Р Е Ш Е Н И Е № 274
гр.Стара Загора, 06.07.2020 год.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Старозагорският
административен съд в публичното заседание на двадесет и девети юни
през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател:
БОЙКА ТАБАКОВА
при
секретаря Николина Николова
и
в присъствието на прокурора Петко Георгиев
като
разгледа докладваното от БОЙКА
ТАБАКОВА адм.дело № 139
по описа за 2020 год, за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е
с правно основание чл.203 и сл. от Административно процесуалния кодекс /АПК/,
във връзка с чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за
вреди /ЗОДОВ/.
Образувано е по
искова молба, подадена от искова молба, подадена от Р.Д.Т. от гр.Стара Загора
чрез адвокат В.К., против Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури
/ИАРА/ гр.Бургас за присъждане на обезщетение в размер на 300.00лв за причинени
имуществени вреди от отменено наказателно постановление /НП/ № 23-020/
28.03.2019г от Началник отдел „Рибарство и контрол-Южна България“ Пловдив към
Главна дирекция „Рибарство и контрол“ при ИАРА, ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда, до окончателното
изплащане. В исковата молба се твърди, че по жалба срещу НП е образувано административно-наказателно
дело № 1463/ 2019г по описа на Районен съд Стара Загора, с решение по което НП
е отменено като незаконосъобразно. Във връзка с обжалването ищецът упълномощил
адвокат като му заплатил възнаграждение в размер на 300лв. Твърди, че е налице
имуществена вреда за него като последица от незаконосъобразен акт – НП на ИАРА.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати
обезщетение за претендираните имуществени вреди в посочения размер от 300лв,
считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане и да
присъди направените в настоящото производство разноски.
Ответникът – ИАРА
гр.Бургас, редовно призован, не изпраща представител и не изразява становище по
иска.
Представителят
на Окръжна прокуратура гр. Стара Загора дава заключение, че предявеният иск е
основателен и доказан по размер, поради което предлага да бъде уважен изцяло.
От събраните по
делото доказателства съдът установи следната фактическа обстановка:
Срещу Р.Д.Т. от
гр.Стара Загора е издадено НП № 23-020/ 28.03.2019г от Началник отдел „Рибарство
и контрол-Южна България“ Пловдив към Главна дирекция „Рибарство и контрол“ при
ИАРА, с което на основание чл.85а от Закона за рибарството и аквакултурите е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500лв. Като
административно нарушение са възприети обстоятелствата, че на 04.12.2018г в
11.15ч при извършена проверка на магазин за жива риба, намиращ се до
птицекомбинат в землището на с.Маджерито общ.Стара Загора, по документи е
установено, че Р.Т. продава риба от вида бяла риба като при поискване на
документ за първа продажба или декларация за произход, или търговски платежен
документ, заявява, че няма такива.
По жалба на Р.Д.Т.
е образувано АНД № 1463/ 2019г по описа на Районен съд Стара Загора, приключило
с Решение № 733/ 30.12.2019г, с което НП № 23-020/
28.03.2019г на Началник отдел „Рибарство и контрол-Южна България“ Пловдив към
Главна дирекция „Рибарство и контрол“ при ИАРА е отменено като
незаконосъобразно поради допуснати съществени процесуални нарушения при
издаването му. Решението е влязло в законна сила на 29.01.2020г.
Към материалите по настоящото дело е приложено
АНД № 1463/ 2019г по описа на Районен съд Стара Загора. Видно от съдържащия се
в делото договор за правна защита и съдействие № 16264 от
17.05.2019 г и пълномощно от същата дата, Р.Д.Т. е възложил и упълномощил
адвокат В.К. от АК-Перник да изготви и подаде жалба срещу НП 23-020/ 28.03.2019г
на ИАРА и да представлява и защитава Т. пред съда при договорено адвокатско
възнаграждение в размер на 300лв, заплатено в брой.
Така установената фактическа обстановка
мотивира следните правни изводи:
Съгласно
разпоредбата на чл.1, ал.1 ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите,
причинени на граждани от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на
техни органи и длъжностни лица, при или по повод на изпълнение на
административна дейност.
Предявеният
иск за обезщетение за вреди е допустим като предявен от лице с правен интерес,
срещу надлежен ответник /чл.205 от АПК/ и след отмяната на акта, на чиято
незаконосъобразност се основава претенцията, по съответния ред /чл.204, ал.1 от АПК/. Независимо, че НП не е
административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, определящо
обстоятелство за правното основание на иска за обезщетение за вреди от
незаконосъобразните наказателни постановления като такъв по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е, че той е издаден от административен орган, представлява властнически
акт на органите на администрацията, макар че поражда наказателноправни
последици. Неговото издаване е резултат от изпълнение на нормативно възложени
задължения, от упражняване на административна правосубектност, което по своето
съдържание представлява изпълнение на административна дейност. Следователно и съгласно Тълкувателно постановление № 1/2015 г. по
т.д. № 2/2014 г. Общото събрание на колегиите на ВАС и на гражданска колегия на
ВКС, за вреди от отмененото НП може да бъде търсено обезщетение по реда на ЗОДОВ при наличие на останалите
предпоставки за това.
Разгледан
по същество, главният иск за присъждане на
обезщетение е основателен и доказан.
Съгласно
разпоредбата на чл.1, ал.1 ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите,
причинени на граждани от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на
техни органи и длъжностни лица, при или по повод на изпълнение на административна дейност. Във фактическия състав на
отговорността на държавата за дейността на администрацията, се включват
следните елементи: незаконосъобразен
акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата
или общината при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени
по съответния ред; вреда от такъв
административен акт и причинна
връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или
бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и да е от
елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността
на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
В конкретния случай отговорността на
ответника ИАРА гр.Бургас, респективно увреждането на ищеца, се основава на
незаконосъобразно НП № 23-020/ 28.03.2019г от Началник група в сектор „Пътна
полиция“ към ОД на МВР Стара Загора, отменено по надлежния ред с влязло в сила
съдебно решение. При прилагане на разрешението, дадено с Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015г. по тълк. дело № 2/
2014г. на Общото събрание на съдиите от Гражданска колегия на ВКС и Първа и
Втора колегия на ВАС, следва да се приеме, че
административнонаказателното производство по налагане на административни
наказания, представлява осъществяване на административна дейност от
административни органи при упражняване на нормативно регламентирани
административнонаказващи функции и правомощия. Налагането на административни
наказания от органите на администрацията за извършени административни
нарушения, е санкционираща управленска дейност, израз на държавната наказателна
репресия. По своята правна същност тази дейност се определя като форма на
административна (изпълнителна) дейност, както въз основа на властническия метод
на правно регулиране, прилаган от административнонаказващите органи, така и с
оглед административната правосубектност на тези органи. Независимо, че
дейността по административно наказване по естеството си е правораздавателна
дейност на администрацията и че НП, като резултат от упражнена дейност по
административно наказване представлява
правораздавателен акт с наказателноправни последици, който не носи
белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 от АПК,
като властнически акт издаден от административен орган /орган на
администрацията/, по административен ред и при изпълнение на административна
/изпълнителна/ дейност, НП следва да се квалифицира като акт на орган или длъжностно
лице на държавата при или по повод изпълнение на административна дейност по
смисъла на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
Към момента
на приключване на съдебното дирене по АНД № 1463/ 2019г на Районен съд Стара
Загора на 29.10.2019г законодателят не предвижда ред за присъждане на разноски
в производствата по ЗАНН, както пред районния, така и пред административния
съд, което е направено едва с новата ал.4 на чл.63 от ЗАНН /ДВ, бр. 94 от 29.11.2019г/.
Това обаче не е основание за изключване на приложението на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
Липсващата процесуална възможност да се упражни претенцията за разноски в
административнонаказателния процес налага извод, че разходваните средства в
хода му, когато той е приключил с отмяна на атакувания санкционен акт, се
явяват за лицето, подложено на неоправдана административно-наказателна
репресия, имуществена вреда, за която държавата дължи обезщетение на основание
чл. 4 от ЗОДОВ.
Като
съобрази гореизложеното съдът приема, че са налице първите две предпоставки за
ангажиране отговорността на ИАРА по предявения иск с правно основание чл.1,
ал.1 от ЗОДОВ – издаден незаконосъобразен акт от длъжностно лице на ИАРА при
изпълнение на административна дейност. На следващо място безспорно се установи
по делото, че за обжалването на посоченото НП ищецът е ангажирал адвокат, като
е договорено и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 300лв за всяка
от двете инстанции. Направените от Р.Д.Т. разноски, съставляващи заплатен
адвокатски хонорар, несъмнено представляват имуществени вреди по смисъла на
закона и подлежат на репариране.
Налице е и пряка причинно-следствена
връзка между направения от ищеца разход за адвокатско възнаграждение и
отмененото НП, тъй като адвокатската защита е ангажирана именно и единствено
във връзка със съдебното производство по обжалване на НП № 23-020/ 28.03.2019г
от Началник отдел „Рибарство и контрол-Южна България“ Пловдив към Главна дирекция
„Рибарство и контрол“ при ИАРА. Този извод следва от отбелязването в договора за правна защита и съдействие №
16264 от 17.05.2019 г, който е приложен в оригинал към образуваното АНД № 1463/
2019г на Районен съд Стара Загора и не оставя съмнение, че е изготвен за
конкретното съдебно производство. Обстоятелството, че ангажирането на правна помощ
и адвокатска защита в производството по ЗАНН не е задължително, не може да
обуслови извод, че направените разходи за заплащане на адвокатско възнаграждение
за процесуалното представителство и защита в производството по АНД № 1463/ 2019г
на Районен съд Стара Загора, не е пряка и непосредствена последица от
незаконосъобразно издаденото и впоследствие отменено НП. Сключването на договор
с адвокат е една закономерна последица от издаването на НП, тъй като е логично
и разумно санкционираното лице да се погрижи за защита на интересите си и
негово право е да използва адвокатско съдействие за успешна защита на правата,
които претендира в съдебния спор. Упражняването на това право не може да се
квалифицира като съпричиняване по смисъла на чл.5 от ЗОДОВ. Макар да липсва
нормативно установено задължение за процесуално представителство по реда на
ЗАНН, адвокатската защита при атакуване законосъобразността на наказателно
постановление се явява нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния
изход от спора. В тази връзка твърдените от ищеца имуществени вреди в размер на
300лв се явяват пряка и непосредствена последица от незаконосъобразно
издаденото НП № 23-020/ 28.03.2019г от Началник отдел „Рибарство и контрол-Южна
България“ Пловдив към Главна дирекция „Рибарство и контрол“ при ИАРА.
Приложеният договор за правна защита и съдействие има характер на разписка,
поради което удостоверява по надлежния ред извършеното плащане до приключване
на съдебното производство /в този смисъл е и Тълкувателно решение № 6/ 06.11.2013г.
по тълк.дело № 6/2012г, ОСГТК на ВКС/.
От приложеното АНД № 1463/ 2019г на Районен
съд Стара Загора се установява, че адвокат В.К. е участвала в насрочените
открити съдебни заседания по делото. Ето защо съдът приема за доказано по
делото, че ищецът е претърпял имуществени вреди, изразяващи се в направени от
него разноски за заплатено адвокатско възнаграждение във връзка с воденото
съдебно производство по обжалване на НП № 23-020/ 28.03.2019г от Началник отдел
„Рибарство и контрол-Южна България“ Пловдив към Главна дирекция „Рибарство и контрол“
при ИАРА, отменено като незаконосъобразно с влязъл в сила съдебен акт. Като съобрази
изложеното съдът намира, че ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца като обезщетение за причинени имуществени
вреди сумата 300лв.
Върху
определената като обезщетение сума ответникът дължи законна лихва до
окончателното й изплащане както е поискана - от завеждане на исковата молба на 26.02.2020г.
При прилагането
на правилото на чл.10, ал.3 от ЗОДОВ и с оглед изхода на делото следва да бъде
уважено искането Р.Д.Т. за присъждане на направените по настоящото дело
разноски, като ИАРА гр.Бургас бъде осъдена да му заплати сумата 310 лв., от които 10 лв.
платена държавна такса и 300лв за адвокатско възнаграждение, договорено
и заплатено съгласно представения по делото договор за правна защита и
съдействие № 20153 от 17.02.2020г /л.5/.
Водим от горните мотиви и на основание
чл.204, ал.1 от АПК във връзка с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, Старозагорският
административен съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Изпълнителна
агенция по рибарство и аквакултури гр.Бургас, бул.“Княз Александър
Стамболийски“ № 1 ДА
ЗАПЛАТИ на
Р.Д.Т. ЕГН ********** от гр.Стара Загора СУМАТА 300 /триста/лв, представляваща
обезщетение за причинени имуществени вреди от отменено като незаконосъобразно
наказателно постановление № 23-020/ 28.03.2019г на Началник група отдел „Рибарство
и контрол-Южна България“ Пловдив към Главна дирекция „Рибарство и контрол“ при ИАРА,
изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение по АНД № 1463/ 2019г. по
описа на Районен съд Стара Загора, ведно със законната лихва, считано от 26.02.2020г
до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА Изпълнителна
агенция по рибарство и аквакултури гр.Бургас, бул.“Княз Александър Стамболийски“
№ 1 ДА ЗАПЛАТИ на Р.Д.Т.
ЕГН ********** от гр.Стара Загора СУМАТА 310 /триста и десет/лв, представляваща
направени разноски по настоящото дело.
Решението
подлежи на обжалване в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните пред
ВАС на РБ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: