Определение по дело №367/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

Постъпила е частна жалба /вх. № 274/ 05.02.2014 г. на МРС/, депозирана от Б. С. М., С. Т. М. и Х. Х. М., и тримата от Г., против Заповед № 214/28.11.2013 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ, постановена по ч.гр.д. № 428/2013 г. по описа на Момчилградския районен съд, в частта й за разноските. Жалбодателите изтъкват съображения, че разноските са недължими, защото към заявлението липсва списък на разноските по чл.80 от ГПК, както и договор за правна защита и съдействие, от съдържанието на който да може да се установи, че възнаграждението е изплатено, съгласно изискванията на ТР № 6/12г. на ОС на ГТК по т.д. №6/12г. на ВКС. Освен изложеното жалбодателите твърдят, че възнаграждението е било определено във валута/евро/, която била неотносима към регламентираното в Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждение, възнаграждение в лева. При условията на евентуалност, правят възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Молят съда да отмени атакуваната заповед №214/28.11.2013г., постановена по ч.гр.д № 428/13 г. по описа на МРС, в частта за разноските за адвоÛатско възнаграждение, алтернативно молят да бъде намален размерът на присъденото адвокатското възнаграждение към минималният размер, предвиден в чл.7, ал.5 на Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

В дадения надлежен срок кредиторът К. Д., гражданин на Р.Т., в качеството си на представляващ „С. П. И. Т. С. В. Т. Л. Ш.”, чрез процесуални представители, е депозирал отговор на частната жалба, в който излага доводи за неоснователност на същата. Изтъква, че в заповедното производство била приложима специална уредба –чл.410 и сл. от ГПК, която дерогирала общите правила, вкл. и правилото на чл.80 от ГПК. Счита,че длъжниците в заповедното производство се опитвали да му налагат задължения относно момента на заплащане на свободно договореното адвокатско възнаграждение, което било в противоречие с принципа на свободното договаряне по ЗЗД и противоречало на идеята за понасяне на тежестта от изгубилата делото страна. Твърдят, че всъщност въпреки принципните си възражения, с подписите си страните удостоверили, че адвокатският хонорар е заплатен. В отговора се твърди, че размерът на адвокатското възнаграждение бил съобразен с чл.10 и чл.7, ал.2 от Наредба № 1/09.04.2004 г., като той не надвишавал трикратния минимален размер, още повече, че дело се водило срещу трима длъжници.

Съдът в обхвата на своята въззивна проверка по повод депозираната частна жалба установи следното :

По заявление, депозирано от К. Д., гражданин на Р.Т., в качеството му на представляващ чуждестранно юридическо лице -„С. П. И. Т. С. В. Т. Л. Ш.”, регистрирано в Р.Т., придружено от оригинал на Договор /споразумение за прехвърляне на акции/ с нотариална заверка на подписите на заявителя и на посочените в него длъжници с рег.№ 2927/24.08.2010 г. на Нотариус с рег.№ 459 на НК, Момчилградският районен съд издал по свое ч.гр.д.№ 428/2013 г., Заповед № 214 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК от 28.11.2013 г. и изпълнителен лист, с които разпоредил длъжниците Б. С. М., С. Т. М. и Х. Х. М. да заплатят солидарно на кредитора „С. П. И. Т. С. В. Т. Л. Ш. К. Д., чрез представляващ К. Д., гражданин на Р.Т., сумата в размер на 19 100 лв., представляваща първа вноска и част от втора вноска по нотариално заверен Договор /споразумение за прехвърляне на акции/; законна лихва от 25.11.2013 г. до изплащане на вземането, сумата от 382.33 лв.-представляваща държавна такса, както и сумата от 1 955 евро-адвокатско възнаграждение.

В хода на тези констатации съдът намира депозираната частна жалба, с която се иска да бъде отменена изцяло или частично, постановената по ч.гр.д.№ 428/2013 г. по описа на Момчилградския районен съд, Заповед № 214 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК от 28.11.2013 г., в частта й за разноските за присъденото адвокатско възнаграждение, като депозирана в срок, от легитимирани за това лица, срещу подлежащ на обжалване акт, за допустима. Същата е и основателна относно направеното при условията на евентуалност, възражение за прекомерност на присъдените разноски, в частност за адвокатско възнаграждение. Съдът определено счита, че в заповедното производство намират съответно приложение правилата на част І от ГПК , вкл. и правилата за отговорност за разноски. И правната форма на реализиране на законовата възможност, дадена с разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК, в заповедното производство е точно производството с правно основание чл.413, ал.1 от ГПК. В този смисъл съдът водим от разпоредбата на чл.7, ал.5, във вр. с ал.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /ДВ бр.28/2014 г./, и като съобрази ТР № 6/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС, намира, че дължимият се размер в производството е 552 лв. В този смисъл при условията на чл.78, ал.5 от ГПК, има основания за редуциране размера на възнаграждението, уговорено в приложения от заявителя по делото, Договор за правна защита и съдействие.

Водим от горното, Окръжният съд

О П Р Е Д Е Л И :

ОТМЕНЯ на основание чл.413, ал.1, във вр. с чл.78, ал.5 от ГПК, Заповед № 214 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК от 28.11.2013 г.,издадена по ч.гр.д. № 428/2013 г.по описа на МРС,В ЧАСТТА Й за разноските, с която е разпоредено длъжниците Б. С. М., С. Т. М. и Х. Х. М. да заплатят солидарно на кредитора „С. П. И. Т. С. В. Т. Л. Ш. К. Д., чрез представляващ К. Д., гражданин на Р.Т., адвокатско възнаграждение, ЗА РАЗЛИКАТА над 552 лв. до присъдените 1 955 евро, вместо което ОТХВЪРЛЯ претенцията на заявителя в тази й част за разликата над 552 лв.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба в останалата й част.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател : Членове : 1. 2.