Р Е Ш Е Н И Е
№2125/31.5.2016г.
Гр.Варна, 31.05.2016 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XLІІ състав, в публично съдебно заседание
проведено на тринадесети май през
две хиляди и шестнадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МОНИКА ЖЕКОВА
при секретаря Х.Х.,
като разгледа докладваното от съдията гр.дело
№ 14 679 по описа за
Производството
по делото е инициирано по молба, депозирана на 27.11.2015 г. от П.Г.А., ЕГН **********,
с адрес: ***, чрез процесуален представител адвокат М. Г. от ВАК, със
съдебен адрес:***, против Е.Р.А., ЕГН **********, с адрес: ***.С
исковата молба ищцата е предявила главен брачен иск с правно основание чл.
49, ал. 1 СК, ведно с небрачни искове с правно основание чл. 59, ал. 2 СК и чл.
53 СК.
Ищцата
основава исковата си молба на следните фактически твърдения и обстоятелства, а
именно:
Твърди се, че
ищцата и ответника са били
сключили граждански брак на 17.01.2013 г. и по време на брака им имат родено
едно дете Ц. Е. А., ЕГН **********. Ищцата твърди, че до преди две години с
ответника живеели заедно в Б. и малко преди да се роди дъщеря им (в гр. *)
ищцата разбрала, че ответникът имал извънбрачна връзка с тяхна позната, което
довело до скандали и завръщането им в Р. България. Ищцата сочи още, че две
седмици, след завръщането в страната ни, ответникът напуснал семейното жилище и
заминал да Б., където заживял със жената, заради която се скарали и именно от
тогава съпрузите се намирали във фактическа раздяла.Ищцата релевира, че към
момента и самата тя не живее в семейното жилище и няма претенции за ползването
му. При изложените фактически твърдения ищцата е сезирала ВРС със следните
искания :
ВРС
да приеме, че между нея и ответника е настъпило непоправимо разстройство на
брака и да бъде постановено решение, с което бракът между страните да бъде
прекратен по ВИНА на ответника на осн. чл. 49 СК;Да бъде предоставено
упражняването на родителските права над роденото по време на брака на страните
дете – Ц. Е. А., ЕГН **********, на МАЙКАТА и да бъде определено местоживеенето
на детето на адреса, на който живее майката: *, на основание чл. 59, ал. 2 СК; Да бъде определен режим на лични контакти на БАЩАТА с детето както следва:
Бащата да има право да вижда и взема
детето Ц. Е. А., ЕГН ********** всяка първа и трета събота и неделя от месеца,
от 09,00 ч. в събота до 18,00 ч. в неделя с преспиване, както взема и връща
детето в дома на майката; един месец през лятото, който да не съвпада с периода
отпуск на майката, като взема и връща детето в дома на майката; втората
половина от зимната ваканция на учениците, като взема и връща детето в дома на
майката; през нечетна година бащата да има право да вижда и взема детето за
Коледните празници, а през четна година за Новогодишните празници, като взема и
връща детето в дома на майката, на осн. чл. 59, ал. 2 СК; Ответникът да бъде
осъден да заплаща в полза на детето Ц.
Е. А., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител месечна
издръжка в размер на 200.00 лева (двеста лева), с падеж 10-то число на месеца,
за който се дължи издръжката, считано от датата на завеждане на исковата молба
в съда - 27.11.2015 г., до настъпване на законна причина за отмяната или
изменение на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка неплатена
вноска, до окончателното й изплащане, на основание чл. 59, ал. 2 СК, вр. с чл.
143 СК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД;Да бъде постановено Решение, по силата на което,
след прекратяване на брака ищцата да носи предбрачното си фамилно име Р.А, на
основание чл. 53 СК.
В
срока по чл. 131 ГПК ответникът не изразил становище по
исковата молба.Ответникът не се е и явил в откритото съдебно заседание за да
изрази становището си по предявените срещу него обективно кумулативно съединени
главен брачен иск ведно с небрачните искови претенции.
В
проведеното по делото открито съдебно заседание от 13.05.2016г. ищцата, чрез
процесуалният й представител адвокат М.Г. от ВАК, желае съдът да уважи
предявеният главен иск като прекрати гражданския брак сключен между съпрузите
по вина на ответника, както и да бъдат уважени небрачните искове в пълен размер
на търсената издръжка и предложения режим на лични контакти между детето и
ответника .
В
същото съдебно заседание не се явяват ответника по иска нито представител на ДСП
Варна - Отдел закрила на детето.
Дирекция
Социално подпомагане гр.Варна, чрез гл.социален работник Е.М. изразяват
становище по същество за основателност на исканията на ищцата за предоставяне
упражняването на родителските права над детето Ц. А. на майката, определяне на
местоживеенето при майката включително и режима на личен контакт между бащата и
детето като досежно претендирания размер на дължима издръжка от бащата към
детето предоставят преценката на съда с оглед събраните по делото писмени и
гласни доказателства .( л.24 от делото ).
СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – по
отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните
актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от
фактическа страна :
Ищцата
по делото П.Г.А. и ответникът Е.Р.А. са били сключили граждански брак на
17.01.2014 година в с.Д., община Ш., за което е съставен акт за сключен граждански брак № 1/17.01.2013 ( видно от приложеното по
делото на л. 5-ти в оригинал
удостоверение за сключен граждански брак № 0002842/17.01.2013 г., издадено въз
основа на акт за сключен граждански брак ). От отразеното в
удостоверението за сключен граждански брак е видно, че след сключване на брака
съпругата е приела да носи фамилното име А. а предбрачното й фамилно име е било Р.а.
Безспорно по
делото се установява, че съпрузите П. и Е. А. по време на брака си имат родено
едно дете - Ц. Е. А., ЕГН **********,родено на 20 март 2013 година в Гр.Л. –Б.,
който факт се установява въз основа на приложеното заверено за вярност с
оригинала копие на удостоверение за раждане № **********/09.01.2014 г., издадено
въз основа на акт за раждане № 0030/09.01.2014 г. ( лист 6–ти от делото ).
Освен
цитираните две писмени доказателства ищцата е ангажирала и гласни доказателства
чрез показанията на воденият от нея свидетел Г. С. Р. (баща на ищцата ).Разпитан
в качество на свидетел Г.Р. сочи пред съда, че ищцата П. и ответникът Е. се
разделили трайно преди около две години и половина.Свидетелят Р. твърди, че в
началото дъщеря му П. живеела в нейната къща на село, а ответникът се намира Беглия, като от месец от
октомври ищцата заедно с детето си Ц. (
внучка на свидетеля )живеели при свидетеля.
Св.Р. сочи в
показанията си, че след раздялата на съпрузите за детето,което навършило три
години и два месеца, се грижела неговата майка.От показанията на св.Р. се изяснява,че
съпругата на свидетеля е незряща, поради което единствен свидетелят помагал на
дъщеря си при оглеждането на внучката Ц..От момента в който дъщерята на
свидетеля и внучката се преместили да живеят при свидетеля, свидетелят Р. твърди,че
бащата на детето не го е търсил .Дори преди година и половина на два пъти,
когато дъщерята на свидетеля се била разболяла с детето, се наложило самият
свидетел да им помага, тъй като бащата на детето не изплащал никакви пари.В
тази връзка свидетелят пояснява, че всички финансови въпроси относно осигуровки
на дъщеря му и на внучката му, оформил той, тъй като след завръщането им от Б.,майката
и детето не били осигурени.
От същите показания
на свидетеля се изяснява и установява категорично,че е налице силна емоционална
връзка между детето и майката, очаква се прием на детето в Детска градина а
майката на детето е без работа ,посещава курс към Бюрото по труда с оглед
евентуална бъдеща трудова ангажираност. Свидетелят Р. обяснява още, че дъщеря
му посещава посочения курс до обяд, като във времето в което майката е
ангажирана свидетелят се грижи за дето.
От показанията
на бащата на ищцата става ясно,че причината за сезиране на съда с иска за
развод се знае и от ищцата и от баща й . Св.Р. сочи, че след като дъщеря му П.А.
родила внучката му Ц. в гр.Л.- Б.,
ответникът Е.А. докарал съпругата си и детето в страната ни .Причината
ответникът да доведе съпругата си и детето си в страната ни, сочи свидетелят,
била извънбрачната връзка на ответника с чужденка (испанка или португалка) в Б.,
Извън
горепосоченото свидетелят Р. пояснява още пред съда, че преди за замине дъщеря
му с ответника за Б. , дъщеря му била теглила заеми, после спели плащанията и
така дъщеря му била осъдена по две дела, за което свидетелят поел ангажимент за
плащането защото сумите не били за по два лева а големи от около 30-40 хиляди
лева.В края на показанията си свидетелят твърди, че ответникът работел в Б. „каквото
намери „, като е сигурен, че няма сключен трудов договор там. Същият свидетел
пояснява,че притежава голям имот представляващ къща в която отделил една спалня
за дъщеря си, втори етаж с отделни
битови помещения, кухня, тоалет,бани.Самата къща на ищеца имала и двор,цветя,
люлка и лятото правели на детето басейн. В обобщение свидетелят твърди,че
детето Ц. не е първото внуче за отглеждането на което помага а второто( първото
внуче свидетелят вече бил отгледал и то живеело в Г. ).
В проведеното
по делото открито заседание съдът е изслушал и ищцата ,като същата обяснява, че
съпругът й събира желязо в Б. по улиците, с това се занимавал.Ищцата обяснява
пред съда, че когато тя и съпруга й били в Б. събирането на желязо било
доходоносна дейност и на ден от събиране
и предаване на желязо можело да се изкарат по около 180 – 200 евро.
Други доказателства
по делото не са ангажирани.
Предвид така
установеното от фактическа страна, СЪДЪТ възприе следните изводи от правна
страна:
Безспорно по делото
е установено, че страните по делото П.Г.А. и Е.Р.А. са сключили граждански брак,
както и че по време на брака си имат родено едно дете Ц. Е. А. , родено на 20
март 2013 година в град Л.- Б. .
От гласните
доказателства( допуснати в полза на ищцата) се установява и изяснява безспорно
релевираният от ищцата факт, че съпрузите се намират във фактическа раздяла от
около две години, след като ответникът довел в страната ни съпругата си и
детето си.
Настоящият
състав кредитира напълно показанията на воденият от ищцовата страна свидетел
като преки и непосредствени въпреки, че свидетелят е баща на ищцата и поради
този факт би следвало да се счита за заинтересован от изхода на делото.
От
ангажираните от ищцата гласни доказателства по категоричен начин се установява
по делото, че бракът между съпрузите съществува само формално като е изпразнен
от съдържание. Причините за установеното дълбоко и непоправимо разстройство на
брака съдът установява въз основа на изнесеното и неоспорено от ответника в
исковата молба,изяснено и чрез гласните показания.Както е видно от показанията
на свидетеля Р. , причината за настъпване на дълбокото и непоправимо
разстройство на брака между съпрузите е противобрачното поведение на ответника
изразяващо се в наличие на извънбрачна връзка която поддържа в Б. и заради
която връзка е върнал в страната ни детето си и съпругата си .
С
оглед така установеното по делото съдът намира,че предявеният главен брачен иск
с правно осн. чл.49, ал.1 СК е
основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен , като съдът приема,че
вина за разтрогване на брачния съюз има единствено и само съпругът .
Настоящият
състав анализирайки събраните по делото писмени и гласни доказателства по
делото, намира и предявените обективно кумулативно съединени небрачни искове за
основателни и доказани.
По
отношение на искането на ищцата родителските права над малолетното дете да бъдат
предоставени именно на нея , съдът намира,че от събраните по делото гласни доказателства се
установява емоционалната връзка между майката и детето и липсата на такава между
детето и бащата.Отделно от горното се изяснява и на база становището на Отдела
за закрила на детето при ДСП Варна, че предоставянето на упражняването на родителските
права над детето Ц. на майката е в интерес на детето, което становище съдът
зачита и поради обстоятелство, че кореспондира и с гласните доказателства .
Мотивирайки
се с факта ,че детето се отглежда от майката с помощта на грижите на дядо си по
бащина линия, съдът намира,че следва да бъде предоставено упражняването на
родителските права над детето на майката. С оглед осигуряване на нормално
обгрижване на детето, гарантиране на спокойна социална и емоционална среда,
съдът намира,че следва да определи местоживеенето на малолетното момиче на адреса
на който живее майката , на която се предоставят родителските права.
По
отношение на искането за определяне на режим на лични контакти между родителя
на когото не са предоставени родителските права над детето с детето, съдът
намира, че предложеният от ищцата режим е напълно адекватен към възможността
бащата да поддържа лични отношения и контакти с детето си, поради което уважава
искането в тази част, така както е заявено. С оглед пълнота на мотивите съдът
намира,че дори начинът по който е предложен режима на лични контакти между
малолетното момиче и неговият баща е съобразен и с възрастта на детето и предоставя
широки възможности на бащата да има пълноценна връзка с дъщеря си.
Съдът следва да се произнесе и по искането на
ищцата ответникът да бъде осъден да
заплаща месечна издръжка за детето в размер на 200 лева по иска с правно
основание чл.59,ал.2 ал СК вр. чл. 143 СК. За да се произнесе по иска за
присъждане на безспорно дължимата се от родител към дете издръжка съдът
съобрази следното :За успешното провеждане на предявените искове в тежест на ищцата бе да установи и
докаже, че ответникът е родител, нуждата от получаване на издръжка в
претендирания размер, материалната възможност на ответникът да дава претендирания
размерна издръжка.Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от СК родителите дължат издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца независимо дали са трудоспособни и дали могат да се
издържат от имуществото си. Задължението на родителя за издръжка към
непълнолетното му дете е безусловно. Нуждите на лицата, които имат право на
издръжка, се определят от обикновените условия на техния живот, като се вземат
предвид възрастта, образованието, здравословното им състояние и всички други
обстоятелства, които са от значение за всеки конкретен случай, като не следва
да се присъжда издръжка в размери, стимулиращи към обществено непозволен начин
на живот, лукс и даващи възможност сумите да се използват извън целите на
издръжката /така т. 4 от ППВС № 5/1970г./. Конкретният размер на издръжката се
определя от нуждите на детето и възможностите на родителите, които я дължат - чл. 142, ал. 1 от СК. Възможностите на лицата, които дължат
издръжка се определят от техните доходи, имотното им състояние и квалификация
/съгласно дадените указания с т. 5 от ППВС № 5/1970г./. Според т. 6 от цитирания
тълкувателен акт, двамата родители дължат издръжка на своите ненавършили
пълнолетие деца съобразно с възможностите на всеки от тях поотделно, като се
вземат предвид и грижите на родителя, при който се отглежда детето. Пояснено е,
че усилията, които се полагат в този случай от родителя по повод ангажираността
му във връзка с отглеждането на детето, следва да се вземат под внимание при
определяне размера на издръжката, която този родител дължи. Под понятието
възможност на родителя се разбира материалното му положение, движимо и
недвижимо имущество, различните видове доходи, които той реализира, неговата възраст
и трудоспособност, както и квалификацията му, като тази възможност се преценява
към момента на постановяване на решението.
Същевременно
минималният размер на издръжката на едно дете съгласно чл. 142, ал. 2 от СК, е
равна на една четвърт от размера на МРЗ. Правото на детето да получи издръжка
от своите родители, както се посочи по-горе, е безусловно. При новата
нормативна уредба съдът не е обвързан от определени максимални размери и с
оглед на конкретните доказателства по всяко дело за издръжка може да определи
издръжка, която е в интерес на детето и съответства на доходите на родителя.
В
случая ответникът Е.А. е баща на малолетното момиче Ц. , родено на 20 март 2013
година – навършило през м. март три години.При
тази ниска възраст на детето, съдът намира за необходимо да отбележи, че дори и
при липса на каквито и да е писмени доказателства по делото, на детето му
предстои да започне да посещава детска градина а в последствие и училище, което
неминуемо е свързано с нуждата от средства за издръжка за закупуване на дрехи,
храна и всички други необходими пособия за социализация и обучение на детето . Освен
обичайните разходи за храна и облекло, предвид възрастта на малолетното дете
следва да бъдат отделяни повече средства за нормалното му интелектуално
развитие .Изхождайки от възприетия размер на минималните средства, необходими
за покриване на минимални жизнени потребности от храна и нехранителни стоки и
услуги на едно лице към настоящия момент, съдът намира, че средствата,
необходими за средномесечната издръжка на детето Ц. са в размер на около 300
лева минимум. Няма ангажирани доказателства, от които да се установи, че детето
се нуждае от допълнителни средства за издръжка, извън обичайните такива за дете
на неговата възраст, нито наличие на специфични нужди, които да налагат
необходимост от допълнителни средства. Същевременно по делото е установено, че
от своя страна ответникът има доходи, но
не е оспорен нито размера на иска нито неговата основателност. В тази връзка
съдът намира за необходимо да посочи, че ответникът не е ангажирал никакви
доказателства за опровергаване на твърденията на ищцата, както по главния ,така
и по акцесорните искове ,поради което и съдът приема,че издръжка в размер от
200 лева е съобразена с нуждите на малолетното дете и не би представлявала
трудност за заплащане за ответника .
Предвид
обстоятелството, че бащата на детето е в трудоспособна възраст роден е през
1985 година съдът намира, че при полагане на дължимата грижа същият може да
реализират доходи, в размер, близък до установената за страната средна работна
заплата. Съдът отчита и факта, че майката на детето единствена се грижи за
роденото от брака малолетно дете без никакво участие на бащата .Като отчете
горните обстоятелства и съобрази безусловния характер на задължението на
родителя за издръжка към ненавършилото му пълнолетие дете, съдът намира, че
сумата от около 300 лева месечно е необходима за издръжката на детето Ц. ,
която би осигурила нормалното обгрижване
на детето, поради което размерът на претендираната издръжка от 200 лева е
напълно адекватен за нуждите на детето.В случая бащата следва да има по-голямо участие в
издръжката на малолетното момиче, поради факта, че майката е заета с преките и
непосредствени грижи по отглеждането и възпитанието на детето,родено от брака
на съпрузите .Без значение в случая е обстоятелството, че по делото не са
представени писмени доказателства, установяващи конкретните доходи на ответника
,доколкото по делото не се установи ответникът да страда от заболяване, което
да го прави нетрудоспособен, същият може да осъществява трудова дейност и да
реализира доходи.Следователно, изхождайки от приоритетния интерес на детето и
неговите нужди и потребности, решаващият състав приема, че са налице
предпоставките за пълното уважаване на заявената претенция в посочения размер
от 200 лева.
Съгласно
гореизложеното съдът намира,че главната искова претенция за присъждане на
месечна издръжка за детето Ц. в размер
на 200 лв. е основателна и доказана и като такава следва да бъде уважена в
пълнота.Предвид паричния характер на задължението за заплащане на издръжка и
изхода от спора, съдът с оглед основателността на исковете съгласно чл.86, ал.1 ЗЗД, присъжда законна лихва върху главниците, считано от датата на предявяване
на иска.
По
последният предявен иск с правно основание чл. 53 СК съдът намира, че с оглед
основателността на предявения иск с правно основание чл. 49 СК и при липсата на
оспорване на иска от страна на ответника, искът следва да бъде уважен като
основателен и доказан,така както е предявен .
Водим от
гореизложеното и на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, ответникът следва да бъде
осъден да заплати дължимата по делото държавна такса, определена по реда на
Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по реда на ГПК –
чл. 7, т.2 – (изчислявана като 2 % върху тригодишните платежи на присъдената с
решението издръжка = 144 лева. )
На основание чл. 78,
ал. 6 ГПК, съдът следва да възложи дължимата се държавна такса при решаване на
делото за развод в тежест на ответника, като приема,че таксата трябва да е
равна на 50.00 лева съгласно чл. 6, т.2 от ТДТССГПК.
Видно от
материалите по делото ищцата не е обективирала искане с правно основание чл.78,
ал.1 ГПК, поради което съдът не присъжда разноски в нейна полза.
Съгласно
императивната разпоредба на чл.242,ал.1 ГПК съдът следва да постанови предварително
изпълнение на Решението.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен
съд
Р Е Ш И :
ПРЕКРАТЯВА, на основание чл.49,ал.1 СК
сключеният на 17.01.2013 год. в село Д., обл.Ш., между П.Г.А., ЕГН ********** и Е.Р.А.,
ЕГН **********, граждански брак, за който е съставен Акт за граждански брак
№ 1/17.01.2013 г.,поради настъпило
дълбоко и непоправимо разстройство на брака.
ОБЯВЯВА на основание чл. 49, ал.3 ГПК,че ВИНА за
разстройството на брака има съпругът - Е.Р.А., ЕГН **********.
ПРЕДОСТАВЯ
упражняването на РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА над роденото от брака на П.Г.А.,
ЕГН ********** и Е.Р.А., ЕГН ********** МАЛОЛЕТНО ДЕТЕ – Ц. Е. А., ЕГН ********** на МАЙКАТА - П.Г.А., ЕГН **********, на основание чл.
59, ал.2 СК .
ОПРЕДЕЛЯ
МЕСТОЖИВЕЕНЕТО на роденото
от брака на П.Г.А.,
ЕГН ********** и Е.Р.А., ЕГН ********** МАЛОЛЕТНО
ДЕТЕ - Ц. Е. А., ЕГН ********** на АДРЕСА ,на който
живее МАЙКАТА на детето : : *, на
основание чл. 59, ал.2 СК .
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични контакти между БАЩАТА - Е.Р.А.,
ЕГН ********** и
малолетното ДЕТЕ Ц.
Е. А., ЕГН **********, както следва : Бащата има
право да вижда и взема детето Ц. Е. А., ЕГН ********** всяка първа и трета
събота и неделя от месеца, от 09,00 ч. в събота до 18,00 ч. в неделя с
преспиване, както взема и връща детето в дома на майката; един месец през
лятото, който да не съвпада с периода отпуск на майката, като взема и връща
детето в дома на майката; втората половина от зимната ваканция на учениците,
като взема и връща детето в дома на майката; през нечетна година бащата има
право да вижда и взема детето за Коледните празници, а през четна година за
Новогодишните празници, като взема и връща детето в дома на майката, на
основание чл. 59, ал. 2,вр.ал.3 СК
ОСЪЖДА Е.Р.А.,
ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАЩА месечна
ИЗДРЪЖКА за малолетното ДЕТЕ – Ц.
Е. А., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен
представител-П.Г.А.,
ЕГН ********** МЕСЕЧНА ИЗДРЪЖКА в размер на
200.00 лева (двеста лева), с падеж 10-то число на месеца, за който се дължи
издръжката, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда - 27.11.2015
г., до настъпване на законна причина за отмяната или изменение на
издръжката, ведно със законната лихва върху всяка неплатена вноска, до
окончателното й изплащане, на основание чл. 59, ал. 2 СК, вр. с чл. 143 СК и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
ПОСТАНОВЯВА
след прекратяване
на брака ищцата П.Г.А.,
ЕГН ********** да
носи предбрачното си фамилно име Р.А, на основание чл. 53 СК.
ОСЪЖДА Е.Р.А., ЕГН **********,
с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ в полза на БЮДЖЕТА на съдебната власт, по сметка
на Районен съд - Варна СУМАТА от 144.00 ( сто четиридесет и четири ) лева - представляваща дължима държавна такса по предявените искове за присъждане
на ежемесечна издръжка за малолетното дете; СУМАТА от 50.00 (петдесет
лева ) дължима държавна такса при
решаване на делото по иска с правно основание чл. 49, ал.1 СК както и СУМАТА от 5.00
лв. ( пет лева ) за издаване на изпълнителен
лист, на основание чл. 78,
ал.6 от ГПК.
ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на Решението, на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК в ЧАСТТА за ПРИСЪДЕНИТЕ ИЗДРЪЖКИ.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в ДВУСЕДМИЧЕН СРОК, считано от датата на получаване на преписа .
ПРЕПИС от настоящето решение да се връчи на страните
заедно със съобщението за постановяването му, на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: