Решение по дело №294/2024 на Административен съд - Ямбол

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от АПК, вр. чл. 15, ал. 3, т. 1 и ал. 4, т. 2, б. „г“ от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР за периода 2014 – 2020 г.

Образувано е по жалба на С. Д. Д. от [населено място] против Акт за прекратяване на ангажимент по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР за периода 2014 - 2020 за кампания 2022 г. и за установяване на публично държавно вземане № 02-280-6500/3169#6 от 26.08.2024 г. на Заместник - изпълнителния директор на ДФ „Земеделие, с който на основание чл. 15, ал. 3, т. 1 и ал. 4, т. 2, буква „г“ и чл. 17, ал. 2 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г., чл. 59, ал. 1 и 2 от АПК, вр. чл. 165 и чл. 166 от ДОПК, чл. 20а, ал.1 от Закона за подпомагане на земеделските производители, е прекратен ангажимент по Мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014 - 2020 за кампания 2022 г. и определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане по направление „Биологично растениевъдство“ за кампании 2016 г., 2017 г., 2018 г., 2019 г., 2020 г. и 2021 г. във връзка с подадените от С. Д. Д. заявления за подпомагане с УИН 28/140616/81017, УИН 28/140617/86004, УИН 28/070618/90774, УИН 28/280519/93592, УИН 28/260520/96897 и УИН 28/190521/03073 в размер на 15 344,83 лева.

Твърди се нищожност на оспорения административен акт поради противоречието му с влязлото в сила решение на съда, като се сочи, че не са спазени дадените от първата и касационната инстанция задължителния указания по тълкуване и прилагане на закона при повторното произнасяне от страна на административния орган. Алтернативно се навеждат доводи за незаконосъобразност на акта като издаден при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон, в несъответствие с целта на закона и при неспазване на установената форма. Сочат се нарушения на чл. 6, ал. 1, чл. 7, ал. 1 и чл. 9, ал. 2 и ал. 4 от АПК. Твърди се немотивираност на атакувания акт. Оспорва се изводът на органа, че е налице удължаване на ангажимента през 2022 г., като се твърди, че с подаването на заявлението за подпомагане през 2022 г. всъщност жалбоподателят е поел нов ангажимент по смисъла на чл. 6, ал. 6, т. 2 от Наредба № 4/2015 г. за една година по направление „Биологично растениевъдство“, тъй като в ангажимента са включени само сертифицирани биологични площи, а именно – парцел 80306-612-1-1, който е бил заявен и за кампания 2021 г., и за кампания 2022 г. Твърди се, че с изтичане на петгодишния ангажимент по мярката за периода от 2016 г. до 2020 г. е постигната целта на Програмата – предотвратяване на почвената ерозия и борба с климатичните промени и с поетия нов ангажимент от една стопанска година жалбоподателят се е възползвал от дадената му по Наредбата възможност. Сочи се, че по смисъла на приложимия европейски регламент е предвидена възможност за 2021 г. и 2022 г. да продължат да се прилагат правилата на настоящата рамка на ОСП, обхващаща периода 2014 - 2020 г., наречена преходен период, до датата, на която започва да се прилага новата правна рамка с начало 01.01.2023 г. Сочи се, че в относимата наредба не са предвидени основания за неприлагане на административни санкции, каквито са предвидени в приложимия Регламент (ЕС) № 1306/2013 г., чийто чл. 77, § 2, б. „г“ разписва, че не се прилагат административни санкции, когато засегнатото лице може да докаже по удовлетворителен за компетентния орган начин, че не носи отговорност за неспазване на задължението по § 1 или ако този орган установи по друг начин, че съответното лице няма вина. В тази връзка се излагат твърдения, че жалбоподателят не носи вина, че нормативните документи за новия период не са готови и че след изтичане на регламентирания период от 5 години (2014-2020 г.) е дадена възможност за преходен период през кампании 2021 г. и 2022 г. и за поемане на нов ангажимент по наредбата през този период до стартиране на новия програмен период 2023 - 2027 г. Иска се съдът да отмени атакувания акт за прекратяване на ангажимента по мярката, както и наложената с него санкция като неправилен и незаконосъобразен.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от редовно упълномощен представител - адвокат Х. К. от АК - [област], която поддържа жалбата на посочените в нея основания и направените искания. Акцентира върху даденото от вещото лице уточнение, че съгласно промяната в нормативната уредба заявяването за биологично земеделие за стопанската 2021 и 2022 г. като нови периоди е отбелязано с нова абревиатура и няма изрично предоставена възможност за деклариране от земеделския производител за поемане на нов ангажимент чрез отбелязване на това обстоятелство в отделно квадратче. В този смисъл се сочи, че поради този пропуск жалбоподателят е използвал наличните към момента на заявяване образци на заявления. Допълва, че поемането на нов ангажимент се доказва безспорно от обстоятелството, че за кампании 2021 г. и 2022 г. оспорващият не е продължил да заявява предходните два парцела, които са били задължително за подпомагане в петгодишния период, тъй като ако той изключи някои от парцелите, това автоматично води не само до санкция за съответната година, но и за предходните години. В заключение сочи, че актът е изцяло незаконосъобразен, защото обхваща налагане на санкция за вече приключилия период, в който оспорващият изцяло е изпълнил ангажимента си и е отговорил на всички изисквания на нормативната база и на административния орган, за да бъде субсидиран. Претендира се отмяната на оспорения акт, ведно с присъждане на сторените по делото разноски.

Ответната страна – Заместник - изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Д. Б., оспорва жалбата и моли съдът да я отхвърли като неоснователна. Счита, че административният орган изцяло се е съобразил с указанията на ВАС и след като е изяснил фактическата обстановка и данните в подадените през годините заявления, е стигнал до правилен и обоснован извод, че е налице удължаване на ангажимента. Претендира присъждане на разноските по производството, като в условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на процесуалния представител на оспорващия.

По делото са събрани писмени доказателства, приобщена е в цялост преписката по издаване на оспорения акт, в т.ч. и адм. д. № 45/2023 г. по описа на Административен съд – Ямбол, ведно с адм. д. № 7810/2023 г. по описа на ВАС. По искане на страните е назначена и съдебно–техническа експертиза, при която вещото лице, след запознаване с материалите по делото и извършване на необходимите справки дава отговор на относими към повдигнатия правен спор въпроси. Изготвеното писмено заключение на експерта, заедно с направените при изслушването му в проведеното по делото открито съдебно заседание на 24.01.2025 г. уточнения и допълнения е приобщено към доказателствения материал по делото.

След цялостна преценка на събраните по делото доказателства в тяхното единство и поотделно, съдът приема за установено следното:

Предмет на съдебен контрол е Акт за прекратяване на ангажимент по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР за периода 2014 - 2020 за кампания 2022 г. и за установяване на публично държавно вземане № 02-280-6500/3169#6 от 26.08.2024 г. на Заместник - изпълнителния директор на ДФ „Земеделие, издаден след отмяната на предходно произнесен такъв с влязло в сила съдебно решение, потвърдено от касационната инстанция. Административният акт е надлежно връчен лично на адресата на 09.09.2024 г. видно от отбелязването в него.

Акт за прекратяване на ангажимент по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР за периода 2014-2020 за кампания 2022 и за установяване на публично държавно вземане № 02-280-6500/3169#6 от 26.08.2024 г. на Заместник - изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ е оспорен по съдебен ред с жалба вх. № 1610/12.09.2024 г., въз основа на която е образувано и настоящото съдебно производство.

Жалбата е подадена от неблагоприятно засегнато от акта лице в 14-дневен срок от връчването му, който акт подлежи на съдебен контрол, поради което същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество, тя се преценя като основателна по следните съображения:

От данните по административната преписка се установява, че С. Д. Д. е регистриран с Уникален регистрационен номер (УРН) 222141 в Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК) и е одобрен за участие по Мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014 - 2020 г. с направление „Биологично растениевъдство“ през кампания 2016 г., която е и първата от поетия пет годишен ангажимент, като до края на петата година по повод подадени заявления за плащане физическото лице е получило финансово подпомагане по мярка 11 „Биологично земеделие“, направление „Биологично растениевъдство“ в размер на 34 029,04 лева за 2016 г.; 34 029,04 лева за 2017 г.; 33 971,46 лева за 2018; 0,00 лева за 2019 г. и 25 709,38 лева за 2020 г. През кампания 2021 г. и 2022 г. Д. е декларирал, че желае да продължи ангажимента си при спазване разпоредбите на Наредба 4 от 24.02.2015 г., като за кампания 2021 г. по Мярка 11 “Биологично Земеделие“, направление „Биологично растениевъдство“ му е изплатена субсидия в размер на 25 709,38 лева. Така общо изплатената сума по направление „Биологично растениевъдство“ на Мярка 11 „Биологично земеделие“ през годините, предхождащи годината на прекратяване на ангажимента, възлиза на 154 448,30 лева. На 10.05.2022 г. е подадено и Общо заявление за подпомагане за кампания 2022 г. с УИН 28/270522/08571 (последно редактирано на 30.05.2022 г.), с което са заявени за подпомагане общо 6 броя БЗС с обща площ от 30,05 ха, от който един единствен брой БЗС с площ от 10,86 ха е заявен за подпомагане по мярка 11 „Биологично земеделие“, направление „Биологично растениевъдство“.

С Писмо изх. № 01-6500/5457 от 12.10.2022 г. ДФЗ - РА уведомил кандидата за откриване на административно производство по прекратяване на ангажимента и издаване на АУПДВ съгласно чл. 26, ал. 1 от АПК. В писмото са изложени фактическите обстоятелства, въз основа на които е прието, че са налице основания за прекратяване на ангажимента и издаване на АУПДВ. Дадена е възможност за предоставяне на допълнителна информация в съответствие с чл. 34, ал. 3 от АПК.

В указания в писмото срок е постъпило Възражение вх. № 01-6500/5457 от 20.12.2022 г. от кандидата С. Д. Д., в което са изложени подробни аргументи против откритото производство по прекратяване на ангажимент и издаване на АУПДВ.

Постановен е Акт за прекратяване на ангажимент по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР за периода 2014 - 2020 за кампания 2022 г. и за установяване на публично държавно вземане № 01-6500/5457-2 от 17.01.2023 г. на Заместик - изпълнителния директор на ДФЗ, с който на основание чл. 15, ал. 3, т. 1 и ал. 4, т. 2, буква „г“, чл. 17, ал. 2 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 „Биологично земеделие“, чл. 59, ал. 1 и 2 от АПК, вр. чл. 165 и чл. 166 от ДОПК, чл. 20а, ал. 1 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), е прекратен по отношение на С. Д. Д. ангажимент по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014 - 2020 за кампания 2022 г. и е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане по направление „Биологично растениевъдство" за кампании 2016, 2017, 2018, 2019, 2020 и 2021 във връзка с подадените от Д. заявления за подпомагане с УИН 28/140616/81017, УИН 28/140617/86004, УИН 28/070618/90774, УИН 28/280519/93592, УИН 28/260520/96897 и УИН 28/190521/03073 в размер на 15 344,83 лева. Актът е издаден след разглеждане на допълнително представена информация, обсъждане и отхвърляне на направените от кандидата възражения. Основният аргумент за прекратяване на ангажимента и определянето на сума за възстановяване от С. Д. Д. в размер на 15 344,83 лева в съответствие с чл. 15, ал. 4, т. 2, буква „г“ от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. е, че през кампания 2022 г. в приложението за кандидатстване по Мярка 11 той е декларирал, че желае да продължи ангажимента си при спазване разпоредбите на Наредба 4 от 24.02.2015 г.

Акт за прекратяване на ангажимент по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР за периода 2014 - 2020 за кампания 2022 г. и за установяване на публично държавно вземане № 01-6500/5457-2 от 17.01.2023 г. на Заместник - изпълнителния директор на ДФЗ е оспорен по съдебен ред, като с Решение № 111/18.07.2023 г. по адм. д. № 45/2023 г. същият е отменен като незаконосъобразен; предвид невъзможността на съда да се произнесе по съществото на спора с оглед правилото на чл. 173, ал. 2 от АПК, преписката е върната на органа за ново произнасяне при спазване на дадените с решението задължителни указания по приложението на закона. Така постановеният съдебен акт е оставен в сила с Решение № 3003 от 13.03.2024 г. по адм. д. № 7810/2023 г. по описа на ВАС.

Според мотивите на ВАС в първоначално проведеното административно производство, в което е постановен Акт за прекратяване на ангажимент по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР за периода 2014 - 2020 за кампания 2022 г. и за установяване на публично държавно вземане № 01-6500/5457-2 от 17.01.2023 г. на Заместник изпълнителния директор на ДФЗ, органът не е установил всички релевантни за делото факти и обстоятелства в нарушение именно на чл. 35 и чл. 36 от АПК, което е дължимо съобразно разписаното в посочените норми. В резултат на така допуснатото нарушение е останал неизяснен основният спорен въпрос от фактическа страна, а именно – какъв е видът на заявлението, подадено от Д. за кампания 2022 г. по Мярка 11 „Биологично земеделие“, направление „Биологично растениевъдство“, т.е. дали се касае до удължаване на приключен многогодишен ангажимент по смисъла на чл. 6, ал. 4, предл. второ, вр. ал. 3 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. (каквото становище всъщност се поддържа от органа, но се отрича от адресата на акта), или е поет нов ангажимент през 2022 г. в хипотезата на чл. 6, ал. 6, т. 1 от Наредбата. Посочено е, че не е еднозначно установено и не е подкрепено с каквито и да било доказателства поддържаното от административния орган в акта становище, че е налице удължаване на поетия ангажимент в хипотезата на чл. 6, ал. 4, предл. второ, вр. ал. 3 от относимата наредба; това не може да се установи само на база подаденото от кандидата заявление за подпомагане за кампания 2022 г. При липсата на доказателства за предприети действия по удължаване в посочения по-горе смисъл през 2021 г., според касационната инстанция единствената хипотеза, регламентирана в Наредба № 4 от 24.02.2015 г., за кампания 2022 г. би била тази на чл. 6 ал. 6, а именно поемането на нов ангажимент. Но също така удължаването на ангажимента през 2021 г. не изключва и поемането на нов ангажимент през 2022 г. в посочената хипотеза. Изрично е посочено в решението на ВАС, че и в двата случая (било то удължаване, било то поемане на нов ангажимент) е неприложимо правилото на чл. 17, ал. 2 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г., респ. не може да се говори за неговото нарушаване, който именно е възприетият като правопораждащ правомощието на административния орган юридически факт за издаване акт в хипотезата на чл. 15, ал. 3, т. 1 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г.; неправилно административният орган е приел дори и при възприетите от него факти, че е изпълнен фактическият състав на чл. 15, ал. 3, т. 1, вр. ал. 4, т. 2, б. „г“, вр. чл. 17, ал. 2 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г.

След постановяване на съдебните решения с Писмо изх. № 02-280-6500/3169#3 от 05.07.2024 г. е от ДФЗ - РА открито ново административно производство по прекратяване на ангажимента и издаване на АУПДВ съгласно чл. 26, ал. 1 от АПК. Според изложените в писмото фактически обстоятелства, през кампания 2016 г. оспорващият е поел ангажимент по Мярка 11 „Биологично земеделие“ по направление „Биологично растениевъдство“ от ПРСР 2014-2020, за която година е одобрена обща площ по направлението от 23,81 ха за декларираните от земеделския производител референтни парцели с номера 05308-211-9-3 (с площ от 12,91 ха) и 80306-43-3-1 (с площ от 10,90 ха). Посочено е, че през кампании 2021 г. и 2022 г. Д. е избрал да удължи така поетия ангажимент съгласно чл. 6, ал. 4, предложение второ от Наредба № 4 от 24.02.2015 г., като в подадените заявления за подпомагане с УИН 28/190521/09073 и УИН 28/270522/08571 е декларирано „продължен ангажимент“, предоставени са „Предложение за кандидати поредна година по Мярка 11 „Биологично земеделие 2021 г.“ и „Предложение за кандидати поредна година по Мярка 11 „Биологично земеделие 2022 г.“ с отбелязана графа в тях „Заявление за плащане“, направление „Биологично растениевъдство“, които са разписани собственоръчно от Д.. Въз основа на това е прието, че по този начин земеделският производител е удостоверил съгласието си за удължаване на ангажимента по Мярка 11 през 2021 г. и през 2022 г., както и знанието си относно изискванията на чл. 17, ал. 2 от Наредба № 4/2015 г. Досежно подаденото за кампания 2022 г. заявление е допълнено, че в разпечатаното заявление за подпомагане в „Резултати от автоматични проверки на въведените данни в заявление за подпомагане по директни плащания за кампания 2022“ ДФЗ.РА е информирал Д., че не са декларирани същите парцели по направление „Биологично растениевъдство“ по Мярка 11 спрямо декларираните от предходната година – за парцел с № 80306-43-3-1. Заключено е, че през 2021 г. и през следващата 2022 г. поетият през 2016 г. петгодишен ангажимент, (приключен през 2020 г.), е удължен в хипотезата на чл. 6, ал. 4, предл. 2, вр. ал. от Наредба № 4/24.02.2015 г. Направено е позоваване на чл. 17, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата, както и на чл. 41, ал. 5 от ЗПЗП, като е обоснован извод въз основа на установяванията от извършена кръстосана проверка (географско припокриване) между незаявените по Мярка 11, направление „Биологично растениевъдство“ референтни площи на кандидата С. Д. Д. с УРН 222141 за кампания 2022 и правните основания на конкретното УРН за кампания 2022 (пресичане на всички незаявени референтни площи), че по отношение на референтен парцел 05308-211-9-3 с площ от 12,91 ха Д. е имал правно основание, поради което чл. 17, ал. 2 от Наредба № 4/2015 г. е неприложим; още повече, че към заявлението за подпомагане е приложено и обяснение на кандидата от 10.05.2022 г., че отглежданите на площ от 12, 74 ха орехи са изкоренени и на тяхно място е засят слънчоглед, т.е. същият този парцел отново е заявен за подпомагане по друга схема и вид култура. Посочено е още, че процентът на припокриване на площта от пресичане на заявените от С. Д. през текущата кампания парцели спрямо одобрените (референтните) парцели за участие по направление „Биологично растениевъдство“ е 45,61 % съгласно Таблица 1 от писмото, съдържаща подробно описание на заявените в текущата кампания площи и географското им припокриване с одобрените (референтните парцели), т.е. според съдържанието на писмото налице е припокриване 45,61 % на заявените за участие за кампания 2022 г. парцели спрямо одобрените парцели за участие по направление „Биологично растениевъдство“ и това е основание за прекратяването на поетия ангажимент от страна на ДФЗ. Под Таблица 1 от писмото се съдържа обяснение на начина на изчисления на процент на припокриване, а именно – общата площ от пресичане*100/общата площ на референтните/одобрените парцели (общата сума в колона 5*100)/общата сума в колона 2). Прието е, че в случая ангажиментът през 2022 г. продължава да се изпълнява върху намалена с повече от 10 % от одобрената площ, като за незаявените площи вече има констатирано правно основание за текущата година. Посочено е, че на основание чл. 15, ал. 3, т. 1, вр. ал. 4, т. 2, б. „г.“, вр. чл. 17, ал. 2, изречение трето от Наредба № 4/2015 г. ДФЗ едновременно прекратява ангажимента и пристъпва към действия по възстановяване на изплатената сума, като в съответствие с чл. 15, ал. 4, т. 2, б. „г.“ от Наредбата следва да бъдат възстановени 10 % от общия размер на субсидията за шестте години на ангажимента (2016, 2017, 2018, 2019, 2020 2021), което се равнява на 15 344,83 лева. Дадена е възможност за възражения по констатациите и за предоставяне на допълнителна информация, като е посочено, че писмото съставлява и акт за нередност по смисъла на чл. 14, ал. 1 от Наредбата за определяне на процедурите за администриране на нередности по фондове, инструменти и програми, съфинансирани от Европейския съюз, тъй като е първата писмена оценка , съдържаща мотивирано заключение въз основа на конкретни факти, че е извършена нередност и подлежи на незабавно вписване в регистъра за нередности по чл. 14, ал. 3 от същата наредба. Уведомителното писмо е надлежно връчено лично на адресата на 17.07.2024 г. съобразно отбелязванията в него. Липсват данни в представената административна преписка за подадени от Д. възражения.

Въз основа на влязлото в сила уведомително писмо с изх. № 02-280-6500/3169#3 от 05.07.2024 г. е постановен Акт за прекратяване на ангажимент по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР за периода 2014 -2020 за кампания 2022 и за установяване на публично държавно вземане № 02-280-6500/3169#6 от 26.08.2024 г. на Заместник изпълнителния директор на ДФ „Земеделие, с който на основание чл. 15, ал. 3, т. 1 и ал. 4, т. 2, буква „г“ и чл. 17, ал. 2 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г., чл. 59, ал. 1 и 2 от АПК, вр. чл. 165 и чл. 166 от ДОПК, чл. 20а, ал.1 от Закона за подпомагане на земеделските производители, е прекратен ангажимент по Мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014 2020 за кампания 2022 и определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане по направление „Биологично растениевъдство“ за кампании 2016, 2017, 2018, 2019, 2020 и 2021 във връзка с подадените от С. Д. Д. заявления за подпомагане с УИН 28/140616/81017, УИН 28/140617/86004, УИН 28/070618/90774, УИН 28/280519/93592, УИН 28/260520/96897 и УИН 28/190521/03073 в размер на 15 344,83 лева. Видно от съдържанието на акта, възприети са и дословно са възпроизведени фактическите основания и правни изводи, изложени в Писмо изх. № 02-280-6500/3169#3 от 05.07.2024 г., както и в предходно издадения Акт за прекратяване на ангажимент по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР за периода 2014 - 2020 за кампания 2022 г. и за установяване на публично държавно вземане № 01-6500/5457-2 от 17.01.2023 г. Единствената разлика е по отношение на парцел 05308-211-9-3 с площ 12,91 ха, за който е допълнено, че след извършените кръстосани проверки за този имот е установено, че за кампания 2022 г. С. Д. е имал правно основание, поради което чл. 17, ал. 2 от Наредба № 4/2015 г. е неприложим, (както е възприето и в потвърдителното решение на ВАС). Досежно парцел 80306-43-3-1 са възприети и дословно са възпроизведени установяванията и изводите, посочени в отменения акт с № 01-6500/5457-2 от 17.01.2023 г.; прието е, че за кампании 2021 г. и 2022 г. Д. е удължил поетия от него през 2016 г. ангажимент при условията на чл. 6, ал. 4, предл. второ, вр. ал. 3 от Наредба № 4/2015 г.; отново е приложен текстът на чл. 17, ал. 2 от Наредбата, като е изчислен процент на припокриване от пресичане на заявените през текущата кампания парцели спрямо одобрените (референтните) парцели за участие по направление „Биологично растениевъдство“, отразен в таблица 1 от акта, а именно – 45,61 %.

При горната фактическа установеност съдът достигна до следните правни изводи:

Обществените отношения, свързани с прилагането на Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г. са уредени от Закона за подпомагане на земеделските производители (чл. 1, т. 7). С него се определят необходимите процедури и структури в страната за прилагане на мерките и дейностите, включени в Общата селскостопанска политика на ЕС, тяхната компетентност, правомощия и организационни връзки помежду им. По силата на чл. 11а, ал. 1, т. 1 от ЗПЗП в относимата към казуса редакция органът, който приема, проверява и взема решение по заявления за подпомагане и заявки за плащане по схеми и мерки за подпомагане на Общата селскостопанска политика, е Разплащателната агенция, която по дефиницията на § 1, т. 13 от ДР на ЗПЗП е специализирана акредитирана структура за приемане на заявления, проверка на условията и извършване на плащания от Европейските земеделски фондове и за прилагане на пазарни мерки, включително интервенция на пазарите на земеделски продукти, по правилата на законодателството на Европейския съюз. Съобразно разписаното в чл. 11, ал. 2, т. 4 от ЗПЗП Държавен фонд „Земеделие“ изпълнява функциите на Разплащателна агенция от датата на издаване на акта за акредитация. Структурата и организацията на работа като Разплащателна агенция на ДФЗ са подробно уредени както в ЗПЗП, така и в приетия Устройствен правилник на Държавен фонд „Земеделие“. Според регламентацията на чл. 20а, ал. 1 и ал. 2, т. 2 от ЗПЗП Изпълнителният директор на ДФЗ е Изпълнителен директор на Разплащателната агенция, който я представлява, а текстът на чл. 10, ал. 1, т. 7 от Устройствения правилник установява правомощие на Изпълнителния директор да взема решения за одобряване или отхвърляне на заявления по схемите и мерките на Общата селскостопанска политика, прилагани от Разплащателната агенция. Правомощията на ИД на ДФЗ, произтичащи от правото на Европейския съюз или от националното законодателство, както и такива, делегирани на основание чл. 2д, ал. 2, включително за вземане на решения, произнасяне по подадени заявления за подпомагане и формуляри за кандидатстване и/или сключване на договори за финансово подпомагане, административни договори по Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове и по подадени заявки и искания за плащане, по силата на чл. 20а, ал. 4 от ЗПЗП, могат да бъдат делегирани с нарочна заповед на заместник-изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда.

При тази нормативна уредба и предвид приложената по делото Заповед № 03-РД/3203 от 14.07.2023 г. (л. 31), с т. 6 от която Изпълнителният директор на ДФЗ е делегирал на П. С., (издател на процесния акт), в качеството й на Заместник изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“ правомощия да издава и подписва актове от категорията на оспорения в настоящото производство (по Мярка 11 „Биологично земеделие“), съдът счита, че процесният акт е издаден от компетентен орган в кръга на предоставените му правомощия. При издаването му е спазена уредената от законодателя процедура, включително и разписаните в относимата Наредба № 4/2015 г. правила, както и изискуемата писмена форма. В хода на проведеното административно производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Актът сдържа подпис на издателя си, както и всички реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК. Волята на административния орган е ясно формулирана. Доколко изведените изводи въз основа на посочените от органа фактически установявания са съответни на събраните доказателства и на приложимия закон е въпрос по съществото на спора, и по-конкретно - на материалната законосъобразност на акта. По изложените съображения настоящият състав намира, че не е налице никое от общите основания по чл. 146 от АПК за незаконосъобразност.

Обжалваният акт е издаден в изпълнение на Решение № 111/18.07.2023 г. по адм. д. № 45/2023 г. по описа на Административен съд – Ямбол, оставено в сила с Решение № 3003/13.03.2024 г. по адм. д. № 7810/2023 г. на ВАС, влязло в сила на 13.03.2024 г. Предвид съдържащото се в жалбата оплакване за нищожност на акта по силата на чл. 177, ал. 2 от АПК, съдът дължи произнасяне по него. Цитираната норма въвежда особено основание за нищожност на актовете и действията на административен орган, извършени в противоречие в с влязло в сила решение на съда. Противоречие със съдебно решение е налице, когато повторно издаденият акт е с еднакво съдържание с отменения или е постановен при нарушение на задължителните указания по прилагането и тълкуването на закона. Еднакво е съдържанието на административни актове, в които е налице тъждество между фактическите основания за издаването им и разпоредените права и задължения, включително и отказ. Административният акт е издаден в нарушение задължителните указания на съда, когато не е съответен на изложените в мотивите на съдебното решение съображения по тълкуването и прилагането на закона във връзка с решаване на спора по същество.

Настоящият случай е именно такъв. Както се посочи и по-горе, с Решение № 111/18.07.2023 г. по адм. д. № 45/2023 г. по описа на Административен съд – Ямбол е отменен като незаконосъобразен Акт за прекратяване на ангажимент по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР за периода 2014 - 2020 за кампания 2022 г. и за установяване на публично държавно вземане № 01-6500/5457-2 от 17.01.2023 г. на Заместник - изпълнителния директор на ДФЗ по съображения за неизяснена фактическа обстановка, което нарушение е довело и до неправилно приложение на материалния закон. Съдебният акт е оставен в сила с Решение № 3003/13.03.2024 г. по адм. д. № 7810/2023 г. на ВАС, в мотивите на което изрично се сочи, че действително органът не е установил всички релевантни за делото факти и обстоятелства в нарушение на чл. 35 и чл. 36 от АПК, в резултат на което е останал неизяснен основният спорен въпрос от фактическа страна дали в случая се касае до удължаване на приключен многогодишен ангажимент по смисъла на чл. 6, ал. 4, предл. второ, вр. ал. 3 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г., или до поет нов ангажимент през 2022 г. в хипотезата на чл. 6, ал. 6 от Наредбата. Изрично е посочено в съдебния акт на ВАС, че и в двата случая (на удължаване и на поемане на нов ангажимент) е неприложимо правилото на чл. 17, ал. 2 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. и не може да се говори за неговото нарушаване; неправилно административният орган е приел дори и при възприетите от него факти, че е изпълнен фактическият състав на чл. 15, ал. 3, т. 1, вр. ал. 4, т. 2, б. „г“, вр. чл. 17, ал. 2 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г.

Въз основа на събраните в хода на административното производство доказателства, които е обсъдил в мотивите на оспорения акт, ответният административен орган е установил фактическа обстановка, идентична с тази, при която е издал отменения акт. Затова, при същите мотиви – а именно, че последователно през 2021 г. и следващата 2022 г. жалбоподателят е удължил поетия от него през 2016 г. ангажимент при условията на чл. 6, ал. 4, предл. второ, вр. ал. 3 от Наредба № 4/2015 г., отново е приложен текстът на чл. 17, ал. 2 от Наредбата, като е изчислен процент на припокриване от пресичане на заявените през текущата кампания парцели спрямо одобрените (референтните) парцели за участие по направление „Биологично растениевъдство“, отразен в таблица 1 от акта ( 45,61 %), а като краен резултат на основание чл. 15, ал. 3, т. 1 и ал. 4, т. 2, буква „г“ и чл. 17, ал. 2 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. ангажиментът по Мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014 - 2020 за кампания 2022 г. е прекратен и едновременно с това на основание чл. 165 и чл. 166 от ДОПК е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане по направление „Биологично растениевъдство“ за кампании 2016 г., 2017 г., 2018 г., 2019 г., 2020 г. и 2021 г. във връзка с подадените от С. Д. Д. заявления за подпомагане с УИН 28/140616/81017, УИН 28/140617/86004, УИН 28/070618/90774, УИН 28/280519/93592, УИН 28/260520/96897 и УИН 28/190521/03073 в размер на 15 344,83 лева.

При това положение настоящият състав счита, че оспореният административен акт е с еднакво съдържание с отменения. Мотивите за издаване на процесния акт са идентични с тези по отменения такъв – с подаването на заявленията през 2021 г. и 2022 г. според органа е налице удължаване на поетия от Д. през 2016 г. и приключил през 2020 г. ангажимент по мярката, като не са изпълнени изискванията на чл. 17, ал. 2 от относимата наредба, която според мотивите на потвърдителния съдебен акт на касационната инстанция е неприложима и в тази хипотеза (на удължаване на ангажимента); не са изложени конкретни съображения, различни от посочените в предходния акт, защо се приема, че е налице удължаване на ангажимента, а не поемане на нов такъв, в противоречие с указанията на влезлите в сила съдебни решения. Единствената разлика е по отношение на парцел 05308-211-9-3 с площ 12,91 ха, за който е допълнено, че след извършените кръстосани проверки за този имот е установено, че за кампания 2022 г. С. Д. е имал правно основание, поради което чл. 17, ал. 2 от Наредба № 4/2015 г. е неприложим, (както е възприето и в потвърдителното решение на ВАС). Разпоредителната част също е еднаква – прекратяване на ангажимента и определяне на подлежащо на възстановяване публично държавно вземане. Не са посочени, а и не са налице нови факти, настъпили след постановяване на съдебните решения, които да обуславят произнасяне по начин, идентичен с първоначалния. При това положение повторно постановеният акт е в противоречие с влезлите в сила съдебни решения, с които съответно е отменен първоначалният акт, респ. – е оставен в сила отменителният съдебен акт, и е нищожен на основание чл. 177, ал. 2 от АПК.

Констатираната нищожност следва да бъде обявена и доколкото естеството на правния спор не позволява решаването му от съда по същество, то на основание чл. 173, ал. 2 от АПК административната преписка следва да бъде изпратена на ответника за ново произнасяне.

Отделно от изложеното до тук съдът намира, че процесният акт е материално незаконосъобразен предвид следното:

За изясняване на основния спорен между страните въпрос – дали с подаването на заявлението за подпомагане през 2022 г. всъщност жалбоподателят е поел нов ангажимент по смисъла на чл. 6, ал. 6, т. 2 от Наредба № 4/2015 г. за една година по направление „Биологично растениевъдство“, или е налице удължаване на поет ангажимент, както е приел административният орган, е назначена съдебно-техническа експертиза, заключението по която съдът кредитира като компетентно дадено, отговарящо на всички относими към казуса спорни въпроси и съответно на събрания доказателствен материал. Така, според експертното заключение, посоченият в акта парцел 05308-211-9-3 с площ от 12,91 ха е с номер на парцел по ИСАК за кампания 2022 г. 05308-1074-1-1 и е заявен по СЕПП и по ПНДП с площ от 12,57 ха и с култура код 122010 по Номенклатурата на културите (слънчоглед); парцелът е очертан върху КИ № 05308-011-054 по КК на землището на [населено място], община „[община]“ и е регистриран с правно основание Договор за аренда № 5548/24.04.2013 г. за десет години, считано от 01.10.2013 г. до 01.10.2023 г. През 2016 г. парцелът е заявен с площ от 12,91 ха с код култура 223010 (орехи) по общо 4 схеми и мерки, включително и Мярка 11 „Биологично земеделие“, направление „Биологично растениевъдство“ (БРП 3, т.е. биологично растениевъдство в преход – трайни насаждения, лозя и маслодайна роза съгласно Приложение № 1 към чл. 7, ал. 1 от Наредбата), и е отбелязан като парцел „биологичен или в преход“. В кампания 2022 г. парцел 05308-211-9-3 е заявен като парцел по ИСАК с № 05308-1074-1-1 с площ от 12,57 ха и с код култура 122010 (слънчоглед) по СЕПП и ПНДП, но не и по Мярка 11. Според експертното заключение налице е идентичност по местонахождение на парцел 05308-211-9-3, заявен за подпомагане през 2022 г. (с номер на парцел по ИСАК за кампания 2022 г. 05308-1074-1-1), с този, с който през 2016 г. С. Д. е одобрен за участие по Мярка 11 (парцел 05308-211-9-3), тъй като по местонахождение и двата заявени парцела са очертани върху КИ № 05308-011-054 по КК на землището на [населено място], община „[община]“. Не е спорно между страните, а и се установява от доказателствата по делото, включително и от заключението на вещото лице, че първоначално поетият петгодишен ангажимент на С. Д. по Мярка 11 от ПРСР 2014-2020 е започнал от 2016 г., продължил е през кампании 2017, 2018, 2019 и е приключил през кампания 2020 г. За кампания 2021 г. по Мярка 11 са заявени два парцела като биологични или в преход с код БР 12 (за биологично растениевъдство – трайни насаждения, лозя и маслодайна роза), а именно – парцел № 05308-1074-1-1 в землището на [населено място] с код култура 223010 (орехи) и парцел № 80306-612-1-1 в землището на [населено място]. Записаният за кампания 2021 г. код БР 12 е различен от заявявания през предходните години код по мярката БРП 3. В приложението за кандидатстване поредна година по Мярка 11 е посочено, че се подава заявление за плащане. С. Д. е подал обяснение за намаление на заявените площи, като е посочил, че липсва правно основание, но всъщност такова е било налице предвид установеното от експерта наличие на валиден договор аренда. В резултат на автоматичните проверки на въведените данни в така подаденото заявление за подпомагане през 2021 г. е констатирано заявено участие по Мярка 10 и Мярка 11, като за двата заявени парцела е установено, че са фермерски блокове без физически блок; не са декларирани същите площи по направление „Биологично растениевъдство“ спрямо площите с ангажимент. За запознаването с резултатите от автоматичните проверки Д. се е подписал собственоръчно. В заявлението за подпомагане за кампания 2022 г. е заявен един парцел по Мярка 11 – парцел № 80306-612-1-1 в землището на [населено място] с площ от 10,86 ха с код БР 12 (за биологично растениевъдство – трайни насаждения, лозя и маслодайна роза) и код култура 223010 (орехи), като в графа „биологичен или в преход“ е отбелязано „не“. В Приложението за кандидатстване поредна година по Мярка 11 е посочено, че се подава заявление за плащане. С. Д. е подал декларация за намалените площи, като е посочил, че същите са изкоренени и са засети със слънчоглед. Експертът е дал заключение, че в заявлението за 2022 г. има две графи на две различни места, в които земеделските стопани могат да заявят дали поетият ангажимент по мярката е нов, или е продължение, като в подаденото от Д. Заявление за подпомагане за кампания 2022 г. с УИН 28/270522/08571 по Мярка 11 е посочен един парцел с № 80306-612-1-1 в землището на [населено място] с площ от 10,86 ха с код култура 223010 (орехи), който не е заявен като преходен, а е посочен с код БР 12. Вещото лице сочи също, че в образеца на заявление има само едно място, в което може да се отбележи единствено, че се подава заявление за плащане, като сочи още, че би следвало да има и място, където да се сложи отметка, че се подава заявление за подпомагане – такава графа е имало в образците на заявления за кампании 2016, 2017, 2018, 2019 и 2020, но за кампании 2021 г. и 2022 г. такава графа липсва в образеца на заявление. Така посоченото от експерта се установява и от наличните в административната преписка заявления за подпомагане, подадени от С. Д. през съответните кампании. В проведеното по делото съдебно заседание по изслушване на изготвената експертиза вещото лице сочи, че при подаване на заявлението за подпомагане за кампания 2022 г. заявеният парцел не е посочен като такъв в преход, съответно е налице поемане на нов ангажимент, а не удължаване на вече поетия.

Обобщено, съдът приема, че съгласно промяната в нормативната уредба заявяването за подпомагане досежно Мярка 11 „Биологично земеделие“ за стопанските 2021 г. и 2022 г. като нови периоди е отбелязано с нова абревиатура и няма изрично предоставена възможност за деклариране от земеделския производител, че поема нов ангажимент, а не продължава досегашния такъв. В този смисъл следва да се приеме, че при подаване на заявлението жалбоподателят е използвал наличните към този момент възможности за заявяване, а именно отбелязал е, че подава заявление за плащане. Независимо от това обаче, предвид и изрично възприетото от касационната инстанция становище, че само и единствено въз основа на подаденото заявление не би могло да се отговори на въпроса дали е поет нов ангажимент, или е налице удължаване на предходно поетия, съдът счита, че доказателствата по делото, включително и експертното заключение, ведно с направените в съдебно заседание уточнения и допълнения, недвусмислено и категорично сочат на извод, че с подаването на заявлението за подпомагане през 2022 г. всъщност жалбоподателят е поел нов ангажимент по смисъла на чл. 6, ал. 6, т. 2 от Наредба № 4/2015 г. за една година по направление „Биологично растениевъдство“, тъй като в ангажимента са включени само сертифицирани биологични площи, а именно – парцел 80306-612-1-1, който е бил заявен и за кампания 2021 г., и за кампания 2022 г. С изтичане на петгодишния ангажимент по мярката за периода от 2016 г. до 2020 г. е постигната целта на програмата – предотвратяване на почвената ерозия и борба с климатичните промени, като жалбоподателят се е възползвал от дадената му по наредбата възможност, каквато е предоставена и с приложимия европейски регламент до стартиране на новия програмен период на ПРСР 2023-2027 г. и през 2022 г. е поел нов ангажимент за една стопанска година. Едно от условията за подпомагане по марката е земеделският производител да участва с одобрени (референтни парцели), като дейностите се осъществяват на едни и същи площи. В този смисъл поемането на нов ангажимент се доказва и от безспорно установеното обстоятелство, че оспорващият не е продължил да заявява предходните два парцела, които са били задължителни за подпомагане в петгодишния период. Самият факт, че за кампании 2021 г. и 2022 г. според подадените заявления парцелите са заявени не като такива в преход, а с код БР 12 - за биологично растениевъдство – трайни насаждения, лозя и маслодайна роза, (който е различен от заявявания през предходните години код по мярката БРП 3 - биологично растениевъдство в преход – трайни насаждения, лозя и маслодайна роза) води на несъмнения извод, че през спорния период за кампания 2022 г. Д. не е кандидатствал с предходните парцели, заявени за времето на поетия през 2016 г. петгодишен ангажимент. Това е безспорно доказателство, че с подаването на заявлението за 2022 г. е налице поемане на нов ангажимент. Освен това, според касационната инстанция, а и според настоящия съдебен състав, приложеният от административния орган чл. 17, ал. 2 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г., въз основа на който с акта е прекратен ангажиментът и е определено публично държавно вземане, не следва да се прилага независимо дали е налице удължаване на поет ангажимент, или поемане на нов такъв. В този смисъл актът е произнесен в противоречие с материалния закон.

В заключение съдът намира, че оспореният в настоящото производство административен акт е нищожен като противоречащ на влязло в сила съдебно решение, като е произнесен и в противоречие с материалния закон. Предвид естеството на спора след прогласяване нищожността на акта преписката следва да бъде върната на административния орган за ново произнасяне.

С оглед изхода на спора в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени сторените по делото разноски, възлизащи в общ размер на 1 210 лева, от които държавна такса в размер на 10 лева, 500 лева за изготвяне на експертиза по делото и адвокатско възнаграждение в размер на 700 лева съобразно приложения по делото договор за правна защита и съдействие. Предвид фактическата и правна сложност на делото, проведените по него три съдебни заседания и установения в чл. 8, ал. 2, т. 7 от Наредба № 1 от 2004 г. минимум от 800 лева, съдът намира, че този размер е справедлив и не следва да бъде намаляван. В този смисъл възражението за прекомерност е неоснователно.

Водим от горното, ЯАС, първи административен състав,

Р Е Ш И :

ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖЕН на Акт за прекратяване на ангажимент по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР за периода 2014-2020 за кампания 2022 и за установяване на публично държавно вземане № 02-280-6500/3169#6 от 26.08.2024 г. на Заместник изпълнителния директор на ДФ „Земеделие.

ОСЪЖДА ДЪРЖАВЕН ФОНД „ЗЕМЕДЕЛИЕ“, ГР. СОФИЯ, да заплати на С. Д. Д. от [населено място], със съдебен адрес: [улица]ет. 2, адвокат Х. К., разноски по делото в размер на 1 210 (хиляда и двеста и десет) лева.

Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба, пред Върховен административен съд в 14 - дневен срок от съобщението му до страните.