№ 281
гр. Добрич, 25.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Данчо Й. Димитров
при участието на секретаря Илияна Ст. Георгиева
като разгледа докладваното от Данчо Й. Димитров Административно
наказателно дело № 20223230200489 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе следното предвид:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от СТ. Д. СТ., ЕГН **********, с постоянен
адрес: ******, съдебен адрес: ******, срещу наказателно постановление №
23-0001739 от 01.11.2021 г., издадено от Директора на Регионална дирекция
„Автомобилна администрация” гр. Варна, с което на жалбоподателя, за
нарушение по чл. 2, ал. 1 от Наредба № 41 от 04.08.2008 г. на МТ, на
основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвтП е наложено административно наказание
ГЛОБА в размер на 2000,00 (две хиляди) лв.
С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление, като
неправилно и незаконосъобразно, издадено в нарушение на материалния
закон и процесуалните правила.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, не се представлява.
По делото е депозирана молба от жалбоподателя СТ. Д. СТ., чрез
пълномощниците му адвокат Г.Н. и адвокат Г.Г., и двете от Адвокатска
колегия - Варна, с която се изразява желание при липса на процесуални
пречки да бъде даден ход на делото, като с изрична молба се излагат и доводи
по съществото на делото. Иска се отмяна на наказателното постановление,
като неправилно и незаконосъобразно.
Въззиваемата страна в съдебно заседание не се представлява. С писмено
1
становище се предлага жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна, а
наказателното постановление да бъде потвърдено.
Жалбата е допустима като депозирана в законоустановения 7-дневен
срок и от лице, което има правен интерес.
Независимо от основанията, посочени от жалбоподателя, съдът
подложи на цялостна проверка процесното наказателно постановление,
какъвто е обхватът на въззивната проверка, при което констатира следното:
В процесния случай административнонаказателното производство е
започнало с акт за установяване на административно нарушение (АУАН)
Серия А-2021 № 294639 от 27.09.2021 г. АУАН е съставен в
законоустановените срокове от компетентното длъжностно лице, съобразно
разпоредбата на чл. 91 от Закона за автомобилните превози (ЗАвтП) и
съгласно дадените му правомощия по чл. 92, ал. 1 от ЗАвтП в присъствие на
нарушителя, документирано с подписа му и в присъствие на един свидетел, и
е надлежно връчен на нарушителя. При съставяне на акта, нарушителят се е
възползвал от правото си на обяснения и възражения, като е изписал: „Ще
представя възражение в 3 днев срог“ (цитат). В срока по чл. 44, ал. 1 от
ЗАНН жалбоподателят не се е възползвал от правото си на писмени
възражения по акта. В акта изрично (чрез подчертаване е посочено), че
свидетелят К. Н. К. е очевидец, присъствал при установяване на нарушението
и при съставяне на акта. Обстоятелството, че актът е съставен в присъствието
само на един свидетел не е съществен порок, тъй като съгласно чл. 43, ал. 1
от ЗАНН е необходимо актът да бъде подписан поне от един от свидетелите,
посочени в него, което е достатъчно за неговата валидност. Критерият за
същественост или не на процесуалното нарушение е обстоятелството дали
нарушението е от категорията на тези, допускането на които е ограничило
правата на някоя от страните в процеса, като липсата на втори свидетел в акта
не води до тази хипотеза. В случая е приложима разпоредбата на чл. 53, ал. 2
от ЗАНН, съгласно която наказателното постановление се издава и когато е
допусната нередовност в акта, щом е установено по безспорен начин
извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата
вина. Постановление № 5/1968 г. на Пленума на ВС е категорично, че
въпросът, дали наказателното постановление е законосъобразно издадено,
трябва да се решава не с оглед на това, дали са допуснати въобще нарушения
при съставянето на акта, а преди всичко с оглед на това, доколко те са пречка
2
чрез надлежна проверка да се установи, че деянието е извършено и деецът е
известен.
Обжалваното наказателно постановление (НП) е издадено в рамките на
срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, съдържа необходимите реквизити по чл. 57 от
ЗАНН и е надлежно връчено на нарушителя.
Съгласно разпоредбата на чл. 92, ал. 2 от ЗАвтП, наказателните
постановления се издават от министъра на транспорта, информационните
технологии и съобщенията или от определените от него длъжностни лица.
Видно от приложената по делото Заповед № РД-08-30/24.01.2020 г. на
Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията,
същият, съгласно дадените му правомощия по чл. 92, ал. 2 от ЗАвтП е
определил директорите на дирекции „Автомобилна администрация” да
издават наказателни постановление за установени нарушения на регламенти
на Европейския съюз, Закона за автомобилните превози, Закона за
движението по пътищата и подзаконовите нормативни актове, издадени въз
основа на тях. В настоящия случай, ноторно известен факт е, че Пламен
Иванов Цолчовски както към датата на издаване на наказателното
постановление, така и към настоящия момент изпълнява длъжността
Директор на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ Варна, т.е,
същият притежава материална компетентност да издава наказателни
постановления за нарушения на регламенти на Европейския съюз, Закона за
автомобилните превози, Закона за движението по пътищата и подзаконовите
нормативни актове, издадени въз основа на тях.
Както в АУАН, така и в НП нарушението е квалифицирано по чл. 2, ал.
1 от Наредба № 41 от 04.08.2008 г. на МТ. В разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от
Наредба № 41 от 4.08.2008 г. за условията и реда за провеждане на обучение
на водачите на автомобили за превоз на пътници и товари и за условията и
реда за провеждане на изпитите за придобиване на начална квалификация,
издадена от министъра на транспорта, обн., ДВ, бр. 73 от 19.08.2008 г.
(Наредба № 41 от 4.08.2008 г. на МТ) е предвидено, че водачите на моторни
превозни средства, за управлението, на които се изисква свидетелство за
управление на моторно превозно средство от категории и подкатегории С1,
С1+Е, С, С+Е, D1, D1+E, D или D+Е, когато с тези превозни средства се
извършват обществени превози или превози за собствена сметка, трябва да
притежават карта за квалификация на водача. Т.е., нормата на чл. 2, ал. 1 от
3
Наредба № 41 от 04.08.2008 г. на МТ съдържа състав на нарушение.
Следва да се отбележи, че както в акта, така и в наказателното
постановление нарушението е изписано текстово съобразно съдържанието на
съответния текст от Наредба № 41 от 04.08.2008 г. за условията и реда за
провеждане на обучение на водачите на автомобили за превоз на пътници и
товари и за условията и реда за провеждане на изпитите за придобиване на
начална квалификация, издадена от министъра на транспорта, обн., ДВ, бр. 73
от 19.08.2008 г., като разминаване на фактическо и правно положение не
съществува. По ясен, точен и недвусмислен начин е посочено, че СТ. Д. СТ.
извършва обществен превоз на товари с товарен автомобил марка ****** с
рег. № ******, кат. N3, с прикачено полуремарке с рег. № ******, кат. О4, за
чието управление се изисква свидетелство за управление на моторно
превозно средство (СУМПС) от кат. „СЕ“, без да притежава карта за
квалификация на водача, като наказващият орган е приложил санкционната
разпоредба на чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвтП, съгласно която водач на моторно
превозно средство, който извършва обществен превоз или превоз за
собствена сметка на пътници и товари без редовно издадени лиценз,
разрешение, документ за регистрация или други документи, които се изискват
от регламент на европейските институции, от този закон и от подзаконовите
нормативни актове по прилагането му се наказва с глоба 2000 лв. при първо
нарушение. Т.е., пределно ясно е, че водачът е санкциониран за това, че
извършва дейността, без да притежава карта за квалификация на водача, а не
за това, че не е представил същата в момента на проверката, което би било
нарушение по чл. 89, т. 9 от Наредба № 33 от 3.11.1999 г. за обществен превоз
на пътници и товари на територията на Република България, подлежащо на
санкциониране на основание чл. 93, ал. 2 от ЗАвтП.
Направеното описание в АУАН и в издаденото въз основа на него НП
съответства на законовото изискване за пълно, ясно и недвусмислено
словесно описание на нарушението, тъй като са посочени всички елементи на
състава, които са нарушени, както и на обстоятелствата, при които тези
елементи са осъществени. И в АУАН, и в НП е посочена съответната
разпоредба от Наредба № 41 от 04.08.2008 г. на МТ, за която се твърди, че е
нарушена, като разминаване на фактическо и правно положение не
съществува. Също така в обжалваното НП е посочена санкционната
разпоредба на чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвт.П.
4
В действителност, както в акта, така и в издаденото въз основа на него
наказателно постановление, нарушението е квалифицирано по чл. 2, ал. 1 от
Наредба № 41 от 04.08.2008 г. на МТ, като в НП нарушението е подведено
под санкционната разпоредба на чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвт.П, т.е., без да е
изписан пълния текст на наредбата и на ЗАвтП, а именно - Наредба № 41 от
04.08.2008 г. за условията и реда за провеждане на обучение на водачите на
автомобили за превоз на пътници и товари и за условията и реда за
провеждане на изпитите за придобиване на начална квалификация, издадена
от министъра на транспорта, обн., ДВ, бр. 73 от 19.08.2008 г. и Закон за
автомобилните превози.
Съдът намира, че в конкретния случай тези нарушения не следва да се
приемат като съществени процесуални нарушения, довели до нарушаване
правото на защита на наказаното лице по следните съображения:
Първо: Както вече бе посочено, при съставяне на акта, жалбоподателят
е изписал, че ще представи възражение в 3-дневен срок. В срока по чл. 44, ал.
1 от ЗАНН не са били депозирани писмени възражения по акта. В
последствие обаче, жалбоподателят се е възползвал в пълен обем от правото
си на защита, сезирайки съда с жалба срещу наказателното постановление.
Горните съображения на съда обосноваха извода, че за жалбоподателя не е
настъпило объркване досежно това за какво нарушение, както и въз основа на
кой нормативен акт, същият е бил наказан, та това да рефлектира върху
ефективното реализиране на правото му на защита против наказателното
постановление.
Второ: Управлението на моторно превозно средство е правно
регламентирана дейност с безспорно голям риск за водача, пътуващите с него
и всички останали участници в движението – водачи, пътници и пешеходци.
Няма спор в настоящия случай, че жалбоподателят е правоспособен водач,
преминал през съответното обучение, обуславящо отлично познаване на
нормативната уредба, регламентираща извършваната от него дейност. С
други думи – с непълното изписване на нарушения нормативен акт в акта и в
наказателното постановление, както и с непълното изписване на нормативния
акт, въз основа на който е наложено административното наказание глоба, за
наказаното лице не е възникнало затруднение в индивидуализирането им, а
именно, че се касае за Наредба № 41 от 04.08.2008 г. за условията и реда за
провеждане на обучение на водачите на автомобили за превоз на пътници и
5
товари и за условията и реда за провеждане на изпитите за придобиване на
начална квалификация, издадена от министъра на транспорта, обн., ДВ, бр. 73
от 19.08.2008 г. и Закон за автомобилните превози.
В настоящия случай, имайки предвид обстоятелството, че
жалбоподателят се е възползвал в пълен обем от правото си на защита,
сезирайки съда с жалба срещу наказателното постановление, съдебният
състав намира, че за жалбоподателя не е настъпило объркване досежно това
за какво нарушение му е бил съставен АУАН, респективно – за какво
нарушение и по кой нормативен акт е бил санкциониран с обжалваното
наказателно постановление. Наведените в жалбата доводи за неправилността
и незаконосъобразността на наказателното постановление сочат, че
жалбоподателят е инициирал защита именно против вмененото му с
наказателното постановление нарушение.
Предвид изложеното съдът намира, че наказателното постановление е
законосъобразно в процесуален аспект.
По отношение на визираното нарушение и приложимия материален
закон съдът установи следното:
Съгласно чл. 2, ал. 1 от Наредба № 41 от 04.08.2008 г. за условията и
реда за провеждане на обучение на водачите на автомобили за превоз на
пътници и товари и за условията и реда за провеждане на изпитите за
придобиване на начална квалификация, издадена от министъра на транспорта,
обн., ДВ, бр. 73 от 19.08.2008 г. (Наредба № 41 от 04.08.2008 г. на МТ),
водачите на моторни превозни средства, за управлението на които се изисква
свидетелство за управление на моторно превозно средство от категории и
подкатегории С1, С1 + Е, С, С + Е, D1, D1 + E, D или D + Е, когато с тези
превозни средства се извършват обществени превози или превози за
собствена сметка, трябва да притежават карта за квалификация на водача.
Водач на моторно превозно средство, който извършва обществен превоз
или превоз за собствена сметка на пътници и товари без редовно издадени
лиценз, разрешение, документ за регистрация или други документи, които се
изискват от регламент на европейските институции, от този закон и от
подзаконовите нормативни актове по прилагането му, се наказва с глоба 2000
лева - при първо нарушение (чл. 93, ал. 1, т. 1 от Закона за автомобилните
превози).
Както в акта, така и в наказателното постановление е посочено, че на
6
27.09.2021 г. около 14:30 часа, по републикански път ІІ-29 Добрич-Варна,
пред Бензиностанция „Лукойл“, в посока гр. Варна, управлява товарен
автомобил марка ****** с рег. № ******, кат. N3, с прикачено полуремарке с
рег. № ******, кат. О4, като извършва обществен превоз на товари по
маршрут Лозенец – Девня, видно от пътен лист № ****** г., без товар (след
разтоварване на течна тор в Лозенец), видно от товарителница сер. „В“ №
****** г.
При проверката и след направена справка в информационната система
на ИА „АА” е установено, че С., в качеството си на водач извършва
обществен превоз на товари със състав от ППС, за чието управление се
изисква свидетелство за управление на моторно превозно средство от кат.
„СЕ”, без да притежава карта за квалификация на водача, издадена по реда на
Наредба 41 на МТИТС от 19.08.2008 г. за съответната категория.
При така установената фактическа обстановка, актосъставителят и
наказващият орган са приели, че СТ. Д. СТ. е осъществил състава, предвиден
и наказуем по чл. 2, ал. 1 от Наредба № 41 от 04.08.2008 г. на МТ (обн., ДВ,
бр. 73 от 19.08.2008 г.), като на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от Закона за
автомобилните превози му е наложено административно наказание глоба в
размер на 2000,00 (две хиляди) лв.
В хода на съдебното производство не се установи различна фактическа
обстановка от описаната в АУАН и в издаденото въз основа на него
наказателно постановление. Конкретните обстоятелства по нарушението са
установени от свидетелите Т. СТ. Т. и К. Н. К., които пресъздават свои
непосредствени възприятия, придобити в хода на проверката и чийто
показания са последователни и логични и се подкрепят от приложените по
делото писмени доказателства. Няма основания да не се дава вяра на тези
свидетели, нито да се счита, че техните показания не са достатъчни за
несъмнено установяване на обективната истина.
Това е така по следните съображения:
Няма спор в настоящия случай, че на посочените в акта дата, място и
час, С. е управлявал товарен автомобил марка ****** с рег. № ******, кат.
N3, с прикачено полуремарке с рег. № ******, кат. О4, като моторното
превозно средство (влекачът) за нуждите на типовото одобряване, съгласно
чл. 149, ал. 1, т. 3, б. „в” от ЗДвП, попада в категория N3, а полуремаркето – в
кат. О4, съгласно чл. 149, ал. 1, т. 5, б. „г” от ЗДвП. Не се спори и че С. е
7
извършвал обществен превоз на товари, както и че превоза не е попадал в
изключенията на чл. 5 от Наредбата. Съгласно разпоредбата на чл. 150а от
ЗДвП, за да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да
притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която
спада управляваното от него превозно средство. В настоящия случай, за да
управлява превозното средство, жалбоподателят е притежавал право да
управлява моторно превозно средство от категория „СЕ”, съгласно
разпоредбата на чл. 150а, ал. 2, т. 11 от ЗДвП.
При това положение, СТ. Д. СТ. е следвало да притежава карта за
квалификация на водача, съобразно изискванията на чл. 2, ал. 1 от Наредба №
41 от 04.08.2008 г. на МТ, каквато видно от доказателствата по делото,
същият към датата на нарушението не е притежавал.
С оглед изложеното, съдът намира за безспорно установено, че
жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение.
Основният спор по настоящото дело е дали в случая е следвало да
намери приложение разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. С депозирана молба по
делото се ангажират писмени доказателства, а именно: Удостоверение за
професионална компетентност за извършване на превоз на пътници № 25-
002698/21.08.2013; Удостоверение за професионална компетентност за
извършване на превоз на пътници № 25-007195/05.08.2018; Удостоверение за
професионална компетентност за извършване на превоз на товари № 25-
007141/15.07.2018; Карта за квалификация на водач на МПС, издадена на
30.11.2021 г.; Справка за датата на подаване на заявлението за издаване на
карта за квалификация на водач на МПС и администрирането на заявлението
в ИА АА. Навеждат се доводи, че към датата на извършване на нарушението–
27.09.2021 г., жалбоподателят е бил преминал курс за периодично обучение
по чл. 18(Р35), като е притежавал необходимата професионална
компетентност. С оглед изложеното се твърди, че наказващият орган е
следвало да приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН и да не налага
административно наказание. В тази насока ангажира именно писменото
доказателство – заверено копие на Удостоверение за професионална
компетентност за извършване на превоз на товари № 25-007141/15.07.2018.
Настоящият съдебен състав не споделя доводите на жалбоподателя по
следните съображения:
Съгласно чл. 2, ал. 1 от Наредба № 41 от 04.08.2008 г., водачите на
8
моторни превозни средства, за управлението на които се изисква
свидетелство за управление на моторно превозно средство от категории и
подкатегории С1, С1 + Е, С, С + Е, D1, D1 + E, D или D + Е, когато с тези
превозни средства се извършват обществени превози или превози за
собствена сметка, трябва да притежават карта за квалификация на водача.
Министърът на транспорта или оправомощено от него лице издава карта за
квалификация на водача на лица, притежаващи удостоверение за
професионална компетентност, удостоверяващо началната квалификация или
периодичното обучение на водача. Изискването за начална квалификация на
водача е изпълнено, когато водачът притежава познания, придобити чрез
посещения в курсове за обучение, и е положил успешно изпит. Водачите,
придобили начална квалификация, подлежат на периодично обучение за
усъвършенстване на познанията им на всеки 5 години.
В конкретния случай е представено Удостоверение за професионална
компетентност за извършване на превоз на товари № 25-007141/15.07.2018,
видно от което, СТ. Д. СТ. е преминал периодично обучение по чл. 18(Р35) в
периода от 09.07.2018 г. до 15.07.2018 г. Наличието на удостоверение за
професионална компетентност обаче не изпълнява изискванията на чл. 2, ал. 1
от Наредба № 41 от 04.08.2008 г. на МТ за притежаване на карта за
квалификация, а е само предпоставка за нейното издаване.
С оглед изложеното, съдът намира така описаното нарушение по чл. 2,
ал. 1 от Наредба № 41 от 04.08.2008 г. на МТ за доказано. Законосъобразно,
на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвт.П на жалбоподателя е наложено
административно наказание глоба в размер на 2000,00 (две хиляди) лв.
Наложеното административно наказание е законоустановено и не подлежи на
преразглеждане от съда.
В настоящия случай, съдът изцяло споделя становището на наказващия
орган, че нарушението не може да бъде квалифицирано като маловажно,
съобразно чл. 28 от ЗАНН, тъй като водачът е трябвало да притежава
познания, свързани с превоза, който извършва, придобити чрез посещения в
курсове за обучение и да е положил успешно изпит, след което да придобие и
нормативно изискуемата карта за квалификация на водача и едва тогава да
извърши обществения превоз на товари.
В допълнение, че нарушението не представлява маловажен случай,
съдът намира за нужно да отбележи следното:
9
Съгласно чл. 93, т. 9 от Наказателния кодекс, който се прилага на
основание чл. 11 от ЗАНН, маловажен случай е този, при който извършеното
престъпление (респективно нарушение) с оглед липсата или незначителността
на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства
представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на престъпление (нарушение) от съответния вид. В
конкретния казус се касае до така нареченото в теорията „формално
нарушение”. Фактът на извършване на обществения превоз на товари, без
водача да притежава карта за квалификация, осъществява състава на
съответното нарушение, поради което не е необходимо да има или да няма
вредни последици. В действителност липсват доказателства, че
жалбоподателят е извършил и други нарушения, за които да е бил
санкциониран по административен ред, поради което следва да се приеме, че
нарушението е първо по рода си. Изхождайки от това съображение обаче не
може да се говори, че се касае до по-ниска степен на обществена опасност,
налагаща приложението на чл. 28 от ЗАНН. При подобно тълкуване на
закона, всяко нарушение на съответния текст от наредбата или от ЗАвтП,
респ. всяко първо нарушение при формално осъществяване на деянието на
която и да е императивна норма, би следвало да е маловажен случай, което се
явява превратно възприемане идеята на законодателя за този вид деяния.
Както вече бе посочено, по делото е представено от страна на
жалбоподателя заверено копие от Удостоверение за професионална
компетентност за извършване на превоз на товари № 25-007141/15.07.2018.
Видно от издаденото на 15.07.2018 г. удостоверение, СТ. Д. СТ. е преминал
периодично обучение по чл. 18(Р35) в периода от 09.07.2018 г. до 15.07.2018
г. Нарушението, предмет на настоящото дело е било извършено на 27.09.2021
г. През този период, т.е. в продължение на повече от три години, водачът е
управлявал без карта за квалификация, което сочи на незачитане на
императивни изисквания на закона. Касае се за нарушение на въведено
изискване към водачите и то Общностно такова, което цели не само да се
хармонизира удостоверяването на професионалната компетентност на
водачите, а има за цел взаимно признаване на различните удостоверения за
професионална компетентност в контекста на Директива 2003/59/ЕО и
разкрива значителна степен на обществена опасност на деянието, което е и
основание да се обяви от закона за наказуемо. Като основание да се счита, че
10
нарушението не може да се квалифицира като маловажен случай е и високата,
предвидена от закона санкция за това нарушение, както и обстоятелството, че
в т. 2 от Група 7 от Приложение № 1 от Регламент 2016/403 на ЕПС, това
деяние е квалифицирано като „тежко нарушение“. В тази връзка следва да се
има предвид, че в началото на 2017 г. с изменение на ЗАвтП, обнародвано в
ДВ, бр. 9 от 26.01.2017 г., с цел дисциплиниране на водачите, санкцията е
увеличена на 2000 лв., с което законодателят е изразил и значимостта на
обществените отношения, които се засягат с този вид нарушения.
За пълнота на изложението, съдът намира за нужно да отбележи, че
управлението на моторно превозно средство е правно регламентирана дейност
с безспорно голям риск за водача, пътуващите с него и всички останали
участници в движението – водачи, пътници и пешеходци. В тази светлина
следва да се има предвид и важността на документа, необходим за
извършване на превоз на товари – карта за квалификация на водача. При това
положение, имайки предвид, че се касае за документ, относим към годността
на дадено лице да бъде водач, извършващ обществен превоз на товари или
превоз на товари за собствена сметка (а не например документ, касаещ
превозвания товар), съдът намира, че и дума не може да става за маловажен
случай. В тази насока е и константната съдебна практика (Виж Решение №
261/31.08.2020 г. по к.адм.д. № 228/2020 г. по описа на АдмС - Добрич,
Решение № 251/17.08.2020 г. по к.а.н.д. № 272/2020 г. по описа на АдмС –
Добрич).
Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, в полза на
учреждението или организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, се
присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование.
По делото е приложено пълномощно, видно от което П.Ц., в качеството
си на директор на РДАА - Варна е делегирал представителна власт на В.Р.С. -
младши експерт в отдел „Контрол“ в РДАА - Варна, да осъществи
процесуално представителство по настоящото дело. Представено е и копие на
Удостоверение за юридическа правоспособност на В.С.. Както вече бе
посочено, в съдебно заседание въззиваемата страна не е била представлявана
(защитавана), като от друга страна липсват доказателства , че писменото
становище е било изготвено от В.Р.С., като служител с юридическо
образование.
11
С други думи - в производството по делото Регионална дирекция
„Автомобилна администрация” - Варна не е била защитавана от юрисконсулт
или от друг служител с юридическо образование, поради което искането за
присъждане на възнаграждение за осъществено процесуално
представителство в нейна полза, не следва да бъде уважено.
По горните съображения съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде
потвърдено.
Така мотивиран съдът намери, че обжалваното наказателно
постановление следва да бъде потвърдено, поради което и на основание чл.
63, ал. 9 от ЗАНН,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 23-0001739 от
01.11.2021 г., издадено от Директора на Регионална дирекция „Автомобилна
администрация” гр. Варна, с което на СТ. Д. СТ., ЕГН **********, с
постоянен адрес: ******, за нарушение по чл. 2, ал. 1 от Наредба № 41 от
04.08.2008 г. на МТ, на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвтП е наложено
административно наказание ГЛОБА в размер на 2000,00 (две хиляди) лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на глава
дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс пред Административен
съд Добрич в 14-дневен срок от уведомяването на страните.
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
12