О П Р Е Д Е Л Е Н И ***
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД, гражданска колегия, пети въззивен състав
На петнадесети април,
две хиляди и петнадесета година
в закрито съдебно
заседание на осн. чл.267 ГПК, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НЕДЯЛКА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ВЕСЕЛКА УЗУНОВА
ДАНИЕЛА МИХОВА
Секретар
Прокурор
разгледа въззивно
гражданско дело номер 606 по описа за 2015 година.
НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ.268 ГПК, СЪДИЯТА – ДОКЛАДЧИК Н. ПЕНЕВА
ДОКЛАДВА ДЕЛОТО:
Производството по
делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на З.С.П.
***– ответник в първоинстанционното производство, чрез процесуален представител
адв.М.И., срещу Решение №294/23.02.15г., постановено от Бургаски районен съд по
гр.д.№4202 по описа за 2014г., в частта,
с което упражняването на родителските права върху детето Сесилия е предоставено
на майката, постановено е детето да има местоживеене при майка си в гр.Брюксел
– кралство Белгия; в частта относно определения режим на лични отношения на
бащата с детето и по отношение на присъдената издръжка за детето. Въззивникът
претендира отмяна на първоинстанционното решение в тази му част с постановяване
на въззивно такова, с което родителските права да бъдат предоставени на него и
в тази връзка местоживеенето на детето да бъде определено при него в България;
на майката да бъде определен режим на лични отношения с детето и да бъде
осъдена да заплаща месечна издръжка съобразно отговора на ответника на исковата
молба. Основното оплакване, развито подробно и многократно в изложението на
въззивника, касае постановяване на решението без да са обсъдени всички
представени доказателства и достигането до необосновани и неясни правни изводи.
На първо място в жалбата са обсъдени социалните
доклади извършени от ДСП – гр.Бургас, които според въззивника са възприети от
съда безкритично. Според него тези доклади са непълни и формални, в една част и
неверни, като в тях не е даден отговор на поставените от съда въпроси относно
отражението във всяко отношение, което ще даде върху детето преместването му в
друга държава.
Подробни аргументи са изложени по
въпроса за местоживеенето на ответника и в тази връзка са оспорени изводите на
съда по този въпрос - според въззивника той живее постоянно в България в
жилище, негова собственост, в което живеят и родителите му, а във връзка с
осъществяваната от него търговска дейност пътува до Франция, а не пребивава
постоянно там.
Според въззивника съдът не е обсъдил
представените доказателства относно материалната обезпеченост на двете страни,
в т.ч. – тези на майката и начина, по който тя осигурява средствата си за
препитание. Изобщо не били обсъдени неговите родителски и възпитателски
качества, на които (с помощта и на родителите му) се дължи доброто възпитание,
любознателност, активност и здраве на детето, т.к. след заминаването на майката
през 2012г. той и родителите му са били тези, които са се грижили за детето. Изложени
са подробни аргументи.
Според въззивника след връщането си в
България, ищцата е взела детето под предлог за да се грижи за него, но всъщност
– да внуши отчуждение спрямо бащата и родителите му и да формира у детето
негативно отношение към живота в България и конкретно – гр.Средец. В следствие
на това поведението и отношението на детето се е променило коренно – отсъствия
от училище със съгласието на майката, понижаване на успеха и емоционалния тонус,
изразяване на предпочитания и мнения, които е невъзможно да бъдат формирани
самостоятелно. В тази връзка се оспорва извода на съда, че промяната се дължи
на раздялата на родителите и се излагат подробни аргументи, като се обсъждат и
показанията на разпитаните свидетели. Обсъдени са и изявленията на детето, като
в тази връзка са оспорени констатациите на съда, направени въз основа на тях,
предвид и показанията на разпитаните свидетели.
Подробно внимание е отделено на
представения социален доклад на Службата по социални дейности – Брюксел, като е
направен собствена анализ на неговите чисто фактически констатации и изразеното
отношение на тази институция, за да се обоснове краен извод, че в доклада не е
изразено позитивно, а по-скоро негативно отношение към възможността на ищцата
да се грижи и да предостави добри условия за живот и образование на детето в
гр.Брюксел.
При обсъждане на представените писмени
доказателства е формулиран извод за недоказаност както на битовите условия,
които предлага майката, така и на възможността с получаваните от нея доходи да
осигури издръжката на детето. Според въззивника съдът не се е аргументирал защо
счита, че промяната на местоживеенето на детето – от стабилна семейна среда, в
която за него се грижат трима души в среда, за чиито условия няма достатъчно
доказателства, е в интерес на детето. В тази връзка подробни аргументи са
изложени и за опровергаване извода на съда за наличието на такъв интерес, респ.
- че в негово име следва детето да бъде подложено на оправдан риск от
преместването му в друга социално – икономическа среда.
Според въззивника съдът изобщо не е
обсъдил и не е изложил аргументи по отношение на неговите битови, икономически,
родителски и възпитателски качества, които да сравни с тези на майката, за да
формира крайния си извод, че на последната следва да се предостави родителската
власт.
Подробно изложение е направено, за да
се обоснове извода, че преместването на детето от една в друга социално –
икономическа среда ще съставлява стрес и объркване на детската психика – ще
бъдат прекъснати стабилните и предвидими контакти и отношения на детето с
неговите близки и приятели и то ще бъде поставено в среда, в която не познава
никого, не говори езика и вместо с деца от малцинствените групи в България, ще
следва да общува с деца на емигранти. В тази връзка отново подробно съображения
са изложени и за обосноваване на тезата, почиваща на събраните доказателства,
че връзката на детето с неговата баба по майчина линия, която се очаква да
помага на майката, не само че не е стабилна, но и бабата е показала
неспособност да се грижи за детето в редките моменти, в които това се е
налагало.
Подробни аргументи са изложени и по
въпроса за определения от съда режим на лични отношения на бащата с детето,
който според въззивника е неизпълним в частта относно редовните месечни срещи –
от петък до неделя.
Направено е искане за разпит на
свидетели за установяване на настъпили в хода на делото факти и обстоятелства,
в т.ч. и за упражнявано от майката въздействие върху детето с оглед осуетяване
на срещите с бащата. Направено е и искане за назначаване на съдебно –
психологическа експертиза за установяване налице ли е синдром на родителско
отчуждение.
При
проверката, извършена на осн. чл.267, ал.1 ГПК се установи следното: препис от първоинстанционното решение е връчен на
въззивната страна на 27.02.15г. чрез процесуален представител адв.И.. Въззивната
жалба е подадена на 13.03.14г. - в законния срок по чл.259 ГПК. Жалбоподателят
е лице, което има правен интерес от обжалване на първоинстанционното решение,
т.к. с него не са уважени предявените от страната искания относно родителските
права върху детето Сесилия. Следователно
жалбата е допустима.
Препис от
въззивната жалба на ответника е връчен на ищцата Е.Н.П. *** на 24.03.15г.,
чрез процесуален представител адв.П.Т.. В срока по чл.263, ал.1 ГПК е подаден
писмен отговор. В него са изложени подробните съображения на въззиваемата за опровергаване
оплакванията във въззивната жалба и за потвърждаване на първоинстанционното
решение.
Въззиваемата не
отрича, че през време на отсъствието й от страната, голяма заслуга за
отглеждането и възпитанието на детето има майката на ответника, но намира, че
интересът на детето налага то да бъде отглеждано от своя родител – в тази
връзка е цитирана съдебна практика.
Според
въззиваемата, съдът е цитирал изявлението на ответника, че той има намерение да
се установи в България, а не е направил необоснован извод в тази насока, както
се твърди в жалбата. Според нея за да формира крайния си извод по въпроса кому
да предостави родителските плава, съдът е обсъдил събраните по делото
доказателства, родителските качества и битово – икономическите условия, които и
двамата родители предлагат.
Становище е
изразено по представените социални доклади, които въззиваемата също намира за
повърхностни; но в тази връзка заявява възражения за начина на провеждане на
изследването от социалния работник, представила се за приятелка на бабата по
бащина линия и позволила си коментари впоследствие с бабата.
Според
въззиваемата макар и извън страната, тя е поддържала връзка с детето и неговите
учители за разлика от бащата, който дори не е посещавал родителски срещи на
детето. По отношение на отсъствия на детето от училище излага собствени
обяснения за това – поради иницииран от ответника скандал и за осигуряване
спокойствието на детето.
Подробно е
аргументирана тезата на въззиваемата защо детето следва да получи възможност да
живее и да се обучава в гр.Брюксел, вместо в гр.Средец както по отношение на
социалната среда, така и по отношение на икономическите условия.
Изразено е
противопоставяне на доказателствените искания на въззивника.
Бургаският окръжен съд, след проверка допустимостта на
подадената въззивна жалба намира, че делото следва да бъде внесено в съдебно
заседание за разглеждане и решаване.
Доказателствените
искания на двете страни следва да бъдат уважени. На всяка от тях следва да бъде
дадена възможност за разпит на един свидетел при довеждане, за установяване на
факти и обстоятелства във връзка с проведени срещи на бащата с детето в периода
след 22.01.2015г.
Исканията на
въззивната страна извършване на съдебно – психологическа експертиза също следва
да бъде уважено, с оглед установяване налице ли е синдром на родителско
отчуждение. В тази връзка на въззиваемата следва да бъде предоставен тридневен
срок, считано от получаване на препис от настоящото определение, с оглед
поставяне на задачи към експертизата.
С оглед на гореизложеното и на осн.267, ал.1 ГПК, вр.
чл.247 ГПК Бургаският окръжен съд
О П Р
Е Д Е Л И :
ВНАСЯ ВГД №606/15г.
по описа на Бургаски окръжен съд, в съдебно заседание за разглеждане и решаване
на 14.05.2015г. от 09.30 часа.
ДА СЕ ПРИЗОВАТ
страните на посочените от тях адреси и/или съдебни адреси, в т.ч. при
необходимост - и по телефона, ако страните или техните процесуални
представители са заявили телефонните си номера по делото или същите са служебно
известни на съда.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ
на всяка от страните за разпит на един свидетел при условията на довеждане.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ
на въззиваемата страна в тридневен срок от получаване на препис от настоящото
определение, да постави въпроси към съдебно – психологическа експертиза, с
писмена молба с препис за насрещната страна.
СЛЕД ИЗТИЧАНЕ на
срока, посочен по-горе, делото да се докладва за определяне задачите на
експертизата, вещото лице и авансовите вноски за възнаграждението му, които
страните следва да внесат.
На всяка от страните да се връчи препис от настоящото
определение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.