Р Е Ш Е Н И Е
……………., гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НК, І-ви въззивен с-в, в публично заседание на двадесети февруари две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ КРЪНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ НИКОЛОВ
АЛЕКСАНДРИНА ДОНЧЕВА
при участието на секретаря Гаджева и в присъствието на прокурора Янева, като разгледа докладваното от съдия Николов в.н.о.х.д. № 5748 по описа за 2018г., за да се произнесе взе предвид следното:
С присъда от 19.06.2017 г. по НОХД №16497/2016 г. Софийски районен съд - НО, 109 с-в е признал подсъдимите Н.И.А., Г.И.А., М.Р.Д. и А.Г.С. за невиновни в извършване на престъпленията, за които са били обвинени с ОА, както следва:
Подсъдимия Н.И.А. е признат за невиновен да е извършил престъпление по чл. 325, ал. 2 вр. ал. 1, вр. с чл.20,ал.2 вр. с ал.1 от НК.
Подсъдимия Г.И.А. е признат за невиновен да е извършил престъпление по чл. 325, ал. 2 вр. ал. 1, вр. с чл.20,ал.2 вр. с ал.1 от НК.
Подсъдимия М.Р.Д. е признат за невиновен да е извършил престъпление по чл. 325, ал. 2 вр. ал. 1, вр. с чл.20,ал.2 вр. с ал.1 от НК.
Подсъдимия А.Г.С. е признат за невиновен да е извършил престъпление по чл. 325, ал. 2 вр. ал. 1, вр. с чл.20,ал.2 вр. с ал.1, вр. с чл.26,ал.1 от НК.
Срещу описания съдебен акт е подаден протест от представител на СРП, в който се излагат доводи, че неправилно първоинстанционният съд е оправдал четиримата подсъдими. Сочи се, че в хода на проведеното пред първата инстанция съдебно следствие, са били събрани достатъчно по обем доказателства установяващи по несъмнен начин съпричастността на подсъдимите към инкриминираните деятелности, за които са предадени на съд. Моли се първоинстанционната присъда да бъде отменена, като подсъдимите бъдат признати за виновни в извършване на престъпленията, в които са обвинени.
С протеста не се правят искания за събиране на доказателства.
В разпоредително заседание на 20.12.2018г. въззивният съд по реда на глава двадесет и първа от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимите и свидетели, изслушването на експертизи и ангажирането на други доказателства.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция представителят на СГП счита първоинстанционната присъда за законосъобразна и правилна и моли да бъде потвърдена. Не поддържа протеста на СРП, но не го оттегля.
Защитникът на подсъдимите Н.И.А., М.Р.Д. и А.Г.С.-адв.Р. пледира въззивния съд да остави без уважение протеста на СРП срещу оправдателната присъда спрямо подзащитните му.
Защитникът на подс. Г.И.А. - адв.Д. счита протеста за неоснователен. Моли първоинстанционната присъда да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна.
Подсъдимият Н.И.А. в последната си дума моли да бъде признат за невиновен.
Подсъдимият М.Р.Д. в последната си дума моли да бъде потвърдена първоинстанционната присъда.
Подсъдимият А.Г.С. в последната си дума моли да бъде потвърдена първоинстанционната присъда.
Подсъдимият Г.И.А. в последната си дума моли да бъде потвърдена първоинстанционната присъда.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като взе предвид депозирания протест, доводите и възраженията на страните, доказателствата по делото и като извърши цялостна служебна проверка на атакуваната присъда, намери за установено от фактическа и правна страна следното:
Първоинстанционната присъда е постановена при изяснена фактическа обстановка, която по категоричен начин се установява от събраните по делото доказателства, доказателствени средства и способи за събирането им, обсъдени в мотивите на присъдата.
За да постанови обжалваната присъда, районният съд е приел въз основа на събраните по делото доказателства, следната фактическа обстановка:
Вечерта на 28.07.2012г. Л.Л.И., на петнадесет години по това време, се намирал в района на кръстовището на бул. Хр.Ботев” и бул. „Сливница”. Същият участвал в спор във връзка с футболен мач между отборите на ЦСКА и „Левски”. При неизяснени по делото обстоятелства неустановено по делото лице нападнало намиращия се наблизо подсъдим С., който носил фланелка със син цвят, като му упражнило физическо насилие във връзка с предходния спор. Подсъдимият С. подгонил свидетеля Л.Л.И., за който бил убеден, че бил измежду лицата, които го нападнали. Свидетелят Л.Л.И. влязъл в магазин за алкохол и цигари на бул. "********, където се намирал свидетелят Т. и поискал да го укрие, но последният му заявил, че не може да му окаже това съдействие. Тогава подсъдимият С., който забелязал това, се обадил по телефона и споделил със свидетеля С.Д.и подсъдимите М.Д., Н. и Г. А., които били заедно, за нанесения му побой. Свидетелят С.Д.и подсъдимите М.Д., Н. и Г. А. решили да отидат при подсъдимия С. във връзка с посочения телефонен разговор.
По това време около 21: 30 часа подсъдимият С. влязъл в магазина, като държал в ръка камък, с който нанесъл удари на пострадалия И. в областта на главата и тялото, като му причинил лека телесна повреда - болки и страдания, след което излязъл от магазина. Скоро пристигнали на мястото свидетелят С.Д.заедно с подсъдимите М.Д., Н. и Г. А., които се срещнали с подсъдимия С..
Пострадалият И. бил облечен в къс сив панталон, марка „Адидас”, черна фланелка с надпис „Ингланд” и долни гащи, тип „боксерки”, марка „Цезар” и носил в себе си мобилен телефон, лична карта и карта за пътуване в градския транспорт, издадена от Столична община. Свидетелят С.Д.и други, неустановени по делото лица, влезли в магазина, хванали и издърпали пред магазина на неосветено място пострадалия И., като свидетелят С.Д.му нанесъл ритници и го съблякъл. През това време пострадалият И. пазил лицето си с ръце и не успял да види кой му нанасял ритниците. След това свидетелят С.Д.взел дрехите му - въпросните фланелка, къс панталон и гащи, и ги отнесъл в автомобила, с който пристигнал заедно с М.Д., Н. и Г. А., като същите с подсъдимия С. си тръгнали. Пострадалият И. бил оставен чисто гол, единствено обут с маратонки на бул. "Христо Ботев" в гр. София.
Тогава пострадалият И. се обадил от телефона на свидетеля Т. на баща си-свидетеля Л.А.И., който пристигнал и му дал да облече тениската си. Бил подаден сигнал и на органите на МВР, като скоро след това патрул в състав свидетелите К.Ш.и А.К.спрели на ул. „********лек автомобил марка „Фолксваген Голф” с ДК №********, в който се намирали четиримата подсъдими и свидетеля С.Д.. На място били докарани с полицейски автомобил пострадалия И. и баща му, но не им била дадена възможност да видят лицата от въпросния проверяван автомобил. Извършено е претърсване и изземване от 23, 55 часа на 28.07.2012г. до 00, 50 часа на 29.07.2012г., при който са открити и иззети от дясна седалка на въпросния лек автомобил къс панталон с надпис „Адидас”, черна фланелка с надпис „Ингланд”, в късите панталони лична карта и карта за градски транспорт на Л.Л.И.; на пода пред задната седалка на долни гащи тип „боксерки” с надпис „Цезар”; на пода зад предна лява седалка мобилен телефон „Нокия 1661” с батерия и СИМ карта; на пода пред задна седалка са открити и иззети два броя метални пръти с обособени дръжки и дървена бухалка; на предна дясна седалка е открита и иззета черна платнена маска с прорези за очи и уста.
Фактическите констатации на първоинстанционния съд са направени след анализ на събрания по делото доказателствен материал, като установената фактическа обстановка изцяло се възприема от настоящата съдебна инстанция, поради което е безпредметно отново контролният съд да я преповтаря в мотивната част на настоящия съдебен акт / виж. Реш. № 250 от 16.10.2014 г. по н. д. № 640/2014 г., н. к., 1 Н. О. на ВКС; Реш. № 131 от 02.06.2015 г. по н. д. № 341/2015 г., Н. К., ІІІ Н. О. на ВКС/. Същата се установява по категоричен начин от събраните в хода на първоинстанционното съдебно следствие по реда на НПК доказателства, доказателствени средства, както и способи за доказване, а именно : показанията на свидетелите С.Д., К.- А.Т., А.К., К.Ш., Л.Л.И., Л.А.И., протокол за претърсване и изземване от 28.07.2012г., протоколи за разпознаване на лица и предмети от 29.07.2012г., фотоалбуми към същите, протокол за разпознаване на лица и предмети от 03.08.2012г. — л. 49, фотоалбум към същия, съдебно икономическа експертиза, съдебно психиатрична експертиза, разписки от 31.07.2012г. и от 03.08.2012г., справки за съдимост на подсъдимите.
Първостепенният съд подробно, в изпълнение на изискванията за пълно, всестранно и обективно изследване на доказателствената съвкупност, е обсъдил събраните в хода на съдебното следствие гласни доказателствени средства, като правилно е преценил, че от същите в процеса не се възпроизвеждат доказателствени факти, позволяващи на съда с достатъчна степен на доказателствен интензитет да приеме, че подсъдимите са осъществили инкриминираната деятелност, за която всеки един от тях е предаден на съд.
Обосновано, в съответствие с правилата на доказателственото право контролираният съд е установил фактическата обстановка, такава, каквато му позволява анализа на доказателствените източници, с оглед спазване на принципа за непосредственост в наказателния процес.
Обстоятелствата изясняващи времето и мястото, както и поводът за възникналото спречкване между свидетелят Л.Л.И. и подс. А.С., правилно първостепенният съд е извел от анализа на събраните в хода на първоинстанционно съдебно следствие гласни доказателствени средства, чрез непосредствен разпит на свидетелите Л.Л.И. и С.Д..
От показанията на пострадалия Л.Л.И., дадени от същият в хода на първоинстанционното съдебно следствие, се установява, че подсъдимият А.С. го е гонел, защото преди това, той е бил с неустановено по делото лице от мъжки пол, което нападнало подсъдимия.
Обстоятелството, поради което последният е гонел св. Л.Л.И., се изяснява от показанията и на св. С.Д., който твърди, че С. му се е обадил по телефона и му казал, че непознати за него момчета са го нападнали, едното измежду които бил пострадалия.
Фактически дадености установяващи нанесения от подс. А.С. на св. Л.Л.И. побой, се съдържат в показанията на последния, така и в тези на св. К.- А.Т., в които двамата свидетели описват възприетите от тях факти, че подс. С. е влязъл в магазина където бил пострадалия и с камък, който държал в ръка, му нанесъл няколко удара по главата и тялото.
Приетото от съдът обстоятелство, че св. С.Д.и неустановени по делото лица са влезли в магазина, след което са хванали и издърпали пред магазина на пострадалия, като свидетелят Д. му нанесъл ритници и го съблякъл, се установяват от показанията на последния, на св. К.- А.Т., както и от показанията на Л.Л.И. .
Свидетелите А.К., К.Ш.и Л.А.И. не са присъствали на инцидента, като в показанията си, които са производен източник на доказателствени факти, възпроизвеждат за случилото се, това което се разбрали от пострадалия.
Относно показанията на св. Л.Л.И., дадени от същия пред орган на досъдебното производство и прочетени по реда на чл.281,ал.4 от НПК, правилно контролирания съд не ги е кредитирал, тъй като свидетелят изрично е заявил, че при депозирането на тези показания е бил повлиян от баща си и намиращите се наоколо полицейски служители.
Въззивният съдебен състав намира, че първостепенния съд е изградил вътрешното си убеждение по фактите, съобразявайки се изцяло с правилата за проверка и оценка на доказателствените средства и правилата на формалната логика.
При така установената от доказателствената маса фактическа обстановка районният съд напълно законосъобразно и в съответствие с изискванията на чл.304 НПК е оправдал подсъдимите Н.А., М.Д. и Г.А. и А.С. в извършване на престъпленията, за които са били обвинени с ОА.
Нито един от свидетелите, разпитани в хода на съдебното следствие, не възпроизвежда в показанията си факти, изясняващи конкретно поведение на подсъдимите Н.И.А., М.Р.Д. и Г.И.А..
Единствено както въззивният съд посочи, за подс. А.С. се установи обстоятелството, че същият е нанесъл удари с камък по главата и тялото на пострадалия.
Въпреки това, контролната инстанция изцяло възприема извода на първата инстанция, че поведението на подс. А.С., изразяващо се в нанасяне на удари с камък по главата и тялото на Л.Л.И. не е провокирано от хулигански мотив, а изцяло е подчинено на личен такъв, възникнал поради това, че С. е бил убеден, че по-рано на същия ден е бил нападнат от пострадалия и други неустановени по делото лица, които са му нанесли побой. Посегателството върху телесната неприкосновеност на личността, което не е свързано с явно неуважение към обществото, а е подтикнато от желание за отмъщение, саморазправа и други лични сметки и отношения, не може да се третира като осъществено поради хулигански подбуди, респективно с хулигански мотив.
Що се отнася до обвинението срещу подс. А.С., че същият е казал на пострадалия следното: „Ще те убия! Знам къде живееш!” и „прасе”, същото не намери доказателствена обоснованост от доказателствата по делото. Такива твърдения, както правилно е посочил първоинстанционния съд, се съдържат в прочетените по реда на чл. 281, ал. 4 от НПК показания на свидетеля Т., които с оглед разпоредбата на чл. 281, ал. 8 от НПК, не са достатъчни за постановяване на осъдителна присъда.
По отношение на повдигнатото срещу Н.И.А., М.Р.Д. и Г.И.А., както и срещу подс. А.С. обвинение, за това четиримата да са нанесли удари с ръце и ритници в главата и тялото на пострадалия и да са му свалили дрехите против неговата воля, не се установи по несъмнен начин от събраната доказателствена маса.
В тази връзка въззивният съд намира за изцяло обосновани изводите на първата инстанция, че нито един от разпитаните пред нея свидетели не посочва извършване на инкриминираните в обвинителния акт действия от някой от четирите подсъдими.
Налице е доказателствен дефицит по отношение на установяване на фактическите твърдения посочени от държавното обвинение в обвинителния акт, инкриминиращи поведението на подсъдимите Н.И.А., М.Р.Д., Г.И.А. и А.С., изразяващо се в нанасяне на ритници и удари с ръце в главата и тялото на Л.Л.И., както и в събличане против неговата воля на дрехите му.
Осъдителната присъда не може да почива на предположения, както е в конкретния случай, щом след преценка на събраните по делото доказателства в тяхната хронология и взаимовръзка, те не водят до единствено възможен и несъмнен извод за виновността на подсъдимите в извършване на инкриминираните деятелности, в които се обвинени. Предвид събрания по делото доказателствен материал, правилно първоинстанционният съд е признал подсъдимите Н.А., М.Д., Г.А. и А.С. за невиновни, в това да са извършили престъпленията, за които са предадени на съд.
При служебна проверка на обжалваната присъда, въззивният съд не констатира неправилно приложение на материалния закон, съществени нарушения на процесуални правила, необоснованост или непълнота на доказателствата, които да налагат отмяната или изменението на присъдата, поради което същата следва да бъде потвърдена.
По изложените съображения и на основание чл.338 от НПК, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 19.06.2017 г., постановена по НОХД №16497/2016 г. по описа на Софийски Районен съд – НО, 109 състав.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.