Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  

№ …….

Гр. Велико Търново, 21.12.2020 год.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Великотърновският районен съд, първи състав, в публично заседание на втори декември през две хиляди и двадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Явор Данаилов

     

при секретаря Ваня Иванова и в присъствието на прокурора …………..…., като разгледа докладваното от съдията гражд. дело № 1170 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по искова молба на „МЕГАСТОР-Н“ ЕООД гр.Червен бряг, чрез пълномощника му адвокат Н.И. срещу „ЕНЕРГО-ПРО ЕНЕРГИЙНИ УСЛУГИ” ЕАД, с която се иска да бъде прието за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата от 6557.69 лева, представляваща начислена стойност на електроенергия по партида с клиентски № ********** за абонатен № 5263024, с адрес на обекта потребление: с.Ресен, община В.Търново, представляващ „керамична фабрика“, по фактура № **********/16.04.2020 г. за сумата 6557.69 лв., за период 01.03.2020г. – 31.03.2020г. Ищецът оспорва дължимостта на сумата по издадената фактура, като заявява, че не е потребил посочените във фактурата количества електроенергия, извлеченията от товарния график не отговаряли на работния режим в предприятието. Ищецът твърди, че в обекта не е консумирана ел. енергия на тази стойност, а посочените количества ел. енергия от ответника били начислени неправилно и неправомерно. Моли съда да приеме за установено, че не дължи на ответника горната сума. Претендира разноски.

Ответникът „ЕНЕРГО-ПРО ЕНЕРГИЙНИ УСЛУГИ” ЕАД ,гр. Варна чрез пълномощниса си изразява становище за неоснователност на претенцията. Твърди, че сумата е начислена след извършен редовен отчет на СТИ, от метрологично годен и технически изпръвен електромер, и на основание чл.183 и сл. от ЗЗД и чл.327 от ТЗ.

Съдът, като взе предвид доводите на страните, събраните доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното:

Между страните е безспорно, че ищецът е бил потребител на ел. енергия за обект с клиентски № ********** за абонатен № 5263024, с адрес на обекта потребление: с.Ресен, община В.Търново, представляващ „керамична фабрика“.

С договор за наем от 21.01.2020г. ищецът е наел от наемодателя описаните сгради и машини, представляващи „керамична фабрика“ в с.Ресен.

С договор за комбинирани услуги за продажба на електрическа енергия от 31.01.2020г., сключен между ищеца и ответника, продавачът се е задължил да продава на купувача – ищец по делото, доставени количества електоренергия, за обектите в приложение 1 към договора – обект в с.Ресен с клиентски № ********** за абонатен № 5263024. Измерването и отчитането на доставената електроенергия е уговорено в раздел V от договора.

Видно от КП 5023980 от 10.01.2020г., за обекта е подадено захранване с монтрано СТИ с № 1125091000982965. Представен е протокол от 16.01.2017г. за проварката на електромера в обекта, със заключение за съответствие.

По делото е извършена и техническа експертиза, според чието заключение електроенергията, потребена от абоната се отчита индиректно със СТИ № 1125091000982965 посредством схемана свързване  осъществена чрез измервателна група, състояща се от токови трансформатори и СТИ. Изчислената електроенергия, потребена от абоната за периода на отчет 01.03 - 31.03.2020г. по тарифи отговаря на фактурираната във фактура № **********/16.04.2020 г. Трифазният статичен елекстромер е с метрологична годност до  2021г., няма данни за техническа неизправност на СТИ. Изчислената ел. енергия за горния период е правилно остойностена във фактурата, съгласно договорените цени в Договора между страните. Според заключението на допълнителното заключение на СТЕ, монтираното СТИ в обекта отчита както мощностите на керамичната фабрика, ползвани от ищеца, така и други от: ремонтна работилница, баня и селскостопански постройки. Съдът кредитира заключенията на СТЕ като компетентни, пълни и обосновани.

При така установените факти, съдът намира следното от правна страна:

Искът е неоснователен.

Съгласно § 1, т.42 от ЗЕ, потребител на ел. енергия е краен клиент, който купува енергия или природен газ от доставчик, предоставящ услуги от обществен интерес, и/или ползвател на преносна и/или разпределителна мрежа за снабдяването му с енергия или природен газ. Със сходно съдържание е и текстът на разпоредбата на чл.2, т.1 и т.9 от ОУ на договорите за продажба на ел. енергия на „Енерго Про Продажби АД, съгласно която "битов клиент" е клиент, който купува електрическа енергия за собствени битови нужди, а „небитов клиент” е клиент, който купува електрическа енергия за небитови нужди.  В т.12 на чл.2 от ОУ се съдържа дефиниция на понятието "обект на потребление". Съгласно посочената разпоредба на ОУ "обект" е всеки обособен по отношение на измерването на електрическа енергия имот на клиент, в който се консумира електрическа енергия. В настоящото производство страните не спорят, че обектът описан в исковата молба е бил електроснабден от ответното дружество. От събраните в процеса писмени доказателства, по безспорен начин се установява, че през процесния период ползвател на имота, респективно потребител на доставяната от ответника в същите ел.енергия е бил ищецът по делото, по силата на сключен с ответника договор за покупко-продажба на ел. енергия.

Ищецът не оспорва съществуването на договорd за доставка на електроенергия от ищцовото дружество в обекта му в с.Ресен. Същия е бил ползвател на имот, присъединен към електроразпределителната мрежа. Възраженията на ищеца срещу начислените му суми за ел. енергия с твърденията му, че дължимите суми били формирани въз основа на негодно средство за търговско измерване, са неоснователни. Трифазният статичен елекстромер в обекта е с метрологична годност до  2021г., няма данни за техническа неизправност на СТИ – съобразно заключението на СТЕ.

Предвид сключения между страните двустранен договор за покупко-продажба на ел.енерия за конкретния обект в с. Ресен, с посочен конкретен клиентски и абонатен номер, неоснователни се явяват възраженията на ищеца, за недължимост на сумата, начислена по фактурата за м. март 2020г., по причина, че част от електроенергията, отчитана от СТИ, била потребявана в други сгради и машини, извън наетата от него керамична фабрика. Договорът между страните не е сключен за описани конкретни мощности в керамичната фабрика в с.Ресен, а за посочения в приложение 1 към договора обект, с посочен конкретно клиентски и абонатен номер, т.е. купувача по договора се е задължил да заплаща изцяло доставената в обекта с посочения абонатен и клиентски номер електроенергия.

Предвид на горното, съдът намира, че доставената на ищеца електроенергия е коректно отчетена със СТИ и той дължи заплащане на остойностеното й количество, което обстоятелство прави предявения иск неоснователен.

С оглед становището на съда за неоснователност на предявения иск и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ответникът има право да му бъдат присъдени направените по делото разноски в размер на 1722 лева – 150 лв. депозит за вещо лице и заплатен адвокатски хонорар от 1572 лв., които следва да се възложат на ищеца.  Доколкото обаче в случая ищецът е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника, същото следва да се разгледа.

Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно, съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част. В текста на цитираната разпоредба изрично е предвидено, че присъждане на по-нисък хонорар е възможно само в хипотеза на отправено искане в този смисъл от насрещната страна. Служебното повдигане и обсъждане на този въпрос от съда е недопустимо. При намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в параграф 2 от ДР на Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата разпоредба минимален размер /т. 3 от Тълкувателно решение № 6/2012 г. от 06.11.2013 г., постановено по тълкувателно дело № 6/2012 г. на ОСГТК/.

От представения договор за правна защита и съдействие се установява, че ищецът е заплатил сумата от 1572 лв. Ответникът е направил възражение за прекомерност на разноските в тази им част, като моли същите да бъдат намалени до посочения размер в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съдът намира направеното искане за неоснователно.

Според чл.7, ал.2, т.3 от Наредба № 1, минималния размер на възнаграждението според материалния интерес в случая е 657.88 лв. В случая заплатеното адвокатско възнаграждение, макар и да не е предвидения минимум на Наредба №1 от 09.07.2004 г., за минималните размери на адвокатските възнаграждения, същото е съобразено със сложилата се фактическата и правна сложност на делото в неговия ход. Производството по делото е продължило в четири съдебни заседания, като отлагането му е било и по причина на доказателствените искания на ищеца.

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ иска на „МЕГАСТОР-Н“ ЕООД ЕИК *********, гр.Червен бряг, ул. Лазар Ръжанов №9, представлявано от управилетя Марин И. Николов, против „ЕНЕРГО-ПРО ЕНЕРГИЙНИ УСЛУГИ” ЕАД, ЕИК *********, гр. Варна, район Владислав Варненчик, Варна таурс Г, бул. Владислав Варненчик № 258, за приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата от 6557.69 лева, представляваща начислена за периода от 01.3.2020 г. до 31.03.2020 г. стойност на електроенергия по фактура  № **********/16.04.2020 г., по партида с клиентски № ********** за абонатен № 5263024, с адрес на обекта потребление: с.Ресен, община В.Търново, представляващ „керамична фабрика“.

ОСЪЖДА „МЕГАСТОР-Н“ ЕООД ЕИК *********, гр.Червен бряг, ул. Лазар Ръжанов №9, представлявано от управилетя Марин И. Николов, против „ЕНЕРГО-ПРО ЕНЕРГИЙНИ УСЛУГИ” ЕАД, ЕИК *********, гр. Варна, район Владислав Варненчик, Варна таурс Г, бул. Владислав Варненчик № 258, сумата от 1722 лв. (хиляда седемстотин двадесет и два лева), представляваща направените по делото разноски.

Решението подлежи на обжалване пред Великотърновския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

Районен съдия: