Определение по дело №169/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 ал.1 т. 2 от ГПК във връзка с чл. 129 ал. 3 от ГПК.

Делото е образувано въз основа на частна жалба от И. Х. Б., ЕГН *, от село Б., Община Р., област Б., срещу Определение № 1886/29.03.2011г. по гражданско дело № 1421/2010г. по описа на Районен съд Р., с което съдът е прeкратил производството по образуваното гражданско дело пред първоинстанционния съд, поради неотстраняване в дадения от съда срок на нередовностите на исоквата молба и е върнал исковата молба на ищеца.

Във въззивната жалба се релевират доводи за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното определение, като жалбоподателят моли съда да го отмени изцяло и да върне делото на първоинстнационния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Основното оплакване е за липсата на предпоставките на закона за прекратяване на делото и връщане на исковата молба, предвидени в разпоредбата на чл. 129 ал. 3 от ГПК, тъй като жалбоподателят твърди, че ищците по прекратеното първоинстанционно дело, са отстранили нередовностите на исковата молба като са внесли депозита за назначаване на особен представител на нередовно призования ответник – В. И. С. Навадени са и доводи, че за даде указания на ищците за внасяне на такъв депозит, първостепенният съд не е изпълнил задълженията си по чл. 47 от ГПК, въпреки наличието на адресна регистрация на ответника на територията на страната, като не е залепено уведомление. Възразява се също така, че въпреки липсата на доказателства че ответника се намира в друга държава, е разпоредено от съда разглеждащ делото като първа инстанция, назначаването на особен представител и атакуваното определение е назаконосъобразно и на това основание.

В подкрепа на така изложените твърдения в частната жалба, с нея е представено пред въззивната инстанция платежно нареждане от 08.04.2011г., с което е внесена сумата 571.60лв. за разноските за назначаване на особен представител по гр.д. № 1421/2010г. по описа на РРС.

В срока по чл. 276 ал.1 от ГПК, е депозиран писмен отговор от М. П. С., В. И. Я., Г. Т. Я. и Б. И. С., ответници по гр.д. № 1421/2010г. по описа на РРС, на частната жалба депозирана от И. Х. Б., срещу Определение № 1886/29.03.2011г. по гражданско дело № 1421/2010г. по описа на Районен съд Р.. В отговора си ответниците молят съда да остави частната жалба без уважение, тъй като същата е неоснователна. Излагат се съображения, че съдът е дал ясни и точни указания на ищците по делото да внесат дължимата сума като разноски за назначаване на особен представител на ответника В. И. С., като тези указания не са били изпълнени в дадени и в последствия удължен по искане на ищците срок от съда. Преди да прекрати делото и върне исковата молба на ищците, съдът е изпълнил добросъвестно задълженията си по реда на чл. 47 от ГПК, като е взел мерки за призоваването на ответника В. И. С., но това се е указало безуспешно на постоянния и настоящия адрес на ответника, като съдът е постановил залепването на уведомление, а след това е оставала единствената възможност на нередовно призования ответник по делото да бъде назначен особен представител. Невнасянето на определената от съда сума за особен представител, в дадения от съда срок е основание за връщане на исковата молба и прекратяването на производството по делото, като в писмения отговор се възразява, че внасянето на сумата след изтичане на дадения от първоинстанционния съд срок, не може да санира допуснатия процесуален пропуск на страната и да доведе до отмяна на атакуваното определение на Районен съд Р., което е правилно и закоосъобразно.

Съдът при проверката си в закрито заседание по реда на чл.278 от ГПК намира подадената частна въззивна жалба за допустима като подадена в срока за обжалване, от легитимирана страна с правен интерес за това. Същата отговаря на изискванията на закона и е редовна, като е внесена и дължимата във връзка с жалбата държавна такса.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна и не следва да бъде уважена.

Въз основа на материалите по делото, въззивният съд установи от фактическа страна следното:

Пред РС Р. е образувано гр.д. № 1421/2010г. по описа на съда, въз основа на искова молба В.№ 2665/02.09.2010г., подадена от И. Х. Б., ЕГН *, от с. Б., О. Р., Х. И. Б., ЕГН *, от с. Б., О. Р., Г. И. Б., ЕГН *, от с. Б., Е. П. Г., ЕГН *, от гр.Б., ул."С. № *, срещу М. П. С., ЕГН *, от с. Б., О. Р., И. В. С., ЕГН *, от с. Б., О. Р., В. И. Я., ЕГН *, от Г. Д., О. Р., Г. Т. Я., ЕГН *, от с. Г. Д., О. Р., Б. И. С., ЕГН *, от с. Б., О. Р. и Р. А. П., ЕГН *, с от гр. С., Р. Л., ул. „. С. *, като са предявени искове с правно основание чл. 124 от ГПК, чл. 42, б. „Б” от ЗН и чл. 19, ал. 1 от ЗН.

С определение № 5770/19.11.2010г. съдът е конституирал като ответник по образуваното гражданско дело- В. И. С., с ЕГН * от с. Б., О. Р., О. Б., като наследник на б.ж. на с. Б., О. Р., О. Б. И. В. С. и е указал да му бъде връчена исковата молба и приложенията към нея. Видно от върнатите в цялост съобщения, адресирани до новоконституиратия ответник В. С., същият не е намерен на посочения в исковата молба адрес. Съдът служебно е изискал справка за неговия постоянен и настоящ адрес и съответно е изпратил съобщение след представяне справка за адресната регистрация на същия. Съобщението за исковата молба и приложенията към нея, за отговор по чл. 131 от ГПК, са връчени на ответника В. И. С. по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК – чрез залепване на уведомление, след като същият не е открит от призовкаря както на постоянния, така и на настоящия адрес.

С определение № 720 от 01.02.2011г. по гражданско дело №1421/2010г. по описа на Районен съд Р., съдът е допуснал на основание чл. 47 ал.6 от ГПК, предоставяне на правна помощ на ответника И. В. С., като е задължил ищците в едноседмичен срок от получаването на съобщението за определението на съда, да внесат по сметката на съда сумата – 571.60лв., съставляваща разноски за особен представител на новоконституирания ответник с оглед на неговото нередовно призоваване по делото. Указанията дадени от съда са ясни и точни, като съдът изрично е указал на ищците неблагоприятните последици на закона от неизпълнението на тези указания в дадения от съда срок.

С определение № 1278 от 24.02.2011г. по гражданско дело №1421/2010г. по описа на Районен съд Р., исковата молба е оставена без движение, като на ищците повторно е указано, че следва да внесат разноските за назначаване на особен представител на ответника В. И. С. и в изпълнение на служебните си задължения, съдът ги е предупредил, че при неизпълнение на това задължение, исковата молба ще бъде върната, а производството по делото – прекратено.

Въз основа на писмена молба от 08.03.2011г., депозирана от страна на ищеца Х. Б. по делото, съдът на основание чл. 63 ал.1 от ГПК, при наличието на законовите основания за това, с Определение №1477/08.03.2011г., е продължил срока за внасяне на разноските с двадесет дни, считано от 08.03.2011 година до 28.03.2011 година, включително.

С обжалваното Определение № 1886/29.03.2011г. по гражданско дело № 1421/2010г. по описа на РС Р., първоинстанционният съд е прекратил производството по делото на основание чл. 129 ал.3 от ГПК и постановил връщане на исковата молба на ищците по делото. Основанията за постановяването на атакувания съдебен акт са неотстраняване на нередовностите на исковата молба съгласно указанията на съда и в срока по чл. 129 ал.2 от ГПК, както и в продължения с разпореждане на съда срок от ищцовата страна по делото.

Видно от представеното с частната жалба пред въззивната инстанция платежно нареждане за внесена сумата от 571.60лв. за разноските за назначаване на особен представител по гр.д. № 1421/2010г. по описа на РРС, същата е внесена от страната по делото на 08.04.2011г.

При тука установеното от фактическа страна, въззивната инстанция намира част от оплакванията на жалбоподателят в частната жалба въз основа на която е образувано настоящото въззивно производство за неоснователни.

Първоинстанционният съд по гражданско дело №1421/2010г. по описа на РС Р., е изпълнил служебните си задължения във връзка с призоваването на новоконституирания ответник В. И. С. точно и съобразно разпоредбите на закона. След като неуспешно е направен опит С. да бъде призован на адреса посочен от ищците в исковата молба, при неговото конституиране като страна по делото, съдът е изискал справка за неговия постоянен и настоящ адрес и след като отново опитите за редовното призоваване на ответника са останали безуспешни, съдът е постановил залепване на уведомление по реда на чл. 47 от ГПК. След залепване на уведомление, за съда е останала законовата възможност визирана в разпоредбата на чл. 47 ал.6 от ГПК, да допусне назначаването на особен представител на ответника, призован по реда на чл. 47 от ГПК, който в настоящия случай е ФЛ и това е задължение на съда, без което производството по делото не може да продължи. Възраженията на жалбоподателя в частната жалба, за незаконосъобразност на действията на съда по призоваването на ответника В. И. С., както и за взетото от първоинстанционния съд решение за допускане на особен представител на новоконституирания ответник, настоящият състав на ОС Б. счита за неоснователни.

След като е допуснал назначаването на особен представител на ответника В. И. С., съдът по реда на чл. 101 от ГПК е дал ясни и точни указания на страната за размера на дължимата сума, която следва да се внесе от ищцовата страна като възнаграждение за назначаването на особен представител на С., посочил е че сумата следва да се внесе по сметката на РС Р., като е дал и срок за внасянето на сумата, след което е указал на ищците неблагоприятните последици от неизпълнението на това задължение. След като в указания от съда срок, посочената сума не е била внесена от ищците, съдът с изрично определение е оставил исковата молба без движение, като е повторил задължението до ищците за внасяне на дължимата сума като разноски за назначаване на особен представител на отсъстващия по делото ответник и повторно е указал на страната неблагоприятните последици съобразно разпоредбата на чл. 129 ал.3 от ГПК, в случай на неизправяне на посочените от съда нередовности на исковата молба, в дадения от закона и посочен в определението срок.

По искане на ищцовата страна и на основание чл. 63 от ГПК, първоначалния срок за отстраняване на нередовности на исковата молба е бил удължен от съда с още две седмици – до 28.03.2011г., като това изрично е посочено в определението на съда. Съобщението за удължаването на срока и за постановеното определение от съда е съобщено на ищците по делото на 14.03.2011г., като същите са имали достатъчна времева възможност за внасяне на посочената от съда сума, по сметката на РС Р., до изтичане на крайния срок за това – 28.03.2011г., но въпреки това те не са изпълнили задължението си в указания им от съда срок, а са сторили това след неговото изтичане – на 08.04.2011г.

Неотстраняването на нередовностите на исковата молба в срока по чл. 129 ал.2 от ГПК, поражда последиците предвидени в разпоредбата на чл. 129 ал.3 от ГПК, като правилни и законосъобразни са доводите на първоинстанционния съд в атакуваното определение, с които съдът е върнал исковата молба на ищците и е прекратил образуваното гражданско дело. Предвидения в разпоредбата на чл. 129 ал. 2 от ГПК процесуален срок е законно определен и преклузивен, като след неговото изтичане възникват процесуалните основания съобразно разпоредбата на закона, обосноваващи връщане на исковата молба и прекратяване на вече образуваното гражданско дело, ако нередовностите на исковата молба не са отстранени. Закона не прави разграничение досежно правните последици които свързва с разпоредбата на чл. 129 ал.3 от ГПК- дали нередовностите не са били отстранени в срок от ищцовата страна поради зависещи от нея причини или поради такива които не зависят от волята и процесуалното поведение на страната. След като нередовностите на исковата молба не са били отстранени от ищците, както в първоначално дадения от съда, така и в продължения от него законно определен преклузивен срок, а ищцовата страна не е поискала повторно продължаването на срока, без значение е дали причините са извинителни или не. Закъснелите процесуални действия на страната за отстраняване на указаните нередовности на исковата молба, не могат да санират с обратна сила процесуалният пропуск на ищеца по делото и да доведат до отмяна на обжалваното определение като незаконосъобразно, тъй като дадения от закона и от съда срок е преклузивен и след неговото изтичане, всички действия на страните са ирелевантни по делото. Налице са основанията за приложението на нормата на чл. 129 ал.3 от ГПК, като определението на първостепенния съд с което е прекратено производството по първоинстанционното дело е правилно и законосъобразно. Поради изложените правни съображения, частната жалба следва да бъде оставена без уважение.

Водим от горното и на основание чл. 278 от ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба от И. Х. Б., ЕГН *, от село Б., Община Р., област Б., срещу Определение № 1886/29.03.2011г. по гражданско дело № 1421/2010г. по описа на Районен съд Р., с което съдът е прeкратил производството по образуваното гражданско дело пред първоинстанционния съд, поради неотстраняване в дадения от съда срок на нередовностите на исоквата молба и е върнал исковата молба на ищеца.

Определението на съда подлежи на касационно обжалване, в едномесечен срок от съобщението на страните, пред ВКС на РБ.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: