П Р О Т О К О Л
Гр. Варна, 22.05.2020 г.
Варненският районен съд, ТРИДЕСЕТ И ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично съдебно заседание на 22.05.2020 г.,
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: НЕЛА КРЪСТЕВА
При участието на секретаря АТАНАСКА ИВАНОВА сложи за разглеждане гр. Дело № 14274 по описа за 2019 г., докладвано от съдията.
На поименното повикване
в 15:46 часа се явиха:
Жалбоподателят Ф.Т.П.,
редовно уведомена по телефона на 25.03.2020 г. чрез адв.П.,
се явява лично, представлява се от адв. Л***, редовно упълномощен и приет от съда от
днес.
Ответникът КМЕТА
НА РАЙОН ПРИМОРСКИ-ОБЩИНА ВАРНА, редовно призован, не се представлява.
Заинтересована страна С.Т.И., уведомена по
телефона на 25.03.2020 г. чрез адв.С., не се явява
лично, представлява се от адв. С.С., редовно
упълномощен и приет от съда от днес.
СТАНОВИЩА НА СТРАНИТЕ ПО ХОДА НА ДЕЛОТО:
АДВ. П.:
Да се даде ход на делото.
АДВ.С.: Да се
даде ход на делото.
СЪДЪТ, като съобрази редовното призоваване на страните и липсата на други
процесуални пречки за развитие на производството, след спазване разпоредбата на
чл. 142, ал. 1 от ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЪТ, на основание чл.143 от ГПК пристъпва към изясняване на фактическата
страна по спора, като дава възможност на ищеца да поясни и допълни исковата
молба, както и да посочи и представи доказателства във връзка с направените
оспорвания от ответника, а ответника – да посочи и представи нови доказателства,
които не е могъл да посочи и представи с отговора на исковата молба.
СЪДЪТ
ДОКЛАДВА постъпил на 15.01.2020 г.
писмен отговор от заинтересованата страна С.Т.И., чрез адв. С.П.. С
отговора се представя пълномощно с договор за правна защита и съдействие.
СЪДЪТ
ДОКЛАДВА постъпило на 20.03.2020 г.
удостоверение СГКК-Варна, с което удостоверяват, че от датата на интегриране на
ПНИ на м-т “Манастирски рид, Бялата чешма, Дъбравата“ в СГКК няма постъпило
искане за издаване на скица за имот с идентификатор Т..
АДВ. П.: Поддържаме жалбата, така както е предявена и
допълнителна си молба, с която съм направил уточнения.
АДВ. С.: Оспорваме жалбата. Поддържаме отговора. Допуснато е
техническа грешка в проекто- доклада , записано е Т.,
а следва да бъде Т..
СЪДЪТ след изясняване на предварителните въпроси по делото,
като съобрази невъзможността за постигане на спогодба, на основание чл. 146 ГПК ПРИСТЪПИ КЪМ ДОКЛАД на постъпилата жалба,
като коригира в доклада името на заинтересованата страна Т.:
Производството е образувано по жалба на Ф.Т.П. ЕГН **********, явяваща се
наследник на Т.Т., подадена чрез адв.Л***
с адрес гр. Варна, ул. „Т.Т." № 13, офис 23 срещу
заповед № 382
от 06.08.2019
г. на Кмета на район „Приморски", с която е възстановено правото на
собственост на наследниците на Т.Т. върху имот № Т.Т.
по ПНИ на с.о. „Манастирски рид, Бялата чешма и Дъбравата".
С уточнителна
молба вх.№71806 от 03.10.2019г., жалбоподателят
излага уточнение на подадената жалба, като сочи че Заповед № 382/06.08.2019 г. на Кмета на Район «Приморски» Община Варна, се явява издадена без
правно основание, необходимост, т.е. същата е ненужна. В случая процедурата по
възстановяване на имота е приключила и наследниците на Т.Т.
са въведени във владение на имота в реални граници още през 1996
г. Към този момент не само е признато правото на възстановяване на
собствеността но същото е и възстановено. Решението, с което е възстановено
правото на собственост има конститутивно действие,
изразяващо се във възникване на собственически права. Едва след изменението на
закона през 1999 г.възстановяването на собствеността се извършва
със заповед на кмета въз основа на влезлия в сила план за новообразуваните
имоти /ПНИ/ по силата на пар.4к ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ.
В случая реституционната процедура е завършена и не е необходима нарочна
Заповед № 382/06.08.2019 г. на Кмета на Район «Приморски» Община
Варна.
След изменението на разпоредбата на
чл.14 ал.1 т.З от ЗСПЗЗ по ДВ бр.68/1999г. в компетенциите на ОСЗГ е само
признаването на правото на собственост при условията на §.4 - §4л от ПЗР на ЗСПЗЗ с описване на размера и местността,
в която са се намирали земеделските земи, но не и на границите им, за разлика
от предвидения до тогава ред, възлагащ на тези органи възстановяването на
правото на собственост. Този извод следва и от изменението на пар. 4к от ПЗР на ЗСПЗЗ /ДВ бр.68/1999г./, по силата на
която разпоредба възстановяването, респективно придобиването на собствеността,
се извършва със заповед на кмета на общината, издадена въз основа на влезлия в
сила ПНИ, определящ границите на имотите преди образуването на ТКЗС и на предоставените
за ползване такива /чл.28 ал.4 от ППЗСПЗЗ/.
В случая Заповед № 382/06.08.2019 г. на Кмета на Район «Приморски» Община Варна е
издадена в противоречие с материали оправните разпоредби;
Реституционната процедура към момента не
само е проведена но е и финализирана в момент, в
който административното производство не е било двуфазно. Административното
производство става двуфазно едва през 1999 г,
след изменението на §4к от ПЗР на ЗСПЗЗ, съгласно публикацията в ДВ, бр. 68/1999 г., и за възстановяване на собствеността се изисква специален административен
акт по §4к ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ -
заповед на кмета на общината.
Възстановяването на
собствеността и индивидуализацията на имота е извършено по стария ред преди 1999
г. По този ред възстановяването на правото на собственост върху земеделските
земи се извършва по реда на ЗСПЗЗ с решения на общинските служби по земеделие -
ОСЗ. Съобразно установената практика на ВКС решенията на общинските служби по
земеделие по чл. 18ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ и по чл. 27, ал. 1 от ППЗСПЗЗ за възстановяване правото на
собственост върху земеделски земи в съществуващи или възстановими стари реални
граници или в нови реални граници с план за земеразделяне имат конститутивно действие - т. 1 TP № 1 по гр. дело № 11/97 г. на ОСГК на ВКС. Съгласно
разпоредбите на чл. 14, ал. 1, т. 3 ЗСПЗЗ в редакцията на текста съобразно Д. в. бр. 68/99г. в сила от 04.08.99 г. поземлената комисия се произнася с решение за признаване на правото
на собственост при условията на § 4 - 4л, като в решението се
описват размерът и местността, в която са се намирали земеделските земи.
Според §
4к, ал. 7 ПЗР на ЗСПЗЗ в редакцията, съобразно ДВ бр.
68/99 г.
възстановяването, съответно придобиването на правото на собственост върху
новообразуваните имоти с;
извършва със заповед на кмета на общината, която се съобщава по реда на ГПК.
Анализа на чл. 14, ал. 1, т. 3 ЗСПЗЗ и § 4к, ал. 7 ПЗР на ЗСПЗЗ в сегашната им редакция налага извода, че след 04.08.1999 г. реституционното производство за възстановяване правото на собственост
върху имоти, попадащи в терен по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ преминава на два
етапа –
1.
поземлената комисия -
сега ОСЗ се произнася с решение по чл. 14, ал. 1,
т. 3 ЗСПЗЗ, с което се признава правото на собственост при
условията на § 4 - 4л ПЗР ЗСПЗЗ с описание на
размера и местността, в която са се намирали съответните земеделски имоти. Това
решение на ОСЗ има само установително действие.
2.
Втория етап, с който приключва реституционното
производство по ЗСПЗЗ е постановяване на заповед на кмета на общината по § 4к, ал. 7 ПЗР на ЗСПЗЗ, :
която се възстановява правото на собственост върху новообразуваните имоти,
която следва да отговаря по
съдържание на въведените от законодателя изисквания в посочения текст -
описано местоположение, граници, съседи на имотите, съответно ограниченията на
собствеността и основанията за тях.
Искането
към съда е да се отмени Заповед № 382/06.08.2019 г.
на Кмета на Район «Приморски» Община Варна, като незаконосъобразна, евентуално
да се прогласи, като нищожна, поради
пороци посочени по-горе.
Доказателствена тежест:
На основание чл.170, ал.3 ГПК съдът
указва на страните, че доказателствената тежест по отношение на подлежащите на
доказване факти в процеса се разпределя както следва:УКАЗВА на aдминистративният
орган и лицата, за които оспореният
административен акт е благоприятен, че трябва
да установят съществуването на фактическите основания, посочени в него, и изпълнението на законовите изисквания при издаването му. УКАЗВА на жалбоподателя, че в негова тежест е да
докаже твърденията изложени в жалбата, че преди издаване на обжалваната
заповед, възстановяването на
собствеността и индивидуализацията на имота е извършено по стария ред преди 1999
г. По този ред възстановяването на правото на собственост върху земеделските
земи се извършва по реда на ЗСПЗЗ с решения на общинските служби по земеделие -
ОСЗ.
СЪДЪТ
предостави по реда на чл.146, ал.3 от ГПК възможност на страните по делото да изразят становище по доклада и
дадените указания, както и да предприемат съответните процесуални действия във
връзка с указанията.
АДВ. П.: Нямам възражения по доклада.
АДВ. С.: Нямам възражения по доклада.
СЪДЪТ намира ангажираните със сезиращата го жалба преписи
от писмени документи за релевантни към установяване на обстоятелства от
предмета на спора, поради което и на основание чл.146, ал. 4 от ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА всички
представени с жалбата писмени доказателства,
в заверен вид: Решение
№ 236/08.07.1994 г. на ПК-Варна за признаване право на собственост върху процесния имот; протокол № 762/13.11.1996 г. на
ПК-Варна, скица №762/13.11.1996 г.;
списък с координати на граничните имотни точки - координатна система 1950 г.,
Заповед №257/28.01.2016 г. на Кмета на Община Варна; Заповед №382 от 06.08.2019
г. на Кмета на р-н „Приморски"; обратна разписка от 12.08.2019 г.;
удостоверение за наследниците на Т.Т. изх.№764/12.07.2019
г. изд.от Община Варна, р-н Приморски;
Заявление от наследници на Т.Т. за извършване на
административна услуга от 12.07.2019 г.; скица №02612/19.07.2019 г. изд. от
Община Варна, Решение №236/08.07.1994 г. на ПК-Варна, копие на плик – с клеймо
от 26.08.2019 г. и плик от 28.08.2019 г., списък на заинтересованите лица от
29.08.2019 г. изд.от Община Варна, р-н „Приморски“.
ПРИЕМА И ПРИЛАГА всички представени с молба от 03.10.2019 г. писмени
доказателства, в заверен вид: Решение №236/08.07.1994 г. на
ПК-Варна за признаване право на собственост върху процесния
имот; протокол № 762/13.11.1996 г. на ПК-Варна, скица № 762/13.11.1996 г.;
списък с координати на граничните имотни точки - координатна система 1950 г.,
жалба от Ф.П..
ПРИЕМА И
ПРИЛАГА постъпило на 20.03.2020 г.
удостоверение изх.№ 25-75952/18.03.2020 г. изд.от СГКК-Варна.
АДВ. С.: Представям удостоверение
СГКК-Варна, с което удостоверяват, че от датата на интегриране на ПНИ на м-т
“Манастирски рид, Бялата чешма, Дъбравата“ в СГКК няма постъпило искане за
издаване на скица за имот с идентификатор Т. и удостоверение от Община Варна
рег.№АУ028394ВН – 001ВН/13.04.2020 г.
СЪДЪТ по доказателствата,
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И
ПРИЛАГА представените в днешно
съдебно заседание писмени доказателства от пълномощника на заинтересованата
страна: удостоверение изх.№ 25-75952/18.03.2020 г. изд.от СГКК-Варна и
удостоверение от Община Варна рег.№ АУ028394ВН – 001ВН/13.04.2020 г.
АДВ. С.: Направил съм искане за назначаване на експертиза,
което не поддържам. С оглед на така представените в днешното с.з. писмени
доказателства, установяват се именно тези факти и обстоятелства, които са по
искането за допускането на СТЕ, именно
това дали е приложен или не ПНИ. По отношение на останалите въпроси, има
достатъчно събрани писмени доказателства
не е необходимо назначаване на вещо лице, именно това разминаване в
площите по Решението на ПК и заповедта на административния орган. Мисля, че не
е необходимо в този смисъл да се допуска експертиза.
АДВ. П.: Реално ние спорим дали трябва да има такава заповед,
или не трябва. Фактите са такива. Не спорим по фактите. Това, че самия имот е
претъпявал някакви трансформации, считам че това е ирелевантно
обстоятелство и всяко изследване в тази насока е безсмислено.
АДВ. С.: Безспорно производството е еднофазно. Решението е издадено
преди изменението на чл.14 ЗСПЗЗ. В случая се касае за прилагането на ПНИ. От
двете удостоверения, които аз представих, именно се установява, че за да бъде
приложен ПНИ на м-т “Манастирски рид, Бялата чешма и Дъбравата“, следва да бъде
издадена заповед по §4к, както и протокол за въвод,
ако бъде издадена трябва да се интегрира ПНИ в КК, по която се установява, че
площта вече е различна. Дори и да приемем, че с Решението на ПК от 1994 г. и
протокола за въвод
от 1996 г., се възстановява право на собственост, то това решение няма как
породи констативните си действия, с оглед на това, че са налице промяна в
площта, а именно факта на одобряването на ПНИ
и след това интегрирането му в КК. Смисълът на тази заповед е именно
този, да се приложи ПНИ и съответно прилагането му означава издаването на тази заповед и протокол за въвод във владение. По никакъв начин не се нарушава правото
на собственост на никоя една от страните. Ние затова сме изразили становище за недопустимост
на жалбата, с оглед на това че правото на собственост не се нарушава, както на жалбодателката така и заинтересованата страна.
АДВ.П.: Не е вярно твърдението на колегата,
че с подобна заповед не се нарушава правото на собственост на нито една от
страните. Точно обратното в един бъдещ процес по реда на 124 ГПК, т.е. установителен иск между наследниците кой евентуално е
собственик на това парче земя, в зависимост от това кой какви действия е
реализирал през годините има значение дали съществува така заповед в правния
мир или не съществува. Защото тя ще бъде една отправна точка, като дата от
която ще се изчисляват давностните срокове, това
изобщо не е без значение. Напразно се появява тази заповед. За нас е от
изключително голямо значение да се противопоставим на тази заповед, имаме
своите аргументи, които поддържаме.
АДВ. С.: Такива
възражения не могат да бъдат правени в административно производство. Това са
възражения, които следва да бъдат съответно направени в едно друго гражданско
производство.
АДВ.П.: Ние в момента
не гледаме гражданско дело, което трябва да решим. Въпросът е кой е собственик
и кой не е собственик на това парче земя. Аз в момента се опитвам да обоснова
пред съда, защо имам правен интерес за да инициирам това производство и за това
навеждам тези твърдения, за да убедя съда, че това, което правим не е
недопустимо, и за да се реши спора по същество в настоящото производство.
Производството е допустимо, как ще бъде решен по същество спора, съда ще
прецени по вътрешно убеждение.
СЪДЪТ, след изслушване становищата на страните по поддържаното
и в днешното с.з. от проц. представител на
заинтересованата страна С. Т. становище, за недопустимост на подадената жалба, намира
същото за основателно, като съобрази, че
в случая се обжалва заповед № 382 от 06.08.2019 г. на Кмета на
район „Приморски", с която е възстановено правото на собственост на
наследниците на Т.Т. върху имот № Т.Т.
по ПНИ на с.о. „Манастирски рид, Бялата чешма и Дъбравата". Посочената заповед
представлява позитивен административен акт за жалбоподателката
Ф. Т. П., като наследник на Т.Т., същата има
положителен резултат за страната, т.е. тази заповед като възстановяваща правото
на собственост на наследници, сред които е самата жалбоподателка,
няма никакво неблагоприятно въздействие върху правната сфера на жалбоподателката. В днешното с.з. от представените и приети
удостоверения от СГКК-Варна, а и от изявленията на страните се изяснява
единствено, че по одобрения и влязъл в сила ПНИ, имотът е отразен с различна площ.
Със заповедта на Кмета № 382 от 06.08.2019 г. на практика се прилага и привежда
в изпълнение ПНИ, поради което и всякакви други твърдения досежно
засягане правата на жалбоподателката, посредством
определяне имота й по ПНИ с различна площ от възстановения от ПК имот на
практика настоящия състав преценява, че представляват основания за повдигане на
спор за материално право, съответно и не подлежат за разглеждане от настоящия
състав в образуваното пред него административно производство. Водим от
изложеното, съдът преценява, че в настоящото производство на практика липсва
правен интерес от обжалване на процесната заповед,
предвид факта, че тя представлява позитивен за жалбоподателката
административен акт, който не засяга по никакъв начин неблагоприятно нейната
правна сфера, поради което и
О П Р Е Д Е
Л И:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№ 14274/2020 г., по описа на
ВРС, 33 –ти състав, като недопустимо,
поради липса на правен интерес от обжалване.
АДВ. С.: Представям списък на разноските по чл.80 ГПК,
минималния хонорар по административни дела е 500лв.
АДВ. П.: Правя възражение за прекомерност на адвокатския
хонорар, моля размера на разноските да
бъде съобразен с минимума за адвокатските възнаграждения. Считам, че е
прекомерен хонорара, считам, че сумата която следва да се присъди е 300лв.
СЪДЪТ, след изслушване становищата на странтие,
по отправеното искане за присъждане на разноски,
О П Р Е Д Е
Л И:
ОСЪЖДА на осн.чл.
78 ГПК, Ф.Т.П., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на С.Т.И., ЕГН **********, с
адрес ***, сумата в размер на 500,00лв.,
представляваща сторени по делото разноски за адвокатско възнаграждение,
съгласно представен списък на разноските по чл.80 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване, в едноседмичен
срок пред Адм.Съд-Варна, като жалбоподателката
и заинтересованата страна се считат уведомени за това от датата на днешното
с.з., чрез процесуалните си представители.
ДА СЕ
ИЗПРАТИ съобщение до ответната страна
Кмета на р-н „Приморски“, община
Варна, за постановеното в дн.с.з. определение за прекратяване.
ПРОТОКОЛЪТ изготвен в съдебно заседание, което приключи в 16:09
часа.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
СЕКРЕТАР: