О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
гр. Кюстендил, 11.02.2021 г.
Кюстендилският окръжен съд, гражданска
колегия, в закрито заседание
на
единадесети февруари
през две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: Ваня Богоева
като разгледа докладваното от съдия Ваня Богоева т. д.
№ 1
по описа за 2021 г. на КнОС и, за
да се произнесе взе предвид:
Производството
е по реда на чл. 389, ал. 1 от ГПК.
Ищецът „С.В.
СЕД “ ЕООД с ЕИК **********,
със седалище и адрес на управление: гр. Дупница, ул.„ Ботьо Петков“ № 7, община
Дупница, област Кюстендил, чрез процесуалния си представител по пълномощие адв. З.В. ***, със служебен адрес: гр.
Дупница, ул, „Солун“ № 1, ет. 2 е
предявил против „ДОБЕР“ ЕООД с ЕИК **********, със
седалище и адрес на управление гр. София, п.к. 1606, район „Красно село“, бул.
„Ами Буе “ № 18, вх.В, община Столична иск с правно основание чл. 19, ал. 3 от ЗЗД да бъде обявен за окончателен сключения между страните на 30.10.2020 г.
предварителен договор за
покупко-продажба на недвижим имот, подробно индивидуализиран в договора с продажна цена *****
евро, в която е включен ДДС, чиято левова равностойност е ***
лева с ДДС и при уславията на евентуалност иск с правно основание чл. 55, ал.1,
пр. 2 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от *** лева,
представляваща подлежаща на връщане като получена от ответника парична сума
като част от продажната цена по сключен между страните предварителен договор за
покупко-продажба на недвижим имот от 30.10.2020 г., с оглед на неосъществено основание, ведно с
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху тази сума, считано от
подаване на и.м. в съда - 27.01.2021 г.
до окончателното й заплащане.
Със заявление вх. №
26.1143/10.02.2021 г. ищецът е направил искане за обезпечение на предявения от
него като евентуален иск чрез налагане на обезпечителна мярка "запор"
върху банковите сметки на ответното ТД в изброени в диспозитива на молбата
банки и клонове на банки в РБ, а при условията на евентуалност, ако това искане
не бъде уважено то да бъде наложена обезпечителна мярка „запор“ върху
притежавани от ответното ТД банкови сметки открити в „Райфайзенбанк /
България/“ ЕАД, „УниКредит Булбанк“ АК и Банка „ДСК“ АД до размера на дължимата сума от *** лева, ведно с разноските по водене на делото, които до момента възлизат на сумата от *** лева заплатена д.т. и ***
лева заплатено адвокатско възнаграждение. Последвало е и второ заявление вх. №
261197/11.02.2021 г., с което при условията на увентуалност е заявено второ
искане за допускане на обезпечение с
налагане на същата обезпечителна мярка – „запор“ върху открити от ответното ТД
банкови сметки в „Първа инвестиционна банка“ АД
до размера на горепосочените суми.
В
исковата молба се излагат обстоятелства за това, че между страните по делото е
бил сключчен предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от
30.10.2020 г., по силата на който отетникът в качеството си на бъдещ продавач е
поел задължението да прехвърли на ищеца като бъдещ купувач притежаван от него
подробно описан недвижим имот – ПИ с попадащите върху него сгради срещу поетото
от ищеца задължение да заплати продажна цена в размер на *** евро с ДДС.Бъдещият продавач е поел и
задълженинето да се снабди с всички необходими за осъществяване на сделката
документи. Крайният срок, д който е следвало да бъде сключен окончателен
договор в изискуемата се нотариална форма е 01.12.2020 г. Ищецът твърди, че
ответното ТД чрез управителя си иедноличен собственик ан капитала не е
изпълнила задълженията си да подготви необходимите документи като
окончателен договор между страните не бил сключен, а и очевидно не е налице
намерение за това у продавача/ ТД действащо чрез законния си представител/. От
страна на ищеца като купувач след сключване на предварителния договор била
заплатена част от продажната цена – сума в размер на **** лева по банков път чрез съставени две платежни нареждания и
съответно издадени фактури за това.
Установило
се, че недвижимият имот предмет на покупко-продажбата по предварителния договор
бил обременен с тежести, тъй като била учредена ипотека и въз основа на нея
вписана забрана, като обезпечение на договор а банков кредит с длъжник
ответното ТД, като се твърди, че доколкото е спряло обслужването на кредита,
банката ще предприеме действия по предсрочно погасяване на кредита възползвайки
се от привилегията носеща й учредената ипотека.Твърди се и че законният
представител на ищцовото ТД узнал за намерение на продавача да продаде
недвижимия имот на друг купувач. За ищеца е ясно, че с предприемане на действия
по осъществяване на публична продан на процесния имот от ипотекарния кредитор
или междувременно прехвърляне на имота на друг купувач ще бъде невъзможно
ответникът да изпълни задълженинята си по предварителния договор, респективно
предявеният иск по чл. 19, ал. 3от ЗЗД би се явил неоснователен.
Предвид
това ищецът правил многократни опити за връщане на заплатената от него част от
продажната цена, като платена при неосъществено основание, но същата така и не
му била върната. Според него не е налице и намерение за това у управителя и
едноличен собственик на капитала на ответното ТД - Джузепина Галиарди –
гражданин на РИталия, чийто постоянен адрес е там.
В
молбата за обезпечение на иска се посочва, че ответното ТД не притежава
достатъчно финансови средства за връщане на претендираната сума като платена
при неосъществено основание, както и са налице действия, които са насочени към осуетяване на
възможността за това.
Обезпечителната
нужда се мотивира с обстоятелството, че при успешно провеждане на исковото
производство по евентуалния иск за ищеца ще е налице реална опасност да не може
да удовлетвори вземането си поради липса на финансови активи в ответното
дружество.
В
зазявленията си ищецът се позовава на представените от него писмени
доказателства – предварителните договори сключени между страните, нотариален
акт относно притежавано от ответника право на собственост върху процесния
недвижим имот и скица за този имот, две съставени фактури за заплатените от
ищеца суми по банков път, като част от продажната цена.
Преценявайки
приложените към молбата доказателства във връзка с искането за обезпечаване на
предявения като евентуален осъдителен иск, съдът намира искането за допускане
на обезпечение за допустимо, преценено по същество - за основателно и предвид
това, същото следва да бъде уважено поради следните съображения:
Обезпечителното
производството е уредена от закона самостоятелна форма за защита на граждански
права и тъй като съставлява сериозна намеса в правната сфера на ответника,
допускането й е обвързано /чл. 391 ГПК/ от наличието на няколко предпоставки в
съвкупност,: допустимост и вероятна основателност на иска, обезпечителна нужда
и адекватност на сочената обезпечителна мярка със защитавания интерес.
Съгласно
закона вероятната основателност на иска е налице, когато той е подкрепен с
писмени доказателства /документи/, доказващи факта, пораждащ претендираното
право и представеният документ /или документи/ не трябва да събужда съмнение в
неговата автентичност.
В
случая изложените в исковата молба факти и приложените към нея писмени
доказателства формират извод за вероятна основателност на предявения иск. Евентуалния иск се основава на писмени
доказателства относно сключен предварителен договор за покупко-продажба
нанедвижим имот при липса на окочателен такъв, сключен в
- 2 -
необходимата нотариална форма, частично
изпълнена престация от ищеца чрез плащане на част от продажната цена, при липса
на данни за насрещна престация, респективно данниза невъзможност това да бъде
сторено.
Съдът
счита, че е налице и обезпечителна нужда от поисканото обезпечение, доколкото
осъществяването на правата на молителя по постановеното решение, би могло да
бъде затруднено.
Обезпечителната
мярка е допустима, съгласно разпоредбата на чл.397, ал.1, т. 2 от ГПК и не
уврежда интересите на ответника, предвид съществуващата за него възможност да
поиска замяна на допуснатото обезпечение с друга мярка по реда на чл.398 от ГПК. Налагането на исканата обезпечителна мярка „запор" на банкови сметки
в посочените банки и самостоятелни местни
клонове на чуждестранни банки, т.е първоначално заявеното искане е основателно
и следва да бъде уважено, като запор следва да бъде наложен до размера на
исковата сума ***
лева, тъй като нормативната уредба на обезпечителното производство предвижда възможност
за обезпечаване на иск – предявен / както в случая/ или бъдещ.
Предвид това уточнение обезпечителната мярка
може да бъде наложена само до размера на претендираното вземане предмет на
предявения иск, но не относно бъдещи вземания представляващи сторени разноски,
дължими в зависимост от изхода на спора.
Искането за допускане на обезпечение върху претенция на ищеца за
присъждане на разноски е неоснователно и следва да бъде отхвърлено.
По
изложените съображения искането за допускане на обезпечение на предявения иск
чрез налагане на сочената от молителя обезпечителна мярка „запор“ на банкови
сметки в посочените банки и
самостоятелни местни клонове на чуждестранни банки на ответното дружество е
основателно и следва да бъде уважено,
като запор следва да бъде наложен до размера на исковата сума от *** лева.Искането за налагане на запор до размер на сторени
от ищеца към момента разноски по водене на делото - за
заплащане на д. т. и адвокатско
възнаграждение е неоснователно и слесдва да бъде отхвърлено.
Предвид
уважаването на гавното искане, съдът не дължи произнасяне п евентуално
заявените искания, а и в случая неясно защо
са формулирани такива, след като
те касаят вече заявено искане, т.е сочените банки са били посочени от
ищеца.
Воден
от горното, КнОС
О П Р
Е Д Е Л И:
ДОПУСКА ОБЕЗПЕЧЕНИЕ на предявения от „С.В. СЕД “ ЕООД
с ЕИК **********, със седалище и адрес на управление:
гр. Дупница, ул.„ Ботьо Петков“ № 7, община Дупница, област Кюстендил против
„ДОБЕР“ ЕООД с ЕИК **********, със седалище и адрес на управление гр. София,
п.к. 1606, район „Красно село“, бул. „Ами Буе “ № 18, вх.В, община Столична при уславията на евентуалност иск с правно основание чл.
55, ал.1, пр. 2 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата
от **** лева, представляваща подлежаща на връщане като получена
от ответника парична сума като част от продажната цена по сключен между
страните предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от
30.10.2020 г., с оглед на неосъществено
основание чрез НАЛАГАНЕ на обезпечителна мярка „ЗАПОР”
върху паричните средства по банковите сметки на „ДОБЕР“ ЕООД с ЕИК ***********, със седалище и
адрес на управление гр. София, п.к. 1606, район „Красно село“, бул. „Ами Буе “
№ 18, вх.В, община Столична открити в следните банки и самостоятелни местни
клонове на чуждестранни банки: 1. „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД; 2. Банка
„ДСК“ АД; 3. „УниКредит Булбанк“ АД; 4. „Юробанк България“ АД; 5. „Обединена
българска банка“ АД; 6.„Първа инвестиционна банка“ АД; 7.„Инвестбанк“ АД; 8.
„Централна кооперативна банка“ АД; 9. „Алианц Банк България“ АД; 10.
„Българо-американска кредитна банка“ АД; 11. „Ти Би Ай Банк“ ЕАД; 12.
„ПроКредит Банк“ (България) ЕАД; 13. „Интернешънъл Асет Банк“ АД; 14.
„Търговска Банка“ Д АД; 15 „Българска банка за развитие“ АД; 16. „Токуда Банк“
АД; 17. „Тексим Банк“ АД; 18. „Общинска банка“ АД; 19. „ИНГ Банк Н.В.“ - клон
София; 20. „Ситибанк Европа“ АД - клон България; 21. „БНП Париба С.А.“ - клон
София; 22. „БНП Париба Пърсънъл Файненс СА“ - клон България; 23. „Те-Дже ЗИРААТ
БАНКАСЪ“ - Клон София; 24. „Варенгопд Банк АГ“- клон София и 25.„Бигбанк
АС“-клон България до размер на сумата от ***
лева.
ОТХВЪРЛЯ
като неоснователно искането на „С.В. СЕД “ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Дупница, ул.„ Ботьо Петков“ № 7, община Дупница,
област Кюстендил за допускане на обезпечение на сторени до момента от ищеца
разноски по водене на делото в размер на ***
лева заплатена д.т. и *** лева заплатено
адвокатско възнаграждение, дължими от „ДОБЕР“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
п.к. 1606, район „Красно село“, бул. „Ами Буе “ № 18, вх.В, община
Столична чрез налагане на обезпечителна
мярка „запор“ върху върху паричните средства по банкови сметки на ответника,
открити в горепосочените банки и самостоятелни местни клонове на чуждестранни
банки да размер на сумите от *** лева и *** лева.
ДА СЕ ИЗДАДЕ НА МОЛИТЕЛЯ ОБЕЗПЕЧИТЕЛНА
ЗАПОВЕД.
Настоящото определение на КнОС може да се
обжалва с частна жалба в едноседмичен срок, който за молителя тече от връчване
на съобщението, а за ответника - от деня, в който му е връчено съобщение за
наложената обезпечителна мярка от съдебния изпълнител.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: