първоначалната ищца да й заплати
сумата в размер на 5627 лева – обезщетение за лишаване от ползването на
притежавА.та от ответницата ¼ идеална част от процесния имот за периода 24.12.2020
г. -04.05.2023 г.
С молба от 26.03.2025 г. ответницата е заявила, че изменя размера на претенцията
си, като намалява същата на сумата в общ размер от 4210,55 лева.
По така предявения иск с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС в тежест на
ответницата е да докаже, че имотът е бил съсобствен между страните през исковия
период; че същият е ползван от съсобственик /от първоначалната ищца/ през времето,
за което искът е предявен; че е поискала писмено обезщетение от ответницата за
ползите, от които е лишена; размерът на дължимото обезщетение за лишаване от
ползването за процесния период.
Обстоятелството, че процесният имот е съсобствен при посочените по-горе квоти
е безспорно по делото.
Не се установява обаче през процесния период, заявен от ответницата като
насрещен иск ищцата да е ползвала имота или да е препятствала ползването на имота
от стрА. на ответницата. Чрез простото предаване на ключове от процесния имот от
ответницата на ищцата не може да бъде направен извод за наличието на някое от
горепосочените обстоятелства.
Не се установява и ответницата писмено да е поискала от ищцата заплащане на
обезщетение за лишаване от ползването на собствената й ¼ идеална част за процесния
период.
Предвид изложеното по делото не се установява наличието на вземане в полза на
ответницата за лишаване от ползване на собствената й ¼ идеална част от процесния
имот в размер на 4210,55 лева за периода 24.12.2020 г. -04.05.2023 г., поради което
предявеният насрещен иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни.
Ищцата претендира присъждането на разноски, както следва: сумата в размер на
398,99 лева за държавна такса, 200 лева – депозит за експертиза и сумата в размер на
1600 лева – заплатено адвокатско възнаграждение.представени са доказателства за
извършване на разходите, поради което предвид уважената част от предявения иск на
ищцата следва да бъдат присъдени разноски в размер на 1743,81 лева.
Ответницата претендира разноски, както следва: сумата 225,08 лева – държавна
такса за предявения насрещен иск, сумата от 200 лева – депозит за експертиза и
8
сумата в размер на 2280 лева – адвокатско възнаграждение. Представени са
доказателства за извършване на разноските.
Доколкото съдът възприе извод за неоснователност на насрещния иск, разноските
в размер на 225,08 лева за държавна такса и 200 лева за депозит за експертиза по
насрещния иск не следва да бъдат присъждани на ответницата.
В представения по делото договор за правна защита и съдействие, сключен от
ответницата, е уговорено, че от сумата в размер на 2280 лева общо възнаграждение по
договора, сумата в размер на 1320 лева е за изготвяне на отговор на исковата молба и
сумата в размер на 960 лева – за изготвяне на насрещна искова молба.
Предвид изложеното, при определяне размера на дължимите се на ответницата
разноски съобразно отхвърлената част от първоначалния иск съдът взима предвид
единствено уговореното адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговор на
исковата молба в размер на 1320 лева, поради което на ответницата следва да бъдат
присъдени разноски в размер на 273,23 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА А. В. Я., ЕГН: ********** на основание чл. 31, ал. 2 ЗС да заплати на
А. С. С., ЕГН: ********** сумата в размер на 4044,32 евро – обезщетение за лишаване
от ползването на притежаваните от ищцата ¾ идеални части от съсобствен между
страните имот: апартамент №7, находящ се на адрес **** за периода 01.06.2018 г. –
31.07.2019 г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата
молба – 08.06.2023 г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за
разликата над 4044,32 евро до пълния претендиран размер от 5100 евро и за периода
01.08.2019 г. – 30.11.2019 г. като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения от А. В. Я., ЕГН: ********** срещу А. С. С., ЕГН:
********** иск с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС за осъждане на А. С. да заплати на
А. Я. сумата в размер на 4210,55 лева - обезщетение за лишаване от ползването на
притежавА.та от ищцата 1/4 идеална части от съсобствен между страните имот:
апартамент №7, находящ се в гр. София, ул. „******“ №17, вх. Б, ет. 3 за периода
24.12.2020 г. -04.05.2023 г.
ОСЪЖДА А. В. Я., ЕГН: ********** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати
на А. С. С., ЕГН: ********** сумата в размер на 1743,81 лева – разноски в настоящото
производство.
ОСЪЖДА А. С. С., ЕГН: ********** на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да заплати
на А. В. Я., ЕГН: ********** сумата в размер на 273,23 лева – разноски в настоящото
производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчване на препис от съдебния акт на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9