ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 12895
гр. София, 18.03.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело №
20231110133734 по описа за 2023 година
намери следното:
Производството е по искова молба от „***“ ЕАД с ЕИК ***** против Б. Д. М., ЕГН:
**********.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата, чрез назначения й особен представител –
адв. М., е подала отговор на исковата молба, с който оспорва по допустимост и
основателност исковите претенции.
Предявените искове са допустими и следва да бъдат разгледани в настоящото
производство. Съдът не споделя доводите на ответницата за наличие на нередовности в
исковата молба.
Неоснователно е възражението на ответницата за местна неподсъдност на делото на
Софийски районен съд с оглед, че исковата молба е адресирана срещу ответник с адрес в с.
*****. Претендираните от ищеца вземания се твърди да са породени от правоотношение, по
което ответницата притежава качеството на потребител по смисъла на § 1, т. 13 от ДР на
ЗЗП, като липсват твърдения при пораждане на правоотношението същата да е действала
във връзка с нейната търговска или професионална дейност. Съгласно чл. 113 ГПК, исковете
на и срещу потребители се предявяват пред съда, в чийто район се намира настоящият адрес
на потребителя, а при липса на настоящ адрес – по постоянния. Съгласно изричната
разпоредба на чл. 119, ал. 3 ГПК, възражение за неподсъдност на делото по чл. 113 ГПК
може да се прави от ответника най-късно в срока за отговор на исковата молба и да се
повдига служебно от съда до приключване на първото по делото заседание. В случая от
извършената от съда служебна справка по реда на Наредба № 14/18.11.2009 г. се установява,
че регистрираният постоянен и настоящ адрес на ответницата е в гр. *******, като
посоченото населено място е в съдебния район на Софийски районен съд, поради което
същият е компетентен да разгледа предявените искове.
Неоснователно е и възражението на ответницата за недопустимост на предявените
искове, поради липса на процесуална легитимация на същата. Съгласно чл. 6, ал. 2 ГПК
предметът на делото и обемът на дължимата защита и съдействие се определят от страните.
В настоящата хипотеза с исковата молба като предмет на предявените искове е въведен
въпросът за установяване по отношение на ответницата съществуването на вземания, за
които се твърди да произтичат от договорни отношения между ищеца и ответницата. От това
следва, че производството е допустимо, доколкото за съществуването му е необходимо
1
страните да притежават надлежна процесуална легитимация, за която съдът следи служебно.
Въпросът за материалноправната легитимация на ответницата е такъв по съществото на
спора и следва да бъде преценен с крайния акт в производството. Ето защо съдът намира, че
са налице предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно
заседание.
Съдът като провери редовността и допустимостта на предявените искове, съобрази
направените искания и на основание чл. 140 ГПК във вр. с чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражението на ответницата за местна неподсъдност на
спора на СРС.
КОНСТИТУИРА на основание чл. 219, ал. 1 ГПК на страната на ищеца трето лице-
помагач – „*****“ ЕООД с посочен в исковата молба адрес на управление.
ПРИЕМА представените към исковата молба писмени доказателства.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК третото лице помагач „*****“ ЕООД в срок
до съдебното заседание да представи намиращите се у него документи, свързани с отчитане
на ползваната топлинна енергия и посочени в исковата молба.
ОТЛАГА произнасянето по исканията на ищеца за допускане на СТЕ и ССчЕ за
първото открито съдебно заседание по делото след изслушване становището на ответницата
дали оспорва обстоятелствата, за установяването на които е направено всяко
доказателствено искане и след постъпване изисканите от третото лице помагач документи.
ПРИЛАГА ЗА ПОСЛУЖВАНЕ ч. гр. д. № 28260/2022 г. на СРС, 118 състав.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 192, ал. 1 ГПК Столична община, район „Подуяне“,
Дирекция „Общински приходи“ в едноседмичен срок от съобщението да представи
данъчна декларация на недвижим имот, представляващ апартамент № 5, находящ се в
гр*****. Препис от молбата по чл. 192, ал. 1 ГПК да се връчи на третото неучастващо лице
ведно.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 29.04.2025 г. – 09,30 часа, за когато да се
призоват страните.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД както следва:
Производството е образувано по искова молба от „*****“ ЕАД, ЕИК ****,
представляван от А. С. А., с адрес гр. **** срещу Б. Д. М., ЕГН: **********, с която са
предявени по реда на чл. 422 ГПК обективно кумулативно съединени установителни искове
с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за установяване по
отношение на ответницата съществуването на следните вземания: сумата от 1200,33 лв.,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабдения
имот, находящ се на адрес: гр. ******, аб. № **** за периода от 01.10.2018 г. до 30.04.2021 г.,
ведно със законна лихва от 30.05.2022 г. до изплащане на вземането; сумата от 197,98 лв.,
представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2019 г. до 13.05.2022 г., сумата от 25,13
лв. представляваща главница за услугата дялово разпределение за периода от 01.04.2019 г.
до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва от 30.05.2022 г. до изплащане на вземането, както и
сумата от 4,93 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 31.05.2019 г. до
13.05.2022 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
реда на чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 28260/2022 г. по описа на СРС, 118 състав.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответницата въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им
2
приемане. Претендира ответницата да е клиент на топлинна енергия на основание чл. 153,
ал. 1 ЗЕ. Посочва, че на основание чл. 139 ЗЕ разпределението на топлинна енергия между
потребители в сграда - етажна собственост се извършва по системата за дялово
разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а
ЗЕ. Твърди, че в рамките на процесния период дяловото разпределение за сградата, в която
се намира топлоснабденият имот, се е извършвало от „**** ЕООД. Поддържа, че съгласно
общите условия за ответницата е налице задължение за заплащане на ищеца на стойността
на услугата дялово разпределение, дължимата цена за която не е била заплатена. Предвид
липсата на изпълнение на падежа на задължението за заплащане на главницата за доставена
топлинна енергия за битови нужди, както и на главницата, представляваща стойност на
извършена услуга дялово разпределение, претендира заплащане на обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху двете главници. Моли за уважаване на предявените искове.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата, чрез назначения й особен представител –
адв. М., е подала отговор на исковата молба, с който оспорва по допустимост и
основателност исковите претенции. Оспорва количеството на реално потребена топлинна
енергия. Оспорва наличието на облигационна връзка с ищеца за доставка на топлинна
енергия по аргумент, че по делото не е представен договор за снабдяване с топлинна
енергия, сключен с ответницата за процесния имот и период. Оспорва и претенциите за
лихви, доколкото не били доказани размерът и изискуемостта им. Релевира възражение за
изтекла погасителна давност на претенциите по чл. 111, б. в“ ЗЗД. Моли за отхвърляне на
предявените искове.
Съгласно чл. 154, чл. 1 ГПК всяка от страните следва да установи фактите, на които
основава исканията си.
По иска по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ в доказателствена тежест на ищеца е
да установи, че по силата на облигационно отношение с ответницата, съществувало към
процесния период, е престирал /доставил е топлинна енергия за отопление и/или подгряване
на вода/ и за ответницата е възникнало задължение за плащане на уговорената цена ведно
със стойността на услугата дялово разпределение в претендираните размери.
Във връзка с направеното възражение за погасяване на задълженията по давност, в
тежест на ищеца е да установи наличието на обстоятелства, водещи до спиране или
прекъсване на давността, за което МУ УКАЗВА, ЧЕ НЕ сочи доказателства.
В тежест на ответницата и при установяване на горните обстоятелства от ищеца, е да
докаже, че е заплатила на ищеца претендираните суми, както и направените с отговора на
исковата молба възражения.
По иска по чл. 86 ЗЗД в доказателствена тежест на ищеца е да установи изпадането на
ответницата в забава съгласно Общите условия.
В доказателствена тежест на ответницата е да установи изпълнение на задълженията
си в срок.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 7, ал. 3 ГПК, съдът служебно следи за
наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, като им осигурява
възможност да изразят становище по тези въпроси.
ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или
извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
Съдът уведомява страните, че за намиране на решение на спора си могат да използват
и процедура по медиация. Така те спестяват време, усилия и средства – отпада нуждата от
събиране на доказателства, а при постигане на спогодба, ищецът може да поиска да му бъде
възстановена половината от внесената държавна такса – чл. 78, ал. 9 ГПК.
РАЗЯСНЯВА на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата държавна
3
такса е в половин размер и спорът ще се уреди в по-кратки срокове.
УКАЗВА на страните, че за постигане на съдебна спогодба следва да се явят лично в
съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име
да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.
УКАЗВА на страните, че най-късно в първото по делото заседание следва да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като ги ПРЕДУПРЕЖДАВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като ги ПРЕДУПРЕЖДАВА, че при неизпълнение на това
задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно
връчени.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 127, ал. 1, т. 2 и чл. 131, ал. 2, т.2 ГПК
следва да посочат електронен адрес за връчване при условията на чл. 38 и 38а и заявление
дали желаят връчване на посочения електронен адрес, както и техен, или на техния
представител/пълномощник телефонен номер.
Определението в частта по подсъдността подлежи на обжалване в едноседмичен срок,
а в останалата част не подлежи на обжалване.
Препис от определението да се връчи на страните, на ищеца – и препис от отговора на
исковата молба, а на третото лице – помагач – и препис от исковата молба, ведно с
приложените към нея доказателства и уточнителната молба от 16.10.2023 г., както и препис
от отговора на исковата молба.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4