Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260085 06.04.2021 год. гр.Добрич
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Добричкият окръжен съд гражданско отделение
На седемнадесети февруари
2021 год.
В открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДИАНА ДЯКОВА
ЧЛЕНОВЕ:ДЕСИСЛАВА НИКОЛОВА
ЖЕЧКА
МАРГЕНОВА
Секретар:Румяна Радева
като разгледа докладваното от
председателя
въззивно гражданско дело №
983 по описа за 2020 год.
за да се произнесе съобрази
следното:
Производството
по делото е за въззивното обжалване на решение №260019/14.08.2020 год. по
гр.д.№ 2853/2018 год. на Районен съд Д.,с
което е осъден ЧСИ
С.С.с рег. №***на КЧСИ, район на действие - ОС - Д., град Д., пл. ”С.” *, ет. *
да заплати на И.С.В. с ЕГН ********** *** сумата от 111.97 лева, представляваща
обезщетение за причинени на ищцата като взискател по изп. дело 20137390400185
имуществени вреди, следствие неправомерното бездействие на ответника,
изразяващо се в неразпределяне и неизплащане своевременно на постъпилата на
05.02.2014 год. по изпълнителното дело сума в размер от 998 лева, ведно със
законната лихва от датата на увреждането – 17.03.2016 год. до окончателното
изплащане, като иска за разликата до
претендираните 2 983 лева е отхвърлен; ЧСИ С.С.с рег. №***на КЧСИ, район на
действие - ОС - Д., град Д., пл. ”С.” *, ет. * е осъден да заплати на И.С.В. с
ЕГН ********** ***, разноски по гр.д.№ 2049/2017 год. на ДРС, по в.гр.д.№
180/2018 год. на ДОС и по гр.д.№ 2853/2018г. на ДРС в размер на 48.69 лева и
адвокатско възнаграждение в размер на 24.39 лева, И.С.В. с ЕГН ********** *** е
осъдена да заплати на ЧСИ С.С.с рег. №***на КЧСИ, район на действие - ОС - Д.,
град Д., пл. ”С.” *, ет. * разноски по гр.д.№ 2049/2017 год. на ДРС, по
в.гр.д.№ 180/2018 год. на ДОС и по гр.д.№ 2853/2018 год. на ДРС в размер на 85.67
лева и адвокатско възнаграждение в размер на 107.79 лева.
Образувано
е по реда на глава ХХ от ГПК въз основа на подадените от страните жалби както
следва:жалба рег. №261938/23.09.2020 год. на ищеца И.С.В. срещу отхвърлителната част
от решението и жалба рег.№ 261014/01.09.2020 год. на ответника ЧСИ С.С.с рег. №***на КЧСИ срещу
осъдителната част от решението.
Всяка
страна счита жалбата,подадена от противната й такава за неоснователна,което
свое становище са изразили в подадени по реда на чл.263 ал.1 от ГПК отговори рег.№№ 262828/07.10.2020 год. и
262828/07.10.2020 год.
В жалбите и отговорите , страните повторно възпроизвеждат излаганите пред първата инстанция всички свои
фактически твърдения, оспорвания и правни доводи във връзка с основателността и
доказаността на претенцията на взискател
срещу частен съдебен изпълнител за вреди,причинени от принудително
изпълнение,както и възразяват срещу фактическите констатации,доказателствените
и правни изводи на първоинстанционния съд касателно обжалваните от тях части от
постановения съдебен акт.
Жалбите са неоснователни по съображения,основани
на фактически констатации и правни
изводи ,както следва:
Обжалваното решение
е постановено от Д.кия районен
съд по деликтния иск с правно основание чл. 441 ГПК, във вр. с чл. 74
ал. 1 ЗЧСИ
и чл. 45 ал. 1 ЗЗД,с който е бил сезиран
от взискателя И.С.В. за обезщетяване на вредите й от процесуално незаконосъобразно
принудително изпълнение, проведено от ЧСИ С.С.с рег. №***на КЧСИ и район на действие –Окръжен съд Д. по
изпълнително дело 20137390400185.
За да възникне
професионалната имуществената отговорност за причинени неимуществени и
имуществени вреди от непозволено увреждане от частния съдебен изпълнител,
трябва в обективната действителност да са осъществени следните юридически факти
(материални предпоставки): 1) деяние (действие или бездействие) на частен
съдебен изпълнител при, по повод или във връзка с упражняването на неговите
властнически правомощия при осъществяване на принудителното изпълнително
производство; 2) противоправност (несъответствие между правно дължимото и
фактически осъщественото поведение); 3) вреди (неблагоприятно засягане на
имуществената сфера на увредения – намаляване на неговия патримониум
(претърпени загуби), респ. непостъпване в неговия патримониум с висока степен
на сигурност на очаквано имуществено благо (пропуснати ползи) или засягане на
неговата телесна неприкосновеност, чест или достойнство); 4)
причинно-следствена връзка между противоправното поведение и настъпилите
имуществени или неимуществени вреди (вредоносният резултат в съвкупния
съпричинителен процес между фактите и явленията в природата следва да е
закономерна, необходима, естествена, присъща последица от виновното
противоправно поведение на делинквента) и 5) вина на делинквента, която
съобразно уредената в чл. 45, ал. 2 ЗЗД оборима презумпция се
предполага.
Безспорно се установява по делото,че по повод изпълнителен лист, издаден по
ч.гр.д.№ 10578/2011 г. на Районен съд - В. в полза на кредитора И.С.В. от срещу
солидарните длъжници В.С.Д.и С.В.Д., е образувано изп.д.№ 20117130400226 по
описа на ЧСИ Л.Н.Т.с район на действие Окръжен съд - В.. Предмет на
изпълнителния титул е парично притезание - сума от 4 822 лева - главница по
запис на заповед от 14.01.2011г., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 11.07.2011г. до окончателното плащане, както и съдебно - деловодни
разноски от 96,40 лева – държавна такса и 30 лева – адвокатско възнаграждение.
По молба на взискателката В. вх.№ 01016/14.03.2013г. делото е изпратено на ЧСИ С.С.с
район на действие Окръжен съд - Д. за продължаване на изпълнителните действия
чрез осъществяване на принудително изпълнение спрямо недвижим имот -
собственост на длъжника С.В.Д., находящ се в Ш.. На 28.03.2013 г. ЧСИ Сл.С. е
образувал изп.д.№ 20137390400185. На 17.04.2013 г. са присъединени вземания на
НАП, както следва: от С.Д.за сумата от 3727,85 лева въз основа удостоверение с
вх. № 02130 от 17.04.2013г. и от В.Д.за сумата от 3702,64 лева въз основа
удостоверение с вх. № 02137 от 17.04.2013г. Взискателят е предявил за събиране
в същото производства задълженията по още два изпълнителни листа – изпълнителен
лист от 23.03.2015г., издаден по в.гр.д. 734/2014г. по описа на ДОС за разноски
в размер на 373 лева и изпълнителен лист от 21.03.2016г., издаден по в.гр.д. №
471/2015 г. по описа на ДОС и по в.гр.д.№ 54/2016г. по описа на Апелативен съд
– В. за общата сума от 769,62 лева – съдебни разноски.На дата 05.02.2014г. ЧСИ
Л. Т. е превела сума в размер от 998 лева по сметката на ЧСИ С. С., с вносител В.Д..За
тази сума не е било извършено разпределение по реда на чл.460 от ГПК, съставените
от ЧСИ протоколи от 05.02.2014г., 03.04.2014г. и 04.04.2014г. за погасяване не
са подписани и не съставляват годен акт, както и сумите по тях не са преведени
на взискателя в периода от 05.02.2014г. до 12.05.2017г. за извършване на
разпределение на сумата от 998 лева. Проведена е била от ответника ЧСИ
публична продан на недвижим имот на С.Д., приключила с постановление от
09.06.2014г., влязло в сила на 09.07.2014г., за възлагане на купувач за сумата
от 9693,99 лева, внесени по делото. На 10.07.2014г. е насрочена дата за
предявяване на разпределението на тази сума – 07.08.2014г. На 05.08.2014г. е
изготвено разпределение. На 13.08.2014г. взискателят е подал жалба против това
разпределение и против частичното такова с протокол за погасяване от
04.04.2014г. С решение № 371 от 03.11.2014г. по в.гр.д.№ 734/2014г. по описа на
ДОС жалбата е оставена без разглеждане /по съображение за липса на годен за
обжалване акт/ в частта й относно протокола за погасяване от 04.04.2014г. и е
уважена в останалата й част с връщане на делото на ЧСИ за извършване на ново
разпределение, съобразно дадени указания. Протокол за извършено разпределение е
съставен на 11.05.2015г. и е предявен на 15.05.2015г. В това разпределение не
са включени разноските на взискателя по образуване на делото. Разпределението е
обжалвано от взискателя и отменено с решение № 358 от 19.11.2015г. по в.гр.д.№
471/2015г. по описа на ДОС,частично отменено с решение № 25 от 25.02.2016г. по
в.гр.д.№ 54/2016г. по описа на ВнАС. С молба вх.№ 01743 от
29.03.2016г. взискателят е поискал сумата от 998 лева да бъде разпределена,
което е извършено в хода на производството по настоящото дело - на
12.05.2017г., в сила от 04.07.2017г. Разпределена е сумата от 998 лева и
натрупаната лихва върху нея в размер на 13,19 лева, или общо 1011,19 лева.
Според разпределението вземанията на взискателя, които не са погасени до този
момент, са: 1334,76 лева по изпълнителен лист от 20.07.2011г. срещу двамата
длъжници; 84 лева за двамата длъжници, 342,81 лева за В.Д.и 342,81 лева за С.Д.
по изпълнителен лист от 23.03.2015г. По делото има присъединен взискател –
държавата, в лицето на Национална агенция за приходите, по представено
удостоверение изх.№ 030371700408926 от 13.03.2017г. за задължения в размер на
4899,48 лева главница и 1265,45 лева лихва на В.Д.и по представено удостоверение
изх.№ 030371700756476 от 04.05.2017г. за задължения в размер на 168,81 лева на С.Д..
Сумата от 1011,19 лева е разпределена на НАП за удовлетворяване вземането срещу
В.Д.и е преведена на присъединения взискател на дата 11.08.2017 г. От
заключение с вх.№ 2416 от 31.01.2010г. на вещото лице Е.Й.по допуснатата от
съда съдебно-счетоводна експертиза, се установява, че след извършените
разпределения на сумите по изпълнителното дело – 9693,99 лева /от публична
продан/ и 998 лева /внесени от В.Д./, към 27.01.2020г. остатъчният дълг по
делото към И.В. възлиза на 2788,26 лева, в т.ч. 1176,33 остатък от главница по
изпълнителен лист от 11.07.2011г.; 563,20 лева законна лихва от 12.05.2015г. до
27.01.2020г.; 769,62 лева присъдени разноски по изпълнителен лист № 47 от
21.03.2016г.; 279,11 лева платени от взискателя такси и разноски в
изпълнителното производство /представени по пера/. Въз основа приложеното по
изпълнителното дело удостоверение с № 030371300865513 от 16.04.2013г. и
предоставената на вещото лице информация от ТД на НАП експертизата е установила
общият размер на вземанията на НАП към този длъжник към 05.02.2014г., без
глоби, който възлиза на 2785,61 лева. Размерът на дълга по изпълнителното дело
към тази дата е 16 140,46 лева, в т.ч. 6963,01 лева вземания на И.В.; 264
лева неплатени такси и разноски в изпълнителното производство; 8913,45 лева
вземания на НАП, от които 3727,85 лева публични задължения на С.Д.и 5185,60
лева публични задължения на В.Д.. Доброволно платената от длъжника В.Д.сума от
998 лева, ведно с начислените върху нея лихви, според заключението на вещото
лице, е подлежала на разпределение за удовлетворяване вземанията на присъединения
по право взискател – държавата, които към 05.02.2014г., без тези за глоби,
възлизат на 2785,61 лева. С постановление от
21.05.2020г., което е влязло в сила към
датата по приключване на съдебното дирене във въззивната инстанция, ЧСИ е
констатирал прекратяването на изпълнителното производство на основание чл. 433,
ал. 1, т. 8 от ГПК по причина, че с възражение от 17.05.2017г. взискателят
изрично е поискал преустановяване на всякакви изпълнителни действия.
Когато срещу имуществото на длъжника са започнали
принудителни изпълнителни действия по реда на Гражданския
процесуален кодекс,
държавата се смята винаги като присъединен взискател за дължимите й от длъжника
публични вземания, размерът на които е бил съобщен на съдебния изпълнител до
извършване на разпределението-така чл.458
от ГПК. Всички суми, постъпили по изпълнителното дело от длъжника се
внасят по сметката на съдебния изпълнител,а изплащането на дължимите на
взискателя и на присъединените кредитори суми става в 7-дневен срок от
влизането в сила на разпределението на събраните суми или от изтичането на
срока по чл. 191 ал. 5 от Данъчно-осигурителния процесуален
кодекс и ако липсва
законова пречка за това. Изплащането става въз основа на платежни нареждания на
съдебния изпълнител, който отбелязва погасяването върху изпълнителния лист -така
чл.455 от ГПК.
С оглед на горното,съответни на
доказателствата и на закона са изводите на първоинстанционният съд,че още преди постъпване по изпълнителното дело на 05.02.2014г. на сумата от
998 лева държавата е била присъединена като кредитор за вземане от В.Д.в размер
на 3702,64 лева въз основа удостоверение с вх. № 02137 от 17.04.2013г., като
към същата дата задълженията на този длъжник, без тези за глоби, възлизат на
2785,61 лева . Сумата от 998 лева е следвало да бъде разпределена от съдебния
изпълнител в разумен срок след постъпването й – отделно от сумата, събрана от
продажбата на недвижимия имот, при съобразяване правилото на чл. 136 от ГПК.
Това е извършено със значително забавяне – едва на 12.05.2017г., като цялата
сума от 998 лева и натрупаните върху нея лихви са разпределени за погасяване
задължението на длъжника към присъединения по право кредитор – държавата, след
като вече е било извършено разпределение на сумата, събрана по принудителен ред
– на 25.02.2016 год., с влизане в сила на съдебното решение по в.гр.д.№
471/2015г. по описа на ДОС,т.е. налице е незаконосъобразно бездействие на ЧСИ. При постъпването й още на 05.02.2014г. по
сметката на ЧСИ, сума от 998 лева е
подлежала на разпределяне преди принудително събраната от публичната продан на
имот сума от 9693,99 лева, направено с протокол от 11.05.2015г., защото
разпределение се извършва винаги, когато събраната сума не е достатъчна за
удовлетворяване на всички вземания на взискателите, включително и когато се
касае за внесени от длъжника суми по изпълнителното дело, без прилагане на
някой от принудителните способи. Периодът от 05.02.2014г. до 06.06.2014г.
/когато сумата от публичната продан вече е била внесена изцяло по делото/,
както и до 09.07.2014г. /когато е влязло в сила постановлението за възлагане на
недвижимия имот/ е продължителен и през него е следвало да се извърши разпределение
на постъпилата по-рано по делото сума от 998 лева.
Страните по делото възразяват срещу изводите на
първоинстанционният съд относно приложението на разпоредбата на чл. 136 ал.1
т.1 от ЗЗД -спазване реда за
удовлетворяване на вземанията от реда на
привилегиите и доколко същите са съобразени с предвижданията на тълкувателно
решение № 2/2013 от 26.06.2015г. по тълкувателно дело № 2/2013г. на ОСГТК на
ВКС.
ДРС
е съобразил,че към момента на постъпване по изпълнителното дело на сумата от
998 лева не е проведен нито един способ за принудително изпълнение, от
постъпленията по който биха се удовлетворили привилегированите разноски на
първоначалния взискател за образуване на делото. Затова за необходими разноски
на взискателя при разпределяне на първо постъпилата по изпълнителното дело
сума е признал: таксата по т. 1 от
Тарифата в размер от 20 лева; таксата по т. 3 в размер от 45 лева; таксата по
т. 5 (за изготвяне и връчване на две призовки за доброволно изпълнение) в
размер от 40 лева или общо разноски (с вкл.ДДС) от 126 лева.Констатирал
е,че всички останали разноски са
относими към приложени изпълнителни способи и не съставляват необходими такива,
подлежащи на предпочитателно удовлетворяване по чл. 136, ал. 1, т. 1 от ЗЗД.
Неоснователни
са всички доводи на ответника ЧСИ,че не е доказана направата на тези разноски,нито пък естеството им на
необходими.Направата на разноските е удостоверена в сметка № 1412/01.03.2013
год.,фактура № 1412/01.03.2013 год.,отразено внасяне с отметка от първоначалния ЧСИ върху
изпълнителния лист и заключения на вещо лице. Тези разноски са необходими и дължими с оглед събиране на паричното вземане след
предявяване на изпълнителния лист пред частен съдебен изпълнител и образуването
на изпълнително производство. След като то е образувано, независимо от способа
и механизма на погасяване -с или без участието на частен съдебен изпълнител, платеното от длъжника чрез сметка на съдебния изпълнител след предприети
изпълнителни действия е резултат на успешно реализирана принуда и се явява
събрана сума по изпълнителното дело за погасяване на
задължението.Като последица от събирането на сумата, разноските на взискателя,
свързани с образуване на делото,връчване на призовки за доброволно изпълнение и
справки за имущественото състояние на длъжника ,са такива по принудителното
изпълнение,ползващи се с предпочтително удовлетворение.Постъпленията на суми от
длъжника ,доброволно внасяни от него по сметка на ЧСИ съобразно протокола от дата 25.02.2013 год., по съществото си се покриват от хипотезата на чл. 443 от ГПК,счетена от първоначалния ЧСИ ,че е в състояние да
удовлетвори взискателя,т.е. касае се до реализация на предприети изпълнителни действия
от взискателя,за които са сторени разноски и които следва да бъдат
удовлетворени привилигировано. Неоснователни са доводите на ответника ЧСИ ,че с решението си по в.гр.д.№ 471/2015 год. по повод обжалване на разпределение на суми
от продажба на недвижим имот,Д.кият окръжен съд
посочил,че не се ползва с привилегията по чл. 136 ал.1 т.1 от ЗЗД,вземането на ЧСИ по т.26 от ТТР към ЗЧСИ.Възражението е
преклудирано,доколкото не е било заявено в отговора на исковата молба ,вън от
горното в случай ,че бъде разгледано и
уважено,би довело до увеличаване размера на несъбраната за взискателя сума,т.е.
и на вредата му.
Неоснователни
са и доводите на ищцата,че полагащата й се привилегия по чл. 136 ал.1 т.1 от ЗЗД не е в посочения от ДРС размер
от 126 лв. ,а в размер на 739.65 лв.Изводът е съответен
на дадените разяснения в тълкувателно
решение № 2/2013 от 26.06.2015г. по тълкувателно дело № 2/2013г. на ОСГТК на
ВКС. В т. 6 от същото е посочено, че в първия ред на специалните привилегии влизат
изцяло необходимите разноски на първоначалния взискател по осъществяването на
изпълнителния способ, тъй като по изпълнителното дело не се извършва общо
разпределение на постъпленията, а разпределение на постъпленията от отделни
изпълнителни способи.
Следва да бъдат споделени изводите на ДРС ,че при
своевременно извършено разпределение на платено от длъжника по сметка на ЧСИ,
при разпределението на по-късно
постъпилата сума от публичната продан, би се стигнало до промяна в стойностите на
заделените суми за взискателите,а като
краен резултат непогасеният дълг към ищцата би се намалил със сумата от 111,97
лева.Този е размера на претърпяната от
ищцата вреда поради незаконосъобразното бездействие на ЧСИ и до който размер
искът е доказан.
Неоснователни
са и доводите на ищцата,че на нея се
следва целия акумулиран финансов ресурс по изпълнителното дело към дата
09.07.2014 г.,респ. че размерът му е бил напълно достатъчен за покриване на
целия дълг на длъжниците към нея.Както бе посочено по-горе, императивна е
нормата на чл.458 от ГПК и правото
на държавата като присъединен
взискател в разпределението на
постъпленията не може да бъде дерогирано
по желание на първоначалния взискател.На следващо място,ЧСИ не може да бъде
отговорен във всички случаи на наличен несъбираем дълг по изпълнителното дело. За
възникване отговорността на ЧСИ законът не предвижда обвързаност със
събираемостта на вземането.Съдебният изпълнител не носи отговорност за това, че
длъжниковото имущество е изчерпано,нито пък за бездействието на взискателя за
събиране на вземането си. Съгласно чл. 426, ал. 2 от ГПК взискателят определя
изпълнителния способ за събиране на вземането. Дезинтересоваността на
взискателя за повече от две години се санкционира с прекратяване на
изпълнителното дело по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.
Обжалваното решение на ДРС по претенцията по чл. 441 ГПК, във вр. с чл. 74 ал. 1 ЗЧСИ и чл. 45 ал. 1 ЗЗД е правилно и обосновано.Налице е съвпадение на
фактическите и правните констатации на
първоинстанционния и въззивния съд,респективно крайния резултат от
решаващата,еднаква по обем дейност на двете съдебни инстанции.Горното налага на
основание чл. 272 от ГПК обжалваното решение
да бъде потвърдено по изложените по-горе съображения и при препращане
изцяло към мотивите на ДРС.
Във
въззивното производство страните по делото са сторили разноски както следва:1./ И.С.В.:
заплатена ДТ за въззивното обжалване в размер на 57.42 лв. заплатено адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство пред въззивна инстанция в размер
на 450 лв. ,а 2./ ЧСИ С. С.: заплатена
ДТ за въззивното обжалване в размер на 25 лв.; заплатено адвокатско
възнаграждение за подаване на жалба пред
окръжен съд и процесуално представителство в размер на 300 лв. и заплатено
адвокатско възнаграждение за изготвяне и подаване на отговор срещу въззивна жалба
на противната страна и процесуално представителство по нея в размер на 440 лв.
С оглед изхода по спора-неоснователност на
подадените от страните въззивни жалби , на нито една от тях не се следват
разноски,сторени за заплащане на държавните такси за въззивното обжалване.По
тази причина,на страните не се следват и
разноски,сторени от тях за възнаграждение на адвоката,изготвил
подадените от тях въззивни жалби и
осъществил процесуалната защита по тях в съдебно заседание.На всяка от страните
се следват разноски,сторени за възнаграждение на адвоката,изготвил отговор и
осъществил процесуалната им защита по неоснователната жалба на противната
страна .На И.С.В. следва да бъде
присъдена половината от сумата 450 лв. ,уговорена и заплатена общо за защита по
двете въззивни жалби ,т.е. сумата от 225 лв.На ЧСИ С.С.следва да бъде присъдена само сумата от 440 лв.,уговорена и заплатена само за
изготвяне и подаване на отговор срещу въззивна жалба на противната
страна и процесуално представителство по нея.
По изложените
съображения,съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение
№260019/14.08.2020 год. по гр.д.№ 2853/2018 год. на Районен съд Д..
ОСЪЖДА ЧСИ С.С.с рег. №***на КЧСИ и район на действие –
Окръжен съд Д., град Д., пл. ”С.” *, ет. * ДА ЗАПЛАТИ на И.С.В. , ЕГН ********** *** сторени
съдебно-деловодни разноски във въззивното производство в размер на сумата от 225
лв.
ОСЪЖДА И.С.В. , ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на ЧСИ С.С.с рег. №***на КЧСИ и район на действие – Окръжен съд Д., град Д.,
пл. ”С.” *, ет. * сторени съдебно-деловодни разноски във въззивното
производство в размер на сумата от 440 лв.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1. 2.