РЕШЕНИЕ
№ 79
гр. Шумен, 14.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН в публично заседание на двадесет и пети
март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Константин Г. Моллов
при участието на секретаря Галина Св. Г.а
като разгледа докладваното от Константин Г. Моллов Гражданско дело №
20243600100094 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по депозирана искова молба от С. Ф. Ю., ЕГН
********** с адрес в с. ....., общ. ....., обл....., ул. „......“, № 7, чрез адвокат П. С. с адрес на
призоваване гр. София, ул. „Абанос“, № 6 против ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр. София, район Възраждане, ж. к.
„Възраждане“, ул. „Св. София“, № 7, ет.5, представлявано от А.П. Л. и Р. К. Д.. Ищцата
твърди, че на 05.01.2022 г., около 15.00 ч. в гр. ...., при км. ..... в посока с. ...., Н. Ф. М. при
управление на лек автомобил марка „....“, модел „....“ с рег. №......., поради несъобразена
скорост в зоната на завой се блъска последователно в мантинелата и крайпътно дърво. В
резултат на ударите, пътуващата на предната дясна седалка на лекия автомобил С. Ф. Ю. е
получила травматични увреждания. След престой в болницата и извършени две операции е
изписана и лечението й е продължило при домашни условия. Към настоящият момент
възстановителния период не е приключил. Негативните последици от ПТП, са се отразили
тежко на психиката на ищцата, която продължава да изпитва страх, налице са състояния на
тревожност, безпокойство и безсъние.
Към датата на ПТП за лекия автомобил, управляван от Н. Ф. М., е имало сключен с
ответното дружество договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“.
Ищцата в качеството си на увредено лице, е отправила до ответното дружество
застрахователна претенция за възмездяване на понесените от нея неимуществени и
имуществени вреди, получена от ответника на 17.01.2022 г. Ответното дружество не е
удовлетворило претенцията на ищцата. I riufldjd ;f./d rщцата претендира ответното
1
дружество да й заплати сумата от 71 510.00 лв., от които 70 000.00 лв. обезщетение за
неимуществени вреди и 1 510 лв. обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната
лихва върху претендираните обезщетения, съгл. чл.429, ал.3 от КЗ считано от датата на
уведомяването на застрахователя с извънсъдебната претенция – 17.01.2022 г. до
окончателното й изплащане, както и на основание чл.497, ал.1, т.1 от КЗ законната лихва
върху общия размер на претендираните застрахователни обезщетения заедно с лихвата по
чл.429, ал.3 от КЗ, считано от датата, на която е определен крайно занижения размер на
обезщетение – 20.04.2022 г. до окончателното погасяване на вземането, както и направените
по делото разноски.
В отговора си, ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД оспорва предявените искове по
основание и размер. Не оспорва наличието на застрахователна полица № BG/23/12
********** за сключена застраховка „Гражданска отговорност“ за процесния лек автомобил
с период на застрахователно покритие от 14.11.2021 г. до 13.11.2022 г. както и
обстоятелството, че във връзка със застрахователното събитие на 17.01. 2022 г. пред него е
постъпила извънсъдебна претенция по реда на чл.380 от КЗ. Ответникът оспорва
твърденията за вина на водача Н. Ф.М.. Налице е съпричиняване от страна на ищцата, която
е пътувала в МПС без правилно поставен предпазен колан. Оспорва обстоятелството, че са
възникнали всички описани в исковата молба травматични увреждания. Твърди, че ищцата
страда от съпътстващи заболявания, които не са във връзка с ПТП, но са определящи за
преживените от нея болки и страдания. Оспорва иска за имуществени вреди. Описаните в
представените документи разходи не са свързани с лечението от травмите от ПТП. Искът за
неимуществени вреди е завишен, прекомерен и в противоречие с чл.52 от ЗЗД. Претенциите
за лихви не са съобразени с чл.497 от КЗ. Налице е и анатоцизъм по отношение на втората
претенция за законна лихва, което е недопустимо.
С Определение № 893 от 06.12.2024 г., съдът е конституирал като трето лице –
помагач на страната на ответника, Агенция „Пътна инфраструктура“, Булстат 000 695089 с
адрес в гр....., бул. „....“, № 3. Третото лице, редовно призовано се явява в съдебно заседание
и изразява становище, че Агенция „Пътна инфраструктура“ няма отношение към
настъпилото ПТП. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли иска.
От събраните по делото доказателства, не оспорени от страните, преценени по
отделно и в съвкупност съдът приема за установено следното:
От приложената по делото административнонаказателна преписка на ОД на МВР -
Шумен, образувана във връзка с КП № 2022-1038-8 от 05.01.2022 г., по съставен АУАН №
536914 от 05.01.2022 г. и НП № 22-0869-000043 от 07.02.2022 г. се установява, че на
05.01.2022 г. в 15:00 ч. в община ...., на път трети клас № ..., КМ .... в посока с. ....., Н. Ф. М.,
ЕГН **********, като водач на собствения си лек автомобил „.....“ с рег. №...., нарушил
правилата за движение по пътищата – чл.20, ал.1 от ЗДвП, като при управлението му не го е
контролирал непрекъснато, губи контрол над него, излиза в дясно от пътното платно по
посоката си на движение и се блъска в метална еластична мантинела и дърво, с което става
причина за ПТП. АУАН е подписан от Н. Ф. М. без възражения. Въз основа на АУАН е
2
издадено Наказателно постановление № № 22-0869-000043 от 07.02.2022 г., с което на Н. Ф.
М. е наложено наказание - глоба в размер на 20 лв. Наказателното постановление е връчено
на 01.03.2022 г. и е влязло в сила на 16.03.2022 г.
Ответникът не оспорва наличието на валидно сключен застрахова телен договор за
застраховка „Гражданска отговорност” по отношение на отговорността на водачите и
ползвателите на лек автомобил „.....“ с рег. № ......, обективиран в застрахователна полица №
BG/23/12********** за сключена застраховка „Гражданска отговорност“ за процесния лек
автомобил с период на застрахователно покритие от 14.11.2021 г. до 13.11.2022 г., както и
обстоятелството, че във връзка със застрахователното събитие на 17.01.2022 г. пред него е
постъпила извънсъдебна претенция по реда на чл.380 от КЗ. Застрахователната претенция на
ищцата (л.53-л.54) е с вх. № ЦУ99-217.
От заключението на назначената от съда комплексна съдебна автотехническа и
медицинска експертиза, прието от съда, като обективно и компетентно дадено, както и от
разясненията на вещите лица в съдебно заседание се установява, че на 05.01.2022 г. около
15.00 ч., през светлата част на денонощието лек автомобил „.....“ с рег. № ...... с водач Н. Ф.
М. и с пътник на предната дясна седалка С. Ф. Ю., се е движел по път ІІІ-7003 в посока от с.
........към с. ...... Времето е било ясно с добра видимост. Пътният участък е прав, с две ленти
за движение разделени с прекъсната линия, суха асфалтова настилка без неравности.
Ограничението на скоростта в пътния участък е 90 км./ч. При достигане на км. ...., движейки
се със скорост не по-малко от 113 км./ч., автомобилът се отклонява от праволинейната си
траектория на движение в посока надясно към дясната предпазна мантинела и се удря в нея
с предната си дясна странична част. След като деформира 14 броя звена и колчета от
металната мантинела лекият автомобил се удря с предната си дясна част и в крайпътно
дърво, пречупва го и след завъртане на около 45 градуса по посока на часовниковата стрелка
се установява в покой.
Не са налице обективни причини за настъпването на ПТП. Пътно-транспортната
обстановка е била нормална за дневно кормуване през зимния период, не са налице данни за
техническа неизправност на автомобила. От техническа гледна точка причината за
настъпването на ПТП е движението с превишена скорост и неконтролираната от водача
промяна на траекторията на движение на автомобила, поради което е допуснат сблъсък с
мантинелата и крайпътното дърво. В случая скоростта на движение се е отразила на
механизма на ПТП. В конкретната ситуация автомобила се е отклонил самоволно и
неконтролирано от водача, без задействане на спирачките и ударът в мантинелата при
скорост 113 км./ч. е бил неизбежен. В случай, че скоростта е била 90 км./ч. и водачът е
реагирал своевременно с аварийно спиране, автомобилът би могъл да спре в границите на
платното за движение и ПТП да бъде предотвратено.
Ищцата е била пътничка и е седяла на предната дясна седалка до водача в л.а. „.....“,
който е произведен през 2007 г. с ляв волан, купето е тип „джип“ и е снабден с предпазни
колани на всичките 5 седалки. Предпазните колани са триточкови инерционни диагонално-
поясни. Коланът на пътника седящ на предната дясна седалка е с поставяне отдясно наляво.
3
Предпазните колани в автомобила са част от пасивната система за защита на водача и
пътниците при различни видове удари. Едно от необходимите условия е предпазният колан
да бъде опънат по тялото на водача или пътника. Съвременните предпазни колани са
триточкови (У-образни), като минават косо през раменния пояс и предната гръдна стена и
хоризонтално през предната коремна стена. Възпиращото действие на предпазния колан се
изразява в задържане на пътниците по местата им и предотвратява свободното инерционно
движение на тялото в купето на автомобила. В случай на сблъсък се задейства автоматичен
блокиращ механизъм, при което се фиксират към седалките торсовете на пътниците, като
крайниците и главата остават свободни. Поставеният колан ограничава движението на
долната и горна част на тялото на пътника в определени граници по посока напред, поради
което коланите са най-ефективни при челни удари.
Освен предпазни колани, лекият автомобил е оборудван и с въздушни възглавници
(аербеци), като в случая са се активирали предните пред водача и пътника, както и
страничната вдясно на предната дясна седалка. Няма връзка между предпазните колани и
въздушните възглавници. Всеки от тях действа самостоятелно.
В конкретният случай е налице първоначален приплъзващ челен удар с предната
дясна и странична част на автомобила в дясната мантинела със скорост 113 км./ч., като след
изминаване на 56 метра в контакт с деформираната мантинела автомобилът се удря челно
отново с предната си дясна част и в крайпътно дърво (с диаметър около 10-15 см.) като го
изтръгва от корен. Ударът в дървото е с остатъчна скорост около 50 км./ч. Налице е и
завъртане на задната част на автомобила по посока на часовниковата стрелка на около 45
градуса.
При тези два последователни удара тялото на пътника полита в посока обратна на
посоката на удара и на въртенето, т.е. напред – вдясно към арматурното табло. При правилно
поставен предпазен колан и при двата удара тялото на пътника би останало на предната
дясна седалка (с отклонение напред до 10-15 см.), като в процесния случай след удара в
мантинелата се е отворил десният страничен аербег, а след удара в дървото и предните
аербеци. В този случай подвижните части на тялото – глава, горни и долни крайници не
биха осъществили никакъв контакт с вътрешиня интериор на купето, тъй като предпазния
колан е най-ефективен при челни удари, към които спадат и ударите при процесното ПТП.
В случай, че предпазният колан не е бил правилно поставен, тялото на пътника,
седящ на предната дясна седалка би полетяло напред-вдясно и би достигнало предното
арматурно табло. В този случай подвижните части на тялото – глава, горни и долни
крайници е възможно да контактуват с части от вътрешния интериор на купето.
При претърпяното ПТП, С. Ф. Ю. е получила следните травматични увреждания:
Закрито счупване на тялото на лявата мишнична кост с разместване и оток на мишницата.
Голяма разкъсноконтузна рана на дясното коляно 15-20 см. с дълбочина до сухожилието на
капачката на коляното.
Между претърпяното ПТП и установените травматични увреждания е налице пряка
4
причинна връзка.
Относно въпроса дали ищцата е била с поставен предпазен колан.
Медицинските критерии за поставен предпазен колан се основават на установяване
на травматични увреждания в анатомичните области, през които правилно поставеният
предпазен колан преминава. Освен външни травми, разположени по хода на колана се
срещат и вътрешни увреждания – гръдни и коремни травми. Възможни са и шийни травми.
В конкретния случай травми в горепосочените анатомични области не са регистрирани,
поради което верифициране на използването на предпазен колан единствено по медицински
критерии не е възможно.
При правилно поставен предпазен колан възможност за съприкосновение между
лявата мишница на пострадалата и детайли на таблото, с фрактура на мишницата по
директен механизъм не се очаква.
В съдебно заседание вещите лица допълнително обясниха, че в случая не са налице
данни за индиректна фрактура. Фрактурата се дължи на директно съприкосновение и
мишницата е счупена по средата между рамото и лакътя. Предпазният колан е максимално
ефективен при скорост до 60 км./ч. При правилно поставен предпазен колан тялото не би
могло да достигне арматурното табло, тъй като при вторият удар скоростта е 50 км./ч.
На ищцата е било проведено оперативно лечение. В деня на ПТП – 05.01.20 22 г. под
обща анестезия е наложен шев на 15-20 сантиметровата разкъсноконтузна рана на дясното
коляно. На 07.01.2022 г. е проведена операция на лявата мишница. Проведена е открита
(кръвна репозиция) на фрактурата и метална остеосинтеза. След гладко протекъл
следоперативен период, ищцата е била изписана за домашно-амбулаторно лечение с
имобилизация на крайника с ортеза за 30 дни и медикаментозно лечение. На четиридесетия
ден след ПТП й е проведен контролен преглед и е насочена за физиотерапия и
рехабилитация. Проведени са три курса физиотерапия и рехабилитация. От приложените
медицински документи се установява, че след последния курс през м. април 2022 г. все още
са налице частични ограничения в движението на лявата раменна става и на лявата лакътна
става (разгъване). В периода от средата на м. април 2022 г. до средата на м. август 2022 г.
няма динамично проследяване. На контролната рентгенография през м. август е установена
добра консолидация на фрактурата. В края на м. септември 2022 г. е проведена реоперация с
цел изваждане на част от металната остеосинтеза – долните два винта. След м. септември
2022 г. до момента на изготвяне на експертизата, състоянието на ищцата досежно травмите,
получени при ПТП не е проследявано. С оглед на това вещото лице не може да определи
прецизно продължителността на възстановителния период. При липса на регистрирани
усложнения разкъсноконтузната рана на дясното коляно, предвид големината й би трябвало
да зарасне за 3-4 седмици. Фрактурата на лявата мишнична кост, при избрания метод на
лечение, зарастването на костта отнема около 3 месеца и се препоръчва до 90-я ден крайника
да не се натоварва. Относно частично ограничените движения в раменната и лакътната
стави към средата на м. април 2022 г. без динамично проследяване от специалист не може
да се даде точен срок. Вещото лице счита, че при самостоятелно раздвижване и спазване на
5
указанията на рехабилитатор, задоволително възстановяване на обема на движение в двете
стави ще отнеме поне още месец.
Ищцата, предвид обективните медицински данни, е изпитвала най-изразени болки и
страдания през първите 1–1½ месеца, след ПТП, след което болките би следвало
постепенно да намаляват. В след оперативния период са налице и допълнителни неудобства,
свързани с ограничените и болезнени движения в областта на левия горен крайник, носенето
на ортеза, самообслужване, прием на обезболяващи и др. В първия месец след ПТП,
частично е ограничено и предвижването, поради обширната разкъсноконтузна рана с
дълбочина до собственото сухожилие на капачката на коляното.
Към настоящия момент ищцата е клинично здрава. Консолидацията на фрактурата е
приключила. Разгъването в лакътната става е възстановено напълно. Изпитва болезненост в
рамото при натоварване. Реагира с умерена болезненост по предната страна на рамото при
отвеждане на крайника максимално назад и по задната страна на рамото – при повдигането
на крайника напред на нивото на очите, но тези ограничения не се отразяват съществено
върху дейностите от ежедневния живот.
В наличните медицински документи и от справката направена в архива на личния
лекар на ищцата се установява, че тя не боледува от хронични заболявания, не е
диспансеризирана и няма заболявания, които биха могли да се отразят върху
възстановителния процес.
Приложените по делото фактури са свързани с лечението на травмите, причинени при
ПТП.
За установяване на наведените твърдения от ищцата за нанесените й неимуществени
вреди са ангажирани гласни доказателства. В съдебно заседание е разпитан свидетеля Б. М.
Ю. – приятел на семейството на ищцата. От показанията им се установява, че след
изписването й от болницата, лечението на С. Ф. Ю. продължило в дома й. Тя била много
стресирана и уплашена. В продължителен период от време се оплаквала от силни болки и
пиела болкоуспокояващи. За ищцата се грижел съпруга й, който й помагал, тъй като тя не
можела да си служи с лявата ръка и около 3–4 месеца е зависела от помощта на близките си.
Към настоящият момент все още има ограничения в движението на ръката и изпитва страх,
когато се качва в кола.
Съдът кредитира показанията на свидетеля, независимо от близкото познанство с
ищцата, предвид обстоятелството, че той имат преки и непосредствени впечатления от
състоянието на ищцата в периода преди и след ПТП. На следващо място показанията му
кореспондират със събраните в хода на процеса доказателства, както и поради факта, че не
са събрани доказателства, които да ги оборват.
В хода на процеса не са представени доказателства за изплатено на С. Ф. Ю.
застрахователно обезщетение за претърпените от нея вреди в резултат на ПТП.
С оглед на изложената фактическа обстановка съдът достига до следните правни
изводи:
6
Налице е правен спор относно заплащане на обезщетения за претърпени от ищцата
неимуществени и имуществени вреди. Предявените обективно и комулативно съединени
искове срещу ответното дружество са с правно основание чл.432, ал. 1 от КЗ и чл.86, ал.1 от
ЗЗД.
Исковете са допустими, разгледани по същество са частично основателни, поради
следните съображения:
Съгласно чл.429, ал.1, т.1 от КЗ с договора за застраховка “Гражданска отговорност”,
застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора
застрахователна сума отговорността на застрахования за причинени от него на трети лица
имуществени и неимуществени вреди. Отговорността на застрахователя се осъществява чрез
заплащане обезщетение на увреденото лице за претърпените от него вреди, които могат да са
имуществени и неимуществени и са пряк и непосредствен резултат от увреждането. С
чл.432, ал. 1 от КЗ е уредена възможността пострадалото лице, спрямо който застрахованият
е отговорен, да предяви пряк иск срещу застрахователя по застраховка “Гражданска
отговорност”. Отговорността на застрахователя е функционално обусловена и тъждествена
по обем с отговорността на деликвента. За да е налице отговорността на застрахователя по
чл.432, ал. 1 от КЗ е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка “Гражданска
отговорност” между прекия причинител на вредата и застрахователя. Наред с това следва да
са налице и всички предпоставки от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, пораждащи
основание за отговорност на прекия причинител – застрахован, спрямо увредения за
обезщетение на причинените вреди.
От събраните в хода на процеса доказателства се установява, че ПТП е настъпило в
светлата част от денонощието около 15.00 ч., поради факта, че водачът не е контролирал
непрекъснато и е изгубил контрол над управлявания от него, лек автомобил, излиза в дясно
от пътното платно по посоката си на движение и се блъска в мантинела и дърво. Акта за
установяване на административното нарушение и издаденото въз основа на него
наказателно постановление са подписани от Н. Ф. М. без възражение, т.е. същият се е
съгласил с описания в него механизъм на ПТП и по същество съдържащ признание на
неизгодни за него факти, относно ПТП. Налице са предпоставките на чл.45 от ЗЗД за
ангажиране деликтната отговорност на водача на лек автомобил „....“ с рег. № ....., Н. Ф. М.д.
С поведението си е нарушил разпоредбата на чл.20, ал.1 от ЗДвП, съгласно която водачите са
длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват.
Нарушена е и разпоредбата на чл.21 от ЗДвП, тъй като при ограничение на скоростта в
пътния участък до 90 км./ч., скоростта на движение на лекия автомобил е била 113 км./ч. и се
е отразила на механизма на ПТП. Същият е осъществил противоправно деяние, като не е
осъществявал контрол върху МПС и то се е движело със скорост значително надвишаваща
максимално разрешената скорост за конкретния пътен участък. Действията му са довели до
настъпилото ПТП, в резултат на което ищцата е получила травматични увреждания.
Следователно налице са всички предпоставки на фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, а
7
именно противоправно действие, в резултат на същото е настъпила телесна повреда на
ищцата, вследствие, на което тя е претърпяла вреди и причинна връзка между виновното и
противоправно поведение на деликвента и настъпилите вреди, както и вина. Последната се
предполага до доказване на противното – чл.45, ал.2 от ЗЗД, като в настоящия процес тази
презумпция безспорно не е оборена от ответната страна.
Не се оспорва обстоятелството и съдът приема за безспорно установено, че към
датата, на която е осъществено процесното ПТП е налице валидно сключен застрахователен
договор за застраховка “Гражданска отговорност” по отношение на отговорността на
водачите и ползвателите на лек автомобил „....“ с рег. № ......, обективиран в застрахователна
полица № BG/23/..........., валидна към датата, на която е осъществено процесното ПТП.
Съгласно чл.477, ал.1 от КЗ обект на застраховане по застраховката “Гражданска
отговорност” на автомобилистите е гражданската отговорност на застрахованите физически
и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени
вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства, за които
застрахованите отговарят. В кръга на застрахованите лица, видно от чл. 477, ал.2 КЗ, е всяко
лице, което ползва автомобила на законно основание, т. е. всяко лице във фактическа власт,
на което се намира автомобила, която не е установена противоправно. В хода на процеса не
са установени обстоятелства за противоправно установена фактическа власт върху МПС.
Следователно валидната застраховка към момента на увреждащото ПТП е основание за
носене на отговорност от ответника - застрахователното дружество по чл. 432, ал.1 във вр. с
чл.429, ал.1, т.1 от КЗ.
Ответникът е направил възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на С. Ф. Ю.. Съпричиняващо вредата по смисъла на чл.51, ал.2 от ЗЗД е не всяко
поведение на пострадалата, дори когато не съответства на предписаното от закона, а само
това чието конкретно проявление се явява пряка и непосредствена последица за
произлезлите вреди. От значение е само личното поведения на пострадалата, нейните
конкретни действия, с които е създала предпоставки за настъпване на увреждането.
Застрахователят счита, че с поведението си С. Ф. Ю. е допринесла за вредоносния резултат,
тъй като е пътувала в МПС без правилно поставен предпазен колан.
В конкретният случай, въз основа на събраните в хода на процеса доказателства се
установява, че пострадалата е седяла на предната дясна седалка. От заключението на
КСАМЕ се установява, че предпазния колан е най-ефективен при челен удар и при скорост
на МПС до 60 км./ч., като ограничава свободното инерционно движение на тялото на
пътника по посока напред. В случаят имаме два последователни удара: преплъзващ челен
дясностраничен удар с мантинелата и кос челен удар с дървото, като при втория скоростта
на МПС е 50 км./ч. Предвид, че и двата удара са челни, при правилно поставен предпазен
колан тялото на ищцата е щяло да остане фиксирано към седалката с отклонение напред не
повече от 10-15 см., като предпазната функция на колана е щяла да се прояви в максимален
ефект и в горната част на тялото (торса) нямаше да има увреждания. При неправилно
поставен предпазен колан тялото на пътника на дясната седалка полита напред-вдясно и
8
достига до предното арматурно табло. В конкретния случай е налице фрактура в средата на
мишничната кост, дължаща се на директен удар на костта в таблото. Следва да се съобрази и
обстоятелството, че не са налице травматични увреждания, които се получават в
анатомичните области, през които преминава правилно поставения предпазен колан.
Предвид гореизложеното съда приема, че ищцата е била без поставен предпазен
колан в нарушение на чл.137а, ал.1 от ЗДвП. В този случай тя се е изместила, като свободно
движещо се тяло напред и вдясно в посока към арматурното табло, като мишичната кост е
поела изцяло силата на директния удар, което е довело до счупването й. Ако е била с
поставен колан, той е щял да осуети или да намали свободното инерционно движение на
тялото, да предотврати удара във вътрешния интериор на купето и ищцата нямаше да
получи травматични увреждания. Следователно предвид механизма на ПТП, посоката и
мястото на удара, вида и мястото на травматичните увреждания, съдът приема, че
непоставянето на предпазния колан съществено е допринесло за получаването им.
Следователно отговорността на деликвента следва да се ограничи при отчитане последиците
от поведението на ищеца.
Анализирайки събраните по делото и релевантни за спора факти, предвид броя на
участниците в ПТП и техния принос, броя и вида на получените травми съдът приема че
приносът на ищцата следва да се определи на 20%, до който размер следва да се намали
отговорността на прекия причинител при обезщетяване на претърпените в резултат на ПТП
вреди.
Относно размера на претендираните от ищцата обезщетения.
Искът за заплащане на обезщетение за имуществени вреди, представляващи
направени разходи за лечение е доказан по своето основание. По делото са представени
фактури №№ 137712/06.01.2022 г. и 137774/10.01.2022 г. с приложени към тях касови
бонове, от които се установява, че във връзка с лечението на получените при увреждането
травми С. Ф. Ю. е понесла разходи в общ размер на 1 539 лв. От заключението на КСАМЕ е
видно, че посочените в двете фактури суми са пряко свързани с лечението на травмите от
ПТП. Отчитайки приноса на пострадалата на 20% и след приспадане на този принос от
определения размер на обезщетението за имуществени вреди, на ищцата следва да се
присъди обезщетение в размер на 1 231.20 лв. С оглед на това искът за обезщетение на
имуществените вреди следва да бъде частично уважен за сумата от 1 231.20 лв., а за
разликата до претендирания размер от 1 510 лв. да бъде отхвърлен.
Относно размера на претендираното от ищцата обезщетение за неимуществени
вреди, следва да се има предвид, че обезщетението има за цел да репарира болките,
страданията и другите нематериални последици, възникнали от деликта. Размерът на
неимуществените вреди следва да бъде определен от съда по справедливост – чл. 52 от ЗЗД.
С оглед на това, следва да се съобрази възрастта на ищцата, конкретните прояви на
увреждане, физическите и емоционални отрицателни последствия от причинените с ПТП
травми, периода на възстановяване и необходимостта от допълнително лечение. В резултат
на ПТП, С. Ф. Ю. е получила травматични увреждания, подробно посочени в заключението
9
на КАТСМЕ, които са наложили оперативна интервенция. Извършени са общо три
операции. Към датата на ПТП пострадалата е била на 32 г. Проведено е оперативно лечение,
като след изписването от болницата възстановителния процес е продължил в домашни
условия. Оздравителният процес е протекъл без усложнения и е продължил около 4 месеца
(3 месеца за зарастването на костта и още един месец необходим според вещото лице за
възстановяване обема на движение на раменната и лакътната стави). Травмите получени в
резултат на ПТП са причинили болки и са довели до необходимост и зависимост от чужда
помощ. Болките, като и зависимостта от чужда помощ и затрудненията при битовото
обслужване, през първите 3-4 месеца след ПТП месеца, са създали дискомфорт и негативни
психични изживявания. Преживяното ПТП е причинило стрес и е обусловило субективни
преживявания на страх. На тази основа, с оглед и на социално-икономическите условия в
страната и област Шумен (вкл. данните от НСИ за средната работна заплата в страната и в
област Шумен и сведенията за годишна инфлация, която към м. февруари 2025 г. спрямо
същия период за миналата година е 4%, като натрупаната инфлация за последните три
години е 24.7%, а за последните пет години 37.1%; все още не са публикувани от НСИ
данните за м. март 2025 г.), съдът приема за справедливо на ищцата да се присъди
обезщетение за неимуществени вреди, причинени й вследствие на травматичните
увреждания в размер на 50 000.00 лв. Отчитайки приноса на пострадалата на 20% и след
приспадане на този принос от определения размер на обезщетението за неимуществени
вреди, на ищцата следва да се присъди обезщетение в размер на 40 000 лв., а за разликата до
претендирания размер от 70 000 лв. следва да бъде отхвърлен.
Относно акцесорната претенция за законна лихва.
Ищцата претендира присъждането на законна лихва върху претендираните
обезщетения, съгл. чл.429, ал.3 от КЗ считано от датата на уведомяването на застрахователя
с извънсъдебната претенция – 17.01.2022 г. до окончателното й изплащане, както и на
основание чл.497, ал.1, т.1 от КЗ законната лихва върху общия размер на претендираните
застрахователни обезщетения заедно с лихвата по чл.429, ал.3 от КЗ, считано от датата, на
която е определен крайно занижения размер на обезщетение – 20.04.2022 г.
От така формулирания петитум и от изразеното становище може да се направи извод,
че ищецът иска към обезщетението по чл.432, ал.1 от КЗ да се добави лихвата по чл.429 от
КЗ, като по този начин се формира главницата, върху която да се присъди обезщетението по
чл.497, ал.1 от КЗ. Съдът не споделя тезата на ищеца. В резултат на деликта възниква
облигационно отношение въз основа, на което за деликвента се поражда задължението да
обезщети увреденото лице за претърпените от него вреди (чл.45 от ЗЗД). Задължението е
парично и изискуемостта му настъпва на датата на увреждането (чл.84, ал.3 от ЗЗД), като
при забава следва да се заплати и дължимата законна лихва (чл.86, ал.1 от ЗЗД), предвид
забавяне изпълнението на едно парично задължение. Т.е. пострадалият следва да получи
парична сума покриваща реалния размер на нанесената му вреда и начислената върху нея
законна лихва, в случай на забава при изпълнението на задължението за обезвреда. При
наличие на валидно сключен застрахователен договор е налице паралелно облигационно
10
отношение между застраховател и деликвента, което дава възможност на пострадалия
алтернативно да насочи претенцията си за обезщетение към застрахователя с предявяване на
иск по чл.432 от КЗ. Налице е притезателно имуществено право на пострадалия, което е
вторично спрямо правото на увредения, произтичащо от деликта, поради, което
застрахователят не може да дължи повече от дължимото от прекия причинител на
непозволеното увреждане, а именно обезщетението за нанесената вреда и законната лихва за
забава върху нея до датата на изплащането му. Приемането на обратното би означавало
застрахователят да плати сума излизаща извън размера на реално дължимото обезщетение и
начислената върху него лихва за забава за периода от датата на изискуемостта му до деня за
погасяването му.
В чл.429, ал.3, изр.2 от КЗ е въведено ограничение на дължимите лихви, които
застрахователят заплаща в рамките на застрахователното обезщетение. Застрахователят
заплаща само лихвите за забава, дължими от застрахования, които текат от момента на по-
ранната от двете дати, а именно: датата на която застрахователят е уведомен за
застрахователното събитие от застрахования на основание чл.430, ал.1, т.2 от КЗ или от
датата на уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното събитие от
увреденото лице или от датата на предявяване на застрахователната претенция от увредения.
В чл.493, ал.1, т.5 от КЗ по отношение на задължителната застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите е предвидено, че застрахователят покрива отговорността
на застрахования за лихвите по чл.429, ал.2, т.2 от КЗ, т.е при ограниченията на чл.429, ал.3
от КЗ – само в рамките на застрахователната сума и за периода от уведомяване на
застрахователя за настъпване на застрахователното събитие, респективно предявяване на
претенция от увреденото лице.
Съгласно чл.498 от КЗ увреденото лице, което желае да бъде обезщетено е длъжно да
отправи към застрахователя писмена застрахователна претенция по реда на чл.380 от КЗ.
След предявяване на претенцията за застрахователя е предвиден срок за произнасяне по
чл.496 от КЗ, като непроизнасянето и неплащането в срок на застрахователно обезщетение
води до изпадане на застрахователя в забава – чл.497, ал.1 от КЗ и съответно възможността
увреденото лице да предяви иск срещу него в съда – чл.498, ал.3 от КЗ. Следователно при
предявяване на пряк иск от увреденото лице на основание чл.432, ал.1 от КЗ по застраховка
„Гражданска отговорност“, застрахователят дължи законната лихва за забава върху размера
на дължимото застрахователно обезщетение от момента в който е изтекъл срока по чл. 497,
ал.1 от КЗ, тъй като вече забавата е негова, а не на деликвента. В този смисъл Решение №
128 от 04.02.2020 г. по т. д. № 2466/2018 г. на ВКС, І т.о. ТК.
В чл.497, ал.1 от КЗ е предвидено, че застрахователят дължи законна лихва за забава
върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок,
считано от по-ранната от двете дати: изтичането на срока от 15 работни дни от
представянето на всички доказателства по чл.106, ал.3 от КЗ /т. 1/ или изтичането на 3-
месечния срок по чл. 496, ал. 1 от КЗ за произнасяне по извънсъдебната претенция, освен в
случаите, когато увреденото лице не е представило доказателства, поискани от
11
застрахователя по реда на чл.106, ал.3 от КЗ /т. 2/.
В конкретния случай застрахователят е уведомен за застрахователното събитие на
17.01.2022 г., когато е получил писмената претенция на ищцата и документите, с които тя е
разполагала. В хода на процеса не са представени доказателства за обезщетяване на ищцата
за претърпените от нея вреди. Искането на застрахователя (писмо изх. № 99-237/18.01.2022
г.), пострадалата да представи влязъло в сила съдебно решение или постановление за
прекратяване на наказателното производство, тъй като в рамките на срока по чл.496, ал.1 от
КЗ е невъзможно, тъй като в случая такова не е налице, предвид издаденото наказателно
постановление по ЗАНН. По реда на чл.106, ал.3 от КЗ застрахователят може да изисква
доказателства, относими към основанието и размера на претенцията. Те трябва не само да са
от значение за основателността и размера на претенцията, но и да е налице обективна
възможност за представянето им от увреденото лице. В този смисъл Решение № 167 от
30.01.2020 г. по т.д. № 2273/2018 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. С оглед на това на основание чл.429,
ал.2, т.2 и ал.3 във вр. с чл.493, ал.1, т.5 от КЗ застрахователят следва да покрие спрямо
ищцата отговорността на деликвента за дължимата лихва за забава от датата на предявяване
на претенцията 17.01.2022 г. до датата на изтичане на срока по чл.496, ал.1 от КЗ –
17.04.2022 г. След 17.04.2022 г. застрахователят дължи законна лихва върху обезщетенията за
неимуществени и имуществени вреди, поради собствената си забава, съгл. чл.497, ал.1, т.2 от
КЗ. Следователно претенцията за законна лихва, считано от 17.01.2022 г. до окончателното
изплащане на дължимите обезщетения е основателна и следва да бъде уважена.
Претенцията за законната лихва върху претендираните обезщетения за вреди ведно
със законната лихва по чл.429, ал.3 от КЗ, считано от 20.04.2022 г. до окончателното
изплащане следва да бъде отхвърлена, като неоснователна. Отговорността на застрахователя
е функционално обусловена и тъждествена по обем с отговорността на деликвента и
заплащането на претендираната законна лихва излиза извън размера на реално дължимото
обезщетение и начислената върху него лихва за забава. Уважаването на претецията ще
доведе до олихвяване на лихви (анатоцизъм), което е подчинено на специален правен
режим, като съгл. чл.10, ал.3 от ЗЗД става съобразно наредбите на БНБ, т.е. допустимо е само
доколкото законът изрично го допуска и по ред и условия определени в нормативния акт.
Уговарянето на лихва върху лихва е допустимо в отношенията между търговци – чл.294, ал.2
от ТЗ и в хипотезите на чл.143, ал.1, изр.2 от ЗЗД и чл.507 от ТЗ. В останалите случаи
начисляването на лихва върху лихва е недопустимо съгласно действащото, както към
момента на сключването на застрахователния договор, така и към този момент
законодателство. С оглед на това претенцията следва да бъде отхвърлена, като
неоснователна.
Относно разноските по делото.
От приложените по делото писмени доказателства се установява, че ищцата е
направила разноски по делото в размер на 2 097 лв., от които 1 433 лв. – държавна такса и
664 лв. – платени депозити за възнаграждение на вещи лица. С оглед на това на основание
ч.78, ал.1 от ГПК следва да й се присъдят направените разноски, съразмерно с уважената
12
част от претенциите в размер на 1 209.09 лв.
От приложения по делото списък на разноските по чл.80 от ГПК се установява, че
направените от ответника разноски са в размер на 11 583.87 лв., от които депозит за
възнаграждение на вещите лица в размер на 663.87 лв. и платен адвокатски хонорар в
размер на 10 920 лв. с вкл. ДДС. Ищцата в последното съдебно заседание молба от 25.
02.2025 г. е направила възражение за прекомерност. Възражението по чл.78, ал.5 от ГПК е
направено своевременно, поради което следва да бъде разгледано. При разглеждане на
релевираното възражение съдът следва да съобрази, както цената на предоставената услуга,
така и видът на спора, интересът, вида и количеството на извършената работа и преди
всичко фактическата и правна сложност на делото. В случая предмет на делото са искове с
правно основание чл.432, ал.1 КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД, като конкретните претенции не се
отличават с висока фактическа и правна сложност, в сравнение с други дела от същия вид.
Ето защо, съобразно посочените критерии съдът намира, че възражението на ищеца по
чл.78, ал.5 ГПК се явява основателно и адвокатското възнаграждение на процесуалния
представител на ответника, следва да бъде намалено поради прекомерност, на 6701 лв. Т.е. в
размер на минималното адвокатско възнаграждение, предвидено в чл.7, ал.2, т.2 и т.4 от
Наредба № 1 за възнаграждения за адвокатска работа, приета на основание чл.36, ал.2 от ЗА.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК на ответника следва да се присъдят направените разноски
съразмерно с отхвърлената част от претенциите в размер на 2 837.34 лв. Към него следва да
се начисли съгл. §2а от Наредба № 1 за възнаграждения за адвокатска работа дължимия ДДС
в размер на 20%, предвид обстоятелството, че процесуалния представител на ответника е
регистрирана по ЗДДС или в общ размер 3 404.81 лв.
По компенсация ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответникът деловодни
разноски в размер на 2 195.72 лева.
Съдът на основание чл.38, ал.2 от ЗА следва да определи адвокатско възнаграждение
на процесуалния представител на ищцата в размер не по-нисък от предвидения в наредбата
по чл.36, ал.2 от ЗА. Предвид заявените по делото интереси и съгл. чл.7, ал.2, т.2 и т.4 от
Наредба № 1 за възнаграждения за адвокатска работа, адвокатското възнаграждение е в
размер на 6701лв. С оглед на това ответникът следва да бъде осъден да заплати на
процесуалния представител на ищцата, съразмерно с уважената част от претенциите й,
адвокатско възнаграждение в размер на 3 863.66 лв. Към него следва да се начисли съгл. §2а
от Наредба № 1 за възнаграждения за адвокатска работа дължимия ДДС в размер на 20%,
предвид обстоятелството, че процесуалния представител на ищцата е регистрирана по
ЗДДС. С оглед на това ответникът следва да заплати сума в размер на 4 636.39 лв. с вкл.
ДДС.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД следва да
бъде осъдено да заплати държавна такса в общ размер на 1 649.25 лв. по сметка на
Шуменския окръжен съд.
Водим от гореизложеното, съдът
13
РЕШИ:
Осъжда ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. София, район Възраждане, ж. к. „Възраждане“, ул. „Св. София“, № 7, ет.5,
представлявано от А. П. Л. и Р. К. Д. да заплати на С. Ф. Ю., ЕГН ********** с адрес в с. ....,
общ. ., обл....., ул. „.......“, № 7 сумата от 41 231.20 лв., от които 40 000.00 лв., представляващи
обезщетение за неимуществени вреди, в резултат на преживените болки и страдания и 1
231.20 лв. представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разходи за
лечение на получените от нея травматични увреждания в резултат на ПТП, станало на
05.01.2022 г., причинено от Н. Ф. М., ЕГН ********** който е нарушил правилата за
движение при управление на лек автомобил „.....“ с рег. № ........, на основание
застрахователна полица № BG/23/.......... .............. със срок за валидност от 07.12.2019 г. до
06.12.2020 г. за задължителна застраховка “Гражданска отговорност” за горепосочения лек
автомобил, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 17.01.2022 г. до
окончателното изплащане на дължимите обезщетения, а в останалата част за разликата над
уважения общ размер на обезщетенията за неимуществени и имуществени вреди от
41 231.20 лв. до претендираните 71 510.00 лв., както и законната лихва, на основание чл.497,
ал.1, т.1 от КЗ, върху размера на застрахователното обезщетение, включващо присъденото в
общ размер обезщетение за неимуществени и имуществени вреди и законната лихва по
чл.429, ал.3 от КЗ, считано от 20.04.2022 г. до окончателното изплащане на вземанията,
отхвърля претенциите на С. Ф. Ю. като неоснователни.
Осъжда С. Ф. Ю., ЕГН ********** с адрес в с. ....., общ. ...., обл......, ул. „.....“, № 7 да
заплати на ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. София, район Възраждане, ж. к. „Възраждане“, ул. „Св. София“, № 7, ет.5,
представлявано от А. П. Л. и Р. К.. Д. сумата от 2 195.72 лв., представляващи направените от
ответника разноски по делото, съразмерно с отхвърлената част от исковата претенция.
Осъжда ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. София, район Възраждане, ж. к. „Възраждане“, ул. „Св. София“, № 7, ет.5,
представлявано от А. П. Л. и Р. К.Д. да заплати на адвокат Н. Н. Д. с адрес на кантората в гр.
София, п.к. 1000, пл. „Позитано“, № 2, ет. 3, сграда „Перформ Бизнес Център“ сумата от 4
636.39 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказана на ищцата безплатна
адвокатска помощ.
Осъжда ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. София, район Възраждане, ж. к. „Възраждане“, ул. „Св. София“, № 7, ет.5,
представлявано от А. П. Л. и Р. К. Д. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на Шуменския окръжен съд държавна такса в размер на 1 649.25 лева.
Решението е постановено при участието на Агенция „Пътна инфраструктура“,
Булстат ********* с адрес в гр. София, бул. „........“, № 3, като трето лице помагач на
страната на ответника.
14
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд град Варна в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Шумен: _______________________
15