РЕШЕНИЕ
№ 1403
гр. Пловдив, 30.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на първи март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Костадин Б. Иванов
при участието на секретаря Марина Ив. Кондарева
като разгледа докладваното от Костадин Б. Иванов Гражданско дело №
20225330109028 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба от А. А. Д., ЕГН **********, от гр. П.,
ул. „****“ № ****, срещу „Кредисимо” ЕАД, ЕИК: 17533043, със седалище и
адрес на управление гр. София, бул. „Витоша“ № 146, сграда А, ет. 4, Бизнес
център „България“, и „Ай Тръст“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, бул. „Витоша“ № 146, сграда А, ет. 4, Бизнес център
„България“, с която са предявени обективно и субективно съединени
осъдителни искове за признаване за установено в отношенията на ищеца с
„Кредисимо” ЕАД, че Договор за потребителски кредит № *** г. е нищожен,
а в условията на евентуалност, че клаузата на чл. 4, ал. 1 от този договор е
нищожна, както и в отношенията му с „Ай Тръст“ АД – да се признае за
установено че Договор за предоставяне на поръчителство към Договор за
потребителски кредит № **** г. е нищожен.
В исковата молба се твърди, че между ищеца и „Кредисимо” ЕАД е
сключен Договор за потребителски кредит № **** г., по силата на който
първият ответник предоставил на ищеца парична сума в размер на 4000 лв.,
при лихва от 19,66,24 % и ГПР – 21,53 %, който обаче се твърди да не е
реално приложимия по договора и това водело до нищожност на кредитния
договор на основание чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. В тази насока развИ.
съображения, че възнаграждението за поръчителя неправилно не било
отчетено при изчисляването на процента на оскъпяване, тъй като това
възнаграждение представлявало част от общите разходи по кредита. Поради
това и посочения в договора ГПР не съответствал на действително
1
прилагания такъв. В подкрепа на изложеното сочи съдебна практика, вкл. на
СЕС, и развИ. подробни съображения за наличието в настоящата хипотеза на
заблуждаваща търговска практика от страна на кредитора, както и че в
договора липсва ясно разписана методика на формиране на ГПР. Поддържа
още, че договорът е недействителен и на основание чл. 20 вр. чл. 11, ал. 1, т.
20 ЗПК, тъй като в договор и общите условия към него липсвала информация
за размера на лихвения процента на ден, което било във връзка с
възможността за надлежното упражняване на правото на отказа от договор.
Твърди се също така, че не била произвела действие уговорката за
възнаграждение на „Ай Тръст“ АД за учреденото поръчителство в размер на
4415,82 лв. В тази връзка развИ. съображения относно съдържанието на
клаузата за предоставяне на обезпечение по договора за кредит, както и че
уговорката за заплащане на това възнаграждения не пораждала правни
последици, предвид особения характер на договора за поръчителство и
страните по него. Уговореното кредитополучателят да заплати
възнаграждение на поръчителя водело до нарушаване на добрите нрави,
поради липса на еквИ.лентност между престациите на длъжника и
поръчителя, както и до заобикаляне на чл. 143, т. 19 ЗЗП. Преддоговорно
задължение за кредитора било да направи оценка на кредитоспособността на
длъжника преди отпускане на кредита, като уговарянето на подобна на
разглежданата клауза на практика прехвърляло риска от неизпълнение на това
задължение върху потребителя. В тази насока се развИ.т съображения. Сочи
се още, че договорът за поръчителство имал акцесорен характер, поради
което нищожността на кредитната сделка имала за последица и нищожност на
договора за поръчителство. Евентуално се твърди, че е изначално
недействителна и уговорката в чл. 4, ал. 1 от Договора за кредит,
предвиждаща задължение за кредитополучателя да предостави едно от
посочените в договора обезпечения. В подкрепа на това твърдение се излагат
аргументи във връзка с спецификата на т.нар договори за бързи кредити,
както и особеностите на договора за поръчителство, идентични с вече
изложените в исковата молба. По тези съображения се моли за уважаване на
исковете. Представя писмени доказателства. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от „Ай
Тръст“ АД, с който се оспорва искът срещу него като неоснователен. Не се
оспорва, че между ищеца и „Кредисимо” ЕАД е сключен описания в исковата
молба договор за кредит. По този договор обаче сочи, че нямало основание за
плащане на суми към „Ай Тръст“ АД. Поддържа, че е сключен между ищеца
и „Ай Тръст“ АД договор за предоставяне на поръчителство от *** г., в
изпълнения на който „Ай Тръст“ АД сключил с „Кредисимо” ЕАД договор за
поръчителство и се задължил да отговаря солидарно с ищеца по договора за
кредит. По договора за поръчителство се дължало месечно възнаграждение в
размер на 183,99 лв. на месец за периода на действие на договора за кредит.
Сочи, че ищецът е могъл да избере да сключи и необезпечен кредит или да
предостави банкова гаранция. Същият обаче сам бил избрал да сключи
договор за поръчителство. Сочи се още, че договорът сключен между „Ай
Тръст“ АД и ищеца не бил за поръчителство по смисъла на чл. 138 ЗЗД, а за
2
поръчка по чл. 280 ЗЗД и за него се дължало възнаграждение, в която насока
цитира съдебна практика. Излага аргументи, че възнаграждението по
договора за поръчителство не следва да се взема предвид при изчисляването
на ГПР по кредита, тъй като се дължало по отделен от кредита договор, както
и оспорва длъжникът да е бил въведен в заблуждение относно действителния
размер на процента на разходите по кредита. Оспорва и твърдението, че по
договорът за поръчителство липсвали насрещни престации, доколкото срещу
дължимото възнаграждение „Ай Тръст“ АД бил станал поръчител по
договора за кредит. Моли за отхвърляне на иска спрямо нето. Представя
списък на разноските, които претендира.
Постъпил е и отговор на исковата молба от „Кредисимо” ЕАД, с който
се оспорва искът срещу него като неоснователен. Също не оспорва, че между
него и ищеца е сключен описания в исковата молба договор за кредит.
Оспорват се доводите на ищеца за нищожност на договора за потребителски
кредит на основание чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, като се излагат
съображения, че в съдържанието на договора бил ясно посочен годишния
процента разходите, в който не следвало да се включва възнаграждението за
поръчителя, тъй като сключването на договор за поръчителство не било
задължително условия за отпускане на кредита. Сочи се и че този разход не
бил предвидим за кредитора при сключването на договора за кредит. Излагат
се и аргументи във връзка със задължителните реквизити на договора за
потребителски кредит, съдържанието на процесния договор и реда за
неговото сключване, въз основа на които се оспорва ищцовото твърдение, че
потребителят е бил въведен в заблуждение относно действителните
параметри по кредита. Поддържа че договорът за поръчителство е отделен
договор. Оспорва да е налице нарушение на чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 20 ЗПК.
Дружеството счита, че е изпълнило добросъвестно задължението си за оценка
на кредитната способност на длъжника. Поддържа се, че договорът за кредит
би бил действителен, независимо от валидността на договора за
поръчителство, предвид акцесорния характер на последния, и от тази на чл. 4,
ал. 1 от Договора за кредит, доколкото наличието на същата не е
задължително за сключването на договора за кредит. Предвид изложеното
моли за отхвърляне на исковете.
Едновременно с отговора на исковата молба „Кредисимо” ЕАД е
предявил и насрещен иск срещу А. А. Д., за осъждане на последния да
заплати на дружеството сумата от 1026,83 лв. главница по Договор за
потребителски кредит № *** г. за периода от 01.01.2022 г. до 01.08.2022 г.,
393,61 лв. договорна лихва за периода от 01.01.2022 г. до 01.08.2022 г. и 38,26
лв. обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 01.01.2022
г. до 01.08.2022 г., ведно със законната лихва от датата на насрещната искова
молба – 08.08.2022 г., до окончателното изплащане, а в условията на
евентуалност да заплати сумата от 3540 лв., представляваща чистата стойност
на кредита на основание чл. 23 ЗПК, ведно със законната лихва от датата на
насрещната искова молба – 08.08.2022 г., до окончателното изплащане на
сумата.
В насрещната искова молба са развити съображения за реда на
3
сключване на процесния Договор за потребителски кредит № *** г. между
„Кредисимо” ЕАД, като кредитодател, и А. А. Д., като кредитополучател, за
сумата от 4000 лв., дължима на 24 месечни вноски. Сумата била усвоена на
23.11.2021 г. Твърди се, че длъжникът бил заплатил сумата от 460 лв., с която
погасил първата погасителна вноска и част от втората. Непогасени към
08.08.2022 г. били сумата от 1026,83 лв. главница за периода от 01.01.2022 г.
до 01.08.2022 г., 393,61 лв. договорна лихва за същия период, като на
основание чл.2, раздел Х от ОУ се дължала и лихва за забава. Остатъчната
чиста стойност на кредита била 3540 лв. Предвид изложеното моли за
уважаване на главния иска, а в условията на евентуалност – иска по чл. 23
ЗПК.
Депозиран е отговор на насрещния иск от А. А. Д., с който не се оспорва
сключването на договора. Оспорва се дължимостта на сумите по главния иск,
предвид нищожността на договора за кредит, предвид изложеното в
първоначалната искова молба. Моли за присъждане на разноски в минимален
размер по евентуалния насрещен иск.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на
чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
За уважаване на исковата му претенция ищеца А. А. Д. следваше да
докаже онези положителни факти, от които извлича благоприятни за себе си
последици, в частност своите твърдения за недействителност на процесните
договори за кредит и за предоставяне на поръчителство, както и наведените
основания за нищожност на договорите.
По делото е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване
обстоятелството, че между ищеца и първия ответник „Кредисимо” ЕАД е
сключен договор за потребителски кредит № **** г., по силата на който
„Кредисимо” ЕАД е предоставил на А. Д. в заем парична сума от 4000 лв.,
при посочени в договора фиксирана лихва от 19,66 % и ГПР – 21,53 %. Обща
дължима сума, съгласно текста на договора, е 4870,08 лв., платима на 24
погасителни вноски от по 202,92 лв. Това е видно още от представените с
исковата молба писмени доказателства - Договор за потребителски кредит №
***, Приложения № 1 към същия, в което са посочени конкретните условия
на кредита и погасителния план, както и от приложимите Общи условия. В
раздел II, чл. 4 от Договора е предвидена клауза, съгласно която
кредитополучателят следва да предостави едно от посочените в договора
обезпечения, вкл. и поръчителство от одобрен от кредитора поръчител, в срок
до 48 часа с цел одобрения на кредита. В противен случай, съгласно ал. 2 на
същата клауза, кредитът няма да бъде одобрен. В настоящата хипотеза ищеца,
като кредитополучател, е предоставил обезпечение – одобрен от кредитора
поръчител, а именно „Ай Тръст“ ЕООД по силата на Договор за предоставяне
на поръчителство от дата *** г., сключен между ищеца и дружеството-
поръчител „Ай Тръст“ ЕООД. Соченото обстоятелство е безспорно, като не се
спори и относно размера на възнаграждението за поръчителя – 4415,82 лв.,
4
платими разсрочено в размер на 183,99 лв. на месец за целия срок на договора
за кредит, като възнаграждението се дължи на датата на плащане на
погасителните вноски по кредита. Последното, освен че не се оспорва от
страните, също така се подкрепя и от представеното с исковата молба
извлечение от актуализиран погасителен план и от заключението по приетата
ССчЕ. Не се спори и че „Ай Тръст“ ЕООД, като поръчител, е поел задължение
спрямо „Кредисимо” ЕАД да отговаря по процесния договор за кредит.
Предвид горното и с оглед съдържанието на договора за кредит, съдът
намира за основателни съображенията на ищеца за недействителност на
договора на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 вр. чл. 22 ЗПК, като не се споделя
изложеното от ответника „Кредисимо” ЕАД в обратния смисъл. В случая е
налице правоотношение по договор за потребителски кредит, като длъжникът
по правоотношението – настоящ ищец, има качеството на потребител по
смисъла на § 13, т. 1 вр. т. 12 от ДР на ЗЗП, поради което същият се ползва
със законоустановената потребителска закрила, регламентирана в ЗПК и ЗЗП.
Съгласно чл. 22 ЗПК когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11,
ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски
кредит е недействителен. Регламента на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК изисква в
договорите за кредит по ясен и разбираем начин да са посочени годишния
процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя. В
процесната хипотеза съдът намира, че ГПР по Договор за потребителски
кредит № 2476346 и общата дължима по кредита сума не са коректно
посочени, тъй като възнаграждението по договор за предоставяне на
поръчителство неправилно не е взето предвид при изчисляването на процента
на разходите и крайната дължима от потребителя сума. Съгласно § 1, т. 1 от
ЗПК към общия разход по кредита за потребителя се включват и всички
видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, когато
сключването на договора за услугата е задължително условие за получаване
на кредита. Видно от раздел II чл. 4, ал. 2 от Договора в случай, че в
посочения в ал. 1, изр. 1 срок (48 часа) кредитополучателят не предостави
съответното обезпечение (сред които е и процесното), то ще се счита, че
заявлението за кредит не е одобрено от кредитора и договорът не е породил
действие. Следователно възнаграждението на поръчителя се явява разход по
кредита и е следвало да бъде посочено в договора за кредит и общата
дължима във връзка с кредита сума, както и включен в ГПР, доколкото
сключения договор за предоставяне на поръчителство и разходите по него са
пряко свързани с договора за кредит, а осигуряването на поръчител е условие
за получаване на заема. Като не е сторено това, потребителят е бил въведен в
заблуждение относно действителния размер на сумата, която следва да плати
по договора, и реалните разходи по кредита, които ще направи – нарушение
на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. В подкрепа на този извод е заключението по
приетата и неоспорена ССчЕ, вещото лице по която сочи, че с включването на
възнаграждението на дружеството – поръчител в обхвата на разходите при
изчисляването на ГПР по кредита, то процента на разходите на годишна база
5
ще се промени от 21,53 % на 158,05 %
Предвид изложеното процесният договор за потребителски кредит се
намира за противоречащ на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, поради
което и на основание чл. 22 ЗПК същият е недействителен. В тази насока за
основателен се намира главния иск на ищеца А. Д. за признаване за
недействителен на целия договор за кредит и като такъв искът ще се уважи.
Поради уважаването на главния иск не следва да се разглежда евентуалния
иск за нищожността на клаузата на чл. 4, ал. 1 от същия договор.
В продължение на развитите по-горе мотиви следва да се посочи, че за
нищожен се намира и договорът за предоставяне на поръчителство от **** г.,
тъй като същият се явява лишен от основание, предвид недействителността
на договора за кредит, който той обезпечава и във връзка с който е
възникнало правоотношението по поръчителството. Т.е. липсва
необходимостта от сключване акцесорния договор. Същият е нищожен и на
самостоятелно основание, отново поради липса на кауза за неговото
съществуване. В случая за поръчителят е уговорено възнаграждение срещу
задължението да поеме наравно с длъжника отговорността за плащане на
сумите по кредита. При тяхното заплащане от поръчителя обаче, за последния
се поражда регресно право срещу заемателя за възстановяване на платените
от поръчителя суми. Следователно поръчителят получава едно
възнаграждение, без реално да съществува същинско насрещно задължение за
него, доколкото сумите, които е платил подлежат на възстановяване. За
длъжникът пък заплащането на възнаграждението се явява безпредметно,
защото той всякога ще дължи сумите по кредита и няма да се освободи от
задължението си при погасяването на кредита от поръчителя. В този смисъл
не само, че е налице нееквИ.лентност на престациите, но в случая и липсва
престация от една от страните по договора – поръчителя, поради което и този
договор се явява недействителен като лишен от основание.
По делото са предявени и евентуално съединени осъдителни искове от
„Кредисимо” ЕАД срещу А. А. Д., а именно главен иск с правно основание чл.
9 ЗПК вр. чл. 79 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, както и евентуален иск по чл. 23 ЗПК.
В тежест на ищеца по насрещния главен иск бе да докаже сключването
на валиден договор за кредит между страните, със соченото в насрещния иск
съдържание, получаването на заетата сума от потребителя и настъпване на
изискуемостта на вземанията си.
Доколкото по делото се установи, че Договорът за потребителски
кредит № *** е недействителен на основание чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК, то ищецът не доказа една от предпоставките за уважаване на главния си
иск, а именно наличието на валиден договор за кредит. Следователно
предявения като насрещен главен иск на „Кредисимо” ЕАД за
претендираните суми за просрочена главница, незаплатена възнаградителна
лихва и начислена законна лихва за забава се явява неоснователен и като
такъв ще се отхвърли изцяло.
Евентуалният иск на „Кредисимо” ЕАД обаче се намира за основателен,
с оглед на разпоредбата на чл. 23 ЗПК, предвиждаща, че когато договорът за
6
потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само
чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по
кредита. В случая договорът за кредит е недействителен на специалното
основание по чл. 22 ЗПК. Следователно длъжникът А. Д. – ответник по
насрещния евентуален иск, дължи връщане на получената от него сума за
главница по договора за кредит в размер на 4000 лв. Доколкото не се спори
между страните по насрещния иск, че между тях е възникнало процесното
кредитно правоотношение представляващо по своята правна същност договор
за заем, който в принципен план е реален договор по арг. от чл. 240 ЗЗД, то
следва да се приеме и че ищецът – ответник по насрещния евентуален иск, е
получил уговорената с договора сума по кредита. Противното би означавало,
че договорът не е породил правно последици за страните, а пък за ищеца Д.
би липсвало интерес от предявяване на настоящите установителни искове.
Следва да се отбележи още, че не се оспорва от страна на ищеца Д. и
твърдението на „Кредисимо” ЕАД, че длъжникът по кредита А. Д. е извършил
частични плащания по кредита в размер на 460 лв. Соченото твърдение се
цени от съда с оглед разпоредбата на чл. 175 ГПК като признание от страна на
„Кредисимо” ЕАД на неизгоден за него факт.
По изложените съображение настоящия съдебен състав намира
предявения насрещен евентуален иск за доказан по основание и размер и като
такъв ще се уважи.
Относно разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски по главните искове има
ищеца на основание чл.78, ал.1 ГПК. В негова полза ще се присъди сумата от
371,44 лв. разноски за държавна такса и 150 лв. разноски за внесен депозит за
вещо лице, които ще се заплатят общо от двамата ответници. По отношение
на адвокатското възнаграждение следва да се посочи, че с представения
списък за разноски се претендира възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2
ЗАдв. в полза на адв. Р. Р.. На основание чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от
09.04.2004 г. за минималните размери за адвокатските възнаграждения, в
редакция към датата на сключване на ДПЗС с адв. Р., на последния ще се
присъди възнаграждение в общ размер на 1 110,02 лв. Но насрещните искове
в полза на „Кредисимо” ЕАД ще се присъди сумата от 141,60 лв. за платена
държавна такса и 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните А. А.
Д., ЕГН **********, от гр. П., ул. „***“ № ***, и „Кредисимо” ЕАД, ЕИК:
17533043, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Витоша“ №
146, сграда А, ет. 4, Бизнес център „България“, че сключеният помежду им
Договор за потребителски кредит № *** г. е нищожен на основание чл. 11,
ал. 1, т. 10 вр. чл. 22 от ЗПК.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните А. А.
7
Д., ЕГН **********, от гр. П., ул. „***“ № ***, и „Ай Тръст“ АД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Витоша“ №
146, сграда А, ет. 4, Бизнес център „България“, че сключеният помежду им
Договор за предоставяне на поръчителство от *** г. към Договор за
потребителски кредит № **** г. е нищожен на основание чл. 26, ал. 2, пр. 4
от ЗЗД – поради липса на основание.
ОТХВЪРЛЯ главния насрещен иск на „Кредисимо” ЕАД, ЕИК:
17533043, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Витоша“ №
146, сграда А, ет. 4, Бизнес център „България“, срещу А. А. Д., ЕГН
**********, от гр. П., ул. „***“ № ***, за осъждане на А. А. Д., ЕГН
**********, да заплати на „Кредисимо” ЕАД, ЕИК: 17533043, сумата от 1
026,83 лева просрочена главница по Договор за потребителски кредит № ***
г. за периода от 01.01.2022 г. до 01.08.2022 г., 393,61 лева договорна лихва за
периода от 01.01.2022 г. до 01.08.2022 г. и 38,26 лева обезщетение за забава в
размер на законната лихва за периода 01.01.2022 г. до 01.08.2022 г., ведно със
законната лихва от датата на насрещната искова молба – 08.08.2022 г., до
окончателното изплащане
ОСЪЖДА на А. А. Д., ЕГН **********, от гр. П., ул. „***“ № ***, да
заплати на „Кредисимо” ЕАД, ЕИК: 17533043, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Витоша“ № 146, сграда А, ет. 4, Бизнес център
„България“, на основание чл. 23 ЗПК сумата от 3540 лева, представляваща
чистата стойност на кредита по Договор за потребителски кредит № *** г.,
ведно със законната лихва от датата на насрещната искова молба – 08.08.2022
г., до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА „Кредисимо” ЕАД, ЕИК: 17533043, и „Ай Тръст“ АД, ЕИК:
*********, и двамата със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
„Витоша“ № 146, сграда А, ет. 4, Бизнес център „България“, да заплатят
общо на А. А. Д., ЕГН **********, от гр. П., ул. „***“ № ***, сумата от
371,44 лева разноски за заплатена държавна такса и 150 лева платен депозит
за вещо лице.
ОСЪЖДА „Кредисимо” ЕАД, ЕИК: 17533043, и „Ай Тръст“ АД, ЕИК:
*********, и двамата със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
„Витоша“ № 146, сграда А, ет. 4, Бизнес център „България“, да заплатят
общо, основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв., на *** Р. Р. от ПАК, с адрес гр. П., ул.
„***“ № ***, сумата от 1 110,02 лева, представляващо адвокатско
възнаграждение, дължимо за оказана правна помощ на ищеца по настоящото
дело.
ОСЪЖДА на А. А. Д., ЕГН **********, от гр. П., ул. „***“ № ***, да
заплати на „Кредисимо” ЕАД, ЕИК: 17533043, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Витоша“ № 146, сграда А, ет. 4, Бизнес център
„България“, сумата от 141,60 лева разноски за заплатена държавна такса и
100 лева за юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от
съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив.
Препис от решението да се връчи на страните.
8
Съдия при Районен съд – Пловдив: ___________/п/____________
9