Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 263
гр. Ботевград, 29.10.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН
СЪД - БОТЕВГРАД, ГО, IV-ти състав, в
публично заседание на единадесети септември през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: К. НЕНОВА
при
участието на секретаря м.Й., като разгледа докладваното от съдия Ненова гр.
дело № 746 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
С исковата молба от „А.С.В.“ ЕАД срещу С.Б.С. са
предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422,
ал. 1 във вр. с чл. 415 ГПК за следните суми: 1.) 102,86 лв. – главница по
Договор за кредит „Бяла карта“ № ******от **.10.2014 г.; 2.) 111,05 лв. –
договорна лихва за периода от 06.08.2015 г. до 06.02.2018 г.; 3.) 286,09 лв. –
неустойка за периода от 06.11.2015 г. до 06.02.2018 г.; 4.) 120 лв. – такса
разходи за дейност на служител; 5.) 14,15 лв. – обезщетение за забава
(мораторна лихва) за периода от 01.05.2018 г. до 01.02.2019 г. (датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК), ведно със законната лихва, считано от
01.02.2019 г. до окончателното изплащане на задължението. По същество искането
към съда е да признае за установено по отношение на ответника, че същият дължи
на ищеца горните суми, предмет на Заповед № 758/04.02.2019 г. за изпълнение на
парично задължение по ч. гр. д. № 209/2019 г. по описа на РС – Ботевград.
Ищецът твърди, че по силата на договор за цесия е
закупил процесните вземания срещу длъжника с всички привилегии, обезпечения и
принадлежности. Длъжникът бил уведомен надлежно за цедирането на вземанията. На
**.10.2014 г. ответникът сключил Договор за кредит „Бяла карта“ с № ******с „А.Ф.“
ООД и приел Общите условия към договора. Предоставен бил револвиращ кредит в
максимален размер от 100 лв. Срокът за погасяване ма кредита бил 2 години.
Фиксираният годишен лихвен процент бил 43,2 %, а дневният лихвен процент – 0,12
%. Кредитополучателят надвишил кредитния лимит, като изтеглил общо сумата от
220 лв. Поради забавени плащания му била начислена лихва в размер на 142,16 лв.
за периода от 30.10.2014 г. до 06.02.2018 г. Начислена била и неустойка в
размер на 383,24 лв. за периода от 06.12.2014 г. до 06.02.2018 г. Твърди се автоматично
настъпила на 06.04.2018 г. предсрочна изискуемост на кредита.
Ответникът е получил препис от исковата молба, като в
законоустановения срок по чл. 131 от ГПК не е депозирал отговор.
В откритото съдебно заседание ищецът не се
представлява, но в предварително депозирана писмена молба заявява, че поддържа исковете
и моли за постановяване на неприсъствено решение.
Ответникът, редовно призован, не се явява и не се
представлява.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди
събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
следното от фактическа страна и правна страна:
Разпоредбата на чл. 238, ал. 1 от ГПК формулира
кумулативно изискуемите предпоставки за постановяване на неприсъствено решение
срещу ответника, а именно: 1.) същият да не е представил отговор на исковата
молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК; 2.) да не се е явил в първото заседание по
делото, без да направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие и 3.) изрично искане от страна на ищеца за
постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. Нормата на чл. 239, ал.
1 от ГПК поставя още две допълнителни изисквания – 1.) на ответника да са
указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от
неявяването му в съдебно заседание и 2.) искът да е вероятно
основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и
представените доказателства или вероятно неоснователен с оглед на направените
възражения и подкрепящите ги доказателства.
В конкретния случай всички законови
предпоставки за постановяване на неприсъствено решение са налице.
Ответникът С.Б.С. е получил на 21.06.2019 г.
препис от Разпореждане № 3269/13.06.2019 г. по гр. д. № 746/2019 г. по описа на
Районен съд – Ботевград, в което разпореждане изрично му се указва, че при
непредставяне на отговор по исковата молба в срок и неявяване в първото по
делото заседание, без ответникът да е направил искане за разглеждането на
делото в негово отсъствие, на основание чл. 238 от ГПК може да бъде поискано
постановяване на неприсъствено решение. Въпреки това ответникът не е депозирал
отговор по исковата молба.
На ответника надлежно е връчено и Определение № 4300/12.08.2019 г., с което
съдът е съобщил проекто – доклада си и е насрочил делото за разглеждане в
открито съдебно заседание. Ответникът не се е явил в първото открито съдебно
заседание, не е изпратил свой упълномощен представител, нито е депозирал искане
за разглеждане на делото в негово отсъствие.
Налице е и следващата процесуалната
предпоставка за произнасяне на неприсъствено решение срещу ответника, а именно
ищецът своевременно е направил искане за постановяването на решение по реда на
чл. 239 във вр. с чл. 238 от ГПК.
Отделно от това искът е вероятно
основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и
представените доказателства, а именно заверени
преписи на: Договор за кредит „Бяла карта“ от **.10.2014 г.; Приложение № 1 към
същия; Анекс от 21.02.2015 г. към Договор за кредит „Бяла карта“ № ******от **.10.2014
г.; Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 07.11.2014 г.;
Потвърждение за сключена цесия; Приложение № 1/11.07.2018 г. към договор за
продажба и прехвърляне на вземания от 07.11.2014 г.; Пълномощно от 24.08.2015
г. от законния представител на „А.Ф.“ ООД в полза на „А.С.В.“ ЕАД; Уведомително
писмо за извършена цесия изх. № УПЦ-П-АФ/******от 16.07.2018 г.; Уведомително
писмо за извършена цесия изх. № УПЦ-П-АФ/******от 15.04.2019 г.; Известие за
доставяне (л. 23 от делото); Обратна разписка към товарителница № 68321668.
С оглед гореизложеното, предвид наличието на
визираните от законодателя предпоставки и съгл. чл. 239, ал. 2 от ГПК, са
налице основанията за уважаване на предявените искове чрез постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника, като последното не е необходимо да се
мотивира по същество.
По
разноските
С оглед изхода на делото, на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцовата
страна направените от нея съдебни разноски в исковото производство – общо 575,00
лв. (петстотин седемдесет и пет лева), от които 2** лв. – държавна такса и 350
лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът следва да бъде осъден и да
заплати на ищцовата страна направените от нея съдебни разноски в заповедното
производство – общо 75,00 лв. (седемдесет и пет лева), от които ** лв. –
държавна такса и 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
С оглед изложените съображения и на
основание чл. 239 във връзка с чл. 238 от ГПК, Ботевградският районен съд
Р Е Ш И
:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по искове с правно основание чл. 422, ал. 1 във вр. с чл.
415 ГПК, че С.Б.С. ЕГН: ********** ***, дължи на „А.С.В.“ ЕАД с ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р П.Д.“ № **, офис –
сграда Л., ет. *, офис *, следните суми: 1.) 102,86 лв. (сто и два лева и осемдесет и шест стотинки),
представляваща главница по Договор за кредит „Бяла карта“ № ******от **.10.2014
г.; 2.) 111,05 лв. ( сто и единадесет
лева и пет стотинки), представлявща договорна лихва за периода от
06.08.2015 г. до 06.02.2018 г.; 3.) 286,09
лв. (двеста осемдесет и шест лева и девет стотинки), представлявща
неустойка за периода от 06.11.2015 г. до 06.02.2018 г.; 4.) 120 лв. (сто и двадесет лева),
представляваща такса разходи за дейност на служител; 5.) 14,15 лв. (четиринадесет лева и петнадесет стотинки), представляваща
обезщетение за забава (мораторна лихва) за периода от 01.05.2018 г. до
01.02.2019 г. (датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК), ведно със
законната лихва, считано от 01.02.2019 г. до окончателното изплащане на
задължението, за които суми е издадена Заповед № 758/04.02.2019 г. за
изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 209/2019 г. по описа на РС –
Ботевград.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК С.Б.С. ЕГН: ********** ***, да заплати на „А.С.В.“ ЕАД
с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р П.Д.“
№ **, офис – сграда Л., ет. *, офис * сумата от общо 575,00 лв. (петстотин седемдесет и пет
лева), представляваща разноски в исковото производство, от които 2** лв. –
държавна такса и 350 лв. – юрисконсултско възнаграждение, както и сумата от
общо 75,00 лв. (седемдесет и пет лева),
представляваща разноски в заповедното производство, от които ** лв. – държавна
такса и 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване съгласно
чл. 239, ал. 4 от ГПК.
Решението подлежи на отмяна по реда на чл.
240 от ГПК, която може да бъде поискана пред Софийски окръжен съд в едномесечен
срок от връчването.
Препис от решението да се връчи на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: