и за де произнесе, взе предвид следното: С присъда № 4/28.01.2009 г., постановена по НОХД № 472/2008 г., по описа на Кърджалийския районен съд, подс.Веселин Славчев Костадинов от гр.Кърджали, с ЕГН **********, е признат за невиновен в това, че на 21.07.1995г. в гр.Кърджали в местността "Горичката", в съучастие като извършител с Иван Петков Иванов от гр.Кърджали, се съвкупил с лице от женски пол - Константина Огнянова Видева от гр.Пловдив, като я принудил към това със сила и деянието е извършено от две лица - престъпление по чл.152, ал.3, т.1 във вр. с чл.152, ал.1, т.2 от НК, поради което на осн. чл.304 от НПК е оправдан по предявеното му обвинение по чл.152, ал.3, т.1, във вр. с чл.152, ал.1, т.2 от НК. Със същата присъда подс.Иван Петков Иванов от гр.Кърджали, с ЕГН **********, също е признат за невиновен в това, че на 21.07.1995г. в гр.Кърджали в местността "Горичката" в съучастие като извършител с Веселин Славчев Костадинов от гр.Кърджали, се съвкупил с лице от женски пол-Константина Огнянова Видева от гр.Пловдив, като я принудил към това със сила и деянието е извършено от две лица - престъпление по чл.152, ал.3,т.1 във вр.с чл.152, ал.1, т.2 от НК, поради което на осн. чл.304 от НПК е оправдан по предявеното му обвинение по чл.152, ал.3, т.1 във вр. с чл.152, ал.1, т.2 от НК. Настоящото производство е образувано по повод въззивен протест на прокурор при Районна прокуратура – Кърджали против така постановената присъда от Кърджалийския районен съд. В протеста се твърди, че присъдата е необоснована и като такава била неправилна по смисъла на чл.313 от НПК. В хода на съдебното следствие били събрани достатъчно доказателства, от които да се направи несъмнен извод, че подсъдимите виновно са извършили престъплението по чл.152, аÙ.1, т.1, във вр. с чл.152, ал.1, т.2, във вр. с чл.20, ал.2 от НК, за което били предадени на съд. В мотивите си, съдът дал вяра на показанията на свидетелите Димитър Загоров, Иван Стратиев и Тенчо Карамуков, които били очевидци на ставащото в и извън заведение „Торонто”, но не и впоследствие. Съдът също така, безрезервно приел показанията на Делчо Янков Янков дадени в хода на съдебното следствие, без да обсъди показанията му дадени в хода на досъдебното производство на 03.08.1995 г., където същият много подробно обяснил какво се е случило. Показанията му на съдебното и досъдебното производство били коренно различни и противоречиви, но съдът не бил обсъдил тези противоречия. Изключвайки възможността да се сочат и гласни доказателства, а именно да бъдат разпитани непосредствено пред състава свидетелите Константина Видева и Мирослав Горанов, съдът постановил своя съдебен акт при непълнота на доказателства, въпреки изричното искане на прокурора. С тези си действия съдът нарушил принципа на състезателното начало. Не ставало ясно от мотивите на съда, защо не е обсъдил в съвкупност протокола за разпознаване на лица от 27.08.1995 г., където св.Делчо Янков бил разпознал обвиняемите Веселин Костадинов и Иван Петков, и отбелязал в протокола, че същите лица насила качили пострадалата Видева в таксиметровия автомобил, посетили местността „Общинската горичка”, където я изнасилили. В тази насока били и показанията на св.Николай Калбурджиев, от които ставало ясно, че Видева не е искала да ходи в посока гр.Хасково, а му заявила да насочи автомобила в посока кв.”Възрожденци”. В тази връзка, съдът не бил обсъдил и заключението на вещото лице, относно телесните увреждания, причинени на Константина Видева, които наранявания кореспондирали с показанията на св.Видева, дадени пред съдия и прочетени в хода на съдебното следствие и не били опровергани по никакъв начин. Съдът не бил обсъдил всички събрани доказателства в съвкупност, а кредитирал някои избирателно. Не били обсъдени в достатъчна степен и показанията на св.Стефка Георгиева, която имала непосредствени впечатления от състоянието на св.Видева, и описала в какво състояние е била след деянието. Поради изложеното, се иска да бъде отменена присъдата на първоинстанционния съд, вместо което да бъде постановена нова присъда, с която подсъдимите Веселин Славчев Константинов и Иван Петков Иванов да бъдат признати за виновни по повдигнатите им обвинения, като им бъде наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от три години, което да бъде отложено при условията на чл.66, ал.1 от НК с изпитателен срок от пет години. В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура, гр.Кърджали, поддържа протеста и моли същият да бъде уважен. Подс.Веселин Славчев Костадинов, редовно придован, не се явява, но чрез защитника си – адв.Димитров счита протеста за неоснователен. Моли да се постанови решение, с което да бъде потвърдена първоинстанционната присъда, като правилна и законосъобразна. Подс.Иван Петков Иванов, лично и чрез защитника си – адв.Кавракиров, също счита протесна за неоснователен и моли да се потвърди първоинстанционната присъда, като законосъобразна. На основание чл.314, ал.1 от НПК, след проверка изцяло правилността на протестираната присъда, по повод и във връзка с подадения протест, въззивния съд приема за установено следното: Протеста е депозиран в сроковете посочени в разпоредбата на чл.319, ал.1 от НПК, поради което е допустим и следва да бъде разгледан по същество. Първоинстанционния съд е положил максимални усилия за пълното и цялостно изясняване на всички обстоятелства по предявеното на двамата подсъдими обвинение. Въз основа на събраните доказателства от районният съд и тези на въззивното следствие, настоящата инстанция установи фактическа обстановка идентична с тази на пърноинстанционния съд: Подсъдимите Веселин Славчев Костадинов и Иван Петков Иванов се познавали и били приятели. На 21.07.1995г. вечерта двамата се срещнали пред заведение "Веселияно", находящо се в централната част на гр.Кърджали. По същото време пред заведението се намирал и св.Делчо Янков, с когото двамата се познавали. Не след дълго от дискотека "Веселияно" охраната - свидетелите Димитър Загоров и Иван Стратиев извели св.Константина Огнянова Видева. Същата до този момент била вътре в дискотеката, консумирала алкохол и започнала да се разхожда по масите, като притеснявала другите клиенти. Св.Загоров я познавал като момиче, което предлага секс за пари, поради което я предупредил да си седне на масата и да не досажда на останалите посетители, но и след забележката му, поведението й не се променило. Св.Видева била сама в дискотеката, залитала, извадила от дамската си чанта бутилка с алкохол. Тъй като това било забранено, св.Загоров я хванал за ръката, като за него тя била явно пияна и падала по дансинга и по стълбите, поради което я извел навън пред заведението, след което той се върнал вътре. Пред дискотеката имало много хора, които чакали да се освободят места. Св.Константина Видева започнала много освободено да разговаря с намиращите се пред заведението хора, заговорила се и с подсъдимите Иванов и Костадинов и намиращия се до тях св.Делчо Янков, като темата на разговора била предлагана от свидетелката любов срещу заплащане. Свидетелката и подс.Веселин Костадинов след известно време се договорили за орална, вагинална и анална сексуална услуга от нейна страна, както и за цената, който разговор за стойността на услугите бил чут от св.Янков и от св.Тенчо Карамуков, намиращ се в непосредствена близост - познат на двамата подсъдими и след малко четиримата - св.Константина Огнянова Видева, двамата подсъдими и св.Делчо Янков тръгнали пеша в посока стадион "Дружба", за да наемат такси. На булевард "Беломорски", гр.Кърджали, спрели лек таксиметров автомобил, управляван от св.Николай Калбурджиев. Единият от подсъдимите отворил на св. Константина Видева предната врата на таксиметровия автомобил, тя се качила и седнала на предната седалка до шофьора, а останалите трима - подс.Веселин Костадинов, Иван Иванов и св.Делчо Янков, седнали на задната седалка. С влизането в автомобила четиримата говорели едновременно и за св.Николай Калбурджиев станало ясно, че са една компания и са употребили алкохол, поради което не се притеснил, когато свидетелката му казала да потегли към кв."Възрожденци", а останалите задали посока гр.Хасково - Общинската горичка. Свидетелката не се възпротивила на тази друга посока, замълчала си и св.Калбурджиев приел, че няма проблем, тъй като и друг път му се случвало като таксиметров шофьор смесени компании да са на различно мнение за посоката. Таксиметровият автомобил спрял малко след като подминал ресторант "Горичката", находящ се на изхода на гр.Кърджали в посока гр.Хасково, като някой от пътуващите на задната седалка момчета, отворил предната врата на автомобила и св.Константина Видева слязла от таксито, след което таксиметровият автомобил си тръгнал, като преди това му бил заплатен и извършения курс. Подсъдимите Иван Иванов и Веселин Костадинов, заедно със свидетелите Константина Видева и Делчо Янков се насочили към гората, находяща се вдясно от пътното платно и на около 30 метра от пътното платно, подс.Веселин Костадинов се отделил със св.Константина Видева, а подс.Иван Иванов и св.Делчо Янков останали наблизо. Първоначално подс.Костадинов и св.Видева започнали да се целуват, след това подсъдимият продължил с орални ласки спрямо св.Видева, след което се съвокупил и вагинално с нея на земята. Поискал след това от нея тя да осъществи и орална любов, но свидетелката отказала с мотива, че я боли зъб, поради което подс.Костадинов се отдалечил и до свидетелката се приближил подс.Иван Иванов. Същият осъществил вагинален полов акт със св.Видева, след което поискал да осъществи и анален акт, но последната отказала и започнала да се облича. Свидетелят Делчо Янков се приближил към св.Видева, но момичето му казало, че няма да правят нищо, след което той се върнал при подсъдимите Костадинов и Иванов. Тъй като свидетелката Видева не изпълнила изцяло договорената сексуална услуга, подсъдимите Костадинов и Иванов не й заплатили нищо. Всички тръгнали да се прибират пеша и след известно време подсъдимите Костадинов и Иванов се отделили, а свидетелите Константина Видева и Делчо Янков продължили към кв.”Възрожденци”, в гр.Кърджали, където живеели - св.Янков в бл. 46, а св.Видева - в бл.47, където гостувала на леля си - св.Стефка Георгиева. По време на пътя свидетелката Видева започнала дÓ убеждава св.Делчо Янков да каже неща, които не са се били случили, а именно, че е била изнасилена от подсъдимите Костадинов и Иванов. Около 6,00 часа сутринта св.Константина Видева се прибрала в апартамента на леля си, с която се разминали в коридора, като последната тръгнала за работа. На обяд св.Стефка Георгиева се прибрала от работа и видяла, че св.Константина Огнянова Видева лежи, краката й били отвити и били одраскани. Свидетелката Видева започнала да плаче и обяснила на леля си, че била изнасилена. На 25.07.1995г.св.Константина Видева депозирала жалба в РПУ -Кърджали за извършеното спрямо нея престъпление. На 27.08.1995г. било извършено процесуално-следствено действие разпознаване на лица /л.45 от досъдебното производство/, при което св.Николай Калбурджиев посочил подс.Иван Иванов като лицето, от което бил ангажиран на 21.07.1995г. около 02,00 часа и бил с момиче и го оставил до Общинската горичка. На 27.08.1995г. било извършено и друго процесуално-следствено действие разпознаване на лица /л.46 от дос.производство/, при което св.Делчо Янков разпознал подсъдимите Иван Иванов и Веселин Костадинов, като заявил, че на 21.07.1995г. тръгнал с тях и св.Видева с такси за р-нт "Робинзон", като Веселин и Иван насила я качили в таксиметровия автомобил и отишли в Общинската горичка, където двамата я изнасилили. На същия ден - 27.08.1995г. било извършено и процесуално-следственото действие по разпознаване на лица, при което св.Константина Видева разпознала подсъдимите Костадинов и Иванов, като заявила, че на 21.07.1995г. около 02,00 часа насила я качили в таксиметров автомобил, като я закарали до Общинската горичка, където я изнасилили. От заключението по назначената на досъдебното производство съдебномедицинска експертиза по писмени данни № 112/2007г. се установява, че на Константина Видева било причинено кръвонасядане на кожата на лявата буза с бледожълтеникав цвят, кръвонасядане на кожата на дясната китка с бледосин цвят и оток на това място, кръвонасядания с бледосин цвят по вътрешната повърхност на дясното бедро, кръвонасядания на лявото бедро, охлузвания на кожата на лявото рамо и поясната област, одрасквания на кожата на двете ръце и корема; стари разкъсвания на девствената ципа, като кръвонасяданията и охлузването на кожата били получени при действието на твърд тъп или тъпо-ръбест предмет с остър връх, а одраскванията на кожата били получени при действието на предмет с остър връх и е било причинено болка и страдание. Освен това, разкъсванията на девствената ципа били получени при вкарване във влагалището на твърд тъп предмет, какъвто бил и мъжкия полов член в състояние на ерекция, а като "стари" се приемали разкъсванията на девствената ципа възникнали преди повече от 15 денонощия. В заключението е посочено още, че кръвонасядането на кожата на лявата буза било получено преди повече от една седмица преди момента на прегледа, извършен на 25.07.1995г, а останалите описани кравонасядания били възникнали преди не повече от 3-4 денонощия от момента на прегледа на пострадалата и одраскванията и охлузванията на кожата били описани непълно, поради което не можело да се вземе становище по тяхната давност. В съдебно заседание вещото лице д-р Николай Маринов поддържа заключението си, като допълва, че кръвонасядането на кожата на дясната китка би могло да се причини и от държане с ръка и било получено при действието на твърд тъп предмет, което означавало от удар или натиск. Натискът, предвид размерите и местоположението на това увреждане, можело да бъде упражнен и добре отговарял по местоположение да е възникнал при държане с ръка или да е от удар с или върху твърд тъп предмет и при многократни падания било възможно да се получат всички тези описани наранявания, но не и при едно единствено падане, падане по стълби, дори при търкаляне. Всички наранявания в тяхната съвкупност били получени по различно време,намирали се в различни плоскости на тялото и малко вероятно било те да са получени при едно единствено падане от собствения ръст. Вещото лице допълва, че една част от нараняванията били получени при действието на остър предмет, на предмет с остър връх, а останалите наранявания било възможно да се получат при падане и търкаляне по стълби. В случай, че натискът, упражнен с колан, бил достатъчно силен, би могло да се получи кръвонасядане без охлузвания. Одраскванията по корема и синините по бедрата би могло да бъдат получени при секс сред природата, от клони, от по-ръбести камъни. Индивидуална особеност била и всяка област на човешкото тяло да е чувствителна на въздействие, като от първостепенно значение било с какъв предмет и с каква сила се въздейства. Охлузванията могли да се получат и при притискане на тялото върху земната повърхност, както и при нормален секс, без насилие, сред природата, така и при по-бурен секс. Пострадалата била прегледана от друг медик на 25.07.1995г., а обсъжданата експертиза била по писмени данни, поради което вещото лице заявава, че не може за всички увреждания да е категоричен относно тяхната давност. Първоинстанционният съд въз основа на изключително подробно и задълбочено обсъждане на събраните по делото гласни и писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, е обосновал така установената и от настоящата инстанция, фактическа обстановка. Последната бе приета въз основа на обясненията на подсъдимите Веселин Костадинов и Иван Иванов, които са еднопосочни, логични и последователни и се подкрепят и от други доказателствата по делото, поради което съдът им дава вяра изцяло; от показанията на свидетелите: Николай Калбурджиев, влючително и от преразпита на същия, Делчо Янков, Димитър Загоров, Иван Стратиев и Тенчо Карамуков, които са еднопосочни, кореспондират помежду си и не пораждат противоречие относно фактите, изнесени в тях, поради което съдът изцяло ги кредитира; частино от показанията на св.Стефка Георгиева; от разпита на вещото лице д-р Николай Маринов и писменото му заключение по назначената на досъдебното производство съдебномедицинска експертиза по писмени данни № 112/2007г, което заключение е прието по делото, не е оспорено от страните, поради което съдът изцяло го въприема като правилно и обосновано; както и от останалите, приети по делото писмени доказателства. Както правилно е посочил районния съд на първоинстаннционото съдебното следдствие са разпитани и свидетелите Яна Пачева, Сашо Стефанов, Валентин Георгиев, които в показанията си не сочат данни относно релевантни към процеса факти, поради което съдът не следва да ги обсъжда при формиране на изводите си. Такива данни не сочи и разпитания на въззивното следствие св. Мирослав Горанов, поради което и показанията му не следва да се обсъждат. По делото по реда на чл. 281, ал.1 т.4 от НПК, са приобщени чрез прочитането им, показанията на св.Константина Огнянова Видева, дадени на досъдебното производство на 05.02.2008г. /л.164 от ДП/, които обаче съдът не кредитира, тъй като показанията й остават изолирани от цялата доказателствена съвкупност и се опровергават от показанията на разпитаните на първоинстанционното следствие свидетели и обясненията на подсъдимите, които както бе посочено съдът възприема изцяло като еднопосочни и непротиворечиви. За да даде вяра на обясненията на подсъдимите, съдът прецени същите поотделно и на база останалите събрани по делото доказателства. Обясненията на подсъдимите, че осъщественият от всеки от тях полов акт със св.Константина Видева е бил с нейно съгласие и по никакъв начин спрямо нея те не са упражнявали принуда и насилие, като преди това, тя доброволно се е качила в таксиметровия автомобил, са логични, последователни и кореспондират, както помежду си, така и с останалите събрани по делото доказателства. Обясненията на подсъдимите, че св.Видева е била пияна и им е предложила извършването на секс услуги срещу заплащане, се потвърждават от показанията на свидетелите Димитър Загоров и Тенчо Карамуков, като първият е бил охранител в дискотека „Веселияно” и е извел Видева извън заведението, тъй като пила пияна, залитала, падала и досаждала на останалите клиенти, а вторият свидетел е чул как св.Видева, която била пияна и се държала доста свободно, се уговаряла и пазарила с подс.Веселин Костадинов за платена любов. Че св.Видева се е качила доброволно в таксиметровия автомобил се потвърждава от показÓнията на св.Николай Калбурджиев, който заявява, че през процесната вечер, всички доброволно са се качили в управлявания от него таксиметров автомобил и никой не е дърпал, не е бутал и не е принуждавал Видева да се качи в автомобила, дори кавалерски й отворили вратата, а когато пристигнали и спрял автомобила, едно от момчетата отворило вратата на момичето и тя си слязла нормално. Св.Калбурджиев твърди също, че действително при качване в автомобила първоначално момичето /св.Видева/ е казало посока кв.”Възрожденци”, но някой от момчетата, които седнали на задната седалка казало да кара в посока „Горичката”, при което момичето си замълчало, а не се противопоставило за посоката. Обясненията на двамата подсъдими Костадинов и Иванов кореспондират и са напълно еднопосочни и с показанията на св.Делчо Янков, който е бил очевидец на процесния случай. Същият заявява, че видял как човек от охраната извежда св.Константина Видева извън дискотека „Веселиано”, като тя започнала да разговаря свободно с хората, които чакали да влязат в заведението и й личало, че е пийнала. Свидетелката разговаряла и с двамата подсъдими, като от разговора станало ясно, че говорят за платена любов. Свидетелят разказва, че присъствал на разговора, при който подс.Иван Иванов отправил предложение към св.Видева и тя се съгласила да прави любов срещу заплащане с двамата подсъдими и със св.Янков, като подс.Веселин Костадинов искал и орална любов, а подс.Иван Иванов и анална. Разказа на св.Делчо Янков относно качаването в таксито, отиването до „Горичката” и осъществяване на полов акт първо от подс.Костадинов и св.Видева, както правенето на орална любов от страна на подс.Константинов, след което и извършването на полов акт от подс.Иванов и св.Видева, напълно съответства и кореспондира с обясненията на двамата подсъдими. Във връзка с показанията на св.Делчо Янков следва да се отбележи, че не могат да се коментират и преценят като част от събраните по делото доказателства, показанията му дадедни на досъдебното производство, след като същите не са били приобщени по съответния предвиден в НПК ред към съдебното производство. В този смисъл са неоснователни доводите в мотивите към въззивния протест, а и в пледоарията на прокурора пред въззивния съдебен състав, че показанията на св.Янков на съдебното и досъдебното производство били коренно различни и противоположни, като това противоречие не било взето предвид и обсъдено при преценката на доказателствата от районния съд. Неоснователен е и довода в протеста, че районният съд не бил „обсъдил в съвкупност” протокола за разпознаване на лица от 27.08.1995 г., където св.Делчо Янков разпознал обвиняемите Костадинов и Иванов и отбелязъл в протокола, че същите лица насила я /най-вероятно се има предвид св.Видева/ качили в таксиметровия автомобил и посетили местността „Общинската горичка”, където изнасилили пострадалата Видева. Районния съд е обсъдил изключително подробно всички събраните по делото доказателства относими към предмета на доказване поотделно и в тяхната съвкупност, включително и протокола за разпознаване от 27.07.1995 г. - стр.7 и 8 от мотивите - „Действително, последният /св.Янков/ на 27.07.1995г. при извършеното от него разпознаване заявил, че на 21.07.1995г. тръгнал с тях и св.Видева с такси за р-нт "Робинзон", като Веселин и Иван насила я качили в таксиметровия автомобил и отишли в Общинската горичка, където двамата я изнасилили, но по отношение на този факт, свидетелят пред настоящата инстанция е категоричен, че поради настояването на пострадалата, той написал в полицията това, което тя искала, тъй като тя го молела за това през цялото време, докато се връщали от Общинската горичка и доколкото показанията му пред тази инстанция изцяло кореспондират с останалите доказателства по делото, следва описаното в протокола за разпознаване да не се приема за достоверно.” Изложеното от първоинстанционния съд относно въпросния протокол за разпознаване от 27.07.1995 г. е правилно анализирано и преценено, поради което се споделя напълно и от настоящия съдебен състав. С оглед на всички събрани по делото доказателства, няма основание, както се иска в протеста, да не се даде вяра на обясненията на двамата подсъдими, които както бе посочено се подкрепят и от множество други доказателства, а да се кредитират показанията на св.Константина Видева, в които единствено се съдържат твърдения за извършено от двамата подсъдими спрямо нея изнасилване и които се явяват напълно изолирани и в противоречие с останалите приобщени по делото доказателства. Не може да възприемат за достоверни показанията й и с оглед показанията на св.Стефка Георгиева – леля на св.Видева, тъй като тя възпроизвежда факти и обстоятелства разказани й от св.Константина Видева, а не такива на които е била очедивец. За да не възприеме тезата на св.Видева, съдът съобрази и обстоятелството, че при прибирането си в апартамента непосредствено след процесния случай, св.Видева се е срещнала с леля си – св.Георгиева, която отивала на работа, като не се установяват данни по делото, св.Видева да е била разстроена, уплашена или да е плачела, или пък леля й да е забелязал нещо притеснително в поведението й. Не може да се направи извод за достоверността на показанията на св.Видева и с оглед заключението по извършената по делото съдебномедицинска експертиза. В тази връзка първоинстанционният съд е направил отново изключително подробен анализ и е достигнал до правилния извод, че от установените телесни увреждания на св.Константина Видева не може да се направи еднозначен и категоричен извод, че спрямо нея е извършен полов акт с принуда и чрез употреба на сила. С оглед установената по делото фактическа обстановка и събраните и проверени от съда доказателства, не може да се направи извод, че предявените на всеки от подсъдимите обвинения по чл.152 , ал.3, т.1, във вр. с чл.152, ал.1, т.2, във вр. с чл.20, ал.2 от НК, са доказани по несъмнен начин, съгласно изискването на чл.303, ал.2 от НПК. Ето защо, настоящата инстанция намира, че признавайки подсъдимите за невиновен и оправдавайки ги за извършване на престъплението, предмет на предявените им обвинения, първоинстанционният съд е постановил обоснован съдебен акт, съответстващ на материалния и процесуалния закон, като при постановяването на присъдата не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от решаващият съд, т.е. не са налице основания за нейното отменяване или изменяване, поради което същата следва да бъде потвърдена изцяло. Водим от горното и на основание чл.338 във вр. с чл.334, т.6 от НПК, Окръжният съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда №4/28.01.2009 г., постановена по НОХД № 472/2008 г. по описа на Кърджалийския районен съд. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2. |