Р
Е Ш Е Н И Е
№………………./…………………….
година,
гр.
Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
в открито съдебно заседание, проведено на 02.06. 2020 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА МАКАРИЕВА
СВЕТЛАНА
ЦАНКОВА
при участието на секретаря Доника Христова
разгледа докладваното от съдия
Светлана Цанкова
въззивно гражданско дело № 414 по
описа за 2020 год. и
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.258 от ГПК.
Производството
е образувано по въззивна жалба депозирана от „Енерго-Про
продажби” АД, ЕИК ********* Против решение № 5767/16.12.2019 г.,
постановено по гр. д. № 11478
по описа за 2019 година по описа на ВРС,с което се ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ищецът М.П.Д., ЕГН **********,
НЕ ДЪЛЖИ на ответника „Енерго-Про продажби” АД, ЕИК *********, СУМАТА
ОТ 4990 лева, представляваща начислена в резултат на извършена
корекция на сметката на потребителя стойност на електроенергия за периода от
02.06.2017 г. до 01.06.2018 г. за обект, находящ се в гр. В., ул.
„Е.Г.“ № **, гараж № *, клиентски № **********, абонатен № **********, за която
сума е издадена фактура № **********/11.06.2019 г., на основание чл. 124, ал. 1 ГПК. И се ОСЪЖДА „Енерго-Про
продажби” АД, ЕИК *********, ДА ЗАПЛАТИ на М.П.Д., ЕГН **********, СУМАТА
ОТ 759.60 лв. , представляваща разноски в първоинстанционното
производство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА М.П.Д., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на „Енерго-Про
продажби” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул.
„Владислав Варненчик” № 258, Варна Тауърс, СУМАТА ОТ 209.98 лева
/двеста и девет лева и деветдесет и осем стотинки/, представляваща разноски
в първоинстанционното производство, на основание чл. 78, ал. 4 ГПК.
Твърди се, че постановеното решение е
незаконосъобразно и се моли неговата отмяна, с искане да се постанови друго, с
което предявения иск бъде отхвърлен.
Въззиваемата страна е депозирала
писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на депозираната
жалба.
Съдът, след преценка на събраните
доказателства, касаещи предмета на спора, по вътрешно убеждение и въз основа на
закона, предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259,
ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице, съдържа необходимите реквизити, не страда
от пороци, поради което съдът я намира за допустима.
Съдът, като прецени събраните
по делото доказателства и взе предвид становищата и доводите на страните,
изцяло възприема установената от ВРС фактическа обстановка, както и правните
изводи на съда изложени в мотивите на обжалваното решение, които изцяло
възприема и препраща към тях на основание чл.272 от ГПК .
В отговор на въззивната жалба и за
пълнота на изложението, следва да се вземе предвид следното:
Предявен
е иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
Ищецът
М.П.Д. твърди, че е абонат на ответното дружество в обект с абонатен №
**********, клиентски № **********. При проверка е установил, че му е начислена
процесната сума в размер на 6435.20 лева, дължимостта на която оспорва. Оспорва
наличието на основание за извършване на едностранна корекция на сметката за
потребена ел. енергия, като навежда доводи, че към датата на извършване на
проверката на средството за техническо измерване ПИКЕЕ са отменени, с
изключение на чл. 48 – 51. Поради изложеното счита, че липсва ред за извършване
на проверка за метрологична годност и техническата изправност на СТИ. Поддържа,
че към датата на проверката не е имало действащи общи условия на ответното
дружество, съответстващи на изискването на 98а, ал. 2, т. 6 и чл. 104, ал. 2,
т. 5 ЗЕ. Навежда доводи, че по отношение на процесния електромер не е
извършвана периодична проверка за метрологична годност. Развива съображения за
нищожност на клаузите в общите условия на „Енерго – Про Мрежи“ АД, предвиждащи
възможност за извършване на едностранна корекция на сметката на абоната.
Отправя
искане до съда да приеме за установено в отношенията между страните, че ищецът
не дължи на ответника сумата от 6435.20 лева, представляваща начислена в
резултат на извършена корекция на сметката на потребителя стойност на
електроенергия за периода от 02.06.2017 г. до 01.06.2018 г. за обект, находящ
се в гр. Варна, ул. „Е.Г.“ № 34, гараж № 7, клиентски № **********, абонатен №
**********, за която сума е издадена фактура № **********/11.06.2019 г.
Претендира
присъждане на извършените по делото разноски.
В
срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника
„Енерго – Про Продажби” АД. Ответникът оспорва предявения иск като
неоснователен. Поддържа, че е налице основание за възникване на вземането на
ответното дружество за потребена електроенергия. Посочва, че между страните е
налице облигационно правоотношение по договор за доставка на електрическа
енергия, като ответното дружество изпълнява задълженията си добросъвестно и
точно. В резултат на извършена на 01.06.2018 г. техническа проверка в обекта на
ищеца е установено, че в регистър 1.8.3. и 1.8.4. на електромера има показания
за потребена електроенергия, която не е визуализирана на дисплея, не е отчетена
и заплатена от абоната. Съгласно констативен протокол от извършена експертиза в
БИМ, ГД „Мерки и измервателни уреди“, РО-Русе, е осъществена намеса в софтуера
на електромера. На тази основа „Електроразпределение Север“ АД е съставило
становище за начисляване на електрическа енергия, което отразява точното
количество неотчетена електрическа енергия след прочитане на регистър 1.8.3. и
1.8.4. Ответното дружество заявява, че процесната сума се дължи на основание чл.
50 ПИКЕЕ, като с процесната фактура е определена цената на реално консумираната
електрическа енергия, натрупана в скрития регистър.
Моли
предявеният иск да бъде отхвърлен и претендира сторените по делото разноски.
Производството
пред ВРС е прекратено над сумата от 4 990 лв. с влязло в сила определение
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от
фактическа страна:
-ищецът
е потребител на елл енергия за обект в гр. В., ул. „Е.Г.“ № **, гараж № *,
клиентски № **********, абонатен № **********
-
процесната сума е начислена като корекция на сметката на ищеца.
-
от протокол № 1104505/01.06.2018 г. се установява, че при проверката са установени
следните показания на средството за техническо измерване: 1.8.1 – 001709; 1.8.2
– 010484, 1.8.3 – 019221 и 1.8.4 – 015905.
-
от Констативен протокол от метрологична експертиза на средство за измерване №
994/31.05.2019 г. на Българския институт по метрология, се установява, че
електромерът е предаден за експертиза като е отразено, че при софтуерно четене
е установена външна намеса в тарифната схема на електромера, като е налице
преминала енергия на тарифа 3 – 019221.2 kWh и тарифа 4 – 015905.0 kWh,
която не е визуализирана на дисплея. Констатирано е, че електромерът не
съответства на техническите характеристики.
-
издадена Фактура **********/11.06.2019 г. за сумата 6435.20 лева,която не е
изплатена от ищеца.
По
делото е назначена съдебно-техническа експертиза, от която се установява, че
процесният електромер е преминал метрологична проверка през 2014 г., като
метрологичната му годност е шест години, т.е. изтича през 2020 г. Вещото лице
посочва, че при нормална схема на присъединяване на абонат към електроразпределителната
мрежа цялото количество потребена ел. енергия преминава през измервателната
схема на средството за техническо измерване, като в случая няма данни за намеса
в схемата. Достига до извода, че цялото количество електроенергия, отчетено в
тарифа ТЗ и Т4 в размер на 35126 kWh, е преминало през СТИ. Вещото лице
пояснява, че е вероятно посоченото потребление да е за период по-продължителен
от една година. Въз основа на извършеното изследване вещото лице изразява
становище, че стойността на количеството ел. енергия по процесната фактура е
изчислено математически точно и в съответствие със заложените цени от КЕВР.
Въз
основа на така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните
правни изводи:
По
силата на Решение № 1500 от 6.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2385/2016 г.,
ПИКЕЕ са отменени, с изключение на чл. 48, 49, 50 и 51 от този акт. Тъй като
процесната проверка е извършена след отмяната /на 01.06.2018 г./, разпоредбите
на чл. 1 – 47 и чл. 52 – 56 от ПИКЕЕ са неприложими в настоящия случай.
Действително
чл. 50 от ПИКЕЕ предвижда основание за извършване на едностранна корекция на
количеството потребена електрическа енергия и същата е действала към момента на
извършване на проверката в процесния обект. След отмяната на чл. 40-47 ПИКЕЕ
обаче липсва ред за извършване на проверка на метрологичната и техническа
изправност на СТИ, респ. за установяване на случаите на неизмерена, неправилно
и/или неточно измерена електрическа енергия. Следователно и правото на ответника да преизчислява сметка на
потребителя въз основа на констатациите от извършената на 01.06.2018 г.
проверка следва да се отрече изцяло.
От
друга страна, по делото не се установява и отклоненията в показателите на
доставената електрическа енергия да се дължат на неправомерно действие от
страна на потребителя. В последния случай корекция би била допустима, в случай
че доставчикът установи периода на грешното измерване или неизмерване, както и
размерът на реално доставената електрическа енергия за този период,в какъвто
смисъл е пистоянната практика на ВКС
В
процесния случай не би могъл да се установи и точният период, в който е
натрупано количеството електрическа енергия, отчетено по тарифа 1.8.3 и тарифа
1.8.4. По делото не се установява по категоричен начин, че показанието по
посочените тарифи е било нулево към момента на монтиране на СТИ, доколкото в
протокола за монтаж са отразени единствено показанията по нощна и дневна
тарифа.
Поради
така изложените съображения предявеният отрицателен установителен иск се явява
основателен и следва да бъде уважен,а решението на ВРС- потвърдено в обжалвана
част.
При този изход на делото
на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени сторените по делото разноски в
размер на 580 лева.
Воден
от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение
№ 5767/16.12.2019 г., постановено по гр. д. № 11478 по описа за 2019 година по описа на ВРС
ОСЪЖДА „Енерго-Про продажби” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, Варна Тауърс, ДА
ЗАПЛАТИ на М.П.Д., ЕГН **********,***, СУМАТА ОТ 580 лева представляваща разноски във
въззивната инстанция, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и
не
подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд,в едномесечен срок от
съобщаването му на страните
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :